Решение по дело №2670/2021 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 298
Дата: 23 ноември 2021 г.
Съдия: Росен Чиликов
Дело: 20215530202670
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 298
гр. Стара Загора, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Чиликов
при участието на секретаря Нели П. Георгиева
като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно
дело № 20215530202670 по описа за 2021 година
Обжалвано е наказателно постановление № 349 а- 118 от
20.08.2021 година на Директора на ОДМВР град Стара Загора.
Жалбоподателят недоволен от наложеното му
административно наказание моли съда да го отмени. Мотивира се с
обстоятелството, че деянието не съставлява административно
нарушение.
Жалбоподателят редовно призован не се явява в с.з. , но в
писмена защита поддържа жалбата.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща
представител в с.з. и не взема становище по делото.
От събраните по делото доказателства установени с
доказателствени средства – писмени, показанията на свидетеля–
преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши
цялостна проверка на акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление, след обсъждане
становищата на страните съдът приема за установено следното :
1
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба,
не съществува процесуална пречка за обжалване на наложеното
наказание, поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът
приема, че жалбата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административно-наказващият орган в обстоятелствената
част на наказателното постановление е приел за установено, че на
28.05.2021 г. около 17,30 часа жалбоподателят Х.Т. се намира на
закрито обществено място- хипермаркет „ Практикер“ находящ се на
бул. „ Н. Петков“ № 48 град Стара Загора без поставена защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство покриващо устата и носа, с което не е изпълнил въведената
противоепидимична мярка с т. 1.7 от Заповед № РД – 01-273
/29.04.2021 г. на МЗ противоепидимична мярка по чл. 63, ал. 4 ЗЗ.
Описаната фактическа обстановка се потвърждава от
показанията на св. И.И. /актосъставител/ и по същество не се оспорва
от жалбоподателя нито в жалбата, нито в съставения АУАН.
Въз основа на посочената фактическа обстановка
административно-наказващият оран е приел, че е нарушен чл. 209 А,
ал. 1 от Закона за здравето / ЗЗ / и на основание същата разпоредба е
наложил административно наказание Глоба в размер на 300 лева.
Заповед № РД – 01-273 /29.04.2021 г. не е обявявана за
противозаконна или противоконституционна със съдебен акт и същата
е била действаща и подлежала на изпълнение от момента на
издаването и към момента на деянието – 28.05.2021 г. със същата
Заповед в т. 1.7 е въведена противоепидимична мярка / задължително
носене на предпазна маска покриваща носа и устата на закрито
обществено място/ за да се съхрани живота и здравето не само на
жалбоподателя, но и на околните. В този смисъл
противоепидимичната мярка се явява действащо правило за
поведение.
2
Мястото на извършеното нарушение - хипермаркет „
Практикер“ – по своето естество е закрито / намира се в сграда / и е
обществено – намира се на общодостъпно място, до което достъп имат
неограничен кръг от хора.
Следователно възраженията, че Заповедта ограничава
конституционни права и е нецелесъобразна са изцяло неоснователни.
Съдът няма правомощия да контролира целесъобразността на
издадената Заповед респективно и на атакуваното наказателно
постановление, поради което възраженията в насока за естеството на
пандемията и ефективността на мерките не са правни и не подлежат на
обсъждане.
Правната квалификация на деянието е за нарушение на чл.209а
ал.1 от Закона за здравето, която разпоредба изисква под страх от
административно наказателна отговорност да се спазват въведените
със заповед на министъра на здравеопазването противоепидемични
мерки, като в зависимост от разпореденото поведение, деянието може
да се изразява в нарушаването им, чрез активно поведение, или в
бездействие да се изпълни предписаното. В настоящия случай е
налице неизпълнение на задължението да се носи средство,
покриващо носа и устата, когато се посещава закрито обществено
място т.е. деянието е осъществено чрез бездействие.
Така посочената правна квалификация от административно-
наказващият орган покрива изискванията на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН по
аргумент от състава на чл.209а ал.1 от Закона за здравето, която
разпоредба имплицитно съдържа и правилото за поведение, което
субектите на мерките следва да спазват под страх от административно
наказване или закон изисква от лицата да изпълняват
противоепидемичните мерки, които компетентните административни
органи са въвели по силата на компетентността си по чл.63 от Закона
за здравето.
Правните норми – общо задължителните правила за поведение,
3
имат своите хипотеза, диспозиция и санкция не винаги в една
разпоредба, както и същите когато са въведени в един нормативен
текст, могат да се извеждат от неговото съдържание, какъвто е
настоящия случай. След като под страх от административно наказване
се изисква спазване на мерките, въведени с акт по чл.63 от Закона за
здравето, то диспозицията е, че всички техни адресати трябва да имат
предписаното поведение, когато се окажат при съответните хипотези.
Ето защо правилото на чл.209а от Закона за здравето е нормативен ред
на държавното управление, за чието неспазване може и е предвидено
носене на административно наказателна отговорност.
Извършеното административно нарушение е от категорията на
формалните, поради което за осъществяване на състава му не е
необходимо да са настъпили имуществени или неимуществени вреди.
В обобщение съдът прави заключението, че жалбоподателят Т.
чрез бездействие не е изпълнил задължението си за активно действие
произтичащо от Заповедта на МЗ е осъществил деяние, което
съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 6, ал. 1
ЗАНН и осъществява състава на чл. 209 а, ал. 1 от Закона за Здравето.
Няма основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН .
Липсват обстоятелства по чл.93 от НК за определяне на
съставомерното деяние като такова с по-ниска степен на обществена
опасност от обичайните форми на изпълнение на същото
административно нарушение. В случая е извършено деяние в
извънредна епидимична обстановка, което застрашава живота и
здравето на околните и същото е със завишена степен на обществена
опасност.
Наложеното административно наказание е от категорията на
абсолютно определените и не подлежи на индивидуализация, поради
което съдът приема, че същото е определено правилно и
законосъобразно.
При издаването на наказателното постановление не са допуснати
4
съществени процесуални нарушения.
В обстоятелствената част са посочени всички факти и
обстоятелства релевантни за състава на административното
нарушение, деянието е конкретизирано по време, място и начин на
извършването му и е посочена съответната правна квалификация, с
което са удовлетворени из цяло изискванията на законодателя на чл.
57 ЗАНН и е гарантирано правото на защита.
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел. Този порок
на чл. 42, ал. 3 ЗАНН и чл. 42 т. 7 ЗАНН с оглед разпоредбата на чл.
53, ал. 2 ЗАНН не може да се окачестви като съществено процесуално
нарушение даващо основание за отмяна на наказателното
постановление.
АУАН и наказателното постановление са съставени в сроковете
по чл. 34 ЗАНН, което прави претенциите в тази част неоснователни.
По изложените съображения съдът приема, че при издаването на
наказателното постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения водещи до отмяната му. Правилно е
приложен материалния закон и е определено административното
наказание.
Следователно жалбата се явява неоснователна, а наказателното
постановление следва да се потвърди.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 349 а- 118 от
20.08.2021 година на Директора на ОДМВР град Стара Загора, с което
е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 /
ТРИСТА / лева на ХР. Н. Т. от град София, ул. „ ******, ЕГН –
**********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
5
град Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6

Съдържание на мотивите

Обжалвано е наказателно постановление № 349 а- 118 от
20.08.2021 година на Директора на ОДМВР град Стара Загора.
Жалбоподателят недоволен от наложеното му
административно наказание моли съда да го отмени. Мотивира се с
обстоятелството, че деянието не съставлява административно
нарушение.
Жалбоподателят редовно призован не се явява в с.з. , но в
писмена защита поддържа жалбата.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща
представител в с.з. и не взема становище по делото.
От събраните по делото доказателства установени с
доказателствени средства – писмени, показанията на свидетеля–
преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши
цялостна проверка на акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление, след обсъждане
становищата на страните съдът приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба,
не съществува процесуална пречка за обжалване на наложеното
наказание, поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът
приема, че жалбата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административно-наказващият орган в обстоятелствената
част на наказателното постановление е приел за установено, че на
28.05.2021 г. около 17,30 часа жалбоподателят Х.Т. се намира на
закрито обществено място- хипермаркет „ Практикер“ находящ се на
бул. „ Н. Петков“ № 48 град Стара Загора без поставена защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство покриващо устата и носа, с което не е изпълнил въведената
противоепидимична мярка с т. 1.7 от Заповед № РД – 01-273
/29.04.2021 г. на МЗ противоепидимична мярка по чл. 63, ал. 4 ЗЗ.
Описаната фактическа обстановка се потвърждава от
показанията на св. И.И. /актосъставител/ и по същество не се оспорва
от жалбоподателя нито в жалбата, нито в съставения АУАН.
Въз основа на посочената фактическа обстановка
административно-наказващият оран е приел, че е нарушен чл. 209 А,
ал. 1 от Закона за здравето / ЗЗ / и на основание същата разпоредба е
наложил административно наказание Глоба в размер на 300 лева.
Заповед № РД – 01-273 /29.04.2021 г. не е обявявана за
противозаконна или противоконституционна със съдебен акт и същата
1
е била действаща и подлежала на изпълнение от момента на
издаването и към момента на деянието – 28.05.2021 г. със същата
Заповед в т. 1.7 е въведена противоепидимична мярка / задължително
носене на предпазна маска покриваща носа и устата на закрито
обществено място/ за да се съхрани живота и здравето не само на
жалбоподателя, но и на околните. В този смисъл
противоепидимичната мярка се явява действащо правило за
поведение.
Мястото на извършеното нарушение - хипермаркет „
Практикер“ – по своето естество е закрито / намира се в сграда / и е
обществено – намира се на общодостъпно място, до което достъп имат
неограничен кръг от хора.
Следователно възраженията, че Заповедта ограничава
конституционни права и е нецелесъобразна са изцяло неоснователни.
Съдът няма правомощия да контролира целесъобразността на
издадената Заповед респективно и на атакуваното наказателно
постановление, поради което възраженията в насока за естеството на
пандемията и ефективността на мерките не са правни и не подлежат на
обсъждане.
Правната квалификация на деянието е за нарушение на чл.209а
ал.1 от Закона за здравето, която разпоредба изисква под страх от
административно наказателна отговорност да се спазват въведените
със заповед на министъра на здравеопазването противоепидемични
мерки, като в зависимост от разпореденото поведение, деянието може
да се изразява в нарушаването им, чрез активно поведение, или в
бездействие да се изпълни предписаното. В настоящия случай е
налице неизпълнение на задължението да се носи средство,
покриващо носа и устата, когато се посещава закрито обществено
място т.е. деянието е осъществено чрез бездействие.
Така посочената правна квалификация от административно-
наказващият орган покрива изискванията на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН по
аргумент от състава на чл.209а ал.1 от Закона за здравето, която
разпоредба имплицитно съдържа и правилото за поведение, което
субектите на мерките следва да спазват под страх от административно
наказване или закон изисква от лицата да изпълняват
противоепидемичните мерки, които компетентните административни
органи са въвели по силата на компетентността си по чл.63 от Закона
за здравето.
Правните норми – общо задължителните правила за поведение,
2
имат своите хипотеза, диспозиция и санкция не винаги в една
разпоредба, както и същите когато са въведени в един нормативен
текст, могат да се извеждат от неговото съдържание, какъвто е
настоящия случай. След като под страх от административно наказване
се изисква спазване на мерките, въведени с акт по чл.63 от Закона за
здравето, то диспозицията е, че всички техни адресати трябва да имат
предписаното поведение, когато се окажат при съответните хипотези.
Ето защо правилото на чл.209а от Закона за здравето е нормативен ред
на държавното управление, за чието неспазване може и е предвидено
носене на административно наказателна отговорност.
Извършеното административно нарушение е от категорията на
формалните, поради което за осъществяване на състава му не е
необходимо да са настъпили имуществени или неимуществени вреди.
В обобщение съдът прави заключението, че жалбоподателят Т.
чрез бездействие не е изпълнил задължението си за активно действие
произтичащо от Заповедта на МЗ е осъществил деяние, което
съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 6, ал. 1
ЗАНН и осъществява състава на чл. 209 а, ал. 1 от Закона за Здравето.
Няма основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН .
Липсват обстоятелства по чл.93 от НК за определяне на
съставомерното деяние като такова с по-ниска степен на обществена
опасност от обичайните форми на изпълнение на същото
административно нарушение. В случая е извършено деяние в
извънредна епидимична обстановка, което застрашава живота и
здравето на околните и същото е със завишена степен на обществена
опасност.
Наложеното административно наказание е от категорията на
абсолютно определените и не подлежи на индивидуализация, поради
което съдът приема, че същото е определено правилно и
законосъобразно.
При издаването на наказателното постановление не са допуснати
съществени процесуални нарушения.
В обстоятелствената част са посочени всички факти и
обстоятелства релевантни за състава на административното
нарушение, деянието е конкретизирано по време, място и начин на
извършването му и е посочена съответната правна квалификация, с
което са удовлетворени из цяло изискванията на законодателя на чл.
57 ЗАНН и е гарантирано правото на защита.
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел. Този порок
3
на чл. 42, ал. 3 ЗАНН и чл. 42 т. 7 ЗАНН с оглед разпоредбата на чл.
53, ал. 2 ЗАНН не може да се окачестви като съществено процесуално
нарушение даващо основание за отмяна на наказателното
постановление.
АУАН и наказателното постановление са съставени в сроковете
по чл. 34 ЗАНН, което прави претенциите в тази част неоснователни.
По изложените съображения съдът приема, че при издаването на
наказателното постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения водещи до отмяната му. Правилно е
приложен материалния закон и е определено административното
наказание.
Следователно жалбата се явява неоснователна, а наказателното
постановление следва да се потвърди.
Водим от горните мотиви съдът
4