РЕШЕНИЕ
№ 852
гр. Варна, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20213110110634 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран от В. ЦВ. ТР. с иск по чл.432 КЗ вр. чл.45 ЗЗД срещу *** за осъждане
на ответника да заплати сумата от 25000 лв.- представляваща обезщетение за
неимуществени вреди изразяващи се в травма и затруднено движение на левия долен
крайник на ищеца и емоционален стрес от преживяното събитие, претърпени вследствие на
ПТП настъпило на 06.09.2019 г. в гр. Варна на ул. „***“ по вина на водача на автобус на
„***, марка „***, както и законна лихва от 06.09.2019 г. / датата на произшествието/ до
окончателното изплащане на главницата.
Ищецът В. ЦВ. ТР. твърди, че на 06.09.2019 г. в гр. Варна пострадал при ПТП,
настъпило около обяд при движение на автобус на „**** по ул.“***“, в който се движел
изпълнявайки работа като „кондуктор“. Сочи, че при намаляване на скоростта на автобуса,
за да пропусне движещи се по пешеходна пътека пешеходци паднала от заетата от нея първа
седалка на пода на автобуса след което усетила болка в левия си крак. Била транспортирана
в медицинско заведение, където се установило, че има счупване в областта на външния
малеол на левия глезен без разместване на фрагменти, което счупване трайно затруднило
движението на левия долен крайник, като и била поставена мека имобилизация. Излага, че
била в отпуск поради временна нетрудоспособност в продължение на около 4 месеца.
Докато кракът бил обездвижен имала трудности с придвижването, използвала патерици и
било необходимо близките да и помагат с грижите. Сочи, че движението на крака било
затруднено при слизане и качване на стълби и след свалянето на имобилизацията, като и до
момента изпитва болки при смята на времето. На следващо място, излага, че е преживяла
стрес и емоционална обремененост от случилото се. Твърди се, че отговорността на
виновния за произшествието водач е била покрита от ответника*** по силата на договор за
застраховка „Гражданска отговорност”. Ищецът предявил пред ответното дружество
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, но последното не му заплатило такова. Поради това ищецът моли ответникът да бъде
осъден да му заплати посочените суми.
Ответното дружество*** оспорва предявения иск. Оспорва наличието на вина на
застрахования при него водач, като поддържа, че водачът не е предизвикал рязко спиране на
автобуса, не управлявал с неразрешена или несъобразена скорост и за него събитието е било
непредотвратимо. Поддържа се, че не е налице причинно-следствена връзка между
произшествието и търпените от ищеца вреди. В условията на евентуалност се навежда
1
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, за който твърди,
че 1.не е бил с поставен предпазен колан, 2.бил е прав в автобуса- не е бил седнал, въпреки,
че е имало свободни места вкл. служебно такова, 3.стоял е на стъпалата. автобуса / опасно
място/. Оспорва претендирания размер на обезщетение като завишен, с оглед вида и
интензитета на търпените от ищеца вреди. Оспорва се претенцията за лихва с твърдения, че
при доказване на главница иск такава се дължи не от датата на събитието, а съгласно
правилото на чл.497 КЗ.
Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 ЗК увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. За да бъде уважен предявеният
иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да
докаже при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: настъпилото
ПТП със сочения в исковата молба механизъм; противоправно поведение на водача на
автобус марка *** на твърдяната дата; претърпените неимуществени вреди; причинна
връзка между произшествието и твърдените вреди; наличие на застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” между водача марка
„****и ответника към датата на пътния инцидент. Вината се предполага на основание чл. 45,
ал. 2 ЗЗД, като опровергаването на презумпцията е в тежест на ответника при условията на
пълно и главно доказване. В тежест на ответника е да докаже възражението си за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. По искането за присъждане на
законна лихва тежест на ищеца е да докаже, че е поискал от ответника да му заплати
застрахователно обезщетение, както и датата на получаването на искането от ответника
С определението по чл.140 ГПК като безспорно обстоятелство и такова, което не се
нуждае от доказване е отделено наличие на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на което ответникът покрива
отговорността на водача на автобус марка „*** към датата на произшествието
В случая механизмът на ПТП се установява от съвкупната преценка на събраните по
делото писмени доказателства, свидетелски показания и изготвената съдебна авто-
техническа експертиза.
От представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица 1728/09.09.2019 г.
съставен от полицейски орган се установява, че на 06.09.2019 г. е настъпило произшествие с
участник ППС с рег. номер ***марка „***“, модел „***“, управлявано от Р. Й. К. с
пострадал В. ЦВ. ТР., като обстоятелствата по настъпване на произшествието се уточняват,
за което е образувано досъдебно производство / ЗМ 382/06.09.2019 г./
Изискано и приложено е досъдебно производство 382/2019 г., което е било
прекратено на основание чл.343, ал.2, т.2 НК.
За обстоятелствата около настъпване на процесното ПТП е разпитан свидетеля Р.К. –
водач на превозното средство, от показанията на който се установява, че през месец
септември 2019 г. е работел като шофьор на автобус в градския транспорт и си спомня за
инцидента с В.Т.. Разказва, че около 10 часа на 06.09.2019 г. потеглил с управлявания от
него автобус от градския транспорт от ЖП гара по линията на № 13, към центъра и в
превозното средство били само той и ищцата /кондуктор/. Сочи, че по маршрута, малко след
Ритуална зала има пешеходна пътека а до нея имало майка и баща с детска количка, поради
което започнал да намалява скоростта от 40 км/ч., с която се движел и в последните 1-2
метра натиснал малко по-силно спирачката. Разказва, че Веселинка била седнала на висока,
пластмасова седалка от която има стъпало, отдясно на него, хлъзнала се от седалката,
хванала се за тръбата, завъртяла се и паднала на земята на левия си крак. Свидетелят сочи,
че зрително я възприел седнала на седалката и след това вече паднала до първата врата.
Разказва, че Веселинка е седяла в лявата страна на двойна седалка, пред която има
предпазно стъкло високо на ръста на седнал човек, което обхваща обаче изцяло дясната
страна на двойната седалка и достига до половината на лявата страна, а отстрани на това
предпазно стъкло има вертикална тръба. Между стъклото и вертикалната тръба също има
празно пространство. Свидетелят уточнява, че е управлявал превозното средство със
скоросто около 40 км/ч. преди да възприеме пешеходците, като след като ги забелязал,
започнал да намалява скоростта и спирането продължило 30-50 метра, като последните 1-2
2
метра и било най-рязко, за да успее да спре преди пешеходната пътека.
По делото е изслушана комплексна съдебно-автотехническа и медицинска
експертиза, от която по отношение на механизма на настъпване на вредите се установява, че
на 06.09.2019 г. около 10.45 ч. в гр. Варна, на кръстовище образувано от ул. „***“ и ул.
„***“ се е движел автобус „***“ с рег. номер ***с водач Р.К. в посока Центъра със скорост
от 31,4 км/ч. В автобуса се намирали само водача и кондуктора / ищеца/, като последния бил
седнал на първия ред седалки от дясната страна. При приближаване на кръстовището водача
е предприел намаляване на скоростта и спиране, при което седящата на лявата външна
страна към пътеката от предната дясна седалка пътничка е паднала на пода и е получила
телесни увреждания. Сочи се, че автобусът е управляван с разрешена скорост, като водачът е
възприел напречна пътна маркировка М8.1 „Пешеходна пътека“ и намиращи се до нея
пешеходци, поради което е намалил скоростта и е спрял преди пешеходната пътека. Сочи се,
че автобусът не е оборудван с предпазни колани за пътниците. От разпечатка от системата за
глобално позициониране на автомобила на разстояние на 30 м. от кръстовището, същият се
е движил с 31,4 км/ч. В откритото съдебно заседание е разяснено, че при рязко спиране
предната част на автобуса потъва, съответно телата в автобуса продължават да запазват
скоростта си на движение, докато автобуса спира, политат напред и в конкретния случай
надолу,съобразно действието на земното притегляне. Обяснено е, че първият ред седалки се
намира непосредствено над предния мост на автобуса и са изнесени по - нависоко от
останалите седалки, като при седеж на лявата страна на седалката стъпалото е под десния
крак, а отляво остава ниския под на автобуса и при слизане е очаквано първо да се стъпи с
десния крак, като левия остава във въздуха, поради което при рязко спиране се получава
залитане наляво, тъй като левия крайник губи равновесие, най-вероятно ищцата е посегнала
да се хване, което е довело до ротация на тялото и съприкосновение. Вещото лице посочило,
че според него спирането на автобуса не е било достатъчно рязко, за да се осъществи удар в
стъклената преграда пред седалката. Съдът дава вяра на така даденото заключение, тъй като
същото е компетентно и обосновано.
По отношение на механизма на получаване на такова счупване вещото лице -медик е
посочило, че може да се получи, дори и ако лицето е право – при спиране, залитане напред
и стъпване с достатъчна сила на глезена, ако той е лекичко извит настрани, ако има някакво
усукване. Изяснено, че такава травма се получава винаги при стъпване със сила върху
неравна повърхност или при извит крак по някакъв начин. Вещото лице сочи, че счупването
може да е настъпило, както се сочи в исковата молба - при политане на тялото. Заключава,
че най-вероятно е стъпила върху левия си крак на нестабилна подложка или тялото й е било
нестабилно, за да може да се свие глезена във вътрешна посока, т. е. стъпалото да се извие
навътре.
Съдът намира, че произшествието е настъпило по описания в техническата част от
експертизата механизъм, който съответства на описания и от свидетеля механизъм.
Обобщаващите изводи на експертизата сочат като причина за настъпване на
инцидента именно рязкото спиране на автобуса преди пешеходната пътека, вследствие на
което ищцата е паднала от седалката, на която е била седнала.
При данни в експертизата, че 30 м. преди пешеходната пътека автобусът се е движел
с 31,4 км./ч. съдът намира, че причина за произшествието е станала тази несъобразена в
конкретната пътна ситуация скорост на водача, който е приближавал пешеходна пътека,
обозначена с пътна маркировка и е бил длъжен да пропусне движещите се по нея
пешеходци, вкл. да съобрази скоростта си на движение, така че да може да спре при всяка
внезапно появила се опасност. Наличието на пешеходна пътека, е достатъчно да сигнализира
за възможна опасност на пътя, а появата на пешеходци не е непредвидимо събитие,
независимо дали към момента на приближаването на автомобила, те са били видими за
водача. Затова скоростта, с която се е движел водачът към момента на приближаване на
пешеходна пътека се явява несъобразена в конкретната пътна ситуация, което обосновава
противоправно поведение -нарушение на правилата по чл. 20, ал. 2 изр. първо ЗДвП и чл.
119, ал. 1, чл. 120 ЗДвП. Водачът е допуснал нарушения на правилата за движение,
намиращи се в пряка причинна връзка с настъпилия резултат. Вината на този водач се
предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като от страна на ответника, върху когото пада
доказателствената тежест, не са ангажирани доказателства, оборващи презумпцията. В
конкретния случай вината се извлича от извършеното от водача нарушение на ЗДвП.
3
Недоказани остават всички възражения на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца.
Съгласно задължителните указания дадени с ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т. д. № 1/14 г.
на ОСТК на ВКС обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако
и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата
изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат, но не и вина.
Едно от конкретните възражения, наведени от ответника е за непоставянето на
обезопасителен колан от пострадалия. По този въпрос е формирана константна практика на
ВКС, която се възприема изцяло от настоящия състав. Съобразно същата, само по себе си
нарушението на установените в Закона за движение по пътищата и правилника за
прилагането му правила за движение по пътищата, вкл. и непоставянето на обезопасителен
колан не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,
водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение, тъй като е необходимо
нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е.
последният да е негово следствие, доколкото приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и
поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за настъпване на
увреждането.
В конкретния случай се установява, че В.Т. е пътувала в автобуса без поставен
предпазен колан, но доколкото съобразно приетата по делото САТЕ се установява, че
автобусите на градския транспорт с марка и модел на процесния не са оборудвани с
предпазни колани, за ищцата е било обективно невъзможно да постави такъв.
От ответника са наведени възражения за съпричиняване, тъй като неправилно ищцата
стояла права, стояла на стъпалата на автобуса или на други опасни места, които обаче също
останаха недоказани. От показанията на разпитания свидетел категорично се установява, че
ищцата е седяла на една от предните седалки. Тези показания се подкрепят от изложените от
вещите лица заключения по отношение на механизма на натъпване на конкретното
увреждане, което е възможно да се осъществи при падане от седалката, завъртане на тялото
и падане върху пострадалия крак.
Съдът намира, че е доказано, че вследствие на допуснатото нарушение на ЗДвП е
настъпило усукване на левия крак на ищеца. Съдът възприема показанията на свидетеля за
положението на ищеца в автобуса, като същите кореспондиран с изложения вероятен
механизъм на движение на тялото при рязкото спиране, при което ищецът е паднал от
мястото си. Заключението на вещото лице медик за различните възможни позиции на тялото
от които да се достигне до счупването не променят този извод, тъй като в същото са
посочени повече от един варианта, като е акцентирано върху положението на крака в
крайния момент преди настъпване на вредата – усукване, без да може да се даде категоричен
извод дали до такова е достигнато от седнало или право положение. Доколкото
свидетелските показания и техническата експертиза описват механизъм възможен да се
осъществи от седнало положение на ищеца, което е било непосредствено възприето от свид.
К., съдът кредитира показанията на свидетеля.
По отношение на вредите и причинно-следствената връзка между тях и
произшествието
Към исковата молба са представени множество медицински документи, които са
обсъдени от вещото лице-медик, поради което съдът не намира за необходимо отделното им
анализиране.
От приетата по делото комплексна експертиза в медицинската й част, за която съдът
дава вяра, като компетентно дадена и отговаряща на зададените въпроси се установява, че в
резултат на процесното ПТП ищецът е получил счупване без разместване на фибуларния
малеол на лявата глезенна става, което е обусловило трайно затруднение на движенията на
левия крак за повече от 30 дни. Сочи се, че е проведено консервативно лечение с гипсова
имобилизация за 28 дни след което и раздвижване и външна терапия до 16.12.2019 г. Според
медицинската документация е използван 102 дни болничен – обичаен срок за
възстановяване при такова счупване. Сочи се, че след счупването поради разместването на
фрагменти болките са като при навяхване на глезене – не особено силно, може да се стъпва
на крайника, но с нарастването на отока болките се засилват и след известно време не може
4
да се стъпва. По време на гипсовата имобилизация не се препоръчва стъпване на крайника и
се ходи с две патерици. След свалянето на гипса има процес на постепенно натоварване с
раздвижване на имобилизираните стави, като ищцата се е възстановила напълно. При
прегледа на ищцата на 14.12.2021 г. от вещото лице е установено, че походката е нормална
без накуцване, лявата глезенна област е без деформация и оток, движенията в глезенната
става са 15-0-45гр. / при норма 20-0-45гр./ леко болезнени в крайните степени на дорзална
флексия. В съдебното заседание вещото лице е разяснило, че първият от посочените
показатели е пет градуса под нормата, но 20 градуса е нормалното, измерено при
двадесетгодишни хора, като 5 градуса ограничение не се отразява на нормалната походка,
което е отчетено при прегледа. Сочи се, че костта е зараснала, движенията са възстановени в
обичайния обем, мускулатурата също е възстановена, няма хипотрофия на мускулатура,
поради което е заключено, че е настъпило възстановяване. Разяснено е, че счупването не е в
областта на ставата, но се е отразило и на работата на ставата, тъй като кръвоизлива, който
се спуска от мястото на счупването втвърдява ставните връзки и ставната капсула,
ограничава се еластичността на тези структури. Посочено, че еластичността се намалява и с
течение на времето, т.нар. артрозни промени на ставите, още повече, че една година преди
процесния инцидент ищцата е получила сериозно счупване на дясната бедрена кост в
областта на шийката. Изяснено е, че след физическо натоварване и при рязка промяна на
времето е възможно накуцване, тъй като счупването на другия крак е в областта на ставата,
където са настъпили много сериозни промени, като е заключено, че по-скоро, ако ищцата
накуцва досега, това е от другата травма, тъй като процесното счупване е на тънката кост на
фибуларния балион, тъй като носещата функция на крака не е нарушена, а носещата
функция в глезена е на фибията – от голяма пищялна кост. Вещото лице изложило, че е
възможно след физическо натоварване, след промяна на времето да се получава неприятна
болка на усещане на ставата, но не може да ограничи функцията на ставата, защото няма
структурни промени.
По отношение на търпените от ищеца неимуществени вреди в хода на
производството е разпитан един свидетел – С.Т. /син на ищцата/. От показанията му се
установява, че септември 2019 г. майка му се обадила, че е пострадала по време на работа и
той отишъл да е прибере от спешния център, където я заварил с гипсиран ляв крак. Сочи, че
около 30 дни била с гипс, взел патерици от приятел, за да може майка му да се придвижва.
Разказва, че в началото не ставала, не се движела много, ходела само до тоалетната и той се
грижел за нея. Докато майка му не можела свободна да се придвижва той се грижел за
домакинството, като и до момента й помага. Майка му постоянно се оплаквала, че я боли
крака, приемала болкоуспокояващи около 6 месеца. След премахване на гипса, продължила
около 3 месеца да се придвижа с патериците, след което ги махнала, но продължила да
накуцва и до момента все още накуцва. Сочи, че и до момента й е трудно да се качва по
стълби и постоянно се оплаква от болки в крака особено след натоварване. След инцидента
сочи, че 4-5 месеца не ходила на работа. Разказва, че това е втора злополука на работа за
майка му / преди година си счупила другия крак/ и има уплаха като се качи в автобус, при
всяко рязко спиране, че може отново да претърпи инцидент.
При така събраните доказателства съдът намира за установено, че ищецът е търпял
телесни увреждания съпроводени с болки и страдания вследствие на процесния инцидент. С
оглед заключението на съдебно-медицинската експертиза, съдът намира за установено, че в
пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП е констатираното при ищеца
счупване на глезена.
При изложеното се установяват материалноправните предпоставки на предявения иск
по чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за търпените
неимуществени вреди, поради което в полза на ищеца следва да бъде присъдено
обезщетение за същите.
Между страните е спорен и въпросът за размера на дължимото обезщетение.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за търпените неимуществени
вреди съдът съобразява разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, както и задължителните указания
дадени с ППВС № 4/1968 г. и е длъжен във всеки конкретен случай да съобразява
установените по делото факти. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил
5
на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение. Релевантни за размера на обезщетението и за прилагане на критерия
"справедливост" са характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятно отражение на
увреждащото деяние в патримониума на увредените лица, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия "справедливост" на
съответния етап от развитието на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за конкретно
претърпени физически и психически болки и страдания, неудобства и всякакви други
негативи, които са пряка и непосредствена последица от увреждането / Решение №
28/09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г., ІІ-ро Т. О/
При така изложените критерии, въз основа на които съдът следва да определи размер
на дължимото обезщететение за неимуществени вреди, съдът намира, че справедливият
размер на същото е 12000,00 лв.
За да достигне до такъв извод съдът отчита, че вследствие на инцидента на ищеца е
причинено счупване без разместване на фибуларния малеол на лявата глезенна става. За да
определи този размер на обезщетението съдът съобразява възрастта /56 г./, на която ищецът
е претърпял травмата, периода на възстановява, който включва 30 дни в гипсова
имобилизация и около два-три месеца раздвижване на крака, до постигане на пълно
възстановява. За тази продължителност на възстановяването съдът съобразява експертното
заключение и свидетелските показания на свид. Т., като последните следва да се преценяват
по чл.172 ГПК в съвкупност с останалите доказателства, като за периода на възстановява
съответстват на експертното заключение. В периода на възстановява ищцата е търпяла
интензивни ограничения на движенията на крака, които са я възпрепятствали както да
работи, така и да се грижи за дома, домакинството и за себе си в пълна степен, които
обстоятелства произтичат от характера на травмата и се потвърждават от показанията на
свидетеля Т., който има непосредствени впечатления от ежедневието на ищцата, с която
живее в общо жилище. Ищцата е търпяла болки във връзка с счупването, които съдът
намира, че са били най-интензивни в първите дни след настъпване на травмата, но са
продължили в целия възстановителен период и са свързани както със зарастване на костта,
така и с процеса по раздвижване и рехабилитация. Настоящият състав отчита, че ищцата е
търпяла и психическо напрежение и емоционално натоварване свързани с обездвижеността
и невъзможността да се справя с ежедневните грижи за себе си. Като последица от
произшествието и неимуществена вреда съдът възприема и логичния страх при полагане на
труд като кондуктор от ищцата свързан с възможността да настъпи друг подобен инцидент,
но съдът отчита, че доколкото същата ежедневно полага такъв труд е настъпило
преодоляване на притесненията, с оглед възможността изобщо да работи на такава
длъжност. От експертното медицинско заключение се установява, че вследствие на травмата
при студено и дъждовно време е нормално ищцата да изпитва болки и дискомфорт на
мястото на счупване, като тези последици няма да отшумят с времето и следва да се отчетат
като трайна вреда. Всички тези вреди са с характер и интензитет, за който съдът намира, че
посочения размер на обезщетение е адекватен да възмезди.
Недоказано в настоящото производство остава твърдението на ищеца, че след
инцидента и до настоящия момент търпи промяна в походката и накуцва. Становището на
вещото лице медик вкл. след извършения от него личен преглед е, че при ищцата не се
наблюдава накуцване, а ако такова настъпва при натоварване или лошо време, то най-
вероятно се дължи на предходно претърпяна травма на тазобедрената стана на другия крак.
Съдът дава вяра на заключенията на вещото лице, с оглед притежаваните от него специални
знания и задълбоченото обяснения на физиологичните процеси свързани със счупване в
откритото съдебно заседание. В частта, в която свид. Т. разказва, че ищцата все още
накуцва, съдът не кредити показанията, като отчита медицинското заключение в обратния
смисъл и взема предвид заинтересоваността на свидетеля от изхода на спора.
Искът за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
следва да се уважи за сумата от 12000лв., като бъде отхвърлен до пълния предявен
размер от 25000 лв., като неоснователен.
6
По отношение на иска за лихва
На основание чл. 498, ал. 3 вр. ал. 1 КЗ, абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на иск по чл. 432, ал. 1 КЗ от увреденото лице е отправяне от него към
застрахователя или негов представител по чл. 503, ал. 1 КЗ на писмена застрахователна
претенция по реда на чл. 380 КЗ, на което кореспондира задължението на застрахователя по
чл. 496, ал. 1 КЗ да се произнесе по нея в рамките на установен от закона максимален срок
от три месеца, считано от предявяването й.
В конкретния случай ищецът е отправил извънсъдебно искане до ответника за
заплащане на обезщетение на 03.04.2020г. /л.130 от делото/, по което е постановен отказ за
изплащане на обезщетение от ответника с изх. него номер от 23.06.2020 г. /л.127 от делото/.
За разлика от КЗ /отм./ действащият към датата на застрахователното събитие и към
момента КЗ /в сила от 01.01.2016г./ в чл. 429, ал.3, изр.2 изрично лимитира включените в
застрахователното обезщетение, а оттам и в застрахователната сума, лихви за забава като ги
ограничава до тези, които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования на осн. чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице или от датата на предявяване
на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение, но не и от датата на настъпване на застрахователното събитие.
До приемането на действащия КЗ съгласно правилото на чл.227, т.2 КЗ /отм./
застрахователят има право на регресен иск спрямо застрахования за заплатените на
увреденото лице дължими от застрахования лихви за забава от датата на настъпване на
застрахователното събитие до датата на съобщаването на същото на застрахователя от
застрахованото лице или до датата на предявяване на прекия иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ от
увредения. Следователно така посочените лихви за забава за периода от увреждането до
уведомяването се включват в застрахователното обезщетение, респ. в застрахователната
сума по реда на КЗ /отм./. В КЗ /в сила от 01.01.2016г./ липсва аналогична норма на тази по
чл.227, т.2 КЗ /отм./, а по отношение на правото на регрес на застрахователя спрямо
застрахования в чл.433 КЗ и чл.500 КЗ е регламентирано, че в определени от закона случаи
застрахователят може да търси всичко платено, включително платените от него на
увреденото лице лихви и разноски, без изрично да се посочва началната дата на начисляване
на лихвата за забава.
В обобщение, в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл.429 КЗ / в сила от
01.01.2016г./ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение
за забава за периода предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя в
общия случай на застраховка гражданска отговорност, а при застраховка „гражданска
отговорност на автомобилистите“, за период съобразно приложимата разпоредба на чл. 497
КЗ / специална разпоредба/, а не и от момента на увреждането / така Решение № 128 от
04.02.2020г. т.д. № 2466 по описа за 2018 г., ТК, I отд., ВКС/.
Според чл. 496, ал. 2 КЗ, произнасянето на застрахователя в лимитирания от чл. 496,
ал. 1 КЗ тримесечен срок, може да се изрази: или 1 в определяне и изплащане на размера на
обезщетението, или 2 в отказ за плащане, поради - а/ доказано основание за отказ за плащане
на обезщетението; б/ липса на пълно доказване на основанието на претенцията или на
размера на вредите, като в последния случай отказът за плащане може да бъде и частичен –
само по отношение на недоказания от общо претендирания размер на вредата.
В чл. 497, ал. 1 КЗ е предвидено, че застрахователят дължи законна лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок,
считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ /т. 1/ или изтичането на 3-
месечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ за произнасяне по извънсъдебната претенция, освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ /т. 2/.
В конкретния случай няма доказателства да са изисквани от ищцата доказателства по
чл. 106, ал. 3 КЗ, поради което законна лихва ще се дължи от изтичане на тримесечни срок за
произнасяне по извънсъдебната претенция от 03.04.2020 г., т.е. от 03.07.2020 г. до
окончателното изплащане на присъдената главница. Искането за присъждане на лихва за
7
забава следва да се отхвърли за периода от 06.09.2019 г. до 02.07.2020 г.
По разноските
Предвид изхода на спора и двете страни имат право на разноски, съразмерно с
уважената респ. отхвърлената част от иска.
Ищецът е бил освободен от заплащане на държавна такса и разноски за
възнаграждение на вещите лица и един призован свидетеля по негово искане / определения
по 1л.83, ал.2 ГПК – л.63 и л.106 от делото/. Съгласно чл.78,ал.6 ГПК ответникът следва да
заплати по сметка на ВРС сумата от 648,00 лв. – съразмерна част от разноските, от които
ищецът е освободен, съобразена с уважената част от иска.
Ищецът е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, но не са
представени доказателства за заплащане на такова, поради което и не се присъжда.
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски и е доказал заплащането на
250лв. – депозит КСМАТЕ, а съдът му определя и юрисконсултско възнаграждение, на
основания чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП в размер на 150 лв. не следва да се
присъждат разноски за депозит за свидетеля, тъй като призования и разпитан по искане на
ответника свидетел изрично не е поискал заплащане на възнаграждение, поради което при
депозиране на изрична писмена молба с посочена Б.а сметка, внесения депозит подлежи на
възстановяване. Съразмерно с отхвърлената част от иска му се присъди сумата от 160,00
лв.- разноски в производството пред ВРС.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “****, със седалище и адрес на управление: гр. **** да заплати на В. ЦВ.
ТР., ЕГН:**********, адрес: гр. Варна, ж.к. „**** на основание чл. 432 КЗ, сумата от 12000
лв. /дванадесет хиляди лева/ – представляваща обезщетение за неимуществени вреди
изразяващи се в травма и затруднено движение на левия долен крайник на ищеца и
емоционален стрес от преживяното събитие, претърпени вследствие на ПТП настъпило на
06.09.2019 г. в гр. Варна на ул. „***“ по вина на водача на автобус на „Градски транспорт“
ЕАД, гр. Варна, марка „****“, рег. № ****, ведно със законната лихва от 03.07.2020 г. до
окончателното изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за обезщетение
за претърпени неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 12000,00 лв. до
пълния претендиран размер от 20 000,00 лв., както и искането за присъждане на законна
лихва за периода от 06.09.2019 г. до 02.07.2020 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, “**** със седалище и адрес на
управление: гр. С*** да заплати по сметка на Районен съд- Варна сумата от 648,00 лв. –
разноски за държавна такса и възнаграждения на вещи лица и свидетел в настоящото
производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, В. ЦВ. ТР., ЕГН:***, адрес: гр. ****да
заплати на *** със седалище и адрес на управление: гр.*** сумата от 160,00 лв.- разноски в
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Варна в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8