Р
E Ш Е Н И Е
№ 260
гр.Плевен,
06.04.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд - гр.Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на десети март през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Дилова
ЧЛЕНОВЕ: Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иво Радев, като
разгледа докладваното от Председателя касационно административно дело № 102 описа за 2020 год. на
Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл.
285 от Закона за изпълнение на наказанията е задържане под стража (ЗИНЗС).
Делото
е образувано по касационна жалба подадена от А.К.М. чрез процесуалния му
представител адв.Р.М., срещу Решение № 245 от 10.05.2019 г., постановено по
адм. дело № 765/2019 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което е отхвърлен
предявения от А.К.М.,*** срещу Главна
дирекция изпълнение на наказанията – София
с правно основание чл.284 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение в размер
на 45 000 лв. за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно
бездействие на затворническата администрация на ЗО-Полигона - Ловеч към Затвора
Ловеч да му осигури необходимото медицинско обслужване, тъй като по време на
работа в завода за висококачествен чугун от 10.10.2017г. развил захарен диабет,
но никой не обърнал внимание на оплакванията му – повръщане, главоболие, виене
на свят, загуба на тегло до м. май 2018г., когато заболяването му било
установено.
В
жалбата се релевират оплаквания за необоснованост, неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на
материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се
отмяна на решението. Излагат се твърдения,че първостепенния съд изцяло и
безрезервно е възприел в мотивите на решението заключението на назначената
съдебно-медицинска експертиза, като е приел че заболяването захарен диабет не
може да възникне вследствие неблагоприятна околна среда. Твърди се, че
жалбоподателят М. е работил като шмиргелист в ЗВЧ „Осъм“ през периода м.
октомври 2017г.- м. април 2018г.
без да му бъдат предоставени
защитни средства маски,не е била давана предпазна храна.Твърди се, че
възникване на заболяването на ищеца е в причинна връзка с условията на труд и
стресовата среда в ЗВЧ „Осъм“, където ищецът е бил изпратен да работи ищеца
без да бъдат осигурени здравословни и
безопасни условия на труд. Твърди се,че
съгласно чл. 3 ал.2 от ЗИНЗС за нарушение се счита поставянето на лишените от
свобода в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието.Изпращането на
лишения от свобода на работа при неблагоприятни и опасни за неговото здраве
условия на труд е нарушение по смисъла на
чл. 3 ал.2 от Закона и за претърпените вследствие на това нарушение
вреди, лишения от свобода има право на обезщетение. Моли съда да отмени
обжалваното решение, като осъди ответника
да заплати на ищеца А.К.М. обезщетение за вреди, алтернативно да върне делото
за ново разглеждане на друг състав на съда.
Ответникът
по касационната жалба - ГДИН чрез юрк.У.,
редовно призован, не се явява в съдебно
заседание. В представен по делото отговор на искова молба изразява становище,
че касационната жалба е неоснователна, решението на Адм. съд Плевен е правилно
. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в касационното производство прокурор дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Предмет
на производството по настоящото дело е Решение № 245 от 10.05.2019 г.,
постановено по адм. дело № 765/2018 г. по описа на Административен съд –
Плевен, с което е отхвърлен предявения от А.К.М.,*** срещу Главна дирекция изпълнение на
наказанията – София с правно основание
чл.284 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение в размер на 45 000 лв. за
неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно бездействие на
затворническата администрация на ЗО-Полигона - Ловеч към Затвора Ловеч да му
осигури необходимото медицинско обслужване, тъй като по време на работа в
завода за висококачествен чугун от 10.10.2017г. развил захарен диабет, но никой
не обърнал внимание на оплакванията му – повръщане, главоболие, виене на свят,
загуба на тегло до м. май 2018г., когато заболяването му било установено.
За
да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото не са установени
незаконосъобразни бездействия на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" като самостоятелно юридическо лице, което осъществява пряко
ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода в
случая Затвора Ловеч, които да са в пряка причинна връзка със заболяването на
ищеца. Изложил е мотиви, че в исковия период не е доказано жестоко , нечовешко, унизително
отношение по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС по отношение на ищеца, изразяващо се в
поставяне на ищеца в неблагоприятни условия на изтърпяване на наказанието с
неосигуряване на необходимото медицинско обслужване, което изисква положението
му на осъден и режима на изтърпяване на наказанието му.
Решението
на Административен съд - Плевен е постановено в съответствие с материалния
закон и при правилно приложение на действащите правни норми. Съдът е анализирал
събраните в хода на производството доказателства, извел е правилни правни
изводи и е постановил обоснован съдебен акт. Предявеният иск се основава на твърдяна от ищеца връзка между заболяването му-
инсулинозависим диабет и условията на труд в завода за висококачествен чугун
„Осъм“, където ищецът е работил по време на изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода за периода м. октомври2017г.- м. май 2018г. От събраните по делото доказателства е
установено, че ищецът е пребивавал в ЗО „Полигона“ към Затвора – Ловеч за
периода от 22.06.2017г. до 12.07.2018г. През този престой е работил на два
външни обекта – Завод за висококачествен чугун „Осъм“ АД и „Деари Фууд“. От представената пред първостепенния съд справка
от ТП на ДП „Фонд Затворно дело“ – Ловеч се установява, че ищецът А.К.М. за исковия период м. октомври
2017г. – м. май 2018г. е работил като шмиргелист към „Осъм“ АД през месеците:
октомври 2017г. – 19 работни дни; м. ноември 2017г. – 23 работни дни; м.
декември 2017г. – 16 работни дни. През м. януари 2018г. и през м. април 2018г.
е отработил по 7 работни дни, а през останалите месеци – февруари, март и май
2018г. не е работил. Извършваната от лишените от свобода работа е – шмиргелене,
формовка, зачистване на леякови отпадъци, товаро-разтоварна, почистване,
подреждане, озеленяване и обща дейност, или за исковия период ищецът е
отработил почти пълен месец през м. октомври, ноември и декември 2017г.през
останалото време почти не е работил. От събраните по делото доказателства се установява, че през м. май 2018г. ищецът се е оплакал на св. Б., който е
насочил ищеца към съответния медицински преглед за изследване, проведено на
29.06.2018г., след което е
диагностицирано заболяване неинсулинозависим захарен диабет. Съдът е
кредитирал заключението на ВЛ, че не
може да се направи връзка между условията на труд в завода като тежка физическа
работа и запрашена работна среда в работата на шлайфист не може да предизвикат
диабет. Изложил е мотиви, че заболяването на ищеца се е проявило в периода
когато ищеца е работил в завода за висококачествен чугун, но не означава че е
предизвикано от условията на труд. За да бъде приета основателност на иска за
вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат
доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона и настъпила, в резултат
на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се
предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на
чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС, т.е.
отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал.1/, както и при
поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
"лишаване от свобода" или "задържането под стража",
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност /чл. 3, ал.2/. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата
молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението
на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал
относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им първостепенният
съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по
делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни
изводи. Правилен
е изводът на административния съд, изведен от установената по делото фактическа
обстановка, че в случая липсват незаконосъобразни действия или бездействия от
страна на затворническата администрация по отношение на ищеца, които да са
довели до заболяването му- неинсулинозависим захарен диабет и т. н. по смисъла
на чл. 3, ал. 2 от ЗИЗНС, поради което съдът счита, че не е налице първата
предпоставка за реализиране на отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
В
обжалваното съдебно решение са изложени подробни съображения, които съставът на
съда, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК споделя, поради което и същите не
следва да бъдат преповтаряни.Изводите на съда за недоказаност на предпоставките за постановяването на осъдителното
решение са правилни. При разглеждане на делото
първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на решението му
При така изложените съображения решението на съда като
правилно следва да бъде оставено в сила.
Съгласно
чл.286, ал.2 от ЗИНЗС, когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да
заплати разноските по производството, като разноските се заплащат от ищеца и
при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. Нормите на чл.286,
ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, са специални и дерогират общото правило на чл.78, ал.3 от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска заплащане на направените
от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо искането на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд –
Плевен, касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 245 от 10.05.2019 г., постановено по адм. дело № 765/2018 г.
по описа на Административен съд – Плевен.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/