Решение по дело №1520/2023 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 1311
Дата: 15 декември 2023 г.
Съдия: Явор Петров Джамалов
Дело: 20231720101520
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1311
гр. Перник, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Явор П. Джамалов
като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело №
20231720101520 по описа за 2023 година
Предявения иск е с правно основание, чл.79 ЗЗД във вр. с чл.124 и чл.422 от
ГПК.
По изложените в исковата молба обстоятелства, “БАНКА ДСК” АД, ЕИК
*********, гр.София ул.Московска 19, е поискало да бъде установено по отношение на Ц.
Л. М. с ЕГН ********** с адрес гр.П., ул.П.М. **, **, **, **, че дължи изпълнение на
парично задължение към Банка ДСК" АД , произтичащо от Договор за поръчителство от
****г. и обезпечаващо вземането по Договор за кредит за текущо потребление от ****г.
сключен между Банката и И.С.Р. с ЕГН **********, за което са издадени Заповед за
изпълнение №**** от ****г. и изпълнителен лист №**** от ****г. за сумите: 9 827.75лв. -
главница по Договор за поръчителство от ****г.; 5186,24лв. -дължима договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 08.4.2013г. до 26.10.2022г.; 1 571.15лв. - размер на
обезщетението за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от 08.4.2018г. до
26.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от 9827,75лв. считано от датата на
подаване на заявлението в съда - ****г. до окончателното изплащане на вземането, както и
заплащане на сторените разноски в настоящето и в заповедното производство.
Ответника, чрез процесуалния се представител адв.Я.С. с депозирания отговор на
исковата молба е оспорил размера и основанието на предявените искове, излагат се доводи
за нищожност на договора за кредит и отделни негови клаузи, навеждат се доводи за
неоснователност на иска по аргумент на чл.147 ал.1 ЗЗД, моли се исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани. Направено е възражение, че исковите
претенции са погасени по давност.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
1
чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна
следното:
Видно от представените от ищцовата страна писмени доказателства, се установява,
че на ****г. в гр.Перник между „Банка ДСК” АД и И.С.Р. с ЕГН ********** от гр.П., ул.Р.
№** в качеството му на кредитополучател е сключен Договор за кредит. По силата на този
Договор, банката е отпуснала на кредитополучателя кредит за текущо потребление в размер
на 15 000лв. Между страните е уговорено, че срокът за издължаване на кредита е 120
месеца, считано от датата на неговото усвояване/първо усвояване по кредита. Съгласно
постигнатите договорки кредитът се олихвява с преференциален променлив лихвен процент,
който към датата на сключване на договора е 11,45% годишно или 0,03% на ден, при
изпълнение на Условията по програма ДСК Партньори, подборно описани в Приложение
№2 към договора. Годишният процент на разходите по кредита е 12,97%.
На основание чл.4 от договора погасяването на кредита става чрез
разплащателната сметка с титуляр кредитополучателя И.С.Р., чрез заплащане на месечни
вноски по главница и лихва, съгласно изготвения погасителен план /Приложение №1/ с
падежна дата за издължаването им - 7-мо число от месеца, като отчитането-погасяването на
кредита се извършва по специално открита за целта заемна сметка с №****.
Съдът не споделя доводите на ответната страна, че договора е нищожен
евентуално, че са нищожни отделни негови клаузи, като договорна лихва, които
противоречат на закона и добрите нрави. В случая е налице валидно сключено
облигационно отношение между банката в качеството си на кредитор и И.С.Р., като
кредитополучател. По своята правна същност договорът за банков кредит е формален
договор, попадащ под обхвата на разпоредбата на чл.430 от Търговския закон, с която се
предвижда изрична писмена форма. Към настоящата искова молба е приложен подписан
договор за кредит, в съдържанието на който са визирани необходимите за действителността
на същия реквизити - ясно и точно са индивидуализирани страните по договора - Банка ДСК
АД като Кредитор и И.С.Р. с посочени данни за самоличност, последният в качеството си на
кредитополучател. Посочен е размера на предоставената сума; уговорена е дължимата се
договорна лихвата, която като размер под законната лихва не противоречи нито на
императивни законови разпоредби , нито на добрите нрави, както и задълженията на двете
страни - за банката да предостави, а за кредитополучателя да погасява в срок предоставеният
кредит, съгласно изготвения и представляващ неразделна част от договора за кредит
погасителен план, с месечни вноски по главница и лихва.
Съгласно чл.10 от цитираният договор за кредит за текущо потребление, кредитът се
обезпечава с поръчителство, като за целта между Банка ДСК АД и Ц. Л. М. с ЕГН
********** от гр.П., с адрес ул.П.М. **, **, **, ** е сключен Договор за поръчителство,
представляващ неразделна част от договора за кредит.
Ответната страна е оспорила истинността, както на договора за кредит така и на
договора за поръчителство в която връзка съдът на основание чл.193 ГПК, е откри
производство по оспорване истинността на документа, като е указал на ответната страна, че
2
в нейна тежест е установяване на неистинността на документа. С оглед указанията по
искане на ответната страна е изслушана съдебно графологическа експертиза, като в
заключението си вещото лице Е.К., сочи е подписа положен под поръчител в оспорения
документ е на ответницата. Предвид горното и на основание чл.194 ГПК, след преценка на
събраните по делото доказателства, съдът намира за недоказано по делото, че така
оспорения документ е неистински.
Неразделна част от договора за потребителски кредит са Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление, съгласно които са уговорени параметрите
на договора за кредит, а именно - реда и начина на усвояване, на олихвяване санкциите при
забава на плащанията, задълженията за страните.
Съгласно чл.19.1 от цитираните Общи условия, при забава на плащането на месечната
вноска от деня, следващ падежната дата, определена по договора, частта от вноската,
представляващ главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за
забава в размер на 10 процентни пункта. Ако кредитополучателят погаси дължимата
месечна вноска до 7 -я ден след падежната дата, надбавката за забава не се прилага.
Съгласно чл.19.2 от същите общи условия - при допусната забава в плащанията на
главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и
започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в
размер на 10 процентни пункта.
На основание чл.15 от подписаният договор кредитополучателят И.Р. се е задължил
и да заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионите, които Банката
прилага по извършвани услуги на клиенти.
Видно от заключението на вещото лице В.В., по изслушаната по делото съдебно
счетоводна експертиза, банката е изпълнила задължението си по договора за кредит, като е
предоставила на кредитополучателя сумата от 15 000лева. На ****г. сумата от кредита е
усвоена, по посочената в чл.4 от договора разплащателната сметка, с титуляр И.С.
С подписване на договора за поръчителство, ответникът се е съгласила да отговаря за
задълженията на И.Р. по договора за кредит, въз основа на което банката е предприела
действия по съдебното събиране спрямо поръчителя по кредита Ц. М., като със заявление
вх.№21663 от ****г., депозирано пред Районен съд Перник е поискала издаване на Заповед
за изпълнение за суми, представляващи вноски по кредита с настъпил падеж, непогасени
към момента на подаване на заявлението.
С молба от 21.12.2022г., на основание Заповедта за изпълнение и изпълнителния
лист, издадени по ч.гр.дело №*********** по описа за 2022г. на Районен съд Перник, Банка
ДСК АД е образувала изпълнително дело №****г. по описа на ЧСИ С.Б. с рег.№*** и район
на действие Окръжен съд Перник.
На 06.03.2023г. със съобщение по ч.гр.дело №***********/2022г., Районен съд
Перник, ищеца е бил уведомен за постъпилото по цитираното дело възражение от Ц. Л. М.
срещу издадената Заповедта за парично изпълнение №****/****г.
3
Видно от цитираното заключението на вещото лице В.В., по Договор за кредит за
текущо потребление от ****г. с открита заемна сметка с №**** с титуляр И.С.Р. е
извършено плащане с цел погасяване на кредита в общ размер на 12588,04 лева, отразени по
дати в таблица 1 - приложение към настоящето заключение. По Договор за кредит за текущо
потребление от ****г. с открита заемна сметка с №**** е извършено плащане в размер на
12588,04 лева, от които: платена главница в размер на 5380,37 лева,/съгласно погасителен
план приложен по делото платени вноски с падежи от 07.06.2013г. до 07.04.2018г. и част от
вноска по главница с падеж 07.05.2018г./ и платена договорна лихва в размер на 7 138,00
лева за периода от ****г. до 07.05.2018г./ съгласно погасителен план приложен по делото/.
платена лихва за забава в размер на 69,67 лева /съгласно ОУ за предоставяне на КТП/ за
периода от 07.06..2015г. до 7.04.2018г., изчислена върху неплатена част от главница по
падежирали вноски/.
Вещото лице сочи, че последно направена вноска на 16.09.2019г, по Договор за
кредит за текущо потребление от ****г. с открита заемна сметка с №**** с титуляр И.С.Р., с
която е погасена договорна лихва в размер на 91,83 лева /дължима месечна вноска с падеж
07.05.2018г./ и 3,90 лева част от главница /дължима месечна вноска с падеж 07.05.2018г./
Непогасената част от кредита към 26.10.2022г. е в размер на 12795,38 лева
от които : неплатена главница в размер на 8325,51 лева,/съгласно погасителен план
приложен по делото неплатени вноски с падежи от 07.05.2018г. до 26.10.2022г./
неплатена договорна лихва в размер на 2951,43 лева за периода от 07.05.2018г. до
26.10.2022г.съгласно погасителен план приложен по делото/.
неплатена лихва за забава в размер на 1518,44 лева /съгласно ОУ за предоставяне на
КТП/ за периода от 06.12.2017г. до 26.10.2022г., изчислена върху неплатена част от
главница по падежирали вноски/.
Неплатена лихва за забава в размер на 1518,44 лева е формирана като сбор от 39,00
лева за периода от 06.12.2017г. до 07.05.2018г. и 1479,44 лева за периода от 08.05.2018г. до
26.10.2022г /съгласно ОУ за предоставяне на КТП/ за периода от 06.12.2017г. до
26.10.2022г., изчислена върху неплатена част от главница по падежирали вноски/.
Общо неплатени суми по Договор за кредит за текущо потребление с открита заемна
сметка с №**** са в размер на 14138,71 лева, от които:
1. неплатена главница в размер на 9619,63 лева,/съгласно погасителен план приложен по
делото неплатени вноски с падежи от 07.05.2018г. до 16.05.2023г./
2. неплатена договорна лихва в размер на 2985,45 лева за периода от 07.05.2018г. до
16.05.2023г.съгласно погасителен план приложен по делото/.
3. неплатена лихва за забава в размер на 1533,63 лева /съгласно ОУ за предоставяне на
КТП/ за периода от 06.12.2017г. до 07.12.2022г., изчислена върху неплатена част от
главница по падежирали вноски/.
Съгласно чл.138, ал.1 предл.2 от ЗЗД, поръчителството е формален договор -
писмената форма е условие за неговата действителност. С полагането на подписа си върху
4
договора за поръчителство, ответникът се е задължила да отговаря пред банката - кредитор
за задълженията, произтичащи от договора за кредит с кредитополучателя И.С.Р., сключен
на ****г. за сумата от 15 000лв., като носи солидарна отговорност с последния за всички
последици от неизпълнението.
Съгласно т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС в хипотезата на чл. 417, т. 2 ГПК, предмет на делото по установителния
иск е вземането, основано на представения документ – извлечението от счетоводните книги
на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта
са определени от страните при сключването му. Предсрочната изискуемост на вземането по
договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на
изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на
основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване
на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания,
възникнали на едно и също основание - договора за кредит. По тези съображения
позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията,
предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Правното основание, на което се претендира
изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е
сключеният договор за кредит. Доказването на настъпилата предсрочна изискуемост на
договора за банков кредит е определящо единствено за размера, в който ще бъде признато
вземането на кредитора. В случая със заявлението за издаване на заповед за изпълнение и с
исковата молба ищецът е предявил вземане за връщане на предоставена парична сума по
сключен договор за банков кредит, като твърди, че на основание т. 20 ОУ към от договора,
е обявил цялото задължение за предсрочно изискуемо, без да се сочи конкретна дата на
която това да е било сторено. Произнасянето на съда по установителния иск по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК е за съществуването на вземането на основание посочения договор с оглед
отговорността на ответницата-поръчител по договора. Налице е съответствие между
вземането по заповедта за изпълнение и предявеното с исковата молба. Настъпването на
предсрочната изискуемост на вземането касае изследване на обстоятелствата, относими към
изискуемостта на вземането на предявеното основание /договора за кредит/ и в заявения
размер, част от решаващата дейност на съда в производството по установителния иск,
предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. По релевантните въпроси за момента на настъпване
на предсрочната изискуемост по договора за банков кредит и отговорността на поръчителя
и за значението за упражняване на правата на банката спрямо поръчителя на уведомяването
му за предсрочната изискуемост е формирана задължителна практика на ВКС, а
именно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС и постановените по чл. 290 ГПК решение № 23 от 24.03.2015 г. по т. д. № 1717/2013 г.,
I т. о., решение № 81 от 8.07.2014 г. по т. д. № 1705/2013 г., I т. о., решение № 207 от
22.06.2015 г. по т. д. № 3780/2013 г., II т. о., решение № 132 от 2.10.2015 г. по т. д. №
1907/2014 г., I т. о., решение № 149 от 19.12.2016 г. по т. д. № 214**015 г., I т. о. и др.
Съгласно даденото разрешение в т. 18 на цитираното тълкувателно решение в хипотезата на
предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит,
5
става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно
изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита. Предсрочната изискуемост настъпва от датата, на която волеизявлението на
банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника-
кредитополучател и то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване
преимуществото на срока. От този момент целият или неплатеният остатък по кредита е
изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя.
Това е и началният момент на течението на 6-месечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД и
отговорността на поръчителя би отпаднала, ако към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение срокът е изтекъл. Уведомяване и на поръчителя за
обявената предсрочна изискуемост е необходимо за упражняване на правата на банката
спрямо поръчителя, когато това е предвидено в договора. В случая са настъпили
предвидените в договора за кредит предпоставки за предсрочната изискуемост, поради
преустановяване на плащанията по месечните вноски. По делото не се сочат доказателства,
кога кредитодателя е направил своето изявление за предсрочна изискуемост на кредита,
нито пък доказателства затова да е бил уведомен длъжника или поръчителя. Тъй като
обявяването на предсрочната изискуемост на цялото вземане е едно право на кредитодателя
а не негово задължение и същото не е обвързано със срокове в договора, то следва да бъде
лице изрично волеизявление в тази насока. В случая при липса на такова, следва да се
приеме, че това е сторено най рано с подаване заявлението за издаване на заповед за
парично задължение – ****г. а уведомяването на длъжника/ в настоящия случай поръчител/
в деня на връчване на заповедта за изпълнение. За последното също не се сочат
доказателства, но предвид датата на депозиране на възражението по реда на чл.414 ГПК,
това е станала не по късно от 14 дни преди 17.02.2023г. Предсрочната изискуемост е
обявена от банката с нейно волеизявление, достигнало и до поръчителите, сред които е
ответницата по делото, преди подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение, като с оглед достигането до поръчителя на волеизявлението на банката, с което
се упражнява правото на предсрочна изискуемост на вземането. В случая доколкото и не е
налице предявяване на иск срещу длъжника то и направеното възражение по реда на чл.147
ЗЗД, е неприложимо, респективно не е изтекъл предвидения от закона преклузивен срок.
Неоснователни се явяват и възраженията за изтекла погасителна давност, доколкото
последното плащане е било сторено на 16.09.2019г, като следващата е следвало да бъде
сторена на 07.10.2019г., като съответно заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
депозирано но 27.10.2022г., тоест по малко от 5 години.
Както бе посочено по делото не се спори между страните, че кредитополучателя след
внасяне на няколко месечни вноски е преустановила плащанията по кредита. В случая
ищцовата страна е изправна страна по договора, като е установено, че е предоставила
договорената сумата по кредита на ответника, като съответно твърди един отрицателен факт
- липса на плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от
6
същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства,
удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с
писмени такива.
Относно размера на вземането съдът възприема заключението на вещото лице,
съобразно което неплатена главница е в размер на 9619,63 лева ,/съгласно погасителен план
приложен по делото неплатени вноски с падежи от 07.05.2018г. до 16.05.2023г./ и доколкото
в заявлението за издаване на заповед за изпълнение се претендира цялата главница за целия
период с позоваване на предсрочна изискуемост, като до пълния предявен размер иска
касателно главницата следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Съответно
дължимата се неплатена договорна лихва е в размер на 2951,43 лева за периода от
07.05.2018г. до 26.10.2022г.съгласно погасителен план приложен по делото/, като за
разликата до пълния предявен размер и този иск, следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан. Дължимата се неплатена лихва за забава е в размер на 1518,44
лева /съгласно ОУ за предоставяне на КТП/ за периода от 06.12.2017г. до 26.10.2022г.,
изчислена върху неплатена част от главница по падежирали вноски/, като за разликата до
пълния предявен размер и този иск, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
В тази връзка следва да бъде отбелязано, че следва да се присъди договорна и
законна лихва за периодите за които е претендирана такава със заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, а не за целия период, тъй като съдът би се произнесъл по
непредявено искане, което е недопустимо, доколкото настоящия установителен иск , има за
предмет установяване дължимоста на суми по издадената заповед за изпълнение въз основа
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, депозирано от ищцовата страна с
посочен размер и период.
Следва да бъде уважено и искането по реда на чл.86 от ЗЗД, като се присъди и
законната лихва за забавено плащане върху главницата от 9619,63 лева, считано от датата
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.10.2022г. до окончателното и
изплащане.
Предвид изхода на делото ответника следва да бъде осъден да заплати и направените
от ищеца разноски в общ размер на 876.45 лева, съобразно уважената част на исковите
претенции за заплатена държавна такса и изплатено възнаграждение на вещо лице, като
следва да бъде отбелязано, че юристконсултско възнаграждение в заповедното производство
е 50.00 лева а съдът определя в настоящето такова от 100.00 лева, а несъобразно
претенциите на ищеца съобразно представения списък с разноските по реда на чл.80 ГПК .
Съответно на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски съобразно
отхвърлената част на исковите претенции. Съобразно представения списък на разноските по
реда на чл.80 ГПК, ответника е заплатил 2600.00 лева адвокатско възнаграждение. В тази
връзка ищцовата страна е направила възражение за прекомерност на изплетеното
възнаграждение. Съдът намира възражението за основателно, предвид правната и
фактическа сложност на делото. Предвид на това възнаграждението на процесуалния
7
представител на ответника следва да бъде намалено до минималния размер предвид
предявените искове и съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения а именно в размер на 1892.66 лева сторени разноски в настоящето
производство, към които следва да се добави сумата от 500.00 лева в заповедното
производство или общо 2392.66 лева, и в двете производства. Съобразно отхвърлената част
на исковите претенции и следва да бъде присъдена сумата в размер на 360.03 лева.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц. Л. М. с ЕГН ********** с
адрес гр.П., ул.П.М. **, **, **, **, в качеството и на поръчител по Договор за
поръчителство от ****г. и обезпечаващо вземането по Договор за кредит за текущо
потребление от ****г. сключен между Банката и И.С.Р. с ЕГН **********, че дължи на
“БАНКА ДСК” АД, ЕИК *********, гр.София ул.Московска 19, изпълнение на парично
задължение за което са издадени Заповед за изпълнение №**** от ****г. и изпълнителен
лист №**** от ****г. за сумите : 9619,63 лева, представляваща неизплатена главница с
падежи от 07.05.2018г. до 16.05.2023г., неплатена договорна лихва в размер на 2951,43 лева
за периода от 07.05.2018г. до 26.10.2022г., лихва за забава в размер на 1518,44 лева за
периода от 06.12.2017г. до 26.10.2022г., изчислена върху неплатена част от главница по
падежирали вноски, ведно със законната лихва върху главницата от 9619.635лв. считано от
датата на подаване на заявлението в съда - ****г. до окончателното изплащане на
главницата, като за разликата до пълния предявен размер от 9 827.75лв. - главница по
Договор за поръчителство от ****г.; 5186,24лв. -дължима договорна /възнаградителна/
лихва за периода от 08.4.2013г. до 26.10.2022г.; 1571.15лв. - размер на обезщетението за
забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от 08.4.2018г. до 26.10.2022г., ОТХВЪРЛЯ
исковете като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Ц. Л. М. с ЕГН ********** с адрес гр.П., ул.П.М. **, **, **, **, да
заплати на “БАНКА ДСК” АД, ЕИК *********, гр.София ул.Московска 19, направените
по делото разноски и разноските по гр.дело №****г. по описа на ПРС, изчислени съобразно
уважената част на исковите претенции в общ размер на 876.45 лева.
ОСЪЖДА “БАНКА ДСК” АД, ЕИК *********, гр.София ул.Московска 19, да
заплати на Ц. Л. М. с ЕГН ********** с адрес гр.П., ул.П.М. **, **, **, **, направените по
делото разноски и разноските по гр.дело №****г. по описа на ПРС, изчислени съобразно
отвърлената част на исковите претенции в общ размер на 360.03 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението да се върне гр.дело №****г. по описа на ПРС, с
препис от настоящето решение.
8


Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9