№ 18840
гр. София, 26.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110107836 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. Г. Н. срещу „Т..
Съдът констатира, че предявеният иск е допустим, поради което делото следва да
бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
На основание чл. 140, ал. 1 ГПК съставя следния проект за доклад по делото:
Н. Г. Н. е предявила против „Т. установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.
с чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД за следната сума: 250,00 лв. – платена без основание /надплатена/
сума за разноски по ч.гр.д 12621/2016г., СРС, 76 с-в и по гр.д. 23867/2016г., СРС, 76 с-в,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 15.02.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът поддържа, че ответникът „Т. е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. 12621/2016г., СРС, 76 с-в.
Посочва, че в заповедното производство е издадена заповед за изпълнение срещу него за
следните суми: 770,76 лв. – главница, ведно със законна лихва считано от 07.03.2016г. до
окончателно изплащане на дължимите суми и 126,08 лв. – мораторна лихва за забава. След
това е образувано исково производство (гр.д. 23867/2016г., СРС, 76 с-в) по предявен от „Т.
установителен иск по чл.422 ГПК за установяване на вземането, предмет на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 12621/2016г., СРС, 76 с-в. Ищецът твърди, че в хода на
исковото производство е заплатил на „Т. суми в общ размер на 1402,61 лв., включващи
заплатени 770,76 лв. – главница, 126,08 лв. – лихва за забава, 30,86 лв. – законна лихва и 175
лв. – съдебни разноски и 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Исковото производство
по гр.д. 23867/2016г., СРС, 76 с-в е завършило с решение, с което съдът признава за
установено по отношение на него, че дължи на „Т. 770,76 лв. – главница, 126,08 лв. – лихва
за забава, законна лихва за забава върху главницата за периода от 07.03.2016г. до
окончателно изплащане на вземането и разноски в размер на 75 лв. за заповедното
производство и 175 лв. разноски за исковото производство, или разноски в общ размер на
250 лв. Ищецът твърди, че е заплатил посочените суми в хода на производството по гр.д.
23867/2016г., СРС, 76 с-в, но вместо присъдените разноски в размер на 250 лв. общо е
заплатил сумата от 475 лв. Поради това, за разликата между доброволно заплатените от него
разноски за исковото и заповедното производство и присъдените в полза на „Т. суми с
влязлото в сила решение по гр.д. 23867/2016г., СРС, а именно за сумата от 225 лв.
ответникът неоснователно се е обогатил, а ищецът се е обеднил без основание.
Посочва, че за сумата, за която е предявен иск по настоящото дело, е издадена заповед
1
за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 8886/2021г., СРС, 61. с-в, като в настоящото
производство иска да бъдат установени сумите, за които е издадена заповедта за
изпълнение.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника. Оспорва иска по
основание, като посочва, че не е налице неоснователно обогатяване, доколкото в случая не
била налице субективната страна на неоснователното обогатяване – не е налице
намерението, с което е извършено плащането. Претендира разноски.
Съдът в изпълнение на задължението си по чл.146, ал.1, т. 5 от ГПК указва на
ищеца, че във връзка с иска по чл. 422, ал.1 вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД носи тежестта да
докаже, че е заплатил на ответника сумата от 225 лв.
В тежест на ответника е да докаже основанието, на което е получил плащането на
посочената сума, в частност основание същата да бъде задържана.
Следва да бъде указано на ответника, че не сочи доказателства относно основанието,
на което е получил плащането на посочената сума, в частност основание същата да бъде
задържана.
Съдът приема, че ангажираните от ищеца със искова молба писмени документи се
явяват относими към установяване на обстоятелства, включени в предмета на доказване по
предявените искове, поради което следва да бъде допуснато събирането им.
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като доказателства по делото приложените към исковата молба
документи.
ПРИЛАГА на осн. чл. 86, ал. 1, изр. 2 ПАС ч.гр.дело № 8886 от 2021 г. по описа на
СРС към настоящето дело.
УКАЗВА на ответника „Т., че не ангажира доказателства относно основанието, на
което е получил плащането на посочената сума, в частност основание същата да бъде
задържана.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.11.2022г. от
14.30ч. часа, за която дата и час да се призова страните.
Препис от отговора на ответника да се изпрати на ищеца.
Препис от настоящото определение да се изпрати на страните.
СЪДЪТ приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер.
УКАЗВА на ответника, на основание чл.146, ал.2 ГПК, че не представя доказателства
за основанието, на което е получил процесната сума.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител , който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3