РЕШЕНИЕ
№ 509
Велико
Търново, 13.01.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XI-ти административен състав/VII-ми състав, считано от 01.01.2020г., съгласно
Заповед № РД-05-680/11.12.2019г. на Председателя на АСВТ/, в открито съдебно
заседание на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА
при секретаря В.Г.
и в присъствието на
прокурора ………………………………………………..
разгледа докладваното от съдията адм.дело №
551/2019г. по описа на ВТАС. При това, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на чл. 145 и
сл. от АПК, вр. с чл.16 от НАРЕДБА № 11
от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214
"Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007 - 2013 г./Наредбата/.
Образувано е по жалба на търговско
дружество с фирма „ИНДИ“ООД с ЕИК ********* с. Дебели рът, общ. Елена.
Оспорва се като незаконосъобразно Уведомително писмо изх. № 02-040-2600/1736
от 06.08.2019г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. УП
обективира отказ за изплащане на
субсидия/финансово подпомагане/ в размер на 19 005,62лв. по Заявление за плащане за кампания 2016г. по
Мярка 214“Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013г. – направление
„Биологично растениевъдство“.
Жалбоподателят счита, че неправилно е намалено исканото подпомагане със
сума в размер на 19 005,62лв., като е санкционирана площ от 13,33ха, поради
„неспазване на базови изисквания“. Определя УП като незаконосъобразен адм. акт/АА/, защото в
нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК от съдържанието на обжалваното
уведомително писмо не става ясно какви са конкретните фактически констатации и
кое е правното основание за постановения отказ. Не му е ясно какви базови
изисквания не е спазил. Проверка на място не е извършвана и не е бил
уведомяван, че е нарушавал базовите
изисквания от контролиращото лице или от Фонда. Съгласно българското и
европейското законодателство при открити несъответствия адм. орган/АО/ е длъжен
да го информира и да му даде възможност да представи обяснения. От мотивите е
ясно, че са санкционирани за нарушение на чл.16 от Наредба № 11/06.04.2009г.,
но не е ясно кои базови изисквания не са спазени. Оспорва да е налице нарушение
на чл.13, ал.3 от Наредбата – нарушаване на минималните периоди на преход.
Защото сертифициращата фирма е преценила, че процесните насаждения с орехи са
„трета година в преход“. Съгласно правомощията си по чл.36, ал.3 от Регламент
на Комисията /ЕО/ № 889/2008г. Не е налице отбелязване на грешен код в
заявлението, а отразява съдържанието на актуалния сертификат, издаден от
сертифициращия орган.
В с.з. жалбоподателят се
представлява от упълномощения адвокат, който поддържа жалбата и ангажира
доказателства. Представя писмена защита, в която акцентира върху следното: представеното
сертификационно писмо от „СЕРЕС“ООД, издадено след проверка на 14.09.2015г. при
статут на дейността „в преход“ е със срок на валидност до 31.07.2016г., а
заявлението за подпомагане е подадено на 16.05.2016г. Освен това неправилно АО
се е позовал на Методиката, която не е
нормативен акт, нито част от Наредбата. При това въпросът за периода на преход
е регламентиран с норми на ЕП - Регламент № 889/2008г. минималните периоди на
преход не са фиксирани, защото се изисква време, за да се изчисти земята от
небиологичните препарати. По-краткият период на преход е във вреда на
земеделските стопани. По-дългият период на преход не е в нарушение на
разпоредбата на чл.36, §1 от Регламент на Комисията /ЕО/ № 889/2008г., поради
което не е основание за отказ от подпомагане. Напротив това е основание за
по-високо по размер плащане, а не за отказ от плащане. Поради противоречие
между нормите на чл.13, ал.3 от Наредбата и чл.36, §1 от Регламент на Комисията
/ЕО/ № 889/2008г., Наредбата не следва да се прилага, на основание чл.15, ал.2
от ЗНА. С тези съображения ПП на
жалбоподателя иска от съда да отмени оспорения акт. Претендира разноски.
Ответникът
– заместник-изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“/ДФЗ/, действащ чрез упълномощения процесуален представител, оспорва
жалбата като неоснователна и недоказана. Счита, че оспореният акт е издаден
при стриктно спазване на административнопроизводствените правила. Съдържа
фактически и правни основания. Отказаното подпомагане е поради неспазване н
абазови изисквания и в частност надвишаване на минималния период на преход за
отглеждане на орехи, който е три години, съгласно чл.36, §1, чл.37 и чл.38 от
Регламент на Комисията №889/2008г.
Защото жалбоподателят заявява културата от орехи за 4-та поредна година, което
е видно от представени разпечатки от МЗХ от Системата за въвеждане на данни от
външни институции/СВДВИ/. По тези съображения, развити в писмена защита, моли
съда да отхвърли оспорването. Претендира
разноски за ЮК възнаграждение и възразява за прекомерност на адвокатското
такова.
При дължимата служебна проверка
съдът установи, че жалбата е редовна от външна страна и процесуално допустима. Уведомително
писмо/УП/ изх. № 02-040-2600/1736 от 06.08.2019г. на зам.- изпълнителния
директор на ДФЗ - РА има качеството на
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК. Оспорването на
УП е извършено от лице с надлежна процесуална легитимация – адресат на акта,
чийто интерес е засегнат негативно от оспорения индивидуален административен
акт, в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок. Обратната
разписка в преписката сочи, че УП е получено на 22.08.2019г., а жалбата е
депозирана в ДФЗ на 04.09.2019г., видно от входящия щемпел.
Съгласно чл.133, ал.1 от АПК, АСВТ е родово и местно компетентния съд по
конкретния спор, като съд по постоянния адрес на посочения в акта адресат.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по
изложените по-долу фактически и правни съображения.
Доказателствената тежест е
разпределена с Определение от 24.09.2019г. в предварителния доклад върху
ответника, който следва да установи пред съда предпоставките за намаляване или
изключване на помощта по Мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР
2007-2013г.- направление „биологично растениевъдство“. Допълнително в първото
о.с.з. е конкретизирано указание, че дали насаждението от орехи е преминало
периода на преход е обстоятелство, нуждаещо се от доказване, а благоприятни
последици от него черпи ответника.
Делото е основано изключително на писмени
доказателства. Представените с административната преписка не са оспорени. Към
жалбата е приложен Сертификат за земеделска продукция. От ответника са
представени документите, съдържащи се в административната преписка, Заповед №
03-РД/715 от 27.06.2017 г., Заповед № 03-РД/715#2 от 13.12.2018 г., и двете на
изпълнителния директор на ДФЗ. В хода на съдебното следствие по искане на ответника
по реда на чл.192 от ГПК от МЗХ постъпи разпечатка на хартиен носител от
данните, въведени от контролиращото лице „СЕРЕС-Сертификация на екологични стандарти“ООД
за кампания 2016г. във външни бази данни на ИСАК по чл.30, ал.3 от ЗПЗП и чл.49
от Наредба №4/2015г., относно бенефициера „ИНДИ-2011“ООД.
Не са четени нарочни определения за
приети за безспорни между страните факти или обявени служебно известни такива
на съда. На практика страните не спорят по установените факти, а по тяхната
правна интерпретация.
След съвкупната преценка на приетите
доказателства, съдът намери за
установено следното от фактическа страна:
1.Не е спорно между страните, че дружеството
жалбоподател е подало Заявление за подпомагане през 2013г. с УИН
04/020413/54400 като е одобрено за подпомагане по направление „Биологично
растениевъдство“ от Мярка 214
„Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013г. за два парцела с орехови насаждения
с обща площ 13,24ха от 13,33ха заявени. Получавал е подпомагане по тази мярка
през 2013,2014 и 2015 години.
2. По подаденото заявление за
подпомагане за кампания 2016г. с УИН 04/200616/70060 за прилагане на
Мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013г. за
направление „Биологично растениевъдство“
за същите орехови насаждения е постановен отказ за подпомагане. Оторизираната сума за парцел с площ 13,26ха е
нула лева/вместо поисканите 19 005,62лв./, поради неспазени базови изисквания.
3. Като
фактическо основание за извършения отказ е посочено неспазване на базови
изисквания, изразено в надвишаване на минималния период на преход
към биологично производство, който за отглеждане ан орехи е 3 години.
4. Не се оспорва от жалбоподателя,
че кампания 2016г. е четвърта поредна година от поетия агроекологичен ангажимент
и насажденията са заявени с код АП 08 - за
биологично растениевъдство в преход –
трайни насаждения, лозя и маслодайна роза.
5. Не се оспорва от ответника, че са
извършвани само административни проверки чрез системата ИСАК, но проверка на
място не е извършвана.
6. Към жалбата/вж. л.12/ е приложен
Сертификат за земеделска продукция, издаден от контролиращото
лице „СЕРЕС-Сертификация на екологични стандарти“ООД след проверка на 14.09.2015г.
при статут на дейността „в преход“ е със срок на валидност до 31.07.2016г.
Заявлението за подпомагане за кампания 2016г. е подадено на 16.05.2016г.
7. От постъпилата чрез МЗХ разпечатка
на данните, въведени от контролиращото лице „СЕРЕС“ООД за кампания 2016г. във
външни бази данни на ИСАК /СВДВИ/ е видно, че за ореховите насаждения на жалбоподателя е отразено, че състоянието на парцела към
27.06.2016г. е „в преход“, а изискването
за минималните периоди на преход по приложимия Регламент № 889/2008г. са
спазени/вж. л.155/.
8. Системата за въвеждане на данни
от извършени през текущата година проверки от външни институции /СВДВИ/ е част
от ИСАК. Не се установи контролиращото лице/сертиф. орган в определения срок да
е заявило корекция на въведените данни.
В заключение съдът установи, че фактическите констатации,
посочени в обжалвания акт се потвърдиха
от приложените доказателства. Същите са достоверни и непротиворечиви. Годината
2016г. е четвъртата от поетия агроекологичен ангажимен за тези орехови
насаждения, които независимо от изтеклите три години период на преход отново са
заявени като такива в преход към биологично производство. Всъщност страните не спорят
по фактите, а относно тяхната правна интерпретация. Ключов за спора е въпросът
дали съдържанието на приложимото национално законодателство влиза в
противоречие с нормите на правото на ЕС по отношение определяне на минималния
период на преход за този вид земеделска култура? Каква е идеята зад така
определения минимален период на
преход? Може ли да бъде надвишаван и какви са последиците от това? Санкция или
поощрение за земеделския производител? Кого защитава този срок – земеделския
производител или потребителя?
Съдът, като взе предвид доводите на
страните, съобрази установените факти и издири приложимия
закон, достигна до следните правни
изводи:
За разрешаване пред съда е повдигнат
административен спор, възникнал между Разплащателната агенция на България/ДФЗ/
и гражданин на Република България по
повод постановен отказ за подпомагане със средства от ЕСИФондове/в частност
ЕЗФРСР/ по Мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013г., част от Общата
селскостопанка политика на ЕС. Последното обстоятелство е фактическата
привръзка, която обуславя приложението на съответните норми на вторичното право
на ЕС по отношение на гражданин на същата държава-членка, относими към
процесния програмен период – 2007/2013г.
В тази връзка приложимо към спора материално
право е както следва: 1. Норми на
правото на ЕС:
Регламент (ЕО) № 1698/2005 от 20
септември 2005 година относно подпомагане на развитието на селските райони от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), отменен
понастоящем, но приложимо право към стария програмен период/ по отношение на операции, изпълнявани по програми, одобрени
от Комисията съгласно посочения регламент преди 1 януари 2014 г./, съгласно чл.88
от с Регламент №1305/2013г. Такъв е
настоящия случай, защото първото заявление за подпомагане е подадено през 2013
г.
Други приложими по материя
регламенти са Регламент /ЕО/№ 834/2007 – относно биологичното производство
и етикетирането на биологични продукти и
Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за
прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното
производство и етикетирането на биологични продукти .
2. Норми на националното
законодателство:
Закона за подпомагане на
земеделските производители/обн. ДВ бр.58 от 1998г./ и НАРЕДБА № 11 от 6.04.2009
г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични
плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 -
2013 г./обн. ДВ бр.29 от 2009г./ и НАРЕДБА
№ 1 от 7.02.2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на
растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от
аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и
етикетирането(Обн. - ДВ, бр. 16 от 2013 г., в сила от 19.02.2013 г., отм.
считано от 12.11.2018г., но приложимо право при поемане на АЕ ангажимент.
Приложим при издаване и обжалване на
оспорения ИАА процесуален закон е АПК
Съгласно разпоредбата на чл. 168,
ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени
от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства
да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК.
1. Оспореното уведомително писмо е
валиден административен акт, издаден от компетентен административен орган, в
кръга на законово вменените му правомощия, по следните аргументи:
Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП,
Държавен фонд „Земеделие” е специализирана структура за приемане на заявления,
проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски
фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на
земеделски продукти по правилата на законодателството на Европейския съюз.
Разпоредбите на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП, в приложимата редакция,
предвиждат, че изпълнителният директор на ДФ “Земеделие” е изпълнителен
директор на Разплащателната агенция, който организира и ръководи нейната
дейност, и я представлява. С нормите на чл. 20а, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП, е
въведена възможност изпълнителният директор да делегира част от предоставените
му правомощия за вземане на решения на заместник-изпълнителните директори още
при издаване на оспореното писмо. Изпълнителният директор може да делегира със
заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от
националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по
подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване
на договори за финансово подпомагане административни договори по Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и
по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори
и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им
компетентност.
В случая със Заповед № 03-РД/715 от
27.06.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ /т. 21от заповедта/, на П.Д.С.–
заместник изпълнителен директор, са делегирани правомощия за издаване и
подписване на уведомителни писма за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по чл. 1 от Наредба № 5/ 27.02.2009 г. на МЗХ. Следователно
оспореният акт е издаден от компетентен орган, при упражняване на делегираните
му правомощия, при наличието на материална компетентност на неговия автор.
Следва да се има предвид, че ЗПЗП е
специален закон, който се прилага по отношение на подпомагането на земеделските
производители със средства от ЕЗФРСР, съгласно чл.1, т.7 от ЗПЗП, а нормите на
ЗУСЕСИФ са приложими само тогава, когато това е изрично посочено или пък
хипотезата не е уредена от специалния закон. Този извод се основава на
предвиденото в §4, ал.3 от ДР на ЗУСЕСИФ, в приложимата редакция, а именно:
„Предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията,
верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се
извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е
предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от
17 декември 2013 г., в Закона за подпомагане на земеделските производители или
в акт по неговото прилагане. В случая такова отклонение от приложението на
нормите на ЗУСЕСИФ е предвидено в нормативен акт по приложението на ЗПЗП, а
именно визираната Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане
на мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007 - 2013г.
Във връзка с горното се налага
изводът за компетентност на АО по
материя, т.к. съгласно чл. 16 от Наредба № 11/2009 г., когато при проверка на
място или административни проверки се установи, че за съответните парцели,
животни или пчелни семейства не са спазени базовите изисквания по чл. 26, ал. 1
и 2 или изискванията по управление, агроекологичните плащания се отказват или
намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието и храните.
Уведомителното писмо е издадено в
писмена форма, като в него са изложени фактите, мотивирали автора му да
постанови оспорения отказ за финансово подпомагане, както и правните норми, към
които същите са подведени. В уведомителното писмо се съдържат данни във връзка
със заявените за подпомагане за кампания 2016 г. орехови насаждения и
установените за тях обстоятелства, вкл. такива подадени от контролиращото лице
чрез Системата за въвеждане на данни от външни институции /СВДВИ/, както и
изрично отбелязване на фактическото основание за конкретния отказ, при което не
е налице нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Не се установява в оспорения
акт да липсва някой от останалите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК и не са
налице нарушения на формата, съставляващи отменително основание по чл. 146, т.
2 от АПК.
Настоящият състав счита, че при
издаването на процесния акт не са допуснати съществени нарушения на процесуални
правила.
Съгласно чл. 2, ал. 2, вр. с чл. 1,
т. 22, от Наредба № 5/ 27.02.2009 г. на МЗХ, в приложимата й редакция, лицата
по ал. 1 /регистрирани земеделски стопани, ползващи земеделска земя или
отглеждащи животни/, подават общо заявление за подпомагане по схемите и мерките
по чл. 1 по образец съгласно приложение 1. Общото заявление за подпомагане
включва заявление за регистрация и заявление за подпомагане, които в случая не
се спори, че в минал момент жалбоподателя е подал такова. Съгласно чл. 37, ал.
1, т. 2 от Наредба № 11/ 06.04.2009 г. на МЗХ, до 31 декември на годината,
предхождаща кандидатстването, следва да са сключили договор с контролиращо лице
за преминаване към и/или продължаване на управлението в съответствие с
правилата за биологично производство. Основание за цитираното изискване дават
разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/ 06.04.2009 г. на МЗХ,
задължаваща подпомаганите лица по подмярка "Биологично земеделие" да
спазват изискванията на Регламент на Съвета (ЕО) № 834/2007 относно
биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и Регламент на
Комисията (ЕО) № 889/2008, и тази на чл. 18, ал. 1, предл. първо от Закона за
прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на
Европейския съюз вменяваща на контролиращите лица, задължението да осъществяват
контрола за спазване правилата на биологичното производство.
От представените с АП - договора за
инспекция на биологична селскостопанска продукция от 01.07.2012 г. между дружеството жалбоподател и
„СЕРЕС“ООД/сертифициращ орган и анексите към него се установява, че второто от
цитираните изисквания е изпълнено от жалбоподателя. От своя страна,
контролиращото лице е изпълнило задълженията си по чл. 68, ал. 2 и ал. 3 от
Наредба № 11/ 06.04.2009 г. на МЗХ, да подаде данни за извършените през 2016 г.
проверки на жалбоподателя в Системата за въвеждане на данни от външни
институции, поддържана от ДФЗ и да изпрати в Министерството на земеделието и
храните заверена разпечатка на тези данни. Последното обстоятелство е видно от
представените писмо на МЗХ/наш вх. №
5127/02.12.2019 г./, приложената към него разпечатка на въведените данни,
извлечение на данните от СВДВИ. Не се установява контролиращото лице да е
предприело последващи действия за отстраняване на допуснати грешки по реда на
чл. 68, ал. 5 от Наредба № 11/ 06.04.2009 г., при което правилно
административният орган е приел за достоверна информацията, подадена в СВДВИ –
орехови насаждения в преход. Опит за изправяне на грешка относно съдържанието
на заявлението за подпомагане от 2016 г., в частта относно статута на
насаждението „в преход“ не е правена. Защитната теза на жалбоподателя включва
твърдението, че не е налице фактическа грешка, т.к. такова е съдържанието на
валидния към този момент сертификат за продукта.
Неоснователни са оплакванията на
жалбоподателя, че самият административен орган не е извършил физически проверки
на място за кампания 2016 година. Безспорно Интегрираната система за адм. контрол/ИСАК/
включва извършване на проверки на място по подадените заявления за подпомагане
/чл. 37, ал. 1 от ЗПЗП/, но те се извършват по контролна извадка от тези
заявления и въз основа на анализ на риска /чл. 37, ал. 1 от ЗПЗП/, т. е.
провеждането им по отношение на всеки един заявител не е задължително.
Съобразно горното съдът намира за неоснователно и твърдението за неспазване
изискванията на чл. 35 от АПК при издаването на оспореното уведомително писмо,
поради неизвършена проверка на място. В случая при извършването на отказа за
подпомагане административният орган се е позовал на подадените от жалбоподателя
и от контролиращото лице данни. Последните са с характер на официални
удостоверителни документи, т.е. безспорно ореховите насаждения са отразени в
подаденото заявени като такива в преход към биологично производство.
Не се установява в процедурата по
издаване на обжалваното уведомително писмо да са допуснати други процесуални
нарушения, ограничаващи участието на земеделския стопанин в административното
производство.
При извършения анализ на
установените релевантни факти и техните правни последици съдът стигна до
заключение, че оспореният ИАА е постановен в
съответствие с материалния закон.
В случая не се води спор, че
"СЕРЕС - екологични стандарти" ООД е сертифициращ орган, одобрен от
МЗХ и е контролиращото лице на оспорващото дружество, с което последното е
сключило договор преди поемане на АЕ ангажимент – на 01.07.2012г.
Не се твърди и не се представят
доказателства за проведена процедура по чл. 37, ал.1, т.4 от Наредба № 11 за
удължаване на периода на прехода от сертифициращото лице/във вр. с чл.25, ал.2
от Наредба № 1/07.02.2013г. за прилагане на правилата за биологично
производство/, за което ДФЗ да е уведомен по предвидения начин. Приложеният
Доклад от СО не съдържа такива констатации при проверката, извършена на 10.09.2015г.
Безспорно е, че определянето на
производството като биологично и съответната продукция като такава е експертен въпрос, който е изцяло в
задължение на сертифициращият орган, който упражнява контрола за спазване
изискванията на Регламент (ЕО) на Съвета № 834/2007 и този за прилагането му
Регламент /ЕО/ 889/2008 на Комисията. Писменото изявление на сертифициращият
орган за билогична продукция е доказателство, което обвързва съда, съгласно чл.
179 от ГПК. То е с характер на официален свидетелстващ документ, защото на
сертифициращия орган държавата всъщност е възложила административни функции.
Преходния период към биологично
производство обаче е нормативно
регламентиран период от време. Съдържанието на понятието "преход"
е дефинирано в чл. 2, буква "з" от Регламент (ЕО) на Съвета №
834/2007, който гласи: "преход" означава преход от небиологично към
биологично земеделие в рамките на определен срок, по време на който са
прилагани разпоредбите относно биологичното производство. В периода на прехода
към биологично производство от ЗС следва да се спазват същите правила както при
производство на биологични продукти. Независимо от това, и националното и
европейското право разграничават тези два периода, като отчитат, че предходните
въздействия върху околната среда ще проявят влиянието си върху крайния
произведен продукт. В този ред намисли, нормата на чл. 36, т.1 от Регламент
/ЕО/ 889/2008 на Комисията предвижда, че за да се считат растенията и
растителните продукти за биологични, разпоредбите за производството, посочени в
членове 9, 10, 11 и 12 от Регламент (ЕО) № 834/2007 и глава 1 от настоящия
регламент и, по целесъобразност, изключенията от разпоредбите за производство в
глава 6 от настоящия регламент трябва да се прилагат върху земеделските площи в
преходен период най-малко две години преди сеитба или, при ливади или площи с
многогодишни фуражни култури - поне две години преди употребата им като фураж,
произведен по метода на биологичното земеделие, или при многогодишни култури/в случая става въпрос за орехи/, различни
от фуражните, най-малко три години преди първата реколта от
биологични продукти. При това, минималния период на прехода е необходимо,
но недостатъчно условие продукцията да бъде определена като
"биологична" от сертифициращия орган. Установяването на това
съответствие е експертна дейност, като се доказва с "писмено
доказателство", съгласно чл. 29 на Регламент /ЕО/ № 834/2007 на Съвета, но
е извън предмета на спора, т.к. не е
част от фактическите основания за отказ на подпомагане на ЗС.
Във връзка с горното следва да
посочим, че отразената в Сертификата на сертифициращия орган/СО/ валидност на
същия до 31.07.2016г., е с оглед необходимата проверка преди първата реколта от
биологични продукти. Защото периода на преход ще е изтекъл от гл. точка на
датата на издаване на сертификата/14.09.2015г./, като резултата на извършената проверка
на стопанството на 10.09.2015г. Този сертификат дава гаранция на ДФЗ, че за
тези растения се провежда контрол за съответствие с правилата на биологичното
производство, но не определя периода на прехода, който вече посочихме е нормативно регламентиран. Отклонения
от него в посока намаление или увеличение са възможни в изрично посочени
изключителни случаи, които в случая не са твърди да са настъпили. Минималните периоди на преход са съобразени с
научните постижения и практическия опит относно необходимото време, за да се
изчисти земята от небиологичните препарати като се отчита добросъвестното
спазване от ЗС на правилата на добрата екологична земеделска практика.
Действително от дефиницията е видно, че те не са фиксирани от горна граница, а
зависят от конкретната реценка на СО
дали продукцията има качествата на
биологично производство. В случая не е открил предпоставки за увеличаване на
периода на прехода. Но в същност тези периоди на прехода са и пределна граница, защото икономическата логика
на подпомагане на ЗС предполага спазване на принципите на ефикасност и ефективност на разходване на средствата от
ЕСИФондове, какъвто е и ЕЗФРСР/вр. с чл.15 от Регламент № 1698/2005г. и чл.36
от същия/. Става въпрос за публични средства от бюджета на ЕС, които разумно и
отговорно следва да се управляват/вж. чл.73 от Регламент № 1698/2005г./. Тази
норма изисква добро финансово управление в съответствие с изискванията на
чл.274 от ДЕО и споделеното управление от ДЧ, за което следва да се прилагат
мерките и контрола, определени в чл.9, §2 от Регламент ЕО № 1290/2005г., т.е. принципите на добро финансово управление. В
унисон с това в националното законодателство
е нормативно предвидено в чл.13, ал.3 от
Наредба № 11/2009г. подпомагане само за такъв
стопанин, който се старае в тези минимални срокове на преход да достигне производство на биологична продукция.
В
противен случай следва да отпадне от подпомагането, защото не спазва базово правило
за този вид дейност, т.е. не изпълнява поетия агроекологичен ангажимент, както
предвижда нормата на чл.16 от Наредба №11/06.04.2009г. Отказване на помощта за
такъв ЗС е форма на отговорно управление на средствата от ЕЗФРСР от страна на ДЧ.
Във връзка с горното следва да се
отбележи, че националните разпоредби не въвеждат различни и/или по-строги
изисквания към ЗС, отколкото съответните Регламенти на ЕС по отношение
периодите на прехода към биологично производство/минималните периоди на преход
за многогодишни растения са три години по чл.24, ал.1, т.3 от Наредба
№1/07.02.2013г. и чл.36, т.1 от Регламент № 889/2008г. Няма различие и/или
противоречие между правилата при поемане на АЕ ангажимент и понастоящем при
издаване на УП. В тази връзка е неоснователно възражението на жалбоподателя за приложението
на чл.15, ал.2 от ЗНА. Съдът не констатира противоречие между нормите на чл.24,
ал.1, т.3 от Наредба №1/07.02.2013г., респективно чл.13, ал.3 от Наредба №11 и чл.36,
т.1 от Регламент на Комисията /ЕО/ № 889/2008г.
В този ред на мисли и във връзка с
другата част от възражението, дори да игнорираме Методиката, на която се е
позовал АО, то основанията за отказ от подпомагане са в пряко приложимото ЕП,
според визираното в посочените по-горе Регламенти и правните основания посочени
в самото УП.
Действително в Регламента няма
изрично закрепен максимален регламентиран период на преход, но последният не е
самоцел. Периодът на преход трябва в крайна сметка да доведе до биологично
производство на продукция със съответното качество. Това тълкуване съответства
на целите, заложени в чл. 3 Регламент/ЕО/ № 834/2007 г. Мярка 214 за АЕП е
стимулираща да обърне повече ЗС към биологично производство, затова субсидиите
за преход са по-високи от тези за стопанство, което вече произвежда биологична
продукция. Логиката е пазарна, т.к. последната продукция се реализира при
по-висока цена. В тази връзка не основателни са възраженията, че по-краткият период на преход е във вреда на
земеделските стопани. Напротив по-дългият период на преход е в нарушение на
разпоредбата на чл.36, т.1 от Регламент на Комисията /ЕО/ № 889/2008г. и
принципите на добро финансово управление, както изяснихме по-горе, поради което
е основание за отказ от подпомагане. Казано просто по-дългия период на преход е
във вреда на бюджета на ЕС, поради което се допуска само в изрично предвидени
случаи като изключение, в интерес на потребителя. В тази връзка макар
Регламентът да говори за минимален период на преход, то логическото,
систематическото и телеологическото тълкуване на нормите на същия, касаещи
период на преход, води до извода, че този срок е и максималната граница за
прехода. Поради това може да се заключи, че срокът на минималните периоди на
преход не е установен в полза на ЗП, а на потребителя и бюджета на ЕС.
Съгласно чл.4, ал.1 от Наредба №
5/27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по СМДП срокът за
подаване на заявления е от 1 до 15 май. В заявлението за подпомагане е подадено
на 16.05.2016г., в срок, но некоректно е посочен код АП 08, който е предвиден
за биологично растениевъдство в преход за трайни насаждения, съгласно
Приложение № 1б към чл.8, ал.1 от Наредба №11/2009г. Съгласно Чл. 7. Ал.1 от
Наредба № 11/2009г., агроекологичните дейности или направления се изпълняват за
период от пет последователни години. Според ал.2 на същата разпоредба, срокът
по ал. 1 започва да тече от началото на годината на подаване на "Заявление
за подпомагане", което през първата година на кандидатстване е и
"Заявление за плащане". През всяка следваща година до изтичане на
срока по ал. 1 кандидатите за подпомагане подават "Заявление за
плащане".
Началният момент на периода на
прехода към биологично производство е уреден в нормата на чл.23, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 7.02.2013 г. за прилагане на правилата на
биологично производство. Редакцията, действала при поемане на АЕ ангажимент
гласи, че преходният период към биологично производство
започва да тече от датата на сключване на договора по ал. 1, т. 1, т.е.
договора за контрол и сертификация. В
случая това е било на 01.07.2012г. със СО „СЕРЕС“ООД, следователно тригодишният
период на прехода в случая е изтекъл на 01.07.2015г. и във всички случаи към
16.05.2016г., когато е подадено заявлението за подпомагане за кампания 2016г.
Издаденият сертификат на 14.09.2015г. е преди първата реколта от биологични
продукти. Валидност на същия до 31.07.2016г., е с оглед необходимата проверка
преди първата реколта от биологични продукти, понастоящем закрепена нормативно
в новата Наредба №5/03.09.2018г. – вж. чл.36, ал.5 от същата.
В този ред на мисли позоваването на
този сертификат на СО от 14.09.2015г. относно периода на прехода при подаване на заявлението за
подпомагане за кампания 2016г. е форма на шиканиране, защото ставките за
субсидии за БЗС в преход са по-високи/сравни чл.13, ал.1, т.4 и 5 от Наредба
№11, тъй като това е насърчителна мярка за преминаване към биологично
производство. Поетият
ангажимент за спазване правилата на биологичното
производство е с цел да се достигне до производство на биологична продукция.
Действително Общата селско стопанска политика на ЕС отдавна е изоставила
подхода да субсидира продукция, т.к. това интервенира неблагоприятно на пазара.
Понастоящем е насочена към осигуряване на достойно препитание на фермерите и
развитие на селските региони. Основният акцент на агроекологичните дейности по
Мярка 214 е опазване на околната среда и оттам подобряване на общественото
здраве в дългосрочен план/във вр/. Това обаче не изключва и задоволяване на
потребителско търсене. Както сочи чл. 3, буква "в" от Регламент (ЕО)
№ 834/2007, една от целите на биологичното производство е и произвеждането на
голямо разнообразие от храни и други земеделски продукти, които отговарят на
потребителското търсене на стоки, произведени чрез прилагане на процеси, които
не вредят на околната среда, човешкото здраве, здравето на растенията или
здравето и благосъстоянието на животните.
По изложените съображения настоящият
съдебен състав намери предявената жалба за неоснователна. Актът на администрацията
е валиден, процесуално и материално законосъобразен. Поради това следва да се
отхвърли оспорването на УП като
недоказано.
При този изход на делото съдът
намира за основателно искането на ПП на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Същото се дължи в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8
от ГПК, вр. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 от АПК
вр.
Воден от горните
мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл. трето от АПК, съдът в посочения
по-горе състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно оспорването,
заявено по жалба на търговско дружество с фирма
„ИНДИ“ООД с ЕИК ********* срещу Уведомително писмо изх. № 02-040-2600/1736 от
06.08.2019г., издадено от зам.-изпълнителния директор на Държавен
фонд“Земеделие“, обективиращо отказ за изплащане на финансово подпомагане в
размер на 19 005,62лв. по Заявление за
плащане за кампания 2016г. по Мярка 214 “Агроекологични плащания“ от ПРСР
2007-2013г. – направление „Биологично растениевъдство“.
ОСЪЖДА търговско дружество
с фирма „ИНДИ“ООД с ЕИК *********, представлявано от Д. М. Г.да заплати на
Държавен фонд "Земеделие" – гр. София, разноски по делото в размер на
100, 00лв. /сто лева/.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено. Жалбата се подава чрез
ВТАС.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: