№ 2123
гр. Варна, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20233110100509 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано въз основа на предявена във ВРС на
17.01.2023 г. искова молба от ищеца С. А. Ш., ЕГН **********, с адрес: ***5, със съдебен
адрес : *** - чрез процесуалния представител на ищеца адвокат Й. А. от ВАК против
ответното дружество ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от С. С. П. и К. Д. К., с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и цена на
исковете, към момента на предявяването йм - общо 2 546.00 лв.
Ищецът основава исковата си молба на следните твърдени правно релевантни
факти и обстоятелства:
На 03.09.2021г., около 15:10 часа, в гр. Варна, бул. „***“ до ***, управлявайки
собственият си л.а. марка „*** „, с рег. № ***, ищецът Ст.Ш. бил блъснат от л.а. „***„, с рег.
№ ***, управляван от С. З..
ПТП-то, сочи ищецът в исковата си молба, че настъпило при следните
обстоятелства:На 03.09.2021 г., около 15:10 часа, управлявайки л.а. марка „***“, с рег. №
***, ищецът се движел по бул. „***“ посока кв.“***“. В този участък пътните ленти били
две - посока кв.“***“, като той се движел в лявата пътна лента. В дясната пътна лента се
движел л.а. „***“, с рег. № ***, като до ***, водачът на л.а. „***“, с рег. № ***, предприел
завиване в обратна посока, като не пропуснал и блъснал ищеца.
За настъпилото ПТП били уведомени контролните органи, които след посещение
мястото на ПТП и след изясняване на механизма на произшествието съставили Протокол за
ПТП с пострадали лица № 1192.
Непосредствено след ПТП-то, ищецът бил откаран в спешния център в МБАЛ „***“
АД. След удара, твърди ищецът, че изпитвал силни болки по цялото тяло, лицето и двете
ръце, като дясната ръка в областта на китката не можел да движи. След прегледите се
установило, че ищецът има разкъсно-контузни рани по лицето, ожулвания, кръвонасядания
и счупване на дясната лъчева кост, поради което му била поставена гипсова мобилизация за
период от 35 дни. След като разкъсно - контузните рани били обработени хирургически,
ищецът бил освободен за домашно лечение, за което му бил издаден болничен лист №
1
Е20212061429 от 03.09.2021 г. за 14 дни.
В спешния център обяснили на ищеца, че заради поставената гипсова мобилизация
следвало да ходи на контролни прегледи за проследяване на счупването.След като ищецът
се прибрал в къщи, болките по тялото му се били засилили, но най-силни били в областта на
счупването на дясната ръка и лицето. През нощта ищецът не можел да заспи от преживения
стрес и силните болки. При всяко движение на главата усещал силни болки от разкъсно-
контузните рани по лицето. От всяка мимика на лицето, сруповете, които се образували по
раните се разкъсвали, кървели и болките били много силни. Поради гипсовата мобилизация
ищецът не можел да спи спокойно, тъй като ръката му била обездвижена и болката била
силна.
Тъй като по време на ПТП ищецът бил с обезопасителен колан, въздушната
възглавница се активирала и от удара в лицето получил няколко разкъсно-контузни рани.
Раните трудно зараствали и всяка мимика на лицето била болезнена. Наложило се ищецът да
маже раните с различни мехлеми за бързо зарастване и заличаване на белезите, а всяка
процедура по обработка на раните била болезнена и неприятна. Докато зараснат раните
изминали няколко месеца, изпълнени с много болка и неудобства.
На 07.09.2021г., твърди ищецът, че посетил д-р Е. И. Д. - лекар в Отделение Съдебна
медицина при МБАЛ „***“ АД, която да го прегледа и установи какви травми получил в
следствие на претърпяното ПТП. За извършения преглед д-р Д. съставила Медицинско
удостоверение с № 987/2021г., в което описала обективното състояние на ищеца по следния
начин: „Под конюнктивита на лявото око, към външния очен ъгъл личи червеникав
кръвоизлив, с размери 1/0,5см. По лявата скула личи ожулване, покрито с кафеникава
коричка и размери 1/0,5см. Под брадата личи рана, с неравни ръбове, обработена
хирургически, с размери 1,5/1 см. По вътрешната повърхност на лявата предмишница в
горна трета личи синкаво-жълтеникаво кръвонасядане, с диаметър 3 см. По външната
повърхност на лявата предмишница, в горна трета личи ивицесто, червеникаво ожулване,
с размери 5/2см. По предната повърхност на лявата гривнена става личи синкаво-мораво
кръвонасядане, с окръглена форма и диаметър 5см., в центъра на което личи косо
разположено, червеникаво, линейно ожулване, с дължина 4см. Дясната предмишница от
средна трета до пръстите е обхваната в гипсова имобилизация."
В заключение, съдебният лекар констатирал, че се касае за счупване на дясната
лъчева кост, разкъсно-контузна рана по лицето, кръвоизлив под конюнктивата на лявото
око, ожулване по лявата скула, ожулвания и кръвонасядания по левия горен крайник.
Описаните травматични увреждания били резултат на удари с или върху твърди, тъпи
предмети, можело да бъдат получени по указаните време и начин. Счупването на дясната
лъчева кост обусловило трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за
период от около 2 месеца.
На 10.09.2021г., ищецът сочи, че посетил д-р П. А., специалист ортопед-травматолог,
който след рентгенографията и преглед указал на ищеца да носи гипсовата мобилизация за
още 4 седмици. Назначили били на ищеца контролна рентгенография на 20.09.2021г., като за
рентгенографията ищецът заплатил сумата в размер на 30.00 лева, а за прегледа - 40.00 лева.
Първоначално издадения на ищеца болничен изтичал на 16.09.2021г., а ищецът
трябвало да носи гипсовата мобилизация още близо 4 седмици, поради което на 17.09.2021г.
посетил д-р Т. М., която след преглед изпратила ищеца на ЛКК за продължаване на
болничния лист. Лекарската комисия издала на ищеца болничен лист № Е20212133894 от
17.09.2021г. за 30 дни.
На 20.09.2021г. ищецът сочи, че посетил д-р П. А. за контролната рентгенография,
който след преглед указал на ищеца да носи гипсовата мобилизация още 3 седмици. За
прегледа ищецът заплатил сумата в размер на 20.00 лева.
На 08.10.2021г. ищецът отново посетил отново д-р А., който след рентгенографията и
преглед свалил гипсовата мобилизация и насочил ищеца за физиотерапия и рехабилитация.
Болките в ръката, подчертава ищеца , че не стихвали и много се притеснявал, дали ръката
2
му ще се възстанови напълно, тъй като работел като лекар по дентална медицина,
извършвал сложни операции, като всички манипулации и дейности извършвал с ръцете си,
и най-вече с дясната ръка.
На 18.10.2021г. ищецът сочи, че посетил д-р С. Д., специалист физикална и
рехабилитационна медицина, който след като го прегледал установил, че ръката не е
възстановена, имало ограничени движения и назначил на ищеца физиотерапия и
рехабилитация. На ищеца били предписани еластични ленти, с които да прави упражнения
за възстановяване на ръката. За закупуване на еластичните ленти ищецът твърди, че
заплатил сумата в размер на 36.00 лева.Тъй като ръката му все още не била се възстановила,
се наложило да му бъде продължен болничният, като на 21.10.2021г. му бил издаден
болничен лист № Е20212345691 за срок от 30 дни.
На 08.11.2021г. след вторичен преглед, сочи ищеца , че му била назначена
магнитотерапия и терапия с ултразвук, като за прегледа и терапията заплатил сумата в
размер на 420.00 лева.
За всички проведени прегледи, изследвания и терапии, обобщава ищецът в исковата
си молба, че заплатил сумата в общ размер на 546.00 лева.
На следващо място в исковата си молба ищецът е уточнил, че работи като лекар в
„***“ и в следствие на претърпените неимуществени вреди бил временно нетрудоспособен
за периода от 03.09.2021г. до 15.11.2021г..Обезщетението, което било изплатено на ищеца от
НОИ за периода от 03.09.2021г. до 15.11.2021г. било в общ размер на 4 883.34 лв.
За времето, през което ищецът бил в болнични, поради временната му
нетрудоспособност , ищецът твърди , че бил лишен от възможността да работи и да
получава работна заплата. За периода от 03.09.2021г. до 15.11.2021 г., нетното трудово
възнаграждение, което би получил ищеца възлизало в общ размер на 22 720 лв.
За времето, през което ищецът бил в болнични от 03.09.2021г. до 15.11.2021 г., сочи
ищецът Ст.Ш., че пропуснал ползи в размер на 17 836.66 лв., явяващи се разликата между
следващото му се нетно трудово възнаграждение от работодателя му *** и изплатеното от
НОИ обезщетение за временна нетрудоспособност.
След настъпилото ПТП, освен физическите болки, ищецът твърди в исковата си
молба, че не се чувствал и психически добре. Изпитвал силен страх да управлява автомобил.
Получавал депресивни кризи, имал натрапчиви мисли, нарушения на съня, сънувал кошмари
как отново го блъска автомобил, изпадал в страхово-тревожни състояния, много се
притеснявал дали ръката му ще се оправи напълно и дали ще може да работи като лекар,
отново да извършва сложни операции. В следствие на нощните кошмари се събуждал
посред нощ, като изпитвал силно чувство на страх, безпомощност и не можел повече да
заспи. Вследствие на безсънието, през деня се чувствал изморен, отпаднал и изтощен. Не
можел да ходи на работа и това го натоварвало допълнително.
След настъпване на ПТП, твърди още ищецът, че станал нервен, раздразнителен и
неспокоен, като и най-малките недоразумения с близките му хора прераствали в скандали и
конфликти, а от недоспиването станал още по-раздразнителен и избухлив.Изпаднал в
някаква депресия, затворил се в себе си, странял от приятелите си и често си мислел, как за
един миг можело да се случи най-лошото. Много се притеснявал да не загуби работата си,
т.к. от това зависело финансовото състояние на семейството му.
До настоящия момент, повече от една година след ПТП-то, сочи още ищецът, че не се
бил възстановил напълно. След като зараснали раните, останали белези, които му
причинявали сериозен дискомфорт и постоянно му напомнят за инцидента. Белезите се
набивали на очи и при среща с приятели и познати, които не били запознати с инцидента,
постоянно предизвиквали въпроси : „Какво стана? От какво са тези белези?", на които
въпроси ищецът отново започвал да обяснява и да се връща в онзи кошмарен ден. Белезите
намира ищеца, че много го загрозявали и му действали потискащо на самочувствието.
Ръката му все още не била възстановена напълно. Често ръката му изтръпвала, усещал едно
3
мравучкане, което много го притеснявало, че ръката му няма да може да се възстанови
напълно. При работа ръката му бързо се уморявала, след което чувствал слабост и болка.
Вече не извършвал операции и сложни манипулации във връзка със зъболечението, което се
извършвало в клиниката, в която работи. Възлагали му по елементарни и не толкова сложни
манипулации, т.к. ръката му не била възстановила пълния обем на движение и бързо се
уморявала, поради което ищецът не можел да завърши започнатата операция. Това много
притеснявало ищеца, т.к. можело да доведе до прекратяване на трудовия му договор или до
драстично намаляване на получаваното трудово възнаграждение.
Отделно от изложеното по-горе , ищецът е навел и следните правно - релевантни
фактически твърдения:
Лекият автомобил на виновния водач бил застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ от Застрахователна компания „Б. И.“ АД, със срок на действие 22/02/2021г. -
21/02/2022г. която полица била действаща към датата на ПТП.
На 10.09.2021г. Ст.Ш. депозирал заявление за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди пред ответника.
На 13.12.2021г. ищецът Ш. завел и съдебен иск срещу застрахователя за изплащане
на застрахователно обезщетение за настъпилите увреждания по л.а. марка „***“, с рег. №
***, в резултат на ПТП-то, настъпило на 03.09.2021г. С Решение № 3288/01.10.2022г., по
образуваното гр.д. № 20213110117768/2021г. по описа на Варненски районен съд, 16 състав,
било установено, че водача на л.а. „***“, с рег. № *** бил виновен за настъпилото на
03.09.2021г. ПТП и ответното дружество било осъдено да заплати на ищеца необходимото
застрахователно обезщетение. Във връзка с настъпилото ПТП било образувано и ДП №
322/2021г. по описа на Сектор „ПП“ - ОДМВР Варна. В хода на досъдебното производство
се установило по безспорен и категоричен начин, че С. П. З., като водач на лек автомобил
марка „***“, с ДК № *** нарушил правилата за движение - чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл.63, ал.2,
т.1, вр. ал.1 от ППЗДвП и с това по непредпазливост причинил на ищеца Ст.Ш. средна
телесна повреда. След така установеното, С. П. З. бил привлечен като обвиняем за
извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“ пр. второ, вр. с чл.342, ал. 1 от НК, като
впоследствие било образувано НАХД № 20223110201621 по описа на Районен съд - Варна,
29 състав. С Решение № 1354 от 13.10.2022г. подсъдимият С. П. З. бил признат за виновен в
това, че на 03.09.2021г. в град Варна, при управление на лек автомобил „***", с ДК № ***
нарушил правилата за движение - чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.1 от ППЗДвП и
с това по непредпазливост причинил на Ст.Ш. средна телесна повреда изразяваща се в
счупване на лъчевата кост на дясна предмишница, което е обусловило трайно затруднение в
движението на десния горен крайник за период от около 1,5 - 2 месеца, представляващо
престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“ пр. второ вр. с чл.342, ал.1 от НК, за което на
осн.чл.78а, ал.1 от НК З. бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено
административно наказание глоба в размер на 1 000.00 лева.
До момента, твърди ищецът, че не е получил необходимото застрахователно
обезщетение, поради което за него бил налице правен интерес от завеждане на настоящата
претенция.
Предявяването на иска пред РС Варна ищецът е обосновал с приложението на чл.115,
ал.2 от ГПК, дерогираща общата местна подсъдност по чл.108, ал.1, изр.1 от ГПК.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 127 , ал.4 ГПК ищецът е посочил, че желае
заплащане на претендраното парично вземане по банков път ,по следната банкова сметка:
***, специална сметка с титуляр адвокат Й. К. А..
С оглед гореизложеното и ищецът е отправил искането си до съда , съгласно чл.127 ,
ал.1 т.5 ГПК:
Да бъде постановено Решение, по силата на което ответното дружество ЗД „Б. И.“
АД, ЕИК *** да бъде осъдено ДА ЗАПЛАТИ на ищеца: СУМАТА в размер на 1 000.00 лева
( хиляда лева) , представляваща частичен иск от общо 100 00 лева (сто хиляди лева) ,
4
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания, ведно със законната
лихва от датата на Исковата молба -17.01.2023 г. , до окончателното изплащане на сумата,
СУМАТА от 1000.00 лв. (хиляда лева ), представляваща частичен иск от общо 17 836.66
лева (седемнадесет хиляди осемстотин тридесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки ),
представляваща обезщетение за пропуснати ползи, явяваща се разликата между нетното
трудово възнаграждение, което ищецът щял да получи по трудовото си правоотношение от
„***“, и сумите, които в действителност получил от НОИ за периода от 03.09.2021г. до
15.11.2021г., ведно със законната лихва от датата на Исковата молба - 17.01.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и СУМАТА в размер на 546.00 лева (петстотин
четиридесет и шест лева) представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, представляващи заплатени лекарски прегледи, рентгенова снимка, еластичните ленти
и магнитотерапия и терапия с ултразвук, ведно със законната лихва от датата на Исковата
молба - 17.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, причинени вследствие на
ПТП, настъпило на 03.09.2021 г., в гр. Варна , по вина на водача на лек автомобил „***“, с
рег. № ***, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество.
Отправено и искане за присъждане на сторените от ищеца съдебно - деловодни
разноски и адвокатски хонорар.В подкрепа на твърденията и искането си, ищецът е
направил доказателствени искания.
Ответникът от своя страна, чрез адв. Ал.И., преупълномощен от адв. М. Г. е
депозирал в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба.
Ответното дружество оспорва иска изцяло по основание и размер.
Оспорва да е причинен деликт от страна на водача на л.а. „***“ с рег. № *** -С.
З..Оспорва да е действал противоправно и виновно в причинна връзка, с което да е
настъпило процесното ПТП.До настоящия момент, според ответното дружество, нямало
влязла в сила присъда, която да е задължителна по реда на чл. 300 ГПК.
Ответникът оспорва механизма на ПТП, като счита, че представените по делото
доказателства нямали установителен характер по отношение начина на настъпване на
ПТП.Без да бъде установен механизма на ПТП, сочи ответника, че не може да бъде
направен извод, за това кой от участниците действал противоправно, а без установено
противоправно поведение, не подлежала на приложение презумпцията за вина по чл. 45
ал. 2 ЗЗД, доколкото вината представлявало субективно отношение към определено
противоправно поведение или резултат.
Ответникът оспорва изложените от ищеца твърдения относно механизма на ПТП.
Оспорва и посочения механизъм на ПТП в КП за ПТП, приложен с исковата молба.
Предвид функционалната обвързаност между отговорността за вреди на водача на
МПС и неговият застраховател по полица „Гражданска отговорност“, ответното дружество
оспорва да е налице осъществен деликтен фактически състав, по отношение на всеки от
неговите елементи, в това число противоправност и вина в поведението на водача на л.а
„***" с рег. № *** -С. З..
Събитието, според ответното дружество било случайно (чл. 15 НК) за водача на
л.а. „***“ с рег. № *** - С. З., като за него не била налице обективна възможност да
предвиди и предотврати настъпването на вредите.
Твърденията на ищеца за търпени вреди /имуществени и неимуществени/, произтекли
пряко от непозволено увреждане, подчертава ответника, че подлежат на пълно и главно
доказване.
Ответното дружество не оспорва наличието на застрахователно правоотношение
по застраховка „ ГО на автомобилистите“, за л.а. „***“ с рег. № ***, валидна към датата на
процесното ПТП, при ЗД „Б. И.“ АД .
На второ място , в отговора на искова молба ответното дружество оспорва исковете
5
за неимуществени вреди по размер.
Претенцията според ответника не отговаряла на икономическата конюнктура в
страната и вредата, като се явявала прекомерна.
По твърдения в исковата молба на 03.09.2021г. , сочи още ответника, че С. Ш. бил
участник в ПТП като водач на лек автомобил, като вследствие на инцидента е получил
травматични увреждания:
-счупване на лъчевата кост (радиус на дясната предмишница в долната част (към
китката); лечението било неоперативно - гипсова имобилизация.
-повърхностни наранявания - В лицевата област: ожулване на лявата скула, рана в
областта на брадичката (1,5/1 см); кръвонасядания и ожулване по лявата предмишница;
За удостоверяване на тези травматични увреждания били представени медицински
документи: Фиш за спешна медицинска помощ, Лист за преглед на пациент в спешно
отделение, консултации от ортопед-травматилог (МБАЛ „***“) от 03.09.21г.,
Съдебномедицинско удостоверение №987/07.09.2021г.Представени били и болнични
листове за временна нетрудоспособност.
Счупването на лъчевата кост на предмишницата в долната част било причинило
трайно ограничение на движенията на дясната ръка (средна телесна повреда - чл.129 от НК),
с период на нетрудоспособност за около 2 - 2,5 месеца.
Повърхностните наранявания били причинили временно разстройство на здравето,
без опасност за живота (лека телесна повреда - чл.130, ал.1 от НК), с оздравителен период
около две до три седмици.
При така изложеното по-горе, ответникът счита, че адекватна сума за обезщетение
е около 15 000 лева, ако искът се докаже по основание и без да се отчита
съпричиняване.
За удостоверяване на исканата сума за направени разходи във връзка с лечението сочи
ответното дружество, че са представени съответни финансови документи - фактури и
фискални бонове.
На последно място, в раздел Втори: Доказателствени искания, ответникът моли
СМЕ да отговори на поставените въпроси от ищеца, като съобрази и становището изложено
от ответника в срока по чл. 131 ГПК .
В срока по чл.131 ГПК ответникът е направил и евентуално възражение по чл. 78
ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В проведеното по делото на последно открито съдебно заседание от 02.06.2023 г.
ищецът , представляван от адв.Й. А. от ВАК , поддържа исковата молба, желае цялостно
уважаване на иска съгласно допуснатото изменение, ведно с присъждане на разноските по
делото съгласно представения списък по чл. 80 ГПК .
Ответната страна по спора, редовно уведомена за откритото съдебно заседание, не
изпраща представител, но в писмена молба от дата 31.05.2023 г. поддържа изложеното в
отговора на искова молба т.е. становището си за неоснователност и недоказаност на иска,
като. Обективирано е евентуално възражение за прекомерност на претендирания от ищеца
адвокатски хонорар на осн. чл. 78, ал.5 ГПК .
Видно от протокола от проведеното второ ,последно, открито съдебно заседание
съдът е допуснал, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, изменение на предявените искове за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди и обезщетение за пропуснати ползи,
както следва:
- искът за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки
6
и страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания, в размер на 1000.00
лв. - частичен иск от общо 100000,00 лв., се счита за предявен от датата на подаване на
исковата молба - 17.01.2023 г., за сумата от 25000,00 лв. - частичен иск от общо 100000,00
лв.;
- искът за обезщетение за пропуснати ползи, формирано като разликата между
нетното трудово възнаграждение, което ищецът щял да получи по трудовото си
правоотношение от ***, и сумите, които в действителност получил от НОИ, за периода от
03.09.2021 г. до 15.11.2021 г. в размер на 1000,00 лв., - частичен иск от общо 17836,66 лв., се
счита за предявен от датата на подаване на исковата молба - 17.01.2023 г., за сумата от
14095,05 лв. - частичен иск от общо 17836,66 лв.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съгл. чл.235 и чл. 236 ГПК, намира за
установено следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА :
На 03.09.2021 г. в Сектор „Пътна полиция „ при ОД МВР е било образувано
досъдебно производство № 322/2021г., на осн. чл. 212, ал.3 НПК , при наличието на
законен повод за образуване на досъдебно производство - докладна записка със ЗМ №
322/03.09.2021 г. и КП за ПТП с пострадали лица № 1192 . Досъдебното производство е било
образувано за престъпление по чл. 343 , ал.1 б. „ б „ , пр.2 -ро НК, вр. чл. 342 , ал.1 НК с
проведено при условията на чл. 212 , ал.2 НПК процесуално действие по разследването
оглед на местопроизшествие . ДП № 322/2021 е било приключено на 20.04.2022 г. с мнение
на разследващия полицай за предаване на съд на обвиняемия С. З. . Установено е безспорно
по настоящото гражданско дело , на база приобщеното в цялост досъдебно производство , че
по преписка № 12313/2021 г. по описа на РП Варна, на 28 април 2022 г. наблюдаващият
досъдебното производство прокурор е внесъл във ВРС Обвинителен акт против Ст.З. за
извършено престъпление по чл. 343 ал.1 б. „ б „ вр. чл. 342,ал.1 НК . По така внесения
обвинителен акт е било образувано във ВРС НОХД № 1621 / 2022 г. по описа на РС Варна.
Наказателното дело № 1621/2022 г. по описа на РС Варна, ХХIX - ти състав е
приобщено като писмено доказателство по настоящото производство и от материалите по
същото се констатира, че на дата 24.06.2022 г. е било проведено първото открито съдебно
заседание но НОХД № 1621/2022 г., като наказателният съд е приел, че са налице
основанията за разглеждане на делото по реда на глава ХХVIII НПК и производството по
делото е било насрочено за 13.10.2022 г. от 13.10.2022 г. по посочения ред . Видно от лист
33 - ти (гръб от цитираното наказателно дело ), ВРС е оставил без уважение искането на
пострадалото лице С. Ш. за конституирането му като частен обвинител в процеса.
Наказателното производство, водено против Ст.З. е приключило с Решение № 1354 /
13.10.2022 г.,постановено от РС Варна , ХХIX - ти наказателен състав .Видно от лист 37 -ми
от цитираното наказателно дело от общ характер № 20223110201621, с Решение № 1354 /
13.10.2022г. наказателният съд е признал подсъдимия С. П. З. , ЕГН:********** за
виновен в това, че на 03.09.2021г. в гр.Варна при управление на моторно превозно
7
средство -лек автомобил „*** „ с рег.№ ***, нарушил правилата за движение: чл. 25, ал.
1 ЗДвП-„Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра,
като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното
за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение.“ и чл.63,ал.2,т.1, вр. ал. 1 ППЗДвП -
„Надлъжната пътна маркировка се използва за очертаване на пътните ленти, на които е
разделено платното за движение, и за очертаване на неговата граница. Надлъжната
пътна маркировка има следните изображения, наименования и значения: "Единична
непрекъсната линия" - Ml. На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и
пресичат. С единична непрекъсната линия се очертава и пътна лента, предназначена за
движение на превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници -
"BUS"лента. Символът "BUS" се изписва в началото на лентата и след всяко кръстовище",
и по непредпазливост причинил на С. А. Ш. средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на лъчевата кост на дясна предмишница, обусловило трайно затруднение в
движенията на десния горен крайник за период от 1,5 - 2 месеца при благоприятно
протичане на оздравителния процес, престъпление по чл. 343, ал.1, б."б", вр.чл.342, ал.1
от НК, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК, го е освободил от наказателна
отговорност и му е наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000.00
/хиляда/ лева.
От мотивите към Решението ( л. 38 - 40 ) се установява , че наказателният съд за да
постанови Решението си се е позовал на цялостния доказателствен материал , приобщен по
реда на чл. 283 НПК, безпротиворечив и взаимодопълващ се , очертаващ всички елементи
на фактическия състав на обвинението и авторството . Именно от изготвената по
досъдебното производство САТЕ ( л. 52- 62 от досъдебното производство )се установя и
изяснява механизма на самото ПТП , за което подсъдимият З. е признат за виновен и
освободен от наказателна отговорност, при наличието на предпоставките за налагане на
наказание по чл. 78а НК. Прочита на заключението на вещото лице Ал.В. по допусната по
досъдебното производство САТЕ мотивира и гражданския съд , да приеме от фактическа
страна, че процесното произшествие е настъпило при следните обстоятелства и при
възприетия от автексепра механизъм :
На 03.09.2021 г., около 15:10 ч. в гр.Варна, на бул.“***“ , до номер ***, л.а. „***“ с
рег. № *** , с водач С. А. Ш. се движил по бул. „***“ ,в лявата лента за движение в посока
кв.“*** „ със скорост в размер на 48.40 км/ ч . Л.а. „***“ с рег. № *** , с водач С. П. З. се
намирал паркиран на бул.“*** „, на платното за движение , успоредно на оста на пътя , в
дясната лента за движение в посока към кв.“***“ , след което предприел маневра за
извършване на обратен завой , с цел за продължи движението си в посока Центъра на Варна
8
.Л.а. „***“ навлязъл в лявата за движение 0.74 секунди преди удара и когато се намирал
напречно на оста на пътя настъпил удара с л.а. „***“ , водачът на който предприел аварийно
спиране . Мястото на удара било на платното за движение на бул. „*** „, в лявата лента за
движение в посока към кв.“*** „, на около 8 метра след ориентир в посока към кв.“***“ и
зоната от 6.80 м. до 8.50 м. в ляво от ориентир . За л.а. „***“ ударът бил в страничната лява
част на превозното средство , а за л.а.“*** ***“ ударът бил в предната част на превозното
средство . След удара л.а. „***“ останал на място , а л.а. „*** „се завъртял около
вертикалната си ос по посока обратна на въртене на часовниковата стрелка . Автомобилите
се установили в покой в положението, в което били намерени при извършения оглед на
местопроизшествието , а в следствие на удара настъпили материални щети по превозните
средства и телесни увреждания на водача на л.а.“ *** ***„ С. Ш.. Видно от отговора на
въпрос № 10 , в.л. Ал.В. е извело извода, че причината за настъпване на произшествието е
навлизането на л.а. „***“ в лентата за движение и траекторията на движение на л.а. „***
***“ . Така описаният по-горе механизъм на ПТП и нарушенията на ЗДвП са установени по
несъмнен начин от наказателния съд, а и в самото Решение са посочени изчерпателно и
цитирани буквално нарушенията на отделните разпоредби на ЗДвП , извършени от Ст.З.
причинил ПТП- то , при което пострадал Ст.Ш. .
За цялостното изясняване на фактическата обстановка по настоящото дело, извън
цитираните по-горе писмени доказателства, е допусната комплексна съдебна експертиза
възложена на вещите лица д-р В.Д. - съдебен медик и в.л. Ал. Ц. - клиничен психолог.
От приобщеното на л. 95 - 108 заключение на вещите лица Д. и Ц. по допусната от
съда КСМПЕ се установява и изяснява следното :
В резултат на настъпилото ПТП ищецът Ст.Ш. е получил на 03.09.2021 г.
следните телесни увреждания : 1. лицева травма изразена с кръвоизлив по конюнктивата
на лявото око с размери 1/0,5см., ожулване по лявата скула с размери 1/0,5 см. , контузно
разкъсна рана под брадичката ; контузия на лява предмишница , 2. Контузия на лява
предмишница : кръвонасядане с диаметър 3 см , ивецесто ожулване с размери 5/2 см.,
ожулване и кръвонасядане с диаметър 5 см. ; 3 . Счупване на лъчева кост на дясна ръка в
дистален край .
По повод на получените травми ищецът бил прегледан в спешно отделение на
болницата, раните били обработени , а счупването наложило поставяне на гипсова
имобилизационна превръзка за 35 дни , след което Ш. бил насочен за рехабилитация и
получени болнични за общо 74 календарни дни . Така общо счупването обусловило трайно
затруднение на движението на дясната ръка за период от 2,5 - 3 месеца.
Към настоящия момент функцията на дясната ръка, според д-р Д., ( т.4 от
КСМПЕ) е напълно възстановена, но е възможно при продължително натоварване на
ръката и при промяна на метрологичните условия Ш. да изпитва болки и тръпнене в
засегнатата от травмата ръка. По отношение на ръбеца на раната по брадичката
заключението на съдебния медик е , че практически е незабележим за околните.
9
Заключението на в.л. Ц. по психологичните въпроси поставени към комплексната
експертиза ( л.106 ) е следното : Предвид професионалната реализация на ищеца,
възстановяването му създало сериозни пречки . Резултатът от ПТП - то поставил ищеца в
невъзможност да извършва трудовата си дейност, която му носела финансови доходи , като
пред вещото лице ищецът споделил, че дори и към момента на освидетелстването не можел
да извършва манипулации, които правел преди ПТП - то . Събитието се отразило силно
негативно върху ищеца , ищецът променил ежедневния си стереотип на живот, започнал да
изпитва сериозни притеснения за реализацията си в професионален план . На второ място
във връзка с получените наранявания и белези по лицето, заключава в.л. Ц. , че не били
констатирани от кл.психолог негативни психологически маркери по отношение на белезите
и как те влияят върху самооценката на Ш.. Фокусът на преживяната травма , сочи вещото
лице Ц. , че при ищеца основно е съсредоточен по отношение на бъдещата професионална
реализация и дали нараняването на ръката ще окаже сериозен ефект върху възможността
ищецът да извършва свободно своята дейност като орален хирург . На последно място , по
същество, в.л. Ц. обобщава , че към момента ищецът Ст.Ш. има нарушения в
емоционалното и в социално функциониране , като когнитивната сфера не е нарушена . По
време на интервюто ищецът не споделил информация за други травматични събития след
ПТП -то , предмет на делото , а резултатите от психологочното изследване дали основание
на в.л.Ц. да заключи , че състоянието на ищеца към момента е в резултат на процесното
ПТП .
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 26.04.2023 г. вещите лица са
поддържали изготвеното от тях заключение, като в.л. д-р Д. е повторило, че към момента
функцията на дясната ръка на ищеца е напълно възстановена, но е възможно при
претоварване на ръката за по-дълго време ищецът да изпитва и болка и тръпнене. На
конкретно поставен от съда въпрос съдебният медик е отговорил, че възстановяването на
ръката е резултат на предприетото своевременно и адекватно лечение , а на поставен от
адв.А. въпрос дава отговор, че заплатените от ищеца суми за прегледи , медицински услуги ,
материали и рехабилитация безспорно имат отношение към установяване и лечение на
травмите, били са необходимо направени разноски .
В разпита си пред съда в.л. психолог - Ц. изрично прави уточнението, че доста често
при преживяна травма при ПТП обикновено физическото възстановяване е по - бързо
отколкото психологическото , в зависимост от личностовите особености на лицето ,
претърпяло травмата . Кл.психолог обяснява пред съда , че в случая от гледна точка на
медицината има една лека травма, която обаче за ищеца е изключително тежка , т.к. ищецът
борави основно с ръцете си и упражнява професия на орален хирург. В подкрепа на
изведения извод, че от психологическа гледна точка травмата се е оказала изключително
тежка за ищеца, вещото лице е пояснило , че след ПТП- то ищецът не е можел да си заплаща
специализацията, не е можел и да извършва манипулациите, които като орален хирург
правел преди травмата, което се отразило на финансовия му ресурс , създало му особени
притеснения и в ежедневието, а и освен това към него момент със съпруга му правели ин
10
витро опити, които също следвало да заплащат . В края на разпита си вещото лице Ц.
обяснява ,че към момента ищецът има съхранен спомен за прекараното травматично събитие
и това остава в съзнанието му , т.к. над спомените няма съзнателен контрол, поради което и
събитието щяло да съществува постоянно в съзнанието на ищеца , нямало как да се заличи .
Приобщената по делото КСМПЕ като част от доказателствения материал следва да
бъде обсъдена от съда ведно с останалите доказателства .КСМПЕ е оспорена от ответната
страна в частта касаеща изводите на вещото лице Ц., като съдът намира за несъстоятелни
възраженията на ответника , че използваните способи за провеждане на психологическото
интервю са „ алабалистика „ а тестовете „ много хора решават в свободното си време за
развлечение и се намират свободно в интернет „ . При така стореното оспорване съдът не е
намерил за необходимо да задължава клиничния психолог да представя въпросниците по
които е работил, не е допуснал повторна СПЕ , т.к. счита , че сам служебно не следва да
допуска събиране на доказателства, които не са поискани от страните .
Заключението по допуснатата КСМПЕ съдът ще обсъди по същество на спора при
направата на правните си изводи, като съпостави същото с целия събран доказателствен
материал .
Част от доказателствения материал по делото е и проведената по делото съдебно -
счетоводна експертиза, изготвена от в.л. М.И. . От приобщеното по делото на листи от 90
до 93 вкл. заключение на в.л. И. се установява и изяснява, че на 20.07.2020 г. между ищеца
С. Ш. , род. *** г., с висше образование , специалност : дентална медицина , с общ трудов
стаж 7 г. ,9 м. и 18 дни , с професионален стаж 3 г. и 7 м. и работодателя „ *** „ ЕАД ,
БУЛСТАТ *** бил сключен трудов договор № 1002 , по силата на който ищецът бил
назначен на длъжност „ Лекар дентална медицина „ , с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 8047,00 лв. и допълнително месечно трудов възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит , в размер на 0,6 % за всяка година - или за 3 години - в
размер на 1,8 % .
Съгласно издаденото от посоченото ЕАД удостоверение с изх. № С 11 / 18.04.2023 г.,
сочи в.л. М.И. в констативно съобразителната част на ССчЕ , към 03.09.2021 г. С. А. Ш.
ЕГН ********** бил с основно трудово възнаграждение в размер на 9085,00 лв. , въз
основа на Заповед от 01.07.2021 г. за промяна на възнаграждението на осн. чл.118, ал.3 от
Кодекса на труда . Ст.Ш. имал и допълнително трудово възнаграждение в размер на 2,4 %
от основното трудово възнаграждение за трудов стаж .
На база изложеното в констативно - съобразителната част и проверените документи,
вписани в раздел втори, вещото лице М.И. е дало отговори на поставените въпроси ,
кореспондиращи с данните въведени в табличен вид - Таблица 1 към ССчЕ, а именно
Въз основа на обобщените данни в приложената Таблица № 1 , експертизата е
констатирала, че за периода от 03.09.2021 г. до 15.11.2021 г. вкл., ако ищецът бе упражнявал
трудова дейност , би получил нетно трудово възнаграждение за 50 работни дни, в общ
размер 18978,39 лв.
11
На второ място в.л. М.И. е констатира, че на ищеца Ст.Ш. за периода от 03.09.2021
г.до 15.11.2021 г. е получил обезщетение за временна нетрудоспособност от НОИ в общ
размер на 4883,34 лв., както следва : за м.09.2021 г. - 1577,70лв., за м. 10.2021 г. - 2203,76
лв., за м. 11.2.2021 г. -1101,88 лв.
На последната, трета задача, в.л. М.И. дава заключение, че разликата между нетното
трудово възнаграждение, което би получил ищецът за периода от 03.09.2021 г. до
15.11.2021 г., ако бе упражнявал трудова дейност и изплатеното от НОИ обезщетение за
временна нетрудоспособност за периода от 03.09.2021 г. до 15.11.2021 г., е в размер на
14095,05 лв.
Така депозираното заключение на в.л. М.И. ответната страна е намерила за непълно,
като е било поискано провеждане на допълнителна ССчЕ , искане което съдът не е уважил,
поради неуточненост на допълнителния въпрос. Повторно направеното оспорване на ССчЕ
преди последното открито съдебно заседание от страна на ответникът съдът е намерил за
недопустимо ,т.к. оспорването на експертното заключение следва да се извърши докато трае
изслушването на вещото лице.
По делото освен специалните знания на вещите лица в областта на съдебна медицина,
психология и счетоводство , са приобщени и писмени доказателства въз връзка със самото
ПТП и наличието на застрахователно правоотношение , правоотношение което впрочем е
безспорно, събрани са и гласни доказателства .
Видно от протокол № 2309 от проведеното първо открито съдебно заседание от
26.04.2023 г. и от протокол № 3029 от проведеното второ, последно , открито съдебно
заседание от 02.06.2023 г., съдът е допуснал до разпит водените от ищеца свидетели - Т. Г.
Г. - Ш.а - съпруга на ищеца и В. А. Б. - колега на ищеца .
Разпитаните по делото свидетели независимо един от друг сочат, че в резултат на
претърпяното на 03.09.2021 г. ПТП, ищецът получил травматични увреждания изразяващи
се в счупване на дясната ръка, в областта на китката, кръвонасядания и ожулвания по лицето
, но травмите били не само физически - ищецът се променил, от „ ведър , общителен „ (
според св. Б. ) „ „изключително балансиран , изключително хармонизиран „ ( според св. Ш.а
) , се затворил в себе си , станал не толкова толерантен в разговори, по - сприхав, по -
изнервен, по -неспокоен, по-раздразнителен, много притеснен и тревожен основно за
работата си ,спрял да управлява автомобил . Свидетелите сочат пред съда, че при ПТП - то
ищецът е получил счупване на дясна ръка, което довело до временната му
нетрудоспособност , обусловила и забавяне на специализацията , която провеждал в УМБАЛ
„ *** „ , получавал доход само от болнични вместо месечното трудово възнаграждение,
което имал като орален хирург в клиниката *** във Варна . От гласните показания се
установява още , че ищецът е бил изключително притеснен и за работата и за кариерата си ,
т.к. съпругата му не работела за да могат да правят инвитро опити в Турция, които поради
случило се, се наложило да прехвърлят в София .Именно работата на ищеца като орален
хирург и травмата на ръката твърдят свидетелите довели до силните притеснения на ищеца
дали ще може да продължи да си служи с дясната си ръка, т.к. работата като орален хирург
12
изисквала изключителна прецизност , а след счупването ищецът първо спрял да работи, а на
следваща година, когато се върнал на работа , в началото поемал по - леки манипулации,
след това по - сложните разделял на етапи . Така и според св.Ш.а и според св.Б. , ищецът
след завръщането си на работа в клиниката за разлика от преди инцидента , не проявявал
същото темпо , намалил работата , която му била възлагана, случило се и да прекъсне
манипулация поради несигурност в ръката, чувствал болка и умора за което приемал
обезболяващи .
По същество от гласните доказателства събрани по делото се установява, че ищецът
след претърпяната травма независимо от характера и професионалния си опит, понесъл
травмата изключително тежко - затворил се в себе си , странял от познати и приятели ,
изпитвал физическа болка, сънувал кошмари, имал нарушения в съня за което , както
твърди съпругата му, потърсил и специализирана помощ и от психиатър и от психолог, като
изпълнявал стриктно предписаните от лекарите терапии , а към момента вече бил по-
спокоен , за намаляване на напрежението приемал медикаменти вече само на билкова
основа. Свидетелите сочат пред съда ,че и към момента ищецът продължавал да раздвижва
ръката си, а в края на годината му предстояли изпити във връзка със забавената му
специализация , но въпреки по-доброто му състояние, все още ходел на работа с такси с
различни отговори, а не както преди - с колата си , която не управлявал след ПТП-то.
Относими към предмета на спора са и писмените доказателства, ангажирани от
ищеца още с исковата молба : приобщени на листи от 5 до 39 вкл. заверени за вярност с
оригинала копия на: Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1192/03.09.2021 г.;
фиш за спешна медицинска помощ от 03.09.2021 г.; лист за преглед на пациент в КДБ/СО
при МБАЛ „***“ АД; допълнителен лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 4963/03.09.21
г.; талон за МЕ № 66, амбулаторен лист № 012265; болничен лист №
Е20212061429/03.09.2021 г. за временна неработоспособност; медицинско удостоверение
№ 987/2021 г.; фискален бон от 07.09.2021 г.; фискален бон от 09.09.2021 г.; амбулаторен
лист № 120/10.09.2021 г.; фактура № 277/10.09.2021 г.; амбулаторен лист № 623/15.09.2021
г.; амбулаторен лист № 378/17.09.2021 г.; болничен лист № Е20212133894/17.09.2021 г. за
временна неработоспособност; амбулаторен лист № 123/20.09.2021 г.; фактура №
283/20.09.2021 г.; амбулаторен лист № 141/08.10.2021 г.; амбулаторен лист №
106/18.10.2021 г.; амбулаторен лист № 1638/18.10.2021 г.; фискален бон от 18.10.2021
г.; болничен лист № Е20212345691/21.10.2021 г. за временна неработоспособност; фактура
№ 353/08.11.2021 г.; Решение № 3288/01.10.2022 г. по гражданско дело №
20213110117768/2021 г. на ВРС, 16 състав.
Изброените по -горе писмени доказателства от КП за ПТП от 03.09.2021 г. до фактура
№ 353/08.11.2021 г., са свързани с факта на настъпване на ПТП -то , при което са били
причинени щети по двата автомобила участвали в ПТП - то, настъпили физически травми
при ищеца и предприетите действия по посещаване на спешен център и последвало лечение
на ищеца Ш. , вкл. и наличието на валидно застрахователно правоотношение между водача
на л.а.*** - Ст.З. с ответното дружество „Б. И.“ АД .
13
От приобщеното по делото на листи от 28 до 37 вкл. заверено за вярност с оригинала
копие на Решение № 3288/1.11.2022 г. постановено от РС Варна , ХVI -ти състав по
гр.дело № 20213110117768 по описа на РС Варна за 2021 г. се установява, че ищецът е
бил предявил осъдителен иск с правно осн. чл . 432 , ал.1 КЗ ,вр. чл. 45 ЗЗД против
ответника застраховател ЗД „ Б. И. „ .С Решението си от 1.11.2022 г. ВРС е приел, че
щетите по л.а. на ищеца са причинени виновно от водача на л.а. „ *** „ - Ст.З. ,а искът на
ищеца против ответника застраховател е доказан и по основание и по размер, поради което
при наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.432,ал.1 КЗ ВРС е осъдил
ответното дружество за заплати на ищеца сумата от общо 21 400 лв. ведно със законната
лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
13.12.2021 г. , т.е. ответникът застраховател е бил осъден да заплати на ищеца сумата
представляваща действителната пазарна стойност на собствения на ищеца л.а. , при
установеност и доказаност на „ тотална щета“ . Видно от л. 37 - ти така постановеното от
ВРС Решение от 1.11.2022 г. не е отбелязано кога е влязло в законна сила, но от проведената
от съда справка в деловодната система ЕИСС , Решението не е обжалвано и е влязло в
законна сила на 17.11.2022 г.
При така установеното от фактическа съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявените по делото осъдителни искове съдът е намерил за процесуално
допустим ,поради което и дължи произнасяне по същество. С проекта за доклад , обявен
за окончателен, без възражения на страните , съдът е квалифицирал исковете с правно
основание в чл. 432, ал. 1 КЗ (нов), вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД (аналог на отменената разпоредба
на чл.226, ал.1 КЗ, която нова разпоредба има действие от 1.1.2016 г.)С доклада по делото
съдът е обявил на страните за безспорно и не нуждаещо се от доказване съществуването на
валидно застрахователно правоотношение между ответника -застраховател и водача на
лек автомобил марка „***“ с рег. № *** -С. З. , застрахован при ответника по силата на
Застрахователен договор за задължителна застраховка „ Гражданска отговорност ,„в алидна
към датата на застрахователното събитие , както и че на ищеца не е изплатено
обезщетение от ответника, на основание чл.146 ал.1 т.4 и т.5 ГПК.Съдът е указал на
двете страни , в съответствие с разпоредбата на чл.154 ГПК, че всяка една от страните
следва да установи и докаже фактите и обстоятелствата , от които черпи за себе си
положителни права.В тежест на ищцовата страна , с доклада по делото съдът е възложил
да установи и докаже:Настъпването на процесното застрахователно събитие; наличието на
валидна застраховка Гражданска отговорност между застрахователя и виновния водач,
причинил ПТП, действаща по време на застрахователното събитие. Механизма на ПТП,
причинно - следствената връзка между настъпилото ПТП и причинените вреди на ищеца -
неимуществени и имуществени , така, както са описани в исковата молба и петитума на
иска,Съставянето на протокол за ПТП и уведомяването на органите на КАТ Варна,
отправянето на искане до застрахователя за заплащане на причинените вреди - обезщетение
за настъпилото застрахователно събитие.Размера на претърпените вреди.В тежест на ищеца
е било възложело и да установи и докаже както размера на претендираните вреди, описани в
14
исковата молба причинени от правопораждащ факт - деликтно поведение на водача на л.а.
„***“ с рег. № *** - С. З., описани подробно в исковата молба /, характера и вида на
неимуществените вреди, техният интензитет и времетраене, вкл. и имуществените вреди
представляващи разходи за лечение, както и пропуснатите ползи - търсената разлика между
трудовото възнаграждение които би получил ако бе престирал труд и полученото от НОИ
обезщетение за временна нетрудоспособност. В тежест на ответната страна е било
възложено да установи и да докаже:Възведените в отговора възражения за завишеността
на размера на претенциите, включително и възражението затова, че действията на водача на
л.а. „***" с рег. № *** -С. З., представляват случайно деяние по смисъла на чл.15 НК .
(Релевираното възражение от ответника затова, че действията на Ст.З. представляват
случайно деяние , съдът е указал на ответника , че има възможност да установи и докаже,
ако оспори факта, че за спрямо З. има постановено Решение на наказателния съд.) В тежест
на ответника e било възложено да установи и докаже твърденията си , че управляващият
застрахования при ответника л.а. на процесната дата не е нарушил правилата на ЗДвП и ПП
ЗДвП , като затова ответникът е следвало да се позове само на положителни факти и
обстоятелства, доколкото се касае за установяване на отрицателен факт.С доклада по делото
съдът е указал на ответника, че не сочи никакви доказателства за всяко от оспорванията и
на основанията и на размера на исковете.
При така разпределената тежест на доказване, ангажираните от страните
доказателства, трайната и задължителна съдебна практика , първоинстанционият съд
намира, че предявените обективно съединени осъдителни искове с правно осн. чл.432
ал.1 от КЗ са доказани по основание , но не изцяло по размер . За да изведе
първоинстанционният съд правния извод, че исковете са доказани по основание,
излага по същество следните мотиви :
Прекият иск по чл.432, ал.1 от КЗ е искът, с който разполага увреденият от ПТП
срещу застрахователя на гражданската отговорност на прекия причинител на вредите.
Пострадалият може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените
имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по
задължителна застраховка „гражданска отговорност“. Застрахователят по нея отговаря за
чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно - обезпечителна.
В процесния случай предявените преки искове по чл.432 ал.1 КЗ срещу
застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се явяват основателни
доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи на сложния фактически
състав на посочената правна норма. За да се ангажира отговорността на дружеството -
ответник е необходимо да е изпълнен фактическия състав на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните елементи:
противоправно деяние, довело до увреда на ищеца, от което той търпи болки и страдания,
подлежащи на обезщетяване, пряка причинно-следствена връзка между деянието и
настъпилата увреда. Вината се предполага съгласно презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД.
В тежест на ищеца С. Ш., пред първоинстанционния съд, е било възложено да докаже
изпълнението на посочения фактически състав с всички допустими доказателствени
средства, което в случая ВРС намира за сторено.
От приобщения по делото Протокол за ПТП и заключенията на САТЕ по ДП №
322/2021 г.по описа на ПП ОД МВР Варна, влязлото в законна сила Решение №
1354/13.10.2022 г. на РС Варна ,ХХIX -ти състав по НОХД № 1621/2022 г. се установява
противоправното поведение и вината на С. П. З. - водач на лек автомобил „*** „ с рег. №
*** за причиняване на следните увреди на здравето на ищеца: счупване на лъчевата кост
15
на дясна предмишница, обусловило трайно затруднение в движенията на десния горен
крайник за период от 1,5 - 2 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес,
съставляващи по съществото си средна телесна повреда.
Видно от данните вписани в Протокола за ПТП /л.5 /, влязлото в законна сила
Решение № 3288/1.11.2022 г. на РС Варна по гр.д. 17768/2021 г., а и отговора на искова
молба, безспорно е по делото съществувалото надлежно застрахователно
правоотношение между ответното дружество и водача на процесния лек автомобил по
риска „гражданска отговорност“ за исковия период, включително и към датата на
застрахователното събитие - ПТП- то от 03.09.2023 г.
Спор няма в съдебната практика, че съгласно нормата на чл.300 ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд , който разглежда
гражданско правните последици от деянието, относно това дали е извършено деянието ,
неговата противоправност и виновността на дееца .
При влязло в сила Решение по НОХД № 1621/2022 г. по описа на РС Варна , с което
наказателният съд е признал за виновен водача на застрахования със застраховка
„гражданска отговорност „ л.а. при ответното дружество - застраховател в извършването на
престъпление по чл. 343, ал.1, б."б", вр.чл.342, ал.1 от НК, гражданският съд е длъжен
да зачете задължителната сила на Решението съгласно нормата на чл.300 ГПК .
Фактът ,че по внесения от РП Варна обвинителен акт е било образувано НОХД,
приключило с Решение , с което подсъдимият е признат за виновен и на основание
чл.78а, ал.1 от НК, освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание (ГЛОБА в размер на 1 000.00 /хиляда/ лева) не води до
извод ,различен от този, че актът на наказателния съд е задължителен за гражданския съд и
че несъмнено е доказано извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на
дееца . Ето защо и възраженията на ответното дружество затова, че деликветна не е бил
признат за виновен в извършване на престъпление с вляла в сила присъда , както и
възраженията че деянието било случайно по см. на чл. 15 НК а и че е налице съпричиняване
са напълно неоснователни .Това е така , т.к. наказателният съд с Решението си по чл. 78 а
НК вече е признал деликвента за виновен ,като е установили от обективна и субективна
страна извършването на противоправно деяние - престъпление по чл. 343 , ал.1 , б. „б „, вр.
чл. 342 , ал.1 НК , при което деяние ищецът е претърпял средна телесна повреда.
Приемайки, че ищецът е доказал при условията на пълно и главно доказване
наличието на всички предпоставки включени в нормата на чл. чл.432 ал.1 КЗ, съдът дължи
произнасяне относно доказаността на размерите на предявените искове .
Както бе посочено и по-горе и видно и от петитума на искова молба и протоколното
определение по чл.214 ГПК , ищецът счита, че в резултат на претъпените от него
неимуществени и имуществени вреди ответникът - застраховател му дължи обезщетение от
сто хиляди лева за претъпените болки и страдания, 17 836,66 лева под формата на
пропуснати ползи и 546 лв . имуществени вреди под формата на разходи за лечение .
Исковете за репариране на неимуществените вреди под формата на претъпени болки и
страдания и за пропуснати ползи първоначално са предявени като частични от по хиляда
лева, изменени по размер съответно на 25 000 лв. от 100 000 лв. и на 14 095,05 лв. от
17 836,66 лв. Единствено искът за претърпени имуществени вреди от 546 лв. е предявен в
пълен размер и не е изменян . Върху претендираните обезщетения ищецът желае да му се
присъди и законната лихва за забава , считано от датата на сезиране на съда -17.01.2023 г. до
окончателното изпращане на вземането .
Още в отговора на искова молба ответникът е оспорил размерите на исковете, което
оспорване съдът намира за частично основателно .
В настоящото производство са допуснати и приети КСМПЕ, изготвена от вещо лице
съдебен медик и вещо лице клиничен психолог, изготвена е и приета по делото и ССчЕ ,
приобщено е в цялост НОХД № 1621/2022 г., представени са и множество доказателства,
съставляващи медицинска документация, събрани са и гласни доказателства .
16
От заключението на вещото лице - съдебния медик д-р В.Д., неоспорено от страните в
хода на съдебното производство, се установява по категоричен начин, че ищецът Ст.Ш. е
получил следните увреждания от процесното ПТП: 1. лицева травма изразена с
кръвоизлив по конюнктивата на лявото око с размери 1/0,5см., ожулване по лявата скула с
размери 1/0,5 см. , контузно разкъсна рана под брадичката ; контузия на лява предмишница
, 2. Контузия на лява предмишница : кръвонасядане с диаметър 3 см , ивецесто ожулване с
размери 5/2 см., ожулване и кръвонасядане с диаметър 5 см. ; 3 . Счупване на лъчева кост на
дясна ръка в дистален край , като самото счупване на дясната ръка е обусловило трайно
затруднение в двигателната и хватателната функции за период от 2,5 - 3 месеца.
Предвид свидетелските показания на св.Ш.а - съпруга на ищеца , които съдът
кредитира изцяло, съобразявайки и разпоредбата на чл.172 от ГПК, съдът приема за доказан
факта, че ищецът е преживял изключително и необичайно тежко здравословните увреди и се
е възстановявал трудно, при изтърпяване на значителни болки и страдания, дискомфорт и
неудобства за период от около три месеца след ПТП-то. В същата насока са и кредитираните
напълно от съда показания на свидетелката Б. , с преки впечатления от работата на ищеца
преди и след инцидента и въобще върху личността и характера му .
Първоинстанционният съд при съобразяване разпоредбата на чл.52 от ЗЗД следва да
отчете конкретни факти и обстоятелства, относими към определяне на справедлив размер
на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Първоинстанционият
съд приема, че справедлив размер на обезщетението на претърпените от ищеца
неимуществени вреди е сумата от общо 16 000 лв. , но не 25 000 лв. , а още по-малко общо
100 000 лв.
Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично е
прието и в ППВС № 4/1968 г., означава да бъде определен от съда онзи паричен еквивалент
не само на болките и страданията, понесени от увреденото лице, но и на всички онези
неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите.
Като съобрази всички обективни обстоятелства, които са от значение за определяне на
обезщетението за настъпилите неимуществени вреди, като характерът, тежестта,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията и принципа на
справедливост, първоинстационният съд намира, че размерът на справедливо обезщетение
за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да се определи на 16 000 лв., който
размер на обезщетението съответства на вредите, търпени от него .
Ищецът е претърпял консервативно лечение - счупването на дясна лъчева кост на
ръката в областта на китката е било имобилизирано с гипс, с последващ възстановителен
период от около 3 месеца, през които е търпял болки и страдания, бил в обективна
невъзможност за служене с дясната ръка поради временната й имобилизация, довело до
затруднение в ежедневното обслужване, ограничение във хвателната и двигателната
функция след заздравяване на фрактурата по време на последвалата рехабилитация , което
неминуемо е било свързано с физически болки и страдания за ищеца. Отделно от счупването
на десния горен крайник, ищецът и получил и кръвонасядания по лицето и белег под
брадичката, които към момента на травмата са били очевидни и силно болезнени, но
независимо, че са отшумели са оставили трайна следа в съзнанието на Ст.Ш.. Съдът в
17
настоящия му съдебен състав, намира, че при определяне на справедлив размер на
обезщетение за неимуществени вреди следва и е длъжен да съобрази и обсъди и негативните
емоционални преживявания както при инцидента, така и след него, продължителното общо
извънболнично лечение и възстановяване, възрастта на ищеца и изпълняваната длъжност на
орален хирург .
Ищецът е роден на 12.09.*** година, заема длъжност орален хирург във водеща
дентална клиника в гр.Варна, специализант в УМБАЛ „ *** „ Варна. Възрастта на ищеца,
професията, доказания чрез писмените доказателства и кредитираната от съда ССчЕ размер
на месечно трудово възнаграждение, установеното чрез кредитираните напълно като преки
свидетелски показания отговорно отношение на ищеца към работата му, дейността му
свързана с допълнителна професионална квалификация, а и за осигуряване благополучието
на семейството му, мотивират съда да приеме, че обичайно присъжданите обезщетения в
близки до настоящия случай казуси (под 10 000 лв.) биха били занижени.
В отговора на искова молба, в условията на евентуалност, ответникът дори е счел, че
размер от 15 000 лв. за неимуществени вреди би бил справедлив .Размер от 16 000 лв.,
съизмерим с всички изброени по - горе факти и обстоятелства, съдът намира за
справедливия по смисъла на чл. 52 ЗЗД и до този размер уважава частичния иск, като за
разликата до 25 000 лв. намира иска за недоказан по размер, от общо заявения от 100 000 лв.
При определяне на размера на иска за обезщетение на неимуществените вреди под
формата на претърпени болки и страдания, ВРС съобразява практиката на ВКС,
задължителна за съдилищата, която въвежда като ориентир за размерите на обезщетението и
съответните нива ( лимити) на застрахователно покритие към релевантния момент за
определяне на обезщетението, но не въвежда като абсолютен критерий за определяне на
размера на дължимото обезщетение, съобразяване на този размер с определените лимити на
застрахователните суми, когато приетият за справедлив размер не надвишава тези лимити.
По-скоро следва нормативно определените лимити да се разглеждат като отражение на
обществено-икономическата конюнктура, която в настоящия казус ВРС съобразява ( в така :
Решение № 83/06.07.2009г. по т.д.№ 79582008г. , ІІ-ро ТО на ВКС, Решение № 1/2012г. по
т.д.№ 29982011г., ІІ-ро ТО на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК).
В случая, при определяне на общия размер на обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъде съобразена датата на ПТП – 13.09.2021г., обществено-икономическите
условия в страната към тази дата и средния стандарт на живот към тази дата, което отчита
първоинстанционния съд .От друга страна съдът отчита и обективните факти,че в рамките
на около 3 месеца е траел основният интензивен период в който ищецът е бил с най -
тежките физически и емоционални страдания, а и към момента основните две функции на
ръката му са напълно възстановени .
Предвид изложеното и съобразно трайната съдебна практика (ППВС № 4/1968)
настоящият съдебен състав намира, че справедливото обезщетение за претърпените от
ищеца Ст.Ш. неимуществени вреди, съобразено с критерия на чл.52 от ЗЗД е в размер общо
на 16 000 лв. Върху този размер съдът присъжда и дължимата се законна лихва, считано от
датата на сезиране на съда - т.е. от 17.01.2023 г.
На предпоследно място, съдът намира за нужно да се спре и на мотивите на Решение
№ 42 /13.05.2017 г. на ВКС Трето гражданско отделение, постановено също по чл.290 ГПК ,
по гр.дело № 60102/16 , в което съставът на ВКС е съобразил всички относими към
конкретния отнесен до касационен контрол спор , за да приеме, че обезщетение от 100 000
лв. се явява справедливо по размер за неимуществени вреди от причинена при ПТП смърт
на лице на 33 г. Така цитираното Решение е само част от практиката на ВКС постановена по
чл.290 ГПК, но напълно подкрепяща извода, че обезщетението в посочения пълен размер от
100 000 лв. е прекомерно и не е справедливо с оглед претъпените от ищеца болки и
страдания .
И на последно място, по отношение на приетия вече от ВРС размер на иска за
неимуществени вреди от общо 16 000 лв., съдът излага и мотиви затова, че в настоящия
18
случай този размер на обезщетение не следва да бъде редуциран . Съгласно константната
съдебна практика, обективирана в ППВС № 17/1963 г./т. 7/ и постановените по реда на чл.
290 от ГПК решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о.,решение №
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т. о.,решение № 151/12.11.2012 г. по т. д. №
1140/2011 г.на ВКС, II т. о.,решение № 154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г.на ВКС, II т. о.
и др., приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин от
страната, която е направила възражение за съпричиняване.Недопустимо е
приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е доказан при
условията на пълно главно доказване, а е само предполагаем.
При така посочената задължителна практика на ВКС , ВРС счита, че поради
релевирано и недоказано възражение за съпричиняване , обезщетението за неимуществени
вреди не следва да бъде редуцирано . При тези мотиви, ВРС уважава частичния иск за
причинени на ищеца неимуществени вреди - болки и страдания в размер от 16 000 лв., като
отхвърля иска за разликата до 25 000 лв. от общо 100 000 лв.,присъждайки и законната лихва
върху главницата от 16 000 лв. , считано от датата на предявяване на искова молба в съда и
до окончателното изплащане на задължението .
На следващо място, по спорния между страните въпрос дали се дължи на ищеца
обезщетение за пропуснати ползи съдът съобразява следното :
В петитума на предявената на 17.01.2023 г. във ВРС искова молба ищецът е заявил
претенцията си от 1000 лв. частичен иск от общо 17 836,66 лв. , който размер е изменен по
реда на чл.214 ГПК в последното открито съдебно заседание на 14 095,05 лв. от общо
17 836,66 лв.
Безспорно чрез ССчЕ е доказано , че за периода от 03.09.2021 г. до 15.11.2021 г.
ищецът е получил сумата от 4 883,34 лева, сума която представлява изплатено му парично
обезщетение за временна нетрудоспособност от НОИ .
Видно от т. 3 на заключението на вещото лице експерт-счетоводител, именно сумата
от общо 14 095,05 лв. е разликата между нетното трудово възнаграждение, което ищецът би
получил за периода от 03.09.2021 г. до 15.11.2021 г. , ако бе упражнявал трудова дейност и
изплатеното от НОИ обезщетение за временна нетрудоспособност за същия период.
Независимо от факта, че изменения размер на частичния иск напълно съвпада със
заключението на вещото лице по ССчЕ /т.3 /, съдът намира, че следва да отхвърли изцяло
частичния иск с цена от 14 095,05 лв. от общо 17 836,66 лв. ведно с акцесорното искане за
присъждане на законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда , като недоказан .
За да обоснове от правна страна извода си , че искът за пропуснати ползи , така
както е предявен и изменен е останал недоказан съдът съобразява постановеното в
началото на настоящата година задължително тълкувателно решение на ВКС . В ТР № 3/
2021 г. от 13.1.2023 г., постановено по т.д. № 3/2021 г. на ОСГТК е дадено задължителното
указание до всички съдилища в страната, че причинените от деликт пропуснати ползи
трябва да бъдат доказани със сигурност, както трябва да бъдат доказани със сигурност
пропуснатите ползи от неизпълнение на договорно задължение .
Според ВРС , в случая, не е налице сигурността, която ВКС указва че следва да бъде
доказана. Дали точно в периода от 03.09.2021 г. до 15.11.2021 г. ищецът би бил
работоспособен, би ли упражнявал същата професия при същия работодател и със същото
трудово възнаграждение, съдът намира че не е доказано със сигурност по делото. Факт е, че
периодът за който ищецът търси пропуснатите ползи е част от един времеви период на
световна ковид пандемия, което на първо място разколебава извода за сигурно доказване на
пропуснатите ползи .На второ място : житейски допустими събития биха могли да не
позволят на ищеца по причини извън факта на ПТП - то от 03.09.2021 г. да не разчита на
дохода , който е получавал от работодателя си ,именно в исковия период, поради което и
само на база тези мотиви, съгласно задължителното ТР № 3 /2021 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът отхвърля изцяло частичния иск за претърпени ползи ведно с обусловеното от изхода
19
на иска акцесроно искане с правно осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД .
Последното искане, с което ищецът е сезирал РС Варна е да му бъде изплатено от
ответника - застраховате обезщетение за претъпените в резултат на деликта имуществени
вреди изразяващи се в разходи за лечение, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда и до окончателното изплащане на вземането
.Единственото искането за репариране на имуществените вреди в размер на общо 546.00 лв.
е заявено в пълен размер .
Разгледано по същество искането на ищеца за репариране на сумата от 546 лв. ведно
със законната лихва върху тази главница, считано от датата на сезиране на съда се явява
напълно основателно и доказано .
Приобщените по делото медицински документи и разпита на вещото лице д-р Д.
доказват както факта на извършване на разноските по лечение на ищеца, така и
необходимостта от заплащането йм за правилното и пълно възстановяване на ищеца . Нещо
повече : от разпита на в.л.д-р Д. се установява и доказва по делото, че не само добрата
медицинска практика , но правилното и адекватно лечение , назначено на ищеца и
изпълнено от последния , са в основата на сравнително бързото му като време
възстановяване на двигателната и хватателните функции на десния горен крайник и пълно
заздравяване на ръката му.
От представените по делото заверени за вярност с оригнала копия на касови бонове и
фактури / л. 13- за сумата 40 лв. за преглед в КСМ, л.14 - 30 лв. за рентгенография , л. 16 - за
заплатен преглед - 40 лв., л. 23 - за заплатен преглед от 20 лв , л. 25 - за заплатени 35 лв. за
ластични ленти и л. 27 за заплатена сума от 420 лв. за преглед и магнитография и ултразвук /
съдът сумирайки платените от ищеца суми , пресмята, че ищецът е доказал плащане на общо
586 лв. или ***0 лв. повече от предявения размер , която сума се явява доказан разход по
лечението му . Водим от диспозитивното начало, съдът уважава иска за сумата от 546 лв.
ведно със законната лихва считано от датата на сезиране на съда, т.к. всички медицински
документи сочат на единствения извод, че ищецът е заплатил прегледите си и
изследванията, които са му назначени. Съдът не обсъжда други имуществени разходи на
ищеца, каквито очевидно е имал ( като например приема на обезболяващи средства) , т.к.
такива не са завени за разглеждане .
С оглед изложеното по - горе , съдът уважава частичния иск за неимуществени вреди
в размер на 16 000 лв. като го отхвърля за разликата до 25 000 лв. и уважава иска за сумата
от 546 лв. имуществени вреди . Неоснователността на иска за пропуснати ползи заявен като
частичен 14 095,05 лв. от общо 17 836,66 лв. налага отхвърлянето му .
Т.е. при заявен и поддържан от ищеца материален интерес предмет на настоящото
производство : 25 000 лв. плюс 14 095,05 лв. 546 лв. - общо 39 641,05 лв., уважената част на
исковете възлиза на 16 546 лв. , или в процентно съотношение 0,42 %.Съобразно изхода на
спора, съдът следва да се произнесе и по въпрос за отговорността за разноските .
При уважена част на исковете с цена от общо 16 546 лв., ответникът на основание чл.
78, ал.6 ГПК следва да бъде осъден да заплати в полза на РС Варна дължимата се държавна
такса в размер на четири процента - т.е. сумата от общо 661,84 лв., т.к. ищецът ех lege от
освободен от разноски и таксата следва да се понесе от ответника.
При уважена част на исковете с цена от общо 16 546 лв., ответникът на основание чл.
78, ал.6 ГПК следва да бъде осъден да заплати в полза на РС Варна изплатените от РС
Варна разноски за допусната КСМПЕ , но не и за ССчЕ, т.к. последната с оглед изхода на
спора по претенцията за пропуснати ползи ще остане в тежест на бюджета на съда.
Сторените разноски за депозит за КСМПЕ на осн. чл. 78, ал.6 ГПК в размер на общо 454,20
лв. съдът възлага в тежест на ответното дружество . В тежест на ответника съдът следва да
възложи и таксата от 5 лв. за издаване на изпълнителен лист, отново съгласно нормата на
чл. 78, ал.6 ГПК .
С оглед изхода на спора, в полза на ищеца се следват разноски .
20
Видно от списъка по чл. 80 ГПК, както и приложения на л. 12 договор за правна защита и
съдействие Серия Б № ********** , ищецът е претендирал само един разход и доказал
извършването му . Приложения договор за правна защита и съдействие от дата 1.6.2023 г.
има характера на разписка и доказва плащане на сумата от 5000 лв. адвокатски хонорар .
Заявения по делото материален интерес и последните изменения в Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатките възнаграждения, мотивират съда да изведе извод, че
заплатения адвокатски хонорар не е прекомерен, а съобразен с минималните размери на
адвокатски възнаграждения, поради което и съдът не дължи произнасяне по същество по
евентуалното възражение на ответника с правно осн. чл. 78 , ал.5 ГПК. Изхода на спора ,
както и заявеното искане на ищеца с правно осн. чл. 78 ГПК, обуславя произнасянето на
съда по реда на чл. 81 и чл. 78, ал.1 ГПК чрез присъждане на съдебно - деловодни разноски в
полза на ищеца, съразмерно на уважената част на иска . При доказан един разход на ищеца
от общо пет хиляди лева за заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съдът на осн. чл.
78, ал.1 ГПК присъжда в полза на ищеца сумата от общо 2 100 лв. съдебно деловодни
разноски за процесуално представителство пред настоящата инстанция .
С отговора на искова молба и становищата преди всяко от двете открити съдебни
заседание, ответникът не е поискал присъждане на разноски, поради което и съдът не следва
да обсъжда въпроса какви разноски биха се следвали на ответника с оглед изхода на спора .
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответното дружество ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., ДА ЗАПЛАТИ на ищеца С. А. Ш.,
ЕГН **********, с адрес: ***5, следните парични вземания :
СУМАТА в размер на 16 000 лв. (шестнадесет хиляди лева) представляваща
частичен иск от заявения частичен иск от 25 000 лв. (двадесет и пет хиляди лева) от общо
100 00 лева (сто хиляди лева) , представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, емоционален стрес и негативни психически
изживявания, ведно със законната лихва върху главницата от 16 000 лв., считано от датата
на предявяване на исковата молба в съда - 17.01.2023 г. , до окончателното изплащане на
сумата, както и СУМАТА в размер на 546.00 лева (петстотин четиридесет и шест лева)
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи
заплатени лекарски прегледи, рентгенова снимка, еластичните ленти и магнитотерапия и
терапия с ултразвук, ведно със законната лихва върху главницата от 546,00 лв. , считано
от датата на подаване на исковата молба в съда - 17.01.2023 г. до окончателното изплащане
на сумата, причинени вследствие на ПТП, настъпило на 03.09.2021 г., в гр. Варна , по
вина на водача на лек автомобил „***“, с рег. № ***, застрахован по договор за гражданска
отговорност при ответното дружество, на основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД .
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца С. А. Ш., ЕГН **********, с адрес: ***5 против
ответното дружество ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от С. С. П. и К. Д. К.,осъдителни искове в следните части
-за разликата от присъдения размер от 16 000 лв. (шестнадесет хиляди лева)
представляваща частичен иск до заявения размер на частичен иск от 25 000 лв. (двадесет
и пет хиляди лева) от общо 100 00 лева (сто хиляди лева) , представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, емоционален стрес
и негативни психически изживявания, ведно със законната лихва върху главницата над
16 000 лв. до 25 000 лв., претендирана като частичен иск, считано от датата на предявяване
на исковата молба в съда - 17.01.2023 г. , до окончателното изплащане на сумата и
21
за СУМАТА от 14095,05 лв. - представляваща частичен иск от общо 17 836.66 лева
(седемнадесет хиляди осемстотин тридесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки),
представляваща обезщетение за пропуснати ползи, явяваща се разликата между нетното
трудово възнаграждение, което ищецът щял да получи по трудовото си правоотношение от
„***“, и сумите, които в действителност получил от НОИ за периода от 03.09.2021г. до
15.11.2021г., ведно със законната лихва върху претендираната главница от 14095,05 лв. ,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 17.01.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата, причинени вследствие на ПТП, настъпило на 03.09.2021 г., в гр.
Варна , по вина на водача на лек автомобил „***“, с рег. № ***, застрахован по договор за
гражданска отговорност при ответното дружество, като недоказани на основание чл.
432, ал.1 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД .
ОСЪЖДА ответното дружество ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., ДА ЗАПЛАТИ на ищеца С. А. Ш.,
ЕГН **********, с адрес: ***5, следните парични вземания СУМАТА в общ размер от
2 100.00 лв. (две хиляди и сто лева), представляваща сторените от ищеца по делото, пред
настоящата инстанция, съдебно-деловодни разноски за заплатен адвокатски хонорар пред
настоящата инстанция, съразмерно на уважената част на иска, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
ОСЪЖДА ответното дружество ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета
на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр.Варна СУМАТА от 661,84 лв. (
шестстотин шестдесет и един лева и осемдесет и четири стотинки ) - представляваща
дължима държавна такса върху уважените искове, СУМАТА от 454,20 лв. (четиристотин
петдесет и четири лева и двадесет стотинки ) -представляваща разноски по делото за
изплатения от Бюджета на РС Варна депозит за възнаграждение на вещи лица по КСМПЕ ,
както и СУМАТА от 5,00 лв . ( пет лева ) - дължима държавна такса за издаване на
изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал.6 ГПК .
Съгласно нормата на чл.127, ал.4 ГПК, присъдените парични вземания могат да
бъдат платени от ответника – застраховател в полза на ищеца по посочения в исковата
молба начин, а именно - по банков, път по посочената специална сметка с титуляр адвокат
Й. К. А. - б.см. с реквизити: *** .
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК, чрез
процесуалните йм представители.
22
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
23