РЕШЕНИЕ
№ 1232
гр. Велико Търново, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на девети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20204110102321 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове с правното основание чл.422 ал.1 вр чл.415
ал.1 от ГПК вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът излага твърдения, че сключил с ответника договор за мобилни услуги от
21.02.2018г., със срок на действие 24 месеца до 21.02.2020г., при абонаментен план
Тотал30,99лв. с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС, с допълнителни
2000МВ, мобилен интернет, като с подписване на споразумението потребителят получава
устройство ************, за което бил сключен договор за лизинг. Сочи се, че ответникът
не е изпълнила задълженията си по договора, начислени в два броя фактури и кредитно
известие, издадени за периода 05.07.2018г.-05.10.2018г., а именно фактура №*********.,
издадена за отчетен период 05.07.2018г.-04.08.2018г., включваща сумата 57,80лв.- от която
се претендира 55,37лв.; фактура №*********** за отчетен период 05.08.2018г.-04.09.2018г.
на стойност 58,47лв. и кредитно известие от 05.10.2018г. Ищецът отправя искане съдът да
приеме за установено по отношение на ответницата, че последната дължи на ищеца сумата
130,10лв., представляващи незаплатени месечни абонаментни такси, за които са издадени
фактури №******., №*************г. за периода 05.07.2018г.-04.10.2018г., както и сумата
425,44лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за мобилни услуги от
21.02.2018г. Претендира разноски за исковото и заповедното производство.
1
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който исковата
претенция за лизингови вноски е оспорена като недопустима, тъй като заповедта за
изпълнение по чл.410 от ГПК по частно гр.дело №1085/2020г. се основава на сключен
договор за мобилни услуги, а в исковата молба е заявено, че претенцията е по договор за
лизинг на посочения мобилен апарат. Ответникът счита, че не е налице пълна идентичност
между заявените претенции по заповедното и исковото производство, вкл. по основание. По
същество ответникът оспорва исковите претенции като неоснователни. Заявява, че
договорът с ищеца не задължава ответницата да заплаща месечните абонаментни такси на
твърдяните падежи в посочения период, а по отношение на претендираните лизингови
вноски ответникът твърди ,че не се е задължавал за лизингови вноски по договор за лизинг
от 01.03.2018г. и не дължи заплащане на лизингови вноски по посочения договор. Отправя
искане за отхвърляне на предявения иск.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
По делото е представен в заверен препис договор за мобилни услуги, сключен на
21.02.2018г. между ищцовото дружество в качеството оператор и ответника в качеството
потребител, като предмет на договора е предоставяне от страна на ищцовото дружество-
оператор мобилни услуги, при месечен абонамент в размер на 30,99лв., като договора е с
първоначален срок-24 месеца, считано от 21.02.2018г. до 21.02.2020г. В договора е
посочено, че в случай на прекратяването му през първоначалния срок за която и да е СИМ
карта/и, посочени в него, по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти.
Във всички случаи, когато е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно този
договор, потребителят дължи и разликата между цената на устройството без абонамент
съгласно последно актуалната ценова листа на оператора за съответното устройство към
момента на прекратяване на договора.
На 21.02.2018г. страните по делото са сключили и договор за лизинг, съгласно който
лизингодателят-ищцовото дружество се задължава при условията на договора и Общите
условия, да предостави на лизингополучателя-ответника М. СТ. ИЛ. за временно и
възмездно ползване на мобилно устройство, описано в договора, като лизингополучателят се
задължава да заплати обща лизингова цена в размер на 611,57 лв., която
лизингополучателят се задължава да заплати на 23 месечни лизингови вноски в размер на
26,59лв. всяка от тях. Договорът за лизинг влиза в сила от датата на подписването му. В
чл.10 от договора за лизинг е посочено, че всяка от страните може да го развали в случай на
неизпълнение на задължения на страна по договора. В чл.12 от договора е предвидена
възможност за предсрочна изискуемост, като в случай на неизпълнение на задължение за
плащане от страна на лизингополучателя, лизингодателят има право в съответствие с
разпоредбите на договора, ОУ, с писмено предизвестие до лизингополучателя да обяви
месечните вноски за предсрочно изискуеми и/или да поиска връщане на устройството.
2
По делото е представена декларация-съгласие от ответника относно получаване на
екземпляр от ОУ на Т Б ЕАД, както и ценова листа от 21.02.2018г. за абонаментни планове
за частни и корпоративни клиенти.
По делото са представени фактура *********. на стойност 57,80лв., за отчетен период
05.07.2018г..-04.08.2018г., включваща сумата 27,48лв.-месечна абонамента такса, 0,19лв.-
разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги и 26,59лв.-лизингова вноска;
фактура ***** от 05.09.2018г. за отчетен период 05.08.2018г.-04.09.2018г., от която се
претендира стойност 58,47лв.; кредитно известие №*****от 5.10.2018г. за отчетен период
05.09.2018г.-05.10.2018г. , по което се претендира сумата 130,10лв. със срок на плащане
20.10.2018г. , фактура ****** от 05.11.2018г., в която е включена сумата 425,44лв.-
лизингови вноски.
На 29.05.2020г. ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника М. СТ. ИЛ.. Въз основа на заявлението е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 02.06.2020г. по
ч.г.гр.д.№****. на Великотърновски районен съд против длъжника М. СТ. ИЛ. за заплащане
на сумата в размер на 555.54 (петстотин петдесет и пет лв. и 54 ст.)лв., от които 130.10 (сто
и тридесет лв. и 10 ст.)лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги 425.44 (четиристотин двадесет и пет лв. и 44
ст.)лв., представляваща незаплатени лизингови вноски ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението – 29.05.2020 година до окончателното изплащане на
задължението, както и разноски в заповедното производство.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и същият е подал възражение по
чл.414 от ГПК и след дадени от съда указания на заявителят, последният е предявил
настоящите положителни установителни искове.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че размерът на задълженията на ответника включват сумата 132,54лв., в т.ч
52,54лв.-месечни абонаментни такси, 0,23лв.други услуги, извън абонаментния план,
месечни лизингови вноски в размер на 79,77лв., като след приспадане на предплатена сума
в предходен отчетен период, се претендира като неплатена сумата 130,10лв. Вещото лице е
посочило, че размерът на лизинговите вноски, дължими за цената на закупеното устройство
********* след месец 11.2018г./месецът, в който е издадена крайната фактура от
05.11.2018г./ са на стойност 425,44лв. и включват 16 бр.месечни такси в размер на 26,59лв.
всяка от тях.
По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, в заключението на която
вещото лице е посочило, че за процесния период нищцовото дружество е предоставило на
абоната посочени в заключението услуги и техния обем, за които са издадени процесните
фактури.
3
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл 79 ал.1 от
ЗЗД са допустими - предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска
установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която е подадено възражение от длъжника.
Възражението на ответната страна за недопустимост на иска съдът намира за
неоснователно. Макар в текста на исковата молба да е посочен и договор за лизинг от
01.03.2018г., то от изложеното в останалата част на исковата молба /в нейната
обстоятелствена част и петитум/ е видно, че претедираната сума за неплатени лизингови
вноски е по договор за лизинг от 21.02.2018г., като тази сума в размер на 425,44лв. е била
предмет и на заповедното производство.
Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване
ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В настоящото производство ищецът предявава искови претенции за установяване
дължимост на вземания за стойността на месечните абонаментни планове, за стойност на
предоставени услуги, извън абонаментния план за процесния период и за стойността на
лизинговите вноски за предоставеното мобилно устройство.
От представените по делото доказателства се установява, че ищецът и ответника са
били в облигационни правоотношения, регулирани от Общи условия, като ответникът е
имал качеството абонат и потребител на услуги от мобилния оператор, съгласно т. 1 и т. 49
от ДР на Закона за електронните съобщения. По силата на договора за мобилни услуги от
21.02.2018г. ищецът се е задължил да предоставя на ответника, в качеството му на абонат и
потребител на мобилни услуги, договорените основни и допълнителни електронни
съобщителни услуги по предпочетените тарифни планове за предоставения телефонен
номер. От своя страна, ответникът е поел задължение да заплаща за срока на договорите
съответната месечна абонамента такса. Уговорената в договора абонаментна такса
представлява минималната цена, която абонатът следва да заплаща всеки месец през
действието на договора, за това, че операторът е поддържал своите телекомуникационни
системи в изправност и по начин, че да не се възпрепятства достъпа на абоната до
използването на предоставените услуги, поради което съдът приема, че същата се дължи
независимо от това дали абонатът реално ги е потребил. В настоящото производство
ответникът не оспори сключването на договора за мобилни услуги, запознаването с общите
4
условия, поради което съдът приема, че доколкото по делото не са ангажирани
доказателства за обратното, договорът за мобилни услуги валидно е обвързвал страните по
него и ответникът дължи заплащането на абонаментните такси по този договор за отчетните
периоди, независимо дали е ползвал мобилни услуги. Падежът на тези задължения е
настъпил на посочените във фактурите дати.. Видно от заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, неоспорена от страните, ответникът има задължение за процесния
период, което включва неплатени суми по абонаментни такси, като от страна на ответника
не бяха ангажирани доказателства, установяващи заплащане на претендираните суми. По
отношение на използваните услуги, извън месечния абонамент, в отговора на исковата
молба не е направено оспорване в тази насока. От допуснатата по делото съдебно-
техническа експертиза и изложеното от вещото лице в съдебно заседание се установява, че
посочения във фактурите обем на услуги е предоставен на абоната. Вещото лице заяви, че
при изготвянето на заключението е изискал подробни данни към фактурите, въз основа на
които е направил своите изводи, поради което съдът кредитира заключението.
В случая ищецът е изпълнил задължението си да издаде процесните фактури, в които е
посочил стойността на фиксираната абонаментна такса, на използваните услуги, извън
месечния абонамент, както и стойността на съответните лизингови вноски, като към всяка
от фактурите има приложение с детайлна информация за всеки от посочените компоненти.
Падежът на тези задължения също е настъпил на посочените във фактурите дати, като по
делото не са ангажирани доказателства за заплащането им, поради което съдът намира, че
ответникът дължи на ищеца сумата 130,10лв. ,включваща абонаментни такси и
предоставени услуги извън абонаментния план, за процесния период.
По исковата претенция за установяване дължимост на лизинговите вноски, съдът
намира, че от събраните по делото доказателства се установи наличие на облигационни
правоотношения между страните, по сключени между тях на 21.02.2018г. договор за лизинг
на устройство. Представения договор като частен диспозитивен документ не е оспорен от
ответника и тъй като носи подписите на лицата, посочен в него като издатели, съгласно
чл.180 от ГПК съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в същият са
направени от тези лица. Същевременно, по силата на чл.20а, ал.1 от ЗЗД договорите имат
силата на закон за тези, които са ги сключили, с оглед на което с подписването на процесния
договор за лизинг в правната сфера на всяка от страните са възникнали права и задължения.
По делото не се оспорва, че ищецът е предоставил лизинговата вещ –******. Насрещно
поетото задължение от страна на ответника по договорите е да заплаща лизинговите вноски
за ползването на лизинговата вещ, съгласно включен в договора погасителен план включващ
23 месечни лизингови вноски в размер на 26,59лв.. всяка от тях. В настоящият случай
ищецът претендира установяване дължимост на сумата 425,44лв., като непогасен остатък от
месечни лизингови вноски, включен във фактура от 05.11.2018г. Ответникът не доказа, че е
заплатил на ищеца претендираните лизингови вноски и не ангажира доказателства за
плащане на цялата стойност на лизинговата вещ, поради което дължи посочената сума,
представляваща непогасен остатък от месечни лизингови вноски, чийто падеж е настъпил.
5
Възраженията на ответника представляват твърдения, че не е сключвал договор за лизинг от
01.03.2018г., но в настоящото производство исковата претенция не е по договор от
01.03.2018г, а по договор за лизинг от 21.02.2018г, приложен към исковата молба.
С оглед изложеното съдът намира, че иска за установяване дължимост на сумата
общо 555,54 лв., включваща суми за вземания за стойността на месечните абонаментни
планове, за стойност на предоставени услуги, извън абонаментния план за процесния
период и за стойността на лизинговите вноски за предоставеното мобилно устройство, по
процесните фактури се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
С оглед основателност на иска за главница за сумата 555,54 лв., основателна и е
акцесорната претенция за дължимост на законната лихва за забава върху тази главница,
считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото производство
съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и
за разноските в заповедното производство. В конкретния случай разноските в заповедното
производство, включени в заповедта за изпълнение са 205лв., от които държавна такса в
размер на 25лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 180лв. В исковото производство
направените от ищеца разноски са 75лв. за държавна такса и 180лв. за адвокатско
възнаграждение и 300лв. за възнаграждения за вещи лица При това положение общият
размер на разноските на ищеца за заповедното и исково производство възлиза на 760 лв.,
като с оглед уважаване на исковите претенции, на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата общо 760 лв. за разноски в
заповедното и в настоящото исково производство.
От пълномощника на ответника се претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл.38 от ЗА, но с оглед изхода на спора, не следва да се присъжда
адвокатско възнаграждение в полза на ответната страна.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. СТ. ИЛ. с
ЕГН: **********, с настоящ адрес в ************ ДЪЛЖИ на "Т Б**** ЕАД, със
седалище и адрес на управление град *****, с ЕИК ****** сумата в размер на 555.54 лв.
(петстотин петдесет и пет лева и петдесет и четири стотинки)лв., от които 130.10 лв. (сто и
тридесет лв. и 10 ст.), представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси
за потребление на мобилни услуги и 425.44 лв. (четиристотин двадесет и пет лв. и 44 ст.),
представляваща незаплатени лизингови вноски, ведно със законната лихва от датата на
6
подаване на заявлението /29.05.2020г./ до окончателното изплащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №379 от 02.06.2020г. по частно гр.дело
1085/2020г по описа на ВТРС.
ОСЪЖДА М. СТ. ИЛ. с ЕГН: **********, с настоящ адрес в г*******ДА
ЗАПЛАТИ на „Т Б” ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: ********,
сумата общо 760 лв./седемстотин и шестдесет лева/, представляваща разноски за държавна
такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждения за вещи лица, направени в заповедното
производство по частно гр.дело **** по описа на ВТРС и в настоящото исково
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№**** на
ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7