№ 314
гр. С.З., 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско
дело № 20225501000407 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение №261/16.04.22 г. по гр.д. №4257/21 г. по описа на
Районен съд-С.З.,с което се признава за установено, че Ю. М. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. С.З., ул. ***, ЕГН ********** дължи на
“И.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. ***,
представлявано от Д.В.Д., изпълнение на парично задължение в размер на 800
лв. (осемстотин лева) - главница, представляваща задължение по Договор за
потребителски кредит SO №2493/28.04.2021 г., както и сумата от 3,56 лв. (три
лева и 56 стотинки) мораторна лихва за периода от 28.06.2021 г. до
13.07.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда - 15.07.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК №972/16.07.2021 г. по ч. гр. дело №3320/2021 г. по описа на РС гр.С.З..
Със същото решение е отхвърлен предявения от “И.” ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С. ***, представлявано от Д.В.Д. срещу
Ю. М. К. , с постоянен адрес: гр. С.З., ул. ***, ЕГН ********** иск по чл.
422, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че
дължи сумата от 52,80 лв. представляваща договорна лихва по Договор за
1
потребителски кредит SO №2493/28.04.2021г., за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№972/16.07.2021г. по ч. гр. дело №3320/2021г. по описа на РС гр. С.З. като
неоснователен.Присъдени са разноски.
Въззивникът Ю. М. К. чрез процесуалния си представител обжалва
постановеното решение в частта,в която се признава за установено, че дължи
на “И.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. ***,
представлявано от Д.В.Д., изпълнение на парично задължение в размер на 800
лв. (осемстотин лева) - главница, представляваща задължение по Договор за
потребителски кредит SO №2493/28.04.2021 г., както и сумата от 3,56 лв. (три
лева и 56 стотинки) мораторна лихва за периода от 28.06.2021 г. до
13.07.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда - 15.07.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК №972/16.07.2021 г. по ч. гр. дело №3320/2021 г. по описа на РС гр.С.З..
Моли решението в тази част да бъде отменено и да се постанови друго по
същество на спора ,с което предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Въззивникът “И.” ООД, ЕИК *** обжалва решението на районния съд ,в
частта,в която се отхвърля искът за признаване за установено по отношение
на ответника, че дължи сумата от 52,80 лв. представляваща договорна лихва
по Договор за потребителски кредит SO №2493/28.04.2021г., за което вземане
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№972/16.07.2021г. по ч. гр. дело №3320/2021г. по описа на РС гр. С.З..Моли
да се отмени решението в тази част и да се уважи искът.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок,поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване на вземане
на ищеца „И.“ ООД - С., против Ю. М. К. за сумите от 800 лева главница - по
Договор за потребителски кредит SO № 2493/28.04.2021г., договорна лихва от
52,80 лева за периода от 27.06.2021 г. до 27.06.2021 г., както и обезщетение за
забава в размер на 3,56 лева за периода от 28.06.2021 г. до 13.07.2021 г., ведно
2
със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на заявлението
в съда до окончателното плащане, за които суми ищецът се е снабдил със
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 3320/2021 г. по описа на Старозагорския
районен съд.
Установява се,че е сключен индивидуален Договор за потребителски
кредит с SO № 2493 от дата 28.04.2021г. между „И." ООД с търговско
наименование „HAPPY CREDIT“ като Кредитодател и Ю. М. К. като
Кредитополучател. Договарянето било осъществено, чрез средства за
комуникация от разстояние /електронна поща, уеб-сайт/, като индивидуалния
Договор за потребителски кредит бил сключен във формата на електронен
документ и отношението е реализирано при спазване на изискванията на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за
платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и
договорите, Закона за потребителския кредит, Закона за електронния
документ и електронния подпис, както и Закона за електронната търговия.
Конкретните действия по отпускане на кредита са описани в Договора и
Общите условия, уреждащи отношенията между „И." ООД и Ю. М. К. за
предоставения от Дружеството потребителски кредит. Съгласно сключения
между страните Договор, Кредитополучателят е декларирал, че е получил
предварително, запознат е и приема всички условия посочени в
преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от
разстояние по смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние /ЗПФУР/ под формата на СЕФ, както и тези, посочени в
Общите условия. Кредитополучателят бил длъжен да запази всички
електронни документи, изпратени му от Кредитодателя по електронната
поща, в това число преддоговорна информация, Декларациии, Договора в
едно с ОУ, молби и др. на хард диска на компютъра си, на CD или друг траен
носител, както и да съхранява същите до приключване изпълнението на
договора.
По силата на сключения индивидуален Договор за потребителски кредит
SO № 2493/28.04.2021г. между Ю. М. К. и „И." ООД е отпуснат кредит в
размер на 800 лв. на Кредитополучателя. С подписване на процесния Договор,
Кредитодателят е предоставил сумата, по личната банкова сметка на
ответника, с което Дружеството е изпълнило задълженията си по Договора, а
Кредитополучателят се е задължил да ползва и да върне заемната сума,
3
съгласно условията на сключения индивидуален Договор като заплати сумата
в размер на 852.80 лв., ведно с дължимата договорна лихва. Договорът е за
срок от шестдесет дни, като сумата по същия е следвало да бъде издължена на
27.06.2021г.
От подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички
падежи били изтекли, а ответникът по делото продължавал да не изпълнява
задълженията си, поради което се дължи и обезщетение за забава /мораторна
лихва/ върху непогасената главница, в размер на 3.56 лв. за периода от датата
на настъпване на забавата, а именно 28.06.2021 г. до датата на подаване на
заявлението - 13.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми. Молят да бъде признато се установено, че ищцовото
дружество има следните вземания срещу отвтеника: главница 800 лева,
договорна лихва 52,80 лева за периода от дата на първа вноска 27.06.2021 г.
до 27.06.2021 г. - дата на последна вноска, мораторна лихва върху
непогасената главница: 3,56 лева за периода от датата на настъпване на
забавата, а именно 28.06.2021 г. до 13.07.2021 г. дата на подаване на
заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението - 15.07.2021 г. до окончателното изплащане на
дължимите суми.
Ответникът изразява становище, че твърдяното облигационно
правоотношение не е възникнало. Оспорват, че ответницата е дала съгласието
си за сключване на Процесния ДПК, поради което сумите не са дължими на
твърдяното основание - валидно облигационно правоотношение. Съгласно
задължителните разпоредби на ЗПК, приложим към Процесния ДПК, всяка
страница от Общите условия било задължително да бъде подписана от
потребителя. Ответницата нито се е запознавала, нито е подписвала ОУ на
ищцовото дружество, които би следвало да са неразделна част от ДЗ. Липсата
на подпис върху всяка страница влечало до пълна недействителност на
индивидуалния ДПК. каквато била настоящата хипотеза. Считат, че съдът
следва да отхвърли исковете, предявени срещу ответницата, като
неоснователни само поради гореизложените аргументи. В случай, че
хипотетично се приемело, че разпоредбите на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ били
4
спазени и че било налице волеизявление от страна на ответницата за
сключване на процесния ДПК, то ДПК бил недействителен/нищожен на други
основания. В Процесния ДПК, както посочили и по-горе ищцовото дружество
било включило следните параметри и условия: наред с основното задължение
по ДПК за връщане на главницата в размер на 800 лв. и договорна лихва,
чийто размер от 40,15% сам по себе си влече до нищожност на клаузата за
договорната лихва, тъй като противоречи на добрите нрави, в ДПК е
включена и задължителна клауза - „такса експресно разглеждане”, възлизаща
на обща сума от 320 лв., която, според погасителния план, инкорпориран в
ДПК, е включена в погасителната вноска, която е в общ размер на 1172.80 лв.
При това положение и видно от приложения към Процесния ДПК
Погасителен план, месечната вноска, която ищцовото дружество твърдяло, че
се дължала от ответницата не било посочената в исковата молба сума от
852,80 лв. - главница и договорна лихва, а обща сума в размер на 1172,80 лв.
месечно.
Като потребител, ответницата разполагала със защитата срещу
неравноправни клаузи, предвидена в Глава VI на ЗЗП, за които дори и да не
било направено изрично възражение от страна на потребителя, съдът
следвало да следи служебно. Счита, че Процесният ДПК бил недействителен
изцяло съгласно специалните правила на ЗПК и с оглед защитата на
потребителите, предоставена от разпоредбите на ЗЗП. Също така не било
спазено изискването договорът да бъде изготвен на ясен и разбираем за
потребителя език, поради което ДПК бил недействителен на основание чл. 22,
вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК. Отделно от горното считат, че процесният ДПК е
недействителен, тъй като не съдържа и погасителен план, отговарящ на
изискванията на ЗПК. Оспорват, че ответницата реално била получила сумата
от 800 лв. или евровата й равностойност от ищцовото дружество. В месечната
вноска, независимо че не била претендирана в пълния й размер от 1172,80 лв.,
се включва не само чистата стойност на кредита и договорна лихва, която
сама по себе си е нищожна, а и таксите за експресно разглеждане. Молят да
бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени като неоснователни
и недоказани исковете за установяване на съществуването на парично вземане
в полза на „И.” ООД, с ЕИК *** срещу Ю. М. К., с ЕГН **********. Молят да
им бъдат присъдени разноските в настоящото производство и в
производството по ч. гр. д. №3320/2021 г., РС - С.З..
5
Видно от приложеното ч. гр. дело № 3320/2021г. по описа на РС - С.З.,
ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от
800лв. - главница, представляваща задължение по Договор за потребителски
кредит SO №2493/28.04.2021г., сумата от 52,80 лв. договорна лихва за
периода от 27.06.2021г. до 27.06.2021г., мораторна лихва върху непогасената
главница: 3,56 лева за периода от 28.06.2021 г. до 13.07.2021 г., както и
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението -
15.07.2021 г. до окончателното изплащане на дължимите суми. Със
заявлението се претендират и направените разноски по делото. Съдът е
уважил заявлението и е издал Заповед за изпълнение №972/16.07.2021 г.
Настоящата инстанция намира,че между страните е сключен договор за
паричен заем от разстояние по реда на ЗПФУР, където е предвидена
възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние. Според
съдебната практика /Решение №70/19.02.2014г. на ВКС по гр. дело
№868/2012г., IV г. о./, електронното изявление се счита за подписано при
условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ - за електронен подпис се счита всяка
електронна информация, добавена или логически свързана с електронното
изявление за установяване на неговото авторство. Когато е създаден подписан
електронен документ, неговата доказателствена сила е такава, каквато
законът признава на подписаният писмен документ, а ако се касае за частен
документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението
(чл.180 ГПК). Договорът за кредит е сключен във валидна електронна форма,
съгласно изискванията на специалния закон.
От представеното копие на Преводно нареждане от 28.04.2021 г. се
установява, че в полза на ответницата на 28.04.2021 г. е преведена сумата от
800 лв.
Относно въззивната жалба на Ю. М. К.:Съдът намира,че се касае за
договор, сключен при първоначално възприети ОУ.Не се установява волята
на страните при сключване на договора да е била различна от отразената в
съставените писмени документи. Също така, видно и от приложените Общи
условия, Кредитополучателят е имал възможност да влияе на част или всички
клаузи в предварително изпратения му договор и Общи условия, неразделна
част от него . В случай, че Кредитополучателят желае да промени някоя или
всички клаузи по индивидуалния Договор за кредит и ОУ, то в тридневен
6
срок, същият е следвало да изпрати на хартиен носител или сканиран в
подсигурен PDF файл, проект на Договора и ОУ, който да бъде подписан с
Кредитодателя. След като страните постигнат съгласие по всички клаузи, се
пристъпва към сключване на индивидуалния Договор.
В настоящия случай е представен по делото договора ,сключен между
страните в писмен вид, като възпроизвеждането на електронния документ
върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл.184 ал.1
изр.1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като
препис, заверен от страната, като преписът е годно и достатъчно
доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание.
Приложените към исковата молба документи в своята цялост представляват
годни доказателствени средства, установяващи валидното сключване на
договор за кредит по реда на чл. 6 от ЗПФУР и предаването на договорената
сума от страна на Кредитора „И.“ ООД.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита. В тази връзка, неоснователни
са твърденията на въззивника, че следва да се отхвърли искът за главница.
Относно въззивната жалба на “И.” ООД, ЕИК ***: Настоящата инстанция
споделя извода,че е нищожна клаузата,с която е уговорена възнаградителна
лихва в размер на 40,15%, тъй като противоречи на добрите нрави. Клаузата
за възнаградителна лихва в договор за потребителски кредит, следва да не
надвишава трикратния размер на законната лихва.Чл. 19, ал. 4 ЗПК
регламентира размера, до който може да достигне ГПР, като част от ГПР е
именно възнаградителната лихва. Уговорката за възнаградителна лихва има
самостоятелен характер и на самостоятелно основание може да бъде
прогласена за нищожна. При преценка съответствието на спорната договорна
клауза с добрите нрави, следва да се вземе предвид съотношението между
уговорения с нея размер на възнаградителна лихва и законната лихва.
Размерът на последната е общоизвестен. Така при сключване на договора
размерът на законната лихва е 10%. Следователно реално договорената с
процесния договор възнаградителна лихва в размер на 40,15% е четири пъти
по-висок от размера на законната лихва. С оглед на изложеното, съдът
намира, че уговорката противоречи на добрите нрави и е нищожна.
7
Предвид гореизложеното следва да се приеме,че решението на районния
съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено ведно със
законните последици.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261/16.04.22 г. по гр.д. №4257/21 г. по
описа на Районен съд-С.З. .
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8