РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 08.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора КИРИЛ
ПЕТРОВ като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАНД № 54 / 2020 год. и на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 3 от 02.01.2020 г., постановено по НАХД № 1116/2019 г., Ловешкият районен съд, първи състав, е отменил електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система – Серия К № 3045395 на ОД на МВР – Ловеч, с който на Е.Д.Ц., ЕГН: ********** ***, в качеството на законен представител на „Момина Крепост“ АД, гр. Велико Търново, ул. „Магистрална“ № 23, е наложена на основание чл.189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, глоба в размер на 600 лева, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като незаконосъобразен.
Недоволна от така постановеното решение е останала Областна дирекция на МВР – Ловеч, представлявана от директора М.М., чрез гл.юрисконсулт Р. Р., която е подала касационна жалба с твърдения за нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че неправилно ЛРС е приел, че обстоятелствата, касаещи извършването на нарушението, не са безспорно доказани, както и че не може да се определи скоростта на засеченото МПС. Сочи, че в случая засичането на скоростта е станало с преносима система за контрол на скоростта – АТС „ARH CAM S1“, като при тази система измерването на скоростта става чрез насочен лазерен лъч. Поради това сочи, че лазерният лъч попада само върху едно МПС, като дори и да има друго МПС, лазерният лъч не попада върху него и то не се засича, поради което не може да се получи разсейване на сигнала от друго МПС. Сочи, че лазерният лъч фиксира и засича скоростта само на едно МПС, което е посочено в обжалвания пред РС електронен фиш, поради което намира административното нарушение за безспорно доказано. Към касационната жалба са представени пет броя снимки на процесното МПС и извадка от инструкция за работа с – АТС „ARH CAM S1“.
В съдебно заседание касаторът се представлява от гл.юрисконсулт Р. Р., който поддържа касационната жалба, като поддържа, че поради спецификата на работа на преносимата система за контрол на скоростта – АТС „ARH CAM S1“, с която е заснето административното нарушение, не е възможно да стане разсейване и засичане на скоростта на друго МПС, поради което намира административното нарушение за доказано.
Ответникът по касационната жалба – Е.Д.Ц., редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира становище.
Представителят на прокуратурата дава заключение, че касационната жалба е основателна с оглед представените от касатора доказателства, поради което намира ЕФ за законосъобразен. Алтернативно прокурорът дава заключение, че в случай на преценка, че липсват достатъчно доказателства, да се отмени решението на РС и да се върне делото на РС за събиране на нови доказателства.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е основателна.
Решението на РС е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК.
Районният съд е изложил мотиви, че е безспорно установено по делото, че: „управляваният от жалбоподателя автомобил е бил засечен с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС тип „ARH CAM S1”, одобрена на 07.09.2017 год., със срок на валидност до 07.09.2027 година, който фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол за проверка № 28-С-ИСИ от 14.06.2019 год., от който се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението. Съдът приема за неоснователно възражението, касаещо липсата на задължителни реквизити в предоставения на жалбоподателя снимков материал от системата за контрол на скоростта, тъй като задължителни реквизити законът предвижда за самия електронен фиш - чл.189, ал.4 от ЗДвП, но не и за разпечатката от снимката или видеозаписа. Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ел.фиш, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението. ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма,съдържание,реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма,съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Видно от ел.фиш същият е издаден от ОД на МВР-Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението.“
Районният съд е изложил и допълнителни мотиви за липса на допуснати процесуални нарушения при издаването на процесния електронен фиш.
Касационната инстанция споделя сочените мотиви на РС за законосъобразност на ЕФ /в тази част/, като не следва да ги повтаря, като следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК / в тази част/.
Касационната инстанция не споделя мотивите на РС за отмяна на електронния фиш, изразяващи се в следното:
„При това положение действително се поражда основателното съмнение кой от двата автомобила се е движил с превишена скорост и в кой момент е заснет от камерата, тъй като с оглед разположението на двете МПС са възможни няколко хипотези: двата автомобила да са изпреварвали друг автомобил; първият автомобил/бял на цвят/ да е изпреварил л.а.”Ауди” и заснемането да е в момента, в който се е прибирал в своята лента за движение, но по този начин в кадър е попаднал процесния автомобил „Ауди” или и двата заснети автомобила да са се движили с превишена скорост, но да е заснет само втория, т.е процесния поради липсата на дистанция между тях. При наличието на две МПС, движещи се в една посока и в непосредствена близост е следвало наказващият орган да изясни фактическата обстановка и да ангажира допълнителни доказателства в подкрепа на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение. Като не е сторил това е допуснал процесуално нарушение при издаване на ЕФ, което от една страна нарушава правото на защита на жалбоподателя, а от друга лишава и съда от възможност да извърши преценка за законосъобразност на обжалвания ЕФ. Липсата на категорични доказателства за обстоятелството дали измерената скорост е на автомобила, присъстващ на снимковия материал води до недоказаност на един от елементите на твърдяното нарушение, свързано с превишаване на допустимата максимална скорост, съответно авторството на деянието.“
Видно е, че районният съд е провел само едно публично съдебно заседание на 05.12.2019 г., в което е приел само писмените доказателства, приложени към административната преписка, като не е изисквал други допълнителни доказателства.
Производството пред районния съд е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН - въззивно, като са приложими субсидиарно разпоредбите на НПК, поради което районният съд дължи пълна служебна проверка на законосъобазността на обжалвания ЕФ и при „съмнение“, че представените с административно-наказателната преписка доказателства са недостатъчни, районният съд е длъжен да събере сам в хода на съдебното следствие допълнителни доказателства.
Видно е, че районният съд не е събрал сам други доказателства, освен приетата административно-наказателна преписка, каквито е бил длъжен да събере, след като сам е посочил, че се „поражда основателното съмнение кой от двата автомобила се е движил с превишена скорост и в кой момент е заснет от камерата“.
Касационната инстанция намира, че като не е събрал сам допълнителни доказателства – писмени, гласни или експертиза, районният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила.
Допълнително неправилни са мотивите на РС за отмяна на ЕФ
само поради соченото по-горе „основателното
съмнение кой от двата автомобила се е движил с превишена скорост и в кой
момент е заснет от камерата“….„липсата на
категорични доказателства за обстоятелството дали измерената скорост е на
автомобила, присъстващ на снимковия материал води до недоказаност на един от
елементите на твърдяното нарушение“. Както беше посочено по-горе районният съд
е следвало служебно сам да събере допълнителни доказателства, вместо което да
отмени ЕФ само поради „основателното
съмнение“ и „лисата на категорични доказателства“.
Допълнително според касационната инстанция е допуснато и съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в непълнота на мотивите на РС.
Както беше посочено по-горе, касационната инстанция не споделя мотивите на РС за отмяна на ЕФ само поради соченото по-горе „основателното съмнение кой от двата автомобила се е движил с превишена скорост и в кой момент е заснет от камерата“ и „липсата на категорични доказателства“, поради това, че районният съд е бил длъжен служебно да събере сам допълнителни доказателства.
Видно е, че други мотиви за отмяна на обжалвания пред РС електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система – Серия К № 3045395 на ОД на МВР – Ловеч не са изложени.
Предвид сочените съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК, довели до ограничаване на процесуалните права на страните и липса /непълнота/ на мотиви следва решението на РС да бъде отменено и делото върнато на друг състав на РС със задължителните указания, посочени по-горе.
Съгласно чл. 220 от АПК касационанта инстанция не е съд по фактите, поради което при липса събрани допълнителни доказателства и непълнота на мотивите на решението на РС делото не може да бъде решено по същество от касационния съд.
На основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 222, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 3 от 02.01.2020 г., постановено по НАХД № 1116/2019 г. на Ловешкия районен съд, първи състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Ловешкия районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: