№ 143
гр. Плевен, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20224400500137 по описа за 2022 година
Въззивното гражданско производство, пред Окръжен съд – гр. Плевен, е
образувано на основание въззивна жалба от адв. Ю.С. С. от АК - Плевен, в
качеството си на процесуален представител на „Консултантски център
Европа“, срещу Решение № 1426/08.12.2021г. постановено по гр. д. №
5267/2021г. по описа на Плевенския районен съд.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е
неправилно и необосновано. С въззиваната жалба е отправено искане за
отмяна на решението на първоинстанционния съд, в частта с която са уважени
предявените обективно кумулативно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1,
т.2, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ и вместо него да бъде постановено
решение по същество. Навеждат се твърдения за необсъждане на всички
доказателства по делото от първоинстанционния съд и неизлагане на мотиви
относно наведените възражения от ответника. Посочва се, че съдът е
кредитирал единствено показанията на свидетеля, посочен от ищеца, който се
явява заинтересовано лице от изхода на делото, като не била извършена
преценка по реда на чл.172 от ГПК. На следващо място се излагат доводи, че
ищецът в първоинстанционното производство не е уведомил своевременно
1
работодателя за настъпилата бременност. Твърди се, че в електронното
изявление, издадено от куриерската компания, чрез която ищцата е изпратила
медицинските документи, не е упоменато съдържанието на пратката.
Въззивникът твърди, че неправилно първоинстанционният съд е
констатирал нарушение на абсолютната закрила при уволнение по чл.333,
ал.5 от КТ, съобразно която бременната служителка може да бъде уволнена с
предизвестие, само на изрично посочените основания, сред които не попада
хипотезата на чл.328. ал.1, т.5 от КТ. Твърди се, че закрилата по чл.333 от КТ
е „предварителна“ и не следва да се прилага до момента на изтичане на срока
на предизвестието, а до връчването на заповедта за уволнение на работника.
Сочи се, че жалбоподателят не е бил своевременно уведомен за състоянието
на бременност на ищцата, тъй като на връченият документ, в който е
удостоверено „Трансвагинална ехография“, издаден на 13.05.2021г., е
представен с исковата молба, а Болничен лист с диагноза „Гастродуодентит,
неуточнен“, е представен на 14.05.2021г., но не удостоверява бременност.
На следващо място въззивникът не споделя изводите на съда, че
жалбоподателят е следвало да изложил мотиви и да посочи липсващите
качества на ищцата за ефективното изпълнение на работата чрез изброяването
им, както и да посочи начинът, по който същата не се справя с възложената й
работа. Твърди се, че ищцата е запозната с изброеното по-горе в други
документи, а именно Протокол от 11.05.2021г. от проведена екипна среща и
последващ Протокол от 12.05.2021г, и че това е било достатъчно, за да се
приеме, че са налице реквизитите на заповедта за уволнение. Навеждат се
изводи, че на ищцата подробно е било обяснено какви са липсващите й
качества и в какво се изразяват същите. С жалбата не са направени искания за
събиране на доказателства. В съдебно заседание, въззиваемата страна се
представлява от процесуален представител, който поддържа отговора на
въззивна жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В законоустановения срок не е постъпил отговор от въззиваемата страна
ЮЛ. ПЛ. Ц.. В съдебно заседание, моли първоинстанционното решение да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендират се
присъждане на направените по делото разноски.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на
въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на
2
чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва
решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
С обжалваното решение № 1426 от 08.12.2021 г. Районен съд-гр.Плевен,
въз основа на събраните по делото доказателства признал, на основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ, уволнението на ЮЛ. ПЛ. Ц., ЕГН **********,
извършено със Заповед №*********. на управителя на Консултантски център
„Европа“ ЕООД, гр. В. Търново, ЕИК ********, за незаконно, като отменил
същата като незаконосъобразна.
Възстановил, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, ЮЛ. ПЛ. Ц., ЕГН
**********, на заеманата от нея длъжност, преди уволнението – „педагог”
към „Консултантски център „Европа“ ЕООД, гр. В. Търново, ЕИК ********,
Осъдил, на основание чл.344, ал.1, т.1, вр. чл.225, ал.1 от КТ,
„Консултантски център „Европа“ ЕООД, гр. В. Търново, ЕИК ********, да
заплати на ЮЛ. ПЛ. Ц., ЕГН **********, от гр. Плевен, *********, сумата от
2479,40лв., представляваща обезщетение, за времето през което е останал без
работа, вследствие на незаконното уволнение, за периода 15.06.2021-
29.09.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба - 13.08.2021г., до окончателното й изплащане.
Отхвърлил, предявения от ЮЛ. ПЛ. Ц., ЕГН **********, против
Консултантски център „Европа“ ЕООД, гр. В. Търново, ЕИК ********, иск с
правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 85лв.- лихва
за забава, за периода 30.06.2021-12.08.2021г, върху обезщетението за оставане
без работа, в следствие на незаконното уволнение, като неоснователен.
Осъдил, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Консултантски център
„Европа“ ЕООД, гр. В. Търново, ЕИК ********, да заплати на ЮЛ. ПЛ. Ц.,
ЕГН **********, сумата от 407,50лв.- разноски по делото, по компенсация.
Осъдил, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, Консултантски център
„Европа“ Еоод, гр. В. Търново, ЕИК ********, да заплати по сметка на ПлРС,
сумата от 199,18лв.- държавна такса и сумата от 120лв.- деловодни разноски.
В мотивите на решението си първоинстанционният съд, въз основа на
3
събраните по делото доказателства, по иска с правно основание чл. 344, ал.1,
т.1 КТ приел за установено, че въззиваемата страна, по силата на сключен
трудов договор № *********г., ищцата заемала длъжността „педагог“, в
Консултантски център Европа, гр. В. Търново, с месторабота- „Сугестопедия
център за работа с деца от 7 до 14 години“, гр. Плевен. На 14.05.2021г., в
10,30ч. на ищцата било връчено едномесечно предизвестие за прекратяване
на трудовото правоотношение, в което било посочено, че същият ще бъде
прекратен, считано от 14.06.2021г, на основание чл. 328, ал.1, т.5 от КТ. Въз
основа на приложен по делото амбулаторен лист №*********г., както и от
Решение на ЛКК № *********г., изпратено с писмо рег. №*********. до
ответника, издадено по повод жалба против болничния лист на ищцата,
първата инстанция приела, че съществували безспорни доказателства за
бременността на въззиваемата страна, за която въззивникът бил уведомен в
хода на едномесечното предизвестие за прекратяване на трудовото й
правоотношение. При така установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, същият приел, че е налице нарушение на абсолютната
закрила при уволнение, по чл. 333, ал.5 от КТ, съобразно която, бременна
работничка или служителка може да бъде уволнена с предизвестие, само на
изрично посочените основания /по обективни причини/, сред които не
попадала хипотезата на чл. 328, ал.1, т.5 от КТ. Поради което приел, че
оспорената заповед следва да бъде отменена поради нарушение нормата на
чл. 333, ал.5 от КТ, отделно от това приел, че същата е немотивирана с оглед,
задължителните постановки, развити в ТР № 4/01.02.2021г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2017 г., ОСГК.
По иска са правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, с оглед изхода по
главният иск, първоинстанционният приел искането за възстановяването на
ищцата на заемната от нея преди уволнението длъжност за основателно, като
последната следвало да бъде възстановена на заеманата от нея преди
уволнението, а именно на длъжност „педагог“, в Консултантски център
„Европа“, гр. Велико Търново.
По иска са правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ,
първоинстанционният съд приел за основателен, предвид заключението на
вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, в което се
посочва, че за периода 15.06.2021-29.09.2021г. размерът на обезщетението по
4
чл. 225, ал.1 от КТ, възлизал в размер на 2479,40 лв.
Въззивният съд възприема изцяло мотивите в обжалваното решение, в
този смисъл настоящата съдебна инстанция трябва да се произнесе само по
релевираните във въззивната жалба оплаквания, като в останалата част
препраща към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272
ГПК.
Въззивникът поддържа, че при постановяване на обжалваното решение
първоинстанционният съд е кредитирал единствено показанията на
свидетеля, посочен от ищеца, който се явява заинтересовано лице от изхода
на делото, като не била извършена преценка по реда на чл.172 от ГПК.
Със свидетелските показания на свид. Ц., ищцата се домогва да докаже
единствено, че нейният работодател е бил уведомен за състоянието й на
бременност в един по ранен момент, а именно на 14.05.2021г. Дои да не се
приеме тезата, че работодателят е бил уведомен на процесната дата, на която
е бил депозиран болничният лист на въззиваемата, то по делото съществуват
безспорни доказателства в насока, че въззивникът узнал за бременността на
Ц. с връчване на Решение на ЛКК №*********., изпратено с писмо рег. №
*********. Поради това, че е налице писмено уведомяване за бременността
на въззиваемата страна и то в срока на предизвестието по прекратяване на
трудовото правоотношение, без значение е установяването на по-ранна дата.
В този смисъл не е било необходимо, първоинстанционният съд да извършва
преценка по реда на чл.172 от ГПК, на годността на депозираните
свидетелски показания на свид. Ц..
По възраженията свързани с това, че ищецът в първоинстанционното
производство не е уведомил своевременно работодателя за настъпилата
бременност, тъй като закрилата по чл.333 от КТ е „предварителна“ и не
следва да се прилага до момента на изтичане на срока на предизвестието, а до
връчването на заповедта за уволнение на работника, настоящия съдебен
състав намира следното.
В Директива 92/85/ЕИО позната, още като „Директива за майчинството“
е налице разпоредба, която регулира отношенията между бременни
работнички с нейните работодатели при предприети действия по уволнение.
5
Член 10 е озаглавен „Забрана за уволнение“ и с упражняването на тяхното
право за защита на здравето и безопасността им, е прието да се забрани
уволняването на работничките по смисъла на член 2, за периода от началото
на бременността до края на отпуска по майчинство, посочен в член 8,
параграф 1, освен в изключителни случаи, които не са свързани с тяхното
положение и са разрешени от националното законодателство и/или
установената в страната практика и, където е приложимо, след като
компетентните органи са дали своето съгласие; В т. 2 от същата директива е
предвидено, че при уволнение на бременната работничка по точка 1,
работодателят е длъжен надлежно да посочи основателни мотиви за нейното
уволнение в писмен вид.
Съгласно Решение от 11 ноември 2010 г., Danosa (C‑232/09,
EU:C:2010:674, т. 55), задължително за прилагане от националните съдилища
по силата на чл. 288 ДФЕС, се приема, че макар член 2, буква а) от Директива
92/85 да препраща към националните законодателства и/или практики, що се
отнася до подробните правила, съгласно които работничката уведомява своя
работодател за бременността си, това не променя факта, че тези подробни
правила не могат да обезсмислят особената защита на жената, прогласена в
член 10 от същата директива, която забранява уволнението на бременните
работнички и работничките родилки или кърмачки, освен в изключителни
случаи по причини, които не са свързани с тяхното положение. В случай че,
без да е официално уведомен за бременността на работничката от самата
нея, работодателят е узнал за бременността , би било противно на целта
и духа на Директива 92/85 да се тълкува ограничително текстът на член 2,
буква a) от тази директива и да се откаже на засегнатата работничка
предвидената в член 10 защита срещу уволнение.
В заключение на генералния адвокат E.S., по Дело C‑103/16 СЕС, в
решението на което е възприето й крайното му заключение, се отговаря, че
„след като е узнал за бременността на служителката, работодателят трябва да
преразгледа решението за уволнение с оглед на забраната по член 10, точка 1
от Директивата за майчинството.“
От тук следва, въз основа на изложеното се налага извода, че закрилата
6
по чл. 333, ал. 5 КТ не следва да се счита за предварителна, а такава която
действа от момента, в който е налице състояние на бременност по отношение
на работничката или служителката.
С оглед релевираните съждения по първия въпрос, с който настоящия
съдебен състав прие, че е налице узнаване от страна на работодателя за
бременността на служителката Ц., в срока на предизвестието й по
прекратяване на трудовото й правоотношение, то спрямо последната действа
закрилата при уволнение, предвидена в чл. 333 КТ. Доколкото не са налице
изискванията на чл. 328, ал. 1, т. 1, 7, 8 и 12, предвидени в ал. 5 на чл. 333 КТ,
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение правилно е приета
от първоинстанционния съд като незаконосъобразна.
На следващо място въззивникът навежда доводи, че в заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение не е следвало да бъдат изложени
мотиви, в които да се посочи какви са били липсващите качества на ищцата за
ефективното изпълнение на работата, тъй като последната била запозната с
Протокол от 11.05.2021г. от проведена екипна среща и последващ Протокол
от 12.05.2021г., в който фигурирали тези обстоятелства.
Настоящия съдебен състав счита, че независимо от съдържанието на
посочените протоколи, заповедта за прекратяване на трудовия договор, на
основание чл. 328, ал.1, т.5 КТ следва по съдържание да отговаря на
задължителните постановки развити в т.5 от Тълкувателно решение № 4 от
01.02.2021 г. по тълк. д. № 4 / 2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК. В
него е предвидено, че работодателят следва да посочи фактическото
основание в заповедта за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1,
т.5 КТ, и това е в съответствие с принципите за гарантиране и защита правото
на труд и законоустановеност на основанията за уволнение. Правото на
защита произтича от упражненото право на уволнение, но за да може
работникът или служителят да упражни правото си на защита, работодателят
следва да посочи фактическото основание за уволнение. Тъй като защитата на
работника се осъществява срещу връчената му заповед, а не по отношение на
протоколите от проведена екипна среща, в писмената заповед за прекратяване
по чл. 328, ал.1, т.5 КТ следва да се изброят кои знания, умения или навици
липсват или да се посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение
7
на работата. В настоящия случай това условие не е спазено, поради което и на
това основание, уволнението е незаконно.
При този изход от спора по главния иск, правилно първата инстанция
приела за основателна и акцесорната претенция на ищеца, заявена по реда на
чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност „педагог” към „Консултантски център „Европа“ ЕООД, гр. В.
Търново, ЕИК ********.
Основателен се явява и предявеният осъдителен акцесорен иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за присъждане на обезщетение по реда на
чл. 225, ал. 1 от КТ. Въззиваемата успешно е доказала освен наличието на
успешно проведен главен иск и оставането си без работа поради уволнението
и размера на претърпените от това вреди в размер на 2479.40 лв., за периода
от 15.06.2021г. до 29.09.2021г., което се установява от приетото по делото
заключение на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 273 вр. чл.78, ал. 3 и чл. 80
ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
направените по делото разноски в настоящата инстанция в размер на 200 лв.
адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр. 1 ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
Решение № 1426/08.12.2021г. постановено по гр. д. № 5267/2021г. по описа
на Плевенския районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК
Консултантски център „Европа“ ЕООД, гр. В. Търново, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, *********,
представлявано от М.П.Т. - управител, да заплати на ЮЛ. ПЛ. Ц., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Плевен, *********, направените
деловодни разноски във въззивната инстанция в размер на 200 лв. за
8
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, т.3 ГПК, подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9