№ 619
гр. София, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и П. година в следния състав:
Председател:Цвета Желязкова
Членове:Елена Радева
Цветанка Бенина
като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Въззивно гражданско дело
№ 20211100511322 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 436 от ГПК.
Образувано е по жалба И.П.С. против разпореждане от 15.07.2021 г. на ЧСИ Б.Б., рег. № 856
на КЧСИ, с отказ да прекрати образуваното при нея изп.д.№ 20158560401918. В жалбата са
изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното разпореждане.
Сочи се, че са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, доколкото не са били предприети изпълнителни действия от
взискателя за период повече от две години. В този смисъл излага, че първото валидно
изпълнително действие е връчването на запорните съобщения на 06.08.2015г., като
последващото такова е едва на 01.09.2017г. – с искане за извършване на опис на движими
вещи. Останалите извършвани действия по изпълнението са молби с искане за справки за
имущественото състояние на длъжника, които счита, че не са същински изпълнителни
действия. Освен това, излага доводи за наличието и на друго основание за прекратяване на
изпълнителното производство, а именно предвиденото в чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК – липсата на
притежавано от длъжника секвестируемо имущество, върху което да бъде насочено
принудителното изпълнение. Сочи, че притежава правото на собственост само върху
идеална част от къща – единствено жилището, като не притежава друго имущество и не
получава доходи. Моли да бъде отменено обжалваното разпореждане, като бъде прогласено
настъпилото по право прекратяване на изпълнителното производство. Претендира разноски.
На взискателя по изпълнителното дело „С.Г.Г.“ЕАД е изпратен препис от жалбата. В
законоустановения срок взискателят не е депозирал писмени възражения срещу нея.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител излага становище за
1
неоснователност на жалбата.
Съдът, като взе предвид становището на страните и представените по делото
доказателства, намира следното:
Производството по изпълнително дело № 20158560401918 по описа на ЧСИ Б.Б., рег. № 856
на КЧСИ, е образувано с постановление на съдебния изпълнител от 22.07.2015 г. по молба
на взискателя „П. И.Б.“АД срещу длъжника И.П.С. за парично вземане по издаден
изпълнителен лист от 06.07.2015г. по ч.гр.д.№ 6250/2014г. по описа на СРС, 59 състав. С
разпореждане на съдебния изпълнител от 02.09.2020 г. в производството е конституирана
С.Г. Г. ЕАД в правата на взискателя, на основание чл. 429, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 99 ЗЗД, въз
основа на сключен договор за цесия по прехвърляне на вземането предмет на
принудителното изпълнение.
От материалите в преписката по изпълнителното дело е видно, че първото изпълнително
действие за събиране на вземането е изпращането на запорни съобщения от ЧСИ на
02.08.2015г., адресирани до Юробанк България АД, Банка ДСК ЕАД, ОББ АД, П. И.Б. АД и
У.К.Б. АД за налагането на запор върху бъдещи и настоящия вземания по притежаваните от
длъжника банкови сметки.
Изпратено е и запорно съобщение от същата дата – 02.08.2015 г., до работодателя на
длъжника – Б.К. – Г.Б. ООД, за налагането на запор върху трудовото му възнаграждение.
Видно от приложената разписка, съобщението е получено от адресата на 13.08.2015 г.
С молба от взискателя с входящ номер от 01.09.2017г. е заявено искане за извършването на
опис на движимите вещи, находящи се на постоянния адрес на длъжника, като е бил
насрочен такъв с постановление на ЧСИ от 27.10.2017г.
С молба от 13.07.2021г. длъжникът И.С. е направил искане за прекратяване на
изпълнителното производство, по която ЧСИ се е произнесъл с разпореждане от 15.07.2021г.
– предмет на обжалване в настоящото производство.
В протокол на съдебния изпълнител за извършено погасяване към 07.10.2015г., е отразено
извършено плащане на 05.10.2015 г. в размер на сумата от 61 лв.
С последваща молба от взискателя „П. И.Б.“АД от 26.08.2019г. е направено искане за
извършване на справки за наличието на открити на името на длъжника банкови сметки и
налагането на запор върху същите; извършване на справка от КАТ за декларирани МПС на
името на длъжника и налагането на запор върху тях; налагането на запор върху движимите
вещи в имота на длъжника на регистрирания му постоянен/настоящ адрес след извършване
на справка за това.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е подадена в срока за това, от надлежна страна и срещу
акт подлежащ на съдебен контрол, с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 1, т. 3 ГПК, поради
което съдът намира, че същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
2
По основателността на жалбата:
Прекратяването на изпълнителното производство при наличието на предпоставките на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва по силата на закона, като актът на съдебния изпълнител за
прекратяване на производството има само констативно значение, като извършваните след
прекратяването на производството действия по изпълнението се считат за невалидни. При
това положение и с оглед предоставяне защита от неоснователно засягане имуществената
сфера на длъжника от неоснователното й засягане чрез неоснователно извършвани действия
по принудителното изпълнение, същият разполага с правен интерес да поиска
прекратяването на производството чрез нарочен акт на съдебния изпълнител. Още повече, че
на основание чл. 433, ал. 3 ГПК, при прекратяване на изпълнителното производство,
съдебният изпълнител дължи вдигане на наложените възбрани и запори върху имуществото
на длъжника.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в период от две години. В съдебната практика е прието, че за настъпването на
перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са приложими правилата относно погасителната
давност на подлежащото на принудително изпълнение вземане. Същински изпълнителни
действия са предприетите по инициатива на взискателя, приложими и по отношение на
института на погасителната давност, а именно - насочването на изпълнението чрез налагане
на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото СИ е длъжен да го приложи, но по
изричната законова разпоредба давността се прекъсва с предприемането на всяко действие
за принудително изпълнение. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
За изпълнителни действия по искане на взискателя, в случая следва да бъдат отчетени
извършените такива по налагането на запор върху наличностите в банковите сметки на
длъжника, с което съдът свързва датата на изпращането на запорните съобщения –
06.08.2015 г., както и извършването на опис върху движимите вещи в имота на длъжника,
молба за което чрез посочване на способа същият е подал на 01.09.2017г. Освен това, за
действие от категорията на прекъсващите на течението на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
следва да се счита и постъпилото плащане за погасяването на дълга и което видно от
представения протокол на съдебния изпълнител за извършено погасяване към 07.10.2015г., е
от 05.10.2015 г. в размер на сумата от 61 лв. Последващото изпълнително действие,
3
прекъснало периода на перемпцията, е подаването на молба от взискателя от 26.08.2019 г. за
проучване на имуществото на длъжника с актуални справки и насочване изпълнението
върху установеното такова – чрез налагането на запор.
В този смисъл, не се установява изтекъл период повече от две години между извършените в
хода на изпълнителното производство действия по изпълнението, поради което
производството по изпълнителното дело не следва да се счита прекратено по реда на чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК.
По заявеното основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1,
т. 5 ГПК и отказът по което също е предмет на обжалване, съдът намира жалбата за
преждевременно заведена. В този смисъл съобрази, че към момента на постановяването му
съдебният изпълнител е разпоредил провеждането на производство по чл. 448 ГПК за
явяване на длъжника пред районния съд да декларира притежаваното от него имущество,
едва след което съдебният изпълнител би могъл да се произнесе с обоснован акт по искането
за прекратяване на изпълнителното производство на това правно основание. В този смисъл,
с атакуваното разпореждане съдебният изпълнител не е изложил становище по съществото
на заявеното искане, като е отложил същото след събиране на допълнителни данни по
инициираното по чл. 448 ГПК производство.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита жалбата за неоснователна, а
действията на ЧСИ са законосъобразни в частта на разпореждането по искането за
прекратяване на производството по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като в частта по искането по чл.
433, ал. 1, т. 5 ГПК жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, като преждевременно
заведена и липсата на правен интерес от това.
По разноските в настоящото производство:
При този изход на делото разноски не се дължат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на И.П.С., ЕГН **********, с адрес – гр. София, ул.
******* против разпореждане от 15.07.2021 г. на ЧСИ Б.Б., рег. № 856 на КЧСИ, с отказ да
прекрати образуваното при нея изп.д.№ 20158560401918 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.П.С., ЕГН **********, с адрес – гр. София,
ул. ******* против разпореждане от 15.07.2021 г. на ЧСИ Б.Б., рег. № 856 на КЧСИ, с отказ
да прекрати образуваното при нея изп.д.№ 20158560401918 на основание чл. 433, ал. 1, т. 5
ГПК.
4
РЕШЕНИЕТО в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане подлежи на обжалване
с частна жалба в 1-седмичен срок от съобщението пред САС, като в останалата част е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5