Решение по дело №375/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е на основание постъпила касационна жалба от С. Ж. Г., чрез адв. К. И. А. – Хасковска адвокатска колегия, против Решение от № 88 от 07.05.2024 г. по АНД № 359/2024 г. по описа на Районен съд – Монтана.

С решение № 88 от 07.05.2024 г. по АНД № 359/2024 г. по описа на Районен съд – Монтана е потвърдено Наказателно постановление № 24-0996- 000135/31.01.2024 г. на Началник Сектор ПП при ОД МВР - Монтана, с което на С. Ж. Г. от [населено място] е наложено административно наказание - глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 183, ал. 7 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, изцяло като законосъобразно.

Наказателно постановление № 24-0996-000135/31.01.2024 г. на Началник Сектор ПП при ОД МВР – Монтана е издадено въз основа на съставен АУАН серия GA № 1148052, затова че на 16.01.2024 г., в 00:44 часа, в [населено място], община Монтана, [улица], с посока на движение от [населено място] към [населено място], управлява влекач „Волво“ с рег. № [рег. номер] с прикачено към него полуремарке „Кьогел“ с рег. № [рег. номер], като при наличие на въведена временна забрана за движение на МПС с маса над 12 тона със Заповед на Председателя на АПИ номер РД-11-904 от 04.07.2023 г. и сигнализирана с пътен знак В4, водачът ги нарушава, навлиза след знака и продължава движението си в зоната действие на забраната, което съставлява нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП. АУАН е подписан от жалбоподателя без възражения, видно от извършеното отбелязване.

С касационната жалба се иска отмяна на решение № 88 от 07.05.2024 г. по АНД № 359/2024 г. по описа на Районен съд – Монтана, като неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице и наложеното наказание се явява явно несправедливо. Излагат се съображения, че съдебният състав е постановил своето решение при нарушение на закона, тъй като не е определил релевантните по делото факти, въз основа на което е постановил правна последица, без да е доказан целият фактически състав на твърдяното нарушение от административнонаказващия орган. Касаторът твърди, че районният съд не е обсъдил целия доказателствен материал събран по делото, като единствено е коментирал доказателствата представени от Началник сектор ПП при ОДМВР – Монтана без да даде самостоятелна оценка и на доказателствата, представени от жалбоподателя. Сочи, че районният съд не е изследвал въпроса по отношение на компетентността на административнонаказващия, като в наказателното постановление е записано, че същото е издадено от „Началник сектор в ОДМВР - Монтана, с-р Пътна полиция Монтана“, от което твърди, че не можело да бъде изведена каква е длъжността на лицето, което е съставило санкцинонния акт, нито в коя администрация осъществява своята дейност, доколкото няма ясното по отношение на съкращенията. Касаторът счита, че съдът лаконично е обсъдил дали обжалваният акт отговаря на императивните изисквания, закрепени в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН, като твърди, че в наказателното постановление, в разрез с чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗAHH, не се съдържа описание на нарушението, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Сочи, че не са събрани относими доказателства от административнонаказващия орган, които да обосноват по несъмнен начин, че е извършено административно нарушение, заедно с неговите индивидуализиращи белези за конкретния случаи, необходими за подвеждане под правилната правна квалификация и съответстващата й санкция, като нито актът за установяване на административно нарушение, нито наказателното постановление се ползват с доказателствена стойност относно възприетите в тях фактически положения пред съда. Излага съображения, че в обстоятелствената част на наказателното постановление е записано като място на нарушението „Славотин по [улица], като подобно описание не може да се приеме като индивидуализирано посочване на конкретното място на извършване на нарушението и съответно за спазване на задължителния реквизит. Не е посочен конкретен километър, нито област, в която се намира съответното място на нарушението. Още сочи, че при достъпване на търсене в Google Maps или друг GPS, се извежда, че в [населено място] не съществува [улица], което повдига въпроса как може да бъде извършено нарушение на несъществуващ път. Счита, че предвид факта, че липсва отбелязване на точно място на извършване на нарушението съдът е възпрепятстван да осъществи проверка дали [населено място] се включва към обхвата на временната забрана за движение на тежкотоварни превозни средства, а именно Заповед № РД-11-904/04.07.2023 г., поради което твърди и, че административното нарушение остава недоказано. Сочи още, че в наказателното постановление не е изведено мястото на извършване на нарушението, а единствено е посочено мястото, където е осъществена проверката, което възпрепятства определянето както компетентността на актосъставителя и наказващия орган, така и местно компетентния съд, който да разгледа спора. Като друг съществен порок на наказателното постановление твърди непосочването на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и доказателствата, които го подкрепят - нарушение ма чл. 57, aл. 1, т. 5 от ЗАНН. Развива съображения, че в обстоятелствената част на санкционния акт е записано, че водачът управлява влекач и полуремарке, но същите не са индивидуализирани, не е отбелязано никъде и не са събрани доказателства в посока на това, че водачът управлява превозно средство, което се обхваща от цитираната в обстоятелствената част на наказателното постановление заповед, въвеждаща временна забрана за движение. Не е изведено къде се е намирал и посочения знак В4, дали същият е бил видим, имало ли е други превозни средства, които са се намирали на това място по същото време. Освен това твърди, че следва да се отчете през коя част на денонощието е извършена проверката, а именно през нощта. Твърди, че следва да се държи сметка, че всички тези факти и обстоятелства са от изключителна важност, поради факта, че ако знака и маркировките на пътя не са били добре осветени, достатъчно ясно сложени, реализиращи добра видимост за водача, то същият не е осъществил нарушение. Тогава в случая без наличието на вина, не може да се говори за административно нарушение, тъй като вината е съставомерен негов елемент, съгласно чл. 6 от ЗАНН, като именно това е записал като възражение водачът, че не е видял контролните органи при подаване на сигнала. Излага още, че около сочената дата за извършване на нарушението са започнали да се появяват новини, че скоро временната забрана за движение ще бъде премахната, което според него представлява още едно обстоятелство изключващо вината на жалбоподателя, който бива въведен в заблуждение, че същата е премахната. В касационната жалба се твърди, че се засяга правото на защита на жалбоподателя, защото му е наложена глоба за нарушение, което е различно от констатираното в обстоятелствената част на наказателното постановление, а това го възпрепятства да разбере защо му е наложена конкретната глоба и за какво нарушение е санкциониран, за да може да организира правилно и ефективно своята защита. Счита още, че административнонаказващият орган е издал наказателното постановление без да прецени дали допуснатото нарушение представлява маловажен случай. Твърди, че съдът е дал пълна вяра на събраните по делото свидетелски показания, от които е видно, че така дадени не се отнасят до конкретния случай, в който е съставен АУАН на касатора, а е налице разказ по какъв начин процедират актосъставителите, когато установят административно нарушение. Твърди, че свидетелят И. не може да посочи колко и къде точно са разположени знаците, които сигнализират на водачите по пътя, че е налице временна организация на движението, изразяваща се в забрана за навлизане в определен маршрут за МПС с над 12 тона. Освен за мястото на извършване на нарушението свидетелят не може да посочи и какви точно са били метеорологичните условия и дали предвид, че нарушението е извършено на 16.01.2024 г. и е силно вероятно да е имало обилен снеговалеж и силни навявания, които да ограничават видимостта на водачите на пътните знаци. Сочи, че показанията на А. Й. И. преповтарят тези г-н И. И.. Счита, че съдебно решение подлежи на отмяна и на основание чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, тъй като видно от посочените доводи в изложението единственото, на което почива съдебният акт на Районен съд - Монтана са свидетелски показания, които нито поотделно, нито в своята съвкупност имат доказателствена стойност, която по безсъмнен начин да установи, че твърдяното нарушение е виновно извършено от С. Ж. Г. и административнонаказателната преписка, която няма доказателствена сила спрямо делото, но съдът приема за доказателствено средство по смисъла на НПК. Моли за отмяна на оспореното въззивно решение, ведно с потвърденото с него НП. Претендира разноски по делото.

Ответната страна Началник на сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР – Монтана, в с.з. се представлява от юрк. Д., която оспорва касационната жалба. Развива съображения, че възраженията изложени в касационната жалба са излагани и пред районния съд, който в мотивите на своето решение подробно ги е обсъдил, като счита, че правилно ги е отхвърлил. Излага, че районният съд е приел, че НП е издадено от компетентен орган, има приложена заповед на министъра на вътрешните работи като в отделните точки е посочено кои могат да бъдат актосъставители и кои могат да издават НП като актосъставителят, който е съставил акта, е на длъжност „Младши автоконтрольор“ – така, както е посочено в т. 1.3.2. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, а пък органът, издал НП – началника на Сектор „Пътна полиция“, е посочен в т. 3.7 от същата заповед. От изложеното счита, че се прави заключение, че основното оспорване за компетентност на органа издал обжалвания акт е безспорно доказано. Относно останалите възражения в касационната жалба, счита че съдът подробно ги е обсъдил в своето решение и е стигнал до правилния извод, че има извършено виновно нарушение от административнонаказаното лице. Сочи, че нарушение е подкрепено от всички събрани писмени и гласни доказателства пред въззивния съд. Моли касационният състав да приеме решение за правилно, законосъобразно и обосновано и да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че бъде уважена касационната жалба прави възражение за прекомерност, тъй като счита, че наложената глоба с обжалваното НП в размер на 300 лв. и 1 месец лишаване, са минималният размер на санкционната разпоредба, която е предвидена и хонорар от 1370 лв. е прекомерен с оглед правната и фактическа сложност на делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение правилно и законосъобразно. Счита, че НП отговаря на всички изисквания на закона. Издадено е от компетентно длъжностно лице. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установена е фактическата обстановка и правилно е описана в издаденото НП. Извършеното нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин. Възраженията, направени с касационната жалба, са правени и пред районния съд, който ги е обсъдил и правилно отхвърлил. Решението на районния съд е обосновано и мотивирано. Предлага решението да бъде потвърдено.

По делото пред касационния състав е представено и прието като доказателство заверено копие на Удостоверение УРИ 301000-9302 от 10.05.2017 г., издадено от Началник Сектор КАПОЧР при ОД на МВР – Монтана, от което е видно, че Е. Х. И. е назначен за Началник на Сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Монтана.

Настоящият касационен състав при Административен съд – Монтана, след като обсъди наведените в жалбата основания и при извършената служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, намира следното:

Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което същата е процесуално допустима.

Въззивният съд, за да потвърди спорното НП е приел за установено, че административното нарушение се установява по несъмнен начин от събраните писмени и гласни доказателства такива. Въззивният съд кредитира като достоверни и безпристрастни депозираните показания на свидетелите, които са очевидци, констатирали са нарушението, като приема, че техните твърдения кореспондират и с писмените доказателства по делото, съставения АУАН, протокол за приемане на временна организация на движението, съгласуван проект за временна организация и безопасност на движението по път III-112. Излага, че видно от приложената обяснителна записка, временната организация на движението има за цел въвеждане на ограничение движението на тежко товарни автомобили с маса над 12 тона, като сигнализацията с пътни знаци засяга всички пътни възли и кръстовища, по републикански път III-112, „Добри дол – Дъбова махала – Брусарци – Смирненски – о.п. Монтана“ в участъка от км. 0+000 до км. 47+650 на територията на област Монтана. Срокът на действие на Заповедта е с краен срок 30.06.2024 г., а деянието е извършено на 16.01.2024 г., което е в срока на забраната. Приема за установено, че жалбоподателят е нарушил забраната за движение след поставения знак В4, забраняващ движение на МПС над 12 тона, поставен на всички пътни възли и кръстовища по Републикански път III-112, по който се е движил нарушителя и спрян за проверка именно в този пътен участък, за който участък от пътя е налице и влязла в сила Заповед № РД-11-904 от 04.07.2023 г. на Председателя на УС на АПИ. Районният съд е счел, че административнонаказаното лице е възприело поставения забранителен знак и указателна табела, че има забрана за движение на МПС над 12 тона и въпреки това е продължил движението си по забранения пътен участък, като с това действие е осъществил виновно състава на административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като не съобразил при управлението на посоченото МПС, поставените пътни знаци, забраняващи му да се движи по този пътен участък. Според въззивнията съд деянието е осъществено, както от обективна, така и от субективна страна. Изложени са мотиви, че актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване изискванията на ЗАНН. Не са допуснати нарушения, като по безспорен начин е установено извършването на нарушението, самоличност на нарушителя и неговата вина. Във въззивното решение се сочи, че в съдебното производство не е оборена с годни доказателства доказателствената сила на съставения акт за нарушение. Още повече заповедта, с която е въведена временната забрана е публично известна на сайта на АПИ, което писмено доказателство не е опровергано от наказаното лице, поради което приема за безспорно установено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и нарушителя. Районният съд е възприел, че нарушителят се е запознал със съставеният АУАН, с неговото съдържание, където е описано точно и конкретно нарушението, мястото и времето където е извършено същото. На същият е предоставена възможност да направи обяснения и възражения при съставянето му, каквито не е направил. В обстоятелствената част на АУАН са описани извършените от нарушителя фактически действия, а именно, че при въведена забрана за движение на МПС над 12 тона, същият я нарушава и продължава движението си след пътния знак посока от [населено място] към [населено място]. Въззивният съд приема, че АУАН съдържа изискващите се, съгласно чл. 42 от ЗАНН елементи и е редовен, точно, пълно и ясно е описано нарушението и жалбоподателят, запознавайки се с неговото съдържание, е разбрал какво нарушение е извършил и кои разпоредби от ЗДвП е нарушил. За да се установи конкретното нарушение е напълно достатъчен фактът, че нарушителят в качеството си на водач на ППС с маса над 12 тона е констатиран от органите на сектор Пътна полиция при ОДМВР – Монтана в участък с надлежно въведена временна организация на движението, което обстоятелство съдът приема за е безспорно доказано в настоящето производство. Така също е прието, че издаденото наказателно постановление отговаря на изискванията на ЗАНН и съдържа задължителните реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 57 от същия закон, не страда от пороци, които да го правят незаконосъобразно. Издадено е от компетентен орган, съответно началник сектор ПП, съобразно правомощията му по чл. 189, ал. 12 ЗДвП и издадената заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР. Развива мотиви, че правилно и законосъобразно е приложена санкционната норма на чл. 183, ал. 7 от ЗДвП и наложеното административно наказание е съобразено с изискванията на чл. 27 от ЗАНН, а именно със степента на обществена опасност на деянието и на дееца и обстоятелствата при които е извършено нарушението. Определените санкции са точно фиксирани в текста на закона и районният съд намира, че така индивидуализирани същите ще изпълнят целите на наказанието, както по отношение на нарушителя, така и по отношение на останалите участници в движението. Относно приложението на чл. 28 ЗАНН, районният съд намира, че настоящия случай не е маловажен по см. на горната разпоредба. Извършеното нарушение, движение в пътен участък, в който се забранява движението на МПС-та над 12 тона, предвид и изложените мотиви в издадената заповед на АПИ от 04.07.2023 г., а именно ограничаване предпоставките за възникване на ПТП, осигуряване безопасността на движението с цел опазване живота, здравето и имуществото на живущите в населените места, през които преминава път III-112, се извежда извод за висока степен на обществена опасност на деянието.

Предмет на касационна проверка е въззивното решение и съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от съда съществени процесуални нарушения.

Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да обуславят отмяна на постановеното решение. Правилно е приложил и материалния закон, като е съобразил доказателствата по делото, както поотделно, така и в тяхната съвкупност. По въззивното дело е представена административнонаказателната преписка в цялост, събрани са относими гласни доказателства чрез устно и непосредствено изслушване на актосъставителя. Това е дало възможност на съда правилно да възприеме фактическата обстановка и да направи преценка относно правилността на ангажираната административнонаказателна отговорност на касатора.

Настоящия касационен състав изцяло споделя мотивите на въззивния съд, без да счита за необходимо да ги преповтаря, като намира, че същите изцяло кореспондират със събраните по делото доказателства, като на основание чл. 221, ал. 2 от АПК ги възприема изцяло като мотиви към настоящето решение.

Видно от АУАН административнонаказаното лице е подписало този акт без възражения. Първоинстанционният съд правилно е възприел извършеното нарушение, което по безспорен начин се установява, както от вписаното в АУАН и НП, така и от свидетелските показания. Неоснователни са твърденията на касатора, че към момента на установяване на нарушението имало новини, че ремонтните дейности в пътния участък щели да приключат, от което същият бил въведен в заблуда. Безспорно от представените по делото писмени доказателства се установява, че е налице действаща заповед за ВОБД, която същият е нарушил, тъй като видно от посоченото в т. 1 от Заповед № РД-11-904/04.07.2023 г. за временната организация и безопасност на движението за ограничаване на движението на моторни превозни средства, предназначени за превоз на товари с технически допустима максимална маса над 12 тона по път III-112 от км 0+000 до км 47+650, забраната за движение на посочените МПС по визирания пътен участък важи до 30.06.2024 г. По въззивното дело е представен и Протокол за приемане на временна организация и безопасност на движението от 03.07.2023 г. /л. 35/, от който е видно, че след извършена проверка е установено, че поставената сигнализация за въвеждане на ВОД по процесния пътен участък от път III-12 е в много добро състояние, последната въведена още с Протокол от 07 07 2022 г. на основание Заповеди от 05 07 2022 и 04 07 2023 г. на Председател на УС на АПИ) Изложените от касатора твърдения в посока липса на вина за извършеното от него нарушение, тъй като е възможно да не е видял поставения забранителен знак, защото било през тъмната част на денонощието, както и, че тъй като нарушението е установено през месец януари е възможно да е имало снеговалеж или силни навявания, по никакъв начин не се доказват от него, като настоящият съдебен състав приема същите за защитна теза и счита за неоснователни. По въззивното дело е приложена и съгласувана от АПИ Схема № 2 за ВОД за Пътно кръстовище за път III-112, км. 27+593 с път III-8105 Расово – Медковец – Сливовик – Славотин, от която става ясно, че има поставени забранителни знаци B4. Доколко и дали касаторът е възприел пътният знак, то това обстоятелство няма правно значение, още по-малко би било основание за изключване на вината, тъй като всеки водач на МПС има задължение да следи указанията на поставените пътни знаци. Това задължение е закрепено в нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, а именно: участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. За нарушение на така вменените задължения е предвидена административнонаказателна отговорност, съгласно нормата на чл. 183, ал. 7 от ЗДвП лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един месец и с глоба от 300 лв. на водач, който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение. Безспорно, както от обективна, така и от субективна страна е, че административнонаказаното лице е нарушило забраната предвидена, както в чл. 6, т. 1, така и на чл. 183, ал. 7 от ЗДвП.

Относно наведеното от касатора съображение за неустановена компетентност на издателя на оспореното НП, настоящият касационен състав намира същото за неоснователно. Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. е издадена от компетентен орган – Министъра на МВР, в съответствие със законовите изисквания на ЗМВР и ЗДвП, в нормативно определената форма и съдържание. Същата се издава от законово овластеният компетентен орган, именно министъра и има действие до нарочната ѝ отмяна с друга заповед от същият овластен орган. Пред касационната инстанция е представена и Удостоверение УРИ 301000-9302 от 10.05.2017 г., издадено от Началник Сектор КАПОЧР при ОД на МВР – Монтана, от което е видно, че Е. Х. И. е назначен за Началник на Сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Монтана или възражението за липса на компетентност се опровергава от събраните в хода на съдебното производство, писмени доказателства.

Във връзка с възражението за липса на конкретизация относно мястото на установеното нарушение, с оглед определяне местната компетентност на актосъставителя и на АНО, касационният състав намира за неоснователно. Ясно както в АУАН, така и в НП, като място на нарушението е записано „[населено място] по [улица], с посока на движение от [населено място] към [населено място]“, от което по недвусмислен начин се установява конкретното населено място, а именно [населено място], обл. Монтана. В описателната част на административните актове е посочена и конкретната заповед № РД-11-904/04.07.2023 г. на АПИ, с която се въвежда ВОД именно в този пътен участък. От изложеното настоящият състав прави обоснован извод за правилно и изчерпателно посочване на мястото на установеното административно нарушение от страна на касатора, съответно и за наличието на местна компетентност на издателите на АУАН и НП. Изложеното от касатора, че при въвеждане в GPS не фигурира ул. Втора в [населено място], настоящия състав намира същото е недоказано. Отделно от това, следва да се има предвид, че временната забрана обхваща значителна част от републиканския път III – 112, а именно: „Добри дол – Дъбова махала – Брусарци – Смирненски – о.п. Монтана“, като [населено място] е в този обхват (между Смирненски и Монтана) и дали водачът е бил на [улица]или на друга улица в [населено място] – няма правно значение, след като същият се е намирал в това населено място, което е в обхвата на временната забрана.

В конкретния случай, с оглед вида и характера на установеното нарушение, мястото на извършване на проверката е коректно индивидуализирано, а именно [населено място], [улица], с посока за движение от [населено място] към [населено място], а същото място се явява и място на извършване на нарушението, тъй като именно на това място, което е в обхвата на изрично въведена с пътни знаци забрана за движение на МПС над 12 тона, контролните органи на МВР, с-р ПП, на 16.01.2024 г. са установили влекач с рег. № [рег. номер] с прикачен към него полуремарке Кьогел с рег. № [рег. номер], управляван от С. Ж. Г..

В НП и АУАН са посочени регистрационните номера на МПС – влекач и полуремарке, както и това, че същото е над 12 тона, като по време съставянето на АУАН не са правени възражения по така посочените обстоятелства, а в съдебното производство не се представят и доказателства, че така описаното МПС не попада в обхвата на въведената възбрана, поради което възражението в тази посока остава недоказано.

Касационнният състав намира, че констатираното административно нарушение е правилно описано в обстоятелствената част на оспореното НП и напълно отговаря на санкционната разпоредба, въз основа на която е наложено административното наказание. Неоснователно е соченото от касатора нарушение правото му защита, тъй като същият се е запознал със съдържанието на АУАН, възприел го е и го е подписал без възражения. Така също е реализирал защитата си срещу наложеното му с НП административно наказание именно с инициирането на настоящото съдебно производство.

Относно изложеното от касатора, че при налагане на административната санкция не е извършена преценка относно приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, настоящата касационна инстанция намира следното: ЗАНН не съдържа легална дефиниция на понятието „маловажен случай“. Съгласно ТР № 1/2007г. по тълк. н.д. № 1/ 2005 г. на ВКС, прилагането на чл. 28 от ЗАНН по своята същност представлява освобождаване от административнонаказателна отговорност и следователно по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН, съдържанието на понятието „маловажен случай” и критериите за определяне на дадено административно нарушение като маловажен случай, следва да бъдат извлечени от чл. 93, т. 9 от ДР на НК, т.е. извършеното нарушение с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Настоящият състав намира, че „маловажен случай“ ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. В конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, обществената опасност на деянието и дееца, съдът приема, че административното нарушение по чл. чл. 6, ал. 1 от ЗДвП, за което е санкциониран касаторът, не следва да се квалифицира като „маловажен случай“, т.к. не е с по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с други случаи на нарушения от този вид, ето защо обществената опасност на деянието според настоящия състав е висока, поради повишен риск от пътно транспортно произшествие, нарушение по инфраструктурата в пътния участък, както и застрашаване имуществото на живущите в населените места. Обществената опасност на касатора също е висока, поради множеството му наложени административни наказания за нарушения на ЗДвП.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи. При съставянето им не са нарушени административно производствените правила, материалният закон и целта на същия. Наказанието е правилно определено, предвид разпоредбата на чл. 183, ал. 7 от ЗДвП, в която точно е фиксиран размера на същото и административнонаказващият орган не разполага с оперативна самостоятелност при определяне му. Като е потвърдил процесното НП, първоинстанционният съд се е произнесъл с един мотивиран и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

При служебна проверка на решението съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира решението за допустимо, валидно и в съответствие с материалния закон.

С оглед горното основателна се явява и претенцията за разноски на ответника съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 78 ГПК, вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. чл. 218 от АПК Административен съд – Монтана.

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА като правилно Решение № 88 от 07.05.2024 г. по АНД № 359/2024 г. по описа на Районен съд – Монтана.

ОСЪЖДА С. Ж. Г. от [населено място], [жк], вх. Д, ет. 7, ап. 103, да заплати на ОД на МВР – Монтана сумата от 100 лв., представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.