Номер 307730.09.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 30.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно частно
гражданско дело № 20203100502774 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 248, ал. 3, пр. II от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба на Е. С. Н. срещу Определение № 9740 от
03.08.2020г. по гр.д. № 2128/2016г. по описа на ВРС, XXХIХ-ти състав, с което на
основание чл. 248, ал. 1 от ГПК е оставена без уважение молбата на частната
жалбоподателка за изменение на постановеното по делото Решение № 2296/12.06.2020г., в
частта му за разноските.
В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност и на определението.
Изложени са доводи, че съдът не е взел предвид съображенията в молбата за изменение на
решението. Съгласно правото на ЕС гражданите на държавите членки не могат да бъдат
принуждавани да заплащат два пъти една и съща такса. В конкретния случай държавната
такса за делба според размера на дела е нещо, което ще търпи промяна, тъй като влиза в
пряко противоречие с действащото право. Таксите следва да се понесат от загубилата делото
страна. Таксата за придобиване, жалбоподателката е придобила при придобиване на имота,
поради което моли да се заличи държавната такса от 5248 лв. като неоснователно начислена
с оглед Конституцията и ПЕС.
В отговор на жалбата Й. Г. А. изразява становище за неоснователност на жалбата.
При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по
чл. 248, ал. 3 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.
274, ал. 1, т. 2 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява
изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Пред ВРС е разгледано и решено делбено производство, приключило с решение във
фазата по извършване на делбата. С последното на основание чл. 348 от ГПК съдът
1
постановил делбеният имот, на стойност 262 400 лева, да бъде изнесен на публична продан,
като получената при продажбата сума се разпредели между съделителите съобразно правата
им, а именно: ½ ид.ч. за Е.Н. и по ¼ ид.ч. за П.Н. и Й.А.. Съобразно с това и на основание
355 от ГПК вр. чл. 8 от ТДТССГПК осъдели съделителите да заплатят в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса по иска за делба. Е.Н. е осъдена на това
основание да заплати такса в размер на 5248 лв.
С молба от 08.07.2020г. Е.Н. сезирала съда с искане за изменение на решението в
частта за разноските, в която изложила съображения за недължимост на определената
държавна такса. Изложила съображения, че разпоредбата на чл. 355 от ГПК касае
отговорността за деловодни разноски, като е абсурдно принудително въведен в
производството съсобственик да бъде заставен да заплаща държавна такса за придобиване
правото на собственост върху това, което е негово. То защо отправила искане за заличаване
на таксата, която е определена за плащане от нея.
ВОС, за да се произнесе съобрази следното:
Делбата като особено исково производство има за предмет прекратяване на
съсобственост върху вещи – движими или недвижими, които имат своя парична стойност,
поради което искът за делба е оценяем. В тази връзка съгласно чл. 8 от ТДТССГПК, по дело
за делба следва да се събира такса. Тази такса е в размер на 4% върху стойността на
дяловете, т.е. самата цена по иска за делба не се определя спрямо данъчната или пазарната
оценка на имота, а спрямо стойността на дяловете на всеки съделител. Тази стойност се
определя от съда едва с решението по извършване на делбата и именно с това решение
съдът определя дължимата от всеки от съделителите държавна такса. Именно това
„отложено“ определяне на цената на иска и заплащането на държавната такса е една от
особеностите на делбеното производство.
Съгласно чл. 355 от ГПК и чл. 8 от ТДТССГПК по дело за делба се събира такса в
размер на 4% върху стойността на дяловете, освен при спогодба, когато стойността е 2 %
върху дела.
Делбата в случая има за предмет недвижими имот съставляващ ПИ с идентификатор
10135.3513.1892 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителен
директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, р-н Младост, ул. Чинар № 6, с площ 227 кв.м.
Установено е по делото на основание експертно заключение, че действителната стойност на
делбения имот възлиза на 262 400 лева.
Всеки от съделителите в делбата, имащи едновременно качеството на ищец и на
ответник в особеното съдебно производство дължи държавна такса, определима съобразно
стойността на дела на всеки от тях и съставлява 4% от тази стойност. С оглед
действителната стойност на делбения имот, стойността на дела на съделителя Е.Н. в случая
възлиза на 131 200 лв. 4% от тази стойност се равнява именно на 5 248 лв. В този размер е
2
дължимата от частната жалбоподателка държавна такса по делото за делба на общия имот и
постановеното от ВРС в този смисъл е при правилно приложение на относимите законови
норми.
Дължимата по дело за делба държавна такса няма отношение към дължимите от
гражданите други такси във връзка с придобиване право на собственост върху недвижим
имот, поради което неотносими към настоящия спор са всички доводи в тази насока,
развити в частната жалба.
Не са налице предпоставки за изменение на решението в частта за разноските по
отношение на дължимата от частната жалбоподателка държавна такса по делото за делба,
поради което правилно ВРС с обжалваното определение е оставил без уважение молбата с
правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК. Частната жалба е неоснователна и следва да се
остави без уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Е. С. Н. срещу Определение № 9740 от
03.08.2020г. по гр.д. № 2128/2016г. по описа на ВРС, XXХIХ-ти състав, с което на
основание чл. 248, ал. 1 от ГПК е оставена без уважение молбата на частната
жалбоподателка за изменение на постановеното по делото Решение № 2296/12.06.2020г., в
частта му за разноските
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в
едноседмичен срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за
постановяването му, при условията на чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3