Номер 22601.10.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София7-ми наказателен
На 21.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
Прокурор:Бойка Димитрова
като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20201000600818 по описа за 2020 година
С присъда № 8 от 24.06.2020 г. на ОС-Кюстендил, постановена по
НОХД № 151/2020 г. по описа на същия съд, подсъдимият У. Ф. К. - роден
на *** г. в ***, Република Малави, гражданин на Обединена република
Танзания, с висше образование, безработен, вдовец, с ЛНЧ **********, е
признат ВИНОВЕН в това, че на 17.10.2019 г. в гр.***, обл.***, в
шивашко ателие, находящо се на ул.“***“ № 24 е прокарал в обръщение
подправен паричен знак - банкнота с номинал от 100 /сто/ евро със серия
и №26428515309, след като е знаел, че същата е подправена, поради което
и на основание чл.244, ал.1 във вр. с чл.54 от НК му е наложено
редуцирано наказание „лишаване от свобода“ в размер на две години и
осем месеца.
Със същата присъда подсъдимият У. Ф. К. е признат за ВИНОВЕН
и в това, че на 17.10.2019 г. в гр.***, обл.*** в шивашко ателие, находящо
се на ул.“***“ № 25, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и
поддържал у Г. И. С. заблуждение, че плаща с истинска банкнота с
номинал от 100 /сто/ евро със серия и № 26428515309 продажната цена на
дамска рокля и с това е причинил на същата имотна вреда в размер на
195.00 лв., като измамата представлява опасен рецидив по смисъла на
1
чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, тъй като е извършил престъплението, след като е
бил осъждан за тежки умишлени престъпления на лишаване от свобода
не по-малко от една година, изпълнението на които не е отложено по
чл.66 от НК /с влязло в сила на 22.05.2018 г. споразумение № 4/2018 г. по
НОХД № 131/2018 г. по описа на Окръжен съд гр.Враца; с влязло в сила
на 12.04.2018 г. споразумение № 75/2018 г. по НОХД № 5389/2017 г. по
описа на Софийски градски съд; с влязло в сила на 31.07.2017 г.
споразумение № 189/31.07.2017 г. по НОХД № 843/2017 г. по описа на
Окръжен съд гр.Бургас и с влязло в сила на 21.06.2017 г. споразумение №
126/2017 г. по НОХД № 2432/2017 г. на СГС /и не са изтекли пет години от
изтърпяване на наложените наказания, поради което и на основание
чл.211, изр.1, предл.2 във вр. с чл.209, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ във
вр. с чл.54 от НК му е наложено редуцирано наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ в размер на четири години.
С присъдата на основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия У. Ф. К.,
с установена по делото самоличност, е наложено едно общо, най-тежкото,
наказание измежду наложените му по-горе наказания „лишаване от
свобода“, а именно - „лишаване от свобода“ за срок от ЧЕТИРИ години,
което да се изтърпи при първоначален „СТРОГ“ режим.
С присъдата на основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато времето,
през което подсъдимият У. Ф. К. е бил задържан с мярка за неотклонение
“задържане под стража“, считано от 11.02.2020 г. до влизане на присъдата
в сила.
С присъдата У. Ф. К. е осъден да заплати на Г. И. С. , с ЕГН
**********, живуща с.***, общ.***, ул.“***“ № 8 сумата 195 (сто
деветдесет и пет) лева, представляваща обезщетение за причинените й с
горните престъпления имуществени вреди.
С присъдата подсъдимият У. Ф. К. е осъден да заплати разноските
по делото, както следва: по сметка на РУ на МВР- Дупница при ОД на
МВР-Кюстендил сумата от 107.68 (сто и седем лева и 0.68 ст.) лева, 50.00
(петдесет) лева по сметка на Окръжен съд - Кюстендил държавна такса
за уважения граждански иск.
2
С присъдата е постановено: ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО
банкнота с номинал от 100 евро със серия и № 26428515309, намираща се
на съхранение в БНБ, да се отнеме в полза на държавата и унищожи след
влизане в сила на присъдата; ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО 1
бр. черна на цвят дамска рокля да се върне на пострадалата Г. И. С. след
влизане на присъдата в сила; ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО 1
бр.компакт диск със запис от охранителна камера от обект на ЕТ „Г. Г. -
Фима“, закрепен към корицата на ДП 616/2019 г., да се върне на
едноличния търговец след влизане в сила на присъдата;
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО 1 бр. тъмна мъжка шапка тип
„таке“ да се върне на подсъдимия след влизане в сила на присъдата.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от
адвокат Я. Г., служебен защитник на подсъдимия У. Ф. К., с оплаквания,
че наложените наказания за двете деяния са явно несправедливи и не
съответстват по размер на конкретните характеристики на деянията и на
тяхната обществена опасност, както и на обществената опасност на
дееца. Отправя се молба да бъде изменена присъдата в частта относно
размера на определените наказания като бъде намален техния размер.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът на
подсъдимия К. - адвокат Я. Г. - поддържа изцяло въззивната жалба. Счита, че
наложените наказания са силно завишени предвид признаците и
характеристиките на конкретните деяния. Прави оплакване, че в мотивите си
окръжният съд не е обсъдил становището на защитата по отношение размера
на наказанията и в частност защо защитата счита, че те трябва да бъдат по-
ниски. Изтъква, че за престъпленията по чл. 244, ал. 1 НК и по чл. 211, изр. 1,
пр. 2 във вр. с чл. 209 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК на подсъдимия са
наложени наказания, които са в границите на средния размер, като за
престъплението по чл. 244 НК законът предвижда наказание в размер от 2 до
8 години, а по чл. 211 НК – от 3 до 10 години. Изхождайки от долните
граници на наказанията за обсъжданите престъпления, защитникът мотивира
извод, че на практика тези долни граници са доста по-ниски от 5-годишния
срок, за който се счита, че едно деяние представлява висока обществена
опасност. Излагат се и доводи, че относно престъплението по чл. 244, ал. 1
3
НК е налице прокарване в обръщение на 1 брой банкнота с номинал от 100
(сто) евро и че това в случая е минималният признак, който е характерен за
извършване на едно такова деяние, поради което се претендира, че
първоинстанционният съд е наложил едно много завишено наказание за
нещо, което е равностойно на минимума, а именно - за прокарване в
обръщение на една купюра. Относно престъплението по чл. 211 НК защитата
излага съображения, че макар и деянието да се води опасен рецидив, пак е
видно, че то е свързано със същата купюра, която се равнява на 195 (сто
деветдесет и пет) лева към момента на извършване на деянието, когато МРЗ е
била в трикратно по-голям размер от 195 (сто деветдесет и пет) лева. С оглед
на това се извежда аргумент, че гражданският ищец и частен обвинител е
претърпяла доста ниски вреди. По тези съображения защитникът смята, че
едно наказание от порядъка на 6 години, макар и редуцирано на 4 години, е
силно завишено. Излагат се и доводи, че подсъдимият е в напреднала възраст
и че затова евентуалната превенция под формата на превъзпитание се явява
малко закъсняла, поради което, според защитника, това завишаване на
наказанията едва ли ще окаже тази роля, която би трябвало, ако човек беше в
една малко по-млада възраст. Защитата намира за справедливо по размер и
предлага и за двете престъпления наказание в размер на 4 години, което се
равнява на 48 месеца, което след редукцията е 32 месеца или общо 2 години и
8 месеца. Акцентира, че относно първото деяние това е и наложеното
наказание и че там на практика не е необходима редукция, но относно
наказанието по чл. 211 НК моли въззивния съд да го преразгледа, тъй като
щетите са много ниски и че освен това престъпната дейност е извършена с
едно деяние и няма някаква усложнена престъпна дейност. Счита, че
справедливостта изисква едно по-ниско наказание и затова моли на
подсъдимия да бъдат наложени по-ниски по размер наказания.
В заседанието пред въззивния съд представителят на САП моли да бъде
потвърдена първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.
Счита, че първоинстанционният съд правилно е определил отделните
наказания при условията на чл. 54 НК, като е отчел превес на отегчаващите
вината обстоятелства - многобройните предходни осъждания на подсъдимия,
които са 14 на брой и липсата на смекчаващи вината обстоятелства. Заявява,
че фактическите обстоятелства правилно са установени и че изводите на
4
първоинстанционния съд са законосъобразни.
Явилата се в съдебното заседание пред въззивния съд Г. С.,
конституирана като частен обвинител и граждански ищец, поддържа
становището на прокурора да бъде потвърдена присъдата изцяло.
В последната си дума пред въззивния съд подсъдимият К. заявява, че е
болен човек, че миналата година е претърпял инфаркт, че има хипертония,
която е в много висока степен. Изтъква, че освен това е на почти 65 години и
че в Африка продължителността на живот е около 55 години, поради което му
оставало малко време. Моли да му бъде намалена присъдата, за да може да се
върне жив в Танзания.
Апелативен съд-София, след като прецени събраните по делото
доказателства, обсъди изложените от страните съображения и като сам
служебно провери правилността на присъдата, намери следното:
При първоинстанционното разглеждане на делото е проведено съкратено
съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ от НПК, основание за което се е
явило направеното по реда на чл. 371 т.2 от НПК от страна на подсъдимия У.
Ф. К. цялостно признаване на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, както и даденото в тази връзка от подсъдимия К. изрично
съгласие да не се събират доказателства за тези факти. При това положение и
с оглед разпоредбата на чл.373 ал.3 във вр. чл. 372 ал.4 във вр. чл. 371 т.2 от
НПК първоинстанционният съд правилно и законосъобразно в мотивите на
присъдата е приел за установени и доказани всички изложени в обвинителния
акт, относими към предмета на делото, фактически обстоятелства,
позовавайки се на направените самопризнания от страна на подсъдимия,
както и на останалите доказателства, доказателствени средства и способи на
доказване, събрани и използвани в досъдебното производство, които
достатъчно убедително подкрепят тези самопризнания. Такива в частност се
явяват доказателствата, съдържащи се в показанията на свидетелите Г. С., Е.
С., Л. М., С. Й. и М. П.; писмените доказателства и доказателствени средства
– протоколи за доброволно предаване от Г. С., Л. М. и Е. Х.; протокол за
оглед на веществени доказателства; протокол за личен обиск на лице; справка
за съдимост и бюлетини за съдимост на подсъдимия; заключенията на
назначените и изготвени в хода на ДП: - техническа експертиза за истинност
5
на банкнота, обективирана в протокол № 1213/5.11.2019 г. и изготвена от в.л.
К. К., видео-техническа експертиза, обективирана в протокол № 75/19 от
4.11.2019 г. и изготвена от в.л. Я. Я..
Във връзка с доказателствената обезпеченост на описаната в обвинителния
акт фактическа обстановка, по отношение на която е и самопризнанието на
подсъдимия, АС-София намира за необходимо да подчертае, че същата
/релевантната фактология/ по несъмнен и категоричен начин се установява от
съдържащите се в показанията на разпитаните по делото свидетели гласни
доказателства, сред които са и показанията на преките очевидци на
извършените от подсъдимия действия по прокарването в обръщение на
процесната банкнота, които пряко и непосредствено са възприели това
поведение на К.; от съдържащите се в протокола за оглед на веществени
доказателства и в приложения към него фотоалбум данни; от заключенията на
техническа експертиза за истинност на банкнота и на видео-техническата
експертиза.
Въззивният състав намира, че процесуалната дейност на
първостепенния съд в рамките на проведеното съкратено съдебно следствие
по реда на Глава 27 от НПК е осъществена при съблюдаване нормативната
уредба на това диференцирано производство, тъй като правилно са били
отчетени наличието на предпоставките за прилагане на особената процедура -
налице са били валидно, действително волеизявление на подсъдимия по чл.
371, т. 2 НПК, както и извършена законосъобразна доказателствена преценка
на окръжния съд, че направеното фактическо самопризнание на подсъдимия
се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателствени
материали. Във връзка с последното въззивният съд счита, че при
извеждането на значимите за правилното решаване на делото факти в рамките
на признатите от подсъдимия фактически положения по обвинителния акт,
които на практика се възприемат изцяло и от настоящата инстанция,
първостепенният съд е извършил подробен, обстоен, задълбочен и логически
издържан анализ на приобщените доказателствени източници и способи на
доказване, съпоставяйки ги и оценявайки ги във връзка със самопризнанията
на подсъдимия и с другите събрани по делото доказателствени материали,
като вследствие на тази задълбочена преценка правилно е приел, че в своята
цялост приобщените доказателствени източници напълно подкрепят
6
направеното от подсъдимия признание на фактите. В оценъчната част от
доказателствената си дейност ОС-Кюстендил е обсъдил с необходимата
прецизност и аналитичност както относимостта на отделните доказателства и
доказателствени източници към включените в предмета на доказване
обстоятелства, така и съответния "принос" на всеки един от
доказателствените източници за установяването на конкретните, релевантни
на обвинението, факти и обстоятелства. Т.е., първият съд изрично е посочил
кои доказателствени източници са в подкрепа и установяват съответните
релевантни факти, като тази негова дейност не страда от пороци. Освен това в
доказателствената си дейност първоинстанционният съд не е извършил
нарушения при интерпретацията на относимите доказателствени материали,
като отделните доказателствени източници и способи на доказване са
възприети съобразно действителното им съдържание, без да е допуснато
изопачаване или неточна, респ. неправилна интерпретация на същите, което
да е довело до необоснованост на установените фактически констатации. В
крайна сметка окръжният съд не е допуснал никакви нарушения в процеса на
оценъчната си дейност /нито на процесуалните правила, нито на правилата на
мисленето и в частност на логическата рационалност, показваща как от
определени изходни предпоставки (от определени източници на информация)
при спазване на логическите правила следват истинни и верни
умозаключения относно изследваните и установени факти/, поради което
въззивната инстанция споделя без резерви изложените съображения при
анализа на доказателствата. Което пък, в крайна сметка, не обуславя
необходимостта от тяхното повторно излагане в настоящото решение.
Първостепенният съд е спазил и регламентирания ред за допускане и
провеждане на съкратено съдебно следствие и е постановил присъдата си в
съответствие с изискванията на чл. 373, ал. 2 и 3 НПК. При така установеното
изпълнение от страна на първостепенния съд на лимитираните в Глава 27 от
НПК предписания, въззивният съд не разполага с процесуална възможност да
реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в
обвинителния акт и да приеме фактически положения, несъвместими с
признатите факти /съгласно мотивите на т.8.2 от ТР № 1 от 06.04.2009 г. на
ОСНК на ВКС/. С оглед на това и предвид гореизложеното, основавайки се на
самопризнанията на подсъдимия К., както и на всички останали събрани в
7
досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, които
напълно и изцяло подкрепят обсъжданите самопризнания на подсъдимия,
въззивният съд приема за установена следната релевантна фактическа
обстановка, която изцяло съответства на фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимия:
У. Ф. К. е роден на *** г. в гр.***, Република Малави и е гражданин на
Обединена република Танзания, с ЛНЧ **********.
От 1980 г. пребивава на територията на Република България, където
завършил висшето си образование. Владее писмено и говоримо български
език. Не работи никъде. В изпълнение на Заповед № 5364з-877/23.04.2019 г.
на директора на Дирекция „Миграция“ - МВР К. е задължен да се явява
веднъж седмично в териториалната структура на МВР по местопребиваване,
обслужвана от 02 РУ-СДВР, до отпадане на пречките за изпълнение на
наложена със заповед на директора на Дирекция „Миграция“ МВР
принудителна административна мярка. В изпълнение на тази заповед същият
пребивава на адрес в гр.***, ул.“***“ № 10.
У. К. е осъждан многократно от различни съдилища в Република
България основно за престъпления по чл.244, ал. 1 и чл.209 от НК.
Със споразумение № 126/21.06.2017 г. по нохд № 2432/2017 г. по описа
на СГС К. е признат за виновен за извършено на 16.10.2015 г. в гр.София
престъпление по чл.244, ал.1 от НК и му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 1 година и 3 месеца при първоначален строг режим.
Със споразумение № 189/31.07.2017 г. по нохд № 843/2017 г. по описа
на ОС- гр.Бургас К. е признат за виновен за извършено на 29.01.2015 г.
престъпление по чл.244, ал.1 от НК и му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 1 година и 3 месеца при първоначален строг режим.
Със споразумение № 75/12.04.2018 г. по нохд № 5389/2017 г. по описа
на СГС К. е признат за виновен за извършени както следва: на 04.02.2017 г.
престъпление по чл.244 ал.1 от НК, за което му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 1 година и 2 месеца; за извършено на същата
дата престъпление по чл.211 във вр.с чл.210 във вр. с чл.209 във вр.с чл.29
ал.1 б.“а“ и „б“ от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода
8
за срок от 2 години и 2 месеца; за извършено на 25.03.2017 г. престъпление по
чл.244 ал.1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от 1 година и 2 месеца; за извършено на 25.03.2017 г. престъпление по
чл.211 във вр. с чл.210 ал.1 във вр.с чл.209, във вр. с чл.29, ал.1 б.“а“ и „б“ от
НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2
години и 2 месеца, както и за извършено при условията на продължавано
престъпление на 05.04.2017 г. такова по чл.244 ал.2 във вр.с ал.1, във вр.с
чл.26 ал.1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от 1 година и 2 месеца. На основание чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия К.
е било наложено най-тежкото от тези наказания, а именно: лишаване от
свобода за срок от 2 години и 2 месеца.
Със споразумение № 4/22.05.2018 г. по нохд № 131/2018 г. по описа на
ОС-гр.Враца К. е признат за виновен за извършено на 28.03.2017 г.
престъпление по чл.244 ал. 1 от НК и му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 1 година и 2 месеца при първоначален строг режим. На
15.03.2019 г. К. е бил предсрочно условно освободен от затвора-гр.*** от
изтърпяване на това наказание.
Независимо от горните осъждания У. К. продължил да се занимава с
престъпна дейност, свързана с подправени парични знаци, като на
неустановена дата се снабдил с 1 бр.банкнота с номинал 100 евро, емисия
2002 г., серия и № 26428515309, която била неистинска.
На 17.10.2019 г. К. пристигнал в гр.***. Бил облечен в тъмни дрехи и
носел тъмна шапка - тип „каскет“. Носел със себе си банкнотата с номинал
100 евро, емисия 2002 г., серия и № 26428515309, за която знаел, че е
неистинска. Освен с нея разполагал и с редовни български парични знаци: 1
бр. банкнота с номинал 100 лв. сер.№ АБ 5118866 и 1 монета от 2 лева.
К. решил да прокара в обръщение въпросната неистинска банкнота,
като „закупи“ с нея стока от магазин и се облагодетелства от полученото
ресто в левове. За целта около 17,45 часа на 17.10.2019 г. влязъл в помещение,
обособено като шивашко ателие, находящо се в гр.*** на ул.“***“ № 24,
наето от св.Г. С.. Вътре в помещението се намирали св.Г. С. и нейната майка -
св.Е. С..
9
С влизането си К. започнал да говори на английски език, макар много
добре да владеел български. Насочил се към св.Г. С., показал й една от
роклите, стоящи на манекен пред ателието и проявил интерес към размера на
същата. Свидетелката Г. С. се притеснила от факта, че не говори английски
език и затова му показала етикета на роклята. К. дал знак, че ще купи
въпросната рокля, която била на стойност 32 лв. Подал на св. Г. С.
неистинската банкнота с номинал 100 евро. Св. Г. С. не работела с чужда
валута, но тъй като било вече 17,50 часа решила, че няма време да ходи до
обменно бюро за банкнотата. Приела банкнотата, без да се усъмни в нейната
редовност. Сама пресметнала левовата равностойност на 100 евро и върнала
на К. ресто в размер на 163 лв.: 3 бр.банкноти от 50 лв., 1 бр.банкнота от 10
лв. и 3 бр. монети от 1 лв. На една бележка записала на подсъдимия
направените сметки и му издала касов бон за закупената стока /дамска рокля,
черна на цвят, със странични вътрешни джобове, дълъг ръкав и цип отзад, с
предни плохи/. След като поставила роклята в черна найлонова торбичка,
св.Г. С. я подала на К. ведно с рестото и последният напуснал обекта.
Когато останали сами в ателието, св.Е. С. разпитала за клиента-
чужденец и с какви пари е пазарувал. Тогава св.Г. С. показала получената
банкнота в евро. Св. Е. С. се усъмнила в истинността на банкнотата и
предложила на дъщеря си да отидат до обменно бюро. Служителката в
бюрото при пипане на банкнотата съобщила на св.Е. С., че е фалшива.
Около 18.00 часа св.Г. С. се обадила на св.М. П. - служител в РУ-
Дупница и го уведомила за случилото се. Веднага били предприети
оперативно-издирвателни мероприятия, в резултат на които около 18,30 часа
К. бил открит на Автогара-гр.Дупница. Там св.Л. М., работещ като охрана,
забелязал издирвания мъж да носи черна найлонова торбичка в ръка. При
пристигането на униформен служител на РУ - гр.Дупница К. оставил на
пейката носената торбичка и се качил в патрулния автомобил. Веднага след
това св.М. приближил до пейката, проверил съдържанието на торбичката и
установил, че в нея е поставена мъжката шапка тип „каскет“, носена от
непознатия тъмнокож мъж, ведно с черна рокля. Обадил се в РУ-гр.Дупница
и съобщил за намерените вещи, които предал с протокол за доброволно
предаване от 17.10.2019 г.
10
При извършения личен обиск на У. К. на 17.10.2019 г. в 20,55 часа в
него са били намерени и описани 3 бр.банкноти с номинал от 50 лв., 1
банкнота с номинал 100 лв., 1 банкнота с номинал 10 лв., 3 бр. монети от 1 лв.
и 1 монета с номинал от 2 лв..
От своя страна св. Г. С. предала с протокол за доброволно предаване от
17.10.2019 г. получената от К. 1 бр. банкнота с номинал 100 евро, емисия
2002 г., серия № 26428515309.
От протокол № 1213/05.11.2019 г. за техническа експертиза за
истинност, изготвена от инж. К. К. от БНБ, е видно, че изследваната банкнота
с номинал 100 евро, емисия 2002 г., серия и № 26428515309 е неистинска; че
същата е отпечатана с офсетов печат върху хартия, която се различава по
плътност и морфологични белези от хартията на оригиналните банкноти,
емисия на Европейската централна банка; че при облъчване с УВ лъчи се
наблюдава флуоресценция, имитираща флуоресценцията на някои елементи
от дизайна на банкнотите и влакънцата флуоресциращи в син и зелен цвят,
които обаче са имитирани чрез отпечатване; че в печатните изображения са
установени много различия, липсва характерният за оригиналните банкноти
релеф в печата, който е имитиран на места чрез безцветен лак; че водните
знаци и осигурителната нишка са имитирани чрез отпечатване; че
холограмният стикер на лицевата страна на банкнотата е имитиран, като
изображения наподобяват оригиналната холограма; че се наблюдава
имитация на цветова промяна в числото на номинала в долния десен ъгъл на
обратната страна при промяна на ъгъла на наблюдение, но цветовете са
различни от тези при истинските банкноти; че в НЦА на БНБ са регистрирани
и други банкноти от същия тип - EUA100P15b, прокарани в паричното
обръщение; че от същия тип неистински банкноти са регистрирани и в други
държави в Европа.
С протокол за доброволно предаване от 18.10.2019 г. Е. Х. е предала 1
бр.оптичен носител DVD-R, съдържащ записи от охранителните камери на ЕТ
„Г. Г.-Фима“ за периода от 17,55 часа до 18,05 часа на 17.10.2019 г.
От протокол за извършена видео-техническа и лицева експертиза №
75/04.11.2019 г. на РУ-гр.Дупница се установява, че компакт дискът марка и
модел „HP“- DVD-R съдържа 2 бр. файла - цифров презапис от оригиналните
11
файлове, записани върху твърдия диск на компютърна видео-охранителна
система или друг вид носител, в случая презапис от монитор на цифрово
изображение, както и че не са установени следи от манипулация/намеса върху
записаната информация на база таймкод за време върху предоставения
презапис.
При направеното изследване на видеозаписите е установено, че в и
през бюрото за обмен на валута влизат и преминават различни лица от мъжки
и женски пол. В 18:00:50 през бюрото за обмен по тротоара в посока от
кръстовище към полиция се приближава мъж с тъмни дрехи, тъмна шапка тип
„таке“ с тъмно овално лице, държи в лява ръка тъмна чанта. Същевременно
отдалечеността, зрителната посока на камерата и резолюцията правят непълно
извличането на устойчиви частни идентификационни признаци, позволяващи
идентификация на лицата, заснети във видеозаписа, обект на експертизата.
Т.е., не може да бъде извършена лицева идентификация на лицето. Възможно
е по съответните кадри да бъде установено сходство по общи външни
признаци на лицето, преминаващо през офиса за обмяна на валута.
От приложената по делото епикриза на подсъдимия У. К., издадена от
Клиника по кардиология на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД –София по
повод хоспитализацията му в това лечебно заведение в периода от 24.04.2019
г. до 26.04.2019 г., се установява, че му е била поставена диагноза „ИБС,
нестабилна ангина пекторис – висок риск. Микроваскуларна болест. Умерена
ЛКХ. Артериална хипертония II ст. Дислипидемия“. Това писмено
доказателство относно здравословното състояние на подсъдимия не е
несъвместимо с признатите от него положения по обвинителния акт, поради
което не съществува процесуална пречка да бъде приобщавано и ценено в
настоящото производство /т. 8 от ТР № 1 от 06.04.2009 г./.
И според настоящия въззивен състав правилната правна оценка на
установените по делото фактически обстоятелства относно инкриминираното
поведение на подсъдимия /които, предвид проведеното съкратено съдебно
следствие по реда на чл. 371 т.2 от НПК, напълно съответстват на изложените
в обстоятелствената част на обвинителния акт факти/ сочи на извършени в
условията на идеална съвкупност престъпления по чл.244 ал.1 НК /прокарване
в обръщение на подправен паричен знак/ и по чл.211 изр.1, предл.2 във вр.с
12
чл.209, ал.1 във вр.с чл.29, ал.1, б."а" от НК /измама, представляваща опасен
рецидив/.
В мотивите на присъдата си първоинстанционният съд е изложил
аргументирани правни съображения за изводите си относно възприетата
правна квалификация на поведението на подсъдимия.
От една страна подсъдимият У. К. е осъществил изпълнителното деяние
на престъплението по чл.244 ал.1 НК прокарване в обръщение на подправен
паричен знак. От обективна страна на инкриминираните дата и място
подсъдимият е упражнявал фактическа власт върху процесната 100-еврова
банкнота и я е използвал като платежно средство в търговски обект –
шивашкото ателие, стопанисвано от св. Г. С.. Т.е., с действията си У. К. е
осъществил плащане с процесната неистинска банкнота на закупената от него
рокля, като по този начин е прокарал банкнотата в обръщение. Същото е
осъществено чрез фактическото предаване на процесната банкнота с номинал
от 100 евро със сериен № 26428515309 на свидетелката Г. С.. Изпълнителното
деяние е довършено с факта на физическото предаване на банкнотата на св. Г.
С. и установяването от страна на последната на своя фактическа власт върху
тази банкнота.
От обективна страна е безспорно, че инкриминираната банкнота
притежава характеристиките на неистински паричен знак предвид вида
хартия, начина на отпечатване, имитацията на водните знаци и осигурителна
нишка, имитацията на цветова промяна, липсата на релеф в печата,
отпечатването й на офсетов печат върху хартия, която се различава по
плътност и морфологични белези от хартията на оригиналните банкноти,
емисия на Европейската централна банка. Процесната неистинска банкнота е
подправен паричен знак по смисъла на чл.244 ал.1 НК.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал
това. В частност деецът е съзнавал, че прокарва в обръщение неистински
/подправен/ паричен знак. Имал е правилни представи относно неистинността
на държаната от него и използвана при плащането на роклята банкнота.
Знанието и представите му за характеристиките на банкнотата еднозначно се
13
извеждат от съвкупната преценка на обстоятелствата, при които той е
извършил деянието – подсъдимият е имал у себе си и български парични
знаци преди „покупката” на роклята от ателието – банкнота от 100 лв. и
монета от 2 лв., но не ги е използвал при покупката; влизайки в ателието той
започнал да говори на св. Г. С. на английски език, въпреки че владее много
добре български език и макар да е разбрал, че самата Г. С. не знае английски
и че това я е притеснило; в близост до шивашкото ателие се е намирало
обменно бюро, но въпреки това подсъдимият не е предприел никакви
действия за обмяна на 100-евровата банкнота в това бюро, а е предпочел да я
обмени във въпросния търговски обект, разчитайки на неопитността на
продавачката в шивашкото ателие в боравенето с чуждестранна валута. Освен
това предвид обстоятелството, че преди това подсъдимият многократно е бил
осъждан за прокарване в обръщение на подправени евро-банкноти в купюри
от по 100, 200 и 500 евро се налага извода, че същият очевидно е могъл добре
да разпознава неистинските от истинските евро-банкноти и че в конкретния
случай също е могъл да разпознае и да забележи, че процесната 100-еврова
банкнота е подправена /неистинска/.
Извършените от подсъдимия действия по заплащането на роклята с
процесната 100-еврова банкнота, за която безспорно е знаел, че е неистинска,
преценени във връзка с цялостното му поведение преди, по време и след
сключването на сделката, безспорно установяват, че в съзнанието на
подсъдимия е била оформена точна и ясна представа, че използва неистинска
банкнота като разплащателно средство, за да заплати с нея закупената рокля.
С инкриминираните действия подсъдимият е осъществил и
изпълнителното деяние на основния състав на престъплението ”измама” по
чл.209 ал.1 НК в двете му форми – възбуждане и поддържане на заблуждение
- със специалната цел да набави за себе си имотна облага.
От обективна страна по безспорен начин се установява, че подсъдимият
първоначално е извършил такова въздействие върху съзнанието на св. Г. С.
/вербално – като е започнал да й говори на английски език; и посредством
действия – като й е посочил (показал) една от роклите, стоящи на манекен
пред ателието, като е проявил интерес относно размера й и като е извадил
банкнотата с номинал 100 евро, обективирайки по този начин намерението си
14
да плати именно с нея покупката/, което е формирало у последната неверни
представи относно условията и обстоятелствата, при които тя /Г. С./ ще
осъществи акта на последващото имуществено разпореждане - с процесната
рокля и с рестото в български парични знаци. В случая формираните в
съзнанието на продавачката Г. С. неверни и неправилни представи се отнасят
до обстоятелствата, че в изпълнение на договорената /сключената/ сделка по
покупко-продажба на избраната от подсъдимия дамска рокля същият
действително ще й заплати продажната цена в размер на 32 лв.; както и че ще
й заплати цената с редовен паричен знак - истинска банкнота от 100 евро. От
данните по делото се установява по несъмнен начин, че тези обстоятелства не
отговарят на действителното положение. Демонстрираното от подсъдимия
поведение при покупката на процесната рокля е било продиктувано и
мотивирано единствено от желанието му да възбуди заблуждение у св. Г. С.
относно обстоятелствата по изпълнението на задълженията му по сделката и е
било насочено към постигането именно на тези му намерения.
След възбуждането на заблуждението у Г. С. относно горните
обстоятелства през останалото време до приключването на сделката и на
престоя си в ателието подсъдимият напълно успешно е успял да поддържа
това заблуждение у същото лице, като е проявил значителна активност в
затвърждаването на създадените вече неверни представи относно
обстоятелствата, че действително ще заплати продажната цена на роклята в
размер на 32 лв., както и че ще заплати цената на закупената стока с редовен
паричен знак - истинска банкнота от 100 евро. Това в частност подсъдимият е
сторил като през цялото време е продължил да говори на чужд /английски/
език, макар да е установил, че продавачката не владее този език и като й е
подал паричния знак в евро, въпреки че е разполагал и с български парични
знаци, придавайки по този начин достоверен вид на ситуацията, че е
чужденец, който в момента не разполага с български парични средства и че
именно поради тази причина плаща в чужда валута – евро.
Също от обективна страна вследствие на възбудените и поддържани
неверни и неправилни представи относно гореизброените обстоятелства Г. С.
е взела решение да се разпореди със стоката от ателието /дамската рокля/ и с
„рестото“ в размер на 163 лева в полза на подсъдимия. Т.е., мотивирана от
неправилните си представи за описаните по-горе обстоятелства от
15
действителността пострадалата Г. С. е извършила действията си на
разпореждане с имуществените предмети – роклята на стойност 32 лева и
паричната сума в размер на 163 лева.
От обективна страна като последица на извършените от Г. С.
имуществени разпореждания са и настъпилите за същата имуществени вреди
в размер общо на 195 лева. В случая отрицателното изменение е настъпило в
имущественото състояние тъкмо на Г. С., тъй като в момента на
разпореждането с процесните имуществени права същите са били в нейния
патримониум - в нейна фактическа власт и под нейно фактическо
разпореждане.
Настъпването на имотна облага за дееца /в размер общо на 195 лева/ в
случая се доказва по несъмнен начин, но тъй като това обстоятелство не е
елемент от фактическия състав на обсъжданото престъпление, то същото
няма да бъде коментирано допълнително в настоящото решение.
От обективна страна е налице и особената причинна връзка между
деянието на подсъдимия и настъпилия престъпен резултат, тъй като
последният /имотната вреда/ е произлязъл като пряко следствие от
извършеното от пострадалата имуществено разпореждане, което
разпореждане от своя страна пък е непосредствена последица от
неправилната представа на същата /като измамено лице/ относно условията и
обстоятелства, при които е извършено разпореждането.
От обективна страна е налице и квалифициращият признак по чл.211
изр.1 предл.ІІ-ро от НК - опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. «а» от НК.
Подсъдимият е извършил престъплението измама, след като е бил осъждан за
тежки умишлени престъпления на наказания лишаване от свобода не по-
малко от една година, изпълнението на които не е отложено по чл. 66 от НК
/съобразно осъжданията му с влязло в сила на 22.05.2018 г. споразумение №
4/2018 г. по НОХД № 131/2018 г. по описа на Окръжен съд гр. Враца; с влязло
в сила на 12.04.2018 г. споразумение № 75/2018 г. по НОХД № 5389/17 г. по
описа на Софийски градски съд; с влязло в сила на 31.07.2017 г. споразумение
№189/31.07.2017 г. по НОХД № 843/2017 г. по описа на Окръжен съд гр.
Бургас и с влязло в сила на 21.06.2017 г. споразумение №126/2017 по НОХД
№2432/2017 г. на СГС/ и не са изтекли пет години от изтърпяването на така
16
наложените наказания.
От субективна страна се установява по несъмнен начин, че подсъдимият
е осъществил и това деяние при форма на вината пряк умисъл и с користна
цел. Той безспорно е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването
на тези последици. Подсъдимият е предвиждал, че вследствие на
въздействието, което е упражнявал и осъществявал върху пострадалата Г. С. у
последната възникват и се поддържат неправилни и неверни представи
относно обсъдените по-горе обстоятелства. Освен това подсъдимият е
предвиждал в съзнанието си, че поради именно неверните и неправилните
представи измаменото лице ще извърши акт на имуществено разпореждане и
че в резултат на този акт чуждото имущество ще бъде увредено. Наред с това
подсъдимият е целял набавянето на конкретна имотна облага за себе си /тъй
като е знаел, че плаща с неистинска банкнота, която няма никаква реална
покупателна стойност, и че срещу тази банкнота ще получи избраната от него
стока и ресто в истински български парични знаци/, като същевременно е
съзнавал неизбежността на настъпилата имотна вреда за пострадалата Г. С.
/доколкото съвсем ясни са били представите на подсъдимия, че плаща с
паричен знак без покупателна стойност и доколкото изначало той не е имал
никакво намерение да връща предоставените му от Г. С. стока и парични
средства/. Преди и по време на „покупката” на роклята от ателието
подсъдимият е имал у себе си и български парични знаци – банкнота от 100
лв. и монета от 2 лв., което несъмнено предполага, че той е имал конкретни
представи относно този факт – че разполага с български парични знаци. В
тази ситуация, отчитайки видимите физически черти на своята раса,
говорейки на св. Г. С. на английски език, макар на практика да владее много
добре български, и изваждайки банкнота от 100 евро, въпреки че е разполагал
и с български парични знаци, подсъдимият ясно е съзнавал, че чрез това свое
поведение възбужда и поддържа по убедителен начин у тази свидетелка
заблуждение, че е чужденец, който няма в себе си други парични средства
освен предложената за разплащане банкнота от 100 евро.
В подкрепа на извода, че подсъдимият много добре е съзнавал, че е
възбудил и поддържал заблуждение у св. Г. С. относно истинността на
банкнотата, с която се е разплатил при покупката в ателието, се явява и
17
обстоятелството относно поведението му на автогарата, когато са дошли
полицаите на автогарата и са го задържали - тогава той незабелязано оставил
на случайна пейка на автогарата черната чанта, в която била поставена
”закупената” от него черна рокля.
Тъй като производството пред първоинстанционния съд е протекло по
реда на съкратеното съдебно следствие с признаване от подсъдимия на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт /чл. 371, т. 2
НПК/, то в случая приложима се явява процедурата по чл. 373 ал. 2 НПК,
която от своя страна досежно определянето на наказанието препраща към
материално-правната норма на чл. 58а от НК. С оглед на това
индивидуализацията на наказанието за тези престъпления правилно е била
извършена от окръжния съд в рамките на приложението на чл. 58а от НК.
АС-София се солидаризира с решението на първостепенния съд да цени
като отегчаващо отговорността обстоятелство за извършеното престъпление
по чл. 244 ал.1 от НК многократните осъждания на подсъдимия за умишлени
престъпления от общ характер, които са предимно от същия вид. Тези
многократни негови осъждания сочат на утвърдени престъпни навици и
наклонности на подсъдимия и детерминират сравнително високата му лична
степен на обществена опасност.
Първоинстанционният съд не е констатирал наличието на никакви
смекчаващи обстоятелства. Въззивната инстанция не споделя обаче този
извод на първия съд и намира, че като смекчаващо вината на подсъдимия
обстоятелство следва да се отчете влошеното му здравословно състояние. От
приобщените по делото доказателства се установява, че през 2019 г. му е била
поставена диагноза „ИБС, нестабилна ангина пекторис – висок риск.
Микроваскуларна болест. Умерена ЛКХ. Артериална хипертония II ст.
Дислипидемия“. Общоизвестен е фактът, че исхемичната болест на сърцето
(ИБС) е една от най-честите причини за инвалидизация или ранна смърт на
хората дори в активната им възраст, като в конкретния случай съвсем не без
значение се явява и обстоятелството, че при подсъдимия са налице обективни
рискови фактори за развитието и усложняването на ИБС – пол, възраст /64
години/, артериална хипертония и дислипидемия /съгласно отразеното в
издадената му от Клиника по кардиология на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“
18
ЕАД –София епикриза на л. 46 от първоинст. дело/. Макар възрастта на
подсъдимия да е отбелязана като рисков фактор за развитието и
усложняването на диагностицираната при него ИБС според настоящия състав
не съществува пречка 64-годишната възраст на дееца да бъде преценявана
като самостоятелно смекчаващо обстоятелство, без същевременно на същото
да бъде придавано водеща /обуславяща/ роля при определяне размера на
наказанието.
Така, след съвкупната преценка на обстоятелствата, отнасящи се до
обществената опасност на деянието по чл. 244 ал.1 от НК /която, предвид
засегнатите обществени отношения и тяхната значимост за нормалното
функциониране на обществото, е завишена/ и на дееца /която е висока,
предвид обремененото му съдебно минало/, на обстоятелствата, касаещи
подбудите и причините за извършването на деянието /подбудите са му били
користни и са продиктувани от желанието му да си набави парични средства
по неправомерен начин/, с единичната бройка на предмета на престъплението
и невисоката стойност на номинала на подправения паричен знак, както и на
отегчаващото и смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства този
състав на апелативния съд намира, че наказанието лишаване от свобода на
подсъдимия К. правилно е било определено под средния размер на
предвиденото за престъплението по чл. 244 ал.1 от НК, а именно – в размер на
4 години. Освен това първостепенният съд законосъобразно и обосновано е
приложил разпоредбата на чл. 58а ал.1 от НК и предвидения в нея ред
/алгоритъм/ и след като по реда на чл. 54 от НК първом е определил
наказанието лишаване от свобода /в размер на 4 години/, ръководейки се от
разпоредбите на Общата част на НК, впоследствие е намалил така
определеното наказание с една трета и полученият в крайна сметка
аритметичен резултат /2 години и 8 месеца/ е възприет при определяне
размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за
престъплението по чл. 244 ал.1 от НК.
При индивидуализацията на наказанието за престъплението измама по
чл. 211 от НК първостепенният съд правилно и обосновано е ценил като
отегчаващи отговорността обстоятелства сравнително високата обществена
опасност на личността на подсъдимия, който извън инкриминираните
осъждания, обосноваващи опасния рецидив, е осъждан многократно и за
19
други умишлени престъпления от общ характер /предимно такива по чл. 244
от НК/, и който въпреки предходните си осъждания продължава да
демонстрира своите трайни престъпни навици и наклонности.
И при това престъпление като смекчаващи отговорността обстоятелства
следва да бъдат ценени здравословното му страдание, обусловено от
поставената му диагноза „ИБС, нестабилна ангина пекторис – висок риск.
Микроваскуларна болест. Умерена ЛКХ. Артериална хипертония II ст.
Дислипидемия“ и произтичащите от това му здравословно състояние рискове
за инвалидизация или смърт, както и сравнително напредналата му възраст
/на която и тук не следва бъде придавана водеща (решаваща) роля при
определяне размера на наказанието/.
Освен това при индивидуализацията на наказанието за престъплението
измама като смекчаващо отговорността на подсъдимия К. обстоятелство
следва да бъде отчетена и сравнително ниската стойност на причинената на
пострадалата имотна вреда – 195 лева, която към момента на извършване на
престъплението се равнява на около /малко под/ равностойността на 1/3 от
минималната работна заплата за страната, определена с ПМС №
320/20.12.2018 г. на 560 лева.
Така, след съвкупната преценка на значимите за определяне размера на
наказанието обстоятелства, отнасящи се до обществената опасност на
деянието по чл. 211 от НК /която, предвид обстоятелството, че деянието е
извършено при условията на опасен рецидив, е завишена/ и на дееца /която е
висока предвид обремененото му съдебно минало/, на обстоятелствата,
касаещи подбудите и причините за извършването на деянието /подбудите са
му били користни и са продиктувани от желанието му да си набави парични
средства по неправомерен начин/, както и на отегчаващите и смекчаващите
отговорността му обстоятелства настоящият състав на въззивния съд намира,
че определеното от първата съдебна инстанция наказание лишаване от
свобода за това престъпление се явява завишено и като такова несправедливо.
Апелативният съд намира, че в рамките на принципно правилното
приложение на чл. 58а ал.1 от НК в крайна сметка се е стигнало до
неправилно индивидуализиране на наложеното на подсъдимия К. наказание
лишаване от свобода за престъплението по чл. 211 от НК. В случая, предвид
20
проведеното съкратено съдебно следствие, основано на направено признание
на фактите от обвинителния акт, определянето на наказанието правилно е
извършено при условията и по реда на чл. 58а ал.1 от НК. Настоящият съд
счита обаче, че при индивидуализирането на наказанието лишаване от
свобода на основание разпоредбите на Общата част на НК окръжният съд
неправилно и незаконосъобразно е сторил това, определяйки наказанието
лишаване от свобода малко под средния размер, предвиден от закона за това
престъплението, а именно - 6 години. За обсъжданото престъпление по
чл.211 изр.1, предл.2 във вр.с чл.209, ал.1 във вр.с чл.29, ал.1, б."а" от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години и кумулативно
наказание частична конфискация, като приложението на чл. 58а ал.1 от НК
води до първоначално определяне на наказанието лишаване от свобода
именно в тези рамки и последваща индивидуализация чрез намаляването на
така определеното наказание с една трета. Така, съобразявайки всички
описани по-горе обстоятелства, които са от значение за индивидуализацията
на наказанието лишаване от свобода за посоченото престъпление, въззивният
съд намира, че за постигане на целите на генералната и личната превенция
/очертани в чл. 36 от НК/ и за спазване на принципа за съответствие между
извършеното престъпление и наложеното наказание, както и при адекватно
отчитане на здравословните страдания на дееца, неговата сравнително
напреднала възраст и ниския размер на причинената имотна вреда,
последното /наказанието лишаване от свобода/ следва да бъде намалено в
размер на 4 години и 6 месеца /54 месеца/, като това наказание следва да бъде
редуцирано с 1/3 /18 месеца/, при което определеното за налагане наказание
се явява в размер на 3 години /36 месеца/ лишаване от свобода.
Предвид обстоятелството, че престъпленията, предмет на настоящото
наказателно производство, са извършени от подсъдимия при условията на
идеална съвкупност, първостепенният съд правилно и законосъобразно е
приложил разпоредбата на чл. 23 от НК и е групирал наложените за тези
престъпления наказания, като е определил /наложил/ най-тежкото от тях.
Доколкото обаче въззивният съд намалява размера на по-тежкото от
наложените наказания за престъпленията в съвкупността – това за
престъплението по чл. 211 от НК - и доколкото наказанието за това
престъпление отново се явява по-тежкото, то съобразно намаленият му
21
размер /3 години/ ще следва да бъде намалено и определеното общо най-
тежко наказание.
По тези съображения САС намери, че първоинстанционната присъда
следва да бъде изменена досежно размера на наложеното наказание за
извършеното от подсъдимия престъпление по чл.211 изр.1, предл.2 във вр.с
чл.209, ал.1 във вр.с чл.29, ал.1, б."а" от НК, както и по отношение на
наложеното на основание чл. 23 ал.1 от НК общо най-тежко наказание за
престъпленията в съвкупността, като тези наказания бъдат намалени както
следва: - наказанието за престъплението по чл.211 изр.1, предл.2 във вр. с
чл.209, ал.1 във вр.с чл.29, ал.1, б."а" от НК бъде намалено от 4 години
лишаване от свобода на 3 години лишаване от свобода; - определеното по чл.
23 от НК общо наказание бъде намалено от 4 години лишаване от свобода на
3 години лишаване от свобода.
Тъй като на основание чл. 57 ал.1 т.2 б. "б" от ЗИНЗС първоначалният
режим за изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода следва да бъде строг, в какъвто смисъл е и решението на
първостепенния съд, въззивната инстанция намира, че присъдата следва да
бъде потвърдена в тази й част.
На основание чл.59 ал.1 от НК ОС-Кюстендил правилно е приспаднал
от размера на наложеното наказание лишаване от свобода времето, през което
по отношение на подсъдимия е била прилагана мярка за неотклонение
„задържане под стража" считано от 11.02.2020 г. до влизане на присъдата в
сила. Но доколкото по делото са налице данни и за друго задържане на К. по
смисъла на чл. 59 ал. 2 от НК, а именно – за задържането му с постановление
на прокурор при ОП-Кюстендил от 04.02.2020 г. на основание чл. 64 ал.2 от
НПК и за задържането му със заповед за задържане на лице от 17.10.2019 г. на
основание чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР, които са свързани с престъплението, за
което подсъдимият е съден в настоящото производство, то на основание
цитираните разпоредби на чл. 59 ал.1 и ал.2 от НК следва да бъде
приспаднато времето и на това задържане. Предвид така изложеното
присъдата следва да бъде изменена и в този смисъл.
Съобразно разпоредбата на чл.53, ал.2, б. "а" от НК правилно се явява
решението на окръжния съд да постанови отнемане в полза на държавата на
22
процесната банкнота от 100 евро със сериен № 26428515309, която е
предадена на съхранение в БНБ и която подлежи на унищожаване по
надлежния ред.
С оглед изхода на делото в наказателната му част относно обвинението
за увреждащото престъпление по чл. 211 от НК апелативният съд намира, че в
крайна сметка правилно и законосъобразно на основание чл. 45 от ЗЗД е била
ангажирана и гражданската – деликтната - отговорност на подсъдимия за
причинените имотни вреди на Г. И. С. . Тук следва само да се подчертае, че на
практика процесните имуществени вреди на стойност 195 лв. са били
причинени на Г. С. единствено с деянието, квалифицирано като измама по чл.
211 от НК, а не и чрез двете престъпления, както неправилно е приел
окръжният съд. Престъплението по чл. 244 ал.1 от НК не е резултатно и
вследствие на същото не са причинени вреди. Следва да бъде коригиран и
извода на първия съд, че стойността на причинената на Г. С. имуществена
вреда се явява левовата равностойност на 100 евро по курса на БНБ за деня. В
случая стойността на причинената на Г. С. имуществена вреда не е обусловена
от левовата равностойност на 100 евро по курса на БНБ за деня, а от общата
стойност на получените от подсъдимия имуществени права при сключването
на сделката с пострадалата – цената на продадената рокля /32 лева/ и
стойността на върнатото ресто /163 лева/. От данните по делото безспорно се
установява, че чрез извършване на деянието, квалифицирано като измама,
подсъдимият е причинил на гражданския ищец Г. С. имуществена вреда в
размер общо на 195 лева, каквато е равностойността на получените от него
вследствие на измамата имущества, респ. имуществени права – дамската
рокля на стойност 32 лв. и паричната сума в размер на 163 лв. Но доколкото с
присъдата си първостепенният съд е постановил процесната черна на цвят
дамска рокля да бъде върната на гражданския ищец Г. И. С. и при липсата на
данни въпросната рокля да е била използвана и увредена /тъй като в кратък
период от време след деянието подсъдимият е изоставил дадената му от св.
Г.С. торбичка със „закупената“ от него рокля, като същата веднага е била
взета от св. М., който от своя страна я е предал на полицейските органи/
въззивният съд намира, че от размера на присъденото обезщетение за
имуществени вреди следва да бъде приспадната стойността на роклята – 32
лв. Противното /включването в размера на обезщетението и на стойността на
23
роклята/ би довело до неоснователно обогатяване на гражданския ищец Г. С.,
тъй като освен самата вещ /роклята/ тя би получила отделно и паричната
равностойност на тази вещ – в размер на 32 лева. С оглед на това
апелативният съд намира, че първата съдебна инстанция неправилно е
осъдила подсъдимия да заплати на гражданския ищец Г. С. целия размер на
претендираното от нея обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата
195 лева, без да отчете факта, че същевременно е постановил да й бъде
върната процесната рокля, стойността на която формира част от
обезщетението – в размер на 32 лева. Съобразно така изложеното
определеното от ОС-Кюстендил обезщетение за имуществени вреди следва да
бъде намалено по размер от 195 лева на 163 лева, в какъвто смисъл следва да
бъде изменена присъдата.
На основание чл. 301 ал.1 т. 11 от НПК първоинстанционният съд
правилно се е произнесъл и относно приобщените по делото веществени
доказателства - 1 бр. черна на цвят дамска рокля /по отношение на която е
постановил да се върне на пострадалата Г. И. С. /; 1 бр. компакт диск със
запис от охранителна камера от обект на ЕТ „Г. Г. - Фима“ /по отношение на
който е постановил да се върне на едноличния търговец/; и 1 бр. тъмна мъжка
шапка тип „таке“ /по отношение на която е постановил да се върне на
подсъдимия/.
Съобразно изхода на делото пред първоинстанционния и пред
въззивния съд правилно се явява решението на ОС-Кюстендил на основание
чл.189, ал.3 от НПК да осъди подсъдимия К. да заплати сторените разноски
по водене на делото в полза на държавния бюджет, респективно по сметка на
РУ на МВР – Дупница, както и следващата се държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск.
Предвид изложеното и след извършената на основание чл. 314 от НПК
служебна проверка на правилността на проверявания съдебен акт, при която
проверка не се констатираха основания за неговото отменяване и
постановяване на нова присъда, респективно за неговото отменяване и
връщане за ново разглеждане, апелативният съд намери, че същият следва да
бъде изменен в посочения по-горе смисъл.
Воден от горните съображения и на основание чл. 334 т.3 и т.6 във вр.
24
чл. 337 ал.1 т.1 и ал.3 и чл. 338 от НПК АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 8 от 24.06.2020 г. на ОС-Кюстендил, постановена по
НОХД № 151/2020 г. по описа на същия съд, като:
- НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия У. Ф. К. наказание за
престъплението по чл.211, изр.1, предл.2 във вр. с чл.209, ал.1 във вр. с чл.29,
ал.1, б.“а“ от НК от ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на ТРИ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
- НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия У. Ф. К. на основание чл.23,
ал.1 от НК общо наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
- НАМАЛЯВА размера на присъденото в полза на гражданския ищец Г.
И. С. обезщетение за претърпени имуществени вреди от деянието на
подсъдимия У. Ф. К. по чл.211, изр.1, предл.2 във вр. с чл.209, ал.1 във вр. с
чл.29, ал.1, б.“а“ от НК от 195 /сто деветдесет и пет/ лв. на 163 /сто шестдесет
и три/ лева.
ПРИСПАДА на основание чл. 59 ал.1 и ал.2 от НК времето, през което
подсъдимият У. Ф. К. е бил задържан с постановление на прокурор при ОП-
Кюстендил от 04.02.2020 г. на основание чл. 64 ал.2 от НПК и със заповед за
задържане на лице от 17.10.2019 г. на основание чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС на РБ в 15-
дневен срок от датата на уведомяване на страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
25