О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ / 31.12.2019
год., гр. Провадия
Провадийският районен
съд, втори състав на тридесет и първи декември две хиляди и деветнадесета
година, в закрито заседание в следния състав:
Районен съдия: Елена Стоилова
разгледа гражданско
дело № 1284 по описа на съда за 2019 година, установи:
Производството е образувано по искова молба
от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ 25, сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, срещу С.Д.И. ЕГН **********, с адрес: ***.
Съдът, като взе
предвид, че в рамките на предоставения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК особения
представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба, намира, че на
основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да насрочи делото; да се произнесе по
доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими,
допустими и необходими.
Съдът на основание чл.140, ал.3 от ГПК изготви следния
проект доклад по делото:
В исковата молба се излага, че ищецът е
подал заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, която е
връчена на длъжникът при условията на чл.47, ал.7, вр. с ал.5 от ГПК.
Твърди се,
че на
14.09.2017г. между „Креди Йес“ ООД като кредитор и ответника е сключен договор за
потребителски кредит № 29734. Размерът на предоставения с този
договор кредит е 800 лв., с полагането на подписа си под договора длъжникът е
удостоверил, че е получил сумата по кредита. Страните са се съгласили длъжникът
да върне сума в размер на 987,62 лв., включваща лихви и разноски,
уговорили са договорната лихва в размер на 187,62 лв., която следва да се
изплаща на части, включени в договорените месечни погасителни вноски.
На основание
сключения между страните договор, Заемополучателят се е задължил да върне
заемната сума в срок до 14.9.2018 г., на 12 броя равни месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 82,30 лв., платими при първа погасителна вноска
14.10.2017г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 14.09.2018г..
Срокът на договора е изтекъл на 14.09.2018 г. с последната погасителна вноска и
не е обявяван за предсрочно изискуем.
Съгласно
клаузите на сключения договор за заем, страните са се споразумели длъжникът да
обезпечи изпълнението на договора с поне две от посочените в договора
обезпечения, а именно:
- издаването на запис на заповед от страна на
Заемателя;
- предоставяне на безусловна банкова гаранция,
издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване
на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна
вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти
общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорната главница и
лихва или
- поръчителство на едно или две физически лица,
които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в
размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната
/а в случай, че са двама поръчители, размерът на зрителния доход на всеки от
тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна ата за страната/,
да не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя, да не са
Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя,
да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“) по активни, така и по
погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, представят
служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход.
С подписването
на договора за заем, Заемателят е декларирал, че в случай, че в 3 - дневен срок
от подписването на договора не предостави на Заемателя горепосоченото
обезпечение, същия дължи на Заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно
задължение. Поради неизпълнение на това задължение на ответника е начислена
неустойка за неизпълнение в размер на 656,38 лева, която е разсрочена на 12
равни вноски, всяка в размер на 54,70 лева, дължими на съответните падежни дати
на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която
следва да заплаща Заемателя е в размер на 137,00 лева.
Въз основа на
общите условия страните са договорили, че при забава в плащането на погасителни
вноски длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Поради това на ответникът е начислена лихва за забава в размер на 186,44 лв. за
периода от 13.12.2017 г. (датата на която е станала изискуема първата неплатена
от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда,
което е съвкупност от обезщетенията за забава, изчислени за всяка отделна
падежирала неплатена погасителна вноска.
Заемополучателят не е заплатила изцяло дължимия паричен заем към ищецът. Сумата, която е погасена до момента, е в
размер на 275,00 лв., с която са
погасени, както следва: неустойка: 110,4 лв., договорна лихва: 52,53 лв., главница: 112,07 лв.
На 01.10.2018г.
е подписан Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „Креди
Йес“ ООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на което процесното
вземане е прехвърлено в полза на ищеца,
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви. Договорът за заем съдържа изрична клауза,
която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети
лица. На длъжникът е изпратено уведомление по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за
станалата продажба на вземането с Уведомително писмо до ответника.
Съгласно
договора за цесия, „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството си на
цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща
уведомления за извършената цесия до длъжниците, за което Агенция за събиране на
вземания има изрично пълномощно от цедента за уведомяване на длъжниците по реда
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
В
изпълнение на изискванията на закона, на ответника е изпратено по реда на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от 17.10.2018 г., с известие
за доставяне чрез Български пощи ЕАД. Същото се е върнало в цялост. На
14.08.2019г. е изпратено повторно уведомление, като писмото отново е върнато в
цялост.
Иска се да се признае за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца следните сумите по
издадената заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.623/2019г. на ПРС, както и присъждане на сторените
разноски по исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор
от назначения на ответника особен представител.
В него твърди, че
предявения иск е недопустим, тъй като нямало подадено възражение от длъжника по
издадената заповед. Счита, че иска е неоснователен. Ответницата не била
надлежно уведомена за цесията, обстоятелството, че особеният представител е
получил уведомяването за цесията не било правно релевантно.
Твърди се, че
клаузата за неустойка е нищожна, тъй като както чрез нея се постига
неоснователно обогатяване на кредитора, а не неговото обезпечаване. Твърди се,
че уговорената неустойка заобикаля закона, тъй като на основание чл.33, ал.1 от ЗПК при забава на длъжника кредитора има право само на лихви, а с уговорената
неустойка се постига свръх обогатяване на кредитора. Комутиране на неустойка с
лихва за забава е недопустимо.
Неустойката е
недължима и на основание чл.83, ал.1 ЗЗД.
Поради това се твърди
нищожност на чл.6, ал.1, ал.2 и чл.8 от договора.
Правна
квалификация на предявените искове:
Предявен е
установителен иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, с искане да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумите описани в издадената Заповед за изпълнение на парично задължение издадена
по ч.гр.д.623/2019г. по описа на ПРС.
Възражение по чл.26,
ал.1, пр.1 и пр.2 от ЗЗД.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, указва на страните,
че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка от тях е длъжна да установи
спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и
връзките между тези факти.
Съдът
на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва
на ищеца, че носи доказателствената тежест да докаже, че между цедента и
ответника е сключен процесния договор за кредит, с посочените в исковата молба
условия, че цедента е изправна страна по него, цедирането на вземането.
Съдът на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на
ответника,
че следва да установи наличието на нищожност на чл.6, ал.1, ал.2 и чл.8 от
договора поради противоречие със закона и заобикалянето му.
Съдът на основание чл.146, ал.2 от ГПК
намира, че няма
факти, за които страните не сочат доказателства.
Съдът
на основание чл.140 от ГПК следва да се произнесе по допускане на
доказателствата.
Следва да бъдат
допуснати за приемане представените с исковата молба писмени доказателства,
като допустими и относими към предмета на спора, както и чгд 623/2019 на ПРС.
Водим от горното и на
основание чл.140 ал.1 и ал. 3 от ГПК, Провадийският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно
заседание на 05.02.2020 год. от 10:40
часа, за които дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА приложените към исковата молбата писмени
доказателства и чгд 623/2019 на ПРС.
НАПЪТСТВА страните към сключването на съдебна
спогодба, медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно
уреждане на спора, последиците от които са по-благоприятни за тях.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация,
страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на
съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в
Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев”
№12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един
месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено
съобщение, страните са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
ДА СЕ ВРЪЧИ ПРЕПИС от определението на страните, а на ищеца и
от отговора на исковата молба.
Определението не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………….