№ 483
гр. Перник, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20211720105288 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от СТ. Й. СТ., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ******, чрез адв. З.С., срещу „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“,
искове с правно основание чл. 439 ГПК да бъде признато за установено, че ищецът не дължи
на ответника принудително изпълнение на сумата 4801,03 лв., представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за периода 01.10.2003 г. – 31.07.2009 г. за топлоснабден имот,
находящ се в ******, сумата 1627,44 лв., представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода 30.11.2003 г. – 02.10.2009 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 4801,03 лв., считано от датата на подаване на заявлението – 13.01.2010
г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 253,57 лв. – разноски по
делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 08.03.2010 г. по ч.гр.д.№ 194/2010 г.
на РС – Перник и образувано изпълнително дело № 1925/2021 г. по описа на ЧСИ СТ.Б.,
поради погасяване на вземанията по давност.
Ищецът излага, че въз основа на изпълнителен лист от 08.03.2010 г. по ч.гр.д.№
194/2010 г. на РС – Перник е образувано изп. д. № 345/2010 г. на ЧСИ Е.Д., прекратено с
постановление на съдебния изпълнител от 14.01.2020 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, по което единственото извършено действие е връчване на покана за доброволно
изпълнение на 17.11.2020 г. Сочи, че въз основа на същия изпълнителен лист и молба от
22.06.2021 г. на взискателя е образувано изп.д. № 1925/2021 г. по описа на ЧСИ СТ.Б..
Твърди, че от влизане в сила на заповедта за изпълнение до подаването на молба за
1
образуване на изп.д. № 1925/2021 г. по описа на ЧСИ СТ.Б. е изтекъл предвидения в закона
давностен срок, поради което вземанията са погасени по давност. По изложените
съображения моли за уважаване на предявените искове, както и за осъждане на ответника да
му заплати сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация-Перник” АД не е депозирал
отговор. В открито съдебно заседание ответникът оспорва иска и моли за отхвърлянето му и
присъждане на разноските за производството по делото.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
От предоставените за послужване книжа, съхранявани по ч.гр.д. № 194/2010 г., се
установява, че въз основа на Заповед № 155 от 13.01.2010 г. е издаден изпълнителен лист от
08.03.2010 г. в полза на „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК *********, срещу СТ. Й. СТ. и
С.Й.С. за солидарно заплащане на сумата 4801,03 лв., представляваща главница за неплатена
топлинна енергия за периода 01.10.2003 г. – 31.07.2009 г., сумата 1627,44 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода 30.11.2003 г. –
02.10.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от 4801,03 лв. от датата на
подаване на заявлението – 13.01.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направените разноски по делото в размер на 253,57 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
От удостоверение за наследници с изх. № 2499/19.05.2020 г., издадено от Община
Перник, се установява, че С.Й.С. е починал на 09.05.2020 г. като е оставил единствен
наследник по закон СТ. Й. СТ. – сестра.
От приетия по делото заверен препис на изп.д. № 345/2010 г. на ЧСИ Е.Д. се
установява, че е образувано по молба от 17.05.2010 г. на „Топлофикация – Перник“ АД за
събиране на вземанията по изпълнителен лист от 08.03.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 194 по
описа за 2010 г. на РС-Перник, като са посочени способи на принудително изпълнение –
запор върху вземанията на длъжника, възбрана върху недвижими имоти, спиране от
движение на МПС за срок от три месеца.
На 22.06.2010 г. са изпратени съобщения от съдебния изпълнител за предоставяне на
информация от ТД на НАП-гр. Перник за публичните задължения на длъжника, до НОИ-гр.
Перник за трудови договори и данни за работодателите на длъжника, от сектор „Пътна
полиция-КАТ“-гр. Перник за регистрирани МПС, от Община Перник за регистрирани
движими вещи и недвижими имоти.
С разпореждане от 10.11.2010 г. е наложен запор върху МПС на длъжниците и е
изпратена покана за доброволно изпълнение до същите, за която е залепено уведомление на
адреса на 17.11.2010 г.
Удостоверено е на гърба на изпълнителния лист, че с постановление от 14.01.2020 г.
изпълнителното производство е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като
последното изпълнително действие е извършено на 17.11.2010 г. По делото са приложени
съобщения до взискателя, че наложения запор върху МПС на длъжника е вдигнати поради
2
прекратяване на производството.
От постъпилия заверен препис на изп.д. № 1925/2021 г. по описа на ЧСИ СТ.Б. се
установява, че е образувано по молба от „Топлофикация-Перник“ АД срещу ответника за
вземанията по изпълнителния лист от 08.03.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 194/2010 г. на РС-
Перник. Датата на входиране на молбата е нечетлива, като първите действия, извършени по
делото, са на 28.06.2021 г. - изискване на информация от БНБ за банковите сметки и
сейфове, от ДАЕУ за трудови договори, пенсии и осигурени лица, поради което съдът
приема тази дата за дата на подаване на молбата.
На 05.07.2021 г. са изпратени запорни съобщения до „*****“ ЕООД-гр. Перник за
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника СТ. Й. СТ., до „Банка
ДСК“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД за налагане на запор върху банковите сметки
на СТ. Й. СТ. и до същата за наложения запор върху трудовото й възнаграждение и
банковите й сметки в посочените банки. На 05.07.2021 г. са изпратени запорни съобщения
до „Обединена българска банка“ и „Първа инвестиционна банка“ АД за налагане на запор
върху банковите сметки на длъжника С.Й.С. и съобщение до същия за наложените запори.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК,
доколкото в исковата молба се съдържат твърдения, че са погасени по давност паричните
суми, за които в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист и образувано
изпълнително дело.
В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по влязла в сила заповед за
изпълнение, които ищецът твърди, че не дължи поради изтекла погасителна давност. Тъй
като заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и ако не бъде депозирано в срок
възражение, влиза в сила и всякакви възражения, които длъжникът е могъл да направи до
изтичане срока за възражение се преклудират, ищецът може да се позовава само на факти
/изтекъл давностен срок/ след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение се
ползва със стабилитета на съдебните решения, тъй като фактите и възраженията, които са
могли да бъдат направени до влизането й в сила, се преклудират. Резултат на стабилитета на
заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти
и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с
материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Влязлата в
сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на
заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което
означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото
е положението при постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма
основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към
3
съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. По изложените съображения съдът
намира, че вземанията по влязлата в сила заповед за изпълнение са съдебно установени
вземания, поради което погасителната давност за тях е общата 5 - годишна давност по арг.
от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай / в този смисъл Решение №
321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. № 479 по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. Перник
и др./.
Страните не спорят, че към датата на издаване на изпълнителния лист заповедта за
изпълнение е влязла в сила, поради което съдът приема, че началният момент, от който
започва да тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок, е датата на издаване на
изпълнителния лист – 08.03.2010 г.
Съгласно задължителната съдебна практика /решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. №
2382/2017 г. на ВКС, IV г.о. и в решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС,
IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/, когато е издаден тълкувателен акт за
определена правна норма и впоследствие са настъпили промени, които налагат приемането
на нов тълкувателен акт, отменящ предходния, последващият акт по тълкуването на дадена
правна норма няма обратно действие, а се прилага от момента на постановяването му.
Съобразно това разрешение към момента на образуване на изп.д. № 345/2010 г. на ЧСИ Е.Д.
приложение намира тълкуването на чл. 116, б.„в“ ЗЗД, дадено с ППВС № 3/1980 г. Съгласно
ППВС № 3/1980 г. погасителната давност за вземанията се прекъсва с образуване на
изпълнителното дело и не тече докато трае висящността му. С оглед изложеното с
образуване на изп.д. № 345/2010 г. на ЧСИ Е.Д. на 17.05.2010 г., давността за вземанията е
прекъсната и е спряла да тече по време на висящността му.
При бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява
поради т. нар. „перемпция“, като това се осъществява по силата на закона, без да е
необходим допълнителен юридически факт, а постановлението на съдебния изпълнител
единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални
предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия. В случая след разпореждането от 10.11.2010 г., с което е наложен
запор върху МПС на длъжниците, не са поискани и предприети изпълнителни действия,
поради което изп.д. № 345 по описа за 2010 г. на ЧСИ Е.Д. е прекратено на 11.11.2012 г. по
силата на закона, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Съгласно постановките на
приложимото към това принудително изпълнение ППВС № 3/1980 г., от този момент
започва да тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок за погасяване на съдебно
признати вземания.
Въпреки поставените в негова доказателствена тежест факти, ответникът не е
ангажирал доказателства за спирането и прекъсването на давността в периода от 11.11.2012
г. /датата, на която е прекратено изп.д. № 345 по описа за 2010 г. на ЧСИ Е.Д./ и датата, на
която е подадена молбата за образуване на изп.д. № 1925/2021 г. по описа на ЧСИ СТ.Б.,
която съдът приема, че е 28.06.2021 г. С оглед изложеното, съдът приема, че петгодишната
давност за вземанията е изтекла на 11.11.2017 г., поради което извършените по изп.д. №
4
1925/2021 г. по описа на ЧСИ СТ.Б. изпълнителни действия са ирелевантни.
По горните съображения, съдът прави извод, че вземанията са погасени по давност,
поради което предявените искове са основателни и следва да бъде уважени.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят направените разноски. Съобразно представения списък и доказателства за
извършени разноски, ищецът е сторил такива в размер на 272,28 лв. - държавна такса, които
следва да му бъдат присъдени. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения в полза на адв.
С. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно материалния
интерес на делото, в размер на 664,10 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че СТ. Й. СТ., ЕГН **********, с постоянен адрес:
******, НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, принудително изпълнение на
сумата 4801,03 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода
01.10.2003 г. – 31.07.2009 г. за топлоснабден имот, находящ се в ******, сумата 1627,44 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода 30.11.2003 г. –
02.10.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от 4801,03 лв., считано от датата
на подаване на заявлението – 13.01.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, както
и сумата 253,57 лв. – разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от
08.03.2010 г. по ч.гр.д.№ 194/2010 г. на РС – Перник и образувано изпълнително дело №
1925/2021 г. по описа на ЧСИ СТ.Б., поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, ДА ЗАПЛАТИ на СТ. Й. СТ., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ******, сумата 272,28 лв. /двеста седемдесет и два лева и
двадесет и осем стотинки/ - разноски за производството по делото.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, ДА ЗАПЛАТИ на адв. З.С., със
съдебен адрес: гр. Перник, ****, сумата 664,10 лв. /шестстотин шестдесет и четири лева
и десет стотинки/ – адвокатско възнаграждение за производството по делото, на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
След влизане в сила на решението книжата по ч.гр.д. № 194/2010 г. на Районен съд-
Перник да се върнат в Служба „Архив“.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6