№ 240
гр. Варна, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иваничка Д. Славкова
Членове:Жулиета Г. Шопова
Светлозар Г. Георгиев
при участието на секретаря Нели Ат. КовачЕ.
като разгледа докладваното от Жулиета Г. Шопова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20223100601095 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 13.09.2022 год., постановена по н. ч. х. д. №
20223110201034. по описа на Районен съд -Варна, Наказателно отделение, 27-
ми състав, подсъдимата Т. И. Б. е призната за невиновна за това, че на
21.10.2021 г. в гр.Варна е разгласила позорни обстоятелства за Е. В. Г. и й
е приписала престъпление, като в писмено сведение по преписка № 436000-
15637/2021 год. по описа на Второ РУ при ОД на МВР-Варна е заявила пред
орган на власт-полицейски орган при Второ РУ-ОД на МВР-Варна,че Е. В.
Г.:“Извършва сексуални услуги срещу заплащане“ и клеветата е извършена
по друг начин –чрез депозиране на писмено сведение пред органите на
Второ РУ-ОД на МВР-Варна,престъпление по чл.148,ал.2,вр.ал.1,т.2,пр.2
вр.чл.147,ал.1 от НК,поради което и на основание чл.304 от НПК е била
оправдана по това обвинение.
На основание чл.190,ал.1 от НПК, частният тъжител Е. Г. е била
осъдена да заплати на подсъдимата Т. Б.,направените разноски по делото в
размер на 1 030/хиляда и тридесет/лЕ., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
Срещу така постановената присъда е депозирана въззивна жалба от
частния тъжител Е. Г.,чрез нейният повереник-адв.М. Н.-ВАК, с които се иска
нейната отмяна поради неправилност,незаконосъобразност и необоснованост.
Изложени са съображения, че доказателствата са безпротиворечиви и
взаимно допълващи се,като са налице категорични доказателства за
авторството.Поради се моли от повереника на ч.тъжител-адв.М. Н.-ВАК:
Присъдата на ВРС да бъде отменена и съответно да бъде постановена нова ,с
която да се уважи частната тъжба и да се признае за виновна Т. Б.,както и
да се уважи предявения гр.иск и да се присъдят сторените разноски. В
закрито съдебно заседание въззивният съдебен състав по реда на чл.327 от
1
НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
събирането на допълнителни доказателства. Подадено е й възражение от
адв.Е. И. Ц.-ВАК,защитник на подсъдимата Т. И. Б.,с което се моли да се
потвърди присъдата на ВРС,като законосъобразна и и обоснована,като молят
да им се присъдят разноските по делото,които да се възложат на Е. В. Г..
В открито съдебно заседание пред Окръжен съд-Варна- подс. Т. Б. се
явява със своя защитник –адв.Е. Ц.-ВАК и частната тъжителка-Е. В. Г.,се
явява с нейният повереник-адв. М. П. Н.-ВАК.
В хода на съдебните прения повереникът на частния тъжител счита,
че първоинстанционният съд неправилно е приел, че подс. Т. Б. не е
извършила вмененото й деяние. Изтъква се, че подсъдимата е заявила пред
орган на власт,че Е. В. Г.“извършва сексуални услуги срещу заплащане“,като
се е разписала лично на подаденото сведение,с което подсъдимата е
разгласила неистинско позорно обстоятелство за Е. Г. и й е приписала
извършено от нея престъпление. Защитникът на подсъдимата излага
съображения, че посочените в жалбата оплаквания не касаят същността на
обвинението и не отговарят на събраните доказателства, тъй като е
установено ,че ,първоинстанционния съд правилно е приел,оценката си за
конкретното поведение на подс.Т. Б.,снето на 21.10.2021 год. от Р.С.,като
текстът в това изявление в процесния документ е следният:“даже имам
съмнение, а и от други комшии се говори,че тя извършва сексуални услуги
срещу заплащане“. Съдът е приел ,че снетото на 21.10.2021 год. в писмена
форма изявление на Т. Б. пред орган на МВР-Второ РУ при ОД на МВР-
Варна не съставлява разгласяване на позорно обстоятелство,засягащо честта
и достойноството и доброто име на частния тъжител и сигнал до
компетентен полицейски орган за решаване на съществуващ битов
проблем,свързане с опазване на обществения ред.
Окръжен съд -Варна, IV-ти въззивен състав, след като обсъди
доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези,
изложени в съдебно заседание от страните, взе предвид разпоредбите на
закона и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, намери за
установено следното.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно
легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен
контрол, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата на частната тъжителка Е. Г.,чрез
нейния повереник-адв. М. Н. -ВАК е неоснователна.
Подсъдимата Т. И. Б. с ЕГН:**********. е родена на ******** в гр.
София, българка, български гражданин, неосъждана, с висше образование,
омъжена.
Подсъдимата притежавала жилище –апартамент,находящ се в
**********,който обитавала заедно със свои роднини. Над жилището на
подсъдимата на пети жилищен етаж в същия вход се намирал апартамент №
52,който бил собственост на *****.Той се предоставял от общината на
нуждаещи се наематели. С настанителна заповед от 2008 год. в това
жилище били настанени частната тъжителка Е. Г.,синът й П.Д. и дъщеря й
Ж.К./която страдала от „Детски аутизъм“ с водеща диагноза“Генерализирани
разстройства в развитието.“ Поради това дъщерята на частната тъжителка
била освидетелствана от ТЕЛК с 85% с чужда помощ. И съответно частната
тъжителка била назначена за личен асистент на дъщеря си,тъй като тя не
можела сама да се справя с ежедневните си нужди. Предвид здравословното
състояние на Ж.К., с напредване на възрастта ,се случвало в жилището на
частната тъжителка да се чува шум и крещене,което стресирало
подсъдимата и обитателите на нейния дом. Това било повод да възникват
спорове между подсъдимата и частната тъжителка,което влошило
2
отношенията им. На 20.07.2021 год. подсъдимата Б. подала молба в Община
Варна,адресирана до директора на дирекция“Социални дейности“.В нея Б.
посочила,че има проблем с обитателите на общинското жилище над дома й
,че детето,което живее там има пристъпи,че от жилището се чуват
трясъци,блъскане и викове,дори в малките часове на денонощието,което й
пречело на съня и на нейното семейство.Подадената от Б. молба била
препратена до кметство“Приморски“. В отговор на същата до Б.,кметът на
района посочил,че наблюденията на общинската администрация са ,че
майката Е. Г. полага необходимите грижи за отглеждане и възпитанието на
детето,както и че жилището се поддържа в добро състояние..Тъй като тя не
получила съдействие от страна на общинската администрация, подс.Б.
решила да сезира с проблема органите на полицията. На 21.10.2021 год. тя
отишла във Второ РУ-Варна ,за да подаде сигнал относно шумът ,който се
вдигал от жилището на Г..Сигналът бил приет от свид.Р.С.,,работещ като
„инспектор“ в сектор“Криминална полиция“при Второ РУ-Варна
Служителят на полицията обективирал сигнала на Б. в писмени сведения,
снети от 15:20 Ч. ДО 15:35 Ч. НА 21.10.21 ГОД.,В КОИТО ТОЙ ПОД
НЕЙНА ДИКТОВКА, ОПИСАЛ В КАКВО СЕ СЪСТОИ ОПЛАКВАНЕТО
на подсъдимата. В снетото й сведение Б.,посочила ,че се явява в полицията
за да депозира жалба срещу съседката си Е. Г..като заявила ,че Г. и оказва
тормоз най-често нощно време,тъй като дъщеря й е с проблеми и често
блъска мебели. В сведенията Б. описала и случай от началото на лятото,в
който според нея,в следствие на блъскането от жилището на Г. абажур
паднал върху дъщеря й докато спи. Пред полицейският орган Б. заявила още
и било записано следното изречение:“даже имам съмнения а и от други
комшии се говори,че тя извършва сексуални услуги срещу заплащане.След
завършването на сведението ,подсъдимата го прочела и се подписала под
него. На следващия ден-22.10.2021 год.,жалбата на Б. била заведена в
деловодството на Второ РУ-при ОД на МВР-Варна и започнала проверка по
случая. На 09.11.2021 год. ч.тъжителка придружавана от своя приятелка-
свид.Т.А. отишла във Второ РУ-Варна.Частната тъжителка влязла в сградата
и пред свид.П..- Е. Г. заявила ,че депозираната жалба не отговаря на
истината. След като напуснала сградата на Второ РУ-Варна ч.тъжителка се
срещнала със свид.А.,като последната преценила,че Г. е разстроена и
поискала да разбере причината за това. Тогава Г. споделила със свид.А.,че
подсъдимата е подала жалба срещу нея с твърдение ,че е проститутка.
Междувременно в хода на тази проверка под № 436000-15637/2021 год. по
описа на Второ РУ при ОД на МВР-Варна,били изискани материали от
*****,като същата приключила с мнение на водещия проверката за отказ на
досъдебно производство. С постановление на прокурор при РП-Варна от
10.12.21 год.,постановено по тази преписка била отказано образуване на ДП
поради липса на данни за извършено престъпление от общ.характер. На
18.03.2021 год. частната тъжителка подала молба до ВРС,в която посочила
,че подсъдимата е заявила пред орган на власт,че Г.“извършва сексуални
услуги срещу заплащане“.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява от събраните
от първоинстанционния съд доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласните доказателствени средства чрез обясненията на подсъдимата
Т. Б.. и показанията на свидетелите Т.А., И.А.,Д. П.. и Р.С., от материалите по
пр.пр.№ 16057/2021 год.,съдържаща материали по преписка УРИ№ 436000-
15637/2021 год. поописа на Второ РУ при ОД на МВР-Варна,както и
сведения на Т. Б. от 21.10.22 год.,както и протокол от медицинска комисия
по ЛКК № 103 от 05.09.2014 год. трудов договор от 18.12.2020 г. трудов
договор от 02.12.2019 г. и от 25.06.2021 г.,като в своята съвкупност тези
доказателства са непротиворечиви, и взаимнодопълващи се.
Въззивният съд намира, че при извеждане на релЕ.нтната фактическа
обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при
3
формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са анализирани всички
доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или
игнорирани за сметка на други, като не са допуснати логически грешки при
обсъждането им. Така установената фактическа обстановка е правилна и
почива на събрания доказателствен материал.
Съдът кредитира обясненията на подс.Т. Б. дадени пред
първоинстанционния състав на ВРС,тъй като същите кореспондират и се
подкрепят от приетите от съда гласни и писмени доказателства. Обясненията
на подсъдимата за влошените отношения с частния тъжител се подкрепят
,както от гласните доказателства,така и писмени такива,в това число и от
подадените сигнали от страна на Б. до компетентни органи при Община
Варна и полицията.Обясненията й относно повдигнатото с частната тъжба
обвинение,конкретно израза:“извършва сексуални услуги срещу заплащане.“
Се подкрепят от приобщените по делото писмени сведения снети на
21.10.21 год. от свид.С. по преписка УРИ № 436000-15637/2021 год. поописа
на Второ РУ при ОД на МВР-Варна.Престъплението по чл.147,ал.1 от НК е
резултатно,като за да е довършено,следва поне едно трето лице да е узнало
твърденията на дееца за съществуващо позорно обстоятелство или за
приписано престъпление. Настоящият състав на ВОС,не намира,че в хода на
разследването е осъществен състава на престъплението „клевета“.В
настоящият случай подсъдимата е подала сигнал до органите на
полицията,в частност органите на Второ РУ-Варна,компетентни да извършат
проверка относно нейните твърдения за нарушение на обществения ред от
страна на Г. и дъщеря й, с който сигнал Б. изразява съмнение относно
поведението на Г./че извършва сексуални услуги срещу заплащане и цели
извършване на проверка..Тези съмнения не могат да де приемат за
клеветнически твърдения,тъй като подсъдимата не твърди посочените в
частната тъжба изрази да са част от обективната действителност.Не може да
се търси отговорност на подсъдимата ,че е подала сигнал до компетентни
органи ,които могат да извършат проверка. Обстоятелството,че жалбата й е
останала достояние само на служители във Второ РУ,които следва да
извършват проверка,също не би могло да се възприеме за разгласяване на
позорно обстоятелство.Съдът не възприема становището на защитата,че не
е било ясно за кого се отнасят изразените изрази от подсъдимата. Безспорно
е ,че този коментар е отнесен към личността на частната тъжителка Г.,като
същият е записан в писмено сведение на подсъдимата касаещо подаването на
сигнал пред органите на реда. От обективна страна и настоящата инстанция
приема,че изразите ,изложени в частната тъжба са извадени от
контекста.поради което и настоящата инстанция приема,че в депозираните
от подсъдимата писмени сведения от 21.10.21 год./представляващи сигнал до
компетентен орган/ не съдържат клеветнически твърдения.тези изрази не са
позорни.Въпросът дали са били истински не следва да се анализира,след като
другата кумулативна предпоставка в закона не е налице.Изразите на
подсъдимата:“даже имам съмнения, а и от други комшии се говори ,че тя
извършва сексуални услуги срещу заплащане.Този израз представлява част от
изречение,с което подсъдимата изразява своето съмнение и чутото от други
хора, а не разгласява твърдения. В този смисъл се изразява съмнение и се
пресъздават слухове.В този смисъл изводите,които някой си прави от
прочетено,видяно или чутото-не са клевета.Те не могат да бъдат доказани
На първо място, въззивният съд счита ,че изразите на частния
тъжител изложени в нейната частна тъжба ,следва да се преценят в тяхната
цялост.Като и настоящата инстанция приема,че в депозираните от
подсъдимата писмени сведения от 21.10.21 год./представляващи по своята
същност жалба/сигнал до компетентен орган/ не се съдържат клеветнически
твърдения. Тези изрази не са били позорни. Като не може да се приемат за
позорни твърдения,в които се изразява съмнение,въз основа на което се цели
извършване на проверка. Посоченият от частната тъжителка израз:“Извършва
4
сексуални услуги срещу заплащане“ е извъден от контекста на съответния
текст,както следва :“даже имам съмнения, а и от други комшии се говори,че
тя извършва сексуални услуги срещу заплащане.“В този смисъл свид.Р.С.-
органът приел сигнала е посочил ,че подсъдимата е споделила за слухове ,че
съседката й извършва сексуални услуги срещу заплащане. В този смисъл и
позорните обстоятелства трябва да са конкретни факти, а не съждение. Те
трябва да са обективно твърдяни факти,които се отнасят до укоримо от
гледна точка на морала поведение на пострадалия и да са от естество да
накърнят доброто му име в обществото, а не само да се подразбират и да са
от субективна интерпретация на пострадалия.Съмнението , изразено от
подсъдимата в сведение то до полицията,представлява лична субективна
преценка за определени обстоятелства. В този смисъл то не съставлява
информация за факти В конкретния случай по делото не се доказа подс.Б. да
е казала или написала в сведението,че Е. Г.“извършва сексуални услуги
срещу заплащане.“т.е. да е изразила твърдение,което съдържа
информация,което следва да се проверява за достоверността му. От
направения по-горе анализ на доказателствата е било установено,че
подсъдимата е изразила съмнение в сведението си и е заявила чуто от
други хора. Това съмнение има субективен характер. А за да е налице
клевета,следва деецът да е разпространил информация, а не мнение,или
предположение. Ето защо и настоящият състав приема,че подсъдимата не е
извършила от обективна страна престъплението клевета,чрез разгласяване на
позорни обстоятелства за тъжителя. С оглед на анализа на доказателствата, и
въззивния състав прецени,че Т.Б. не е осъществила престъплението
клевета,чрез приписване на престъпление. Извършването на сексуални
услуги срещу заплащане само по себе си не съставлява престъпление.
Следва да се посочи ,че държавата официално събира патентен данък от
компаньоните и не придава пряко на проституцията наказателно правна
регламентация.. С оглед на конкретния казус подсъдимата не е твърдяла ,че
частната тъжителка е извършвала престъплението“получаване нетрудови
доходи по непозволен или неморален начин“Т.е. нормата на чл.329 от НК е
била обявена за противоконституционна с решение на КС на Р.България..С
оглед на горното подадения сигнал от Т. Б. до Второ РУ има единствено
сигнална функция и с оглед несъствомерност на обвинението за клевета по
основния състав е неоснователно обсъждането на елементите на
квалифицирания състав. Предвид несъставомерност на деянието от
обективна и субективна страна,то не следва да се обсъжда.
По-нататък, настоящият съдебен състав кредитира и поисканите от
ч.тъжител и допуснати да разпит двама свидетели-свид.Т.А. и И.А., в които
съдът не се съмнява и приема да достоверни и непредубедени. Освен това
приема и за достоверни показания на свид. Д. П.. и Р.С.,които са били
приети също за случайни очевидци на фактите,които споделят.
Въз основа на правилно установената фактическа обстановка,
настоящата инстанция споделя и правните изводи на първоинстанционния
съд, който законосъобразно е приел, че подс.Т. Б. не е осъществила от
обективна страна състава на престъплението по чл.148,ал.2,вр.ал.1,т.2,пр.2
вр.чл.147,ал.1 он НК
По отношение на изложените твърдения в тъжбата, засягащи
коментираните изрази, за осъществен състав на престъплението клевета,
настоящият съдебен състав намира, че за да е осъществен престъпният състав
е необходимо деецът съзнателно да съобщи на други лица неистинни
позорящи обстоятелства, свързани с личността на пострадалия. Поведението
на дееца е от естество да засегне неимуществените блага, респективно честта
и достойнството на конкретен индивид, само ако се разпространяват
твърдения, които са неистинни и деецът осъзнава това, като зад правото на
свободата на словото той цели да злепостави конкретен индивид. В
5
практиката на съда, а и в правната теория, се приема, че предмет на
престъплението клевета могат да бъдат единствено изложени твърдения с
конкретно съдържание, които възпроизвеждат информация за точно
определени обстоятелства, времеви период, място и лице. Клеветническите
твърдения следва да бъдат позорни от гледна точка на общоприетите морални
разбирания и да предизвикват негативна оценка на обществото, да бъдат
обективно съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, интерпретации
или по друг субективен начин. Във връзка с което е необходимо да се
разгласят определени факти, конкретни обстоятелства, прояви на засегнатия,
а не да се вменят определени неконкретизирани отрицателни качества, оценки
или съждения. В този смисъл изводите, които конкретно лице си прави от
прочетеното или чутото, създаването на предположения, аналогии, внушения
или мнение не могат да бъдат квалифицирани като клевета. За да бъде
съставомерна като клевета, негативната оценка или отнасяне към личността
на пострадалия трябва да бъде в груба и крайна форма, която и поради това е
обществено неприемлива, какъвто не е настоящият случай, доколкото подс. Т.
Б. е коментирала пред орган на власт позорни обстоятелства за Е. Г. и е
приписала престъпление ,като в писмено сведение по преписка № 436000-
15637/2021 год. поописа на Второ РУ-Варна е заявила пред орган на власт,че
Е. Г.:“Извършва сексуални услуги срещу заплащане“. И клеветата хе
извършена по друг начин –чрез депозиране на писмено сведение пред
органите на Второ РУ на ОД на МВР-Варна.
Несъставомерността на деянията от обективна страна обуславя и
невъзможността за осъществяването на признаците на състава на
престъплението от субективна страна, поради което обсъждането наличието
на умисъл у подсъдимото лице, както и квалифициращите обстоятелства на
клеветата се явява безпредметно.
С оглед изхода на делото, районният съд законосъобразно е осъдил
частната тъжителка Е. Г. да заплати на подс. Т. Б.. сторените от нея разноски
за адвокатска защита по делото. На основание чл.190,ал.1 от НПК тъжителят
следва да бъде осъден да заплати на подсъдимата и направените от нея
разноски за заплащане на възнаграждение на защитник във въззивното
производство. Тези разходи, видно от представените в хода на
производството пред Окръжен съд-Варна доказателства, възлизат на
1 030/хиляда и тридесет/ лЕ..
При осъществената в цялост служебна проверка на обжалваната
присъда, въззивният съд, противно на доводите във въззивната жалба, не
констатира неправилност на същата, които да налагат нейната отмяна или
изменение.
Така мотивиран и на основание чл.338,вр.чл.334,т.6,вр.чл.338 от
НПК,Окръжен съд-Варна
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 170 от 13.09.2022 г., постановена по
НЧХД. № 20223110201034. по описа на Районен съд-гр.Варна, Наказателно
отделение, 27-ми състав.
ОСЪЖДА на основание чл.190,ал.1 от НПК, частния тъжител Е. В.
Г.. ДА ЗАПЛАТИ на подсъдимата Т. И. Б. сумата от 1 030, 00 (хиляда и
тридесет/ лЕ., представляваща разноски за адвокатска защита пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7