Р Е Ш Е Н И Е
№ 260015/05.01.2021 год., град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на четиринадесети декември две хиляди и двадесета година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при секретаря Ст.Добрева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 3100 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Виа вал“ ЕООД против против „Гия“ ЕООД, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцовото сумата от 2112.30 лв. - посредническо възнаграждение, дължимо по сключен на 31.10.2018 год. между страните договор за посредничество, сумата от 3520.50 лв. - договорна неустойка за забава, мораторна лихва в размер на 95.06 лв., начислена върху посредническото възнаграждение за периода от 10.01.2020 год. до 19.06.2020 год., както и законната лихва върху същото, начиная от 19.06.2020 год. до окончателното му изплащане.
Исковете са с правно основание в чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.51 от ТЗ, чл.86, ал.1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД, и както е прието с определението по чл.140 от ГПК - са допустими.
В съдебно заседание се поддържат от адвокатския пълномощник на ищцовото дружество, който моли за уважаването им и присъждане на разноски. Ангажира доказателства.
Процесуалният
представител на ответното дружество оспорва основателността на исковете, по съображения,
изложени в отговора.
След анализ на събраните по делото доказателства, Бургаският районен съд намира за установени следните факти, имащи отношение към правилното решаване на спора:
На 31.10.2018 год. между „Виа вал“ ЕООД - посредник и „Гия“ ЕООД - възложител, е сключен договор, по силата на който посредникът се е задължил, срещу възнаграждение, платимо от възложителя, да управлява процесите по международен транспорт на стоки/товари, извършвани с товарни автомобили на последния, по маршрути, определени от трети лица, чиято собственост са товарите. Възнаграждението е договорено на 250 евро без ДДС за всеки брой товарен автомобил (композиция от влекач и полуремарке), платимо до 10-то число на месеца, при до 3 бр. композиции, а при над 3 бр. - на 200 евро без ДДС. При сключване на договора композициите на ответника са били 2 бр., при дължимо общо възнаграждение от 500 евро без ДДС.
С анекс от 31.10.2019 год. страните са преуредили взаимоотношенията си по договора, само досежно ответниковите композиции, които са увеличени на 9 бр., при дължимо общо възнаграждение от 1800 евро без ДДС. Останалите клаузи от договора са останали непроменени.
На 10.01.2020 год. „Виа вал“ ЕООД е издало фактура с № 385 от същата дата, за предоставена на „Гия“ ЕООД „услуга по договор от 31.10.2018 г./анекс от 31.10.2019 г. за м.януари 2020 год. /900 евро х 1.95583/“, на стойност от 2112.30 лв. с вкл. ДДС. Фактурата е подписана само за ищцовото дружество-доставчик на услугата.
Съгласно
заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
изслушано и прието в проведеното открито съдебно заседание, процесната фактура е
осчетоводена при ищеца „Виа вал“ ЕООД на датата, на която е издадена, а
дължимият по нея ДДС е начислен и внесен в бюджета, но същата не фигурира в
дневника за покупки на ответното „Гия“ ЕООД и стойността и не участва в
резултата на справка-декларацията по ЗДДС, за периода от м.01.01.2020 год. -
04.12.2020 год.
Налична е и подробна електронна корепонденция между страните, във връзка с осъществяваното посредничество от страна на ищцовото дружество, в изпълнение на сключения между страните договор, вкл. и за м.януари 2020 год. (л.81 от делото), в частност - комуникации със спедитор за търсене на товари за композициите на ответника.
Тези факти, извлечени от коментираните доказателства, са достатъчни, за да се формира у настоящия състав убеждение за основателност на иска за посредническо възнаграждение и законна лихва за забава, както и неоснователност на иска за договорна неустойка.
Очевидно, между страните е бил сключен договор за посредничество. Начинът, по който е уговорено възнаграждението, не оставя съмнение, че то се дължи авансово за всеки месец, както и че не е обвързано с постигане на определен резултат от посредничеството. Т.е. то е дължимо, стига посредникът да е полагал усилия (грижата на добрия търговец) в изпълнение на възложеното му посредничество. Вярно е, че договорът е прекратен от страна на възложителя-ответник с изявлението му, отправено до посредника-ищец на 13.01.2020 год., но доколкото липсват данни по делото, от които да се извежда, че това е станало по взаимно съгласие - според предвиждането на чл.9 от договора, следва да се приеме, че прекратяването е извършено едностранно, при условията на чл.10 от същия - с предизвестие, отправено от „Гия“ ЕООД, в каквато насока изявлението на последното следва да се цени. Това изявление е прието от „Виа вал“ ЕООД на същата дата, следователно прекратяването е настъпило на 13.02.2020 год. И понеже, както се каза, за м. януари 2020 год. (докато договорът е обвързвал страните) посредникът е изпълнявал възложените му с договора задължения, в т.ч. за осигуряване товари на ответниковите 9 бр. композиции, възнаграждението е дължимо, а искът за заплащането му - основателен, независимо от факта, че фактурата за предоставената услуга не е осчетоводена от възложителя. Съставянето на същата не е сред правопораждащите факти за дължимост на възнаграждението, но при определени други условия би могла да се цени като доказателство за това.
Тъй като липсват доказателства, а впрочем - и твърдения, възнаграждението да е било заплатено на падежа, респ. до приключване на съдебното дирене, основателен е и искът за заплащане на лихва за забава, начислена върху същото за периода от деня, следващ падежа - 11.01.2020 год., до датата, предхождаща предявяване на иска - 18.06.2020 год., чийто размер съдът, по реда на чл.162 от ГПК, определя на 93.88 лв., както и за законната лихва, начиная образуване на делото - 19.06.2020 год. до окончателното изплащане.
Що се касае до иска за заплащане на неустойка,
то същият е неоснователен, поради нищожност на неустоечната клауза. Тук следва
да се има предвид, че с нея се накърняват добрите нрави, а за валидността й
съдът следи служебно - ТР № 1/2009 год. Така, както е уговорена изначално, неустойката
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и
създава предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора - ищец. Уговорена
е като мораторна, за което законова или друга пречка няма, но от пръв поглед
впечатление прави начина, по който е определен размера й. Съгл. чл.13 от договора, тя се дължи в размер на едно
месечно възнаграждение, при забавено плащане с повече от един месец, но дори и така
надхвърля повече от десетократно легалния критерий за обезвреда при
неизпълнение на парични задължения -
размера на дължимата законна лихва за забава, и то начислена за цяла година.
Ето защо, следва
да се постанови решение, с което исковете по чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр.
с чл.51 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД - за заплащане на посредническо възнаграждение и законна лихва за забава, да
се уважат за основателните им размери, а иска по чл.92 от ЗЗД - да се отхвърли.
Предвид изхода на
спора и на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, на страните се следват
деловодни разноски, които за «Виа вал» ЕООД възлизат на 548.35 лв., вкл.
държавна такса, депозит за вещи лице и адвокатски хонорар, който съдът, с оглед
фактическата и правна сложност на делото, не намира за прекомерен.
Липсват доказателства за разноски, сторени от «Гия» ЕООД, поради което на същото такива не се присъждат.
Водим от изложеното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Гия“ ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление: с.Дюлево, общ.Средец, ул.“Шипка“ № 70, представлявано от Георги Шивачев, да заплати на „Виа вал“ ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Мария Луиза” № 17, ет.4, ап.18, представлявано от Л.В., на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.51 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 2112.30 лв. - посредническо възнаграждение, дължимо по сключен на 31.10.2018 год. между страните договор за посредничество, ведно с мораторна лихва в размер на 93.88 лв., начислена върху посредническото възнаграждение за периода от 11.01.2020 год. до 18.06.2020 год., както и законната лихва върху същото, начиная от 19.06.2020 год. до окончателното му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за договорна неустойка в размер на 3520.50 лв., както и иска за мораторна лихва - за горницата над уважения до пълния предявен размер от 95.06 лв., начислена върху посредническото възнаграждение за 10.01.2020 год. и за 19.06.2020 год.
ОСЪЖДА „Гия“ ЕООД да заплати на „Виа вал“ ЕООД деловодни разноски за настоящото производство, в размер на 548.35 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: А. Радев
Вярно с оригинала!
С. Добрева