Р Е Ш Е Н И
Е
№ 100
гр. Велико Търново, 13.04.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – гр. Велико Търново, в тричленен състав, в публично заседание на тринадесети
март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
при
секретаря М.Н. ............................................................................
с
участието на прокурора от ВТОП - ДОНКА
МАЧЕВА разгледа докладваното от съдия Дабкова
адм.дело № 704/2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 185 от Административно
процесуалния кодекс/АПК/, във вр. с чл.191 от същия кодекс.
Делото е
образувано по протест на Светлана Иванова - прокурор при
Окръжна прокуратура Велико Търново.
Протестирана е в цялост, като процесуално незаконосъобразна,
евентуално частично, като материално незаконосъобразна относно разпоредбите на
чл.4, ал.6; чл.6; чл.7, чл.9, чл.10, чл.14, ал.2, изреч. първо, чл.17, ал.1 и
ал.2 и чл.28, ал.2 от Наредба №1 за опазване на обществения ред, териториите и
елементите за обществено ползване на
територията на Община Павликени, приета с Решение № 335 по Протокол № 26/28.09.2005г.
на Общински съвет Павликени/наричана за краткост Наредбата/.
Съображенията на
прокурора са, че Наредбата е незаконосъобразна в цялост, поради приемането
ѝ при съществени процесуални нарушения, а конкретно посочените разпоредби
противоречат на материалноправни норми от по-висок ранг. С подробно развити аргументи
в протеста, конкретно за всяка част, се иска отмяната на Наредбата в цялост, поради
съществено нарушение на процесуални правила или отмяната само на визираните
разпоредби, като материално незаконосъобразни.
В открито съдебно заседание прокурорът, подал протеста
не се явява.
Ответната страна – Общински съвет гр. Павликени не
изпраща представители не ангажира писмено становище. В приложение към
преписката уточнява, че не разполагат с писмено доказателство за разгласяване
на проекта на Наредбата.
Представителят на ВТОП поддържа протеста и моли да
бъде уважен по изложените в него съображения. Претендира за възстановяване на
сторените за обнародване на оспорването разноски.
За оспорването е извършено обявление в ДВ бр. 94/29.11.2019
г. и е съобщено по реда на чл.181, ал.1
и 2 от АПК, във вр.с чл.188 от АПК.
Копие от съобщението е поставено на определеното за целта място в АдмСВТ и е публикувано
на интернет страницата на ВАС. В резултат няма присъединили се към оспорването
лица, нито такива встъпили редом с АО като страни при условията, по реда и в
срока по чл.189, ал.2 от АПК.
От ответника е постъпила административната преписка с изх.
№ 352/13.11.2019г., попълнена по указания на съда допълнително с вх. № 226/21.01.2020г.
в АСВТ.
След отвод на първоначалния докладчик на 10.02.2020г.
делото е разпределено на настоящия, а с разпореждане на председателя на съда от
09.03.2020г. е определен и състав.
Великотърновският административен съд, в настоящия тричленен
състав, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, след
проверка на оспорения нормативен административен акт, приема за установено
следното:
Предмет на оспорването е визираната Наредба на
Общински съвет Павликени, в нейната цялост. Същата е подзаконов нормативен
административен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 от АПК, тъй като съдържа
административно правни норми, които се отнасят за неопределен и неограничен
брой адресати и има многократно правно действие. Наредбата подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл. 185 от АПК.
Оспорване пред съд на подзаконов нормативен акт е
регламентирано в Дял трети, Глава Х, Раздел ІІІ - чл. 185 - 194 от АПК. Упражняването на това
процесуално право, съгласно чл. 187 ал. 1 от АПК, не е обвързано с преклузивен
срок.
С разпоредбата на чл.186 от АПК законодателят е
посочил субектите, които имат право да оспорват подзаконови нормативни актове.
Това са гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни
интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той
поражда задължения. Такова право е признато и на прокурора, който на основание
чл.186 ал.2 от АПК може винаги да подаде протест срещу акта, тъй като по
презумпция всеки незаконен нормативен акт нарушава обществения интерес.
Разпоредбата на чл.16 ал.1 т.1 от АПК вменява на прокурорът да следи за спазване
на законността в административния процес, като предприема действия за отмяна на
незаконосъобразни административни актове.
Протестът е процесуално допустим. Служебната проверка не установи оспорените разпоредби да
са отменени или изменени след подаване на протеста от Общинския съвет, нито с
влязло в сила съдебно решение, което има действие по отношение на всички.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 2 от АПК въвежда правило
за еднократност на оспорването на подзаконов нормативен акт по отношение на конкретен
текст. В случая, по отношение на процесните текстове и Наредбата в цялост не са
налице отрицателните процесуални предпоставки по чл. 187, ал. 2 от АПК.
Съобразно разпоредбата
на чл.191, вр. с чл.133,ал.1, пр.първо от АПК, делото е родово и местно
подсъдно на настоящия съд, който заседава и след съвещание се произнесе в
настоящия тричленен състав.
Разгледан по същество протестът е ОСНОВАТЕЛЕН при
следните съображения по фактите и правото:
С Предложение изх. № ...3421/07.09.2005г., адресирано
до Общински съвет, постъпило в деловодството на адресата на същия ден според
входящия номер, кметът на Община Павликени е предложил проект на Решение за приемане
на Наредба за опазване на обществения ред, териториите и елементите за
обществено ползване на териториятаан общината. Мотиви не са изложени.
Няма доказателства как е проектирана Наредбата, нито
за обсъждането й. Във връзка с конкретни указания на съда да попълни
административната преписка, ответникът признава, че не разполага с такива
доказателства за разгласяване на наредбата/вж. л.85 от делото/. Това
обстоятелство показва неспазване на предписанията на чл.2а от ЗНА в редакцията
на ДВ бр.55/2003г. В случая категорично се установи, че няма доказателства за такова
разгласяване на поректа на наредбата и
предоставена възможност на обществеността за становища. Няма към проекта и
мотиви според съдържанието на чл.28 от ЗНА, в приложимата редакция.
Проектът на Наредба, е разгледан на 26.09.2005г. в Постоянната
комисия по ТСУ, която е изразила положително становище след обсъждания.
На 28.09.2005 г., проектът на Наредбата е обсъден на
проведеното пленарно заседание на Общинския съвет, на което са присъствали 25
от общо 29-те общински съветника и с Решение № 335 по Протокол № 26от 28.09.2012
г. Общинският съвет е приел предложената Наредба със 22 гласа „за“ и 1 „въздържал се”, при
присъствието на 23 общински съветници в залата. Проведени са конкретни
обсъждания относно оспорените разпоредби от представители на ПК и съветниците.
Приетата Наредба понастоящем е публикувана на
официалната интернет страница на Общината. В нея е посочено, че влиза в сила, от
момента ан обнародването й във в. „Павликенски глас”. Няма данни кога е
обнародвана.
Заверено копие от автентичния текст на приетата и
действаща редакция Наредбата/с последващото изменение с Реш. № 403/02.03.2006г./
е представено на съда, с вх. № 774/24.02.2020г./вж. л.101 и сл./. това
изменение вече е придружено с мотиви, но отново няма доказателства за
разгласяване на проекта за допълнение и възможност за обсъждането му от
гражданите. В този смисъл и изменението не е процедирано при спазване на
изискваният на чл.2 а от ЗНА в ред. на ДВ бр.55/2003г.
Горните обстоятелства се установяват от приетите писмени
доказателства, съставляващи административната преписка. Същите не се оспорват
от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът
формира следните правни изводи:
В Раздела III на Глава десета от АПК не са посочени
основанията за оспорване на подзаконовите нормативни актове. Ето защо по силата
на препращащата разпоредба на чл.196 от АПК приложими са основанията за
оспорване на индивидуалните административни актове, по чл.146 от АПК, при
отчитане на спецификите, свързани с производството по издаването на подзаконов
нормативен административен акт/ПЗНА/ и правната им характеристика.
Предметът на съдебен контрол в производството по
оспорване на подзаконов административен акт, съгласно разпоредбите на чл.146,
т. 1 – 5 от АПК са: компетентност на издателя на акта; спазване на изискванията
за форма и на административно-производствените правила при издаването на акт;
съответствието на материално-правните разпоредби с релевантните нормативни
разпоредби от по-висок ранг и с целта на закона.
С нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 196 от АПК съдът е задължен да
обсъди не само основанията, посочени от оспорващия, а въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
текст от Наредбата на всички основания, предвидени по чл. 146 от АПК. Воден от
така определения предмет на производството съдът съобрази следното:
Наредба №1 за осигуряване на обществения ред,
териториите и елементите за обществено ползване на територията на Община Павликени, приета с Решение
№ 335 на Общински съвет Павликени, гласувано на заседание, проведено на 28.09.2005г.
и е обективирано в Протокол № 26/28.09.2005г. от същата дата. Видно от
съдържанието на решението на ОбС, атакуваната Наредба е издадена на основание
чл.22 от ЗМСМА. Като колективен орган на местното самоуправление по смисъла на
чл. 18, ал. 1 от ЗМСМА, общинският съвет е овластен да издава нормативни
актове, с които урежда, съобразно нормативни актове от по-висока степен,
обществени отношения с местно значение.
В чл. 21, ал. 1 от ЗМСМА са изброени правомощията му, а съгласно ал. 2
на чл. 21 от ЗМСМА в изпълнение на правомощията си по ал. 1 общинският съвет
приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения.
Наредбата представлява подзаконов нормативен акт по
смисъла на чл. 75, ал. 1 от АПК. Уредените обществени отношения по предметен
обхват в процесната Наредба попадат в сферата на местно самоуправление, т.к. не
са регулирани от НА с по-висока степен.
Установи се при съдебната проверка, че Наредбата е
приета от колективен орган на местно
самоуправление, който е заседавал в законен състав при наличие на кворум и е
взел решение с необходимото мнозинство. Предвид изложеното съдът прие оспорения
акт на Общински съвет да е постановен от надлежен орган, в кръга на неговата
компетентност по чл.8 от ЗНА, във връзка с делегацията на чл.21, ал.1, т.23 и
ал.2 от ЗМСМА. Съгласно 21, ал. 2 от
ЗМСМА, чл. 8 от Закона за нормативните актове (последният навсякъде в текста в
редакцията на ДВ, бр.55 от 2003г.) и чл.
76, ал. 3 АПК сочи, че общинският съвет е компетентният орган да приема наредби
от местно значение, и в частност да приеме наредба, регламентираща осигуряването
на обществения ред на територията на община Павликени, каквато е оспорената Наредба.
Спазена е изискуемата от закона специална писмена
форма. Съобразени са изискванията на чл. 75, ал. 3 и ал. 4 от АПК - посочен е
видът на акта, който се приема, органът, който го е приел, главният му предмет.
Посоченото правно основание за приемане -
чл.22 от ЗМСМА обаче е непрецизно, т.к. действителното такова е чл.21, ал.1,
т.23 от ЗМСМА. Спазена е структурата, формата и обозначение на съдържанието,
съгласно изискванията на ЗНА. Актът съдържа всички съществени реквизити,
липсата на които би се отразила на неговата валидност. Не е спорно по делото, че Наредбата е приета с решение от ответния
орган, взето на редовно проведено заседание на общинския съвет, при наличие на
кворум и мнозинство повече от половината от общия брой на общинските съветници.
Независимо от изложеното, съдебният състав намира, че
са допуснати нарушения на процедурата по внасяне на предложението за Наредбата,
нейното обсъждане, гласуване и приемане, които са съществени, тъй като се
отразяват на правото на гражданите на участие в производството и съдържанието
на нормативния акт.
Според чл.20 от Указ № 883 от 24.04.1974г. за
прилагането на ЗНА, при изготвянето на проекти за наредби се прилагат
чл.10,чл.11 и чл.13 от Указа. Тези норми, в приложимата редакция на ДВ бр.
39/1974г. предвиждат, че производството има три фази: планиране, проектиране и
обсъждане. В настоящия случай липсват доказателства за това кой е възложителят
на изготвянето на проекта. Въпреки наличните протоколи от заседанията на ПК не
са налични доказателстав за осигурен достъп на гражданите до съдържанието на
проекта за наредба и възможност за ангажиране на становища по него. Нормата на
чл.2а от ЗНА в редакцията на ДВ бр.55/2003г. изисква лицата, за които възникват
задължения или ограничения по силата на новия нормативен акт да се уведомят
преди неговото пиремане. Възможните начини са директно изпращане на проекта до
представителна организация, чрез публикуване в средставта за масово
осведомяване, в Интернет или по друг подходящ начин. След което тече срок, не
по-кратък от един месец, засегнатите да могат да представят предложения и
възражения до съответния компетентен орган. В случая категорично се установи,
че няма доказателства за такова разгласяване и предоставена възможност за
становища. Няма към проекта и мотиви според съдържанието на чл.28 от ЗНА, в
приложимата редакция.
Съгласно разпоредбата на чл. 2а
(нов-ДВ бр.55 от 2003г., отм. бр. 46 от 2007 г., считано от 1.01.2008 г.) от
Закона за нормативните актове /ЗНА/, действал по време на приемане на оспорения
текст от Наредбата, лицата, за които възникват задължения или ограничения по
силата на нов нормативен акт, се уведомяват преди неговото приемане, като
уведомяването се извършва чрез изпращане на проекта до представителни
организации на тези лица, чрез публикуването му в средствата за масово
осведомяване, в Интернет или чрез оповестяването му по друг подходящ начин,
като в срок не по-кратък от един месец засегнатите могат да представят
предложения и възражения до съответния компетентен орган.
Към момента на приемане на спорния текст е
в сила и Указ № 883 от 24.04.1974 година за прилагане на Закона за нормативните
актове, в редакция на ДВ, бр.57 от 22.07.1980 година, в който също са
регламентирани правила, свързани с издаването на подзаконови нормативни актове.
Съгласно чл. 13, във вр. с чл. 20 от Указа при изготвяне на проекти за наредби
процедурата обхваща изготвяне на първоначален проект; обсъждане на проекта и
изготвяне на втори проект, когато се наложат съществени изменения на
първоначалния проект.
От цитираните по-горе текстове може да се
направи извод, че се придава изключително значение на възможността за предварителното
разгласяване и обсъждане на проекта за нормативен акт с всички
заинтересовани лица и организации преди внасянето му за обсъждане и приемане от
компетентния орган.
Следва да се обърне внимание и на факта,
че няма доказателства проектът на Наредбата да е бил придружен от мотиви, както
изисква чл. 28 от ЗНА в относимата редакция. Законопроектът /в случая проектът
на Наредбата/ да се изготвя съобразно този закон и указа за неговото прилагане,
като се придружава от мотиви. Съдът намира тази норма за общо приложима не само
по отношение на законите, а и на подзаконовите нормативни актове. Това се
потвърждава и от последвалите законодателни промени в нормата на чл. 28 от ЗНА,
в духа на които правната тежест на мотивите, изготвени съобразно изискванията
на чл. 28, ал. 2 от ЗНА, е определена от законодателя с разпоредбата на ал. 3
на същия текст/понастоящем ал.4/, която вменява забрана за обсъждане на
предложението от компетентния орган в случай, че към него не са приложени
мотиви. ЗНА придава изключително значение на мотивирането на предложението за
приемане на нормативни актове, както и на нормативните административни актове.
Това е съществено изискване, залегнало в основите на административните
производства въобще. Пълната липса на мотиви към внесеното предложението за
проект на Наредба препятства възможността на заинтересованите лица да направят
предложения и да изложат становища преди приемането му. Процедурата, касаеща
приемането на подзаконов нормативен акт е регламентирана императивно в защита
на публичния интерес, като нарушаването й винаги е съществено. Мотивите
безспорно имат съществено значение, обезпечават и гарантират ефективността на
етапа на обсъждане. Мотивите на проекта
на нормативен акт, които след издаването му стават мотиви на самия акт и са
важен източник за тълкуване на акта.
В конкретния случай е приет нов подзаконов
нормативен акт, а не изменение или допълнение на съществуващ такъв, поради
което е следвало да бъдат спазени изискванията на чл. чл. 2а(отм.) от ЗНА и чл.
13 от Указ № 883 от 24.04.1974 година, действащи към този момент. Откриването
на производството по издаване на нов нормативен акт следва да се оповести
публично чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин, като
оповестяването включва и основните съображения за издаването на акта.
Проследяването на действията по внасяне и обсъждане на предложението, по
неговото съобщаване и разглеждането му в заседание на Общински съвет налага
извод, че не са спазени изискванията на цитираните норми за публикуването на
проекта на ПЗНА на интернет страницата на общината или оповестяването му сред
обществеността по друг подходящ начин.
Местният законодателен орган е имал
задължение да проведе обсъждане на проекта за наредба със заинтересованите лица
и организации, за да могат същите реално да упражнят правото си на предложения
и становища по него. По делото не са представени доказателства за организиране
на посочената възможност за обсъждане. Изискването за публикуване на проекта не
е формално изискване, а строго регламентирана процедура, след която
първоначалният проект може да бъде променен, когато се наложат съществени
изменения.
На следващо място, липсват доказателства
за проведено обсъждане на проекта с граждани. Тези в ПК не са от такова
естество. Смисълът на закона е да се даде гласност, да се осигури достъп и
възможност за ангажиране на становища от постоянни и временни комисии, както и
от граждани – адресати на подзаконовия административен акт. На следващо място,
липсват доказателства проектът за наредбата да е довеждан до
знанието на заинтересованите лица, извършването на такова уведомяване, дори не
се твърди от ответната администрация, а и периодът от внасянето на
предложението от кмета на общината в деловодството на общинския съвет, до
приемането на Наредбата на първо четене е около 3 седмици. Очевидно не е спазен и предвиденият в чл. 2а (отм.) от ЗНА срок
от поне един месец за представяне на предложения и възражения по проекта от
засегнатите лица и организации.
Уведомяването на заинтересованите
лица – бъдещи адресати на нормативния акт и обсъждането на проекта за същия не
е формален етап, който може да бъде подценяван и пренебрегван, тъй като е израз
и гаранция на основни принципи на административния процес като откритост,
достъпност, публичност и прозрачност. Законодателят е придал важно
значение на предварителното разгласяване и обсъждане /включително
няколкократно, съгласно чл. 13, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от Указа/ на проекта за
нормативен акт, с всички заинтересовани лица и организации преди внасянето
му за обсъждане и приемане от компетентния орган, тъй като именно обсъждането
осигурява реализиране на възможността за изразяване на мнения, становища и
възражение на заинтересованите лица, които биха довели до приемане на различна
редакция на оспорената Наредба. Целта е да се гарантира обоснованост,
стабилност, откритост и съгласуваност на административните актове. В случая
такова обсъждане не е осигурено, с което съществено са нарушени процесуалните
правила по издаване на оспорения подзаконов административен акт.
Вярно е, че в случая от приемането на
Наредбата е изминал относително дълъг период от време, но липсата на
доказателства за обявяването и обсъждането на проекта й не може да бъде
обяснено с това обстоятелство. Съгласно от чл. 23 от Указа за прилагане на ЗНА,
за всеки проект за нормативен акт се образува досие. На Общински съвет – Павликени
е вменено съхраняване на пълно досие, като или това задължение в случая не е
изпълнено, или досието съдържа единствено представените пред съда документи.
Няма дори данни дали оспорената Наредба е била разгласена по
предвидения в чл. 37, ал. 2 от ЗНА ред, след приемането й.
Предмет на Наредбата са въпроси от
обществен интерес. Липсата на обществено обсъждане, нормативно закрепено в чл.
2а (отм.) от ЗНА и чл. 13 от Указ № 883/24.04.1974 година за прилагане на
Закона за нормативните актове, издаден на основание § 7 от ПЗР на ЗНА,
представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила по
смисъла на чл. 146, т.3 от АПК, тъй като при обсъждането е било възможно да се
направят предложения и възражения, които биха довели до приемане на различна
редакция на оспорената Наредба. Само по себе си това представлява и съществено
нарушение на основни принципи на административния
процес като откритост, достъпност, публичност и прозрачност, което е основание
за отмяна на оспорения акт.
Последващото изменение на наредбата също е процесуално
незаконосъобразно, но дори да не беше не би могло да санира така установеното
съществено процесуално нарушение.
Изброените пропуски съществено нарушават
реда за приемане на подзаконови нормативни актове, който е императивен и така
регламентиран, че да гарантира обективността, безпристрастността и качеството
на актовете, приемани от общинския съвет, и съставлява основание за
незаконосъобразност по чл. 146, т. 3, вр. чл. 196 от АПК.
При констатираните две съществени процесуални
нарушения, вклч. такова по чл.168, ал.4 от АПК, във вр. с чл.196 от АПК, съдът
следва да отмени оспорената Наредба изцяло, при това без да е длъжен да
проверява спазени ли са изискваният по чл.146, т.4 и т.5 от АПК.
Видно от съдържанието на протеста, искане за отмяна
поради материална незаконосъобразност на част от Наредбата е заявено в условия
на евентуалност. При евентуално предявяване на искове съдът дължи произнасяне по него само при
сбъдване на вътрешното процесуално условие, под което е бил предявен този иск.
В случая Прокурорът заявява, че иска отмяна на конкретин разпоредби от
Наредбата, само ако съдът не приеме тезата му, че същата е изцяло процесуално
незаконосъобразна, т.е. не може да получи защита по първата теза. Затова защита
по втория иск ще се получи евентуално, ако не се уважи първия. В случая първата
теза на прокуратурата е споделена. Въпреки съответното приложение на чл.168,
ал.5 от АПК, което освобождава съда от задължението да провери материалната
законосъобразност на оспорения акт, съдът излага следващите мотиви, които могат
да послужат на законодателната дейност на съответния местен парламент в бъдеще.
Според нормата на чл. 7, ал. 2 от ЗНА наредбата е
нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или
подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Съгласно чл. 15 от ЗНА
наредбата като вид НА трябва да съответства на Конституцията на Република
България и на другите нормативни актове от по-висока степен и ако противоречи
на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат
последния. В тази връзка съдебният контрол за материална законосъобразност на
оспорените подзаконови правни норми се състои в проверка на съответствието им с
текстове от акт от по-висока степен - Конституцията или закон, в рамките на
регулираните обществени отношения.
Според съдържанието на чл.1 от оспорената Наредба, с
нея се уреждат обществени отношения от различни сфери на общетвения живот.
Свързани с опазването на обществения ред, околната среда, общественото и
частното имущество. Всички тези отношения имат своята първична зоканова уредба.
Съобразно чл.8 от ЗНА, ОбС следва да уреди съобразно НА от по-висока степен,
неуредени от тях обществени отношения с местно значение. В тази връзка следва
да се отбележи, че ОбС няма правомощие да решава въпроси, които са в
изключителната компетентност на други органи и не са му предоставени по
делегация, нито да преурежда по различен начин законово установени положения.
Установи се, че чл.4 от Наредбата ОбС Павликени няма
алинея 6 в първоначалната, нито в последващата редакция със съдържанието
посочено в протеста. Съответно свързаното оплакване по чл.28, ал.2 от Наредбата
не кореспондира с актуалния текст на същата. Протестът в тази част е
неоснователен.
С чл.6 от Наредбата ОбС забранява организиране и
провеждане на масови хазартни игри и залагания, както и участието в такива
мероприятия. А чл.10 – излагане, реклама и продажба на лица под 18г. на
материали с порнографско съдържание. Съгласно чл.327, ал.1 и ал.3 от НК,
устройването на хазартни игри не по установения от закона ред и участието в такива е престъпление. Поради което никой друг орган
освен прокуратурата и съда не е компетентне съответно да възбужда наказателно
преследване и да налага наказания. Недопустимо е посоченото престъпление да
бъде въведено като адмиистративно нарушение с оспорения ПЗНА и то с наказание,
различно от предивденото в НК. Аналогична е ситуацията с престъплението,
въведено с нормата ан чл.159 от НК за
разпространениетона порнографски материали. ОбС Павликени е нарушил
правилото на чл.8 от ЗНА, че с Наредбата не могат да се уреждат
обществени отношения, регламентирани вече със закон, т.е. НА от по-висока
степен. В случая се касае за обществени отношения, уредени от специални закони
– НК и ЗХазарта и конторлът върху тях принадлежи на предвидените в тях органи,
а не на общинските такива.
С нормите на чл.9 от Наредбата се забранява продажбата
и употребата ан тютюн и алкохол в учебни, възпитателни, лечебни заведения,
интернет зали и др. Тези разпоредби възпроизвеждат нормите на чл.54, чл.56,
ал.1 и чл.56а от Закона за здравето. Но въведените глоби за тези нарушения по
наредбата и чл.218 от ЗЗ се различават. Различават се глобите за повторност
и компетентите да съставят АУАН лица.
Очевидно е, че в случая ОбС не урежда въпроси от местен характер, а преурежда
вече уредени обществени отношения и то в противоречие с НА от по-висок ранг. В
нарушение на чл.7, ал.2 и чл.8 от ЗНА.
Непосредстевон изложеното се отнася и до разпоредбата
на чл.7, ал.1 и ал.2 от Наредбата, които въвеждат забрани по отоншение на
хладно, огнестрелно и газово оръжие, чиято първична регламентация е в чл.60 от
Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия. Алинеи 3,
4 и 5 на с.р. се
отнасят за ракети, пиратки и бомбички, без да се прави разграничение в режима
на пиротехническите средства, както е предвидено в чл.8, ал.2 от ЗОБВВПИ. Отново
в противоречие със Закона контролът е възложен на общински служители, вместо на
полицейските органи.
Разпоредбата на чл.14, ал.2, изречение първо от
Наредбата въвежда забрана за разхождане на кучета по улиците, парковете,
градините и други места за общо ползване без каишки и намордник, в съответствие
с чл.177, ал.1 от закона за ветиринарномедицинската дейност. В тази връзка е
налице противоречие с уредбатаа н чл.428 от ЗВМД, който предвижда глоба от
100лв. за нарушаване на тази забрана, а според Наредбата е от 500лв. Това е
пряко противоречие между законовите номи и тези на наредбата и то по отношение
на санкционни разпоредби, които не могат да се тълкуват разширително.
Нармата на чл.17, ал.1 от Наредбата съдържа забрана за
спиране и паркиране на ППс и такива с
пиркачен инвентар в пешеходин зони, денски площадки и др. неопределени за това
места. Това обаче са общствени
отношения, уредени с НА от по-висока степен – вж. чл.15, ал.7 от ЗДвП и чл.98,
ал.2, т.2 и 6 и чл.178е от ЗДвП. Регламентирането на отношения, които вече са
уредени със закон, дори по идентичен начин, е в противоречие на чл.8 от ЗНА,
т.к. в случая не еналице неуредено обществено отношение от закона, за да е предмет
на наредбата. Алинея втора ан чл.17 урежда забрана за премахване анпътни знаци
и маркировка, като възпроизвежда законовата регламентация по чл.53, ал.1, т.1 от Закона за пътищата.
При това нормата на чл.177, ал.2 от ЗДвП предвижда глоба за такова нарушение от
100 до 500лв., а по наредбата е до 500лв.
Изложените съображения разкриват, че посочените
разпоредби от Наредбата на ОбС Павликени материално незаконосъобразни, т.к. са
приети в противречие с изискванията на чл.8 от ЗНА, чл.76, ал.3 от АПК и чл.15
от ЗНА. Преуреждат вече уредени със закон отношения, с което създават правна
несигурност, особено по отношение на санкционните норми. Те не доразвиват общ.
отношения, уредени с НА от по-висок ранг, нито уреждат въпроси от местен
характер. Налице е основание за отмяната им по чл.146, т.4 от АПК.
В заключение, като установи, че сочените в протеста на
прокурор от ОП Велико Търново фактически основания са налице, съдът е мотивиран
да приеме, че протестираната Наредба, се явява незаконосъобразна, поради допуснати
съществени процесуални нарушения при приемането ѝ, както и при противоречие
на обсъдените норми от същата с материалноправни разпоредби от посочените
материални закони, т.е. с нормативен акт с по-висок ранг. Поради основателност
на протеста Наредбата следва да бъде отменена изцяло, в действащата й към
момента на подаване на протеста редакция, т.к. констатираните процесуални
нарушения засягат целия нормативен акт, а по естеството си са съществени такива,
т.е. ако не бяха допуснати съдържанието на разпоредбите на Наредбата е можело
да бъде различно.
Предвид разпоредбата на чл. 194 от АПК, след влизане
на решението в сила, същото следва да се обяви по начина, по който е обявена
самата Наредба, т.е. да се обнародва на сайта на общината.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното
искане за присъждане на разноски на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза
на Прокуратурата на Република България
следва да се присъдят направените по делото разноски от Окръжна прокуратура Велико
Търново в размер на 20,00лева, представляващи заплатена такса за обнародване на
оспорването в Държавен вестник. Общински съвет Павликени е орган на местното
самоуправление, който обаче не разполага със самостоятелен бюджет и няма
качеството на юридическо лице, поради което направените разноски следва да
бъдат възложени в тежест на Община Павликени,
съобразно норамата на §1, т.6 от ДР на АПК.
Водим от
горното и на основание чл. 193, ал. 1, предл.4-то от АПК, настоящият състав на съда
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по протест на прокурор при Окръжна прокуратура Велико
Търново, като незаконосъобразна, Наредба №1 за опазване на обществения ред,
териториите и елементите за обществено ползване
на територията на Община Павликени, приета с Решение № 335 по Протокол №
26/28.09.2005г. на Общински съвет Павликени.
ОСЪЖДА Община Павликени да заплати на Прокуратурата на
Република България, по сметка на Окръжна прокуратура Велико Търново, сторените разноски по делото в размер на 20,00
(двадесет) лева за обнародването на оспорването.
Решението подлежи на обжалване и протест пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните. Касационната жалба или протест се подават чрез ВТАдмС.
ДА СЕ ОБНАРОДВА, на основание чл.194 от АПК, настоящото Решение, след изтичане
на срока за неговия касационен контрол или оставянето му в сила от ВАС, по реда,
по който е обнародвана самата Наредба, с
оглед влизането му в сила.
Решението да се съобщи на страните посредством изпращане препис от същото, съобразно
чл.138 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: