Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 11.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I- 11- ти състав, в публичното
заседание на двадесет и втори декември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана
Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 13813/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове по чл. 26, ал.2, пр. пето, вр. с чл. 17, ал.1 ЗЗД и чл. 30 ЗН .
Ищецът Д.С.Д. твърди, че е единствен наследник по закон на С.Д.С.. Твърди, че отношенията между баща му С.С. и ответника А.Ю. били много близки – Ю. бил студент на С., но и негов близък приятел, който за известен период от време поканил да живее в жилището му, за да не плаща наем. Сочи, че баща му бил преподавател по ислямска философия, щедър и наивно добър човек. Ищецът сочи, че през 2009 г. втората жена на С. умира и А.Ю. заживява отново при него, поради безпаричието си, като по това време С. страда от множество заболявания, с повишена внушаемост и нарушение в критичното мислене и в следващите няколко години до смъртта си постепенно дарява цялото си имущество на ответника. Твърди, че в началото на 2010 г. баща му продал на ответника собственото си МПС – л.а. „Опел“, „Астра“, с ДК № ******с договор за покупко-продажба, който твърди да е симулативен и да прикрива дарствена сделка. По същото време баща му упълномощава А.С.Ю. да се разпорежда с цялото му имущество, както и да тегли суми от банковите му сметки. Така в периода от упълномощаването му ежемесечно С. и Ю. са се редували и теглели пари от банковите му сметки, които в последствие Ю. внесъл по своя сметка, за да симулират плащането на цената по сключеният между С.С., като продавач и А.Ю., като купувач, договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 10/06.12.2011 г., по отношение на апартамент № 99, на 6-ти етаж на вход „Д“ на блок 29, находящ се в гр. София, ж.к. „Дианабад“, със застроена площ от 78,37 кв.м., при съседи: изток – апартамент, запад – А.С., север – фасада, юг – зелена площ, заедно с прилежащото му мазе № 2 с площ от 4 кв.м., заедно с 1,119 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж на дворното място, върху което е построена. Иска от съда обявяване на договора за продажба на МПС от 14.01.2010 г. и договора за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 10/06.12.2011 г. за нищожни като симулативни и прогласяване последиците на прикритите сделки – дарения. Твърди ответникът да е изтеглил приживе от банковите сметки на С.С. сумата общо в размер на 24663,79 лева, която сума му била дарена от С.. Предявява конститутивен иск за намаляване на договорите за дарение, поради накърняване на запазената му част от наследството на С.Д.С., починал на 14.03.2013 г. и претендира ответникът да бъде осъден да му заплати ½ част от дарената парична сума в размер на 12331,89 лева. Претендира разноски.
Ответникът А.С.Ю. оспорва исковете. Твърди, оспорените сделки да са действителни, като по тях реално е платен продажната цена. Сочи продажната цена по договора за покупка на МПС да е получена от неговата бъдеща съпруга. Твърди, че м. декември 2010 г. проф. С.С. получил в заем от В.Я.сумата от 13 000 евро, която С. използвал, за да заплати припадащия се дял на останалите наследници на съпругата му Герда. Сочи, че в край на м. ноември 2011 г. получил от бъдещия си тъст сумата от 34 000 лева. За покупка на имота и заплащане на нотариалните такси не му достигали 25 000,00 лева, като на 05.12.2011 г. получил в заем сумата от 13 000 евро от В.Я., която сума върнал на три пъти с пари дарени му от неговия баща и от тъст. Твърди, че парите, които е теглил от банковите сметки на С. винаги му ги е отчитал веднага и те не са му били дарявани. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните
по делото доказателства, достигна до следните фактически изводи:
Не е спорно между страните, а и се установява от приетото по делото удостоверение за наследници на С.Д.С., че той е починал на 14.03.2013 г. и е оставил за свой единствен наследник по закон ищецът Д.С.Д..
Установява се от епикриза, издадена от Първа МБАЛ – София АД, че С.Д.С. е постъпил на 14.12.2009 г. с диагноза исхимичен мозъчен инсулт – рецидив, лекостепенна левостранна централна хемипареза и генерализирана атеросклероза. На 24.09.2012 г. С. отново е приет в същото лечебно заведение с диагноза реинсулт.
Установява се от представеното удостоверение за семейно положение, че ответникът А.С.Ю. е сключил граждански брак на 25.01.2013 г.
Установяват се от извлечение от сметка на С.Д.С. в „Банка ДСК“ ЕАД, че в периода 07.01.2010 г. – м. април 2012 г. постъпленията от пенсия на С. ежемесечно са отивали за разплащане на битови сметки, както и са теглени на каса или от С. или от ответника, а от м. май 2012 г. до 11.03.2013 г. остатъка след плащане за битови сметки е теглен от банкомат, като видно от удостоверение, издадено от „Банка ДСК“ ЕАД, лист 27, при справка от ищеца като наследник на С.С. му е отговорено, че сметката на наследодателя е с нулево салдо.
Установява се от информация за сметка по многофакторен спестовен влог в „Уникредит Булбанк“, че ежемесечно по влога са постъпвали суми от вътрешно-банков превод в размер първоначално на 1037,51 лева, като постъпленията ежемесечно са теглени предимно от ответника, като пълномощник на С., а рядко и от самия С.. На 06.12.2011 г. по тази сметка е постъпила сумата от 56 433,50 лева с основание покупка на недвижим имот. На 07.12.2011 г. са преведени 13000 евро по сметка на W. Y. с основание връщане на заем, след което ежедневно в работни дни от 08.12.2011 г. до 11.01.2012 г. от ответника от тази сметка са теглени по 1 000 евро., а на 06.02.2012 г. – 850 евро, с което продажната цена изцяло е изтеглена, в последствие постъпленията по тази сметка от пения в размер на 1071,48 лева са теглени ежемесечно от ответника, като последното теглене е от 5.03.2013 г.
Според показанията на свидетеля Д. М.той познава С.С. и Д.Д., като последният е син на неговата хазяйка. Свидетелят сочи, че с бащата на Д. – С.се запознали в градинката на „Св. Седмочисленици“, заговорили се и С. му казал, че бившата му жена има голям сутеренен етаж, който свидетелят може да наеме, тъй като договорът му за наем за помещение – фитнес в Студентски град точно бил прекратен. Това станало есента на 2000 г., като С. изрично му казал да не споменава, че той го праща, тъй като не били в добри отношения с бившата си съпруга. Свидетелят сочи, че видял помещението, харесал го и го наел, като хазяйката му – майката на ищеца, сочи че била парализирана на легло. Свидетелят сочи, че около 2 години бил наемател, като през този период С.С. около един два пъти годишно идвал да говори със сина си, тъй като страдал, че той се е превърнал в санитар на майка си и му било тежко. Свидетелят сочи, че когато Д. го нямало С.оставал във фитнеса да го изчака и си говорели, като свидетелят му разказвал как стоят нещата при хазяите му, а С. му разказвал за отношенията си с тях. Споделил, че не бил доволен от това, че при развода Д. е изгонил баща си от тях, накарал майка си да се разведат и така го лишили от един имот. Свидетелят сочи, че знае С. да е живял във ведомствен апартамент, в който Д. се нанесъл да живее и С. трудно го изгонил, тъй като втората му жена била бездетна и не искала да гледа чуждо дете. Свидетелят сочи, че С.му разказвал, че категорично отказва да остави в наследство имот на Д., тъй като бил много обиден от всичко. Според свидетелят М., С.му разказвал, че при него живеело момче, което той и втората му съпруга Г.заобичали като свой внук и решили да му оставят апартамента на него. Според показанията на свидетеля М., С.му разказал, че момчето няма пари и за това му дал пълномощно, с което да тегли пари от сметките му, тъй като сумата, която трябвало да се плати за апартамента трябвало да се плати през банка, като момчето имало приятел чужденец, китаец, който също щял да му помогне със сума пари. Свидетелят сочи, че С.му споделил, че на момчето оставил и една кола, но тям било по-лесно, тъй като щяло да се пише, че парите са получени на ръка. Твърди, че общо срещите му със С.били около 7-8, като плана за начина на прехвърляне на имотите С.му разказал 2009 г., а през 2011 г. му казал, че го е задействал. Твърди, че за това С.му разказвал, тъй като през 2005 г. се бил скарал с Д., тъй като искал да прави фитнеса компютърна зала.
Според показанията на свидетеля Е.К.той е съсед на Д.Д. и го познава от както той започнал да строи къщата на ул. ***** през 1989 г.. Сочи, че бащата на Д. познава от по-рано от 1986-1987 г. от т.н. пиаца – място, от където се наемат работници почасово. С. му разказвал, че има син, от който се оплаквал, той като живеел при него в апартамент в кв. Младост, но бил лентяй – канел компании, не плащал сметки, изобщо пречел му. От там дошла идеята С. да си вземе собствено жилище и да не живее със сина си и свидетелят му предложим празно място, което се продавало. Свидетелят сочи, че интересно му станало, че мястото взел не бащата, а сина и той построил там къща, в която живее с майка си, като в къщата няма търговски площи. Свидетелят сочи, че знае, че С. е искал да лиши сина си от наследство, като му е казвал, че ще прехвърли всичко на А.Ю., но не знае защо точно него е избрал.
Според показанията на свидетеля А. А.тъй е тъст на ответника. Свидетелят сочи, че познава А. от 2010 г., когато дъщеря му го запознала с него. Същата година те му поискали пари да си купят апартамент и той им дал 34 000,00 лева, които имал от спестявания, от труд и аренда на земеделска земя. Парите ги дал, без да иска да му я въщат, като на зет и дъщеря. Свидетелят сочи, че като им дал парите те сигурно са били семейни, а сватбата я направили по-късно, тъй като когато се запознал с ответника точно починала жена му. По-късно, но отново преди сватбата им дал още 9000лева, които те му поискали, за да върнат някакъв заем. Свидетелят сочи, че съхранявал парите в дома си, не в банка.
Според показанията на свидетеля С.Ю. Ш.той е баща на ответника. Свидетелят сочи, че познава съпругата на сина си от 2010 г. Сочи, че през лятото на 2012 г. дал на сина си 9000,00 лева за връщане на заем за апартамента и есента му дал още 6 000,00 лева отново за това. Според свидетеля парите ги имал спестени в къщи, като ги дал на семейството на сина си и не ги търси обратно.
По делото са представени печатни издания с автор С.С., които при някои от самото заглавие, при други – от предговора е видно, както и от самото им съдържание, имат документален характер /дневници, мемоари, спомени/.
Самият ответник не оспорва, че познава проф. С.С. от края на 90-те години на 20-ти век. От прочита и анализа на представените по делото литературни произведения съдът прави извод за изключително близките отношения между проф. С.С. и ответника. Така в произведението „За живота откровено“, издателство ИК „Михаела“, София, 2002 г., в раздел I „Образи в и до мен“, стр. 23 и 24 авторът пише за своите двама любими студенти в Ислямския институт – братята А. и Ю.и как се е родила идеята да помогнат на двамата братя, да не плащат висок наем, като останат да живеят в техния дом, както и радостта от това споделено време, споделя, че приемали семейството на момчетата от Родопите като свое. За това, че двамата братя живеели безвъзмездно у С. той е споделил и в „Преживяно. Хората в моя живот“, книга 5, издателство „Ан-Ди“, стр. 77 и др. На много места проф. С.С. посочва ответника А.Ю. като един от своите приятели с „Номер едно“, като в „Преживяно“, книга 6, Издателство „София“ 2013 г., стр.78 той споделя щастието си от срещата с А. и годеницата му К., която посочва като своята „… скорошна снаха, защото А. го приемам и чувствам като мой и на жена ми Г.внук, а от приятелите ми, той е първи в „номер едно“.
С влязло в сила на 09.06.1971 г. решение е прекратен бракът между С.Д.С. и П.П.С., като семейното жилище в гр. София, на ул. Мануш воевода е останало за ползване на П.С.и сина Д.Д.. Видно от решение по гр.д. № 11507/79 г. на Софийски районен съд делото е образувано по предявен от С.Д.С. срещу Д.Д.С. иск за разваляне на наемен договор за ползване на една стая и ползване на сервизни помещения в жилищен блок **, вх. Д, в ж.к. ****, поради нарушаване правилата на социалистическото общежитие.
При така установеното от фактическа
страна, от правна страни съдът намира следното:
По иска по чл. 26, ал.2, пр.пето вр.
с чл. 17 ЗЗД.
В
тежест на ищеца беше при условията на пълно, главно доказване да докаже, че
действителната воля между страните по оспорените сделки е била моторното
превозно средство и недвижимият имот да бъдат дарени, а не продадени на
ответника.
Ищецът
е наследник на страна по сделката, поради което по отношение на него забраната
за свидетелски показания по аргумент от чл. 165, ал.2 ЗЗД не важи. Съдът обаче не кредитира свидетелските
показания на доведени от ищеца свидетели, тъй като намира същите за нелогични, вътрешно
и помежду си противоречиви и житейски нелогични. Съдът не дава вяра на
показанията на свидетеля М., тъй като в тях е налице противоречие – първо сочи,
че се е запознал със С. през 2000 г., след което станал наемател на бившата му
жена, а след това, че е бил нейн наемател само две години, а С. му споделил за
плана да се разпореди безвъзмездно с имуществото си през 2009 – 2011 г. Съдът
намира за житейски нелогични показанията на свидетеля напълно непознат да му
споделя факти от личния си живот, като по делото са налице данни, че между
ищецът и ответникът отношенията са били на по-скоро отдалечени, което изключва
посочената от свидетеля загриженост. Според показанията на свидетеля К., който
твърди да е съсед на ищеца, в къщата, в която живеел той с майка си няма
търговски обект.
Съдът
не кредитира и показанията на свидетелите доведени от ответника, на първо
място, вземайки предвид вероятната им заинтересованост от изхода на спора, на
второ място – с оглед противоречието със събраните по делото писмени
доказателства. Свидетелят А. А.сочи, че
скоро преди момента на сделката за
покупка на недвижимия да се е запознал с бъдещия си зет, както и че към
момента, в който му е дал парите за закупуване на имота дъщеря му и ответника
да са били женене – обстоятелство, което се опровергава от събраните писмени
доказателства за момента на сключване на брака между тях. На следващо място,
съдът намира, че при липса на съгласие на ответника за допустимост на гласните
доказателства, изключението на чл. 165, ал.2 ГПК не е приложимо по отношение на
сделките, с които ответникът цели да докаже от къде е получил средствата,
вложени в закупуването на недвижимия имот, поради което по отношение на
показанията касаещи даряването на сумата от 35 000,00 лева и
сумата от 9000,00 лева е налице пречка
за тяхната допустимост. Това е така, тъй като към момента на сключване на
договора за продажба на недвижимия имот ответникът А.С.Ю. не е бил в брак с
дъщерята на свидетеля Акиф, поради което е налице пречка за допустимост на
доказателствата за сключване на сделка – дарение на парични средства – арг. чл.
164, ал.1, т. 3 ГПК. Доколкото купувач по договорът за продажба е А.Ю., а не
дъщерята на свидетеля, не може да се приеме, че дарението е направено в нейна
полза.
Съдът
не кредитира като недопустимо доказателство и представената по делото
декларация на В.Я., тъй като същата представлява писмено свидетелско показание
Същевременно от писмените доказателства се установява, че в деня на сключване на
договора за продажба В.Я.е превел по сметка на купувача А.Ю. сумата в размер на
13 000 евро, която той е ползвал за плащане на продажната цена по договора за
продажба, а в деня след сключването му същата сума и върната от продавача на Я..
Тази хронология на операциите несъмнено води съда до извод, че сумата е
предоставена на Ю. и върната от С. с единствена цел да се съберат средства за
плащане по банков път на симулативно предаване на продажна цена по този
договор.
От
съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства съдът достигна
до следните фактически изводи, имащи косвено значение относно действителната
воля на страните по оспорените сделки:
На
първо място, съдът приема за установено, че наследодателят на ищеца е бил в
изключително близки отношения с ответника, като го е възприемал за свой
роднина, посочвал го е сред най-близките си хора, живял е с него в едно
домакинство до смъртта си, като го е приел него, а в последствие и съпругата му
да живеят в дома му безвъзмездно; на второ място, към момента на извършване на
разпоредителните сделки прехвърлителят С.С. е бил в напреднала възраст, с
множество и тежки заболявания, загубил втората си съпруга, от която нямал
собствени деца, като към момента на сключване на договора за продажна на
моторно превозно средство е бил на 80 години, а на недвижимия имот – на 81
години; на трето място, от мемоарните произведения на проф. С.С. се установява,
че той е бил щедър човек, като е мислел в посока да се разпореди безвъзмездно с
имуществото си преди да почине в полза на най-близките си лица; на четвърто
място, по делото се установява, че проф. С.С. е нямал силна връзка със своя син
от първия си брак – ищеца Д.Д., който при развода останал да живее с майка си,
а след това живял при баща си под наем, който договор баща му искал да развали;
на пето място, по делото се установява, че след получаване на пореден инсулт
през 2010 г. С. упълномощава ответника да се разпорежда с цялото му имущество,
в т.ч. и с банковите му сметка, като почти ежемесечно от тях са теглени суми
над необходимата издръжка за един човек, като към момента на смъртта на
наследодателя не е имало почти никакви средства по сметките му, въпреки
постоянния му месечен доход от 2 пенсии, в това число са изтеглени и средствата
от получената продажна цена в кратък срок след постъпването й по сметка;
Предвид
изложеното, от непрекъснатата връзка на косвените доказателства по делото съдът
намира за установено, че процесните два договора за продажба са симулативни и
са прикривали действителната воля на страните приобретателят да бъде надарен.
Ето защо защо предявените установителни искове следва да бъдат уважени.
По иска по чл. 30 ЗН.
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че е сред кръга на наследниците с право на запазена част /низходящ, родител или съпруг/; че преживе наследодателят се е разпоредил безвъзмездно със свое имущество; че оставеното от наследодателя наследство не е достатъчно за получаване от наследника със запазена част на пълния размер на тази част, поради извършеното разпоредително действие, а в случай, че правото се упражнява спрямо лице, което не е наследник по закон, ищецът следва да установи и че е приел наследството по опис.
Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че ищецът е наследник със запазена част - дете на наследодателя С.Д.С., че той е починал на 14.03.2013 г., като от приетото по исковете по чл. 26, ал.2, пр.пето вр. с чл. 17 ЗЗД следва, че наследодателят се е разпоредил приживе със свое движимо и недвижимо имущество в полза на ответника А.С.Ю..
Не е спорно между страните, а и се установява от удостоверението за наследници на С.Д.С., че ответникът не е призован към наследяване негов наследник по закон. Установява се по делото от нотариален акт № 87/1991г., че наследодателят на ищеца е притежавал и други имоти към момента на откриване на наследството, т.е. разпоредителната сделка не представлява единствен имуществен обект в наследството на наследодателя.
На основание чл. 30, ал. 2 ЗН, както и предвид задължителните указания по прилагане и тълкуване на закона дадени в т. 4 на тълкувателно решение № № 3 от 19.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2013 г., че „приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване“, предпоставка за основателност на иска по чл. 30 ЗН в настоящия случай е приемането на наследството от страна на ищеца по опис. Видно от представеното с исковата молба съдебно удостоверение /лист 23 от делото/Д.С.Д. е приел наследството на С.Д.С., но направо, а не по опис. Ето защо съдът намира, че предявеният иск по чл. 30 ЗН следва да бъде отхвърлен, поради липса на една от кумулативните предпоставки за уважаването му.
За пълнота следва да се отбележи, че правото на възстановяване на запазена част, накърнена чрез завещателни или дарствени разпореждания, е самостоятелно субективно потестативно право, което има имуществен характер. Самата запазена, респективно разполагаема част не съставляват дял в натура от наследството, тъй като начинът на определяне на размера на запазената част съгласно чл. 31 от ЗН налага извод, че запазената част е цифрова величина, дроб от една стойност, която се изчислява чрез извършване на регламентираните в закона действия – формиране на наследствена маса по специален ред и поредност, изчисляване на размера на разполагаемата и запазената част и преценка при спазване правилата на чл. 36 ЗН дали завещаните/дарени имоти ще останат в наследството, като безвъзмездните актове ще бъдат намалени с дробна част или ще останат в полза на заветника/надарения, в която хипотеза в полза на наследника с право на запазена част се присъжда нейната равностойност. Предвид изложеното, поради неоснователността на иска поради липса на материалната предпоставка – приемане на наследството по опис, не следва да се постановява изричен отхвърлителен диспозитив в частта по искането на ищеца за осъждане на ответника да му заплати запазената му част от дарената в негова полза парична сума, тъй като това искане не представлява самостоятелен иск, а само евентуална последица при основателност на иска.
По разноските.
С
оглед изхода на делото и основателността на кумулативно съединените установителни
искове ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него
разноски за държава такса по тях, както ½ от заплатеното от него
адвокатско възнаграждение по делото /общо заплатеното е 6000,00 лева /възлизащи
в размер на 3243,50 лева.
Ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника ½ от сторените от него разноски по
делото за адвокатско възнаграждение в размер на 3142,86 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д.С.Д., ЕГН: ********** срещу А.С.Ю., ЕГН: ********** иск с правна квалификация чл. 26, ал.2, пр. пето ЗЗД, вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД, че сключеният на 14.01.2010 г. договор за продажба на моторно превозно средство, марка „Опел“, с рег. № ******е нищожен поради неговата привидност като прикриващ дарение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д.С.Д., ЕГН: ********** срещу А.С.Ю.,
ЕГН: ********** иск с правна квалификация чл. 26, ал.2, пр. пето ЗЗД, вр. с
чл. 17, ал. 1 ЗЗД, че сключеният на 06.12.2011 г. договор за продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 10, том.
VІІ, рег. № 34842, дело 1136/ 2011 г. с
предмет апартамент № 99, на 6-ти етаж, вход „Д“, в блок 29, находящ се в гр.
София, ж.к. „Дианабад“, със застроена площ от 78,37 кв.м., при съседи:
изток – апартамент, запад – А.С., север – фасада, юг – зелена площ, заедно с
прилежащото му мазе № 2 с площ от 4 кв.м., заедно с 1,119 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж на дворното място, върху което
е построена, е нищожен поради неговата привидност като прикриващ дарение.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.С.Д.,
ЕГН: ********** срещу А.С.Ю., ЕГН: ********** иск с правна квалификация
чл. 30 ЗН за намаляване на дарение, извършено с договор за продажба на МПС
марка „Опел“, с рег. № ******от 14.01.2010 г.; на договор за дарение за
недвижим имот, предмет на нотариален акт № 10, том. VІІ, рег. № 34842,
дело 1136/ 2011 г. - апартамент № 99, на 6-ти етаж, вход „Д“, в
блок 29, находящ се в гр. София, ж.к. „Дианабад“, със застроена площ от 78,37
кв.м., както и на дарение на парични средства в общ размер на 23743,79 лева.
ОСЪЖДА А.С.Ю., ЕГН: ********** да заплати на Д.С.Д., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 3243,50 лева – разноски.
ОСЪЖДА Д.С.Д.,
ЕГН: ********** да заплати на А.С.Ю., ЕГН: ********** на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 3142,86
лева - разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: