Решение по КНАХД №517/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от „ЕНЕРДЖИ-2“ ООД, ЕИК *********, подадена чрез пълномощник, против Решение № 30 от 28.03.2025 г., постановено по АНД № 515/2024 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 24-94-23/ 02.04.2024 г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, с което на основание чл. 135, ал. 1, т. 3 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ на „Енерджи-2“ ООД, с ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева; и е осъдено „Енерджи-2“ ООД с ЕИК *********, да заплати на А. Й. А., [ЕГН], сумата от 157.77 лева, представляваща дължимо възнаграждение за назначена съдебна експертиза по делото.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районния съд е постановено в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Касаторът посочва, че съдът: неоснователно е приел, че отразената в АУАН и НП фактическа обстановка се подкрепя изцяло от събраните в хода на съдебното производство доказателства; не е обсъдил направеното с жалбата против НП и поддържано в хода на производството възражение за наличие на съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 3, предл. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. 2 от ЗАНН, поради неяснота относно датата на извършване на нарушението; неоснователно не е взел предвид, че в хода на административнонаказателното производство не са спазени и императивните изисквания на нормите на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, според които АУАН и НП следва да съдържат виновно нарушените от наказаното лице разпоредби. Счита, че санкция в размер на 2500 лева не съответства с въведения в чл. 6 от АПК принцип за съразмерност и засяга права и законни интереси в степен по-голяма от необходимото за постигане целта на издаване на акта. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд – Нова Загора, както и НП като незаконосъобразно. В условия на евентуалност, моли съда да измени наложеното административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лв. до минимално установения такъв в чл. 135, ал. 1, т. 3 от ЗУО, а именно 2000 лв. На основание чл. 63д от ЗАНН, претендира присъждане на разноските сторени пред настоящата инстанция и в производството пред Районен съд – Нова Загора. Представя списък с разноски.

В съдебно заседание касационният жалбоподател - „ЕНЕРДЖИ-2“ ООД, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпила молба от пълномощник, който заявява, че поддържа касационната жалба на подробно изложените в нея съображения. Моли съда да отмени обжалваното решение и НП. В условията на евентуалност, моли да бъде изменено наложеното административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лв. до минимално установения такъв в чл. 135, ал. 1, т. 3 от ЗУО, а именно 2000 лв. Претендира разноски.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – гр. Стара Загора, редовно призован, се представлява от пълномощник, който оспорва касационната жалба. Заявява, че обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Посочва, че дружеството е наказано за водене на невярна отчетност в Националната информационна система за отпадъци - НИСО, което се изразява в това, че доставеното реално количество отпадък, което дружеството е длъжно да декларира в тази система, то го пресмята и преизчислява по формула, която не е одобрена от РИОСВ - Стара Загора и няма законово основание за това пресмятане и преизчисляване. В резултат на това пресмятане драстично намалява количеството, което декларират в системата, в сравнение с това, което е реално доставено по кантарни бележки, които проверяващите са видели в централата. Посочва, че това нарушение е установявано няколко поредни пъти от контролните лица на РИОСВ - Стара Загора, поради което счита за неоснователно и искането за намаляване размера на наложената имуществена санкция. Посочва, че същата е определена малко над минимално предвиденото в закона и предвид, че това не е първото такова нарушение, извършено от жалбоподателя, размерът на санкцията е пропорционален.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, счита обжалваното решение за правилно, обосновано, постановено при изяснена фактическа и правна обстановка, и предлага да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 18.09.2023 г. от служители на РИОСВ - Стара Загора е била извършена проверка на представени от дружеството документи в оригинал - кантарни бележки и товарителници, справки за получените/изнесени материали по контрагенти по месеци и обобщена справка за доставени суровини за производство на биогаз за получените отпадъци с код и наименование 02 01 06 - ж. и., у. и тор (вкл. използвана слама), отпадъчни води, разделно събирани и пречиствани извън мястото на образуването им в енергийна централа за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, използваща анаеробно разграждане на растителни и животински субстанции, находяща се в [населено място], за периода от 01.03.2023 г. до 31.08.2023 г. Констатациите от проверката са отразени в Констативен протокол № 011566/ 18.09.2023 г., а именно, че от извършената проверка и пресмятане по представените кантарни бележки е установено, че за периода 01.03.2023 г. - 31.03.2023 г. получените в инсталацията за биогаз количества отпадъци с код 02 01 06 са общо 1894,050 тона. При извършена справка в НИСО на водената от дружеството отчетна книга по приложение № 4 - за оползотворяване и/или обезвреждане (с изключение на депониране) на отпадъци към Наредба № 1 от 04 юни 2014 г. е установено, че за периода 01.03.2023 г. - 31.03.2023 г. в графа „получен отпадък“ (приети отпадъци) на отчетната книга са въведени отпадъци с код 02 01 06 в количества от общо 1336,200 тона. Проверката била извършена във връзка с последващ контрол по представени от дружеството документи с вх. № КОС-04-5251(1)/ 12.09.2023 г. и вх. № КОС-04-011513(1)/ 12.09.2023 г. и по изпълнение на задължителни предписания № 1 и № 2 от Констативен протокол № 011513/ 05.09.2023 г.

При така изложената фактическа обстановка бил издаден АУАН № 94 от 10.10.2023 г., връчен на управителя на дружеството срещу подпис на 25.10.2023 г. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу съставения АУАН са постъпили писмени възражения от страна на нарушителя.

Въз основа на АУАН било издадено процесното НП.

Районният съд е установил описаната фактическа обстановка, като е приел, че: в хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения; АУАН отговаря на изискванията на чл. 42 ЗАНН; НП е издадено от компетентен орган и е съобразено с изискванията на чл. 57 ЗАНН. Формирал е извод, че отразената в акта, респ. в атакуваното наказателно постановление фактическа обстановка се подкрепя изцяло от събраните в хода на административното производство писмени и гласни доказателства, които е обсъдил. Приел е, че е осъществен съставът на описаното в НП нарушение, за което жалбоподателят основателно е санкциониран, като АНО правилно е наложил имуществена санкция в размер на 2500 лева, която е в много близък до минималния размер. При тези мотиви Районният съд е потвърдил процесното НП.

Решението на Районния съд е валидно, допустимо и правилно. Изводите на Районния съд са съобразени със събраните по делото доказателства и с приложимото право. Възраженията на жалбоподателя са неоснователни.

Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл. 135, ал. 1, т. 3 от ЗУО с имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв. се наказва едноличен търговец или юридическо лице, с изключение на лицата по чл. 14, ал. 2, което предостави невярна информация и/или води невярна отчетност съгласно този закон или наредбите по чл. 13, ал. 1 или чл. 48, ал. 1, или по чл. 59, ал. 1 от с.з. Според чл. 48, ал. 1 от ЗУО министърът на околната среда и водите определя с наредба реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публичните регистри по чл. 45, ал. 1. Разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от ЗУО вменява задължение отчетните книги да съдържат хронологична информация за количеството, естеството и произхода на отпадъците и когато се изисква, предназначението, периодичността на събиране, начина на транспортиране и предвидените методи за третиране на отпадъците.

На основание чл. 48, ал. 1 от ЗУО е издадена Наредба № 1 от 04.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри. Според чл. 5, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 04.06.2014 г. документи за водене на отчетност и предоставяне на информация за дейностите по отпадъци са отчетни книги по чл. 44, ал. 1 от ЗУО. Съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗУО, лицата, чиято дейност е свързана с образуване, събиране, транспортиране и/или третиране на производствени и/или опасни отпадъци, както и лицата, притежаващи разрешение, комплексно разрешително или регистрационен документ по чл. 35 и извършващи дейности по събиране и транспортиране и/или третиране на битови и/или строителни отпадъци, са длъжни да водят отчетни книги, заверени от компетентния орган за издаване на разрешението или регистрационния документ, а лицата, притежаващи комплексно разрешително - от директора на РИОСВ, на чиято територия се извършва дейността. Търговците и брокерите на отпадъци са длъжни да водят отчетни книги, заверени от директора на РИОСВ, на чиято територия е седалището им, а за чуждестранните лица - от директора на РИОСВ - София. По делото не се спори, че „Енерджи-2“ ООД, ЕИК *********, притежава документ по чл. 35 от ЗУО за извършване на дейности по третиране на отпадъци, Решение № 13- РД - 273 – 00/ 18.07.2014 г., на площадка № 1 с местонахождение: [населено място], общ. Нова Загора, обл. Сливен, ПИ с идентификатор № 51809.509.570, издадено от директора на РИОСВ - Стара Загора.

От доказателствата по делото е безспорно установено, че „Енерджи-2“ ООД е осъществил състава на вмененото му нарушение по чл. 135, ал. 1, т. 3 от ЗУО. Нарушението е описано пълно и ясно, по начин санкционираното лице да разбере за какво деяние му е наложно административно наказание и да организира защитата си в пълен обем. Коректно е посочена и правната квалификация на деянието. При съставяне на АУАН, съответно при издаване на НП, не са допуснати сочените от жалбоподателя нарушения. В НП изрично е посочено, че на „Енерджи-2“ ООД е наложено административно наказание имуществена санкция на основание чл. 135, ал. 1, т. 3 от ЗУО във връзка с чл. 44, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗУО, за водене на невярна отчетност съгласно ЗУО и Наредбата по чл. 48, ал. 1 от ЗУО.

Неоснователно е възражението, че при издаване на НП е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Според посочената норма задължителни реквизити на НП са: описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Видно от АУАН и от НП, административното нарушение, за което е санкционирано дружеството е водене на невярна отчетност за периода 01.03.2023 г. - 31.03.2023 г. По аргумент на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1 от 04.06.2014 г. (ДВ, бр. 82 от 2021 г.), отчетните книги по чл. 7 се попълват хронологично минимум веднъж месечно за всеки календарен месец до 15 дни след изтичането му, като всеки запис се отразява по дата. Касае се за период от време, след изтичане на който би могло да се установи извършване на нарушение по водене на невярна отчетност, което представлява едно нарушение, извършено по месечно.

Относно размера на наложеното наказание, настоящият касационен състав споделя формирания от първоинстанционния съд извод, за правилното му определяне. С оглед установеното нарушение, значимостта на обществените отношения, които ЗУО регулира, както и че имуществената санкция е определена в размер близък до минимално определения в закона, възражението на касационния жалбоподател е неоснователно. Наложеното административно наказание не се преценява като прекомерно, като същото определено в този размер отговаря на проявената деятелност.

Въз основа на установените правнорелевантни факти и при правилно приложение на материалния закон, Районният съд е направил обосновани и правилни правни изводи. Решението на Районния съд е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, като при постановяването му не са допуснати посочените от касационния жалбоподател нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 30 от 28.03.2025 г., постановено по АНД № 515/2024 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.

Решението е окончателно.