Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………….
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-3 състав, в публично заседание на петнадесети април две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
при секретаря
Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдия Цветкова т.д. № 5070
по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са положителни установителни искове по
чл. 694, ал. 1, т. 2 ТЗ, вр. чл. 86 и чл. 92 ЗЗД.
Производството е по предявени от О.Б.Б.АД,
ЕИК: *******/като правоприемник на С. ЕАД, ЕИК: *******/ срещу Б.Б. ООД /н./,
ЕИК: ******** искове за признаване за установено по реда на чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, съществуване на
включени в списъка на неприетите вземания на ищеца, както следва:
-
в размер
на 820 756,13 лева по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД – лихва за забава за период 27.02.2008 година –
22.02.2013 година /дата на решението за
откриване производство по несъстоятелност/ върху дължимата главница /подлежащи
на връщане авансови вноски от 828 000 евро и 100 000 евро – внесен
задатък/ от общо 928 000 евро на основание чл. 29, ал. 2 от предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот и договор за изработка в
строителството от 25.02.2008 година и анекси към него и договор за цесия от
05.07.2011 година, с което вземането е цедирано на праводателя на ищеца – С.
ЕАД /първоначален ищец по делото/ и
на невключени в списъка на приетите вземания, но
предявени от ищеца вземания, както следва:
-
в размер
на 28 725 лева по чл. 86, ал. 1 и
чл. 92 ЗЗД – лихва за забава за период 23.02.2013 година – 17.04.2013 година /датата на предявяване на вземанията
пред съда по несъстоятелността върху горната главница, както и
-
в размер
на 86 766 лева по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
– лихва за забава за период 23.02.2013 година – 17.04.2013 година върху дължимата и непогасена главница
от 5 482 362,80 по договор за банков кредит № 922 от 29.11.2007 година със
С. ЕАД.
Ищецът твърди, че ответникът има
задължения по развален предварителен договор /поради виновно неизпълнение от
страна на ответника/ за връщане на авансово заплатени суми по договора,
неустойка при разваляне на договора и за законна лихва, както и за връщане на задатък
в двоен размер. Твърди, че поради виновно неизпълнение от страна на изпълнителя
- продавач по договора, последният е бил развален. За ответника, съответно,
възникнало задължението за връщане на авансово платените суми по договора, на
задатъка и за заплащане на неустойка по чл. 29 от същия, което не е сторено в
срок от покана и съобразно уговореното в чл. 29. Твърди забава на ответника за
тези вземания. По отношение на главниците, върху които е начислена законната
лихва, твърди да са включени в одобрения от съда списък на приетите вземания.
Твърди и че в списъка е включено вземане на С. ЕАД по договор за банков кредит
от 29.11.2007 година, сключен с несъстоятелния длъжник, за сумата от 5 482 362,80 лева - главница.
Претендира законната лихва от 86 766 лева върху тази главница от датата на
постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност и до
предявяване на вземането. Възникналите и изискуеми вземания твърди да са прехвърлени
на първоначалния ищец по силата на договор за цесия от 05.07.2011 година.
Ищецът оспорва представеното
допълнително споразумение, като намира същото за антидатирано и твърди същото
да е подписано след договора за цесия. Счита, че с него страните са приели, че
към 26.11.2010 година не са дължими неустойки по договора, но основанието за
разваляне на договора е възникнало след това, а чл. 29 от същия урежда именно
последиците при разваляне. Намира и че вземането за лихви върху главницата,
дължима по договора за банков кредит е обезпечено такова.
Ответникът оспорва иска. Твърди,
че по силата на Допълнително споразумение от 26.10.2011 година страните са се
съгласили продавачът да не дължи неустойки и/или обезщетения по чл. 29 от предварителния
договор. Намира, че цедентът не може да прехвърли повече от притежаваните от
него права, а претендираните вземания не са съществували и възникнали в
патримониума на цедента. Твърди и че не е в забава по отношения на претенциите
във връзка с предварителния договор и договора за цесия. Смята, че кредиторът
не е предявил в срок вземането за законна лихва върху главницата по договора за
кредит, както и че не се касае за обезпечено вземане по смисъла на чл. 722, ал.
1, т.1 ТЗ. Счита, че договор за изработка всъщност не съществува и страните не
са постигнали съгласие за сключване на такъв, тоест - няма уговорени права и
задължения по договор за изработка. В тази връзка сочи, че чл. 29 касае
несъществуващ договор между страните и съответно – цесионерът не се легитимира
като носител на вземане, свързано с тази разпоредба. Сочи също така, че договорът
не е развален и оспорва размера на
неустойката по чл. 29, ал. 1.
С решение от 22.02.201 Зг., постановено по т.д.№ 3093/2011 г. на СГС, VI-13 с-в
е открито производство по несъстоятелност на „Б.Б.” ООД. Безспорно се
установява, че с молба от 17.04.2013г. на л. 12 и сл. от делото цесионерът е
предявил всички процесни вземания, което е сторено в сроковете по чл. 685 ТЗ.
Част от тях са включени в списъка на неприети вземания, а други не са включени
въобще в списък на вземания. Установява се и че по реда на чл. 690 от ТЗ С. ЕАД
е подало в срок възражение срещу неприемане/невключване на вземанията, като с
определение от 04.09.2013г. по т.д. № 3093/2011г. възраженията досежно
процесните суми са оставени без уважение.
Следователно, налице са предпоставките на чл. 694,
ал. 2 ТЗ за разглеждане на настоящите искове.
По отношение на вземането от 86 766 лева по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – лихва за забава за период 23.02.2013 година – 17.04.2013 година върху дължимата и непогасена главница от 5 482 362,80 по договор за банков кредит № 922 от 29.11.2007 година със С. ЕАД, искът е основателен. Няма спор, че вземането за главницата в размер на 5 482 362,80 лева, дължима по договора за банков кредит между С. ЕАД и ответника е прието по смисъла на чл. 693 ТЗ окончателно и включено в одобрения списък на приетите вземания, като по този начин съществуването му е станало безспорно и съответно, обвързва длъжника и кредиторите. Следователно, настоящият състав е длъжен да съобрази възникването и съществуването на вземането за главница по договора за банков кредит /в приетия размер и основание/, както и че същото не е погасено. Същото е и изискуемо към датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Видно от представения по делото договор за банков кредит, цялата сума, усвоена по него е изискуема най-късно на 20.11.2010 година. Следователно, основателно е искането на ищеца за присъждане на законна лихва от датата на откриване на производството по несъстоятелност до предявяване на вземането. Доколкото това вземане /за обезщетението за забава в размер на законната лихва/ не е включено в списъка на приетите вземания/въпреки, че е предявено в срок/, но от друга страна за конкретния период е определяемо по размер, искът следва да се уважи, като се установи съществуването му. Предвид заключението по приетата съдебно – счетоводна експертиза, което съдът кредитира в тази част, искът е основателен в пълен предявен размер.
Дължимото обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва, считано от решението за откриване на
производство по несъстоятелност, вкл. до окончателното погасяване, е с ред на
удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ, тъй като вземанията, върху които
обезщетението се дължи са обезпечени /следва да се зачете силата на пресъдено
нещо на решението по т.д. № 5072/2013 година на СГС, ТО/, т.е., не се касае за
законни лихви върху необезпечено вземане, които да попадат в хипотезата на чл.
616, ал. 2, т. 1 ТЗ.
От представените по делото
доказателства се установява, че „Б.Б.” ООД и „Т.А.“ ООД са сключили предварителен
договор за покупко-продажба на имот и договор за изработка на 25.02.2008г.,
обективирани в представения от ищеца документ на л. 61 и сл. от делото, в
предвидената от закона форма по чл. 19 ЗЗД. Видно от договора и анексите,
неразделна част от същия, за „Б.Б.” ООД е възникнало задължение да изгради и
продаде на „Т.А.” недвижими имоти, находящи се в офис сграда в УПИ № 11-428 по
плана на гр.София,кв.*****м.”Манастирски ливади”- изток, при условията
определени в договора. Съгласно чл. 29,ал. 2 от договора, при разваляне „Б.Б.” ООД
дължи на „Т.А.” ООД, в 3-дневен срок от уведомяването, възстановяване на
направените от последния вноски по договора, законна лихва върху тях за периода
от деня на заплащането им до деня на възстановяването им, неустойка за забава
по чл. 29, ал. 1 и възстановяване на капарото по чл. 3,т. 3.2.1. за имотите в
двоен размер.
С договор за цесия от
05.07.2011г. „Т.А.” ООД е прехвърлило на „С.” вземанията си към „Б.Б.” ООБ в
общ размер на 1 344 216.87 евро, от които 828 000 евро - главница, 165 600 евро
- неустойка, 250 616.87 евро - законна лихва върху главницата за периода от
деня на заплащането й до 05.07.2011г. и 100 000 евро капаро. Установява се и че
„Б.Б.” ООД е уведомено за извършената цесия със съобщение по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, редовно връчено на длъжника на 08.07.2011г.
Безспорно се установява и от
представените писмени доказателства и отразените и вписани по партидата на
несъстоятелния длъжник обстоятелства и актове, че вземането за връщане на авансово
заплатени вноски в размер на 828 000 евро, вземането за неустойка в размер на
165 600 евро и за капаро в размер на 100 000 евро са приети по смисъла на чл.
693 ТЗ вземания и са включени в одобрения списък на предявените и приети вземания.
Установява се и че по отношение на цитираните вземания не е протекло
производство по чл. 692 ТЗ и последващо исково по чл. 694 ТЗ. Тоест, вземанията
по изложените по- горе съображения са установени като безспорни /вкл. относно
основанието, от което са възникнали и размера, в който са дължими/ и всички, изложени в тази връзка възражения и
доводи на страните са преклудирани, съответно - неотносими /следвало е да се
релевират в производството по чл. 692 ТЗ и евентуално – в продължило оспорване
по реда на исковото по чл. 694 ТЗ/ към предмета на настоящия спор. Възникването
на посочените вземания се свързва и произтича именно от факта на разваляне на
договора от 25.02.2008 година /поради което и не е спорно, че основанието за
връщане на сумите е настъпило – надлежно упражнено право на едностранно разваляне
на договора от изправната страна по него/. Договорът е развален на основание
чл. 29, ал. 2 и с полученото от „Б.Б.” ООД уведомление, на 30.06.2011 година
/л. 76 от делото/. Предоставеният срок за връщане на даденото, съобразно
уговореното в чл. 29 и чл. 31, е тридневен и е изтекъл на 03.06.2011 година.
Претендираната по чл. 29, ал. 2
от договора законна лихва върху заплатените вноски от 828 000 евро,
считано до изтичане на предоставения срок за връщане на даденото при разваляне
на договора всъщност има характер на неустойка по чл. 92 ЗЗД, която длъжникът
се е съгласил да заплати като компенсация при разваляне на договора и за понесените
вредите от авансово вложените суми с оглед изпълнението му. Същата е дължима в
уговорения от страните размер /който следва да се определи съобразно посоченото
в договора – а именно в размер на законната лихва за период от плащане на всяка
авансова вноска и до края на заявения период/. След изтичане на срока за
изпълнение по Уведомлението за разваляне на договора е дължима и законна лихва
на общо основание – чл. 86 ЗЗД – върху изискуемите парични вземания. Или, общо
вземанията на ищеца по чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД върху авансово заплатените
вноски от общо 828 000 евро и впоследствие /от 04.06.2011 година/ върху
главницата от 928 000 евро са в размер на 968 354,50 лева, тоест, над
предявения размер. За да определи размера на вземането съдът не кредитира
заключението на вещото лице /доколкото същото не е включило при изчисленията си
внесения задатък от 100 000 евро/. Поради това, съобразно платежните
документи /фактури на л. 90 и сл./ с оглед съобразяване датите на заплащане на
всяка авансова вноска и с помощта на компютърна програма съдът определя размера
на дължимото обезщетение на 968 354,50 лева. Искът, съответно, е основателен и
за това вземане.
По отношение на лихвата за
периода 23.02.2013 година – 17.04.2013 година, изчислена върху левовата
равностойност на 928 000 евро съдът кредитира заключението на вещото лице
и приема, че дължимият размер е именно 28 256,17 лева, до който и следва
да се уважи искът за установяване съществуването на това вземане.
За пълнота следва да се добави
следното. Неоснователни са възраженията във връзка с договора за цесия. На
първо място, вземанията по предварителния договор за включени в списъка на
приетите вземания, като предявени от цесионера вземания. Или, безспорността на
вземанията включва и основанието им и съответно - наличието на действителен
договор за цесия към датата на предявяване, който легитимира първоначалния ищец
като техен носител /включително относно вземането за неустойка по чл. 29, ал. 2
от договора, дължима и при разваляне на договора/ съобразно правилото на чл.
99, ал. 2 ЗЗД. Цесията е произвела действие и спрямо длъжника и му е
противопоставима, считано от уведомлението до него на 07.07.2011 година.
Допълнителното споразумение от
26.11.2010 година /л. 123 и сл. от делото/ обективира съгласие на страните за изменение
на уговореното в чл. 29 от договора, досежно дължимите неустойки по договора,
като страните изрично изключват дължимостта на неустойките, уговорени в чл. 29.
Същото, обаче, на основание чл. 181 ГПК има достоверна спрямо ищеца дата /като
трето лице, черпещо права от подписалото споразумението лице/, едва от
представянето му по делото с отговора на исковата молба /на 04.12.2013 година/,
доколкото не са налице, каквито и да е доказателства, сочещи на съществуването
му преди тази дата. Следователно, не може да бъде взето предвид при преценка
валидността на неустоечната клауза по чл. 29 и дължимостта на уговореното
обезщетение.
При този изход на производството,
разноски са дължими на ищеца, съобразно уважената част от исковете - от 999,50
лева – за вещо лице, а ответникът няма искане за присъждане на такива.
Ответникът, съответно, следва да
бъде осъден да заплати дължимата държавна такса, която не се събира предварително
и която е в размер на 9357,78 лева.
Така
мотивиран, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от О.Б.Б.АД, ЕИК: *******/като правоприемник на С.
ЕАД, ЕИК: *******/ срещу Б.Б. ООД /н./, ЕИК: ******** искове за признаване за
установено по реда на чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ по отношение на длъжника, синдика и
кредиторите в производството по несъстоятелност на Б.Б. ООД
/н./, ЕИК: ********, съществуване на
-
вземане на
ищеца в размер на 86 766 лева по чл.
86, ал. 1 ЗЗД – лихва за забава за период 23.02.2013 година – 17.04.2013 година върху дължимата и непогасена главница
от 5 482 362,80 по договор за банков кредит № 922 от 29.11.2007 година със
С. ЕАД, което вземане е в ред на погасяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ;
-
вземане на
ищеца в размер на 820 756,13 лева
по чл. 86, ал. 1 и чл. 92 ЗЗД – обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва за период 27.02.2008 година – 22.02.2013 година /дата на решението за откриване
производство по несъстоятелност/ върху дължимата главница /подлежащи на връщане
авансови вноски от 828 000 евро и 100 000 евро – капаро/ на основание
чл. 29, ал. 2 от предварителен договор, сключен между „Б.Б.” ООД и „Т.А.“ ООД за
покупко-продажба на недвижим имот и договор за изработка в строителството от
25.02.2008 година и анекси към него и договор за цесия от 05.07.2011 година, с
което вземанията по договора са цедирани от „Т.А.“ ООД на праводателя на ищеца
– С. ЕАД /първоначален ищец по делото/ и
-
вземане
на ищеца в размер на 28 256,17 лева
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – лихва за забава за период 23.02.2013 година –
17.04.2013 година /датата на предявяване
на вземанията пред съда по несъстоятелността/ върху горната главница от
928 000 евро, дължима на основание чл. 29, ал. 2 от предварителен договор,
сключен между „Б.Б.” ООД и „Т.А.“ ООД за покупко-продажба на недвижим имот и
договор за изработка в строителството от 25.02.2008 година и анекси към него и
договор за цесия от 05.07.2011 година, с което вземанията по договора са
цедирани от „Т.А.“ ООД на праводателя на ищеца – С. ЕАД /първоначален ищец по
делото/, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния предявен размер от 28 725 лева.
ОСЪЖДА „Б.Б.”
ООД /н./ да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата от 9357,78 лева – държавна такса.
ОСЪЖДА „Б.Б.”
ООД /н./ да заплати на О.Б.Б.АД, ЕИК: *******сумата
от 999,50 лева – разноски в производството.
В съдебното производство е участвал на основание чл. 694, ал. 4 от ТЗ Р.Г.М. - синдик на „Б.Б.” ООД /н./.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: