№ 10224
гр. София, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20221110166458 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Предявени е иск с правна квалификация чл.422 от ГПК, вр. чл.55 от ЗЗД– за
признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца суми,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, представляващи
за платени от ищеца на ответника без основание суми по договор за кредит,
сключен с ..., чиито правоприемник е ответникът.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ... бил сключен договор за
кредит, по който ищецът изпълнил задълженията си. Твърди се, че договорът е
нищожен като противоречащ на ЗПК – чл.10 и чл.11 от Закона, при евентуалност
твърди нищожност на отделни негови клаузи - твърди се нищожност на клаузата
за лихва като противоречаща на чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, както и клаузите относно
застраховка защита на плащанията и такса за усвояване на кредита. Така въз
основа на нищожен договор, респ. въз основа на нищожни договорни клаузи
ответникът е получил без основание суми, които не му се следват и подлежали на
връщане. Претендират се разноските по делото.
Ответната страна намира исковете за допустими, но ги оспорва изцяло като
неоснователни и недоказани. Твърди, че договорът между страните не е нищожен,
1
не са нищожни и оспорените клаузи, поради което претендираните суми не са
платени без основание. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК, срещу ответника в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение за негови задължения за връщане на суми, представляващи
надвнесени суми за по договор за заем.
Претенцията по чл. 55, ал.1 от ЗЗД, предявена от ищеца, почива на
твърденията за нищожност на договорни клаузи, в резултат от което се е
достигнало до внасяне на по-голям размер от дължимите суми, при което, при
липса на основание, ответникът е получил суми, които не му се следват.
Елементите на неоснователното обогатяване по смисъла на закона са липса на
основание, обедняване на едно лице, обогатяване на друго лице и
причинноследствена връзка между обедняването и обогатяването, които в
настоящия случай са налице.
Установява се по делото от представените писмени доказателства, че на ...г.
между ищеца и ..., чиито правоприемник е ответкът, е сключен Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта №... от ... г., съгласно който дружеството е
предоставило на ответника парична сума в размер на 4 000 лева, срещу
задължението на ищеца за връщането на сумата на месечни вноски до
05.05.2019г., при годишен процент на разходите 59.85%, лихвен процент 59.85%,
застрахователна премия 960 лева.
Установено е по делото, че със сключване на договора, му е удържана
сумата от 140 лева като „такса за усвояване на кредита”. Сумата не е предоставена
на кредитополучателя.
Установено е по делото / от приетото заключение на вещото лице по
допуснатата ССчЕ, което съдът цени като компетентно изготвено и неоспорено от
страните/, че ответникът е усвоил паричната сума, и по отмуснатия кредит е
внесъл обща сума в размер на 9 472.40 лева, от които 864.00 лева са платени
застрахователни премии, които са превеждани на застрахователя.
Предвид това, съдът приема, че между страните е възникнало
правоотношение по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Към
момента на сключване на процесния договор е действал ЗПК / обн.ДВ бр.
18/05.03.10 г./, който урежда особени изисквания за предоставяне на
2
потребителски кредит, както и Закон за защита на потребителите, който урежда
защита на особена категория длъжници - потребители по смисъла на § 13, т. 1
ЗЗП. Процесният договор попада в обхвата и регулацията и на двата закона,
поради което и всички техни предписания го обвързват.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК, който е
приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които –
общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент
по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т.
10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски (т. 11).
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за
потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
Тази недействителност е по - особена по вид с оглед на последиците й, визирани в
чл. 23 ЗПК - когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно
цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита,
но не дължи връщане на лихви и другите разходи.
По повод съдържанието на сключения договор за потребителски кредит
между ... и ответника, съдът приема, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 11 и т.12 от ЗПК.
В разпоредбите на чл. 11, т.11 и т.12 ЗПК е поставено изискване в
съдържанието на договора за потребителски кредит да се съдържа и погасителен
план. Погасителният план посочва дължимите плащания, сроковете и условията
за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи;
3
когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи
могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се
посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до
последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи
съгласно договора за кредит.
В конкретния случай, в договора за заем са посочени параметри и условия
/брой, размер на погасителните вноски, обща стойност на плащанията, размер на
годишния процент на разходите и размер годишния лихвен процент/.
Заемодателят се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности
на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва ясно разписана методика на
формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно
са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР/. Следва да се
посочи още, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и
приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин,
различен от законовия е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, към момента
на сключване на договора, са неизвестни за заемателя.
Вярно е, че в договора е посочен е размерът на съответните плащания и
срокове за това, но не е осъществено разбиване по пера на това задължение, от
която разбивка да е ясно, какво е задължението за главница и какво е
задължението за лихви, като такива се предвиждат в контракта. Не става ясно как
се формира месечната погасителна вноска, т.е. в стойността на всяка една от тези
вноски какъв е размерът на главницата, на лихвите, респективно на други
предвидени задължения. В договора е посочен годишен лихвен процент, от който
обаче не става ясно по какъв начин той се отразява в размера на погасителните
вноски. Липсва погасителен план, съставен съгласно изискванията на закона,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за
целите на погасяването.
Поради това съдът прие, че по същество в конкретния случай липсва
погасителен план, съставен съгласно изискванията на закона, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за
целите на погасяването. Ирелевантен в случая е фактът, че както лихвеният
процент, така и годишен процент на разходите са определени като фиксиран
4
процент от общата сума, тъй като от тази уговорка не може да се извлече
информацията за размера на включените в месечната погасителна вноска суми за
главница, лихва и кредит за покупка на застраховка. Неясно остава дали и тези
суми са с фиксиран размер във всяка погасителна вноска или първо се заплащат
таксата за обслужване на кредита и лихвата и едва тогава се изплаща главницата.
Тези данни имат съществено значение за изчисляване на дължимите лихви и
разноски по обслужване на кредита, тъй като за база за изчислението им ще служи
неизплатената част от главницата. Дори и да се приеме, че за кредитополучателя е
изначално ясно какъв е процентът на оскъпяване на кредита, това не освобождава
кредитора от задължението, вменено му с императивна правна норма от ЗПК, да
информира своя контрагент за условията за заплащане на месечната погасителна
вноска и за това каква част от главницата ще бъде платена с всяка месечна вноска
и каква част представлява т.нар. "оскъпяване“ на кредита.
Липсата на изрично посочените в чл. 22 във вр. с 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК
реквизити на договора за кредит водят до недействителност на същия, като в
закона не е предвидена възможност тези реквизити да са определяеми.
Поради неспазване посочените законови изисквания, договорът за
потребителски кредит е недействителен, като за недействителността на договора
съдът следи и служебно.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихви или други разходи по кредита.
От заключението на вещото лице по приетата ССчЕ се установява, че
съгласно погасителния план, прилаган от ответника и въз основа на нищожен
договор за заем, ищецът е внесъл обща сума в размер на 9 472.40 лева, при чиста
стойност на отпуснатия кредит в размер на 3 860 лева, при което надвнесената
сума е в размер на 5 612.40 лева, съставляваща разликата между внесената от
ищеца сума и дължимата чиста стойност на кредита.
Претенцията по чл. 55, ал.1 от ЗЗД, предявена от ищеца, дължи
основателността си на обстоятелството, че с въз основа на нищожен договор
ответникът е получил суми, които не му се следват и подлежат на възстановяване.
Налице е липса на основание, обедняване на едно лице, обогатяване на друго лице
и причинноследствена връзка между обедняването и обогатяването. В резултат от
прилагането на нищожен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №... от
5
... г. се е стигнало до внасяне на суми в по-висок размер от дължимите, от което
следва и че е настъпило обогатяване на едно лице и обедняване на друго.
Поради това съдът прие, че в настоящия процес, по безспорен начин се
установява че ищецът е внесъл сумата от 5 612.40 лева, която сума представлява
разликата между отпуснатия кредит и реално заплатените суми по договора за
заем. Сумите са надвнесени - плащането им е извършено при начална липса на
основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и подлежат на връщане.
Предявеният частичен иск е основателен в пълен размер и следва да бъде уважен.
В тази връзка неоснователните са доводите на ответника за недължимост на
сумата поради изтекла давност. Приложим за процесните вземания е 5-годишният
давностен срок по чл.110 от ЗЗД, като съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В
настоящия случай, съдът приема, че това е датата, на която е извършено
последното плащане – 05.11.2018г., поради което към датата на депозиране на
заявлението – 26.05.2022г. предвиденият давностен срок не е изтекъл.
При този изход на делото разноски на ответника не се дължат. В негова
тежест следва да се възложат сторените от ищеца разноски, както и исковото, така
и в заповедното производства, при адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от
ЗА, определено в минималните размери по чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакциите съответно
към датата на издаване на заповедта и към датата на образуване на исковото
производство.
Ищецът следва да бъде осъден да внесе по сметка на СРС – ДТ от 102.25
лева за настоящото производство /представената вносна бележка касае друго дело
между същите страни/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че ..., чрез ...,
клон ... с ЕИК: ... и адрес: ..., дължи на А. Х. Т. с ЕГН: ********** и адрес: ...,
сумата от 5 112,40 лева /предявени като част от обща сума в размер от 5 612,40
лева/ - неоснователно заплатена сума по договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № ... от ... г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
6
от ГПК от 10.07.2022 г. по ч.гр.д. № 27534/2022г. на СРС, 138 състав.
ОСЪЖДА ..., чрез ..., клон ... с ЕИК: ... и адрес: ..., да заплати на А. Х. Т. с
ЕГН: ********** и адрес: ..., сумата 102.25 лева – разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА А. Х. Т. с ЕГН: ********** и адрес: ..., да заплати по сметка на
Софийския районен съд сумата от 102.25 лева – ДТ по делото.
ОСЪЖДА ..., чрез ..., клон ... с ЕИК: ... и адрес: ..., да заплати на адв. К. И.
Б., ЕГН **********, с адрес: ..., сумата от 590,00 лева - адвокатско
възнаграждение за заповедното производство..
ОСЪЖДА ..., чрез ..., клон ... с ЕИК: ... и адрес: ..., да заплати на адв. Н. И.
И., ЕГН **********, с адрес: ..., сумата от 820 лева – адвокатско възнаграждение
за исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7