Решение по дело №110/2020 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 300
Дата: 8 юни 2020 г.
Съдия: Цветелина Александрова Кънева
Дело: 20207170700110
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р E Ш Е Н И Е

300

гр.Плевен, 08.06.2020 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр. Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и двадесета година, в състав:                                         

            Председател: Даниела Дилова

                                                           Членове: Цветелина Кънева

                                                                       Снежина И.

При секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Нанка Рачева, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 110 по описа за 2020 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 147 от 17.12.2019 г., постановено по НАХД № 338 по описа за 2019 г., Районен съд – Червен бряг е отменил Наказателно постановление № РД-05-48/17.10.2019 г. на Директора на РЗИ – гр. Плевен, с което на основание чл. 34, ал.1 от Закона за защита от шума в околната среда на „Марсилия Сървис“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Червен бряг, обл.Плевен, представлявано от М.И.Я., е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, за нарушение на чл.31 ал.2 от Закона за защита от шума в околната среда.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Регионална здравна инспекция - Плевен, представлявана от Директора д-р А.Г., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се, че вероятно в резултат на техническа грешка в мотивите като дата на нарушението е посочена „21.07.2018 г.“, вместо правилното 2019г. Посочва се, че за да постанови отмяна на оспореното НП съдът се е позовал на две процесуални нарушения, а именно: 1. липса в постановлението на изрично посочване /описание/ на техническото средство, с което е било извършено измерването на нивото на шум, което е накърнило правото на защита на нарушителя, с оглед възможността да бъде извършена проверка на неговата техническа годност; 2. представяне от АНО на протокол № КД-01-14-00240КА/24.07.2019г. /лист 11 от делото/, без подпис и печат, поради което е невъзможно да се направи извод за неговата достоверност. В тази връзка по отношение на първото твърдяно нарушение на АНО се сочи, че в самата съставена служебна документация /л.2 от протокола от 24.07.2019г./ изрично е посочен видът и серийният номер на измерващия уред - интегриращ шумомер тип 2238, идент. № 2414726, с микрофон 4188, № 2407619.; изрично е описан и документът, с който е извършено калибриране /т.е. изпитване на техническата годност/ на този уред - Свидетелство за калибриране /СК/ № 014-ИАВ/01.02.2019г, като съгласно действащата нормативна уредба, извършеното техническо изпитване е със срок на валидност 2 години, т.е. използваният измервателен уред е бил изцяло изправен към датата на проверката. Твърди се, че изрично и подробно в протокола са описани и данните на уреда, с която се извършва непосредствена настройка на място преди измерването - звуков калибратор тип 4231, идент. № 2517977, за който е налице Свидетелство за калибриране № 013-ИАВ от същата дата 01.02.2019г., също с 2-годишен срок на валидност. Заявява се по отношение на представения неподписан екземпляр от протокол № КД-01-14- 00240КА/24.07.2019г., че това се дължи на техническа грешка на администрацията при комплектуването на преписката по случая. Посочва се, че наложената имуществена санкция от 3000 лв. е в размер на минимума, определен от законодателя с нормата на чл. 34, ал.1 от ЗЗШОС. В заключение въз основа на представените доказателства се моли за отмяна на решението на районния съд.   Претендират се разноски.

От ответника, чрез адв.В. ***, е подаден отговор по касационната жалба с наведени доводи за нейната неоснователност.

В съдебно заседание касаторът Регионална здравна инспекция - Плевен, се представлява от адв.П., която моли касационната жалба да бъде уважена. Представя писмени бележки и моли за присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответникът – „Марсилия Сървис“ ЕООД, гр. Червен бряг, се представлява от адв.В., който счита решението на районния съд за правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството за това, че при извършена проверка от РЗИ-Плевен за измерване нивата на шум в околната среда на 23.07.2019г. в 13,35часа в обект Ресторант „Младост“ гр.Червен бряг, ул.“Търговска“ №2, е установено, че от стопанисващият обекта търговец не се изпълнява Заповед №РД-11-095/21.07.2018г. на директора на РЗИ-Плевен за спиране на дейността на локалния източник на шум в обекта; Измерени са нива над пределно допустимите гранични стойности на шум, както следва – офис „Дженерали“ в седеметажен жилищен блок измерено ниво 55dB(A), при норма 50dB(A); пред жилищна сграда на ул.“Стефан Караджа“ №11, измерено ниво на шум - 73dB(A), при норма 60dB(A). Нарушението е квалифицирано по чл.31 ал.2 от Закона за защита от шума в околната среда.

Районният съд е приел, че описаната в акта фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства. За да отмени, обаче, наказателното постановление съдът е счел, че в НП не е отразено техническото средство, с което е измерено нивото на шум, като липсата на яснота по този въпрос накърнява правото на защита на нарушителя с оглед възможността от проверка техническата годност на средството. Посочил е още, че по делото е приложен Протокол №КД-01-14-0024ОКА/24.07.2019г., на който липсва положен подпис и печат, поради което не може да бъде кредитиран от съда и не може да бъде направен извод за неговата достоверност. В заключение е приел, че липсата на яснота какво точно е било нивото на измерения шум изключва възможността да бъде направен извод, че е извършено съставомерно деяние, за което се носи административно-наказателна отговорност.

Решението е правилно като краен резултат. Настоящата касационна инстанция споделя извода на районния съд, че от събраните по делото доказателства се установява, че нивото на шум в ресторанта, стопанисван от дружеството-ответник по касация значително е надвишавало нормативно определените гранични стойности. Същото, обаче, представлява нарушение на чл. 16, т. 1 ЗЗШОС вр. с приложение №2 към чл.5, таблица №2 на Наредба №6/2006г. Нормата на чл.16 т.1 от ЗЗШОС въвежда задължение на юридическите лица и едноличните търговци да осъществяват дейността си по начин, който не допуска предизвикване на шум в околната среда над граничните стойности. Неправилно актосъставителят, респ. наказващият орган е квалифицирал нарушението по чл.31 ал.2 от ЗЗШОС, според която спирането на дейностите по ал. 1, т. 2 (на инсталации и съоръжения на промишлеността, включително за категориите промишлени дейности по приложение № 4 към чл. 117, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда, и на локални източници на шум при нарушаване изискванията на закона) се извършва със заповед на органите по ал. 1 и е в сила до отстраняване на причината, довела до налагане на принудителната административна мярка.

Настоящата касационна инстанция намира още, че с акта са вменени две нарушения, а именно 1. Неизпълнение на заповед от 21.07.2018г. за спиране на дейността на локален източник на шум в обекта и 2. Установени са нива над пределно допустимите гранични стойности на шум. С обжалваното НП е наложено обаче, едно наказание за нарушение на чл.31 ал.2 от ЗЗШОС. Както бе посочено по-горе, второто констатирано нарушение е по чл.16 т.1 от ЗЗШОС, а първото представлява нарушение на чл.44 от Закона за здравето за неизпълнение на предписание на държавен здравен инспектор при РЗИ Плевен.

Ето защо, като не е дадена правилна правна квалификация на констатираните нарушения и като е наложена една санкция за две нарушения, наказващият орган е допуснал съществени процесуални нарушения, които обосновават отмяна на наказателното постановление.

За пълнота следва да се посочи, че касационната инстанция не споделя изводите на районния съд за отмяна на НП. Мотивите, че в постановлението не е отразено техническото средство, с което са измерени нивата на шум, не го прави незаконосъобразно. По делото е наличен Констативен протокол №10/23.07.2019г. и Сертификат за контрол от измерване на шум в околната среда от 24.07.2019г., от които се установява по безспорен начин, че е налице надвишаване на граничните стойности на нивото на шум. Към касационната жалба е приложен и подписан Протокол от измерване на шум в околната среда от 24.07.2019г., в който е отразен вид и номер на техническото средство, както и доказателства за неговото калибриране. Доказателствата в тяхната съвкупност са в подкрепа на извода, че е измерено ниво на шум над допустимите нива, но поради допуснати процесуални нарушения, наказателното постановление е незаконосъобразно. Като е отменил същото, районният съд е постановил решение, което е правилно по своя краен резултат.

При този изход на делото се явява основателно искането на ответника по касация за присъждане на разноски. В полза на „Марсилия Сървис“ ЕООД следва да се присъди сума в размер на 100лева, представляваща адвокатско възнаграждение за един адвокат, съобразно представен пред районния съд договор за правна защита и съдействие.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 147 от 17.12.2019 г., постановено по НАХД № 338 по описа за 2019 г. на Районен съд – Червен бряг.

ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция Плевен да заплати в полза на „Марсилия Сървис“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Червен бряг, обл.Плевен, ЕИК: *********, представлявано от М.И.Я., направените по делото разноски в размер на 100лева (сто лева).

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/                                                                                           

  

                   2. /П/