Решение по дело №148/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Постъпила е жалба от М. С. М., [ЕГН] от [населено място], [община], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0275-000100 от 30.04.2025 г., издадена от Полицейски инспектор към ОДМВР – Разград, РУ – Исперих, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ „Прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 12 месеца на собственото му, посочено в заповедта превозно средство „Ауди А4“, с рег. № [рег. номер]. В жалбата и по същество се поддържат съображения за незаконосъобразност на административния акт относно определения в нея 12 месечен срок на мярката, който жалбоподателят счита за прекомерен. Твърди се допуснато нарушение на принципа на справедливост и пропорционалност. Иска се цялостна отмяна на оспорения акт или алтернативно изменението му по отношение на срока на приложената мярка, който да бъде определен към минимума.

Ответникът по жалбата – Полицейски инспектор към ОДМВР – Разград, РУ – Исперих, чрез процесуалния си представител – упълномощен главен юрисконсулт С. М., в писмено становище счита жалбата за неоснователна и моли за отхвърлянето й. Поддържа съображения, че при издаване на оспорената заповед са били налице материалноправните предпоставки за приложение на процесната мярка. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Административен съд - Разград, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 3919856 от 30.04.2025 г., в който е описано, че на 30.04.2025 г. в 07:59 часа, в гр. Исперих, обл. Разградска, по ул. „Васил Левски“, до дом № 95 и пред ОУ „Васил Априлов“, в посока ул. „Шести септември“, управлява собствения си лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № [рег. номер], след употреба на алкохол 0,78 на хиляда, констатирано с техническо средство „АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7510“ с фабр. № ARNJ 0018. Издаден му е Талон за медицинско изследване № 267714. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Актът е връчен лично на нарушителя, който в графата за възражения е вписал, че няма такива. С Акта били иззети като доказателства: СУМПС № ********* и СРМПС № *********.

На 30.04.2025 г. Полицейски инспектор към ОДМВР – Разград, РУ – Исперих издал процесната Заповед № 25-0275-000100, с която на основание чл. 22 от ЗАНН на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП "Прекратяване на регистрацията на ППС" за срок от 12 (дванадесет) месеца на собственото му, посочено в заповедта превозно средство „Ауди А4“, с рег. № [рег. номер], като е вписано и отнемане на СРМПС № ********* и 2 броя регистрационни табели с номер [рег. номер].

Заповедта е връчена на М. С. М. на 08.05.2025 г., а жалбата, сезирала настоящото производство, е подадена на 13.05.2025 г.

Видно от приложените по делото Талон за изследване бл. № 267714 (л. 7) и Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози (л. 8), проверката на място е била извършена от И. Н. И. – мл. автоконтрольор в РУ – Исперих, на 30.04.2025 г. от 08:00 часа до 08:25 часа с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабр. № ARNJ 0018, като в 08:12 часа пробата е отчела положителен резултат 0,78 промила концентрация на алкохол. Екземпляр от Талона за изследване е връчен на водача на същата дата в 08:25 часа. Жалбоподателят се е явил във ФСМП при МБАЛ – Исперих в 09:05 часа, където от него са били взети биологични проби – кръв, за извършване на химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол. В протокола е отбелязано, че М. е употребил алкохол – 200 ml ракия, на 29.04.2025 г. от 21.00 часа до 00.00 часа на 30.04.2025 г. От медицинският специалист, взел пробите, е отбелязано също, че у жалбоподателя се усеща мирис на алкохол, но не се установяват абстинентни явления, координацията му е запазена и съзнанието му е ясно. Също така е посочено, че последният страда от диабет и хипертония, като не е отбелязано да приема някакви лекарства за тези заболявания.

От представения по делото Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол № 027 от 07.05.2025 г. от Сектор „Научно-техническа лаборатория“ при ОД на МВР – Разград (л. 9 от делото) е видно, че след извършения газхроматографски анализ на изследваните проби кръв, дадени от жалбоподателя, е установена концентрация на алкохол от 0,65 промила.

Жалбоподателят представя и Амбулаторен лист № 25051705D6F7 от 20.02.2025 г. с поставена диагноза „неинсулинозависим захарен диабет без усложнения“, както и Експертно решение № 91863 от 21.10.2023 г. на ТЕЛК при „МБАЛ – Кубрат“ ЕООД, издадено на неговата съпруга М. С. М., от което е видно, че на същата е определена 58 % трайна неработоспособност, без нужда от чужда помощ, поради друга първична коксартроза.

По делото като свидетел е разпитан М. М. С. – син на жалбоподателя, който в своите показания заявява, че не е присъствал на полицейската проверка, но предната вечер бил с баща си. Потвърждава, че той тогава е употребил алкохол, като е спрял да пие около 23:00 часа. Обяснява, че автомобилът е семеен, като освен баща му, го използват още - той, майка му, която е болна, пенсионерка с ТЕЛК и й трябвал, за да ходи на лекар в гр. Варна, гр. Търговище, гр. Разград и гр. Шумен. Също така семейството обработвало земи и колата им била нужна, за да ходят на нивата. Имали и друг автомобил, но той се ползвал от свидетеля и сестра му, които живеели в гр. Варна.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът прецени следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в определения от закона срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество – жалбата е основателна.

Съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 във с чл. 168, ал. 1 от АПК.

Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол или на оправомощени от тях лица. По силата на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи на основание чл. 165, ал. 1 от ЗДвП областните дирекции на МВР са определени да осъществяват контрол по ЗДвП, следователно ОД на МВР – Разград е служба за контрол. Със Заповед № 330з-648 от 05.03.2025 г., т. 3.3, директорът на ОД на МВР – Разград е оправомощил служителите на длъжност „полицейски инспектор VI – V степен“ да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП на територията, обслужвана от съответното районно управление. Следователно оспореният акт е валидно издаден от оправомощено по надлежния ред с нарочна писмена заповед длъжностно лице и въз основа на законово учредена делегация.

Оспорената заповед е в установената форма и има реквизитите, изискуеми по чл. 172 от ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК. Същата съдържа наименование на акта, наименование на органа, който го издава, адресат на акта, фактически и правни основания за издаване на акта, разпоредителна част, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта.

При издаване на заповедта не са били нарушени административнопроизводствените правила. Преди да я издаде административният орган е събрал всички относими към случая доказателства, като по този начин е изяснил напълно фактическата обстановка. Събраните доказателства са обсъдени в оспорения акт, като фактическите обстоятелства, които те установяват, са подведени под съответната им правна норма.

Административният орган, обаче, не е приложил правилно материалния закон.

Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрацията на ППС“ се прилага на собственик, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година.

При анализ на цитираната разпоредба и употребените в нея съюзи „или“ е видно, че тя съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническото си правомощие с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. С оглед на това съдът приема, че за приложението на процесната ПАМ е достатъчно условие при извършената от органите на МВР проверка на водача на МПС, с техническо средство да е установена концентрация на алкохол в кръвта му над 0,5 на хиляда. Конкретните факти, изпълващи тази хипотеза за прилагане на ПАМ, се установяват с приложения по делото АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица, тъй като предпоставка за прилагането й е извършено от водача на МПС административно нарушение. Актът е част от административнонаказателното производство за установяване на административно нарушение, но обстоятелствата, които са изложени в него са надлежно установени от административния орган и служат също като основание за налагане на принудителна административна мярка в административното производство.

Оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена въз основа на АУАН серия GA, № 3919856 от 30.04.2025 г., с който е установено, че жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на алкохол – с концентрация от 0,78 на хиляда, установено с техническо средство. Описаните в акта фактически обстоятелства за извършеното административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. Актът е редовно съставен и съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, е за жалбоподателя. В случая той не обори фактическите констатации по акта по надлежния ред. Нещо повече – по същество той не ги оспорва. При това формалната доказателствена сила на АУАН не е опровергана и съдът приема за доказани отразените в него факти. Същите се подкрепят и от приложения по делото Талон за изследване бл. № 267714, който доказва концентрацията на алкохол над 0,5 на хиляда у жалбоподателя, установена по надлежния ред – с техническо средство, както и спазването от страна на контролните органи на разписаната в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. процедура по извършване на проверката. В чл. 1, ал. 3 от Наредбата е посочено, че концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания. В чл. 3, ал. 1 изрично е регламентирано, че при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест.

Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Към момента на издаване на оспорената заповед – 30.04.2025 г. е била налице една от алтернативно дадените предпоставки за прилагане на процесната ПАМ, а именно – жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда, установена с техническо средство, т.е. по надлежния ред. Действително, от него са били взети биологични проби за медицинско изследване, чийто стойности са определящи в случая и съгласно чл. 142, ал. 2 от АПК като нови факти, установени след издаване на акта, следва да се вземат предвид при преценката за законосъобразност. Но и те, макар и различни от установените с техническото средство, отново изпълват хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП за приложение на мярката.

При наличието на горните обстоятелства и в условията на обвързана компетентност административният орган е бил длъжен да наложи процесната ПАМ.

Заповедта обаче е издадена в нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, тъй като прекратяването на регистрацията е за максималния предвиден срок – 12 месеца.

Според цитираната разпоредба, административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. А когато с административният акт се засягат права или се създават задължения за граждани или организации, се прилагат онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин ще се постигне целта на закона. Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. С други думи, търси се съответствие между преследваната законова цел и средствата за нейното постигане, както и постигане на баланс между обществения и личния интерес.

В настоящата хипотеза на извършено нарушение по ЗДвП административният орган действа в условията на обвързана компетентност при прилагане на ПАМ, но разполага и с право на преценка за какъв срок следва да я наложи. Законовите рамки са от 6 месеца до 1 година. В оспорената заповед не се съдържат никакви конкретни основания (фактически или правни), които са мотивирали административния орган да наложи максималния срок на мярката по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП. Ако административният орган счита, че следва да наложи ПАМ за максималният й срок, то той следва да мотивира това изрично в издадения от него акт. Мотиви относно срока са задължителни, тъй като мярката е с относително определени граници по отношение срока, за който се прилага и е недопустимо волята на органа да бъде извличана по подразбиране, при тълкуване на нарушението или по други характеристики, имащи отношение към индивидуализиране на принудителната мярка. Липсата на каквито и да е мотиви в процесната заповед по отношение на максимално определения срок на наложената принудителна мярка препятства съдът да извърши проверка относно законосъобразността на акта в тази му част.

Установените факти не обосновават продължителност на действие на мярката за една година. Определеният срок се явява прекомерен. От събраните по делото доказателства е видно, че автомобилът, чиято регистрация се прекратява, е семеен – собственост на жалбоподателя и неговата съпруга, която според данните по делото го използва редовно, тъй като е нужен с цел придвижване до различни населени места по здравословни причини. Предвид така установените факти, последиците от приложената ПАМ за прекратяване регистрацията на МПС за максималния срок от една година са несъизмерими с преследваната от закона цел. Последната е могла да бъде постигната и с по-кратък срок на мярката, с оглед собствеността на процесното МПС, необходимостта от ползването му от страна на другия му съсобственик, съответно лишаването на последния от ползването му за толкова дълъг период от време, с което безспорно се засягат негови субективни права и се причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Игнорирането и липсата на преценка относно тези обстоятелства сочат, че административният орган е постановил оспорената заповед в противоречие с принципите, заложени в чл. 6, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 от АПК.

В тази връзка оспорената заповед не съответства и на целта на закона. Съгласно чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за преустановяване и предотвратяване на административните нарушения и вредните последици от тях. Към момента на издаване на заповедта за прилагане на ПАМ нарушението вече е било преустановено. Няма данни то да е оставило след себе си вредни последици, още повече такива, които могат да бъдат отстранени посредством прекратяване на регистрацията на МПС за една година. В случая приложената ПАМ има характер на наказание за вече извършеното нарушение, но ПАМ не е санкция и няма функциите да предупреждава и превъзпитава нарушителя.

Предвид изложеното оспорената заповед се явява незаконосъобразна, като постановена в противоречие с материалния закон и в несъответствие с неговата цел, и като такава следва да бъде отменена.

При този изход на делото претенцията на ответната страна за присъждане на разноски е неоснователна. Жалбоподателят не е претендирал присъждане на такива.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Разград

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0275-000100 от 30.04.2025 г., издадена от Полицейски инспектор към ОДМВР – Разград, РУ – Исперих, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП на М. С. М., [ЕГН] от [населено място], [община], е наложена ПАМ „Прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 12 месеца на собственото му превозно средство „Ауди А4“, с рег. № [рег. номер].

Решението не подлежи на обжалване.