Р Е Ш Е Н И Е
№ 488 15.07.2019 г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви въззивен състав,
в открито
съдебно заседание, проведено на трети юли две хиляди и деветнадесета година,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА
- ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар:
Пенка Василева
като разгледа
докладваното от съдия Атанас Атанасов в.гр.д. № 1220 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството се води по реда на чл.258
от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по
въззивна жалба на А.Д.С. *** против решение № 396/26.03.2019 г. по
гр.д.№ 1277/2018 г. по описа на Старозагорски районен съд.
Решението се обжалва като
неправилно поради незаконосъобразност, необоснованост и постановяването му при
допуснати съществени процесуални нарушение, като се излагат оплаквания, че
първоинстанционният съд неправилно не е уважил възражението на въззивника за
нищожност на договорната клауза на чл.11 от договора за правна помощ и
съдействие поради противоречието й с добрите нрави.
Излагат се съображения, че договорените
в чл.11 от договора за правна помощ и съдействие престации на страните са
нееквивалентни, поради което и самата клауза накърнява добрите нрави.
Освен това се сочи, че една и
съща сума е била уговорена веднъж като неустойка и още един път като дължимо
възнаграждение, независещо от обема на извършената от адвоката работа, поради
което е налице противоречие в самата клауза на чл.11 от договора доколкото едно
и също право е предвидено да възникне на две взаимно изключващи се основания.
Предвид твърдяната нищожност
на чл.11 въззивникът счита, че заплатеното от него възнаграждение от
1 000,00 лв. съответства на обема на извършения от адвоката труд,
изразяващ се в присъствието на проведен разпит на въззивника в качеството му на
пострадал и завеждане на застрахователна претенция.
Претендира се отмяна на
обжалваното решение и постановяването на ново, с което искът бъде отхвърлен
като неоснователен.
В срока за отговор на
въззивната жалба е подаден такъв от пълномощника – адвокат на въззиваемата
страна - „К. и С.– А. “ – гр.Стара Загора, с който жалбата е оспорена като
неоснователна.
Развити са съображения, че
обжалваното решение е правилно, т.к. е законосъобразно и обосновано, а изводите
на съда за действителност на клаузата на чл.11 от договора за правна помощ и
съдействие съответстват на събраните по делото доказателства и са основани на
правилното тълкуване и приложение на относимите материално-правни норми от
Закона за адвокатурата /ЗА/ и общите правила на договора за поръчка в Закона за
задълженията и договорите.
Според въззиваемата страна
възнаграждението по чл.11 било договорено в съответствие с чл.36, ал.4 от ЗА
като резултативно, както и било договорено възнаграждение при оттегляне или
отказ от поръчката, а до момента на оттегляне на пълномощията от страна на А.Д.С. довереника изпълнявал задълженията си
по договора добросъвестно, като е извършил редица фактически и правни действия
за защита интересите на своя доверител.
В откритото съдебно заседание въззивникът
– редовно призован, не се явява и не се представлява.
С депозирана преди провеждането на
откритото съдебно заседание нарочна молба А.Д.С. поддържа жалбата си и моли да
бъде уважена.
Въззиваемото дружество се представлява
с откритото съдебно заседание от законния си представител и от
пълномощник-адвокат, чрез които оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на
обжалваното, както и за присъждането на разноски. Представя договор за правна
помощ, списък на разноските и писмена защита.
След
запознаване със становищата на страните и въз основа на събраните
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с
предявен от „К.и С.-
Адвокатско дружество“, БУЛСТАТ № *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Стара Загора, бул.“Свети Патриарх Евтимий“ № 23а, офис 2,
представлявано от законния си представител адв.П.Х.К.– управител, действащ чрез
пълномощника си адв.З.Д. срещу А.Д.С. установителен иск по чл.422 от ГПК за
установяване съществуването на оспорено вземане за сумата от 2 000,00 лв.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното й изплащане, за което е било издадена заповед №
4129/29.11.2017 г. по ч.гр.д.№ 6447/2017 г. по описа на Старозагорския районен
съд за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Изложени са твърдения, че на
29.08.2017 г. между страните е бил сключен договор за правна помощ и съдействие,
по силата на който въззивникът /ответник в първоинстанционното производство/ е
възложил на въззиваемото адвокатско дружество извършването на всички правно
допустими действия /примерно посочени с оглед конкретната преценка – водене и
участие в граждански дела, снабдяване и представяне на документи, справки,
преговори за сключване на споразумения, представителство пред надлежни
институции и лица и др./ за защита на личните интереси на А.Д.С., свързани с
нанесените му имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена
последица от настъпило на 23.08.2017 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП/,
при което е било причинено телесно увреждане на въззивника.
В изпълнение на основния
предмет на договора дружеството поело задължение със свои средства да извърши
всички необходими разноски за изпълнение на договора като такси, възнаграждения
за вещи лица, експертизи, хонорари, командировъчни, разходи за пътуване и
всякакви други, а от своя страна А.Д.С. поел насрещните задължения да заплати
окончателните такси и разноски след точно изпълнение на задълженията от страна
на дружеството, както и хонорар в размер на 3 000,00 лв., в случай на прекратяване
на договора поради оттегляне или отказ от поръчката. Хонорарът бил договорен като
дължима насрещна престация за извършените от адвокатското дружество действия, независимо
от техния обем.
Твърди се, че с отправено до
адв.П.К. писмено изявление въззивникът прекратил договора за п равна помощ и
съдействие, без да посочи конкретни съображения, а към момента на
прекратяването от страна на дружеството били извършени фактически и правни
действия, както следва: посещение на А.С. от страна на адв.П.К. в болница
„Тракия“ за установяване на фактическото положение относно настъпилото с негово участие ПТП; няколко последващи посещения
с цел снабдяване с документи относно състоянието на въззивника, както и
снабдяване с разходни документи за извършени от последния плащания по повод
неговото лечение; предоставяне от страна на адв.К. на събраните документи на
разследващия орган по ДП № ЗМ248/2017 г. по описа на СКАТ „Пътна полиция" –
гр.Стара Загора, като с адвоката са били съгласувани въпросите към експертите
за изготвяне на авто-техническа и съдебно-медицинска експертизи; извършено
посещение на въззивника в болницата от страна на адв. К. и разследващия орган и
провеждането на негов разпит в качеството му на свидетел - пострадало лице по
горепосоченото досъдебно производство; извършено посещение от адв.К. на А.С. в
болницата след изписването му от отделение по ортопедия и преместването му в
отделение по рехабилитация за снабдяване с епикриза;
изготвяне и подаване на молба до СКАТ „Пътна полиция" – гр.Стара
Загора за снабдяване с протокол от ПТП, необходим за предявяване на
застрахователна претенция; предявяване на писмена претенция пред застрахователя
на виновния водач на основание чл. 380 от КЗ за определяне и заплащане на
полагащото се на А.С. обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди;
получаване на уведомление от застрахователя, с което са били изискани
допълнителни документи; изготвяне и подаване на
молба до наблюдаващия делото прокурор на основание чл. 107 от КЗ, с която е
поискано предоставянето па копия от исканите от застрахователя документи;
изготвяне на проект на искова молба срещу застрахователното дружество, която
адв. К. възнамерявал да предяви след изтичане па предвидените в КЗ срокове.
Твърди се, че с нарочно
уведомление от 12.10.2017 г. въззивникът е бил уведомен от въззиваемото
адвокатско дружество за всички извършени в изпълнение на договора действия и за
издадена фактура за сумата от 3 000,00 лв., дължима на основание чл.11 от
договора за правна помощ и съдействие. Фактурата била приложена към
уведомлението, а на въззивника бил даден 3 –дневен срок за изпълнение на
задължението му за плащане.
Тъй като А.С. не платил в
предоставения му срок, „К. и С. -
Адвокатско дружество“ подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение за сумата от 3 000,00 лв.
Заявлението било уважено от
съда, като била издадена заповед № 4129/29.11.2017 г. по ч.гр.д.№ 6447/2017 г.
по описа на Старозагорския районен съд за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК.
В срока за възражение А.Д.С.
подал такова, без да сочи основанията, на които оспорва съществуването на
вземането, а в последствие на 28.12.2017 г. доброволно заплатил на адвокатското
дружество сумата от 1 000,00 лв., с която частично изпълнил задължението
си по издадената фактура.
С отговора си на исковата молба ответникът е оспорил иска, като е възразил,
че към момента на прекратяване на договора на 12.10.2017 г. от негова страна,
извършените от адв.К. действия не са били на стойност от 3 000,00 лв.,
поради което доброволно е заплатил като възнаграждение за тях сумата от
1 000,00 лв.
Оспорил е клаузата на чл.11 от договора за правна помощ и
съдействие като нищожна поради противоречието й с добрите нрави, т.к.
насрещните престации били значително нееквивалетнтни, както е оспорил и издадената
фактура, т.к. не била подписана от него.
Възразил е, че дължи заплащане за единственото извършено от
адв.К. процесуално-следствено действие с негово участие, а именно разпита му в
качеството му на пострадал, а останалите извършени действия по посещенията му в
болницата били съпътстващи и за тях не се дължало отделно възнаграждение.
Оспорил е твърденията, че адв.К. се е снабдявал сам с
различни медицински документи, които са били прилагани към досъдебното
производство, както и твърденията за снабдяване от страна на адвоката с
протокол за ПТП и завеждане на претенция пред застрахователя на виновния водач,
т.к. не бил уведомен за това от страна на довереника си.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел, че оспореното
вземане съществува в претендирания размер, поради което е уважил иска.
Въззивният съд намира, че въз основа
на събраните в първоинстанционното производство доказателства фактическата
обстановка правилно е била установена от Старозагорския районен съд, поради
което на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение в
тази им част.
Безспорно
установено е, че на 29.08.2017 г. страните са сключили договор за правна помощ
и съдействие, по силата на който А.Д.С. е възложил на „К.
и С.– Адвокатско дружество“ – гр.Стара Загора извършването на правно допустими
действия /примерно посочени с оглед конкретната преценка – водене и участие в
граждански дела, снабдяване и представяне на документи, справки, преговори за
сключване на споразумения, представителство пред надлежни институции и лица и
др./ за защита на личните интереси на А.Д.С., свързани с нанесените му
имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от
настъпило на 23.08.2017 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП/, при което е
било причинено телесно увреждане на въззивника.
Съгласили са се доверителят да заплати на довереника
възнаграждение в размер на 20 % от сумата, получена от А.С. като обезщетение и
лихви за нанесените имуществени и неимуществени вреди в случай, че бъде
постигнато извънсъдебно споразумение с причинителя на вредата, и 25 % от
сумата, получена от А.С. като обезщетение и лихви за нанесените имуществени и
неимуществени вреди в случай, че обезщетение бъде постигнато по съдебен ред,
независимо от това дали е постигнато в наказателно или гражданско
съдопроизводство.
Договорили са за воденето на граждански или наказателни
дела да се дължат допълнително договорени адвокатско възнаграждение, които не
се включват в процентно уговореното възнаграждение.
В чл.10 от договора за правна помощ и съдействие е
предвидено адвокатското дружество да извърши със свои средства всички
необходими разноски за изпълнение на договора като такси, възнаграждения за
вещи лица, експертизи, хонорари, командировъчни, разходи за пътуване и всякакви
други, като окончателните такси и разноски по дела се заплащат от доверителя
след точно изпълнение на задълженията по чл.3 от договора.
В чл.11 от договора за правна помощ и съдействие, именуван
„неустойка“ страните са уговорили при оттегляне или отказ от поръчката
доверителят да дължи хонорар в размер на 3 000,00 лв. за извършените от
довереника действия, независимо от техния обем, като хонорарът се дължи
независимо от договореното процентно възнаграждение във връзка с изпълнение на
задълженията от страна на довереника. Всички направени от довереника във връзка
с изпълнение на договора безусловно се възстановяват от доверителя, в случай на
прекратяване на договора поради оттегляне или отказ от поръчката.
Безспорно установено е, че на 12.10.2017 г. адв.П.К. е
получил изявлението на А.С., с което последният е прекратил договора за правна
помощ и съдействие, оттеглил е всички дадени му пълномощия да го представлява
пред различните компетентни институции във връзка с ПТП на 23.08.2017 г., при
което са му били причинени телесни увреждания, поискал е да бъде уведомен за
извършените до момента действия и дължимото за тях възнаграждение, както и
връщането на всички предоставени от него документи.
С уведомление от същата дата „К. и С.– Адвокатско
дружество“ – гр.Стара Загора е уведомило А.Д.С. за всички извършени до момента
фактически и правни действия; за дължимото по силата на чл.11 от договора за
правна помощ и съдействие възнаграждение в размер на 3 000,00 лв., както и
за издадена във връзка с плащането му фактура, която е била приложена към
уведомлението.
Въззивникът не оспорва получаването на тези книжа, а видът
и обемът на извършените от „К. и С. – Адвокатско дружество“ – гр.Стара Загора в
изпълнение на договора фактически и правни действия към момента на
прекратяването на договора се установява от изявленията на страните,
приложените към исковата молба писмени доказателства и материалите по
приложеното н.о.х.д.№ 3658/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд, в
което са и материалите по ДП № 1228 ЗМ 246/23.08.2017 г. на ОД на МВР –
гр.Стара Загора.
Безспорно установено е и обстоятелството, че в
предоставения му срок за доброволно плащане А.С. не е платил претендираното
възнаграждение, поради което „К.и С.– Адвокатско дружество“ – гр.Стара Загора е
инициирало образуването на заповедно производство, в рамките на която е била
издадена заповед № 4129/29.11.2017 г. по ч.гр.д.№ 6447/2017 г. по описа на
Старозагорския районен съд за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
След връчването му на заповедта за изпълнение А.С. е подал
писмено възражение по образец, а в срока по чл.415, ал.1 от ГПК „К. и С.– Адвокатско
дружество“ – гр.Стара Загора е подало искова молба, с която е предявило
установителен иск по чл.422 от ГПК.
Не се спори между страните, че на 28.12.2017 г. А.Д.С. е
заплатил на „К. и С.– Адвокатско дружество“ – гр.Стара Загора на основание
прекратения договор за правна защита и съдействие сума в размер на
1 000,00 лв.
Въз основа на така установените факти
съдът направи следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е редовна, т.к.
отговаря на законовите изисквания за съдържание и приложения и е допустима,
т.к. е подадена от процесуално
легитимирано лице с правен интерес от въззивно обжалване, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт, в предвидения в закона срок за обжалване.
В рамките на правомощията си при извършената въззивна проверка на
обжалваното решение, съдът намира същото за валидно и допустимо, а по същество за
правилно, по следните съображения:
Основен принцип в правото, обективиран и в
разпоредбата на чл.20а от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, съставлява
задължението на страните да спазват сключения между тях договор, който има
силата на закон.
По силата на чл.9 от ЗЗД страните са
свободни сами да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на повелителни правни норми или на добрите нрави, а съгласно чл.20
от ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща
воля на страните, като отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни
с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор,
с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
Според чл.24 от Закона за адвокатурата /ЗА/ упражняването
на адвокатската професия включва: устни и писмени консултации и становища по
въпроси на правото; изготвяне на всякакви книжа - молби, тъжби, заявления,
жалби и други, свързани с възложената от клиента работа; представителство на
доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред
органите на съдебната власт, административните органи и служби, както и пред
физически и юридически лица.
Съгласно нормата на чл.36 от ЗА адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право
на възнаграждение за своя труд.
Размерът на възнаграждението се определя в договор между
адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, като този размер трябва да
бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Възнаграждението може да се уговори в абсолютна сума и/или
процент върху определен интерес с оглед изхода на делото, с изключение на
възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански дела с
нематериален интерес.
Единствено при липса на договор, по искане на адвоката, адвоката от
Европейския съюз или клиента адвокатският съвет определя възнаграждение
съгласно наредбата
на Висшия адвокатски съвет.
Съгласно чл.35, ал.2 - ал.5 от ЗА повереникът може да се откаже от поетата защита по уважителни причини, като уведоми за това доверителя си, като в този случай той не дължи връщане на полученото възнаграждение.
По идентичен начин са уредени хипотезите, когато се постигне доброволно уреждане на спора или
делото приключи със спогодба, помирение или споразумение между страните, като и
в тези случаи внесеното възнаграждение не
се връща.
Когато съдебното производство бъде прекратено по вина на повереника,
без да може производството да продължи пред съд, друг орган или арбитраж,
повереникът дължи връщане на изплатеното възнаграждение независимо от другите
последици.
В контекста на цитираните относими правни
норми, при тълкуване на сключеният между страните договор за правна помощ и
съдействие настоящият съдебен състав намира, че А.Д.С. и „К.и С.– Адвокатско дружество“ – гр.Стара
Загора са сключили договор за предоставяне на юридически услуги, по силата на
който адвокатите от адвокатското дружество са поели задължение да извършат
неограничени по брой и по вид фактически и правни действия от всички предвидени
в чл.24 ЗА форми, свързани с представителството на доверителя пред всички
компетентни юрисдикции, държавни институции и частно-правни субекти, за
постигането на крайната цел, а именно получаването на справедливо обезщетение
за причинените на въззивника от реализираното на 23.08.2017 г. ПТП, при което
са му били причинени телесни увреждания, имуществени и неимуществени вреди.
Именно поради отнапред неопределяемият обем
работа, която представителите на адвокатското дружество е следвало да извършат,
за да изпълнят своето задължение по договора, страните са уговорили и
заплащането на резултативно възнаграждение, което е следвало да се изчисли като
определен процент от размера на бъдещото обезщетение, в зависимост от начина на
постигане на целта.
При тълкуване на нормата на чл.11 от
договора съдът намира, че страните не са уговорили заплащането на неустойка,
макар и к това наименование да е озаглавен самият текст на договора, а са
уговорили размер на дължимо възнаграждение за извършената от довереника работа,
в случай на едностранно прекратяване на договора от страна на доверителя поради
оттегляне или отказ от поръчката.
За разлика от договореното крайно
възнаграждение, тук страните са уговорили конкретно определен размер –
3 000,00 лв., което предвид факта, че се дължи за обем от извършена
работа, без да е постигнат крайния целен с договора резултат, съответства на
законовата норма на чл.36, ал.1 от ЗА, на целта на договора и на обичаите в
практиката.
Неоснователно е възражението на въззивника,
че насрещните поети от страните в чл.11 от договора престации са значително
нееквивалентни.
Както вече бе посочено по-горе в мотивите,
по силата на чл.1 от договора „К.и
С.– Адвокатско дружество“ – гр.Стара Загора е поело задължение да извърши
неограничени по брой и по вид фактически и правни действия от всички предвидени
в чл.24 ЗА форми, а А.С. е поел задължение да заплати възнаграждение от
3 000,00 лв. в случай, че по своя воля прекрати договора преди постигането
на целения резултат – получаване на обезщетение за причинените му имуществени и
неимуществени вреди.
Безспорно
доказани са обстоятелствата, че до момента на прекратяване на договора „К.и С.– Адвокатско дружество“ – гр.Стара
Загора, чрез адв.П.К., е било извършило редица фактически и правни действия, за
защита на интересите на своя доверител, а именно посещение на А.С. от страна на
адв.П.К. в болница „Тракия“ за установяване на фактическото положение относно настъпилото с негово участие ПТП; няколко последващи посещения
с цел снабдяване с документи относно състоянието на въззивника, както и
снабдяване с разходни документи за извършени от последния плащания по повод
неговото лечение; предоставяне от страна на адв.К. на събраните документи на
разследващия орган по ДП № ЗМ 248/2017 г. по описа на СКАТ „Пътна полиция"
– гр.Стара Загора, като с адвоката са били съгласувани въпросите към експертите
за изготвяне на авто-техническа и съдебно-медицинска експертизи; извършено
посещение на въззивника в болницата от страна на адв. К. и разследващия орган и
провеждането на негов разпит в качеството му на свидетел - пострадало лице по
горепосоченото досъдебно производство; извършено посещение от адв.К. на А.С. в
болницата след изписването му от отделение по ортопедия и преместването му в
отделение по рехабилитация за снабдяване с епикриза;
изготвяне и подаване на молба до СКАТ „Пътна полиция" – гр.Стара
Загора за снабдяване с протокол от ПТП, необходим за предявяване на
застрахователна претенция; предявяване на писмена претенция пред застрахователя
на виновния водач на основание чл. 380 от КЗ за определяне и заплащане на
полагащото се на А.С. обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени
вреди; получаване на уведомление от застрахователя, с което са били изискани
допълнителни документи; изготвяне и подаване на
молба до наблюдаващия делото прокурор на основание чл. 107 от КЗ, с която е
поискано предоставянето па копия от исканите от застрахователя документи;
изготвяне на проект на искова молба срещу застрахователното дружество, която
адв. К. възнамерявал да предяви след изтичане па предвидените в КЗ срокове.
Видът и обемът на всички тези действия на правна
защита и съдействие предполага насрещно задължение за заплащане на справедливо
възнаграждение и съдът намира, че договореното от страните възнаграждение в
размер на 3 000,00 лв. съответства на извършената от адвоката работа.
В този смисъл неоснователно се явява
възражението на въззивника, че би следвало да дължи заплащане само за
извършените от адв.К. действия на процесуално представителство по ДП № ЗМ 248/2017 г. по описа на СКАТ „Пътна полиция"
– гр.Стара Загора, но не и за останалите фактически действия по снабдяване с документи и
действия по представителство пред други държавни институции и частно-правни субекти.
С договорът, имащ сила на закон между
сключилите го страни, като предмет и съответно задължение на довереника е
предвидено извършването на неограничени по вид и обем фактически и правни
действия, поради което възнаграждение се дължи за всяко извършено действие.
Неоснователно е възражението на А.С., че
дължимото в изпълнение на договора за правна помощ и съдействие възнаграждение
следва да съответства на минималния размер, определен по реда на Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/.
При сключването на договора страните не са
обвързани да възприемат този размер като размер на дължимото адвокатско
възнаграждение, а са свободни да договорят всякакъв друг размер, който следва да
е справедлив.
В случая това изискване е спазено, т.к.
остойностяване съобразно минималните размери на НМРАВ дължимите адвокатски
възнаграждения на извършените от „К.и С.– Адвокатско дружество“
фактически и правни действия, свързани с представителството на А.Д.С. не
е възможно в абсолютна стойност, а при остойностяването им по аналогия на
предвидените в наредбата хипотези не се разкриват белезите на значителна
нееквивалентност на престациите .
Неоснователно е и възражението на въззивника
за нищожност на клаузата на чл.11 от договора поради противоречието й с добрите
нрави.
Предвиденото с тази клауза задължение е за
заплащане на адвокатско възнаграждение, а не на неустойка, и не е налице
твърдяното накърняване на добрите нрави поради значителна нееквивалентност на
престациите, т.к. възнаграждението е договорено в съответствие с нормите на ЗА,
с целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
С оглед на изложените мотиви въззивният съд намира жалбата на А.Д.С.
срещу решение № 396/26.03.2019 г. по гр.д.№ 1277/2018
г. по описа на Старозагорския районен съд за неоснователна, поради което
обжалваното решение следва да потвърдено.
Относно разноските:
При този изход на делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК въззиваемото
адвокатско дружество има право на разноски, като с оглед на представените
доказателства за реално сторени такива, в негова полза следва да се присъди
сумата от 400,00 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.І – во от ГПК и чл.272 от ГПК Старозагорски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 396/26.03.2019 г. по гр.д.№
1277/2018 г. по описа на Старозагорски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК А.Д.С., ЕГН – **********, с адрес: ***
да заплати на „К. и С.-
Адвокатско дружество“, БУЛСТАТ № *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Стара Загора, бул.“Свети Патриарх Евтимий“ № 23а, офис 2,
представлявано от законния си представител адв.П.Х.К.– управител сумата от 400,00 лв. /четиристотин лева/ -
съдебно-деловодни разноски пред въззивната съдебна инстанция.
Решението на основание чл.280,
ал.3 т.1, предл.І-во от ГПК не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.