МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 442 от 16.12.2015г. по АНД № 1828/2015
г. по описа на НРС, VI състав, Валери Събев.
Съдебното
производство по делото е образувано по повод внесено в съда от Районна
прокуратура – Несебър постановление с предложение за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание на обвиняемия И.Н.Б., за това, че на 23.11.2015г.,
около 00:15 часа в к.к. „Слънчев бряг”, срещу хотел-ресторант „Троя”, в посока
на движение главен път І-9, управлявал МПС - лек автомобил „Фолксваген”, модел
„Голф” с ДК № *******, без да притежава свидетелство за правоуправление на МПС,
в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние,
наложено с НП № 15-0304-002957/2015г. на Началника на РУП-Несебър, влязло в
сила на 12.11.2015г. - престъпление
по чл. 343в, ал. 2 НК.
В
съдебно заседание представител на Районна прокуратура – Несебър не се явява.
Обвиняемият
И.Н.Б. се признава за виновен. В последната си дума моли да му се наложи
парична глоба в минимален размер.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите и
възраженията на страните, намери за установено следното:
По
делото се установява следната фактическа обстановка:
Обвиняемият
И.Н.Б. е роден на ***г. в гр. Поморие, с адрес ***, българин, български
гражданин, с начално образование, женен, неосъждан, строителен работник, с ЕГН **********.
С НП № 15-0304-002957 от 15.10.2015г. на Началник сектор към ОД на МВР гр.
Бургас, РУ Несебър (на л. 4 от ДП), влязло в законна сила на 12.11.2015г.,
обвиняемият бил наказан на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗДвП с
наказание „глоба” в размер на 250 лв. за извършено нарушение на чл. 150 от ЗДвП. Наказанието било наложено на Б., тъй като било установено, че на 09.10.2015г.
управлявал МПС, без придобита правоспособност за управление на МПС. Към 09.10.2015г.
и към 23.11.2015г. Б. не бил правоспособен водач, тъй като не бил преминал
шофьорски курсове.
На
23.11.2015г., около 00:15 часа в к.к. „Слънчев бряг”, срещу хотел-ресторант
„Троя”, в посока на движение главен път І-9, обвиняемият управлявал МПС - лек
автомобил „Фолксваген”, модел „Голф” с ДК № *******. По същото време
свидетелите Орхан Ибрям и Тихомир Тенев изпълнявали служебните си задължения
като младши автоконтрольори при РУ гр. Несебър. Двамата спрели автомобила за
проверка, като установили Б. като водач, който при поискване на документи не
представил СУМПС. Свидетелите извършили справка в ОДЧ, от която се установило,
че обвиняемият е неправоспособен водач и управлява МПС с влязло в сила
наказателно постановление. Св. Тенев съставил АУАН на водача за управление на
МПС без съответно свидетелство.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в хода на
досъдебното производство доказателства. Показанията на свидетелите са последователни,
непротиворечиви и си кореспондират помежду си. Кореспондират си с обясненията
на обвиняемия (на л. 10 от досъдебното производство), в които той посочва, че на
процесната дата е управлявал МПС и е неправоспособен водач, тъй като не е
преминал шофьорски курсове. Същите обяснения обвиняемият поддържа и пред съда. Освен
това от НП 15-0304-002957 от 15.10.2015г. на Началник сектор към ОД на МВР гр.
Бургас, РУ Несебър е видно, че Б. е наказан за това, че е управлявал МПС без да
е правоспособен водач. Справката за нарушител/водач, издадена за обвиняемия (на
л. 5 от ДП) потвърждава извода, че лицето е наказано с влязло в сила НП, както
и, че Б. не е правоспособен водач. Всички останали писмени доказателства
потвърждават така установената фактическа обстановка.
Налага
се краен извод, че събраните писмени доказателства, в съвкупност с гласните
такива, допринасят за категорично установяване на гореописаната фактическа
обстановка. Направеното от обвиняемия на досъдебно производство признание
относно авторството на деянието напълно кореспондира на събрания на досъдебно
производство доказателствен материал. По делото не се събраха доказателства,
които да поставят под съмнение така установените факти.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че обвиняемият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
343в, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
Разпоредбата на чл. 343в, ал. 2 НК изисква от обективна
страна деецът да е управлявал МПС (без надлежно свидетелство за управление)
в едногодишен срок от наложеното административно наказание за това нарушение по
чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП - управление на МПС без свидетелство за управление. В случая с влязло в сила на 12.11.2015г.
НП, на Б. е наложено административно наказание именно по чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП. От фактическа страна по делото се установява, че обвиняемият не е притежавал
свидетелство за управление на МПС към момента на извършване на нарушението. Същевременно
на 23.11.2015г. Б. отново управлявал МПС без да има свидетелство за това.
Следователно се налага извод, че в едногодишен срок от наложеното му
административно наказание по чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП, обвиняемият е
управлявал МПС без да притежава СУМПС. Ето защо е извършил деянието от
обективна страна.
Налице
е и субективната страна на деянието по чл. 343в, ал. 2 НК, доколкото Б. изрично
е признал, че е неправоспособен водач и че е управлявал МПС на процесната дата.
Т.е. може да се направи извод за формирането на съзнание у него, че управлява
МПС, без да има надлежно свидетелство за управление. Наред с това той е
съзнавал, че е наказан по административен ред за това нарушение – налице е НП,
което му е връчено лично на 04.11.2015г. Съзнавал е, че управлява МПС в рамките
на едногодишен срок от налагането на наказание по административен ред.
С
оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че обвиняемият е извършил
престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК.
Налице
са и предпоставките на чл. 78А за освобождаване на дееца от наказателна
отговорност чрез налагане на административно наказание. Предвиденото в чл.
343в, ал. 2 НК наказание е от една до три години лишаване от свобода и глоба от
петстотин до хиляда и двеста лева, видно от свидетелство за съдимост на Б. (на
л. 7 от делото) лицето е неосъждано, като с престъплението не са причинени
имуществени вреди. Ето защо съдът освободи обвиняемия от наказателна отговорност,
като му наложи административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв.
При
определяне размера на наказанието, съдът се съобрази с т. 6 от Постановление №
7 от 04.11.1985г. по н.д. № 4/1985г., пленум на ВС. Според цитираното
постановление след освобождаването от наказателна отговорност, когато съдът ще
налага административното наказание по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите на
закона за административните нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН. В
чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат
предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя.
В
така очертаните рамки, съдът прие, че наложеното наказание „глоба” следва да бъде
определено в размер от 1000 лв. Обвиняемият е с чисто съдебно минало,
съдействал е за разкриване на обективната истина, като е признал фактите по
повдигнатото обвинение, а освен това е на сравнително млада възраст - 23 години.
Тези обстоятелства се отчитат като смекчаващи отговорността. Наред с това
обществената опасност на престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК не е висока, като
и самият деец следва да се определи като лице с ниска степен на обществена
опасност. При отчитане на всички обстоятелства, предвидени в чл. 27 ЗАНН, съдът
достигна до извод, че деянието е осъществено единствено при смекчаващи вината
обстоятелства, като при ниската обществена опасност на извършеното от
обвиняемия, размерът на наказанието е определен в минимума, предвиден в чл. 78 НК – 1000 лв. Така наложеното наказание
в пълнота ще изпълни целите си, като въздейства възпитателно върху
обвиняемия и обществото. Размерът на наказанието е съобразен и с имущественото
състояние на обвиняемия, който работи като строителен работник.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: