Р
Е Ш Е Н И Е
№_________
гр.
Варна_____________2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, Десети състав,
в
публичното заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година
в
състав:
Административен
съдия: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
при
секретаря Светла Великова,
като
разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян
административно
дело №2962 на Административен съд - Варна по описа за 2018
год.,
за
да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „Блу Спрингс“ ЕООД, ЕИК: ****, с
адрес на управление: гр. Варна, бул. ******************, вх. А, ет. 1, ап. 1,
представлявано от Е. Х., гражданин на Израел, роден на ***г., притежаващ
паспорт № ********, чрез процесуален представител –адв. П.С. против РА № Р-03000317008847-091-001/ 21.05.2018г., издаден от ТД
на НАП – Варна, потвърден с Решение № 181/ 25.09.2018г. на Директора на Дирекция
„ОДОП“ – Варна, с което на „Блу Спрингс“ ЕООД са определени данъчни задължения
за ДДС, за данъчни периоди от 01.01.2017г. до 31.08.2017г. – главница в размер
на 484 839,93лв. и лихва в размер на 51 030,78лв., в резултат на
непризнато извършване на вътреобщностни доставки.
Жалбоподателят
в жалбата, в публично съдебно заседание и в писмени бележки, чрез процесуален
представител твърди, че при издаването на РД и РА са извършени съществени
процесуални нарушения, свързани с нередовно връчване на ЗВР и искане за
представяне на документи. Прави оплакване, че посоченият електронен адрес за
кореспонденция може да служи за връчване на актове, съобщения и книжа доколкото
е спазена процедурата по чл. 28-чл. 32 от ДОПК, а дружеството не било заявило
изрично, че този адрес е и адрес за кореспонденция по смисъла на чл. 28, ал. 2
от ДОПК. Това е довело да невъзможност на проверяваното дружество да представи
всички необходими документи, което е нарушение на принципите на обективност и
служебното начало и е формирало незаконосъобразния извод за наличие на
предпоставките по чл. 122 от ДОПК. Твърди, че при издаването на РА не са
обсъдени събраните доказателства, което е довело до материална
незаконосъобразност на РА. Изтъква, че дружеството е представило всички необходими
документи за доказване на ВОД по чл. 45, от ППЗДДС. Твърди, че органите по
приходите не са изследвали обстоятелствата, свързани с регистрацията на нови
леки автомобили при внос от страна-членка и необосновано не са зачели
доказателствената сила на международните товарителници. Моли да се отмени РА и
да се присъдят сторените по делото разноски.
Ответната
страна – директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, чрез процесуалния си
представител гл.ю.к. В. И., оспорва жалбата. Счита, че от събраните по делото
доказателства не се установява извършването на ВОД. Моли жалбата да се отхвърли
като неоснователна, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
представени писмени бележки развива конкретни съображения по материалната
законосъобразност на обжалвания акт.
След
преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна, следното:
Обжалваният
ревизионен акт срещу „Блу спрингс“ ЕООД е издаден след приключило ревизионно
производство с ревизионен акт №Р-03000317008847-091-001/21.05.2018 г., издаден
от органи по приходите към ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 181/25.09.2018 г. на директора на дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП.
В
хода на ревизията е установено, че през ревизирания период жалбоподателят е
извършвал дейност с код по КИД 2008-4511: търговия с леки и лекотоварни
автомобили до 3.5 т. Дружеството е регистрирано по реда на ДОПК в ТД на НАП гр.
Варна, регистрацията по ЗДДС е от 21.01.2016 г.
През ревизирания период дружеството е
декларирало извършени доставки със ставка 0% по смисъла на глава втора от ЗДДС
свързани с вътреобщностни доставки на стоки по смисъла на чл. 7 ал.1 от ЗДДС за
лица регистрирани за целите на ДДС в държави членки на ЕС. В регистрите по ЗДДС
дружеството декларира ВОД или доставки по глава ІІІ от ЗДДС на нови МПС, като
облагаеми с нулева ставка. Автомобилите предимно марка „Мерцедес" и четири
Тойоти са закупени от оторизирани представители на производителя в Румъния и
Холандия /вътреобщностно придобиване/, след което в по – голямата си част са
регистрирани в ОД на МВР Варна сектор „Пътна полиция" и след кратък период
ги дерегистрира от сектор "Пътна полиция", като е посочено основание
износ.
В хода на ревизията е установено, че „Блу Спрингса“ ЕООД е декларирало вътреобщностни
доставки към:
І
/“DOLIEN DUTOVERMIETUNG” GMBH c VIN DE292999410, за което
ревизираното лице е издало фактура № 12/18.01.2017 г.
(стр.214 - гръб) с данъчна основа 121 261,46 лв., с предмет МПС Мерцедес В****ВМ,
посочена в регистър дневник за продажби и СД по чл. 125 от ЗДДС, като вътрешнобщностна
доставка /ВОД/ по см. чл.7, ал.1 от ЗДДС. Във връзка с отчетената доставка, органите по приходите са направили анализ
на доставката по придобиване на стоката- МПС Мерцедес В****ВМ, предмет на ВОД.
По ВОП на стоката е представен документ /стр.213 от адм.пр./, от който органът
по приходите е приел, че автомобила напуска Холандия на дата 24.01.2017г., т.е.
същият е продаден на тази дата, а същевременно, по справка от КАТ, по посочени
данни в изготвена справка - /стр.26 и сл./, автомобила е регистриран от
дружеството в КАТ на 02.02.2017 г. и на 13.02.2017 г. същият е напуснал
страната. Освен горното, органите по приходи са приели, че по данни от
фактурата, адреса на доставката на автомобила е Холандия, а не държавата където
е регистриран получателя по нея. Липсват транспортни документи и/или
потвърждения за декларирания ВОД.
ІІ / PRIMA-KFZ
DIENSTLEISTUNG UG, c VIN DE310003916,
за което ревизираното лице е издало следните фактури:
1/
фактура № 33/03.05.2017 г. с данъчна основа 118034.34 лв., с предмет автомобил
рег.№В****ВН, марка, модел Мерцедес ГЛЕ 500 Е 4 Матик, с дата на регистрация
13.06.2017г., рама № WDC1660631А950566, двигател № 27682****27843 и дата на
дерегистрация 27.06.2017г., ЧМР- стр.230;
2/
фактура № 28/09.04.2017 г. с данъчна основа 101507.58 лв. с предмет-автомобил
рег.№ В****ВН, марка, модел Мерцедес ГЛЦ 350 Е 4 Матик, с дата на регистрация
16.05.2017 г., рама № WDC2533541F258842, двигател № 27492031035259 и дата на
дерегистрация 18.05.2017г.;
3/
фактура №27/04.04.2017 г. с данъчна основа 108744.15 лв. с предмет-автомобил
рег.№ В****ВН марка, модел Мерцедес Е 350 Е, с дата на регистрация
12.05.2017г., рама № WDD2****01A228587, двигател № 27492031019284 и дата на
дерегистрация 18.05.2017г.
За декларираните доставки към този
контрагент, ревизиращия екип е приел, че дружеството разполага с международна
товарителница BG4328 с изпращач ревизираното лице и получател
цитирания клиент. Товарителницата е издадена на 09.06.2017 г. (стр.225-гръб и
стр.230). Съгласно нея, стоките са получени на 12.06.2017г. от регистрирано
лице в Гърция с VIN EL095018848.
По
данни от регистрите по ЗДДС, фактурите за ВОД от ревизираното дружество са
издадени на дати 04.04.2017г. и на 09.04.2017г., а автомобилите са регистрирани
в КАТ през м.05.2017г. и м.06.2017г., т.е. дружеството декларира ВОД на
автомобилите преди да са регистрирани в КАТ. Датите на извършване на доставките
по издадените към този контрагент фактури не кореспондират с периода на регистрация
на превозните средства и с датите на изпращане на стоката от България и нейното
получаване в друга държава членка. С оглед установеното по този контрагент,
органа по приходите е приел, че представеното ЧМР не е доказателство за
извършване на ВОД по тези три фактури.
4/
фактура №32/03.05.2017 г. с данъчна основа 119696.80 лв. с предмет-автомобил
рег.№ В****ВН марка, модел Мерцедес Е 350 Е, с дата на регистрация
12.05.2017г., рама № WDC1660631A958084 и дата на
дерегистрация 18.05.2017г. В хода на ревизията органите по приходите са установили, че същата е
осчетоводена по сч. сметка 411
Клиенти, като анулирана, но освен фактурата и счетоводни разпечатки, към
преписката липсват доказателства за анулирането й, а именно кредитно известие
по нея.
ІІІ / МН VIP DESING, с VIN DE281395480, за което ревизираното лице е издало
следните фактури:
1/
фактура № 19/01.02.2017 г. с данъчна основа 267557.50 лв., с предмет 3 автомобила,
марка, модел Мерцедес, с номера на рами WDC2539541F204859,
WDD 2054421F450041 и WDC2923241A059748,
и с рег. №№В****ВМ, В****ВН, В****ВМ, с дата на регистрация 11.04.2017г.,
07.03.2017 г. и 27.04.2017 г. Според ЧМР за ВОД без номер от дата 24.02.2017 г.
автомобилите напускат страната на 24.02.2017 г. Т. е за тези
автомобили, органите по приходи са констатирали, че МПС са регистрирани в КАТ
след датата на напускане на страната.
2/
фактура № 24/01.03.2017 г. с данъчна основа 93293.09 лв., с предмет автомобил, марка,
модел Мерцедес, с номер на рама WDD 2****01A216339, без
регистрация в КАТ и с ЧМР BG2474/22.04.2017 г.
Представена е фактура за придобиването на МПС и ЧМР от 24.04.2017г. Съгласно ЧМР МПС е тръгнал от Букурещ за
Варна на 24.04.2017г., като протокола за ВОП е от 03.04.2017г., а по ЧМР за ВОД
същото МПС тръгва от Варна на 22.04.2017г. и със същото транспортно средство.
3/
фактура № 26/31.03.2017г. с данъчна основа 96618 лв., с предмет автомобил, марка,
модел Мерцедес, с номер на рама WDF447815H3282097, без регистрация
в КАТ и ЧМР BG2474 от 22.04.2017г. Представена е фактура за придобиването на
МПС и ЧМР без дата.
И при двете фактури
№№24 и 26, по представените ЧМР-та, в клетка 24 на товарителницата има печат,
който не е на получателя на стоката, цитиран във фактурите - регистрирано лице
по ЗДДС в друга държава членка. Чрез интернет преводач е установен следния
текст на печата „предмет на повреда или недостиг“.
4/
фактура №38/28.08.2017г. с данъчна основа 109526.48
лв. с предмет-автомобил рег.№ В****ВР, марка, модел Мерцедес Е 350 Е, с дата на
регистрация в КАТ 27.10.2017г., рама № WDD2****01A296027 и ЧМР BG2719/31.08.2017г., налично към
преписката. Посоченият автомобил според товарителницата напуска страната на 31.08.2017г.,
т. е преди регистрацията в КАТ.
5/ фактура №37/26.07.2017г.
с данъчна основа 14668.73 лв. с предмет два мерцедеса и ЧМР от 11.08.2017г. за
същите мерцедеси. Мерцедес С 300 купе, с рама WDD2053481F604587
е закупен на 31.07.2017г. и е регистриран в КАТ на 19.9.2017г. с №В****ВР, след
това е дерегестриран с декларация от 03.10.2017г. Вторият Мерцедес ГЛС 350, с
рама WDC1668241A971034 е закупен на 31.07.2017г. и е регистриран
в КАТ на 19.09.2017г. с № В0147ВР, след това е дерегестриран с декларация от
03.10.2017г. Направен е извода, че не е възможно двете МПС да са регистрирани в
КАТ на 19.09.2017г. и въпреки това на 11.08.2017г. да са напуснали страната.
Освен това е представено и ЧМР за покупката на автомобилите, съгласно което на
11.08.2017г. МПС тръгват към България /посочен маршрут Констанца-Русе/,
едновременно с това на 11.08.2017г. напускат България /посочен маршрут Варна
-Белгия/ според товарителницата за ВОД и отделно са регистрирани в КАТ на
19.09.2017г. Налице е пълно несъответствие между документи за придобиването на
МПС и документите за ВОД.
6/ фактура №36/27.06.2017г.
с данъчна основа 115393.97 лв., с предмет-автомобил марка, модел Мерцедес ГЛЕ
500 Е, и ЧМР BG3346 от 06.07.2017г. за 5 мерцедеса, вкл. и по фактурата.
Мерцедес с рама WDC1660631A958084 е закупен на
26.05.2017г. и е регистриран в КАТ на 24.07.2017г. с № В****ВН, след това е
дерегестриран с декларация от 08.08.2017г. Изведен е извод, че не е възможно
МПС да е регистрирано в КАТ на 24.07.2017г., а на 06.07.2017г. да е напуснало
страната като ВОД.
7/ фактура № 35/27.06.2017г. с данъчна основа
101703.16 лв., с предмет-автомобил марка, модел Мерцедес Е 350 Е, и ЧМР BG3346
от 06.07.2017г. за 5 мерцедеса, вкл. и по фактурата. Мерцедес с рама WDD2****01A285679 е закупен на 30.06.2017г. и е регистриран
в КАТ на 24.07.2017г. с № В****ВН, след това е дерегестриран с декларация от
08.08.2017г. Изведен е извод, че не е възможно МПС да е регистрирано в КАТ на
30.06.2017г., а на 06.07.2017г. да е напуснало страната като ВОД.
8/ фактура № 34/22.06.2017г. с данъчна основа 158598.25
лв, с предмет 3 бр. автомобил марка, модел Мерцедес ГЛЕ 200 и ЧМР BG3346 от
06.07.2017г. за 5 мерцедеса, вкл. и по фактурата. Мерцедес с рама WDC1569421J397742 е закупен на 30.06.2017г. и е
регистриран в КАТ на 27.07.2017г. с № В****ВН, след това е дерегестриран с
декларация от 08.08.2017г. Мерцедес с рама WDC1569431J398327 е закупен на 30.06.2017г. и е
регистриран в КАТ на 27.07.2017г. с № В****ВН, след това е дерегестриран с
декларация от 08.08.2017г. Мерцедес с рама WDC 1569431J398412
е закупен на 30.06.2017г. и е регистриран в КАТ на 27.07.2017г. с № В****ВН,
след това е дерегестриран с декларация от 08.08.2017г. Отново е налице
несъответствие и е невъзможно МПС да са регистрирани в КАТ на 27.07.2017г., а
на 06.07.2017г. да е напуснало страната като ВОД.
Фактурите
за ВОД №№ 34, 35 и 36 за 5-те мерцедеса, за които е представено ЧМР 3346,
предшестват като дати, датата на регистрация в КАТ, което е и официалния
документ по тези доставки. Съгласно представените транспортни документи,
автомобилите са придобити като ВОП, транспорта на които започва от
Констанца-Румъния до Русе- България на 06.07.2017г., като протоколите за ВОП са
от 30.06.2017г. Съгласно представените
транспортни документи за ВОД, същите тези автомобили са тръгнали на същата дата
- 06.07.2017г. от Варна за Белгия при това с един и същи автовоз като при ВОП,
а регистрацията в КАТ за всяко от изследваните транспортни средства е
27.07.2017г. Налице е пълно несъответствие между документи за придобиването на
МПС и документите за ВОД.
9/ фактура №31/23.04.2017г.
с данъчна основа 109135.31 лв. с предмет 12 бр. автомобил марка, модел Мерцедес.
Няма посочени рами и др. Няма представено ЧМР. Във фактурата допълнително е
записано „Аванс" и поради липса на доказателства за ВОД по другите
фактури, за аванса също не налице ВОД. По ф.№ 37 е спаднат 5000евро аванс от
общо 53000евро Останалата сума, не става ясно за какво
е
разпределена.
10/ фактура №30/19.04.2017г.
с данъчна основа 210545.10 лв., с предмет 3 бр. автомобил марка, Мерцедес ГЛЕ
500 Е 4матик, рег. №В****ВН, рама WDC1660631A950566, дата на регистрация в КАТ
13.06.2017 г. и дата на дерегистрация -
27.06.2017 г., Мерцедес ГЛЦ 350Е 4матик, рег. №В****ВН, рама
WDC2533541F258842, дата на регистрация 16.05.2017 г. и дата на дерегистрация -
18.05.2017г., Мерцедес Е 350 Е, рег. № В****ВН, рама WDD2****01A228587, дата на
регистрация 12.05.2017 г. и дата на дерегистрация - 18.05.2017г. и ЧМР BG3736
от 03.05.2017г. Декларирания ВОД е преди регистрацията на посочените МПС-та в
КАТ и преди датата на изпращане и получаване на стоката според международната
товарителница. Съгласно ЧМР за придобиването на изследваните 3 МПС-та, същите
са тръгнали от Констанца към Варна на 04.05.2017г., регистрирани са в КАТ на 12
и 16.05.2017г. и въпреки това на 03.05.2017г. напускат България, съгласно
представените документи за ВОД.
11/ фактура №29/10.04.2017г.
с данъчна основа 140233.01 лв., с предмет 2 бр. автомобил марка, Мерцедес ГЛЕ 350,
рег. с №В****ВН, рама WDC2539541F256112, закупен на
19.04.2017 г., дата на регистрация в КАТ 09.05.2017 г. и дата на дерегистрация - 17.05.2017 г. и Мерцедес ГЛЕ 200, рама WDC1569431J375129, закупен на 19.04.2017 г., регистриран в
КАТ с № В****ВН /липсва дата на регистрация в КАТ/
и
дата на дерегистрация - 17.05.2017 г. Представено е ЧМР BG2474 от 22.04.2017г. за 4
мерцедеса. Посоченото ЧМР е налично преди издаването на ревизионния доклад и е
посочено като годно доказателство за ВОД по ф-ри 24 и 26, с които са продадени
по един мерцедес. На представеното ЧМР за придобиването на МПС няма посочени
дата на превоза и данни за получател, затова издателите на акта се водят от
датата на регистрацията в КАТ. Отново е налице несъответствие и е невъзможно
МПС да са регистрирани в КАТ на 09.05.2017г. и въпреки това на 22.04.2017г. да
са напуснали страната.
По цитираните по-горе фактури, органите
по приходите са приели, че не са представени документи доказващи ВОД, тъй като
автомобилите са регистрирани в България, т.е. налице е стока, за която няма
доказателства за напускането на страната и прилагането на нулева ставка на данъка.
Липсват транспортни документи и/или потвърждения за декларирания ВОД. Направен
е извода, че не е възможно МПС да напускат страната преди регистрацията им в
КАТ, т.е. представените ЧМР за декларирания ВОД не са годно доказателство
доказващо действително вътреобщностни доставки.
12/ Освен
посочените по-горе фактури са издадени и фактури за авансови плащания, както
следва: фактура № 17/18.02.2017 г. с
данъчна основа 65911.47 лв., фактура №18/20.02.2017 г. с данъчна основа
13690.81 лв. и фактура №23/22.02.2017 г. с данъчна основа 103658.99 лв.
Органите
по приходите са приели, че поради липса на доказателства за ВОД по другите
фактури, за аванса също не е налице ВОД. Същите са посочени, че са приспаднати
от фактура № 37, по която няма доказателства за осъществен ВОД.
Като
краен извод е прието, че за всички описани по- горе фактури не са налице
доказателства за ВОД и доставката е облагаема с 20% ставка на данъка.
ІV/ “САХАРА БЛЮ ХУНГАРИ” с VIN HU25876318, за което ревизираното лице е издало
следните фактури:
1/
фактура №39/29.08.2017 г. с данъчна
основа 397894.10 лв. с предмет 10 бр.
автомобили марка Тойота.
2/
фактура №42/10.10.2017 г. с данъчна основа 40231.42 лв. с предмет автомобил
марка Тойота.
3/ представено
е КИ № 56/16.04.2018г. за 121340,00 евро /237320,41лв./ по ф-ра 39, което е
отразено в дневник продажби за мес.04.2018г. със отрицателен знак за 6 бр. Тойоти.
т.е. реално по ф.№ 39, следва да са доставени 4бр. Тойоти.
Представено
е ЧМР от 01.12.2017г. за 5бр. Тойоти, номерата на рамите на които отговарят на
тези посочени в двете фактури. Съгласно ЧМР изпращач е немска фирма с VIN DE309474805, а за получател е
посочена фирма Airmax cargo Budapest и
превозвач е посочена фирма с наименование Hegelman
Transport UAB. В товарителницата липсват ВИН номера на получателя и
превозвача. В представените документи за превоз на Тойотите липсва каквато и да
е връзка с ревизираното дружество.
За
придобиването на посочените МПС са представени протоколи № 45, 46, 47, 48 и 49
от 30.04.2018г. /извън проверявания период/, придружени с фактури към тях за
покупка на общо 5бр. Тойоти със същите номера на рами както и декларираните по
фактурите за ВОД и същото ЧМР с изпращач немска фирма с VIN DE309474805, и получател Airmax cargo Budapest. Съгласно фактурите за
ВОП, МПС за закупени от фирмата изпращач на колите с VIN
DE309474805. Общата стойност на закупените МПС е на стойност
102170,00 евро. Цитираните протоколи не са включени в регистрите по ЗДДС, за
данъчен период мес.04.2018 г.
В
подадените от ревизираното лице регистри по ЗДДС, за данъчен период м.08.2017
г. са декларирани покупки на автомобили марка Тойота от същия контрагент с VIN DE*********, на обща стойност
397894,05лв. Съгласно протокол № 44 от 30.04.2018 г. са сторнирани закупените
10 бр. автомобили марка Тойота 203440,00 евро /левова равностойност 397 894,06
лв./ от контрагент с VIN DE309474805, с
основание грешно отразена доставка. Представен е протокол № 25 от 25.08.2017г.
за доставките от контрагента с VIN DE309474805 с
данъчна основа 397894,06 лв., който е отразен в регистрите по ЗДДС в д.п.м.
08.2017 г., а същевременно е установено, че е анулиран.
От
представените банкови документи е установено получен превод на 13.10.2017 г. от
САХАРА БЛЮ ХУНГАРИ, HU25876318 за
сумата от 102670,00 евро по инвойс-фактури №№ 39 и 42, което отговаря на
фактурираното от ЗЛ, намалено с представеното кредитно известие.
В представеното ЧМР
от 01.12.2017 г., като получател е посочена друга фирма, а не контрагента
посочен във фактурите за ВОД. Изпращач на стоките, също не е ревизираното лице
и получател е друга фирма. Процесната товарителница е с дата 01.12.2017 г. т.е
период извън обхвата на ревизията, а инвойс-фактурите са от д.п.м.08.2017 г. и
д.п.м. 10.2017г. Плащането е извършено на 13.10.2017 г.
Установено
е, че посочените протоколи с дата от 30.04.2018 г не фигурират в регистрите по
ЗДДС за д.п.м.04.2018 г.
С
оглед горното органите по приходите са приели, че относно тези доставки не са
налице разпоредбите на чл.7, ал.1 от ЗДДС по доставки за ВОД на нови автомобили,
защото не са представени документи доказващи тези доставки. Органите по приходи
са приели още, че от дружеството, не са представени и доказателства за
декларираният от дружеството ВОП. С РА по тези доставки органите по приходи не
са определили на дружеството задължения за ДДС.
V / Относно, декларирани от
ревизираното лице доставки по Глава III от ЗДДС.
В дневник продажби, дружеството е
декларирало доставки по глава трета, както следва:
-
за данъчен период м.02/2017г. по фактура №20/21.02.2017 г. клиент EYTAN COHEN с идентичен номер на клиента 08484701 за доставка на автомобил с peг. №В****ВМ на стойност
125 173,12 лв.
-
за данъчен период м.03/2017 г. по фактура №25/01.03.2017 г. клиент COHEN AHARON с идентичен номер на клиента СА за продажби на автомобили на стойност 97
791,50 лв. За тези доставки в хода на ревизията от дружеството са представени
само цитираните документи-фактури.
При анализа на
данните посочени във фактура №20/21.02.2017 г., органите по приходи са
установили, че се касае за продажба на лек автомобил, модел-марка Мерцедес Е
350 Е с peг. №В****ВМ, с дата
на регистрация 14.03.2017г., номер на рама WDD2****01A164281,
номер на двигател 27492030931571 и дата на дерегистрация в КАТ 23.03.2017г.
Периода на регистрация в КАТ е след като е издадена фактурата за продажба. За
този автомобил е налична товарителницата със запис номер на рама WDD2****01А164281, в която ревизираното лице не фигурира, нито като изпращач на
стоката, нито като получател. Съгласно данните по товарителницата, автомобила е
получен в Алдерон, Холандия на 16.03.2017 г. Фактурата е издадена на физическо
лице, като е посочен адреса му в Израел и ид. номер. Т.е органите по
приходите са приели, че регистрацията в КАТ показва, че автомобилът е бил на
територията на страната, към датата на издаване на фактурата.
При анализа на
данните посочени във фактура №25/01.03.2017 г., органите по приходи са
установили, че се касае за продажба на лек автомобил, който няма регистрация в
КАТ. Получател по доставката е физическо лице гражданин на Израел. И за двете
доставки не са представени митническа декларация или друг документ издаден от
Агенция Митници, което е част от основанията за извършване на ревизионното
производство по особения ред на чл. 122 от ДОПК. По данни от масивите на НАП -
ПП MIS3A, през 2017 г. няма вписани ЕАД, в които ревизираното лице да е вписано като
изпращач на автомобили.
Органите
по приходи са определили задължение за ДДС по данъчни периоди и размери, както
следва:
-
м.01.2017г. ДДС в общ размер на 45 306,78 лв.,
като сбор от суми ДДС 24 252,29 лв., 20% върху данъчна основа 121 261,46 лв. и
21 054,49 лв. 20% върху данъчна основа 107 522,45 лв.;
-
м.02.2017г. ДДС в размер на 119 993,54 лв., като
сбор от суми ДДС 90163,76 - 20% върху данъчна основа 450 818,81 лв., ДДС 97,79
лв. 20% върху данъчна основа 488,95 лв. /видно от констатация на стр.11 от РА/
и 29 731,99 лв. 20% върху данъчна основа 148 659,95 лв. /конст.стр. 11 от РА,
доставки по глава трета /;
-
м.03.2017г. ДДС в общ размер на 37 982,22 лв. -
20% върху данъчна основа 189 911,09 лв.;
-
м.04.2017г. ДДС в размер на 134 033,03 лв. - 20%
върху данъчна основа 670 165,15 лв.;
-
м.05.2017г.
ДДС в размер на 47 546,23 лв. - 20% върху данъчна основа 237 731,14 лв.;
-
м.06.2017г. ДДС в размер на 75 139,08 лв. -
20% върху данъчна основа 375 695,38 лв.;
-
м.07.2017г. ДДС в размер на 2 933,75 лв. - 20%
върху данъчна основа 14 668,73 лв.
-
м.08.2017 г. ДДС в размер на 21 905,30 лв. - 20%
върху данъчна основа 507 420,58 лв.
В хода на ревизията органа по приходите е ползвал
информацията в ПП на НАП VIES. От приобщените към ревизионното производство
доказателства, органът по приходите се е позовал на установени факти и
обстоятелства констатирани в проверката на соченият като превозвач ЕТ „Нунки - М.Х“.
По отношение на превозвачът от ревизираното лице не са били представени документи и писмени обяснения, което органът по приходите е приел
като предпоставка за извършване на ревизия по особеният ред-чл.122 от ДОПК,
както и, че такива доказателства не съществуват.
Във връзка с възражението
на жалбоподателя, че в ревизионното производство не са събрани доказателства за
това, как е била извършена регистрацията в КАТ на процесните МПС-та, както и за
транспортирането им от България до ЕС от превозвача ЕТ „Нунки - М.Х“, съдът
прие като неоспорена от страните комбинирана съдебно-счетоводна и икономическа
експертиза /Вещото лице е озаглавило ССчЕ/ с вх.№6081/09.04.2019г., изготвена
от вещото лице К.К.. От заключението на експерта става ясно следното:
· През ревизирания
период-2017г., жалбоподателят е водил редовно счетоводство, но същевременно е
допуснал счетоводни грешки като: получените плащания не са обвързани с
вземанията на дружеството по осчетоводените доставки, отразяване на КИ по
фактури и повторно включване на фактурите в дневника, сгрешено име на получател
по фактура, отразяване на фактура като анулирана по сметка 411, без издадено КИ
и др.
· Счетоводните
записи по доставките на стоки в счетоводството на жалбоподателя са следните:
За
покупките Dt с/ка 304 “Стоки “ - Kt с/ка 401 “Доставчици “
За
плащането им Dt 401 "Доставчици “ - Kt с/ка 504 “Разпл. сметка във валута
“
За
продажбите Dt с/ка 411 “Клиенти “ - Kt с/ка 702 “Приходи от продажби на стоки “
За
плащането им Dt с/ка 504 “Разплащателна сметка във валута “ - Kt с/ка 411
“Клиенти “
·
Отразяването
на фактурите в СД по ЗДДС, в дневниците за покупки и продажби, както и отразяването
на продажбите във VIES декларациите е посочено в приложенията към експертизата.
Процесните
фактури за продажби са включени в подадените VIES декларации.
· Счетоводните
документи, които са съставяни във връзка с транспортирането на стоките при
закупуването им от „Блу спрингс“ и при последващата им продажба на лица от
друга държава членка на ЕС са фактури за покупката/продажбата и ЧМР. Други
документи, като товарителници не се намират при превозвача, пътни листи не са
съставяни, а заповеди за командироване на водачите на МПС - не се съхраняват в
ЕТ “Нунки -М. Х.“.
·
По
данни от транспортните документи транспорта на стоките при закупуването им от
жалбоподателя и при последващата им продажба от жалбоподателя до получателя по
ВОД е извършен от ЕТ „Нунки - М. Х.“, гр. Русе. Изключение правят доставките по
фактури №19/14.02.17г., №20/14.02.17г.и №21/14.02.17г., автомобилите, по които
са транспортирани от превозвача Ф.К.В.
За
всяка една от доставките, по които жалбоподателят е получател и за всяка
фактура за ВОД на стоката до друга държава членка, експертизата посочва номер
на ЧМР, изпращач и превозвач, дата и място на натоварване и предаване на
стоката, получател, данни за транспортното средство, с което е извършен
превоза, като ги посочва в Приложение №1.
Експертизата
посочва в Приложение №1 фактурите за транспортните услуги, издадени от ЕТ
„Нунки - М. Х.“ гр. Русе на „SORTINO CONSULTING LIMITED“ Кипър за всеки от
процесните автомобили (колона №12), № на ЧМР, име на водача на товарното МПС,
място на товарене и място на разтоварване, получил стоката, вид, марка и рег. №
на транспортиращото средства, документ за плащането на транспортните услуги и
платена сума в EUR.
·
Вещото
лице констатира, че ЕТ „Нунки - М. Х.“ притежава транспортни средства, земя,
гараж, сервиз и административни помещения, намиращи се в гр. Русе.
·
При
посещение на ОД на МВР Варна, Сектор „Пътна полиция“, запознаване на място с
данните от АИС „КАТ“-„история на регистрацията", получаване на писмо-отговор
изх. №819000-18414/05.04.2019г. на Началник сектор „ПП“, както и след
запознаване с документите, приложени към данъчната преписка, експертизата
констатира, че регистрацията на автомобилите е извършвана по документи,
представени от упълномощено лице. Данни за упълномощени лица не бяха
предоставени на експертизата. При запознаване с документите към данъчната
преписка, експертизата констатира, че с декларации, подадени от В.В.Д, Началник
сектор КАТ, гр. Варна е уведомяван, че се иска прекратяване на регистрацията на
регистрирани МПС, поради износ от страната.
·
Регистрацията
на МПС-тата, собственост на „Блу Спрингс“ ЕООД е извършена по реда на чл. 12 от
Наредба № I -45/ 24.03.2000г. На основание чл. 13, ал.1 от Наредба
№1-45/24.03.2000г. превозните средства не са били представяни за идентификация
и преглед за техническата им изправност. Наредбата изисква при първоначални
регистрация да се извършва обстоен оглед на превозното средство за
идентификационни номера, марка, търговско наименование, външен вид, като
констатациите се отразяват в документите за регистрация. Това не се отнася за
новите превозни средства, притежаващи валиден ЕО сертификат за съответствие.
Като нови превозни средства, процесните
МПС не се налага и не са били представени физически за идентификация в КАТ,
съгласно Наредба № 1-45/ 24.03.2000г. и действащите вътрешни правила за работа
на КАТ към съответния период.
·
След
извършена проверка по изпратени „Протоколи с технически данни на ПС за
въвеждане в АИС „КАТ" се установява следното:
За
МПС с рег. номер В **** ВМ - изпратен протокол за въвеждане на 01.02.2017г.,
извършена регистрация на 02.02.2017г.
За
МПС е рег. номер В **** ВН - изпратен протокол за въвеждане на 12.05.2017г.,
извършена регистрация на 16.05.2017г.
За
МПС с рег. номер В *** ВМ - изпратен протокол за въвеждане на 17.03.2017г.,
извършена регистрация на 22.03.2017г.
За
МПС с рег. номер В **** ВН - изпратен протокол за въвеждане на 10.05.2017г.,
извършена регистрация на 12.05.2017г.
За
МПС с рег. номер В **** ВН - изпратен протокол за въвеждане на 25.07.2017г.,
извършена регистрация на 27.07.2017г.
За
МПС с рег. номер В **** ВН - изпратен протокол за въвеждане на 10.05.2017г.,
извършена регистрация на 12.05.2017г.
За
МПС с рег. номер В **** ВР- изпратен протокол за въвеждане на 26.09.2017г.,
извършена регистрация на 27.10.2017г.
За
МПС с рег. номер В ***ВН - изпратен протокол за въвеждане на 25.04.2017г.,
извършена регистрация на 27.04,2017г.
За
МПС с рег. номер В *** ВН - изпратен протокол за въвеждане на 12.05.2017г.,
извършена регистрация на 16.05.2017г.
За
МПС с рег. номер В ***ВН- изпратен протокол за въвеждане на 10.05.2017г.,
извършена регистрация на 15.05.2017г.
За
МПС с рег. номер В **** ВН - изпратен протокол за въвеждане на 05.06.2017г., -
извършена регистрация на 13.06.2017г.
За
МПС с рег. номер В **** ВМ - изпратен протокол за въвеждане на 07.04.2017г.,
извършена регистрация на 11.04.2017г.
За
МПС с рег. номер В **** ВР - изпратен протокол за въвеждане на 13.09.2017г.,
извършена регистрация на 19.09.2017г.
За
МПС с рег. номер В **** ВМ - изпратен протокол за въвеждане на 10.03.2017г.,
извършена регистрация на 14.03.2017г.
Регистрационните табели, издадени при
първоначалната регистрация на процесните МПС, са получавани срещу подпис в
„Дневник за предаване на регистрационни табели от сектор „Пътна полиция“ с
оглед монтирането им на регистрираните МПС от служители на „РОППСС“ към сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Варна. На експертизата не са били предоставени,
поради невъзможност доказателства за монтажа на регистрационните табели на
превозните средства, собственост на „Блу Спрингс“ ЕООД. Според справка в АИС
„КАТ“ - „история на регистрацията “ регистрацията на МПС-тата за периода от
01.01.2017г. до 30.10.2017г. е прекратена от упълномощени от „Блу Спрингс“ ЕООД
лица с услуга „Напускане на страната“, а регистрационните табели, издадени за
МПС, са били унищожени с протоколи за унищожаване от датата на прекратяването
на регистрацията им от служители на гр. „РОППСС“ към сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР Варна.
При изслушване на експертизата в съдебното заседание на 17.04.2019г.
вещото лице пояснява, че тъй като табелите не се дават на клиентите на ръка, а
се монтират от служебно лице на КАТ, при това монтиране и демонтиране са отговорили,
че тези табели са унищожени служебно, от служители на КАТ. Към него момент КАТ
са нямали задължение да документират със снимки поставянето и свалянето на
табелите.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по КССчИЕ
като компетентно дадено и неоспорено от страните.
В съдебното заседание на 17.04.2019г. беше
разпитан свидетелят В.В.Д, която е била пълномощник на жалбоподателя, извършила
регистрацията на МПС-та в КАТ-Варна. Свидетелката обясни, че „Мерцедес“ – Румъния са й изпращали
сертификата и фактурата, с която „Блу Спрингс“ са закупили МПС-тата от тях.
Чисто новите автомобили са регистрирани на гише по документи, с представени- сертификати,
гражданска отговорност, фактури и платени еко такси. Когато са били готови
българските талони, свидетелката ги е сканирала и ги е изпращала на собственика
на „Блу Спрингс“ ЕООД. Уточнява,
че след това, в
рамките на един месец, с тези талони е входирала декларация, че колите напускат
страната, пак на гише е подавала документите, като служителката е вземала
регистрационните табели, унищожавала ги е и е дерегистрирала талоните.
Свидетелката посочи, че на МПС-та не са слагани регистрационни табели, а само
са били издавани такива. Когато е започвала регистрацията е казвала, че колата
ще напуска страната и затова е вземала само талоните, а номерата са оставали в
стаята в КАТ. При дерегистрацията служителката, която е била на гише е намирала
табелите, описвала ги в протоколи и ги е унищожавала.
В открито съдебно заседание на 09.10.2019г. е разпитан
свидетеля И.Р.Ю.. Съгласно показанията му, свидетелят има трудови
правоотношения с ЕТ„Нунки- М. Х.“Русе и, че управлява автовоз собствен на
работодателят му. Свидителят твърди, че е превозвал от пристанище на
територията на Варна до Русе МПС марка Мерцедес, като периода е в обхвата на
ревизията и, че тези МПС са оставяни на паркинг собствен на работодателят му,
находящ се в гр.Русе.
Съдът кредитира свидетелските показания на свидетелитеД.
и Ю. като логични и последователни.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в
срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, след изчерпване на възможността за обжалване по
административен ред и в частта потвърдена с решение № 396/16.12.2016г. на
директора на Дирекция „ОДОП” – Варна, поради което е допустима.
При извършване на задължителната проверка
по чл.160, ал.2 ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен
орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от
органа по приходите възложил ревизията и ръководителя на ревизията, както
изисква разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, и определя данъчни задължения за
периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният ревизионен
акт не страда от пороци водещи до
нищожност.
Спорът между страните е формиран по
въпроса дали са изпълнени условията доставките по фактурите с получатели “DOLIEN DUTOVERMIETUNG” GMBH, PRIMA-KFZ DIENSTLEISTUNG UG, МН VIP DESING, “САХАРА БЛЮ ХУНГАРИ”, EYTAN COHEN и COHEN AHARON за
периодите, отразени в решението да се признаят за вътреобщностни по смисъла на
чл.7 от ЗДДС, според който: „Вътреобщностна доставка на стоки
е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика -
регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната
до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено
лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в
друга държава членка.“. Съгласно разпоредбата на чл.53 ал.1 от ЗДДС,
вътреобщностните доставки по чл.7 са облагаеми с нулева ставка.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
на следните съображения:
Спорът повдигнат пред настоящата инстанция
съгласно констатациите и изводите в РА е за наличието на осъществен ВОД с
доставчик „Блу спрингс“ЕООД и получатели по доставките “DOLIEN DUTOVERMIETUNG” GMBH, PRIMA-KFZ
DIENSTLEISTUNG UG, МН VIP DESING, “САХАРА БЛЮ ХУНГАРИ”, EYTAN COHEN и COHEN AHARON. Съдът
констатира, че в РА е допуснато посочване на получателите по доставките като
доставчици на ревизираното лице. От съдържанието на РА следва, че това
посочване представлява техническа грешка, която не се отразява на правилността
на констатациите и изводите в същия.
Приложими
към повдигнатия в настоящото производство спор са разпоредбите на чл.53
ал.2 от ЗДДС препраща към чл.45 от
Правилника за прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност /ППЗДДС/ Наредба № І-45
от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства издадена от министъра на
вътрешните работи /наредбата/, въвеждаща разпоредбите на Директива 1999/37/ЕО
на Съвета от 29 април 1999г. е изменяна четири пъти, изменена с Директива
2003/127/ЕО на Комисията от 23 декември 2003 година и Директива 2014/46/ЕС НА
ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 3 април 2014 година.
Разпоредбата
на чл.53 ал.2 от ЗДДС препраща към чл.45
от Правилника за прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност, според чиято норма: За
доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага
със следните документи:
1.
документ за доставката:
а)
фактура за доставката, в която, когато получателят е регистриран за целите на
ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на
получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката;
б)
протокол по чл. 117 ал. 2 от ЗДДС - в случаите на
вътреобщностна доставка по чл. 7 ал. 4 от ЗДДС;
в)
документ по чл. 168, ал. 8
от ЗДДС - когато доставчикът е физическо лице, което не е едноличен търговец и
не е регистрирано по закона;
2.
документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията
на страната до територията на друга държава членка:
а)
(Доп. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011
г.) транспортен документ или
писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи,
че стоките са получени на
територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя
или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват
дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер
на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето,
предало стоките;
б)
транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на
друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето
лице за сметка на доставчика.
Ревизираното лице е закупувало МПС и ги е
регистрирало на територията на Р България и впоследствие е извършвало продажби
на МПС, като твърди, че продажбите са осъществявали състава на ВОД. За да се
приеме, че е осъществен ВОД, условията, които следва да бъдат спазени са:
издаване на фактури за доставка, в които да се посочи идентификационният номер
по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена
доставката, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава
членка. В конкретния случай във връзка с изпълнението на това условие се
установява следното:
Във фактурите, издадени в полза на:
“DOLIEN DUTOVERMIETUNG” GMBH са констатирани несъответствия състоящи се
в разлика между адреса на соченото като получател дружество и адреса на
изпълнение на доставката / фактура № 12/18.01.2019./;
PRIMA-KFZ
DIENSTLEISTUNG UG са констатирани несъответствия състоящи се в издаване на
фактурите за извършен ВОД съответно на 04.04.2017г. и 09.04.2017г. и
регистрация на същите МПС в КАТ през м.05.2017г. и м.06.2017г. при което е
изведен извод, че дружеството е декларирало ВОД на МПС преди да ги придобие.
Констатирано е по отношение на същия получател и фактура с № 32/03.05.2017г.
осчетоводена като анулирана, но без приложено кредитно известие към нея;
МН VIP DESING са констатирани несъответствия състоящи се в следното: ЧМР за ВОД от
24.02.2017г., съгласно което МПС са напуснали територията на Р България на
24.02.2017г. и регистрация на същите МПС в КАТ през 07.03.2017г., 11.04.2017г.
и 27.04.2017г., при което е изведен извод, че дружеството е декларирало ВОД на
МПС преди да ги придобие. Констатирано е и несъответствие при издаване на
фактура № 24/01.03.2017г., съгласно ЧМР за ВОД, по която МПС тръгва от Варна на
22.04.2017г.. За придобиването на МПС от ревизираното лице е представена
фактура и ЧМР от 24.04.2017г. с данни, че на 24.04.2017г. МПС тръгва от Букурещ
за Варна. Издадената фактура № 26/31.03.2017г. за ВОД е от 22.04.2017г., а
фактурата за придобиване на МПС от ревизираното лице и ЧМР към нея са без дата.
На представените ЧМР за доказване на ВОД по фактури №№ 26 и 24 е положен печат,
който не е на лицето получател на вещите, а е с текст „предмет на повредата или
недостиг“. Направен е извод за задължителен реквизит на ЧМР установяващ факта
на приемане на веща от сочения в ЧМР получател на доставката. Относно фактури №
№ 29, 30, 34, 35, 36, 37 и 38 е констатирано, че фактурите за осъществен ВОД са
издадени преди дата на регистрацията на МПС в КАТ. Направен е извод, че не е
възможно МПС да бъдат продадени от ревизираното лице преди да ги е придобило.
За фактура № 31/23.04.2017г. е посочено, че е аванс за 12 автомобила Мерцедес,
без посочване на индивидуализиращите данни на МПС предмет на фактурата, поради
което следва извод че не може да бъде индивидуализиран предмета на доставката,
за да бъде прието, че авансът представлява настъпило по смисъла на ЗДДС данъчно
събитие. В допълнение е констатирано, че част от аванса е посочен във връзка с
фактура № 37, доставката по която е оспорена, като извършена преди момента на
придобиване на вещите от доставчика. За останалите фактури за аванс №№ 17 и №
18 следват горните изводи.
“САХАРА БЛЮ ХУНГАРИ” констатирано е издадени фактури за ВОД преди придобиването на МПС от
ревизираното дружество, освен това е констатирано от счетоводните документи, че
платец по доставките са получатели различни от сочените във фактурите лица.
EYTAN COHEN и COHEN AHARON
констатирана е продажба на МПС от ревизираното лице преди да е станало
собственик на МПС, с което се е разпоредило.
МПС не са родово определени вещи. МПС се
индивидуализират чрез номера на рама и шаси, поради което за да може да се
разпореди с лек автомобил доставчикът следва първо да е станал негов собственик.
За МПС в Р България има специален ред за доказване на придобиването им –
регистрация в КАТ, съгласно Наредба № І-45 от 24.03.2000г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства издадена от министъра на вътрешните работи /наредбата/.
Регистрацията на МПС в КАТ се извършва в месечен срок от придобиването на МПС и
в същия срок следва да бъде заявена дерегистрацията на МПС при отчуждаването
му. В хода на ревизията е констатирано, че регистрацията на МПС в КАТ от
ревизираното лице, като собственик е следвала /била след/ датите на фактурите
за продажба и съставените в тази връзка ЧМР. Налице са два вида доказателства –
ЧМР и данни за регистрация, които имат характер на официални удостоверителни
документи. Съгласно чл.9 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на
стоки, товарителницата /ЧМР/ удостоверява, до доказване на противното условията
на договора и получаването на стоката от превозвача. От анализа на цитираната
разпоредба се налага извод, че товарителницата удостоверява само получаването
на стоката от превозвача, но не и че стоката е достигнала до получателя в друга
държава или, че е напуснала пределите на Р България. Регистрацията на МПС в КАТ
удостоверява правото на собственост върху МПС. Налага се извод, че правилно
органът по приходите оспорва фактурите с които ревизираното лице е целяло да
докаже ВОД, тъй като към дата на издаването им дружеството още не е било
собственик на МПС, а е придобило МПС на една по-късна дата и на по-късна дата
ги е декларирало като собствени пред КАТ. Официалните данни за регистрирането
на МПС като собствени на дружеството са достатъчни да накърнят
доказателствената сила на издадените фактури. Фактурата е частен документ и
като такъв е годна по арг. от чл.180 от ГПК да установи само, че изявленията в
нея са от издалото я лице. Частните
документи не се ползват с материална доказателствена сила, а само с формална,
поради което в тежест на жалбоподателя е било да докаже, че фактурата съдържа данни
за отношенията между страните по сделката. Изявленията в частния документ се
преценяват от съда наред с останалите доказателства по делото и се приемат,
когато се подкрепят от тях ( от останалите доказателства по делото). В
конкретния случай данните по фактурите издадени от ревизираното лице за ВОД
/датите на настъпване на данъчното събитие/не се подкрепят от други
доказателства по делото.
Следователно,
макар и формално да е било изпълнено условието: доставчикът на стоките да е издало фактури към получателите, то с тях
не се доказва факта на настъпване на данъчното събитие по ВОД – МПС да са
напуснали територията на Р България и да са достигнали до получателите сочени
във фактурите.
Другото важно условие е дружеството да е
разполагало с транспортен документ или писмено
потвърждение от получателя или упълномощено от него
лице, удостоверяващи, че МПС са били получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е бил извършен от получателя или от трето лице за сметка на
получателя. В писменото потвърждение трябва се
посочат дата и място на получаване, индивидуализация на доставеното като
предмет на сделката МПС, марка и регистрационен номер на превозното средство, с
което е извършен транспортът, име на лицето,
предало стоките. Видно от доказателствата по делото такива доказателства не са
представени, но има данни за регистрация на МПС в КАТ след дата на издаване на
фактурите за ВОД.
Липсват доказателства за напускане на територията
на Р България от МПС предмет на фактурите за ВОД. СЕС приема, че след като
веднъж продавачът е изпълнил своите задължения, свързани с доказването на
вътреобщностна доставка, въпреки че приобретателят не е изпълнил договорното си
задължение да изпрати или превози съответната стока извън държавата членка на
доставката, именно последният следва да бъде считан за задължен по ДДС в тази
държава членка (вж. в този смисъл Решение по дело Euro Tyre Holding, посочено
по-горе, точка 37 и точка 38; Решение по дело Teleos и др., посочено
по-горе, точки 66 и 67, както и Решение от 6 септември 2012г. по дело
Mecsek-Gabona Kft, С-273/11, т.42 и т.43.). Без съмнение, в тежест на
доставчика на стоките - който е лицето, което претендира освобождаване на
доставката от ДДС - е да докаже, че са изпълнени условията за изпращането на
стоката. В конкретния казус, органите по приходите са приели, че не е доказано
извършването на ВОД поради това, че не е доказано изпращането и получаването на
стоката на територията на друга държава-членки, т.е. оспорва се изпълнението на
второто от горепосочените условия. Жалбоподателят не е ангажирал релевантни
доказателства относно напускането на МПС на територията на Р България. Съгласно
свидетелските показания на г-н Ю., който сочи че е превозил МПС и, че същото е било оставено на паркинг в
гр.Русе се доказва пристигането на МПС на територията на Р България, но не и,
че същите са напуснали Р България.
В хода на съдебното производство не са
събрани доказателства удостоверяващи транспорта на стоката - предмет на
процесните фактури издадени на чуждестранните дружества. Липсват и документи
относно начина на осъществяване на транспорта, напускане границите на страната
и предаването на стоките. Нито в хода на административното производство, нито
пред съда са представени доказателства за транспортирането на стоките предмет
на фактурите до другите държави членки.
От съдържанието на КССчИЕ не може да бъде
изведен извод, че МПС са напуснали територията на Р България, а именно това е
основният спорен между страните въпрос. Заключението на вещото лице обосновава
изводи за начина на осчетоводяване на МПС, но не и дали, кога и как МПС са
напуснали територията на Р България. Свидетелските показания на разпитаните свидетелиД. и Ю. обосновават изводи
относно придобиването на МПС от ревизираното лице, но не и, че същите са
доставени от дружеството на получатели на територията на други държави –
членки.
В хода на съдебното производство жалбоподателят е
изместил събирането на доказателства в посока на ВОП на МПС, които не са
оспорени от органа по приходите по съображение, че има официални данни за
регистрацията им на територията на Р България. Релевираните доводи на
жалбоподателя относно ВОП се явяват неоснователни при съобразяване на спорните
въпроси.
Следователно, не е налице пълно и главно
доказване от жалбоподателя на факта, че МПС – предмет на процесните фактури с
нулева ставка на ДДС, са били изпратени
от България и получени на територията на друга държава - членка.
При постановяването на настоящия съдебен
акт, съдът съобрази и следното:
Съгласно чл.138, пар.1 от Директива
2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на
данъка върху добавената стойност, съдържащ се в глава 4, озаглавена
„Освобождавания на вътреобщностни сделки”, държавите-членки освобождават
доставката на стоки, изпратени или превозени до местоназначение извън
съответната им територия, но на територията на Общността, от или за сметка на
продавача или клиента, придобиващ стоките за друго данъчнозадължено лице или за
данъчно незадължено юридическо лице, действащо в това си качество в
държава-членка, различна от тази, в която е започнало изпращането или превоза
на стоката. Разпоредбата възпроизвежда съдържанието на чл.28в, част А, буква а)
от Шеста директива и е част от преходния режим за облагане на търговията между
държавите членки, регламентиран в раздел XVIа от тази директива, чиято цел е да
се прехвърлят данъчните приходи в държавата членка, в която се осъществява
крайното потребление на доставените стоки - Решение по дело Teleos и др.,C-409/04, Решение
по дело Collée, C-146/05, Решение
по дело Twoh International,
C-184/05. Механизмът, създаден с този преходен режим, се състои, от една
страна, в освобождаване на извършената чрез вътреобщностно изпращане или
вътреобщностен транспорт доставка в държавата членка, от която се изпращат или
транспортират стоките, и същевременно допускане на право на приспадане или
възстановяване на платения по получени доставки ДДС в тази държава, а от друга
страна, в облагане на вътреобщностното придобиване в държавата членка по
пристигане. По този начин механизмът гарантира ясно разграничение на данъчния
суверенитет на съответните държави-членки и
позволява да се избегне двойното данъчно облагане, а следователно и да гарантира
данъчния неутралитет, присъщ на общата система на ДДС. Съгласно постоянната
практика на СЕС освобождаването на вътреобщностната доставка на дадена стока
става приложимо само когато
правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на
приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или
транспортирана в друга държава членка и че вследствие на това
изпращане или транспортиране, същата стока е напуснала физически територията на
държавата членка на доставката - Решение по делото Teleos и др.
Съгласно даденото задължително за националните съдилища тълкувание на
общностните разпоредби от СЕС, за да се квалифицира една сделка като
вътреобщностна доставка на стоки и следователно като освободена от ДДС, е
необходимо да са изпълнени три условия: 1/ прехвърляне на правомощието за разполагане със съответната
стока на името на собственика – условие, присъщо за всяка доставка на стоки и
следователно недостатъчно за определяне вътреобщностния характер на
доставката; 2/ физическо преместване на
стоките от една държава членка в друга и 3/ придобиващото ги лице да е данъчнозадължено лице.
Освен тези условия, свързани с качеството
на данъчнозадължените лица, с прехвърлянето на правото на разпореждане с дадена
стока като собственик и с физическото преместване на стоките от една държава
членка в друга, не би следвало да се изисква никакво друго условие, за да се
определи дадена продажба като вътреобщностна доставка или вътреобщностно
придобиване на стоки, с уточнението, че понятието за вътреобщностна доставка,
също като понятието за вътреобщностно придобиване, има обективен характер и се
прилага независимо от целите и резултатите на съответните сделки.
От тълкуването на СЕС следва, че при
липсата на конкретна разпоредба в Директива 2006/112 относно доказателствата,
които трябва да представят данъчнозадължените лица, за да бъдат освободени от
ДДС, в правомощията на държавите членки е да определят - в съответствие с член
131 от Директива 2006/112 - условията, при които освобождават вътреобщностните
доставки от ДДС, с оглед да гарантират правилното и ясно прилагане на
посочените разпоредби за освобождаване и да предотвратят всяка евентуална
измама, избягване на данъци или злоупотреба. При упражняване на своите
правомощия обаче държавите членки следва да спазват основните принципи на
правото, част от правния ред на Съюза, сред които фигурират по-конкретно
принципът на правната сигурност и принципът на пропорционалност. Както е приел
СЕС в Решение от 6 септември 2012г. по дело Mecsek-Gabona, С-273/11, точка
38, при тези условия възложените на данъчнозадължено лице задължения в областта
на доказването следва да се определят в зависимост от условията, изрично
заложени в националното право и в зависимост от обичайната практика, установена
за сходни операции.
С оглед на горното, съдът намира, че
органите по приходите са издали обжалвания ревизионен акт в съответствие с
принципите на законоустановеност, пропорционалност и ефективност, върху които е
изградено законодателството на Европейския съюз. Правилно са приели, че
процесните доставки са били извършени от ревизираното дружество на територията
на страната и на основание чл.86 от ЗДДС са начислили допълнително ДДС.
Доводите на жалбоподателя относно начина
на връчване на ЗВР настоящата инстанция преценява като неоснователни. Няма
спор, че ЗВР е връчена на дружеството и, че същото е имало възможност да
участва при събиране на релевантните за облагането му доказателства. ЗВР е
връчена на адрес, на който е получена от дружеството и дори това да не е декларираният
от него адрес за контакт, такова връчване не се явява съществено нарушение на
процесуалните правила влечащо незаконосъобразност на РА. Дружеството е имало
възможност да представи доказателства и в хода на оспорването по
административен и по съдебен ред, но доказателства обосноваващи извод за
осъщественост на ВОД не са представени и пред тези инстанции. Не са били
нарушени правата на дружеството на защита и възможност активно да участва чрез
посочване и събиране на доказателства на различните етапи на производството по
издаване и оспорване на РА.
Жалбата е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора, на основание чл.161 ал.1
изр.3 от ДОПК на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на минималното възнаграждение за един адвокат, съгласно
чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Съгласно чл.161 от ДОПК на ответника се присъждат
разноски съобразно отхвърлената част на жалбата, но по делото такива не са
направени от него. С оглед изхода на делото, сторените от жалбоподателя такива
си остават за негова сметка. Отделно от разноските, в изречение 3 на чл.161
ал.1 от ДОПК законодателят е казал, че
на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсултско
възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат, т.е. от
точното съдържание на разпоредбата е видно, че юрисконуслтското възнаграждение
не зависи от размера на материалния интерес по делото или по отхвърлената част
от жалбата, а се присъжда в размера на минималното възнаграждение за
един адвокат. В тази връзка, съдът съобразил, че с решение /т.47 и т.51/ от 23 ноември
2017 година на Съда на Европейския съюз по съединени дела
С–427/16 и С–428/16 е прието, че Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатското възнаграждение е в противоречие с правото на Европейския съюз и
по-специално не съответства на член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС и с
Директива 77/249/ЕИО на Съвета от 22 март 1977 година. Задължителността на
решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания и предимството
им пред решенията на върховните съдилища на държавите-членки произтича от
чл.267 и сл. от Договора за функциониране на Европейския съюз. Поради това,
както и на основание чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България, съдът намира за единствена
приложима по отношение дължимото на администрацията юрисконсултско
възнаграждение Наредбата за заплащане на правната помощ. Във връзка с
това, на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в максималния размер от 200 лева по чл.24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, поради високата фактическата и правна сложност на
делото.
Водим от горното, Варненският административен
съд, ХІХ състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „Блу
Спрингс“ ЕООД, ЕИК: ****, с адрес на управление: гр. Варна, бул. ******************,
вх. А, ет. 1, ап. 1, представлявано от Е. Х., гражданин на Израел, роден на ***г.,
притежаващ паспорт № ********, чрез процесуален представител –адв. П.С. против РА № Р-03000317008847-091-001/ 21.05.2018г., издаден от ТД
на НАП – Варна, потвърден с Решение № 181/ 25.09.2018г. на Директора на
Дирекция „ОДОП“ – Варна, с което на „Блу Спрингс“ ЕООД са определени данъчни
задължения за ДДС, за данъчни периоди от 01.01.2017г. до 31.08.2017г. –
главница в размер на 484 839,93лв. и лихва в размер на 51 030,78лв.,
в резултат на непризнато извършване на вътреобщностни доставки.
ОСЪЖДА „Блу
Спрингс“ ЕООД, ЕИК: **** да
заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.