СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в
публичното заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. съдия
КРИСТИНА ГЮРОВА
при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Гюрова
в. гр. д. № 412 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
Решение № 193677 от 15.08.2019 г. по гр. д. № 28267/2018 г. по описа на
Софийски районен съд, I ГО, 165 състав, е признато за
установено, по предявения от Е.Х.Б., ЕГН ********** срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ********,
отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Е.Х.Б.,
ЕГН ********** не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ********, сумата от 1304,20 лв. за
доставена електрическа енергия и обезщетение за забава върху нея, в размер от
108,42 лв., за периода 09.04.2008 г. – 02.05.2015 г. по клиентски №
300009552417.
Срещу
така постановеното решение, е подадена въззивна жалба от „Ч.Е.Б.“ АД, в която са развити съображения за недопустимост, неправилност и необоснованост на
атакувания акт. Отправено е искане първоинстанционното решение, в частта, с която е уважен предявеният срещу ответното
дружество иск за главница за доставена електрическа енергия за сумата над
236,74 лв. до уважения размер от 1304,20 лв. за периода 09.04.2008 г. –
02.05.2015 г., както и в частта, с която е уважен предявеният срещу
жалбоподателя иск за обезщетение за забава върху главното вземане, за сумата от
108,42 лв., да бъде обезсилено, евентуално отменено, а исковите претенции да бъдат отхвърлени. Въззивникът твърди, че първостепенният съд се е произнесъл по отношение на
вземания за друг период, които не били включени в предмета на спора. Сочи, че
сумите, чието установяване на недължимостта им се претендира от ищеца не касаят
исковия период 09.04.2008 г. – 02.05.2015 г., а били за текущи задължения към
електропреносното дружество за периода м.05.2017 г. – м.07.2018 г. Поддържа, че
за периода 09.04.2008 г. – 02.05.2015 г., дължимата сума за доставена
електрическа енергия, е в размер на 236,74 лв. по фактура № 11254937/10.07.2008
г., а не в размер на 1412,62 лв., до какъвто неправилен извод достигнал
районният съд. Ответното дружество не претендирало от ищеца вземане в посочения
от последния размер от 1412,62 лв. за периода 09.04.2008 г. – 02.05.2015 г.,
каквито възражения жалбоподателя релевирал, но по които съдът не се произнесъл.
Счита, че задължението на ищеца за
електрическа енергия за исковия период не надхвърля сумата от 236,74 лв., доколкото до 2017 г. тя е единствената
незаплатена такава. Предвид това в жалбата се поддържа, че за ищеца липсва
правен интерес от предявяването на настоящия иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за
сумата над 236,74 лв., поради което над тази сума, искът се явява недопустим. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК не постъпил отговор на въззивната жалба от Е.Х.Б..
Софийски градски съд, след като
обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна
страна:
Производството
е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално
допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно.
По допустимостта на
обжалваното решение съдът намира следното:
Основният наведен от
жалбоподателя-ответник довод в депозираната въззивна жалба касае
недопустимостта на обжалваното първоинстанционно решение, в частта, с която съдът се е произнесъл по недължимостта
на сумата за главницата за доставена електрическа енергия над 236,74 лв. до
пълния й предявен размер от 1304,20 лв. за периода 09.04.2008 г. – 02.05.2015
г., както и в частта относно сумата за обезщетение за забава, в размер на
108,42 лв.
Въззивният съдебен
състав намира доводите на жалбоподателя за недопустимост на решението в
атакуваните части за
основателни.
В
конкретния случай с исковата молба ищецът е изложил твърдения, че не дължи на
ответника сумата от 1304,20 лв. за доставена електрическа енергия и
обезщетение за забава върху нея, в размер от 108,42 лв., за периода от
09.04.2008 г. – 02.05.2015 г.
Ищецът обосновава интереса си от предявяването на
настоящия отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК с представената
към исковата молба фактура **********/27.03.2018 г., на стойност
1412,62 лв.
Ответникът оборва
допустимостта на иска за сумата над 236,74 лв. с твърдения, че претенцията на ищеца, в общ размер на
1412,62 лв, чиято недължимост спрямо ответното дружество се претендира, се
отнася за вземания, които не касаят
процесния период, като единствено сумата от 236,74 лв. по фактура № **********/27.03.2018 г., попада в исковия
период, а за сумата над 236,74 лв. до пълния предявен размер от 1304,20 лв.,
както и за сумата от 108,42 лв. – лихва за забава, ответникът не е твърдял, че
е дължима от ищеца. Въззивният съдебен състав намира, че ангажираните в
производството от ответното дружество-въззивник доказателства подкрепят тези доводи.
От приложената към
исковата молба на л. 8 по делото фактура с № **********/27.03.2018 г., формално
се обуславя допустимостта на предявения от ищеца отрицателен установителен иск,
доколкото посочената в нея цена за консумирана и незаплатена електрическа
енергия съвпада с исковата сума / 1304,20 лв. + 108,42 лв., или общо 1412,62
лв./. В същата обаче липсва конкретен период, за който се претендира
заплащането на сумата от 1412,62 лв., а единствено е посочено, че се касае за минали
задължения, тоест за вземания на ответното дружество, но за минал период без
индивидуализация на последния. Представената от ищеца фактура с №
**********/27.03.2018 г., не съдържа конкретизация на периода, за който се
отнася, а от нея само се установява, че е за вземания за период преди датата на
издаването й /тоест преди 27.03.2018 г./. Макар и сумата посочена във фактурата
да е напълно идентична с тази, която ищецът претендира, посредством предявения
от него отрицателен установителен иск, въззивният съд счита, че предвид
заявеното от ответника още с отговора на исковата молба становище, че задължението на ищеца за електрическа енергия за исковия
период не надхвърля сумата от 236,74 лв. и в този смисъл единствената претенция
на ответното дружество към ищеца е била само за тази сума, и съобразно събраните
за доказване на това твърдение в производството доказателства, не би могло да
се обоснове извод за наличието на правен интерес от предявяване на настоящия
иск по чл. 124 ал. 1 ГПК за недължимост на вземането за доставена електрическа
енергия за сумата над 236,74 лв. до пълния претендиран
размер от 1304,20 лв. за периода 09.04.2008 г. – 02.05.2015 г., както и по
отношение на сумата, в размер на 108,42 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главното вземане.
От събраните по делото доказателства е видно, че преди предявяване на настоящия
иск, ответникът не е твърдял да има друго вземане към ищеца, освен това за
сумата от 236,74 лв. по фактура № **********/27.03.2018
г. Само до този размер искът е допустим, защото само до сумата от 236,74 лв.
ответникът твърди и ангажира доказателства, че ищецът му я дължи. Останалата
част от вземането е формирано от задължения за друг период, неотносими към
процесния. С оглед на горното, предявеният по чл. 124, ал. 1 ГПК иск се явява допустим само до размера от
236,74 лв., и за тази сума е основателен, поради погасяването на процесното
вземане по давност. За горницата над този размер до
пълния предявен размер от 1304,20 лв., както и за сумата от 108,42
лв., от данните по делото не се установява ответникът с извънпроцесуалното си
поведение преди предявяване на иска да е претендирал сума надвишаваща тази по фактура № **********/27.03.2018
г., а именно 236,74 лв.
Изложеното води до извод
за недопустимост на атакуваното решение, в частта, с която е уважен предявеният
по чл. 124, ал. 1 ГПК иск за главница за доставена електрическа енергия за
сумата над 236,74 лв. до присъдения размер
от 1304,20 лв. за периода 09.04.2008 г. – 02.05.2015 г., както и в частта, с
която е уважен предявеният срещу жалбоподателя иск за обезщетение за забава
върху главното вземане, за сумата от 108,42 лв.
При този
извод на съда, обжалваното съдебно решение следва да бъде обезсилено в частта, с която е
признато за установено, по предявения от Е.Х.Б., ЕГН ********** срещу „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК ********, отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, че Е.Х.Б., ЕГН ********** не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ********,
сумите, както следва: сума за разликата над 236,74 лв. до 1304,20 лв. за
доставена електрическа енергия, както и за сумата, в размер на 108,42 лв., обезщетение
за забава върху главницата за електрическа енергия, за периода 09.04.2008 г. –
02.05.2015 г. за обект с клиентски № 300009552417, а производството по исковете в
тази част – прекратено като недопустимо.
Ето защо и на основание чл. 270, ал. 3, изр. трето ГПК
обжалваното решение, следва да се обезсили в сочените по-горе части поради
липсата на интерес от иска на изложените съображения от въззивния съд. При този
изход на служебната преценка по чл. 269, изр. първо ГПК, въззивният съд не
следва да обсъжда правилността на решението.
По
разноските:
За
първата инстанция: с оглед изхода на делото, право на разноски имат и
двете страни. Ищецът не претендира разноски, поради и което не следва да му се
присъждат. Ответникът е представил списък по
чл. 80 ГПК и претендира заплащането на сумата от 300 лв. за юрисконсултско
възнаграждение. За
претендираното от ответника юрисконсултско
възнаграждение, съдът определя, по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 100 лв., като съобразно отхвърлената част от иска, на
ответника за исковото производство следва да се присъди сумата от 83,24 лв.
За въззивната инстанция, при този изход на делото, право на разноски има въззивникът,
който представя списък по чл. 80 ГПК и претендира заплащането на сумата от
53,25 лв. държавна такса за въззивно обжалване, и сумата от 300 лв. за юрисконсултско
възнаграждение. С оглед фактическата и правна сложност на делото, както и
извършените пред настоящата въззивна инстанция действия по осъществена защита, за претендираното от въззивника
юрисконсултско възнаграждение, съдът определя, по реда
на чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 100 лв. Така общият размер на
разноските, които се следват на въззивника за въззивната инстанция възлизат в
размер на 153,25 лв. С оглед изхода на делото, въззиваемата страна няма право
на разноски.
Предвид
изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
Решение № 193677 от 15.08.2019
г. по гр. д. № 28267/2018 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 165 състав, в частта, с
която е признато за установено, по предявения от Е.Х.Б., ЕГН **********
срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ********, отрицателен установителен иск, с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Е.Х.Б., ЕГН ********** не дължи на „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК ********, сумите, както следва: сума за разликата над 236,74 лв. до
1304,20 лв. за доставена електрическа енергия, както и за сумата, в размер на
108,42 лв., обезщетение за забава върху главницата за електрическа енергия, за
периода 09.04.2008 г. – 02.05.2015 г. за обект с клиентски № 300009552417, И ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството
по исковете в тази част.
ОСЪЖДА Е.Х.Б.,
ЕГН **********, да заплати на „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 83,24 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Е.Х.Б.,
ЕГН **********, да заплати на „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 153,25 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.