Р Е
Ш Е Н И Е № 261310
гр.
Пловдив, 17.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в
публичното заседание на 13.11.2020 г.
в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Ангелина Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 4079 по описа за 2020 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от
„Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК ********* против Х.Н. М., с която е предявен
осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на 250 лева – главница, дължима
по договор за кредит № **** от 04.06.2015, сключен
с „4финанс“
ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на „Кредитреформ“ ЕООД с договор за
цесия от 23.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба в съда – 16.03.2020 г. до окончателното плащане. В
условията на евентуалност, ако се установи, че между страните няма договорно
правоотношение е предявен иск по чл.55, ал.1 ЗЗД, като сумата се претендира
като дадена без основание. Претендират се
разноски.
Сочи банкова сметка ***: IBAN ***.
В
законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника, с който се оспорва иска.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е главен осъдителен иск с правна
квалификация: чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл. 9 ЗПК във вр.с чл. 6 ЗПФУР;
В условията на евентуалност е предявен
осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД
За да бъдат уважени така
предявените искове ищецът следва, при условията на пълно и главно
доказване, да установи наличието на
посоченото облигационно правоотношение – договор за кредит от разстояние № **** от 04.06.2015, сключен,
чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР
/предоставил е информация на потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и е получил съгласието на потребителя за
сключване на договора/, предаването на уговорената сума на ответника,
уговорения падеж на договора, настъпването на изискуемостта на претенциите,
както и да установи вземанията си по размер. По евентуалния иск, че е предал на
ответника сума в размер на 250 лева. Ответникът
носи насрещно доказване, а при установяването на фактическия състав на вземанията
ответникът следва да докаже, че задълженията са погасени. По
евентуалния иск, че има основание да задържи претендираната сума.
От представения договор за кредит
№ **** от 04.06.2015 г. /л.8/ е видно, че същият е сключен между „4финанс“ ЕООД в качеството на кредитодател и ответника, в качествено на кредитополучател
за сумата в размер на 250 лева. Договорът е подписан от страните, включително
носи подпис и на кредитополучателя, което обстоятелство не е оспорено от
ответника и не е опровергано.
Видно от разписка № **** от
04.06.2015 г. /л.16/ ответникът, чрез изписване на имената си и полагане на
подпис, е удостоверил, че е получил в брой сума в размер на 250 лева. В
разписката като основание е записано № ****, който е номера на сключения между
страните договор за кредит, а като наредител „4финанс“ ЕООД с търговска марка „****“.
Предвид всички изложено съдът
намира, че по делото се доказа, че между „4финанс“ ЕООД и ответника е сключен процесния договор за
кредит по силата на който на ответника е предадена в заем сума в размер на 250
лева. Съгласно договорът ответникът се е задължил да върне сумата на 04.07.2015
г.
В тежест на ответника е да докаже
плащане на претендираната сума, като неблагоприятните последици от неустановяване на това обстоятелство
са за него.
Видно от
представения по делото договор за прехвърляне на вземания от 23.11.2018 г. и
приложение № 1 към него /л.18 и л.21/ вземанията по процесния договор срещу ответника са цедирани на
"Кредитреформ България" ООД. В приложение № 1 е индивидуализирано
вземането, което се прехвърля по основание, размер и кой е задълженото лице. В
договора за цесия е посочено, че приложение № 1 от договора е неразделна част
от него /т.1 дефиниции от договора/. Представено е пълномощно от цедента, с
което се упълномощава цесионерът да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 25/.
Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението
до длъжника като негов пълномощник /решение № 156/30.11.2015 г., т. д. №
2639/2014 г. на II т. о. и
решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./.
Към
приложенията на исковата молба е представено уведомително писмо от за
прехвърляне на вземането /л.23/ по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до
длъжника. Уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало
до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по
този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане
на иска на цесионера срещу длъжника /решение
№ 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от
09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. /. Горното не
възпрепятства уведомлението в хипотеза когато ответникът се представлява по
делото чрез назначен особен представител, доколкото уведомлението е връчено на
ответника чрез фикцията на чл.47, ал.5 ГПК.
С оглед
изложените съображения съдът намира, че в хода на процеса по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК ответникът е
редовно уведомен за извършената цесия, уведомителното писмо съдържа конкретно
посочване на правоотношението - вземанията, които са предмет на настоящото
производство. Ето защо ищецът е материалноправно легитимиран да претендира
всички вземания въз основа на процесния договор за кредит, тъй като последният
дължи да престира на него, а не на стария кредитор.
С оглед изложеното съдът намира,
че искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.
Като законна последица от
уважаване на иска ще се присъди и законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 16.03.2020 г. до окончателното
плащане, каквото искане е направено от ищеца още в исковата молба.
По отговорността за
разноските:
С
оглед уважаване претенцията на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати разноски на ищцовото дружество както следва
- 50 лева – държавна такса /л.4/ и 150 лева –
платен депозит за особен представител на ответника /л.45-46/.
По делото ищецът се е представлявал от юрисконсулт. Претендира
се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя
на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с
ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна
сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия.
Ответникът дължи на ищеца заплащане на разноски в общ размер на 300 лева.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Х.Н. М., с ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10,
представлявано от ****,
сумата в размер на 250 лева –
главница, дължима по договор за кредит № **** от 04.06.2015, сключен с „4финанс“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на
„Кредитреформ“ ЕООД с договор за цесия от 23.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба в съда – 16.03.2020 г. до окончателното
плащане, както
и сумата в размер на 300
лева
– разноски в производството.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна
жалба от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Пловдивския окръжен
съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/ Л. МИТРЕВА
Вярно с оригинала.
Р.М.