№ 1529
гр. Пазарджик, 29.07.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20245220102239 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Молителката П. И. К., като майка и законов представител на Г. В. К. –
уведомена от предходното с. з., се явява лично и с адв. Н. К. и адв. К. Р. и
двамата от АК-Пазарджик - надлежно упълномощени отпреди.
Ответницата Р. В. К. – уведомена от предходното с. з., се явява лично и с
адв. П. Г. от АК-Пазарджик - надлежно упълномощена отпреди.
Вещото лице Д. Т. – уведомена от предходното с. з., се явява лично.
Свидетелят В. Б. А. – редовно призован, се явява лично.
Свидетелят Н. А. Р. – редовно призована, не се явява. Постъпило е
писмо по електронната поща с вх. № 19196/25.07.2024 г., с което уведомява, че
Н. Р., мл. експерт в РУ-С. е командирована в гр. Приморско за периода от
10.07.2024 г. до 10.08.2024 г. и е в обективна невъзможност да се яви в
качеството й на свидетел по настоящото дело.
Свидетелят Б. Х. П. – редовно призован, се явява лично.
Свидетелят Д. М. Я.– редовно призована, се явява лично.
Свидетелят Г. С. К. – при режим на довеждане, се явява лично.
Свидетелят Г. В. К. – при режим на довеждане, се явява лично.
Свидетелят В. Д. К. – при режим на довеждане, се явява лично.
Свидетелят К. М. А. – при режим на довеждане, се явява лично.
1
Свидетелят Л. Л. – при режим на довеждане, се явява лично.
Свидетелят С. М. Г. – при режим на довеждане, се явява лично.
АДВ. К.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална
пречка.
ОТВЕТНИЦАТА /лично/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СЪДЪТ докладва постъпило писмо с вх. № 17980/12.07.2024 г. от РП-
Пазарджик, с което изпращат заверен препис на Предупредителен протокол от
13.03.2024 г. във връзка с подадени жалби от П. И. К., с ЕГН: ********** по
пр. пр. вх. № 803/2024 г. по описа на РП-Пазарджик срещу Р. В. К., ЕГН:
**********.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Да се приеме като доказателство по делото.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмено доказателство по делото писмо с вх. №
17980/12.07.2024 г. от РП-Пазарджик, с което изпращат заверен препис на
Предупредителен протокол от 13.03.2024 г. във връзка с подадени жалби от П.
И. К., с ЕГН: ********** по пр. пр. вх. № 803/2024 г. по описа на РП-
Пазарджик срещу Р. В. К., ЕГН: **********.
СЪДЪТ предлага на страните да се пристъпи най-напред към разпит на
свидетеля д-р Б. П. поради високата му служебна ангажираност, след което да
бъде изслушана СПЕ.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Не възразяваме.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИЯ СВИДЕТЕЛ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Б. Х. П. – на 67 години, българин, български гражданин, женен,
2
неосъждан, без родство и служебни отношения със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
АДВ. Р.: Поискали сме свидетеля, тъй като ответната страна оспорва
съдържанието на съдебно-медицинското удостоверение. Моля да се предяви
същото на свидетеля.
СЪДЪТ предявява на св. П. съдебно-медицинското удостоверение,
находящо се на л. 13 от делото.
АДВ. Р.: Поддържате ли съдържанието на удостоверението?
СВ. П.: Печатът и подписът са мои. Поддържам съдържанието на
медицинското удостоверение. Не мога да отговоря конкретно колко съдебно-
медицински удостоверения издавам месечно. Годишно са около 500-600 на
брой.
АДВ. Г.: Така, както са описани уврежданията може ли да
конкретизирате някое от тези увреждания представляват ли ухапване от куче
дребна порода?
СВ. П.: Травматичните увреждания по главата не са от кучето, те са от
падане на терен. Предварителните сведения са дърпана, скубана, да, няма
данни за падане на терен, съжалявам, че го казах в началото. Възможно е и да
са от дърпане и скубане травматичните увреждания по окосмената част на
главата. От скубане само може да това, което е в лявата челна теменна област,
окосмената част на главата с размери 5 х 3 см., а това което е в слепоочната
част на главата, пак в окосмената част синкавото кръвонасядане с размери 3 х
2 см и тука е възможно да бъде или от удар, или от скубане. Охлузванията,
които са в областта на средна трета на лява подбедрица, две успоредни
линейни охлузвания придружени от отток с дължина 2 и 3 см. е възможно да
бъдат от зъбите на кучето. Ние нямаме представа как изглежда кучето –
голямо ли е, М. ли е. Това са просто две линейни охлузвания, които е
възможно да бъдат причинени по механизма на твърд, тъп предмет с
тангенциалнто действие, където могат да бъдат и кучешките зъби. Те са две
охлузвания 2 и 3 см., възможно е и да е от М. куче. Така, както са описани те
са описани по дължина. Възможно е да бъде причинено и от М. и от голямо
куче.
3
АДВ. Р.: А тука на ръката възможно ли е да е от стискане?
СВ. П.: Това кръвонасядане е от действие на твърд, тъп предмет с по-
голяма площ, което не отговаря да бъде от зъб на куче. Възможно е да е от
стискане, от удар, от дърпане. От дърпане не толкова, колкото от удар да бъде.
Размерите са 9 х 4 см. и е възможно да е с юмрук, с ръка.
АДВ. К.: От стискане може ли да е?
СВ. П.: Може и от стискане, но би трябвало да има друга конфигурация,
би трябвало да са отпечатани пръсти. Възможно е и да е от стискане.
АДВ. Г.: Вие казвате „Възможно е, възможно е“. Каква е възможността
да не е от стискане, а да е от удряне увреждането на ръката?
СВ. П.: Не мога да отговоря на този въпрос. Това е травматично
увреждане, което може да бъде получено и по двата механизма. Не мога да
кажа кой от двата е приоритетен. Ако имаше примерно неравности по
кръвонасядането щеше да е категорично от стискане с пръсти на ръка, но тук
понеже е по-голямо, по-разлято, възможно е да е от удар, възможно е да е от
стискане.
АДВ. Г.: Предполагам, че същото ще кажете и за ухапването от куче.
Искам да ви попитам като специалист когато едно дете е ухапано от куче,
следвало ли да се предприемат някакви други действия от родителите, като
например поставяне на ваксина, изследвания и т. н.?
АДВ. Р.: Противопоставям се на въпроса, неотносимо е.
СВ. П.: Ако са отишли в Бърза помощ там щяха да им дадат информация
и щяха да ги посъветват.
АДВ. Г.: Вие бихте ли ги посъветвали?
СВ. П.: Много зависи от вида на, ако е едно леко, повърхностно
охлузване без проникване в дълбочина като рана може и да не се наложи да се
прави имунизация. Тези, които съм описал са леки охлузвания на
повърхността. Не са дълбоки.
АДВ. Г.: Това ухапване ли е тогава или е одраскване, ако е на
повърхността?
СВ. П.: Думата, която аз употребих е действие от твърд, тъп предмет с
тангенциална посока. Възможно е кучешките зъби, които са твърди, тъпи
4
предмети да причинят това нещо или от страничното им действие, или при
опита им за захапване. Защото, ако беше захапано трябваше да има разкъсно-
контузни рани, а такава няма.
АДВ. Г.: Така, както сте описали коричките, вие няма как да си
спомните за конкретния случай, но за какъв период от време заздравяват?
СВ. П.: На 22.05.2024 г. е издадено медицинското, на 20.05.2024 г. е
станал инцидента, отговаря тези корички да бъдат по време и начин да са
нанесени към момента на инцидента, защото когато се причини едно
охлузване то е под нивото на околната здрава кожа, нарушаване на
епидермиса и за два дена се натрупват там левкоцити и тъканна течност, които
водят до получаване на светло кафеникава, тъмно кафеникава коричка и вече
тя изпълва този дефект във височина и може да е на нивото на околната здрава
кожа самата коричка.
АДВ. Г.: А може ли да се приеме, че това са одрасквания от друг
предмет различни от зъби на куче?
СВ. П.: Възможно е.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Нямаме други въпроси към свидетеля.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх. № 15912/21.06.2024 г. от
в.л. Д. Т..
СТРАНИТЕ /по отделно/: Да пристъпим към изслушване на вещото
лице.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ВЕЩОТО
ЛИЦЕ ПО ДОПУСНАТАТА СЪДЕБНО-ПСИХОЛОГИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
Д. А. Т. – на 55 години, българка, български гражданин, разведена,
висше образование, неосъждана, без родство и служебни отношения със
страните.
Вещото лице предупредено за отговорността по чл. 291 от НК.
5
В.Л. Т.: Известна ми е наказателната отговорност, която нося.
Поддържам изцяло изготвеното от мен писмено заключение.
АДВ. К.: Представили сте заключение, че детето е преживяло чувство
на страх и безпомощност, било е наранено физически, вербално, както и
унижено с нецензурни думи. Можете ли накратко да опишете емоционалното
състояние на детето, когато то ви е разказвало за причиненото му от
ответницата? По конкретно отговорите на 3-я абзац от експертизата при
разказа на детето.
В.Л. Т.: При първоначалното идване на детето то беше придружено от
майка си и баба си. Допуснах ги в самото начало на интервюто, тъй като
детето е на 12 години и се изисква съгласието на родител то да бъде
придружено от родител. Също така виждах, че е много притеснена, свита.
Имаше много тревожни симптоми - приведено тяло, хванати ръчичките
отпред, краката – пристъпя, застава на място близо до вратата, оглежда се,
търси потвърждение от родителите дали е правилно застанала и след като
беше насърчена от мен, че трябва да остане сама и че трябва да си говорим, и
че ще бъда толерантна с нея, че не ме познава, но ще се представя и ще има
време така да ме опознае, предложих и детето седна на диванче М. срещу мен
и така постепенно тя започна, усмихна ми се, установихме очен контакт и
вече родителите - майката и бабата излязоха. Започнахме разговора,
интервюто с детето. Беше, мога да кажа и така М. объркана, въпреки това се
опитваше да бъде смела. Не искаше аз да разбирам, че тя се страхува. Опита се
така даже да се усмихне, изправи се така на стола, по-изправена на диванчето.
АДВ. К.: Прави впечатление, че детето говорейки за ответницата Р. К.
използва думата „тя“, а не името й. Това чисто психологически свързано ли е
със страха, който изпитва детето от Р. К.? Може ли да се направи такава
връзка?
В.Л. Т.: И на мен това ми направи впечатление, че тя използва израза
„тя“ или малките имена. Първоначално трябваше да уточним те какви са –
баба, леля и да уточним родствената връзка, за да съм сигурна, че говорим за
едно и също лице, че не ме подвежда по време на разговора. Тя каза, че тя така
ги нарича на малки имена или „тя“. Не се обръща с титла, както е „леля“ или
„баба“. Това, което е моя интерпретация защо детето се обръща на М. име към
член от разширеното семейство, по принцип трябва да се обръщаме с титлите,
6
които са. Смятам, че детето се дистанцира по този начин от този човек, когато
го нарича с М. име, а не с родствената връзка към която принадлежи.
Причините за това може да са най-различни. Може да не изпитва Д.тъчно
уважение към човека, може да няма Д.тъчно близка емоционална връзка,
възможно е наистина да има негативни преживявания към този човек и затова
така да се обръща. Най-вероятно е така и една съвкупност, тъй като в
семейството се вижда, че има дистанция между тях. „Вижда се“ не е правилен
израз, тъй като те не са били срещу мен да ги видя, но от разказаното и от
самия случай, който се разисква в съда е видно, че между членовете на
семейството има напрежение.
АДВ. К.: Според вас детето възприема ли като заплаха думите на Р. К.,
че ще прати дядо й при баща му? Това е на стр. 3.
В.Л. Т.: Според мен детето се чувства много объркано когато споделя
тези думи и донякъде така имам чувството, че искаше да поговори за това,
защото то явно си дава сметка, че всъщност единият член, т. е. погребан и не е
между живите и прави връзка, че този израз не е добър и това е заплаха.
Думата „копеле“ я възприема като обида детето.
АДВ. К.: Според вас детето обича ли родителите си, чувства ли
сигурност в тяхно присъствие? Баба си, дядо си?
В.Л. Т.: Детето според моето психологическо наблюдение има изградена
привързаност с двамата си родители и ги обича, но тъй като тя е в такъв
период, който навлиза в пубертета, а също така в семейството е видно, че този
конфликт внася много напрежение, смятам, че тя е и ядосана донякъде на
баща си повече и има по-високи очаквания от родителите си. Очаквания да
разрешат създалата се ситуация, конфликта, да внесат повече сигурност в
семейството.
СЪДЪТ задава въпрос на вещото лице дали на детето му липсва дома?
„Страх ме е дори да сляза от калта…“ /цитира/
В.Л. Т.: Тук имам техническа грешка, госпожо съдия. „Калта“ да се чете
„колата“. Имам още две такива технически грешки и ще ги кажа после. На
детето му липсва сигурност в семейството. То има семейство от двама
родители, обича и двамата родители, но всъщност то изпитва несигурност от
случващото се в семейството, т. е. сигурността това е чувството на
неприкосновеност и това, че няма да му се случи нищо лошо.
7
АДВ. К.: Като казвате „семейството“ имате предвид отношението с Р.
ли, това ли имате предвид? Не разбирам.
В.Л. Т.: Като казвам „семейство“ имам предвид семейството на детето.
Семейството за едно дете по принцип това са майката, бащата и ако има братя
и сестри. Вече бабата и дядото те са в кръга на разширеното семейство. Някой
път бабата и дядото се припокриват в грижите към детето с майката и бащата.
Някой път бабата изземва функциите на майката, майката става работеща и
отсъства М. повече и тогава те могат да се смятат за М. по-близки. По
принцип семейство е майката, баща и децата и след това е разширеното
семейство баба и дядо и ако има вече други.
АДВ. К.: А какво е отношение то на детето към баба му и дядо му?
Обича ли ги?
В.Л. Т.: От разговора, който проведох и тестовете, които направих, там
то трябва да сподели така непринудено за семейството, без да се замисля,
смятам, че то има изградена привързаност и към бабата и към дядото, като
изрично го попитах в някаква част от интервюто за коя баба говори. Дали
само за бабата от майчина страна или и от бащина и детето каза „Обичам и
двете си баби и дядовци и от двете си страни“.
АДВ. Р.: Каза ли детето пред вас, че й липсва или се страхува да се
прибира в тази къща и по каква причина?
В.Л. Т.: Да, детето каза, че се страхува да остава само в родната му къща.
Това, че се страхува да слезе от колата са си негови думи.
АДВ. Р.: От Р. ли се страхува?
В.Л. Т.: Защото го е страх да не му се случи нещо лошо когато е само.
Както то ги нарича „тя“, „Р.“. Описала съм го.
АДВ. Р.: Експертизата е Д. след случката. Когато я извършихте може ли
да се каже, че детето все още е изпитвало страх и стрес от ситуацията?
В.Л. Т.: По принцип стресът, страхът, тревожността това са състояния,
които обикновено се натрупват и те не току така да изчезнат и си имат
последици. От една тревожност, от едно натрупване и от един страх в
последствие те могат да прераснат в много повече, ако не се отработят с
времето.
АДВ. Р. и АДВ. К. /по отделно/: Нямам повече въпроси.
8
АДВ. Г.: Къде проведохте изследването?
В.Л. Т.: Изследването го проведох в моя кабинет, който се намира срещу
„Часовника“, Езиковата школа на втория етаж.
АДВ. Г.: Още в самото начало на експертизата сте посочили, че трудно
сте установили очен контакт с детето. Каква беше причината според вас?
В.Л. Т.: Да осъществява очен контакт с детето ми беше трудно, детето
беше притеснено. Идваше на ново място, мен също не ме познава като
личност и като професионалист, не ме е виждало по-рано и трябваше да се
представя и да му обясня, че всъщност аз не съм човек, който се стреми по
някакъв начин да го притиска и да му създава дискомфорт.
АДВ. Г.: По първия тест „Въпросник на Айзенк за подрастващи“, отчели
сте Скала лъжа - 8 т., горна граница на норма. Може ли да обясните какво
означава това и може ли да се приеме, че детето при проведеното изследване е
направило опит да се хареса на родителите си или на родителя, който го
придружава и в тази връзка да не е било напълно искрено с вас?
В.Л. Т.: Майката и бабата, които първоначално придружаваха детето аз
ги помолих да излезнат, защото за нуждите на експертизата така е по-
коректно в конкретния случай.
АДВ. Г.: Възможно ли е детето да е премълчало нещо, за да се хареса?
В.Л. Т.: Когато говорим нищо, че е дефинирано „скала лъжа“, няма как
конкретно да се сложи „човекът или детето лъже“ и кардинално да се направи
заключение, че детето лъже, тъй като има и други скали от теста. Това е
цялостен тест, а също така има проведени и други тестове. Искам да кажа тук,
че по-скоро говорим за една социална желателност от страна на детето, което
според мен означава, че то се интересува повече от мнението на авторитета, а
в момента авторитета това съм аз и желае то да бъде харесано и прието от
околните, не точно да се визира да бъде харесано от родителя си, защото ние
бяхме насаме. Те са в такава възраст 12-годишните. Тестът е бланка, в която
детето попълва отговори и след това се отчитат отговорите на детето, т.е. аз
след това ги отчитам отговорите и тази скала от теста говори, че имаме една
социална желателност. Т.е. самото дете, когато разговаря се стреми да се
хареса на авторитета отсреща и да бъде социално прието в групата. Искам да
кажа, че не можем да направим такова заключение за лъжа.
9
АДВ. Г.: Аз не казвам такова заключение и не съм задала такъв въпрос и
да бъдем точни. Аз исках да попитам това дете манипулируемо ли е,
внушаемо ли е?
В.Л. Т.: Този тест се състои от три скали. Конкретно за резултатите от
този тест, понеже ние говорим чрез него, резултатите от този тест говорят за
дете, за лице, което е екстровертна личност, отворена личност към хората за
общуване, за установяване на контакти, за разкриване. Същевременно се
стреми да се впише в групата и да бъде харесано. Това говори за мен, че това е
едно жизнено, енергично дете, което добре се интегрира и въпреки това си има
някакви негативни преживявания, ето по скалата за невротизъм, която е, която
е нормална за ситуацията с преживяването. Според мен такива деца не са
склонни да манипулират и да лъжат. Ако детето е интровертно и е по-
затворено, ако е отхвърлено и ако вижда, че не е прието, тогава са по-склонни
да използват някаква манипулация в разговора. Няма данни за манипулация и
лъжа.
АДВ. Г.: Според този тест, тези скали, кажете в каква степен може
родителят да укаже влияние върху детето? Аз го зададох одеве този въпрос, но
никой не отговори. Аз не казвам, че детето лъже. Аз казвам до каква степен то
може да е искрено, ако е под влияние на родителя и ще се стреми ли то да се
хареса на родителя в този случай? Аз говоря за външно влияние, то вънка му е
повлияно на детето. Въпросът е вече като се е отпуснало при психолога. Било
ли е предварително подготвено, възможно ли е да му е било повлияно?
АДВ. Р.: Ами нали току що каза вещото лице че няма манипулация и
лъжа, отговори ви.
АДВ. Г.: Ама, то надолу има противоречия с оглед теста са различни
резултати за характера на детето и сега ще я попитаме и за екстровертната
личност, тъй като ние също считаме, че при детето има негативна емоция и
преживявания и т. н., но източника не е само и единствено Р., както се твърди.
Вие преди М. казахте, че близо месец след акта на насилие, на 16.06.2024 г.
детето е било доведено при вас и казахте „То беше много уплашено“. В
същото време давате „Скала невротизъм“, индивидуалния праг на тревожност
на детето е средно. Т.е. близо месец след като го определяте като екстровертна
личност продължава да изпитва страх. В каква степен с оглед екстровертната
му личност може да изпитва такъв страх? Възможно ли е това, което давате
10
като показатели за единица страх, давате, че то не е от най-плашливите деца,
давате средна степен, което това означава. Цял месец след това как изпитва
страх?
В.Л. Т.: Тестът не работи така всяка една скала да работи за себе си,
разбирате ли?! Тестът е един цялостен тест. Състои се от въпроси, които са
структурирани и вървят един след друг, но отделно всеки въпрос е включен
към отделна скала, която вече при изчислението отива там при тази скала.
Така че, тестът може да говори за тези три неща – дали човекът има склонност
да лъже, да се държи социално желателно, както съдията каза с цел да
манипулира хората и да бъде приет или е просто отворен човек, дали
преживява някакви тревоги като невротизъм, който е част от скалата. Вижте
всички тези скали се обобщават накрая и се вади един извод накрая за лицето.
От целия въпросник не може да извадиш една скала и да дадеш отговор на
конкретния въпрос.
АДВ. Г.: Аз чета накрая обобщението. Последен въпрос по този тест. „С
оглед резултатите възможно е някои от тези лица да притежават нисък
интелект и т. н.“. Възможно ли е този нисък интелект да води до липса на
обръщение към по-възрастен член на разширеното семейство?
В.Л. Т.: Тук съм казала. Тези резултати говорят за еди каква си личност.
Счита се, че подрастващите така и така, и така. И същевременно съм казала, за
да бъда честна, за да не каже някой, че съм извадила само някаква извадка
положителна съм казала, че всъщност имат и някаква негативна черта. Може
би проблемът идва от мен, че не съм пояснила, че това конкретно не се отнася
за изследваното лице. Това говори тестът изцяло. Изразът „Възможно е някои
личности да притежават нисък социален интелект и занижен ресурс и т.н.“.
Това според мен не се отнася за конкретното дете. Ако детето Г. продължи да
се развива в такава среда, в която то да се чувства застрашено и несигурно, в
която да чувства липсата на на майката, в конкретния случай чувства липсата
на бащата, ако всичко това продължава да протича така и да се натрупва
такова напрежение възможно е тези позитиви, които то притежава като
характерови особености да не го спасят за дълъг период от време. Значи,
какъвто и да е човекът той е податлив когато му се случва нещо неприятно и
лошо.
АДВ. К.: Конкретно, това дете ниско интелигентно ли е?
11
В.Л. Т.: Това дете няма данни за ниско интелектуално развитие, иначе
бих пуснала веднага някакъв тест, който да установи нивото на
интелигентност или годности. Детето нямаше признаци, че не разбира.
АДВ. Г.: Тъй като говорим за страх на преживян от детето, в теста за
незавършени изречения вие сте посочили, че детето преживява вътрешни
страхове и терзания, за които избягва да говори и изпитва чувство за вина. Т.
е., да разбирам ли, че това е различно от страха, който е изпитала и ви е
разказала с баба й Р.? Това различен страх ли е от този, с който вие сте
провели първо разговор с детето?
В.Л. Т.: Детето за този страх баба си Р. не беше така да споделя, да се
хвалеше с това. Изгради се първо такава връзка там в продължение на
часовете, които стояхме.
АДВ. Г.: Тук за друг страх ли говорим и за какво изпитва вина?
В.Л. Т.: Възможно е и да има и други страхове. Аз не мога да знам от
раждането му и тука да гадая точно.
АДВ. Г.: Посочили сте изрично, че цитирам „детето преживява
вътрешни страхове, терзания, за които избягва да говори и изпитва чувство на
вина“. Тези всички изброени страхове и терзания имат ли нещо общо с бабата
Р. или става въпрос за нещо различно?
АДВ. К.: Вече отговори.
АДВ. Г.: Ами, не е отговорила.
В.Л. Т.: Имат нещо общо с преживяното с бабата Р., тъй като конкретно
сме се събрали с това дете и сме правили изследвания за ситуацията.
АДВ. Г.: Ама, вие не сте записали че става въпрос конкретно за
преживяното с Р., вие пишете „такива, за които то не споделя“ и вие като
психолог успяхте ли да установите източника на тези страхове?
В.Л. Т.: Сега, възможно е и да има някакви други страхове, които да са
свързани с предишни преживявания с баба Р. или с хората в къщата, но аз няма
как да знам за тези предишни.
СЪДЪТ пита дали всички предишни страхове на детето са свързани с
бабата Р. и откъде идва чувството за вина у детето?
В.Л. Т.: Чувството на вина според мен идва от факта, че детето
12
преживява страхове за конкретния инцидент. Свързвам го с това, защото аз се
страхувам, аз не мога да се справя с това чувство, мен се налага да ме водят на
лекар, налага се родителите ми да ме водят тук. Детето не може да се справи и
няма изградени механизми, за да се справи с толкова сложни проблеми в
живота. Тук ми е хипотезата, че този страх преекспонира в това отношение.
Просто детето не може да се справи с всичкото това нещо и се чувства
виновно, също като когато родителите се развеждат и децата се чувстват
виновни за това че едва ли не те са причината да се разведат родителите.
АДВ. Г.: А, може ли да се чувства виновно за това, че не е напълно
искрено?
В.Л. Т.: Аз смятам, че детето е искрено и няма такива индикации.
АДВ. Г.: Това е засегнато навсякъде в изследването. Р. живее там от една
година, тя преди това не е живяла в М..
АДВ. К.: Детето споделяло ли ви е за друга причина за страх, освен за
случката с Р.?
В.Л. Т.: Детето не е споделяло с мен друга причина за страх освен
конкретния случай.
СЪДЪТ задава въпрос на вещото лице дали е питала детето за друга
причина за страх освен за конкретния случай с Р.?
В.Л. Т.: Аз не съм го питала за друга причина за страх от други фактори.
АДВ. Г.: Аз имам и много други въпроси, например в теста нарисувай
семейството да каже къде е къщата, която заема централно място в този тест?
В.Л. Т.: В този тест не означава, че трябва да се нарисува къща. Това са
отделни тестове. Това, което Вие казвате е различен тест „Къща, дърво,
човек“. „Нарисувай семейство“ го има в няколко варианта. Детето има право
да нарисува семейството така, както то го вижда.
АДВ. Г.: На въпроса „Къде се намира се семейството и какво прави?“.
Детето отговаря „Навън сред природата. Някъде, където е спокойно и ние сме
всички заедно.“ Може ли да се приеме, че детето не чувства страх и е
спокойно само когато е навън сред природата, но не и в дома си?
В.Л. Т.: Когато е сред природата се чувства спокойно и сигурно.
АДВ. Г.: Възможно ли е тази несигурност в дома да се чувства от детето
13
и на база друг преживян от него акт на насилие, различен от този, за който сме
се събрали?
В.Л. Т.: Аз нямам такива данни за друго насилие и няма как да го кажа.
АДВ. Г.: Направили сте още един извод при рисунката с пустинния
кактус. Кой член от семейството му липсва на детето, кой не е близко до него,
кой не му оказва подкрепа?
В.Л. Т.: Кактусът няма как да проговори. Самият тест говори за липсата
и на база проведеното интервю с детето, потвърждава хипотезата, че
всъщност му липсва бащата, който е опора. По принцип мъжката фигура е
опората в семейството и трябва да гарантира сигурността в семейството.
АДВ. Г.: Питахте ли детето къде живее?
В.Л. Т.: Да, питах го. Описала съм го това. Живее в къщата на втория
етаж. Живее с майка си, баща си, брат си и бабата и дядото по бащина линия.
Бащата по причини не може да присъства.
АДВ. Г.: Това детето ли ви го сподели или от данните по делото го
описахте?
В.Л. Т.: Това детето ми го сподели. Описала съм го даже с негови си
думи за тези 18 месеца.
АДВ. Г.: Защото ние твърдим, че те не живеят там от 5 години, затова
имаме и свидетелски показания. Затова се и учудвам и затова ви попитах и
няколко пъти дали детето може да бъде манипулирано?
В.Л. Т.: Записала съм думите на детето точно и не съм интерпретирала
неговите думи. Звучат си така по детски.
АДВ. Г.: Нямам повече въпроси към вещото лице и считам, че не е
компетентно изготвено. Изготвено е в общи линии целенасочено.
В.Л. Т.: Страхът за самият човек е различен.
АДВ. Г.: Детето като беше при вас имаше ли като дупка в косата, като
отскубнат кичур?
В.Л. Т.: Когато детето обясняваше за ръчичката, се пипна за ръката, а
когато каза за главата само се докосна по главата и аз не съм го гледала.
АДВ. Г.: Детето споделяло ли ви е, че не харесва или, че мрази животни
и кучета?
14
В.Л. Т.: Детето не е казало, че не обича животни и кучета. Единствено
каза, че госпожата Р., когато ги види пуска кучетата си. Не е казвало да мрази
кучета.
АДВ. Г.: Има ли страх от кучета?
В.Л. Т.: Не мисля, че има страх от кучета. Страх от куче да има е много
генерализирано. Възможно е детето според мен да има не толкова страх от
кучета, защото не ми е демонстрирало с думи и като види куче, че припада, но
предполагам, че детето има страх от ухапване. Тази ситуация ще му държи
влага за някакъв период от време и ще си има тези спомени. Детето се надявам
да извлече някаква опитност от това.
В.Л. Т.: Имам две технически грешки в заключението. Там където съм
написала „калта“ да се чете „колата“. На последната страница вместо
„богатата“ да се чете „информацията“. Представям справка-декларация.
АДВ. Р.: Нямаме повече въпроси към вещото лице. Да се приеме
заключението.
АДВ. Г.: Нямам въпроси повече. Оспорвам заключението. Моля да ми се
даде възможност след разпита на свидетелите да задам допълнително въпроси
към експерта.
СЪДЪТ преД.вя заключението на вещото лице с цел извършване на
заверка, тъй като същото е депозирано по електронната поща и липсва
електронен подпис на вещото лице.
Вещото лице собственоръчно подписа експертизата си.
СЪДЪТ счита, че вещото лице е отговорило изчерпателно и обосновано
на въпросите към експертизата, поради което следва същата да се приеме.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА изготвената от вещото лице Д. А. Т. съдебно-психологическа
експертиза.
На вещото лице Д. А. Т. да се изплати възнаграждение в размер на
686,66 лева, съгласно днес представената справка-декларация, от които сумата
от 400 лв. да бъде изплатена по внесения депозит, а остатъкът от сумата в
размер на 286,66 лева да се доплатят от ищцовата страна в 7-дневен срок от
15
днес, в противен случай ще бъде издаден изпълнителен лист на вещото лице.
Вещото лице Д. Т. напусна съдебната зала.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Да продължим с разпита на останалите
свидетели.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИ СВИДЕТЕЛИ
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
В. Б. А. – на 30 години, българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, без родство и служебни отношения със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. А.: Работя като ст. полицай в участък Б., към РУП-С.. Спомням си
за сигнал подаден на 20.05.2024 г. в с. М.. Дежурният ни подаде сигнала, който
е чрез телефон 112. Не ни се казва предварително кой звъни. Не си спомням на
кой адрес сме отишли в М.. Визуално си спомням мястото. Тогава бях с
колежка на работа, бях с Н. Р., но на нея й приложа някъде към 16:00 часа. Тя
не се чувстваше добре и започна да повръща и аз отидох сам на този сигнал.
Аз отидох след 17:00 часа, може би към 17:30-17:40 часа, не си спомням точно
час. Като отидох на място заварих това лице /сочи молителката/. Тази дама
/сочи ответницата/ излезе после. Мисля, че имаше дете, момиче с жената /сочи
молителката/. Тя ми обясни, че били се скарали за някакъв гараж, че била
изпратила детето до гаража и госпожата /сочи ответницата/ й направила
забележка. Имали някакви спорове от отдавна, но не мога да си спомня точно.
Жената /сочи молителката/ ми каза, че имало някакви кучета и били ухапали
детето. Аз я попитах дали имат нужда от медицинска помощ, но тя каза, че
нямат нужда. Външни белези по детето от ухапване нямаше. Детето беше
разстроено, то стоеше на стълбите. Детето го виждах на 5-6 метра. Не съм
видял детето да има кръв от ухапване. Не съм проверявал детето за кръв,
защото аз нямам право да влизам в къщата на хората. Детето беше на
стълбите. Появи се жената /кима към ответницата/ и каза, че е станал спор за
гаража. Не си спомням други хора да е имало освен присъстващите. Аз ги
предупредих устно тези лица да не се разправят, но мисля, че протокол за
16
предупреждение написах само на нея /сочи ответницата/, защото беше по
афектирана. Не съм правил забележка за кучетата. Имаше две малки кучета на
двора. Кучетата не са тръгвали към мен. Към мен не са били агресивни тези
кучетата. Бяха две малки кучета, но не мога да ги опиша. По-мънички бяха,
малка порода бяха. Тази жена /сочи молителката/ ми каза, че само детето е
ухапано от кучето. Каза, че само нейното дете е ухапано.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Д. М. Я. – на 55 години, българка, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, баба съм на Г. К. и съм майка на П. К..
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК, при които може да
откаже да дава свидетелски показания.
СВ. Я.: Отказвам да бъда свидетел поради роднински причини.
Свидетелят беше освободен и напусна съдебната зала.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Г. С. К. – на 62 години, българка, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, баба съм на Г. К. по бащина линия и съм свекърва на П. К..
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК, при които може да
откаже да дава свидетелски показания.
СВ. К.: Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. К.: На 20.05.2024 г. около 17:00 часа аз си бях горе на втория етаж, а
снаха ми П. К. и внучка ми Г. бяха отвън. Казаха, че ще метат, ще почистват и
ще поливат цветята и се чува трясък на метална врата и много силно крещене:
„Махайте се! Тук нямате право да идвате!“. Аз излязох на терасата да видя
какво става. Тази метална врата е на гаража, която моят мъж я е купил и
поставил. Тази врата не е счупена, тя е метална, хубава врата. Р. К. така
викаше на снаха ми П. К. и на внучка ми Г.. От терасата има видимост към
гаража. Видяхме, че вратата е затворена, а П. и Г. бяха вътре, а Р. беше пред
вратата. И моят мъж като е чул това крещене и трясък на вратата и той излезе.
17
Крещеше, че всичко е нейно: „Боклуци такива, какво правите тук?“. Тези думи
бяха адресирани към снаха ми и внучка ми. След това излезе мъжът ми на
терасата и само й каза: “Застрами се, поне децата не закачай!“ и той се прибра
вътре. Аз се прибрах вътре, но после аз излезнах, защото ми беше неспокойно
какво ще стане. Пак на терасата излезнах. Не слизаме долу, защото тя казва,
че нямаме право, защото, за да слезнем трябва да мина през целия коридор.
Преди 2 години и преписаха всичко. Направихме си отделен вход. Излязох на
терасата, защото ми е най-близо и пак се показах. Видях вратата на гаража
отворена. Р. дърпаше Г. от лявата й страна. Аз виждах Г. от лявата й страна. Р.
я дърпаше с двете ръце за лявата ръка по предмишницата и й каза:
„Излизайте!“. Аз й казах: „Остави ги“, защото после разбрах, че моят син ги е
пратил и Р. ме пита: „Ти коя си? Ти можеш само в М. Б., ти си Г.-пръча“. П. не
съм я виждала тогава, защото тя беше по-навътре. След това тя насъска
кучетата, защото каза: „Гонете ги тези от тука!“. Каза го на кучетата. Кучетата
беха две - едното е бяло, едното е шарено. Това са средни кучета на размер.
Не им знам породите. Тези кучета са агресивни. Много пъти си поливам
цветята и аз ги гоня, защото идват при мен. Тези кучета са на Р.. Като ги гоня и
Р. казва „Ама, ти нещо май говориш?“. Аз й казвам, че „Аз говоря с кучетата, а
не на теб“. Шареното куче ухапа Г.. Тя започна да пищи, а бялото куче отиде
при П.. П. каза, че не я е ухапало, но видях, че я е хванало за крачола. Г. беше
облечена с дълъг панталон и с тънка блузка с дълъг ръкав, то беше май месец.
Кучето я ухапа от лявата страна. Аз чувах викове и крясъци. Чух, че Р. им каза:
“Живи няма да излезнете от тука!“. После ми каза П., че не е захапана. Освен
мен и мъжът ми отдолу слушах само свекърва ми В. К., от първия етаж я
слушах, че говореше, но не съм я видяла, защото трябваше да се наведа от
терасата, за да я видя. В. е подвижна, даже съм я виждала и по двора, че ходи с
бастун. Ходи бавно, но се придвижва. Аз съм на втория етаж и не съм видяла
да има някой друг в близост до къщата. К. А., С. Г. и Л. Л. ги познавам, защото
са от селото. К. и С. са сестри. Те не живеят близо до нас и в момента на
инцидента ги нямаше. В конкретния ден ги нямаше там. П. извика 112 и дойде
един полицай само. Детето цялото трепереше. Държеше се за главата и
плачеше. Държеше се, защото я боли. Каза, че Р. я е скубала, че й пречат, че са
в гаража. Освен главата Г. каза, че я боли ръката и където я е ухапало кучето.
Вдигаше си панталона. Видях ухапаното от кучето. Имаше две точки. То беше
пресно, но на следващия ден се увеличиха тези жълто-сини петна. На
18
следващия ден стана по-синьо, аз не съм доктор. В областта на главата отляво
имаше подуване /свидетелката сочи окосмената част на главата, ляво над
ухото си/. Детето плачеше, стресирана беше и не можеше да отиде на
училище. След случката всичките и аз, и мъжът ми отидохме на
кравефермата. Моят син не се прибира пак З.ди Р., защото тя прави кавги и
вика полиция. Обажда се веднага и децата са стресирани от полицията. Децата
са ни Г. и Г. К.. Внуците ни са стресирани от полицията. След тази случка на
20.05.2024 г., преди това детето Г. си живееше в родния дом, в къщата на
втория етаж. Синът ми се страхува от Р. да се прибере у нас. Г. наскоро
отидоха с майка й да плащат тока в центъра и тя излиза от центъра от
магазина и виждат Р. и тя започва да вика „Уууууу“ и после 10 човека ми
казаха това. Снаха ми идва разтреперана тогава и ми казва „Извинявай,
платих тока, ама от разтреперването забравих да взема бележката“. В деня на
инцидента детето Г. остана с майка си и татко си да спи в кравефермата, а ние
с дядо й се върнахме. След инцидента детето повече си спи там на
кравефермата. Идва и вкъщи да спи, но само с майка си, защото баща й е в
кравефермата. Г. се напикава от страх нощно време след инцидента.
Отношенията на Г. с майка й и баща й са, те си живеят добре, прекрасно си
живеят. Тя, ако не живее добре с майка си и баща си няма да остава да спи на
фермата. Тя когато е с мен по стълбите се бута в мен от страх от Р.. Имаме си
отделен вход и Р. си е долу на първия етаж, но тя постоянно ни следи. Р., ако
застане на терасата от първия етаж е на един метър от входа за втория етаж.
Прозорецът на спалнята й е точно до входа нашия, до стълбите. Тя и от там се
обажда. В. от първия етаж в деня на инцидента не я чух какво точно говори.
Внучка ми Г. по принцип си живее при нас в къщата на втория етаж, но след
инцидента е в кравефермата. Преди това понякога е оставала в кравефермата,
случва се един, два пъти в годината да спи и при другата й баба. Г. учи в Б., в 6
клас е. Ходи с автобус до там, но баща й идва от фермата, забира ги от къщата
и ги закарва на центъра на рейса. Майка ги кара понякога също до центъра, но
тя пък ги забира. Р. живее в тази къща от 1 година постоянно. От преди
инцидента Р. познава Г., нали е внучка на брат й. Р. и преди това е идвала в
тази къща, имам педвид преди да живее постоянно. Отношенията ни се
влошиха откакто баба В. преписа първия етаж на Р.. Етажът си беше на В.. Аз
не мога да кажа на кой е трябвало да го препише. Тази къща е построена от
свекър ми, от свекърва ми, от мен и от мъжа ми. Това не е роден дом на Р..
19
Родния им дом те го продадоха. Родният им дом беше също в с. М.. Р. това
поведение го имаше много от одавна. Тя казва, че всичко е нейно, защото я е
яд, че втория етаж е преписан на мъжът ми. Децата ни като бяха малки тя ни
отреза водата, а тази вода я прекара мъжът ми. Ние не я провокираме, ние не я
уважаваме. Тя така се държи, защото иска да ни изгони, защото иска цялата
къща. Р. иска гаража да е неин. Той е общ и моя мъж плаща там част от този
гараж. Конфликтите са само клетви от В.. В. казва: „Вода да не видят,
копелета“. И аз имам брат, но аз се уважавам с моя брат и на нас ни е родна
къща. Баба В. и свекър ми продадоха старата си къща и започнаха да строят
тази къща в която сега живеем. Влезнахме всички заедно на първия етаж,
вторият не беше построен още. Когато се строеше тази къща Р. не знаеше М.
къде се намира, беше го забравила. Парите от старата къща може и при Р. да
са отишли. Като са искали да й дадат къща що я продадоха? Ние сме сигурно
едни от измамените.
Престанете с тези камери! Камерите ги сложихме, защото през 2017 г.
ни обраха, а ние сме на кравефермата и затова ги сложихме. Има две камери -
една на къщата и една срещу къщата. Камерата на къщата няма обхват към
гаража и вратата на гаража. Камерата поставена на втория етаж обхваща пътя,
а тази, която е поставена на пътя обхваща къщата и повече към нашия вход.
Гаража не го обхваща. Нямаме записи от 20.05.2024 г. Тези камери са
включени към телефоните и това не са полицейски камери. Дразнят ги и
камерите. Автоматично се изтриват записите. Този човек, който ни ги поставя
каза най-много 20 дни се пазят записи. Терасата на втория етаж е на
разстояние от металната врата на гаража от метър и половина. Не мога да
преценя разстоянието, не знам. Приблизително метър, два. Не мога да
преценя. Моят мъж може да каже точно. Той е строил, той всичко. На
20.05.2024 г. Р. около 17:00 ч. беше пред гаража. Към 17:00 часа П. и Г. бяха на
двора. Вратата на гаража се отваря навънка. Когато вратата беше отворена
навън, Р. беше при Г. при крилото на врата и Р. я дърпаше. Вратата се отваря
надясно. П. беше вътре в гаража. Вътре в гаража нищо не съхраняваме, само
ключове. Колкото желязо имаше всичко го продаде Р.. Имаше желязо и пред
гаража и тя всичко продаде. Вкъщи няма и едно пиронче. Отношенията между
нас така ги е направила майка й на Р.. Аз като ходя при моя брат, роден дом ми
е, храна му нося, баща ми съм изгледала на кравефермата и там почина
човекът при сина ми. Когато свекър ми почина първо извикаха сина ми. Синът
20
ми плати погребението на свекър ми. Ние бяхме в Гърция и сина ми го плати.
Р. е избрала паметник, синът ми го е платил. Тези свидетели, които са довели
не живеят при нас и не са ни комшии. Гие живеем на „36-та“ улица. Вие може
да пратите да видите кой къде живее. Аз не гледам кой идва на гости на баба
В.. Знам, че К. А. идва у свекърва ми, но не мога да кажа често ли идва. Ние
сме в прекрасни отношения с родителите на П. и с чичо й. Р. може да я
виждаш от четирите страни на къщата и постоянно ме обижда. Майка ми е
починала преди 30 години и … /свидетелката е прекъсната от ответницата/.
ОТВЕТНИЦАТА /лично/: И ти ме обиждаш. На всяка дума ми казваш,
че съм курва.
СВ. К.: Не съм ти казала. Ти си го казваш сега сама. Ти раздели майка
ти от сина й.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
СЪДЪТ обявява 30-минутна почивка.
Съдебното заседание продължава в 13:20 часа в присъствието на
горепосочените страни и процесуалните им представители.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Г. В. К. – на 62 години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, дядо съм на Г. К., свекър на П. К., ответницата Р. К. ми е сестра.
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК, при които може да
откаже да дава свидетелски показания.
СВ. К.: Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. К.: Ние живеем в една къща с ответницата. Ние сме на втория етаж
със снаха ми и сина ми, Р. е на първия етаж с моята майка. Двора и гаража не
са разделени. Р. живее от една година трайно в М., защото майка ми получи
инсулт. Р. преди това живееше в С. и идваше при нас рядко. На 20.05.2024 г. си
бях вкъщи и си бях полегнал. Това беше към 17:00 часа и по едно време чух
силно тряскане от врата. Жена ми и тя беше вкъщи. Скочих и излезнах на
терасата. Жена ми вече беше на терасата. Видях, че сестра ми е бутнала
вратата на гаража, която е метална. Сестра ми беше до вратата и викаше по П.
21
и Г.. Те беха затворени в гаража. Викаше, че тоя гараж не е техен и немат
работа вътре. Викаше „Живи да не са. От вътре да не излезете“. Еми викаше,
защото нямали право да влизат в гаража и нямали работа там. Като чух, че
вика така аз й казах „Не се заяждай с децата, със снахата“. С жената се заяжда
кога я види, със снахата, сега пък и с детето. Това й казах и си влязох вътре.
След като приключи вече разбрах, че е дърпала внучката, скубала я е. Това е и
по едно време чух, това беше към 17:30 ч. мъжки глас да прави забележка на
Р. да си прибере кучетата. Погледнах през прозореца и видях, че е полицай и Р.
най-нагло му каза: „Няма да прибера кучетата, те са си вкъщи“. Когато е
дошъл полицая Г. си е била от нашата страна на стълбите, аз бях вътре. След
това жена ми каза да ходим във фермата, защото там си имаме работа. Там
вече разбрах, че внучката е дърпана тук /показва предмишницата на лявата
ръка/ и на левия крак ни показа детето, че има зъби от ухапано от кучето.
Оплака се, че където Р. я е скубала главата я боли. Р. постоянно съска кучетата.
Кой от нашия етаж се покаже кучетата вървят все по него. Ако съм на втория
етаж излязъл на терасата, при отворена врата на гаража може да се види до
началото на гаража, но навътре не може да се види. Ако пред гаража има
човек, който да дърпа друг човек може да се види, то е разстояние от 3-4
метра. Гледа се отвисоко и се вижда всичко. На 20.05.2024 г. освен мен и жена
ми не е имало други хора. К. А., С. Г. и Л. Л. ги познавам. К. и С. са сестри. Те
не са ни съседи. Знам ги, защото са от нашето село. Виждал съм ги да идват у
баба В., но не често. К. съм я виждал да идва при баба В., С. почти не. Л. съм я
виждал един път. В същия ден нито една от трите не е била там. Л. е
братовчедка на баба В.. Другите не са комшийки, далече живеят от нас. Ние
сме навътре. Едната е на главното шосе, а другата е в другата улица, а третата
Л. е съвсем далече. Г. беше много уплашена и плачеше, че я боли главата. По
едно време М.то ми внуче Гошко ми се оплака, че Р. му викала „Махай се от
тука, бе копеленце, какво ме гледаш?!“. Г. се оплаква, че един ден се
прибирала от училище и Р. започнала да я замеря с пръчки и да я гони да си
отива в другата къща при другата си баба. Г. я е страх да се прибере у нас от Р..
Сега Г. повече е на фермата. Преди това си беше при нас. При нас и у другата
й баба, и във фермата. Семейството на внучка ми Г. се уважават - нямат
скандали, всичките заедно си работим, на една маса сядаме да ядем. Децата ни
не са барнати от майка им и баща им. Синът ми в момента не живее при нас, а
във фермата. Не живее, за да няма скандали, защото Р. вика полиция. Аз
22
затова се и прибрах от терасата да не стават скандали.
Между нашия етаж и гаража има асмалък. На 20.05.2024 г. не е имало
беседка на двора, сега има. Тази беседка е подвижна. Тази беседка я слагат Р.
през лятото, но и да има беседка пак се вижда гаража от терасата. Като се
оплака Г., че я боли главата на другия ден като видяха майка й баща й, че
синините се увеличават и Г. се обади от училище и я забраха. На втория ден я
заведоха в Пазарджик. Заведоха я майка й и баба й на съдебен лекар. За
облекчаване болките на детето не са потърсили медицинска помощ същата
вечер на 20.05.2024 г. На кравефермата има жилищна сграда, да. Състои се от
кухня и хол, то е като едно и спалня. Ние се сменяме на кравефермата, защото
там има много машини и на една седмица се сменяваме със сина ми. Имаме
жилищна къща на кравефермата. Там има комбайни, трактори. Като съм на
горния етаж на терасата, на първия етаж на терасата не съм видял има ли хора.
Ако се наведа ще видя дали има. Тогава чух само гласа на майка ми, но не й се
разбира какво говори.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
В. Д. К. – на 84 години, българка, българска гражданка, вдовица,
неосъждана, майка съм на ответницата.
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК, при които може да
откаже да дава свидетелски показания.
СВ. К.: Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. К.: На 20.05.2024г. бях на терасата с една моя съседка. Тя се казва
Краса, К. и от пътеката идват П. и дъщеря й, и ние я видехме, и аз слезнах с
бастуна по стълбите. Р. беше в градината, чоплеше нещо и е отишла при тях.
Ние бяхме отвън. Р. ги попита: „Какво правите вътре?“, те мълчат. Р. беше
застанала вътре до гаража. Вратата на гаража беше отворена и Р. ги пита:
„Какво правите вътре?“, те мълчат. Тя пак ги попита. И малката каза, че
некакви ключове търсят и тя ги попита „Защо не дойде Г. да ги вземе?“ и
дъртата Г. вика: „Защото той има работа“. Р. си излезна от гаража си тръгна. Р.
23
не е влизала вътре в гаража. Р. беше застанала на вратата на гаража. Р. дойде
при нас. Р. нито е щипала Г., нито я е била. Всичко беше номер да дойдат в
гаража и да набедат дъщерята, че я е била. Имаме две малки кучета. Едното е
по-голямо, другото е по-мъничко. П. преди време изрита така голямото куче,
та му изкара червата и затова й налита голямото, а не М.то. То М.то е 2 кила
куче. Р. като си тръгна от гаража дойде при нас, при мен и Краса. Аз бях на
терасата и слезнах долу на двора. Той двора ни е на две крачки до гаража. Да
слезнеш се хващаш за един парапет и слизаш, мога да слезна когато искам.
Държах се за парапета. Аз слязох на двора. Има три стълби от терасата до
двора и слязох. Гаражът е на разстояние 5 м. от стълбите. С Краса бяхме. Тя
ми беше на гости. Тя всеки ден идва да ме вижда. Тя беше седнала на терасата,
ама те не я виждат, щото имам цветя. Терасата има едно отвън преградено, а аз
съм седнала на външния стол, а Краса на вътрешния стол, който е М. столче и
те не могат да я видат. Детето Г. не съм я виждала от месеци и повече. Тя не
идва и е от колата в етажа, от етажа е в колата. Не съм му видяла
физиономията на това дете. Това дете нито беше уплашено, нито нищо.
Тръгнаха си с майка й и си тръгнаха живи и здрави нататъка. Кучетата ги
лаеха, но не са ги захапали. Не съм чула Р. да нарича Г. „копеле“. Нищо не я е
обидила, нито я е закачала. Тия си отидоха по пътеката и след М. полицията
дойде. Дойде полицията и нищо не каза, само казаха да не се разправят и да не
се карат. Ние не сме били при полицая и при П. като са дошли. Не знам какво
Р. е писала в протокола, писала е че не сме се карали. За една година, ако не са
идвали 1000 пъти полицаите. Те се обаждат на полицията. За един месец идват
10-15 пъти. Те се обаждат. Знам, че те се обаждат. Нали като дойдат полицаите
и казват. Синът ми ме бие през нощта и моята снаа, дето дойде тук, къде лъга
всичко. Никой не ми е казал нищо отвън, аз й знам и малките зъби на нея
какво говори. В. и П. живеят в обора, в краварника. Той се намира на края на
селото край Марица. Те там откраднаха тоя двор и направиха къща. Говорят,
че там живеят. Хората говорят. Живеят там от 2-3 години. Малкият им син
идва с дядо си в къщата, Г. не я знам къде е. Сигурно живее у нейната баба,
другата. Тя си има друга къща. В. бие децата си. П. я рита все едно, че е топка.
На центъра я е бил. Не съм го виждала лично това. Комшията е магазинер и
той е бил на Центъра и той му е казал: „В.е, ако искаш да правиш сцени, прави
си ги дома, а не на Центъра“. Това е било миналата година, не знам на коя
дата. Това го знам от магазинера. В. посяга на Г., защото тя има двойки. Това
24
го знам от учителките. Не от учителките. Ученичките където учат с нея,
казват, че В. бие Г.. Това го знаем от З., те живеят в една махала. Бабата Деяна
живее близо до З.. На З. бабата я познавам, тя се казва Л. Л.. З. си е споделяла
с баба си. Аз съм болна не от дъщеря ми, а от сина ми. Болна съм от тях, щото
той ме преби. Тая дето я викахте дъртата - всичко, което казва е лъжа. Дъртата,
ако не излъже и ако не открадне тя не може да живее. Вие ще осъдите ли П.,
че ме нарича „дърта курва“. Не може да се престане с кавгите, госпожо съдия,
защото ако дъщеря ми беше посегнала на детето те ще ни изтрепат досега. Р.
няма да посегне на детето никога, ама никога. Като видях П. и дъщеря й, че
идват по пътеката, най-напред те влизат в гаража и аз ги помислих за цигани в
гръб, затова тръгнах по стълбите. Аз видях, че П. и дъщеря й идват и влизат в
двора и слязох по стълбите, защото виждам, че хора идват. Може ли да видиш,
че идват хора и да не слезеш?! Аз не съм ги виждала не знам откога, сигурно
от 3 месеца. Защо да не слезна, нали чужди хора влизат в двора?! За мен П. и
Г. са чужди хора. Прабаба съм на Г., да. Г. и М.то дете ми викат „баба Яга“,
викат ми „маймуна“, „кучка“. Дъртата беше на терасата.
/Свидетелката В. К. нарича снаха си, свидетелката Г. К. „дъртата“/.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
К. М. А. – на 74 години, българка, българска гражданка, разведена,
неосъждана, без родство и служебни отношения със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. А.: На 20.05.2024 г. бях в дома на В. и Р.. Там ходя всеки ден - и
сутрин и следобед. Запознанството ми с В. беше, след като аз се върнах от
големия град. В. ме пое и ме научи на земеделие и на всичко. До 52 години аз
бях в С.. През 2002 г. се върнах в М., тъй като майка ми и баща ми бяха много
болни вече. Фирмата ми фалира, майка ми беше по- не в ред вече. Бащата на
Р. и на Г. беше голям приятел с моя баща и всяка вечер почти идваше у нас.
Така се сприятелих с В. след това и затова съм често у тях. Някой път ходя у
тях по два, по три пъти на ден. Аз съм сама, самотна съм и нямам много
работа. Аз бях у тях, но те не ме видяха. Парапета им на терасата е масивен и
аз стоях на столче на терасата. В. беше на площадката. Има стълбище 3-4
25
стъпала, площадка и се влиза вече на терасата. Парапетът е масивен и върху
него има сандъци с цветя. Р. си беше в градината и си чоплеше нещо и тогава
П. и дъщеря й, които никога досега не са влизали в този гараж, а аз съм
влизала в гаража им много пъти, защото помагах на В. за консерви. Това беше
преди Р. да се върне от С.. В гаража има дърва, кашони и играчки на Р. на
внуците. Те /кима към молителката/ нямат техни вещи там. Обяснявам, че съм
влизала там многократно. Гаражът се намира от южната страна от входа на Р..
От северната страна имаше текезесарска сграда – сайван. Те го
разпартушиниха сайвана и всичко закараха на краварника. Те като са взели
всичко, какво търсят в гаража?! Сайванът също беше общ. Аз казвам, че
откакто се е родило това дете Г. не е влизало там, П. също не е влизала. Аз
казвам, че не трябва да влизат, защото нищо не са оставили там. Те никога не
са идвали в тази част на двора, който също им е общ, да. Затова и кучетата ги
нападнаха да ги лаят. Болонката, когато беше още малка и се радваше на всеки
човек, П. така я ритна, че й изкара червата. Бабата я лекува една камара време
и затова кучето я мрази и като я види я лае. П. е тук, нека да ви каже. Това
беше преди 10-тина години. Това куче е уплашено от нея, в нея вижда агресор
и затова ги залаяха. Това с извадените черва баба В. го лекува кучето и се
оправи. Двете кучета се разлаяха, защото едното куче гледа от другото.
Едното лае и другото лае. М.то куче вече го няма, то умря. Р. ги попита какво
търсят, всеки човек би ги попитал. Не се чуваше какво отговориха те на Р.,
защото аз съм на 10-тина метра. П. и детето си излезоха с телефоните в
ръцете, сигурно са били готови да записват нещо. Това си е мое възприятие на
ситуацията. Държеха ги ето така /показва/. Р. не е насъсквала кучето, как ще го
е насъсквала?!. Вторият етаж е на около четири, четири метра и половина до
гаража. Двете тераси са една над друга. Баба В. си беше на стола на
площадката на разстояние около един метър от мен, може и два метра. Беше
седнала, абе, как ще е била права?! Тя не може да се движи, доскоро беше една
седмица на легло. Нямам спомен дали е ставала баба В. от стола тогава. Аз
през това време попитах Р. има ли нотариален акт горе на хората. Викам си, за
да са толкова смели и да вървят там по гаража. Исках да прочета дали гаража
го има в нотариалния акт. Това го поисках, за да се успокои Р., че те са го вече
взели гаража. Р. ми даде нотариалния акт да го прочета. П. и детето Г. се свиха
към техния вход, а аз влезнах вътре. Р. каза, че е идвал полицай, но аз четях
нотариалния акт. Р. каза, че е написала обяснение за случилото се. В дома на
26
баба В. по-рано идваше полиция по-често. Сега М. се разредиха покрай тези
дела. Аз съм на главната улица, само пресичам и отивам у тях. П., В. и децата
живеят на кравефермата и рядко ги виждам у тях. От много години са там.
Малкият внук идва там да спи, но Г. никога не съм я виждала да идва там да
спи. Нашите деца почти всички учат в Б.. Децата ги извозват с училищни
автобуси до Б.. Познавам В., бащата на Г. визуално. Не съм имала взимане,
даване с него, но знам, чувала съм, че е насилник. Чувала съм го от
ветеринарен доктор, защото В. е пребил една крава с една лопата пред него. В
цяло село се говори, че В. бие П.. За децата нищо не се говори, но се говори,
че посяга на П.. Р. живее тук от една година ще стане, от когато баба В. получи
инсулта. От 2009 година, откакто почина бащата на Р., аз ходя редовно у баба
В.. Аз не познавам В.. Той не е на моите години. Аз и П. не познавам. Те
направиха втория етаж, без да питат В.. С. ми е сестра, живеем в един двор.
Ние сме на едно приятелско разстояние от В., там сме всеки ден. Ние сме през
улицата. Може би 2-3 минути сме на разстояние от къщата на баба В.. Аз не
съм толкова възрастна и не ходя бавно, най-много 5 минути да ми отнеме.
Ами толкова са ни близо къщите, че когато Г. пусне радио „Веселина“ се чува
у нас. С. Г. не е била на 20.05.2024 г. у В..
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Л. Т. Л. – на 72 години, българка, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, без родство и служебни отношения със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. Л.: П. и В. живеят и в краварника, и в къщата, и при майката на П..
Те са си техни къщи и си ходят. На кравефермата имат къща. Моето внуче е
приятелче с Г., в един клас са. Моята внучка се казва Л. и на галено й казваме
З.. На кравефермата В. и П. имат кучета. Те си играят децата с техните си
кучета. С В. си нямам приказка, познавам го, но той е младо дете, какво да
говоря с него. Познавам Р.. Тя дойде от С. да гледа майка си и всичко заряза
там и дойде да я гледа. Ние у дома не говорим лоши работи, не ми е известно
Г. да се е оплаквала на моята внучка от баща си. Аз не съм до тях близо и не
мога да кажа нищо за това дали В. се е карал на Г. за ниски оценки. Аз не съм
27
им в къщата, за да чуя. Те са приятелки двете, но сега са във ваканция. Не са се
виждали и не са си говорили скоро. Заедно са на училище, играеха си. Преди
Г. идваше, но от май месец не е идвала у нас. Г. не съм я виждала наранена.
Изпращали сме ги на рейса, но не съм виждала да е наранена. Г. не е идвала у
нас в края на май месец. Ходят децата на занималня по цял ден и вечер си се
прибират вкъщи.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
АДВ. Р.: Моля да се заличи свидетелката Н. Р., тъй като стана ясно, че тя
не е посетила сигнала в с. М. с колегата си.
АДВ. Г.: Отказваме се от свидетеля С. Г., но си поддържам искането от
предходното с. з. за разпит на детето по реда на чл. 15, ал. 3 от ЗЗДет. Искам
изслушването на детето, тъй като в записаното и в приетото в днешното с. з.
заключение, макар че беше оспорено от нас, детето е изнесло твърдения, които
твърдения не се подкрепиха от другите събрани по делото доказателства.
Например, че кучето е ухапало майката и още няколко такива, които аз съм си
отбелязала. Затова, аз ще искам детето да бъде изслушано, за да може в наше
присъствие също да му бъдат зададени въпроси в подходяща обстановка.
Отделно от това, моля да ми се даде възможност да формулирам въпроси и
допълнителна задача към вещото лице, тъй като стана ясно, че детето не е
било подлагано на изследвания, с които да се установи наличието на
невротизъм, стрес, тревога, негативни емоции, ако се касае за емоции от друг
източник. Искам да ми се даде допълнителна възможност, за да мога да видя
какво е записано в протокола като показания. Госпожо съдия, аз много
подробно го четох заключението, а и се консултирах със специалист и има
много противоречия в това заключение и все пак да се изчистят. Мисля, че
вещото лице не успя и да го защити в днешното с. з дотолкова, доколкото на
три, четири места се говори за вина и за наличие на преживяване на страх и
негативни преживявания у детето, за които то не споделя. Т. е. нещо, което не
е било предмет на изследване на база на въпросите, които вещото лице след
проведен разговор е изследвало. Има противоречие относно личността на
детето и дългият период, за който се твърди, че то продължава да изпитва
страх и една екстровертна личност, широко отворена към Света, към
обществото, към бъдещето все още да е в стрес. Така излиза от
28
заключителната част на заключението, че един месец по-късно детето да е в
стрес. В крайна сметка детето не е пребито. Дори и да приемем, че има
някакво увреждане, то не е в такава степен, за да може да кореспондира със
заключителната част на заключението и на самото изследване, което е
проведено, което е на база на отделните тестове, които са проведени. В тази
връзка ще ви моля да ми се даде възможност да формулирам допълнителна
задача. Детето не е толкова М. и мисля, че не пречи и в залата да бъде
изслушано. Може изслушването на детето да бъде и след изготвяне на
допълнителното заключение.
АДВ. Р.: Във връзка с това, което казва адв. Г. в СПЕ, че детето не е било
подлагано и разпитвано за другите си страхове, тя много подробно разпита
днес вещото лице и освен, че това е записано в СПЕ на стр. 6 /Скала на
определяне на детските страхове/, отделно вещото лице в зала подробно
отговаряше какво му е споделяло детето и каза, че го е изследвала. Също така
във връзка с това, че изпитвала вина и страх, вещото лице обясни и буквално
повтарям това, което каза вещото лице, че „чувството на вина идва от това, че
преживява страх, че то самото не може да се справи с това, че трябва да го
водят на лекар, че по този начин все едно има проблеми и ангажира
родителите си да го водят“ и това е причината за тази вина, която изпитва
детето. И за страха. И тя мисля, че отговори много подробно, че основният
страх в конкретния случай на детето е от ответницата. Дали има други
страхове, като всеки нормален човек има.
СЪДЪТ по така направените искания за заличаване на допуснатите
свидетели намира същото за допустимо, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ЗАЛИЧАВА допуснатите двама свидетели по делото Н. А. Р. и С. М. Г..
Относимо е искането на адв. Г. за изслушване на допълнително
заключение на вещото лице Т.. В тази връзка следва да й се даде възможност в
едноседмичен срок от днес в писмена молба, в препис за насрещната страна да
формулира въпросите си към допълнителната експертиза.
По отношение на искането на ответната страна за изслушване на детето
Г. В. К. по реда на чл. 15, ал. 3 от ЗЗДет, съдът ще вземе отношение след
изготвяне и изслушване на вещото лице по допълнителната експертиза.
29
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА изслушване на допълнителна съдебно-психологична
експертиза с вещо лице Д. Т., като въпросите към същата следва да бъдат
формулирани от ответната страна в едноседмичен срок от днес в писмена
молба, в препис за насрещната страна.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещото лице в размер на 300 лв., платими в
едноседмичен срок от днес от ответника.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице за поставената му задача след внасяне
на депозит по делото и депозиране на писмена молба с поставени въпроси към
експерта от ответната страна.
АДВ. Р. и АДВ. К.: Молим делото да бъде насрочено след съдебната
ваканция и по-конкретно към края на С. месец.
АДВ. Г.: Госпожо съдия, моля да имате предвид с оглед предстоящото
насрочване на делото за друга дата, че съм в плануван отпуск в периода от
27.09.2024 г. до 08.10.2024 г., включително.
За изслушване на допълнителното заключение, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 25.10.2024 г. от 10:30 часа, за която
дата и час страните – уведомени лично от днес, както и процесуалните им
представители.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице Т. след горепосочените указания.
Протоколът написан в с. з., което приключи в 15:05 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
30