Р Е Ш Е Н И Е
№1015
28.12.2018 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Диана Д.ва
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №447 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1, във вр. с чл.214, т.3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на М.Г.К. ***, подадена чрез пълномощника ѝ адв.Й. Й., с посочен по делото съдебен адрес:***, против Заповед №РД-06-1932/19.12.2016 г. на Кмета на Община Д..
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като постановена при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на закона, състоящо се в неправилно приложение на материалноправните норми на ЗУТ. Навеждат се доводи, че изложеното в Акт №4/01.09.2016 г. и Акт №5/01.09.2016 г. не отговаряло на обективната истина. Твърди се, че процесният имот УПИ ХV-95, кв.39 по КРП на с.Г. А., общ.Д., бил владян, ползван и стопанисван от родителите на бащата на жалбоподателката – Г. Т. Р., който впоследствие продължил владеенето, ползването и стопанисването на този имот. С нотариални актове №33, том I, дело №96/1993 г. и №97, том Х, дело №1401/28.08.2009 г. той узаконил своята собственост, като бил собственик на УПИ ХV, пл.№95, с площ от 780 кв. метра, в кв.39 по КРП на с.Г. А., общ.Д., ведно с построената в имота масивна едноетажна сграда, застроена на 25 кв.м. Актовете били изготвени на основание чл.587 от ГПК и чл.79 от ЗС (обстоятелствена проверка и по документи). Бащата на жалбоподателката – Г. Т. Р., по свои причини не предприел действия за узаконяване на останалите сгради – гараж, стопанска постройка, стопанска постройка и лятна кухня, въпреки тяхното съществуване. От Удостоверение №21, издадено на 28.07.2009 г. от Община Д. било видно, че общината признала за търпим строеж сграда – кухня, дневна, столова, спалня и санитарен възел с площ от 33.15 кв.м. (6.50х5.10), както и че същата била построена през 1985 г. Освен това от Нотариален акт №123, том I, дело 229/04.04.1986 г., издаден на името на С.Р. С., било видно, че бащата на жалбоподателката бил посочен като собственик на съседен имот още през 1986 г. От представената като доказателство скица за проектиране №1125/30.08.2011 г. било видно, че в процесния имот съществували жилищна сграда, пристройка от юг (лятна кухня), стопанска сграда и гараж. От скица №461/20.04.2015 г. било видно, че в процесния имот съществувала само масивна едноетажна сграда, застроена на 25 кв.м. Жалбоподателката придобила процесния имот едва с Нотариален акт №193, том 6, дело №898/25.06.2015 г. на Службата по вписвания – гр.Д.. Административният орган не изпълнил задължението си по чл.35 от АПК, като не било безспорно установено от кого, кога са построени сградите, налице ли е търпим строеж и т.н. Основният спор по делото бил за това, дали е налице търпим строеж съобразно кумулативно предвидените в правната норма на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ две предпоставки. Характеристиката на строежа като търпим обосновавала забрана за премахването му, поради което оспорената заповед се явявала незаконосъобразна. Претендира се заповедта да бъде отменена.
Ответникът, Кмет на Община Д., не ангажира становище по делото.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото са представени: Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност №33, том I, дело 96/93 г. от 28.01.1993 г., с който бащата на жалбоподателката – Г. Т. Р., е признат за собственик по давност и наследство на следния имот: Дворно място от 780 кв.м., при граници: улица, Р. С.и П. Р., съставляващо парцел XV-95, в кв.39 по плана на с.Г. А., незастроено, както и Нотариален акт №123 от 04.04.1986 г., в който Г. Т. Р. е вписан като съсед на дворно място, съставляващо урегулиран парцел X в кв.91 по плана на с.Г. А., собственост на С.Р. С..
Според Удостоверение №21/28.07.2009 г., издадено от Главен архитект на Община Д. на основание §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, строеж „Жилищна сграда“ – застроена в поземлен имот УПИ ХV-95 кв.39 по плана на с.Г. А., община Д., одобрен със Заповед №316 от 1992 г. и представляваща масивна едноетажна сграда, застроена с размери 6,50/5,10 м., с външни стълби 2,50/1,38 м., застроена на 9,50 м. от улична регулация и на 5,00 м. от странична регулация с УПИ VI-94, кв.39 по плана на с.Г. А., със собственик съгласно нотариален акт №33 от 1993 г. Г. Т. Р., попада в условията на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ и е допустим по действащия план и по правилата и нормите, действали по време на извършването, следователно е търпим строеж по смисъла на Закона за устройство на територията, който не подлежи на премахване и забрана ползване. В удостоверението е отразено, че съгласно нотариално заверена декларация от Р№7 от 12.03.2009 г. при Кметство с.Г. А.се удостоверява, че сградата е построена през 1985 г.
Представен е и Нотариален акт за собственост на недвижим имот №16, том II, дело №211, рег.№6828/2009 г., от 28.08.2009 г., с който Г. Т. Р. е признат за собственик на следния недвижим имот: Урегулиран поземлен имот ХV с планоснимачен №95, с площ от 780 кв.м., находящ се в квартал 39 по плана на с.Г. А., Хасковска област, ведно с построената в имота масивна едноетажна сграда с разгърната застроена площ съгласно данъчна оценка 25.00 кв.м.
Представена е Скица за проектиране №1125 от 30.08.2011 г., с издадена на 11.10.2011 г. от Гл.архитект на Община Д. виза, с която се разрешава проучване и проектиране на „Лятна кухня в УПИ ХV-95, кв.39 по плана на с.Г. А.“, разположена на странична регулация с покриване на калканна стена на същ.застрояване в УПИ VI-94.
Съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот №58, том 2, рег.№3157, дело №213/2015 г., на 25.06.2015 г. Г. Т. Р. и С. И.Р. даряват на дъщеря си М.Г.К. следния свой собствен в режима на СИО недвижим имот, а именно: Урегулиран поземлен имот ХV с планоснимачен №95, с площ от 771.74 кв.м., находящ се в квартал 39 по подробния устройствен план на с.Г. А., общ.Д., обл.Хасково, одобрен със заповед №316 от 1992 г., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, при посочени граници/съседи, ведно с построената в същия имот масивна едноетажна жилищна сграда с декларирана площ от 25.00 кв.м., ведно с таван с декларирана полезна площ от 15.00 кв.м.
Под регистрационен индекс: ОК-01-143/31.08.2016 г. в Община Д. е регистрирана неподписана жалба от група жители на с.Г. А., Община Д., с която сигнализират, че бившият кмет на с.Г. А.– Г. Т. Р., направил „много строителни подобрения в двора си без съгласие и знание на съседи и без да има проекти“, като се моли за извършване на проверка.
Със Заповед №РД-06-1284/31.08.2016 г. на Заместник-кмет на Община Д. е наредено да се извърши проверка на място и по документи на постройки в УПИ ХV, кв.39 по плана на с.Г. А., като е определен съставът на комисията и датата на извършване на проверката.
Съгласно Констативен акт №5, на 01.09.2016 г. работна група в състав от трима специалисти в отдел „УТКР“ при Община Д. (Н. Н., П. П., А. М.) е извършила проверка на строеж „Лятна кухня и стопански пристройки“, построени свързано от юг и запад на жилищната сграда в УПИ ХV-95, кв.39 по КРП на с.Г. А., Община Д.. Констатирано е, че имотът е собственост на М.Г.К.. Строежът е описан по следния начин: Лятната кухня е масивна, тухлена, с покрив дървена конструкция, покрита с керемиди, а стопанските пристройки са изградени от дървена конструкция, която на места е подзидана с тухли, с покрив дървена конструкция, покрита с етернитови керемиди. Сградите са построени изцяло с площ ≈ 90 кв.м. Изготвена е окомерна скица на строежите с отразяване на местоположението и размерите им. Посочено е, че собственик и възложител на строежа е М.Г.К.. Установено е, че са нарушени разпоредбите на чл.148, ал.1 от ЗУТ, поради липса на разрешение за строеж и одобрени строителни книжа. Направено е отбелязване, че предвид установените нарушения на посочените нормативни разпоредби, констативният акт е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а, ал.1, за издаване заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ.
Констативен акт №5/01.09.2016 г. е връчен на М.Г.К. срещу подпис на 12.09.2016 г.
Под рег.индекс: ОК-01-160/16.09.2016 г. в Община Д. е заведено постъпилото от М.Г.К. Възражение против съставения Констативен акт №5/01.09.2016 г. Същата твърди, че е собственик на имота от 2015 г., като след придобиването му не е извършвала никакво строителство. Цитираните в акта строежи били построени от баща ѝ Г. Т. Р. в периода 1997-2010 г. и към момента било предприето разваляне на постройките.
Видно от Констативен протокол от 18.09.2016 г., работна група в състав от двама ст.специалисти в отдел УТКР (Н. Н., А. М.) е разгледала възражението и е прела същото за неоснователно.
На 28.09.2016 г. работна група в състав от двама специалисти в отдел УТКР на Община Д. (Н. Н., А. М.) е разгледала преписката по съставен Констативен акт №5/01.09.2016 г. и като е констатирала допусната техническа грешка в Точка VI от акта, е съставила Констативен акт №5-А, с който е променила съдържанието на тази точка от акта и е постановила акта за поправка да се счита неразделна част от Констативен акт №5 от 01.09.2016 г. Актът е подписан от двама свидетели (Н. А., П. П.) при отказ или отсъствие на извършителя на строежа. Няма данни Констативен акт №5-А/28.09.2016 г. да е съобщаван на жалбоподателката.
На 16.12.2016 г. е съставен Констативен протокол, с който двама специалисти в отдел УТКР са констатирали, че в законния 7-дневен срок от датата на връчване (08.12.2016 г.) на Констативен акт №5-А/28.09.2016 г., няма постъпили възражения.
Въз основа на съставения Констативен акт №5/01.09.2016 г., поправен с Констативен акт №5-А/28.09.2016 г., е издадена процесната Заповед №РД-06-1932/19.12.2016 г. на Кмета на Община Д., с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.225, ал.2, т.2 и чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж „Лятна кухня и стопански пристройки“, построени свързано от юг и запад на жилищната сграда в УПИ ХV-95, кв.39 по КРП на с.Г. А., община Д., със собственик на строежа – М.Г.К..
Заповедта е изпратен до М.Г.К. с писмо рег.индекс: УТ-14-105/21.12.2016 г. на Община Д., получено на 23.12.2016 г., видно от приложеното известие за доставяне.
Жалбата срещу заповедта е подадена на 05.01.2017 г., видно от представените по делото Известие за доставяне на куриерска фирма с баркод 7630001050014 и Разписка за приета пратка.
С Решение №5262/23.04.2018 г. по адм.дело №10788/2017 г., състав на ВАС – Второ отделение, е отменил постановеното по жалбата Решение №524/04.08.2017 г. по адм.дело №52 по описа на АС – Хасково за 2017 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав. В отменителното решение на касационната инстанция е прието, че при издаването на процесната заповед не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, непозволяващо индивидуализирането на незаконния строеж. Прието е също, че не ставало ясно кога тези постройки са изградени и кой е релевантният момент за преценка търпимостта им.
При новото разглеждане на делото от страна на жалбоподателката е представена Декларация с нотариална заверка на подписа от 04.10.2018 г., с която М.Г.К. декларира, че лятна кухня и стопански постройки, построени свързано от юг и запад на жилищна сграда в УПИ ХV-95, кв.39 по КРП на с.Г. А., община Д., са построени в периода 1985 – 1987 г. с личен труд и средства от родителите ѝ Г. Т. Р. и С. И. Р..
На основание чл.176 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, по делото бяха изслушани личните обяснения на жалбоподателката М.К., която заяви пред съда, че сградите, предмет на заповедта за премахване, са били построени през 1985-1987 година. На същите впоследствие бил извършван ремонт от майка ѝ и баща ѝ, поради което жалбоподателката се объркала, като в подаденото до Община Д. възражение посочила, че периодът на тяхното построяване е 1997-2010 година.
Събрани бяха и свидетелски показания чрез разпита на свидетеля В. И. Б.. Свидетелят разказва, че със собственика на процесния имот Г. Р. (Д.) – бащата на жалбоподателката, се познавали от младини, били семейни приятели и живеели в един блок и в един вход в гр.Д.. Д. имал наследствен от баща си имот, намиращ се в с.Г. А., което е близо до гр.Д.. В имота първоначално имало една стара постройка и Д. поискал да си направи „нещо като бунгало“. Свидетелят бил заварчик от много години и му помогнал, като заедно направили фундамент, сложили тръби, заварки и т.н., и направили бунгало. Това било „някъде през 80-те години. 82-ра, 84-та и 85-та, някъде там“. Свидетелят не можел точно да си спомни. Впоследствие свидетелят посещавал имота в селото, където никой не живеел, но го използвали да се събират с приятели по празници. Заявява, че след момента, за който разказва, в имота нищо друго не било строено.
По искане на жалбоподателката по делото беше изготвено Заключение на съдебно-техническа експертиза, с вещо лице инж.Т.М., което дава отговор на подробно поставени въпроси.
След извършен оглед на място, експертът прави подробно описание на разпоредените за премахване обекти. Според същото, лятната кухня е пристроена към жилищната сграда от юг и представлява масивна едноетажна постройка с тухлени стени, с външна и вътрешна мазилка, с покрив от дървена покривна конструкция, покрита с керемиди. Сградата е с начупена форма, със застроена площ 26,40 кв.м. Пред лятната кухня от изток има дървен навес с размери 5,55/2,15 м., със застроена площ 11,93 кв.м., изпълнен с дървени колони и греди, едноскатен покрив с дъсчена обшивка, покрит с ондулин. От юг е затворен с лека конструкция с врата. От запад в чупката на лятната кухня е обособена външна кухня с размери 1,85/1,35 м., със застроена площ 2,50 кв.м., затворена с леки прегради и остъкляване, с общ покрив с лятната кухня. На запад от жилищната сграда има изградени частично тухлени зидове, леки преградни елементи и поставени върху зидовете дървени гради като част от дървена покривна конструкция. Покрив на постройката няма, същата е полуразрушена. Застроената площ по съществуващите стени е 19,30 кв.м. Общата застроена площ на описаните в констативния акт постройки, предмет на заповедта за премахване, е 60,13 кв.м. Според вещото лице, от огледа на място и от вида на използваните материали не може да се определи точния период на построяване на процесните обекти. През годините, до момента на огледа, лятната кухня и навесът пред нея са добре поддържани и освежавани с боядисване.
Вещото лице дава заключение, че процесните постройки представляват строежи по смисъла на разпоредбата на §5, ал.1, т.38 от ДР на ЗУТ, като лятната кухня представлява второстепенна постройка на допълващото застрояване съгласно чл.46, ал.1 от ЗУТ и за изграждането ѝ се спазват изискванията на чл.47, ал.1 от ЗУТ. Постройката на запад от жилищната сграда представлява „допълващо застрояване със селскостопанско предназначение от всякакъв вид“ по смисъла на чл.44, ал.1 от ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл.147, ал.1 и ал.2 от ЗУТ за такива строежи не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж. Съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ и Наредба №1/30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи, процесните постройки са от шеста категория.
Според заключението на експертизата, действащият идейно-застроителен, кадастрален и регулационен план на с.Г. А.е одобрен със Заповед №316/02.06.1992 г. С плана за УПИ XV-95, кв.39 е предвидено основно застрояване на двуетажна жилищна сграда, свободно застрояване, стопанска постройка на южната регулационна линия, на калкан с новопредвидена такава в УПИ VI-94 и гараж на северната регулационна линия, на калкан с новопредвиден гараж в УПИ V-95. Съгласно издадена виза за проектиране от 11.10.2011 г. на гл.архитект на община Д. е разрешено проектиране на „Лятна кухня“ в УПИ XV-95, кв.39 по плана на с.Г. А., разположена на странична регулация с покриване на калканна стена на съществуващо застрояване в УПИ VI-94, указано графично върху скицата като свързано застрояване към съществуваща жилищна сграда.
Вещото лице дава заключение, че сградата „Лятна кухня“, построена свързано на юг и стопанските постройки (към момента на огледа полуразрушени), построени западно на жилищната сграда в УПИ XV-95, кв.39 по КРП на с.Г. А., предмет на обжалваната заповед, са допустими съгласно действащия към настоящия момент ЗУТ по реда на чл.41, ал.1-3 от закона.
Според приложената към делото декларация от собственичката на имота М.Г.К., че обектите са построени в периода 1985-1987 г., вещото лице сочи, че към момента на построяването им са действали разпоредбите на ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба №5 за правила и нормативи по териториално и селищно устройство. Цитира нормите на чл.119, ал.1 и чл.121, ал.1 от ППЗТСУ и чл.121, ал.2 от Наредба №5 и приема, че сградата „Лятна кухня“, построена свързано на юг и стопанските постройки (към момента на огледа полуразрушени), построени западно на жилищната сграда в УПИ XV-95, кв.39 по КРП на с.Г. А., предмет на обжалваната заповед, са били допустими съгласно действащите към момента на построяването им разпоредби на ЗТСУ, ППЗТСИ и Наредба №5 за правила и норми по териториално и селищно устройство. Същите са търпими строежи по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ.
При изслушването му отрито съдебно заседание, проведено на 29.11.2018 г., вещото лице инж.М. пояснява по приложената към заключението му Скица на УПИ XV-95 по кадастралния план на с.Г. А., община Д., одобрен със Заповед №316/02.06.1992 г., на която е отразена съществуващата жилищна сграда. Лятната кухня, предмет на обжалваната заповед, е защрихованата такава в южната част, означена с букви „МЖ“, а източната част от защрихованото е дървеният навес. Вторият обект на заповедта за премахване е обектът, отбелязан на скицата с „ПС“ и защрихован, на запад от жилищната сграда. Вещото лице потвърждава, че счита строежите за търпими и по стария, и по новия план като допълващо застрояване.
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е при спазване на предвидения в чл.215, ал.4 от ЗУТ 14-дневен срок за обжалване на акта от неговото съобщаване, насочена е срещу годен за оспорване индивидуален административен акт и изхожда от надлежна страна, адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Оспорваната заповед е постановена на основание чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, съгласно която за строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на незаконни строежи. В процесната заповед и в съставените Констативен акт №5/01.09.2016 г. и Констативен акт №5-А/01.09.2016 г. не е посочена категорията на строежа, но съгласно експертното заключение по настоящото дело, същият е от шеста категория, съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ и Наредба №1/30.07.2003 г.на МРРБ, от което следва, че Кметът на Община Д. се явява административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност да издаде заповед от вида на оспорената за строеж от тази категория.
По отношение валидността на заповедта липсва спор по делото. При преценка на формалните изисквания относно съдържанието ѝ съдът установи, че същата е в писмена форма, подписана от издателя си и мотивирана с изложени фактически и правни основания за издаването си. За да разпореди премахването на конкретен строеж, административният орган е възприел за налична хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, според която строежът е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Посочил е, че съгласно данните от Констативен акт №5/01.09.2016 г. строежът е незаконен, тъй като е извършен без разрешение за строеж и одобрени строителни книжа, т.е. в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ.
Заповедта се предхожда от съставен Констативен акт, който е задължителен етап в административната процедура, съгласно чл.225а, ал.2 от ЗУТ. Съдът установи, че Констативен акт №5/01.09.2016 г. е съставен в присъствието на майката на жалбоподателката, връчен е лично на М.К. и на същата е дадена възможност да упражни правото си на възражение срещу него. В този констативен акт обаче е допусната неточност, като в раздел IV. „Установени нарушения“, е вписан като установен различен от процесния строеж, а именно – „гараж и двуетажна постройка“. По делото няма представено писмено доказателство, удостоверяващо, че впоследствие съставения Констативен акт №5-А/28.09.2016 г., с който е променена точката „Установени нарушения“ (неправилно посочена като „Точка VI“, вместо IV) от Констативен акт №5/01.09.2016 г., е връчен на адресата си. Актът за поправка е съставен от двама членове на определената тричленна комисия, в отсъствие на извършителя на строежа, като липсват доказателства на жалбоподателката да е дадена възможност да се запознае с него и да депозира възражения, което следва да се отчете като съществено нарушение на административнопроизводствените правила по издаване на заповедта.
Като друго съществено нарушение настоящият съдебен състав отчита неизследването от страна на административния орган на обстоятелствата относно времето на изграждане на процесния строеж и изследване неговата търпимост съобразно действащите към този момент строителни правила и норми. По аргумент от решението, с което ВАС е върнал делото за ново разглеждане, извършеното в заповедта описание на строежа и окомерната скица в Констативния акт дават достатъчна яснота относно вида и местоположението на разпоредения за премахване строеж, макар да се констатира около 30 кв.м. разлика в площта на строежа, установена от административния орган като „площ ≈ 90 кв.м.“, а според заключението на експертизата по настоящото дело, общата застроена площ на постройките, предмет на заповедта за премахване, е 60,13 кв.м.
В същото отменително решение е коментирано още, че не е изяснен релевантният момент за преценка търпимостта на постройките. Тази преценка обаче е в тежест на административния орган. Неизвършването ѝ преди издаване на заповедта за премахване на строеж, представлява нарушение на изискването на чл.35 от АПК за изясняване на всички факти и обстоятелствата от значение за случая. Съответно неизвършването на такава преценка опорочава съществено административното производство в случаите, когато строежът се окаже търпим.
В процесния случай административният орган не е изследвал годината на изграждане на постройките при установяването им с Констативните актове, а в заповедта е възприел изложеното от М.Г.К. в подаденото от нея Възражение вх.№ОК-01-160/16.09.2016 г., че постройките са строени от баща ѝ в периода 1997 г. - 2010 г.
В настоящото производство жалбоподателката представя подписана под страх от наказателна отговорност по чл.313 от НК Декларация, в която декларира, че лятната кухня и стопанските постройки, предмет на заповедта за премахване, са построени от родителите ѝ в периода 1985 - 1987 г. Същото жалбоподателката декларира и при личното ѝ изслушване в съдебно заседание.
Съдържанието на декларацията не е оспорено от ответника по делото, нито са ангажирани каквито и да било други доказателства относно периода на построяване на строежа, поради което съдът приема за вярно така декларираното обстоятелство. То се подкрепя от показанията на разпитания по делото свидетел В.Б., в чиято безпристрастност съдът няма основание да се съмнява, и не може да бъде опровергано по категоричен начин от събраните писмени доказателства. Макар процесните постройки да не са нанесени в Скица №461/20.04.2015 г., предназначена „за Нотариус“, същите са отразени в приложената към експертното заключение по настоящото дело Скица по кадастралния план на с.Г. А., одобрен със Заповед от 1992 г. По делото липсват и доказателства за извършен оглед на място при издаването на Виза за проектиране от дата 11.10.2011 г. върху Скица №1125, поради което е житейски вероятно изграждането на постройките и в декларирания от жалбоподателката период.
Според заключението на съдебно-техническата експертиза, разпоредените за премахване обекти имат характер на строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Съгласно чл.137, ал.3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон. Разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ регламентира изискването строежите да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение за строеж, като процесният строеж не попада сред изключенията по чл.151, ал.1 от ЗУТ, за които разрешение за строеж не се изисква. Установено е по делото, а и този факт не се оспорва от жалбоподателката, че строежът е изпълнен без издадено разрешение за строеж.
Същевременно в заключението е констатирано, че предметната на заповедта лятна кухня представлява второстепенна постройка на допълващото застрояване, а постройката на запад от жилищната сграда представлява допълващо застрояване със селскостопанско предназначение от всякакъв вид. Заключението на съдебно-техническата експертиза е прието без оспорване от страните и от същото се установява по несъмнен начин, че и двете постройки са допустими както съгласно действащите към момента на построяването им разпоредби на ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба №5 за правила и норми по териториално и селищно устройство, така и съгласно действащия към настоящия момент ЗУТ по реда на чл.41, ал.1 до ал.3 от закона. Според цитираните разпоредби, допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното застрояване и се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план, а когато не е предвидено с действащия подробен устройствен план, то се допуска от главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл.140, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното застрояване в урегулирания поземлен имот, като не се допуска застрояване, с което се превишават зададените с подробния устройствен план устройствени показатели за съответния урегулиран поземлен имот.
Съгласно разпоредбата на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ, строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Съдът възприема изцяло заключението на експертизата, което е категорично, че процесните строежи са търпими по смисъла на цитираната разпоредба. Поради характера си на търпими същите не подлежи на премахване по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, а обжалваната заповед на Кмета на Община Д., разпореждаща премахването им, следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени поисканите и действително извършени разноски за производството по настоящото дело и по адм.дело №52/2017 г. по описа на Административен съд – Хасково в общ размер на 1460 лева, съгласно представения Списък на разноските, платими от ответника.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №РД-06-1932/19.12.2016 г. на Кмета на Община Д..
ОСЪЖДА Община Д. да заплати на М.Г.К., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 1460 (хиляда четиристотин и шестдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: