РЕШЕНИЕ №
гр. Велинград, 17.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар Мария Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1307 по описа на съда за 2018
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.238 ГПК.
Предявени са от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, представляван от О.Б.Ш.,
с адрес: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда №6, чрез адв.В.Г.,
против А.М.Г., ЕГН **********, с
адрес ***, с която са предявени установителен иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, с който се иска да бъде установено по
отношение на ответника, че последният дължи на ищцовото дружество сумата от
общо 119,45 лв., представляваща неплатени далекосъобщителни услуги за абонатен
№ *********, за периода от 18.08.2016 г.
до 17.01.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 05.07.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за
изпълнение № 559 от 10.07.2018 г., по гр.д. № 967, по описа на Велинградския
районен съд за 2018 г., както и осъдителен иск с правно основание чл. 347, ал.
2 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, с който се иска ответникът да бъде
осъден да заплати на ищцовото дружество сума в размер на 319,80 лева, представляваща неизплатени
лизингови вноски по Договор от 07.09.2016 г., за мобилен номер 0899/512347, за
периода след м.01/2017 г. до м. 08/2018 г., с абонатен номер № *********.
Ищцовото дружество „Теленор България“ ЕАД твърди, че подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което била издадена заповед за
изпълнение от № 559 от 10.07.2018 г., по гр.д. № 967, по описа на Велинградския
районен съд за 2018 г, като на основание чл. 415 вр. Чл. 47, ал. 5 ГПК му били
дадени указания за предявяване на настоящия установителен иск, поради което е
налице правен интерес. Излага, че между страните бил сключен договор за мобилни услуги от 07.09.2016 г., с
клиентски номер № *********, с мобилен №
+359899/512347, с избрана абонаментна програма НонСтоп 29,99 лв., с уговорен
срок на действие за периода до
07.09.2018 г., при използване на преференциални условия на Оператора, по
силата на който ответникът взел мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J5 Dual Black на изплащане- 23месечни
лизингови вноски, в размер на 15,99 лева всяка, съгласно уговорения погасителен
план по лизинговия договор. Твърди се, че за потребените от абоната услуги за
периода от 18.08.2016 г до 17.01.2017 г. ищцовото дружество е издало фактури №
**********/18.09.2016 г., № *********/18.10.2016 г. и фактура № **********/18.11.2016 г. на обща стойност от
119,45 лв.. Поддържа се, че предвид предсрочното прекратяване на сключения
договор ответникът дължи и лизнговите вноски за предоставенето му мобилно
устройство в общ размер на 319,80 лева. Предвид изложеното се моли съдът да
постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между
страните, че А. М. Г. дължи на „Теленор България“ ЕАД, сумата от
от общо 119,45 лв., представляваща неплатени далекосъобщителни услуги за
абонатен № *********, за периода от
18.08.2016 г. до 17.01.2017 г., ведно със законната лихва, считано от
05.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена
заповед за изпълнение № 559 от 10.07.2018 г., по гр.д. № 967, по описа на
Велинградския районен съд за 2018 г., както и ответникът да бъде осъден да
заплати на ищцовото дружество сума в размер на
319,80 лева, представляваща неизплатени лизингови вноски по Договор от
07.09.2016 г., за мобилен номер 0899/512347, за периода след м.01/2017 г. до м.
08/2018 г., с абонатен номер № *********. Ангажира доказателства. Претендира
разноски.
Ответникът в срок по чл. 131 ГПК не депозира отговор на исковата молба.
Конкретната преценка за наличието на предпоставките по чл. 239, ал.1, т.1 и т.2, пр.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника, съдът извежда от наличните по делото данни, че на ответника А.М.Г.
е връчен препис от
исковата молба и доказателствата, с указания за възможността за представяне на
отговор и за последиците от неподаването му, както и обстоятелството, че не е
подал отговор, не се явява в съдебно заседание, за което е редовно призован и
не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като от представените
към исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна
основателност на предявения иск на основание чл. 238 ГПК и чл. 239 ГПК. Ето
защо съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по направеното от ищеца искане.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал.2 от ГПК неприсъственото решение
не се мотивира по същество, поради което и съдът не излага подробни мотиви за
уважаването на исковите претенции, а същото се основава единствено на наличието
на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
По разноските
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на
направените от него разноски в двете производства, съобразно уважената част от
исковете или на сума в общ размер на 303.89 лв., представляващи платена държавна такса и
възнаграждение за един адвокат в заповедното производство, съобразно
установената част от вземането и платени държавна такса и възнаграждение за
един адвокат в исковото производство, съобразно представените доказателства и
списък по чл. 80 ГПК.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения от „Теленор България“ ЕАД,
ЕИК *********, представляван от О.Б.Ш., с адрес: гр. София, ж.к. „Младост 4“,
Бизнес Парк София, сграда №6, против А.М.Г.,
ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД, че А.М.Г., ЕГН ********** дължи на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, сумата от общо 119,45 лв., представляваща неплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен №
*********, за периода от 18.08.2016 г. до 17.01.2017 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 05.07.2018 г. до окончателното
изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 559 от 10.07.2018
г., по гр.д. № 967, по описа на Велинградския районен съд за 2018 г..
ОСЪЖДА А.М.Г., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ
на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, представляван от О.Б.Ш., с адрес: гр.
София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда №6, на основание чл. 347, ал.
2 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, сума в размер на 319,80 лева, представляваща неизплатени
лизингови вноски по Договор от 07.09.2016 г., за мобилен номер 0899/512347, за
периода след м.01.2017 г. до м. 08/2018 г., с абонатен номер № *********, а на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 303.89 лв.,
представляваща сторените по делото разноски от ищеца.
Решението
на основание чл. 239, ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване.
РАЙНОЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА