Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 53 11.01.2019 година град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, XІХ –ти административен състав, в публично
заседание на тринадесети декември, две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Чавдар Димитров
ЧЛЕНОВЕ: 1.Х. Х.в
2. Марина Николова
като разгледа докладваното от съдия
Николова административно дело номер 2659 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел ІІІ от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „Дъбова гора“ ООД, ЕИК:
*********, с адрес на управление: с. Писменово, община Приморско, област Бургас
и съдебен адрес:***, чрез адв. Д.К. от САК против чл.
19 от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги
на територията на община Приморско (Наредбата), приета с решение № 255/11.04.2003 г. (л.48) по протокол № 38/11.04.2003 г. (л.126) на общински
съвет – Приморско.
В сезиращата жалба и допълнението към нея (л.177)
се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорената разпоредба. Сочи се
противоречие с нормативни актове от по-висока степен – ЗМДТ, ЗНА, АПК и Закон
за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Иска се отмяна на чл.19 от Наредбата
като незаконосъобразен.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. К., който поддържа жалбата. Пледира за отмяна на
оспорената разпоредба и претендира разноски.
Ответникът
– Общински съвет - Приморско, редовно призован не изпраща представител. Изпраща
административна преписка по приемане и изменение на Наредбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на жалбата в
частта, в която се твърди противоречие на чл. 19 от Наредбата със ЗМДТ. В
частта, в която жалбоподателят сочи противоречие на разпоредбата от
подзаконовия нормативен акт със Закона за защита от дискриминацията, прокуратурата намира жалбата за основателна.
Административен
съд – Бургас, като взе предвид доводите на страните, съобрази събраните по
делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Съгласно
§8 от ДР на Наредбата (л.43), същата е приета с решение по протокол №
49/17.03.2004г. на общински съвет – Приморско. Според представената по делото
преписка по приемането на подзаконовия нормативен акт, същият е приет с решение
№ 255/11.04.2003г. по протокол № 38/11.04.2003г. (л.126). В този смисъл е и
твърдението на председателя на общинския съвет, изразено в придружително
писмо, с което административната преписка е приобщена към делото (л.9).
Производството
по приемане на Наредбата е инициирано от кмета на община Приморско, който е
внесъл за разглеждане пред общинския съвет писмено предложение с вх.№
67/03.04.2003г. (л.109) за приемане на Наредба за определяне и администриране
на местни такси и цени на услуги на територията на община Приморско. В
предложението е посочено, че Наредбата следва да бъде приета на основание чл.9
от ЗМДТ, вр. с §51 от ПЗР на Закон за изменение и
допълнение на ЗМДТ (ДВ, бр. 119/27.12.2003г.).
Предложението
на кмета на общината е разгледано на заседание на общински съвет – Приморско,
видно от представени по делото протокол № 38/11.04.2003г. (л.126-144), като Наредба
за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията
на община Приморско е приета от общинския съвет на основание чл.21, ал.1, т.7
от ЗМСМА с решение № 255/11.04.2003г., взето със 7 гласа „за“, 0 „против“ и 1
„въздържали се“ (л.132 и л.145).
От писмо
вх.№ 10907/02.10.2018г. (л.9), с което е представена административната преписка
е видно, че в годините след приемането Наредбата многократно е изменяна и
допълвана. Към преписката са приложени следните решения на Общински съвет
Приморско, с които през годините разпоредбата на чл.19 от Наредбата е била
изменяна, а именно: Решение № 471/30.01.2006г. (л.49); Решение
№579/30.11.2006г., Решение №03/29.01.2009г. (л.53); Решение №180/21.12.2009г.
(л.56); Решение № 139/29.12.2010г. (л.59); Решение №006/27.01.2011г. (л.63);
Решение № 025/22.02.2011г. (л.65); Решение № 035/28.12.2011г. (л.69); Решение
№236/20.12.2012г. (л.74), към което са приложени и мотиви (л.77); Решение №
440/19.12.2013г. (л.78) и проект и мотиви, за изменение на разпоредбата
(л.79-80); Решение № 19/21.12.2015г. (л.81) придружено с проект и мотиви
(л.82-83) и Решение №136/28.07.2016г. включително проект и мотиви (л.85-86),
както и извлечение от сайта на община Приморско, според което проект-изменение
на Наредба за определяне и администриране местните такси и цени на услуги на
територията на Община Приморско е публикуван на сайта на общината на
11.05.2016г. (л.87).
По
делото е представена и докладна записка на заместник кмета на община Приморско
с вх.№ 236/3.07.2016г. по описа на общински съвет – Приморско (л.88-89),
относно изменение на Наредбата за определяне и администриране местните такси и
цени на услуги на територията на Община Приморско, с която се прави предложение
съветът да вземе решение за изменение на Наредбата. В обстоятелствената част на
докладната записка е посочено, че във връзка с актуализация на действащата
нормативна уредба и по-висока и успешна събираемост
на административните такси от страна на общинска администрация Приморско, се
предлага проект за изменение на Наредбата, който предвижда намаляване на
размера на годишната такса за нежилищни имоти на ЮЛ и физически лица в гр.Приморско
и гр.Китен. Посочено е, че целта на предлаганото намаление на промила за ТБО е
свързана с облекчение на финансовата тежест върху бизнеса, стимулиране
доброволното изпълнение на задълженията, съответно повишаване на реалната събираемост на приходите и изпълняване препоръките на
доклад № ********** за извършен одит от Сметната палата. Към докладната записка
на заместник-кмета на Община Приморско е приложен още проект на Наредба за
изменение на Наредба за
определяне и администриране местните такси и цени на услуги на територията на
Община Приморско в чл.19, т.2 и т.3 и мотиви (л.90-91). Във връзка с това
изменение на оспорената разпоредба по делото са приложени и протокол № 11/18.07.2016
г. от заседание на Постоянна комисия по бюджет, финанси, данъчна политика,
евроинтеграция, международни проекти и програми (л.99-101) и протокол № 9/18.07.2016г.
от заседание на Постоянна комисия по законно и нормативна уредба (л.102-104).
В
изпълнение на съдебно разпореждане № 4839/05.10.2018г. (л.105) общински съвет
Приморско е представил по делото извлечения от Закона за нормативните актове –
стари редакции на чл.26, чл.28 и чл.37 (л.146-148), както и Правилник за организацията
и дейността на Общински съвет Приморско, приет с решение № 304/02.12.2003г., където
в чл. 30 е уреден редът за обявяване на решенията на съвета (л.149-161).
Отново
в изпълнение на съдебно разпореждане № 5708/06.12.2018г. (л.180) ответната
страна е представила с писмо изх. № 378/10.12.2018г. (л.187 и сл.) предложения
за приемане на изменения в чл.19 от Наредбата, ведно с проекти и мотиви към
тях, съгласно разпореждането; предложения за приемане на план-сметка за
разходите по чистотата и определяне на годишния размер на ТБО; извлечения от
интернет страницата на община Приморско за обнародване на проектите за
изменение и допълнение на Наредбата.
При
така установените факти се налагат следните правни изводи:
Наредбата
за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията
на Община Приморско е подзаконов нормативен акт, чието оспорване по съдебен ред
е регламентирано в дял трети, раздел ІІІ, чл.185-194 от АПК.
Съгласно чл. 120, ал.
2 от Конституцията, гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички
административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Правният интерес от обжалване на
административните актове се обуславя от непосредственото неблагоприятно
въздействие в правната сфера на лицата, по отношение на които актовете имат
действие.
Разпоредбата
на чл.186, ал.1 от АПК посочва субектите, които имат право да оспорват
подзаконовите нормативни актове. Това са гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси
са засегнати, или могат да бъдат засегнати от него, или за които той поражда
задължения. Т.е. правният интерес от обжалване на подзаконовите нормативни
актове се предпоставя от непосредственото и неблагоприятно
въздействие в правната сфера на посочените субекти, по отношение на които тези актове
имат действие.
Понятието
„организация“ е нормативно определено в § 1, т.2 от ДР на АПК, а именно – това
е юридическо
лице или сдружение на юридически или физически лица, което е организационно
обособено въз основа на закон. В конкретния случай жалбоподателят е юридическо
лице - ООД, организационно обособено въз основа на Търговския закон.
Предвид
изложеното съдът намира, че за наличие на правен интерес от оспорване,
жалбоподателят следва да докаже, че атакуваната правна норма засяга непосредственото
и неблагоприятно неговата правната сфера.
Съгласно
чл.64, ал.1 от ЗМДТ, ТБО се заплаща от лицата по чл.11 за имотите на
територията на общината. Идентична е разпоредбата на чл.15 от процесната Наредба. Лицата по чл.11 от ЗМДТ са
собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. С оспорената разпоредба на чл.19 от Наредбата се определят годишните
размери на такса битови отпадъци по населени места за територията на община
Приморско, дължима именно от собствениците на облагаеми с данък
недвижими имоти.
С
нотариален акт № 151, том IX, рег. № 6693, дело № 1669 от 2008г. (л.163) и удостоверение
за въвеждане в експлоатация № 26 от 25.06.2012г. (л.164) жалбоподателят „Дъбова
гора“ ООД се легитимира като собственик на „ваканционна къща“, според жалбата
му „къща за гости”, находяща се в поземлен имот №
0109 по плана на новообразуваните имоти в с. Писменово, м. „Лозята“, община
Приморско. Тези факти не са спорни между страните.
От
тези доказателства се установява, че жалбоподателят е юридическо лице, собственик
на „къща за гости” на територията на общ. Приморско, а именно в землището на с.Писменово,
който недвижим имот подлежи на данъчно облагане. Размерът на ТБО за
юридическите лица (в зависимост от вида на недвижимия имот) е определен с т.7
от оспорената разпоредба. Съдът установи, че в сезиращата жалба са изложени
аргументи за незаконосъобразност на т.3 и т.6 от чл.19 на Наредбата. Доколкото
оспорените т.3 и т. 3а, т. 4 установяват задължения за заплащане на ТБО за
нежилищни и жилищни имоти на ЮЛ и за такива с минимална данъчна оценка, а т. 1,
т. 2 и т. 6 установява задължения за физически лица, то за жалбоподателя не е
налице правен интерес да оспорва разпоредбите в тази част. От друга страна относно
законосъобразността на т. 7 не са изложени конкретни мотиви, но същата касае
семейни хотели, разположени на територията на Община Приморско на юридически
лица. Предвид местонахождението на недвижимия имот – къща за гости на
дружеството „Дъбова гора“ ООД – в землището на село Писменово, т.е. извън гр. Приморско
и гр. Китен, съдът приема, че дружеството е лице, задължено за ТБО в размер,
определен съобразно т. 7 от действащата редакция на оспорения чл.19 от
Наредбата. Т.е. се явява субект (организация), за който единствено т. 7 от действащата
редакция на оспорената разпоредба пряко поражда задължения, което от своя
страна обуславя правен интерес от обжалване на чл.19 от Наредбата само в тази
част, а не в цялост.
Съгласно
чл.187, ал.1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат
оспорени без ограничение във времето.
С оглед на изложеното, съдът намира жалбата за процесуално допустима
само в частта с която се атакува т.7 на чл.19 от Наредба за определяне и
администриране на местни такси и цени на услуги на територията на община Приморско.
В останалата част жалбата е недопустима, поради липса на правен интерес, и
следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде
прекратено.
Разгледана
по същество жалбата е основателна, поради следното:
Съобразно
чл. 168, ал. 1 от АПК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл.196
от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващите, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства
да провери законосъобразността на оспорения административен акт (в случая отделни
части от разпоредба в Наредбата) на всички основания по чл.146
от АПК, а именно дали подзаконовият нормативен акт, в обжалваната му част, е издаден
от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са административнопроизводствените правила по издаване и съответства
ли актът на материалноправните разпоредби.
Настоящият
съдебен състав намира, че Наредбата (вкл. в оспорената част) е издадена от
компетентен орган – общински съвет – Приморско, който съгласно чл.8 от Закона
за нормативните актове (ЗНА) и чл.21, ал.2 от Закона за местното самоуправление
и местната администрация (ЗМСМА) притежава правомощия да издава наредби, с
които да урежда, съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени
от тях обществени отношения с местно значение. Оспореният подзаконов нормативен
акт (вкл. в оспорената част) е в изискуемата писмена форма.
В
изпълнение на разпорежданията на съда, по делото е представена административната
преписка по приемане на Наредбата в цялост. От доказателствата се установява,
че същата е приета с решение
№ 255/11.04.2003г. (л.48) на общински съвет – Приморско, като производството по
приемане е инициирано с предложение от кмета на общината (л.109). Съдът приема,
че предложението е мотивирано, доколкото в същото е посочено, че приемане на
такъв подзаконов нормативен акт се налага на основание чл.9 във вр. с §51 от ПРЗ на Закона за изменение и допълнение на ЗМДТ
(ДВ, бр.119/27.12.2003г.). Към предложението на кмета е приложен проект на Наредбата
(л.110-125).
От административната преписка се установява, че в
периода от приемане на Наредбата до образуване на настоящото дело, процесната разпоредба на чл.19 е многократно изменяна в
цялост или в отделни нейни части, а именно с: Решение № 471/30.01.2006г. (л.49) по отношение на т.1 и т.2; Решение № 579/30.11.2006г. (л.51) в цялост; Решение № 03/29.01.2009г. (л.53) в цялост вкл. т.3; Решение № 180/21.12.2009г. (л.56) – т.4 отпада; т.5
става т.4 и се създава нова т.5; Решение №
139/29.12.2010г. (л.59) – т.3 се изменя; т.5 се отменя; Решение № 006/27.01.2011г. (л.63) – отменя се т.2а; т.3 се изменя и се
създава нова т.6; Решение № 025/22.02.2011г. (л.65) – т.3 се допълва; Решение № 035/28.12.2011г. (л.69) – т.3 се изменя; Решение № 236/20.12.2012г. (л.74), към което са
приложени и мотиви (л.77); Решение №
440/19.12.2013г. (л.78) и проект и мотиви, за изменение на разпоредбата
(л.79-80); Решение № 19/21.12.2015г. (л.81) придружено с
проект и мотиви (л.82-83); Решение №
136/28.07.2016г. включително проект и мотиви (л.88-104), както и извлечение от
сайта на община Приморско, според което проект-изменение на Наредба за
определяне и администриране местните такси и цени на услуги на територията на
Община Приморско е публикуван на сайта на общината на 11.05.2016г. (л.87).
Предвид
хронологията на представените решения на общинския съвет, съдът приема, че последното
изменение на т. 7 от чл. 19 от Наредбата е прието с Решение № 440/19.12.2013г.
Изготвянето на проекти на нормативни актове и тяхното
приемане е уредено с текстовете на чл.26 и сл. от ЗНА (ред. ДВ бр. 46/2007г.),
които са императивни и гарантират принципите на обоснованост, стабилност,
откритост и съгласуваност (чл.26, ал.1 от ЗНА). Втората алинея указва, преди
внасяне на проект на нормативен акт за приемане от компетентния орган,
съставителят на проекта да го публикува на интернет страницата на съответната
институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица
се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. В
аналогичен смисъл е и разпоредбата
на чл.77 от АПК, видно от която компетентният орган
издава нормативния административен акт след като обсъди проекта заедно с
представените становища, предложения и възражения.
С оглед наличните по делото доказателства, съдът констатира,
че от органа не са представени доказателства,
от които да се установи по безспорен начин, че изискванията на чл. 26 от ЗНА са
спазени при
приемането на последното изменение на т. 7 от Наредбата, а именно, че е проведена процедура по предварително огласяване на
проекта и на мотивите на вносителя, като е предоставена възможност за неговото
обсъждане. По делото липсват доказателства за предварителното
публикуване на проекта на наредбата за изменение, съответно доклада на интернет
страницата на съответната институция, съобразно чл.26, ал.2 от ЗНА, като такава
информация за 2013 год. понастоящем не може да бъде открита на интернет
страницата на община Приморско. Целта на чл.
26, ал. 2 от ЗНА /в приложимата редакция/ е да се осигури възможност на
заинтересуваните лица да упражнят своето право на участие в производството по
подготовката на актовете, засягащи законните им интереси. Публикуването и
разгласяването на проекта на акта представляват начина, чрез който се проявява
принципът за откритост и съгласуваност, съдържащ се в чл. 26, ал. 1 ЗНА.
Задължение да следи за спазване на цитирания принцип има органът, притежаващ
правомощието да приеме или не дадения проект. Дейността на органа следва да
бъде съобразена също и с основните принципи, посочени в чл. 26, ал. 1 от ЗНА -
необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост,
съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и
стабилност. Съобразно ал. 5 на чл. 26 от ЗНА след приключването на обществената
консултация по ал. 3 и преди приемането, съответно издаването на нормативния
акт, съставителят на проекта публикува на интернет страницата на съответната
институция справка за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите
предложения. Когато съставителят на проекта е орган на изпълнителната власт,
публикуването на справката се извършва едновременно и на Портала за обществени
консултации. По делото не са ангажирани доказателства в тази насока, като при
служебна справка на интернет страницата на Община Приморско, липсва подобна
информация. Допуснатите нарушения на административнопроизводствените
правила са съществени, тъй като се отразяват на съдържанието на нормативния
акт, който е приет, без да се предостави възможност за обсъждане – отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. Посочените
съществени процесуални нарушения допуснати в хода на административното
производство при приемането на последното изменение на т. 7 на чл. 19 от
Наредбата са самостоятелно основание за отмяна на същата, дори и без да е
необходимо да се разглежда спора по същество.
Разпоредбата
на т.
7 от чл. 19 от Наредбата, има следното съдържание:
7. /нова с Решение № 006/27.01.2011
г., изм. с Решение № 035/28.12.2011 г , изм. с Решение № 440/19.12.2013 г./ За
семейни хотели, разположени на територията на Община Приморско след подаване на
заявление от юридически лица е 2 промила, върху по- високата между отчетната
стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2 от ЗМДТ. По видове дейности
таксата е разпределена както следва:
- за сметосъбиране и сметоизвозване
- в размер на 0.8 промила
- за депо - в размер на 0.6 промила
- за поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване - в размер на 0.6 промила.
В
различните редакции на нормата, дължимата ТБО е била както следва: при
приемането с Решение
№ 006/27.01.2011 г.- 8.5 промила за семейни хотели след
подаване на заявление от ЮЛ за останалите населени места /3 промила за гр.
Китен и гр. Приморско/; с Решение № 035/28.12.2011
г. - промилите за гр. Китен и гр. Приморско са намалени на 2; с Решение № 440/19.12.2013 г. – за
всички населени места е прието ТБО да е 2 промила.
Съдът
намира за нужно да разгледа и дали е налице противоречие на процесните
разпоредба от Наредбата с материалноправни разпоредби
от по-висок ранг.
Според
изложените в жалбата и допълнението към нея аргументи, разпоредбата на чл.19 от
Наредбата противоречи на чл. 6 от АПК, чл. 63, чл.67, ал.2 и чл. 71 от ЗМДТ, чл.7
и чл.8, ал.3, т.1 и т.3 от ЗМДТ, както и на чл.6, ал. 2 и ал. 3 и чл. 37, ал. 2
от ЗЗДискр., чл.19 във вр. с чл.22 и 23 от ЗНА. В
жалбата е посочено, че атакувания текст на Наредбата е в пряко противоречие на
чл.6, ал.2 във вр. с чл.37, ал.2 и §1, т.7, като
поставя дружеството „Дъбова гора“ ООД в „неплагоприятно
третиране“ и непряка дискриминация по определението на чл.4, ал.1 от Закона за
защита от дискриминацията.
Настоящата
инстанция преценява като неоснователно твърдението на жалбоподателя за
противоречие на процесната разпоредба с нормата на
чл.19 във вр. с чл.22 и 23 от ЗНА. По силата на
чл.19, ал.1 от ЗНА съставителят на проект на нормативен акт извършва оценка на
въздействието на нормативния акт когато това е предвидено в този закон.
Съгласно чл. 20 от ЗНА предварителната оценка на въздействието на нормативния
акт, която е частична или цялостна се извършва при изработването на закон,
кодекс или подзаконов нормативен акт на Министерския съвет, а извън тези случаи
цялостна предварителна оценка може да се извърши по преценка на съставителя на
проекта. В случая предмет на оспорването е подзаконов нормативен акт, който се
приема от Общинския съвет. Следователно предвид характера на акта и страните
които го приемат преценката за извършване на цялостна предварителна оценка е
предоставена на съставителя на акта т.е. не е налице задължително извършване на
такава оценка, за да бъде тя условие за законосъобразност на акта, каквито и
значими обществени отношения да урежда същия.
На
следващо място, несъстоятелни са възраженията за противоречие на чл.19 от
Наредбата на чл. 6 от АПК, чл.7, чл.8, ал.1, т.1 и т.3 /посочената в жалбата
ал. 3 няма точки, следователно се касае за ал. 1, тъй като единствено ал. 1 има точки/, чл. 63, чл.67, ал.2 и чл.
71 от ЗМДТ.
Чл. 6 от АПК, урежда принципа за съразмерност,
относно който мотиви ще бъдат изложени по-долу.
Съгласно разпоредбите на чл.7,
ал. 1 от ЗМДТ, „Местните такси се определят въз основа на необходимите
материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата.”,
а според ал. 2 – „Местните такси са прости и пропорционални и се заплащат
безкасово, в брой или с общински таксови марки в
сроковете и по реда на този закон.”.
Съгласно чл. 8, ал. 1, т.1 и т. 3 от ЗМДТ, „Общинският
съвет определя размера на таксите при спазване на следните принципи: 1. възстановяване на пълните разходи на
общината по предоставяне на услугата; 3. постигане на по-голяма справедливост при
определяне и заплащане на местните такси.”
В чл. 63 от ЗМДТ е посочено следното: (1)
Такса за битови отпадъци се заплаща за извършвани от общината услуги по чл. 62
на територията на общината. (2) Видът на предлаганите услуги по чл. 62 на
територията на общината, както и честотата на събиране и транспортиране на
битовите отпадъци се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват
публично до 31 октомври на предходната година.
На практика, принципа, залегнал в чл. 7, ал. 1 от ЗМДТ, е размерът на тези такси да зависи от себестойността на
предоставената услуга, като вслучая същият не е
нарушен, както и не е нарушен принципа за съразмерност в
чл. 6 от АПК. В чл. 16 от Наредбата изрично е посочено, че таксата се определя
въз основа на одобрена план-сметка, включваща необходимите разходи, изброени в
четири точки. Към материалите по делото са приложени както План-сметки за
планираните средства за такса битови отпадъци, така и предложения на Кмета на
Община Приморско до Общински съвет Приморско за одобряването им. Самите
План-сметки съдържат както приходна, така и разходна част, в които по населени
места и видове дейности е направен общ план на получените суми и разходването
им. Тези доказателства опровергават твърденията на жалбоподателя за
противоречие на разпоредбите с чл. 6 от АПК, чл. 8, ал. 1, т.1 и т. 3 и чл. 63 от ЗМДТ.
В чл. 71 от ЗМДТ са посочени основанията
за несъбиране на държавни такси, каквито жалбоподателят не твърди.
Разпоредба на чл.
67, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, регламентира, че размерът на
таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци. С
разпоредбата на чл. 67, ал.2 от ЗМДТ е предвидена като изключение възможността,
когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци, размерът на
ТБО да се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа,
определена от общинския съвет. Следва да се отбележи, че регламентираните два
способа в чл. 67, ал.2 от ЗМДТ (на ползвател или върху основа, определена от
общинския съвет), са предвидени в условията на алтернативност
по между си. При тази хипотеза административният орган действа в условията на
оперативна самостоятелност, но при вземане на решението си е длъжен да спазва
залегналите в АПК принципи. Основен принцип на административното производство е
принципът за съразмерност (чл. 6 от АПК). Той предвижда, че административните
органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и
справедливо, като в случаите, когато с административния акт се засягат права
или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези
мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на
закона. В частност, разпоредбата на чл. 6, ал.4 от АПК изрично указва, че
когато са налице две или повече законосъобразни възможности, органът е длъжен,
при спазване на тези условия да избере тази възможност, която е осъществима
най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото.
Предвид изложеното съдът намира за
необходимо да отбележи, че в чл. 19в, ал. 1 от Наредбата е предвидена
възможност ТБО да се определя по реда на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ /според
количеството на битовите отпадъци/, като в ал. 2 е посочено, че лицата …
подават декларация по образец… в срок до края на предходната година. В ал. 3 е
посочено, че в Декларацията се посочват броя на необходимите съдови и честотата
на извозване. Т.е за жалбоподателя съществува възможност сам да избере по кой
от двата начина да заплаща ТБО, като избере единия от двата способа, приемайки,
че той е по-благоприятен и по-справедлив за него като задължено лице.
Неоснователни са и твърденията,
изложени от жалбоподателя за противоречие на процесните
норми с разпоредби на ЗЗДискр. В тази
връзка, съдът намира за необходимо да отбележи следното:
Чл. 4,
ал. 1 от Закона за защита от дискриминация забранява всяка пряка
или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа
принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра,
образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено
положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение,
имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор, по който Република България е страна. Пряка дискриминация
съгласно ал. 2 е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на
признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било
третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Неблагоприятно
третиране според пар. 1, т. 7 от Допълнителните
разпоредби на същия закон е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко
засяга права или законни интереси.
Твърденията за
неблагоприятно третиране са изведени от сравнението между размера на промилите за
ТБО, определени за имотите в гр. Китен и гр. Приморско и този за имотите за
всички останали населени места, като в жалбата се твърди и за различно
третиране на физическите и юридическите лица.
В жалбата не се твърди, а и по
делото не се установява промилите на ТБО за имота на жалбоподателя „Дъбова гора“ ООД да се различава от промилите на ТБО за другите ЮЛ,
притежаващи къщи за гости, разположени в същото населено място. Нещо повече, в
последната редакция на т. 7 на чл. 19 от Наредбата, промилите за семейни хотели, към които спада къщата за гости на
„Дъбова гора“ ООД, след подаване на заявление от ЮЛ, са еднакви за всички
населени места. В допълнение следва да се посочи и разпоредбата на чл. 19в, ал. 1 от Наредбата, където
е предвидена възможност ТБО да се определя по реда на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ
/според количеството на битовите отпадъци/, като
цените са фиксирани според броя
на необходимите съдове и честотата на извозване. За пълнота съда намира за
необходимо да отбележи също така, че ТБО се определя не само от количеството
промили, но и от стойността на основата, върху която те се налагат, като в ЗМДТ
е посочена формулата за определяне на същата и тя най-обобщено зависи от
базисната данъчна стойност на 1 кв.м. в левове,
коефициент за местоположение;
коефициент за инфраструктура; коефициент за индивидуални характеристики;
коефициент за височина и коефициент за овехтяване.
С оглед на всичко изложено по-горе,
съдът намира, че разпоредбата
на т.7 от чл. 19 от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени
на услуги на територията на община Приморско следва да бъде отменена, поради
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното
производство по приемането й.
Жалбата
в останалата й част – срещу т. 1, т. 2, т. 3, т. 3а, т. 4 и т. 6 на чл. 19 от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени
на услуги на територията на община Приморско следва да бъде оставена без
разглеждане, поради липса на правен интерес.
При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.196 от АПК, в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени 1/7 част от направените по делото разноски, съгласно
уважената част от жалбата. Разноските са в общ размер на 370 лева –
възнаграждение за адвокат 300 лева (л.5), платена държавна такса 50 лева (л.50),
такса за обнародване на оспорването в Държавен вестник 20 лева (л.162), като
една осма част от тях се равнява на 53.00 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.193, ал.1 от АПК, Административен съд
Бургас, ХІX-ти състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпоредбата на т. 7 от чл.19 от Наредба за определяне и
администриране на местни такси и цени на услуги на територията на община
Приморско.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата в останалата част и прекратява производството в тази част.
ОСЪЖДА Община Приморско да заплати на „Дъбова гора“
ООД, ЕИК *********, с адрес на управление: с. Писменово, община Приморско,
област Бургас и съдебен адрес:*** разноски по делото в размер на 53.00 лева.
В частта, в
която жалбата е отхвърлена, решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните.
В частта, в която жалбата е оставена без разглеждане,
решението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд
в 7-дневен срок от съобщаването на страните.
РЕШЕНИЕТО да се разгласи по реда на чл.194 от АПК, след влизането му в
сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.