Съдът е сезиран с искова молба, предявена от Ешреф Фаик Алиосман от с.Ген.Гешево, общ.Кърджали, против Прокуратура на РБългария, ОД на МВР-Кърджали и ОД на МВР-Плевен. Твърди се в исковата молба, че на 29.12.1984г. в дома на ищеца нахлули служители на МВР, които го задържали и отвели в РУ на МВР-Момчилград. Там бил разпитван като заподозрян по сл.д.№277/1984г. по описа на Държавна сигурност. След това бил отведен в затвора в гр.Пазарджик, където на 30.12.1984г. отново бил разпитван, а след това бил приведен в ТВО Белене, обл.Плевен. На 03.01.1985г. в Белене му било повдигнато обвинение по същото следствено дело за това, че през м.декември 1984г. на територията на окръг Кърджалийски, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, които били съпроводени със съпротива на орган на властта – престъпление по чл.325, ал.2, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, и му била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”. На 06.02.1985г. повдигнатото му обвинение било изменено. На 28.03.1985г. било изготвено заключение за прекратяване на следствено дело №30/85г. по описа на ДС, на основание чл.9, ал.2 от НК. Производството по делото било прекратено с резолюция на прокурор от Главна прокуратура,на 01.04.1985г. Ищецът твърди, че по този начин прекарал три месеца с мярка за неотклонение „задържане под стража” в затвора в гр.Пазарджик и ТВО-Белене. Останал въдворен в Белене до 03.12.1986г., когато на основание чл.39, ал.1, т.1 от Закона за народната милиция му била наложена временна административна мярка „принудително заселване в друго населено място”, а именно – в с.Изгрев, окръг Плевенски – до 26.09.1988г., като по този начин бил лишен от правото на свободно придвижване, както и от правото си да бъде „съпруг и баща за един продължителен период от време”. Счита, че в резултат на неправомерните действия на ответниците били нарушени човешките му права, и претендира обезщетение за неимуществени вреди в посочени в исковата молба размери. След извършената размяна на книжа, и на основание чл.140 от ГПК съдът, като провери редовността и допустимостта на предявените в обективно и субективно съединение искове, намира, че искът, предявен срещу ОД на МВР-Плевен не му е подсъден и следва да се разгледа от административен съд, поради което настоящото производство следва да се прекрати в тази част, по следните съображения: Заявеното от ищеца спорно право, касателно търсеното обезщетение от ОД на МВР-Плевен се основава на оплакване за налагане на незаконна административна мярка по чл.39, ал.1 от ЗНМ за период от 03.12.1986г. до 26.09.1988г., в с.Изгрев, обл.Плевен. Настоящият състав на КОС намира, че се търси отговорност за дейност на администрацията, т.е., предявеният срещу този ответник иск следва да се квалифицира като такъв по чл.1 от ЗОДОВ, който иск се разглежда по реда, установен в АПК; и съобразно правилата за местна компетентност, следва да се изпрати на Административен съд-Плевен. Водим от изложеното, и на осн.чл.118, ал.2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 364/2010г. по описа на Кърджалийския окръжен съд в частта му, с която е предявен иск от Ешреф Фаик Алиосман от с.Ген.Гешево, общ.Кърджали против ОД на МВР-Плевен за заплащане на обезщетение в размер на 20 000лв., произхождащо от налагане на незаконна административна мярка по чл.39, ал.1, т.1 от ЗНМ за период от 03.12.1986г. до 26.09.1988г., в с.Изгрев, обл.Плевен, и го изпраща в тази му част на Административен съд-Плевен, по компетентност. След влизане в сила на настоящото определение, делото да се докладва на съдията-докладчик, за насрочването му за разглеждане в ОСЗ в останалата му част. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред АС-Пловдив, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия – докладчик:
|