№ 322
гр. Разград , 01.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на първи септември, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Емил Д. Стоев
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно
гражданско дело № 20213300500224 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез
пълномощник против Разпореждане от 25. 06. 2021 г. по ч. гр. д. № 465/ 2021 г. по описа на
Исперихския районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С.
З. Х. в частта за сумата 650, 01 лв. , представляваща обезщетение за забава за периода от 12.
10. 2019 г. до 01. 06. 2021 г., като неоснователно. Жалбоподателят твърди, че
разпореждането в тази част е незаконосъобразно. Моли обжалваното от него разпореждане
да бъде отменено и да бъде уважено заявлението му в цялост.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на
обжалвания акт, констатира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Производството по делото е образувано пред РС Исперих по депозирано заявление
от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист по чл. 410 от ГПК срещу С. З. Х. за сумата 2 180, 20 лв. главница по
Договор за паричен заем № 245199 от 13. 12. 2018 г., сключен между „Сити кеш“ ООД и
заемополучателя, вземанията, по който са прехвърлени в полза на заявителя с договор за
цесия от 02. 11. 2020 г.; 38, 91 лв. договорна лихва за периода от 11. 10. 2019 г. до 13. 03.
2020 г.; сумата 650, 01 лв. обезщетение за забава за периода от 12. 10. 2019 г. до датата на
подаване на заявлението 01. 06. 2021 г., законната лихва върху главницата, считано от
1
датата на подаване на заявлението, както и направените разноски по делото – 57, 38 лв. за
заплатена държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
С обжалваното разпореждане районният съд е оставил без уважение заявлението на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в частта за сумата 650, 01 лв. , представляваща
обезщетение за забава за периода от 12. 10. 2019 г. до 01. 06. 2021 г., тъй като вземането не е
доказано по размер. Приел е, че претендираната сума надхвърля действителния размер на
лихвата, изчислена с онлайн калкулатор дори и начислена върху неплатените месечни
вноски за главница и възнаградителна лихва.
Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав
приема следното: Частната жалба е основателна.
Основателен е доводът в частната жалба за необоснованост на съдебния акт, досежно
отхвърляне претенцията на заявителя по отношение на сумата 650, 01 лв. , представляваща
обезщетение за забава за периода от 12. 10. 2019 г. до 01. 06. 2021 г. Законодателно уредената
отговорност на длъжника при неизпълнение на парично задължение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
съизмерима със законната лихва от датата на забавата без покана от кредитора, като
императивните норми на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК ограничават отговорността на потребителя по
договор за потребителски кредит при допусната от него забава до заплащането само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може
да надвишава законната лихва. В чл. 7, т.1 от процесния договор за паричен заем е уговорено
в случай на просрочие, че потребителят дължи и законната лихва върху цялата просрочена
сума за целия период на просрочие. Затова, ако длъжникът не плати в срок тази цена на
кредитора, той дължи мораторна лихва върху просрочените суми – главница и
възнаградителна лихва, по реда и условията на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл е формирана
последователна и трайно непротиворечива практика на ВКС- Решение № 1001 от 5.07.1999 г.
на ВКС по гр. д. № 357/99 г., V г. о. ,Решениe № 1253 от 20.10.1999 г. на ВКС по гр. д. №
265/99 г. , Определение № 765 от 31.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 1657/2018 г., II т. о., ТК.
В това производство съдът проверява само наличието на предпоставките за издаване
на заповед за изпълнение. Преценката по същество, относно съществуването на
материалното право, предмет на заявлението следва да се извърши по исков ред и да се
разреши в същото двустранно състезателно производство, какво заповедното не е. В
подаденото заявление по чл. 410 ГПК в т. 9 е посочен вида и размера на всяко от
претендираните парични вземания като главница, договорна лихва, законна лихва за забава и
за периода за който се отнасят, а изложените в т. 12 обстоятелства обосновават възникнали
правоотношения по договор за кредит и за цесия, на основание на които се претендират
посочените в заявлението вземания. Изложените в т. 9 и т. 12 от заявлението твърдения
съдържат надлежно конкретизиране по основание и размер на всяко от претендираните
вземания и дават основание да се приеме, че същите са индивидуализирани и не следва да се
изисква от заявителя посочването на допълнителни данни. Посочени са правното естество на
2
задължението, правопораждащите го факти, неговото съдържание и характер. От външна
страна е налице формална редовност на заявлението, което е процесуална предпоставка за
издаване на заповед по чл. 410 ГПК за заявените вземания.
По изложените съображения, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в
отхвърлителната му част, досежно сумата от 650, 01 лв. , представляваща обезщетение за
забава за периода от 12. 10. 2019 г. до 01. 06. 2021 г. и вместо него да се разпореди
издаването на исканата заповед за изпълнение. На заявителят се дължат деловодни разноски
съразмерно на уважената част от претендираната сума със заявлението.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 25. 06. 2021 г. по ч. гр. д. № 465/ 2021 г. по описа на
Исперихския районен съд В ЧАСТТА, с която е оставено без уважение заявлението на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК срещу длъжника С. З. Х. в частта за сумата 650, 01 лв. , представляваща обезщетение за
забава за периода от 12. 10. 2019 г. до 01. 06. 2021 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение за парично задължение по чл. 410 от ГПК в
полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу длъжника С. З. Х. за сумата 650, 01
лв. , представляваща обезщетение за забава за периода от 12. 10. 2019 г. до 01. 06. 2021 г. по
Договор за паричен заем № 245199 от 13. 12. 2018 г. , сключен между „Сити кеш“ ООД и С.
З. Х.; съдебни разноски общо в размер на 35, 66 лева.
Изпраща делото на РС Исперих за издаване на заповед за изпълнение за горната сума.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3