Р Е Ш Е Н И Е
№................../...................2022 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и девети септември 2022 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
2. М. БАХЧЕВАН
при секретар
Галина Владимирова и с участието на прокурор Силвиян Иванов от Варненска
окръжна прокуратура изслуша докладваното от съдия-докладчик М. БАХЧЕВАН касационно
административно-наказателно дело № 1393/2022 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е
образувано въз основа на касационна жалба от М.Д.И., ЕГН: **********, с адрес: ***,
чрез адв. Ч., срещу решение № 498/10.04.2022 г. на Варненския районен съд
(ВРС), постановено по НАХД № 20213110205103/2021 г., с което е потвърдено
наказателно постановление №21-0819-003437/08.09.2021 г. на Началник група към
ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“ – Варна, с което на М.Д.И. за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 182,
ал. 1, т. 6 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700,00
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
Касационната
жалбоподателка твърди, че решението на ВРС е незаконосъобразно и неправилно,
постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в
нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Счита, че обжалваното решение е
постановено при неизяснена фактическа обстановка, като сочи че не е установено
местоизвършването на нарушението, което е в нарушение на чл. 57, ал. 1, т.5 от ЗАНН. Твърди, че ВРС не се е произнесъл по направеното с жалбата възражение, че
в АУАН е записано, че жалбоподателя управлява собствения си лев автомобил, а в
наказателното постановление е посочено, че се наказва като собственик на лек
автомобил, като сочи че в случая не се касае за техническа грешка, която може
да се поправи по реда на чл. 53, ал.2 от ЗАНН. Излага твърдения, че е
недопустимо с наказателното постановление лицето да бъде наказано за
административно нарушение със същата правна квалификация, но различно описание
на съставомерните признаци. На изложените основания се иска отмяна на
обжалваното съдебно решение и отмяна на издаденото наказателно постановление.
Ответникът –
Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, по съображения,
подробно изложени в депозирани чрез процесуален представител писмени бележки,
оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението на ВРС да бъде
оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН.
В случай на уважаване на касационната жалба и претендиране на разноски за
адвокатско възнаграждение, моли за присъждането им в минимален размер.
Представителят
на контролиращата страна – ВОП, изразява становище за неоснователност на
касационната жалба и пледира решението на ВРС да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на
правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за която
решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
Обжалваното
решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията,
разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на
Районен съд – Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от
едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт
е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба
срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.
Административен
съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и следващите от АПК,
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след
извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и
предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С оспореното
пред районния съд НП, М.И. е наказана за
това, че на 21.06.2021 г. в 10:25 часа, в град Варна, по „Аспарухов мост“, на
северен пътен възел с посока на движение към гр. Бургас, с ATTC CORDON M2 № MD1194 е заснето
управлението на л.а. „Фиат 500“ с ДК №В **** ТС, отчетена е скорост на движение
на автомобила 104 км/ч. Записът от техническото сродство е регистриран под
№6719 от Единния център за обработка на нарушения.
Въз основа
на събраните по делото доказателства, ВРС е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като в наказателното
постановление се съдържа описание на извършеното нарушение, което е
индивидуализирано в степен, позволяваща на привлеченото към
административно-наказателна отговорност лице да разбере в какво е обвинено и да
упражни правото си на защита. Въззивният съд е изложил аргументи
за установеност на административното нарушение, както и за правилно определяне
от административно-наказващия орган (АНО) на квалификацията на деянието и на
приложимата санкционна норма. Посочил е, че нарушението е установено и заснето
с годно автоматизирано техническо средство, вписано в регистъра на одобрените
средства за измерване. Констатирал
е, че не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Настоящата
касационна инстанция намира решението на ВРС за правилно, като напълно
възприема изложените в него съображения и достигнатите въз основа на тях правни
изводи.
Неоснователно
се твърди в касационната жалба, че решението е постановено при неизяснена
фактическа обстановка. От приложения по делото снимков материал се установява
точното местоизвършване на нарушението. Видно от приложената снимка освен
локацията – Аспарухов мост, северен пътен възел, Варна, България, в посока гр.
Бургас са посочени и GPS координати на разположението на
камерата. От приближения кадър в
изготвената снимка ясно се вижда пълният регистрационен номер на автомобила, с
който е извършено нарушението, като от наличната в административната преписка
справка се установява, че същият е собственост на М.Д.И.. При определянето на
точната скорост на движение на управлявания от И. автомобил е приспаднат
дължимият съгласно чл. 755, ал. 1, т. 2, предложение първо от Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, толеранс от 3 km/h, което се
установява от общата информация, отразена под изготвената снимка, приложена по
административно-наказателната преписка.
Неоснователно в касационната жалба се твърди, че при
постановяване на решението си въззивният съд не е обсъдил възраженията ѝ,
че в АУАН е посочено, че
жалбоподателката управлява собствения си лек автомобил, а в НП е посочено, че
се наказва като собственик на лек автомобил. Напротив, въззивният съд е изложил
подробни мотиви в тази насока, които се споделят от настоящата касационна
инстанция. Видно от описанието в АУАН и в НП, е че се ангажира отговорността на
И.. Съгласно чл. 188 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако
не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. При установеност,
че към датата на извършване на доказаното по безсъмнен начин административно
нарушение, лек автомобил „Фиат 500“ с рег. № В **** ТС е собственост на
касационната жалбоподателка, и предвид представената в хода на
административно-наказателното производство декларация за предоставяне на
информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП, в която М.И. декларира,
че не може да посочи, кой е управлявал притежаваното от нея МПС на 16.08.2021
г., около 10:25ч., правилно АНО е ангажирал административно-наказателната отговорност
на собственика на превозното средство съобразно разпоредбата на чл. 188, ал.1,
изречение второ от ЗДвП.
Съдът намира, че посочването в НП на факта, че се
налага наказание след попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП не е свързано с
различно описание на нарушението, от описаното в АУАН, нито е довело до промяна
в приложената административно-наказателна разпоредба, каквато в случая е чл.
182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, поради което не е ограничило правото на защита на
наказаното лице.
Настоящата инстанция напълно споделя изложените от ВРС
мотиви относно липсата на основния за квалифициране на случая като маловажен по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, и на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
препраща към тях. Засеченото превишаване на скоростта над допустимата за
населено място не сочи към малозначителност на деянието.
По изложените съображения, касационният съдебен състав намира, че
обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон
и при липса на заявените в касационната жалба основания за неговата отмяна,
поради което е дължимо оставянето му сила.
Предвид
крайния изход на спора и изрично и своевременно заявеното искане на
процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от
Закона за правната помощ, и като съобрази,
че делото не се отличава с
висока степен на фактическа и правна сложност и е приключило след провеждането
само на едно открито съдебно заседание, в което Областна Дирекция на МВР –
Варна не е била процесуално представлявана, съдът намира, че в полза на
ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение за касационната съдебна инстанция, изчислени съобразно чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80,00 лева, които
касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати.
По
изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо,
предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Шести касационен
състав на Административен съд – Варна
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 498/10.04.2022 г. на
Варненския районен съд, постановено по НАХД № 20213110205103/2021 година.
ОСЪЖДА М.Д.И., ЕГН:
**********, с адрес: *** да заплати в полза на Областна дирекция на МВР – Варна
разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на
80,00 (осемдесет) лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.