РЕШЕНИЕ
№ 534
гр. Благоевград, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20241210101033 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба, депозирана от В. В. А., ЕГН **********,
постоянен адрес: с. П......... против ТП „ДГС С...... със седалище и адрес на управление:
гр.С......ЕИК *********, представлявано от Б... Г... К... - Директор.
Иска се от съда да постанови решение, по силата на което:
- на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед
за прекратяване на трудов договор РД - 06- 1/19.02.2024г., издадена от Б...... К...... -
Директора на ТП ДГС С...... със седалище и адрес на управление гр. С........., с която е
прекратено трудовото правоотношение.
- на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ да бъде възстановен на длъжност „Горски
стражар“.
- на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 и 2 от КТ да бъде осъден
ответника ТП ДГС С.... със седалище и адрес на управление: гр.С........ЕИК - *********,
представлявано от Б......Г... К.... - Директор, да заплати на ищеца обезщетение за оставането
му без работа, в резултат на незаконосъобразното уволнение, в размер на шест брутни
трудови възнаграждения, съгл. чл. 225, ал.1 от КТ, в размер на 6 000 лв. / шест хиляди лева/ -
считано от 19.02.2024г., както и законната лихва върху главницата от депозирането на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В случай, че започне работа до произнасяне на съда се иска да бъде изменен периода, за
който се претендира обезщетение.
Претендират се и сторените в производството разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищецът започнал работа при ответника на 10.08.2023
година по трудово правоотношение, възникнало на основание сключен Трудов договор №
ТД - 00 - 13 / 10.08.2023г., на основание чл.71, ал.1, от КТ, на длъжност „горски стражар” с
НКПД:5414-3011, като тази длъжност изпълнявал до датата на прекратяване на трудовото му
правоотношение - 19.02.2024г. Твърди, че основно задълженията по длъжността му се
състояло в Охрана на имуществото на ТП ДГС С......., извършване на охрана на гори и
1
складове собственост на ТП ДГС С....... и др., като изпълнявал трудовите си задължения
коректно и с необходимата отговорност и усърдие, без да нарушава трудовата дисциплина,
като е изпълнявал винаги възложените му задачи, въпреки че в по- голямата си част били
извън Длъжностната му характеристика.
Твърди, че на 19.02.2024 година му била връчена Заповед № РД - 06- 1/19.02.2024г., с
която трудовото правоотношение му било прекратено на основание чл.71, ал.1 от КТ без
предизвестие, с посочено основание „Договора се прекратява в срока на изпитване“.
Ищецът твърди, че трудовия му договор е със срок на изпитване от шест месеца, който
срок изтича на 10.02.2024г., а Заповедта на Директора на ТП ДГС С......е издадена и връчена
на 19.02.2024г. Сочи, че срокът за връчване на заповедта за прекратяване на Трудов договор
със срок на изпитване е до последния ден на шестия месец, в случая това е 10.02.2024г. и
след изтичане на срока, Трудовият договор се транформирал в Трудов договор за
неопределено време. Сочи, че трудов договор, който е сключен за неопределено време за
посочената длъжност, се прекратява при прилагането на строго определени от законодателя
изисквания, поради което се счита, че Заповедта за прекратяване на трудов договор с №РД-
06-1/19.02.2024г. се явява незаконосъобразна.
На следващо място се сочи, че в Заповед за прекратяване на трудов договор № РД-06-
1/19.02.2024г. е посочено правно основание за прекратяването чл.71, ал.1, което според
ищеца не е правното основание на което е прекратено трудовото правоотношение, което
според ищеца води до немотивираност на атакуваната заповед, като по този начин се сочи,
че съществено се накърнява правото на защита на работника.
Посочва, че от страна на ответника са причинени на ищеца затруднения, тъй като същият
разчита единствено на доходите си от заплата. Твърди се, че А. съвестно, прецизно и
всеотдайно е изпълнявал трудовите си задължения и връчването на Заповед за
прекратяването на трудовото правоотношение, без реално да са налице преки причини за
това, за него води до недоумение и силно притеснение. Сочи се, че стресът който е
изживявал ищеца е голям, като и към настоящия момент за А. е трудно да си намери работа
в с.П....... или гр.С....... Твърди, че към настоящия момент не получава обезщетение и от
Бюрото по труда. Твърди се, че това незаконосъобразно прекратяване на трудовото
правоотношение, лишава В. А. от доходи необходими за посрещането на ежедневните
нужди.
С разпореждане № 1225 от 22.04.2024 г., след като е извършил проверка за редовност на
исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявения с нея иск, в съответствие с чл.
130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК съдът е постановил препис от исковата молба и
доказателствата към нея да се изпратят до ответника с указание, че в едномесечен срок може
да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.
Изпратеното съобщение до ответната страна е връчено на 07.05.2024 г. на Р...... Н......-
финансов конторльор.
Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване
на съобщението е депозиран писмен отговор по заявената искова молба, с който се оспорва
предявения иск.
Твърди се, че издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца е
издадена в съответствие с разпоредбите на Кодекса на труда, и не отговаря на твърдението
на ищеца, че е незаконосъобразна.
Не се спори, че ищецът преди уволнението е заемал длъжността "Горски стражар", както и
че със Заповед № РД-06-1/19.02.2024г. е прекратено трудовото правоотношение на ищеца на
основание чл.71, ал.1 от Кодекса на труда.
Не се оспорва, че Заповед № РД-06-1/19.02.2024г. с която е прекратено трудовото
правоотношение с ищеца е връчена на 19.02.2024г.
Сочи се, че всички изложени от ищеца твърдения в исковата молба са неправилни,
подвеждащи, неверни, необосновани, немотивирани, неоснователни и без доказателства.
2
Твърди се, че договорът със срок за изпитване по чл. 70, ал. 1 КТ се сключва с цел да се
провери годността на работника да изпълнява възложената му работа (срок за изпитване в
полза на работодателя), както и с цел работникът да провери дали работата е подходяща за
него (срок в полза на работника). Когато в договора не е отразено в чия полза е срокът, то се
сочи, че съгласно чл. 70, ал. 2 КТ се счита, че срокът е уговорен в полза и на двете страни.
Сочи, че в срока на изпитване работодателят извършва преценка за годността на служителя
да изпълнява възложената му работа, която преценка не подлежи на съдебен контрол, а до
изтичане на срока за изпитване разполага с правото да прекрати трудовия договор без
предизвестие при условията на чл. 71, ал. 1 КТ във всеки момент от изпълнението му. Когато
срокът е уговорен в полза и на работника, той разполага със същите права - да провери
доколко възложената му работа е подходяща за него и да прекрати трудовия договор с
едностранно волеизявление. Независимо в чия полза е уговорен срокът за изпитване, се
сочи, че за да се прекрати действието на трудовия договор е достатъчно писменото
изявление на страната, в чиято полза е уговорен срокът, да достигне до насрещната страна,
без да се излагат причините, мотивирали страната да прекрати договора.
В настоящия случай се твърди, че Договор №ТД-00-13 от 10.08.2023 г. е сключен при
условията на чл. 70 КТ с шестмесечен изпитателен срок, уговорен в полза на работодателя.
Сочи се, че в срока за изпитване служителят е ползвал законоустановен платен годишен
отпуск: 3 дни от 11.12.2023г. до 13.12.2023г. съгласно Заявление вх. №10-06-405/08.12.2023г.
и Заповед №Рд-04-393/08.12.2023г., 2 дни от 28.12.2023г. до 29.12.2023г., съгласно Заявление
вх. №10-06- 430/18.12.2023г. и Заповед №РД-04-416/18.12.2023г. и 3 дни от 14.02.2024г. до
16.02.2024г. съгласно Заявление с Вх. №10-06-31/13.02.2024г. и Заповед №РД-04-
30/13.02.2024г. на директора на ТП „ДГС Симитли" или общо 8 работни дни, като след
10.02.2024г. срокът за изпитване се удължава с толкова дни, колкото реално не са били
отработени в календарните шест месеца.
Твърди се, че в настоящия случай срокът се удължава с още пет работни дни, поради което
работодателят е спазил изискването на чл.70, ал.4 от Кодекса на труда „В срока за изпитване
не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен
отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен
договорът".
Сочи се, че работодателят разполагал с правото да прекрати договора едностранно до
изтичане на срока за изпитване, поради което издадената заповед за уволнение по чл. 71. ал.
1 КТ според ответника е законосъобразна, и са спазени всички изисквания на материалния
закон /Решение № 11 от 24.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1783/2010 г., IV г. О., ГК/.
Навежда се, че по безспорен начин, от доказателствата по делото е доказано, че
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е именно по чл.71, ал.1 от
Кодекса на труда, поради което не следва в заповедта да има изложени мотиви за
прекратяване на трудовото правоотношение. Сочи се, че въведените в КТ изисквания към
работодателя при налагане на дисциплинарно наказание не могат да бъдат прилагани
спрямо други основания за прекратяване на трудовото правоотношение, какъвто е
настоящия случай. Посочва се, че уволнението не е дисциплинарно, а на друго основание,
което е предвидено от законодателя при самото възникване на трудовото правоотношение
/Решение № 11 от 24.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1783/2010 г., IV г. о., ГК/.
С оглед на гореизложеното се сочи, че заповед №РД-06-1 от 19.02.2024г. на Директора на
ТП "Държавно горско стопанство Симитли", с която на основание чл. 71, ал.1 от КТ е
правилна и законосъобразна.
Възразява се срещу предявения иск за заплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ в
размер на 6000 лева, считано от 19.02.2024г. както и законната лихва върху главницата от
депозирането на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като се сочи, че
правният интерес не зависи от действителното съществуване на твърдените факти. Твърди
се, че е необоснована претенцията за исканото обезщетение за оставане без работа на ищеца
по трудово правоотношение за шестмесечен период след уволнението. Сочи се, че от
3
приложеното удостоверение с изх.№10-01- 19/21.05.2024г. за получено брутно трудово
възнаграждение за м. януари 2024г. на В. А. се установява, че е начислено и изплатено
брутно трудово възнаграждение в размер на 1350,00 лв., поради което се счита, че така
предявената искова претенция е неоснователна, и като такава се иска да бъде отхвърлена.
По отношение твърдението за оставането на ищеца без работа се счита същото за
неоснователно, като се сочи, че липсва доказателство в тази насока. Навежда се, че от
посочените документи не се установява твърдението за оставане без работа през процесния
период.
С Протоколно определение от 28.06.2024г. е допуснато изменение на предявения иск с
правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. с чл.225 ал.1 от КТ, като същият се счита предявен
за сумата от 8100, 00 лв.
Предвид разпоредбите на чл. 310, т. 1 от ГПК настоящото производство е разгледано по
реда на глава 25 ГПК - БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО.
След проверка редовността и допустимостта на предявените претенции, както и другите
искания и възражения на страните, съдът се е произнесъл с определение по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата /чл. 312, ал.1, т.4 ГПК/, които са
относими, необходими и допустими, и по аргумент от същата разпоредба във връзка с чл.
146 от ГПК, е направил доклад по делото, както и е напътил страните към спогодба като им
е разяснил другите способи за доброволно уреждане на спора.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с пълномощник-адвокат В.. Поддържа
исковата молба по съображенията, изложени в нея като по същество пълномощника изразява
становище за уважаване на кумулативно обективно съединените искове поради доказаност
на претенциите. Претендира разноски, като за същите представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответника, редовно призован се представлява от юрисконсулт Веселинска, която
поддържа подадения отговор, изразява становище по същество за неоснователност и
недоказаност на предявените искове, като поддържа, че трудовото правоотношение е
прекратено в срока за изпитване. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между, а и се установява от представения по делото безсрочен Трудов договор
№ ТД - 00 - 13 / 10.08.2023г., че на 10.08.2023г. между страните по делото е сключен трудов
договор за неопределено време на основание чл. 67, ал.1, т.1, във връзка с чл. 70 от КТ, със
срок на изпитване 6 месеца, уговорен в полза на работодателя съобразно чл. 6 от трудовия
договор, считано от датата на постъпване на работа-10.08.2023г., когато ищецът се е
задължил да постъпи на работа и е постъпил, видно от отбелязването върху трудовия
договор и акт за встъпване в длъжност. Ищецът е заемал длъжността "Горски стражар", като
трудовият договор е за неопределено време, уговореното основното месечно трудово
възнаграждение е в размер на 1000, 00 лева. По делото е приета и длъжностна
характеристика за заеманата от ищеца длъжност. Видно от представените по делото
Допълнително споразумение от 15.11.2023г. и Допълнително споразумение от 05.12.2023г.
към трудовия договор последното уговорено основно месечно трудово възнаграждение е в
размер на 1350, 00 лв.
Установява се, че ищецът е ползвал платен годишен отпуск, както следва: 3 работни дни
от 11.12.2023г. до 13.12.2023г. /включително/ съгласно Заявление вх. №10-06-405/08.12.2023г.
и Заповед №Рд-04-393/08.12.2023г., 2 работни дни от 28.12.2023г. до 29.12.2023г., съгласно
Заявление вх. №10-06- 430/18.12.2023г. и Заповед №РД-04-416/18.12.2023г. и 3 работни дни
от 14.02.2024г. до 16.02.2024г. съгласно Заявление с Вх. №10-06-31/13.02.2024г. и Заповед
№РД-04- 30/13.02.2024г. на директора на ТП „ДГС Симитли" или общо 8 работни дни.
Видно от приетата по делото Заповед № РД - 06- 1/19.02.2024г. на Директора на ТП ДГС
С....... със същата трудовото правоотношение с ищеца е прекратено, считано от 19.02.2024г.
Като основание за прекратяване на трудовия договор в заповедта е посочен чл. 71, ал.1 от
4
КТ, а причините за прекратяване на договора-договорът се прекратява в срока за изпитване.
Видно от отбелязването върху заповедта, същата е връчена на ищеца на дата 19.02.2024г.
при условията на отказ, който е удостоверен с подписите на двама свидетели, като ищецът и
в исковата молба не оспорва, че е връчена на посочената дата.
Няма спор по делото, обявено е за ненуждаещо се от доказване и се установява от
Удостоверение изх. № 10-01-19/21.05.2024, издадено от ТП „ДГС“ С.....че за м. януари
2024г., който е последния пълен работен месец на ищеца преди прекратяване на трудовото
правоотношение, брутното му трудово възнаграждение е в размер на 1350, 00 лв.
Необсъдените писмени доказателства съдът намира за неотносими към предмета на
делото.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 3 от КТ.
По същество на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Доказателствената тежест в производството по исковете с правно основание чл. 344, ал.1,
т.1 и т.2 КТ пада върху работодателя, който следва да установи, че е извършил правилно и
законосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение. Когато прекратяването на
трудовия договор между страните е извършено на основание чл. 71, ал. 1 КТ,
обстоятелствата, които подлежат на установяване, са наличието на валидна клауза за
изпитване в полза на работодателя, извършване на уволнението преди изтичане на срока за
изпитване с писмена заповед, от лице, упражняващо работодателска власт.
Предмет на трудовия спор е Заповед № РД - 06- 1/19.02.2024г. на Директора на ТП „ДГС
С.“, с...... която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, считано от 19.02.2024г., на
основание чл. 71, ал.1 от КТ.
Установи се, че на 10.08.2023г. между страните е сключен безсрочен трудов договор –
съобразно чл. 6 от същия с валидна уговорка за изпитване в полза на работодателя 6 месеца,
по силата на който ищецът е изпълнявал длъжността „горски стражар“.
Според чл. 70, ал.1 от КТ когато работата изисква да се провери годността на работника
или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшествува
от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Уговорка за изпитване може да се направи
както при сключване на трудов договор за неопределено време, така и при сключване на
срочен трудов договор. (така и в Решение № 98 от 4.04.2000 г. на ВКС по гр. д. № 1083/99 г.,
III г. о., Решение № 178 от 18.02.2000 г. на ВКС по гр. д. № 1132/99 г., III г. о. и др.). Тя не
влияе върху вида на правоотношението, а представлява възможност за страните, или едната
от тях, да провери за определен период, дали създадената трудовоправна връзка я
удовлетворява и ако прецени обратното, да я прекъсне по облекчен ред. В настоящия случай,
в сключения между страните трудов договор от 10.08.2023 г. е отбелязано като основание чл.
67, ал.1, т.1 във вр. с чл. 70 от КТ и изрично е посочено, че е за неопределено време.
Следователно, още със сключване на трудовия договор трудовото правоотношение между
страните по него е възникнало за неопределено време, като е налице и изрична уговорка в
чия полза е уговорен срока за изпитване, а именно на работодателя.
Страните не спорят, че ищецът е започнал да изпълнява задълженията си по трудов
договор считано от 10.08.2023г.
С нормата на чл. 71, ал.1 КТ е уредено субективното право на страната, в полза на която е
уговорен срок за изпитване по чл. 70 КТ, до изтичането на същия едностранно без
предизвестие да прекрати трудовия договор. Изявлението не следва да бъде мотивирано,
като прекратяването на договора е оставено единствено на преценката на страната, в чиято
полза е договорен модалитета по чл. 70 КТ, и същата преценка не подлежи на съдебен
контрол. В тази връзка са неоснователни твърденията на ищеца в исковата молба, че
заповедта е немотивирана и че това не е правното основание, на което е прекратен
договора.Без правно значение и неотносими към предмета на делото са и твърденията на
ищеца за съществени затруднения в личен план във връзка с прекратяване на трудовото
5
правоотношение. Причините, поради които се упражнява правото по чл.71 ал.1 КТ, са
ирелевантни и работодателят не е длъжен да сочи в писмения акт за уволнение фактически
основания за издаването му. Липсата на мотиви не опорочава изявлението за прекратяване
на трудовото правоотношение.
По вече изложените мотиви на съда в процесния трудов договор условието за срок за
изпитване е в полза на работодателя на основание чл. 70, ал. 2 КТ за шест месеца. Срокът
във връзка с чл. 70 КТ започва да тече от датата на постъпване на работника/служителя на
работа и във връзка с чл. 70, ал.4 КТ не включва времето, през което работникът или
служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е
изпълнявал възложената му с трудовия договор работа. Горното законодателно решение
цели осигуряване реалната възможност на страната, в чиято полза е договорено условието за
срок за изпитване, да извърши преценка за годността на насрещната страна по трудовото
правоотношение да изпълнява произтичащите от същото задължения.
В случая срокът е започнал да тече на 10.08.2023г.
Установи се, че на ищеца е бил разрешен платен отпуск в размер на общо осем работни
дни.
На 19.02.2024г. работодателят е издал процесната заповед, която е връчена в същия ден.
Спорен е въпроса относно правото на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение на посоченото основание, предвид твърдението, че прекратяването е
станало след изтичане на изпитателния срок и трансформиране на договора в окончателен за
неопределено време.
За да е законосъобразно прекратяването следва да е налице валидно сключен трудов
договор със срок за изпитване; 2/. писмено едностранно волеизявление за прекратяване на
трудовия договор в срока за изпитване; 3/ волеизявлението да изхожда от страната, в чиято
полза е уговорката за изпитване; 4/ достигане на волеизявлението до другата страна в
рамките на срока за изпитване.
С оглед разпоредбата на чл.70, ал.4 КТ следва да се приспадне времето, през което ищецът
е ползвал платен отпуск. Следва да се посочи, че след като в срока за изпитване не се
включва времето през което работникът по каквито и да било уважителни причини не е
изпълнявал работата си, то срокът за изпитване се продължава със съответния брой работни
/а не календарни дни/. Законодателя е регламентирал възможността за сключване на трудов
договор със срок за изпитване поради необходимостта в определен период от време
страните по правоотношението да преценят дали съответната работа е подходяща за
изпълнителя и обратно дали работникът е подходящ да изпълнява тази работа. Преценката
не може да се извърши по друг начин освен в самия процес на работа, като за целта във
времето в което тече срокът за изпитване работникът трябва реално да изпълнява трудовите
си функции. Ето защо с толкова работни дни, с колкото той по уважителни причини не е
могъл да полага труд се продължава срокът за изпитване. В тази насока е установената по
този въпрос практика / решение № 425 от 28.04.1999г. ІІІ г.о. на ВКС, решение № 749 от
16.06.2000г. на ІІІ г.о на ВКС, както и определение № 1092 от 21.10.2010г. по гр.д.№
1492/2010г. на ВКС. В тази връзка началото на изпълнението на трудовите задължения на
ищецът е започнало на 10.08.2023 г. и 6-месечният изпитателен срок е започнал да тече от
тази дата, съответно е изтичал на 10.02.2024 г., но с прибавянето на осем работни дни заявен
и разрешен, както и ползван платен годишен отпуск, които удължават изпитателния срок
същият изтича на 19.02.2024г. Това е така, тъй като удължаването на срока, което става с дни
следва да бъде изчислено по правилата на чл. 72 от ЗЗД, тъй като трудовият договор е вид
граждански договор, поради което след като последния ден, в който би следвало да изтече
срока с прибавянето на осем работни дни е 18.02.2024г. /неделен почивен ден/, то срокът
изтича в първия работен, а именно 19.02.2024г.
Процесната заповед е издадена на 19.02.2024г. и връчена на същата дата, поради което
трудовото правоотношение е законосъобразно прекратено от работодателя на основание чл.
71, ал. 1 КТ на 19.02.2024 г. В тази насока и Решение № 669 от 23.11.2021 г. на СГС по в. гр.
6
д. № 6575/2021 г.
Неоснователно е възражението на ищеца, че след като е работил в почивни и празнични
дни и е полагал извънреден труд, е отработен увеличеният срок на изпитване. По аргумент
на чл. 70, ал. 4 КТ срокът на договора се удължава с реалното време в което работникът не е
изпълнявал трудовите си функции, т. е. с работните дни през които е бил в платен годишен
отпуск. Работата в почивни, празнични дни не е относима към този срок /В подобен см.
практика на ВКС Р-е № 16/30.01.15 г. гр. д. № 4793/14 г. IV г. о. / Евентуално полагане на
допълнителен, извънреден труд би било основание за друга претенция, но е неотносимо към
разпоредбата на чл. 70, ал. 4 КТ.
С оглед на изложеното предявеният иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е
неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
По исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 вр. с чл 225, ал. 1 КТ .
Основателността на тези искове предполага незаконност на уволнението. С оглед на
изложеното поради неоснователността на иска за признаване на уволнението за незаконно и
отмяна на заповедта, с която e прекратено правоотношението, неоснователни са и
обусловените исковете за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност от
ищеца-чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и заплащане на обезщетение, поради оставането му без
работа, в резултат на незаконното уволнение-чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ,
които също следва да бъдат отхвърлени. Неоснователен предвид гореизложените
констатации е и акцесорният иск за законна лихва от датата на завеждане на настоящото
дело до окончателното изплащане на задължението.
Предвид изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски има
единствено ответника, в каквато насока е сторил и искане за присъждането им, комуто
съобразно искането му, фактическата и правна сложност на спора, на основание чл. 78, ал. 8
ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 23, т. 1 и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ следва да бъде определено и присъдено възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 150. 00 лева.
По арг. на чл.359 от КТ ищеца не дължи заплащане на държавна такса.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено на
ответника, В полза на ищеца разноски не следва да бъдат присъждани с оглед цялостна
неоснователност на претенциите му.
По изложените съображения и на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ вр. чл. 225,
ал. 1 от КТ, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от В. В. А., ЕГН **********, постоянен
адрес: с. П.......против ТП „ДГС С......“ със седалище и адрес на управление: гр.С........ ЕИК
*********, представлявано от Б.... Г.... К........ - Директор, иск с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ, с който се иска да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед за прекратяване
на трудов договор РД - 06- 1/19.02.2024г., издадена от Б.... К......- Директора на ТП ДГС
Симитли, със седалище и адрес на управление гр. С.....с която е прекратено трудовото
правоотношение.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от В. В. А., ЕГН **********, постоянен
адрес: с. П. против ТП „ДГС С.....със седалище и адрес на управление: гр.С.......... ЕИК
*********, представлявано от Б...Г... К....– Директор иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност - „Горски стражар“ .
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от В. В. А., ЕГН **********, постоянен
адрес: с. П..... Общ.......ина С.Съдебен адрес: Б........... против ТП „ДГС С........ със седалище и
адрес на управление: гр.С......ЕИК *********, представлявано от Б..... Г.....К.– Д...иректор иск
7
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника ТП
„ДГС С.“ ..........със седалище и адрес на управление: гр.С...... ЕИК *********,
представлявано от Б......Г....... К....... – Директор да заплати на ищеца сумата от 8100, 00 лв.
/осем хиляди и сто лева/, представляваща обезщетение за времето, през което е останал без
работа в резултат на незаконосъобразното уволнение, в размер на шест брутни трудови
възнаграждения, считано от 19.02.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от
депозирането на исковата молба-22.04.2024г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА В. В. А., ЕГН **********, постоянен адрес: с. П. да заплати на ТП „ДГС
С.......със седалище и адрес на управление:...... гр.С........ЕИК *********, представлявано от
Б......Г.... К....– Директор сумата от 150, 00 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – Б...... в двуседмичен
срок, считано от посочения по реда на чл. 315, ал. 2 ГПК ден за обявяването му –
12.07.2024 г.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8