Р Е Ш Е Н
И Е
№ ……………………….
……………………………..,
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав в открито съдебно
заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При
секретар Румела Михайлова изслуша докладваното от съдията административно дело № 402/2022г.
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 192 ал.2 от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/.
Производството е
образувано по жалба на В.В.Д. чрез адв.И.В. срещу
мълчалив отказ на кмета на община Суворово да издаде заповед по чл.192 ал.2 от ЗУТ по заявление
вх.№91-00-809/22.11.2021г. на В.Д..
В
жалбата се прави оплакване, че мълчаливия отказ е незаконосъобразен, тъй като
не е постигнато съгласие между собствениците на поземлени имоти и друго
техническо решение е явно икономически нецелесъобразно. Подчертава се, че
имотът на жалбоподателя няма лице към улица, както изисква чл.14 ал.4 от ЗУТ,
поради което за него възниква право на преминаване през чужд имот, за да се
осигури достъп до собствения му имот. Иска се отмяна на мълчаливия отказ и
изпращане на административната преписка на кмета на община Суворово за ново
произнасяне по заявление вх.№91-00-809/22.11.2021г. на В.Д.. Поискано е и
присъждане на съдебни разноски.
Ответникът
кмета на община Суворово в молба вх.№ 7785/18.05.2022г. е изразил становище за
недопустимост на жалбата, поради просрочие и е поискал оставянето ѝ без
разглеждане. Впоследствие е представил становище с вх.№ 10902/12.07.2022г., в което
сочи, че жалбата е неоснователна, тъй като не са били налице кумулативно
изискуемите материално-правни предпоставки по чл.192 ал.2 от ЗУТ за прокарване
на право на преминаване през чужд имот в полза на В.Д., а именно: не са
представени убедителни доказателства за липса на съгласие от страна на П.П. –
собственик на имота, през който се иска преминаване. Иска се отхвърляне на
жалбата и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Заинтересованата
страна П.Т.П. чрез адв. Ц.П. в писмена защита с вх.№ 11477/25.07.2022г. оспорва
жалбата като неоснователна. Подчертава, че по делото са били установени още три
варианта за достъп до имота на жалбоподателя включително през имот 02662.7.16,
който е общинска частна собственост. Иска отмяна на мълчаливия отказ и връщане
на преписката за ново произнасяне от кмета на община Суворово. Претендира и
присъждане на съдебни разноски.
По
отношение на въпроса за допустимостта на оспорването, съдът е изразил в
съдебното заседание на 18 май 2022г. следните съображения, които поддържа:
След като се
запозна с разпоредбата на чл. 215 ал. 4 от ЗУТ счита, че в настоящия случай,
когато се обжалва мълчалив отказ, тази разпоредба не се явява специална, т.к. в
нея е записано, че в 14-дневен срок се обжалват актове и отказ. След като няма
изрично уточнение, че се касае за мълчаливи откази, ясна е волята на
законодателя, че в случая става въпрос за писмен отказ и действително актовете
и писмените откази по ЗУТ се обжалват в 14-дневен срок, както указва
разпоредбата на чл. 215 от ЗУТ. В случая обаче се обжалва мълчалив отказ, което
означава, че единствената приложима разпоредба, касаеща срока за обжалване е
тази по чл. 149 ал. 2 от АПК, а именно мълчаливият отказ може да се обжалва в
едномесечен срок от изтичане срока, в който административният орган е бил
длъжен да се произнесе.
Изхождайки от
представените доказателства хронологията на производство пред административния
оржан е
следната: На 10.11.2021 г. В.Д. ***.11.2021 г. ответникът – кметът на община
Суворово е поискал от В.Д. представяне на допълнително доказателство. Това
указание е било съобщено на В.Д. на 02.12.2021 г., видно от обратната разписка.
Ако се приеме, че това указание на ответника до жалбоподателя е такова по
смисъла на чл. 30 ал. 2 от АПК, а именно за отстраняване на недостатъци в
писменото искане, в такъв случай, след като не е посочен срок за изпълнение, се
приема, че е този, който е посочен в законовата разпоредба, а именно 3-дневен
срок от съобщаването. Следователно,
доказателството, което е изискано от В.Д. е следвало да бъде представено
от него в 3-дневен срок, считано от 02.12.2021 г., т.е. най-късно до 05.12.2021
г. Въпреки непредставянето му в този срок производството не е прекратено от
административния орган и в същото време съобщението не съдържа указание,
каквото се изисква в ал. 2 на чл. 30 от АПК, а именно, че неотстраняване на
нередовността ще предизвика прекратяване на производството и постъпилия на
30.12.2021 г. отговор от В.Д. с приложени към него доказателства е приет от
административния орган.
В случай, че в уведомлението с изх. №
91-00-824 от 25.11.2021 г. се съдържаше указание по чл. 30 ал. 2 от АПК, съдът
щеше да приеме, че след изтичането на 3-дневния срок от тази разпоредба при
неизпълнение на указанието действително
са настъпили основанията за прекратяване на производството. При положение,
че предупреждение за прекратяване на
производството липсва в уведомлението за представяне на допълнително
доказателство и производството пред административния орган не е прекратено, съдът
счита, че едномесечния срок за произнасяне от страна на административния орган
е започнал да тече от 30.12.2021 г.,
тогава, когато във връзка с изисканите документи е представен отговор от
жалбоподателя В.Д. с приложени документи, входиран в община Суворово с №
91-00-907. Това означава, че кметът на община Суворово е следвало да се
произнесе до 30.01.2022г. След като не е сторил това се е формирал мълчалив
отказ, който подлежи на обжалване в едномесечен срок, считано от 31.01.2022 г.
до 28.02.2022 г., съгласно разпоредбата на чл. 149 ал. 2 от АПК. След като
жалбата е изпратена до община Суворово на 16.02.2022 г., но е получена и
входирана на 17.02.2022 г., съдът счита, че същата не е просрочена и
оспорването на мълчаливия отказ е направено в срока по чл. 149 ал. 2 от АПК.
Ако се приеме се приеме за вярна
трактовката на сроковете, дадена от ответника молба с.д. № 7785/18.05.2022 г.,, означава да се
даде възможност на административния орган да черпи права от неправомерното си
поведение, което въвежда в заблуждение гражданина, на който не е даден срок за
представяне на изисканото доказателство и производството е останало висящо, а
освен това представените по-късно доказателства са приети от административния
орган.
Следователно,
жалбата не е просрочена и обжалването е допустимо.
Разгледано
по същество, жалбата е основателна при следните съображения:
Жалбоподателят
е собственик на поземлен имот с идентификатор 02662.7.26 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на с.Баново, община Суворово по силата на нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот с №105 том І рег.№ 812 дело № 96 от
23.02.2021г. Във връзка със застрояването на имота разполага с разрешение за
строеж №32/27.08.2021г., издадено
главния архитект на община Суворово за изграждане на еднофамилна жилищна
сграда. Имотът попада в ПИ 007020 по КВС на с.Баново, за който има одобрен
подробен устройствен план – план за регулация и застрояване, одобрен със
заповед №279/28.05.2010г. на кмета на община Суворово. Видно от графичната
част, за поземлен имот 02662.7.26 е отреден урегулиран поземлен имот V-20 за
жилищно строителство в кв.7, който
според действащия ПУП-ПРЗ има лице към улица с широчина 5 м по
северозападната му граница.
В заявление с вх.
вх.№91-00-809/22.11.2021г., жалбоподателят В.В.Д. *** издаване на заповед за
преминаване и прокарване на техническа инфраструктура през поземлен имот
02662.7.35 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Баново, община
Суворово. В заявлението е цитирана точка 12 от разрешение за строеж
№32/27.08.2021г. на гл.архитект на община Суворово, според която преди
откриване на строителна площадка възложителя трябва да представи договор с
нотариална заверка на подписите за право на преминаване през ПИ 02662.7.35
съгласно разпоредбата на чл.192 от ЗУТ. В същото време в заявлението е поискано
от кмета на община Суворово да предприеме необходимите действия, предвидени в
чл.190, чл.192 и чл.193 от ЗУТ.
Към заявлението си, В.Д.
е приложил покана до П.Т.П., който е собственик на имот с идентификатор
02662.7.35, съседен на имота на жалбоподателя за сключване на договор за
учредяване на право на преминаване и право на прокарване на техническа
инфраструктура. В поканата е посочен ден, час и кантората на нотариус Н..
Административният орган с писмо изх.№ 91-00-824/25.11.2021г. е поискал от В.Д.
доказателство, че на посочената дата и час поканения П.П. не се е явил в
кантората на нотариус Н. за сключване на договор за учредяване на право на
преминаване.
В отговора си с вх.№
91-00-907/30.12.2021г. до кмета на община Суворово, жалбоподателят е уточнил,
че отрицателният факт на неявяване на П.П. не подлежи на доказване, поради
което е невъзможно и доказването на несъгласие след като такова изрично не е
било изразено. Фактът на неявяване е признат от П.П. чрез адв.П. в съдебното
заседание на 18 май 2022г., в което пълномощникът заявява, че действително П.П. е бил поканен
от В.Д. за преговори за подписване на договор, но не се е явил на посочената
дата и час.
При контрола на
законосъобразност на даден административен акт, съдът следва да преценява и
молбата на молителя, по чиято инициатива е образувано административното
производство пред съответния орган. Съдържанието на заявление
вх.№91-00-809/22.11.2021г. на В.Д. очертава предмета на административното
производство пред кмета на община Суворово /решение №5534 от 25.11.1998г. по
адм.дело №954/1998г. на Върховния административен съд, ІІ отделение, съдия
докладчик В.Т./. Изхождайки от това
правило, съдът условно е приел, че предмет
на обжалване по делото е мълчалив отказ на кмета на община Суворово
за издаване на заповед по чл.192 от ЗУТ предвид, че В.Д. *** издаване на
заповед по чл.192 от ЗУТ за право на преминаване през поземлен имот 02662.7.35
по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Баново, община Суворово.
Разпоредбите
на чл.190 от ЗУТ и чл.192 от ЗУТ уреждат два различни сервитута, които са с
различно съдържание и предпоставки. Сервитутът за временен път е за достъп до
определен имот с транспортни средства, от неограничен брой лица и е с по-широко
съдържание от този за преминаване през чужд имот, който не осигурява
транспортен достъп и е в полза единствено на ползвателя му по отношение на
имота, за достъп до който се учредява. С оглед на това, изискването на закона
за прокарване на временен път е господстващият парцел да няма лице на открита
улица – чл.190, ал.1, 2 и 3 от ЗУТ, докато за установяването на право на
преминаване е нужно да няма какъвто и да било друг подходящ начин за достъп до
него. Следователно материално-правна предпоставка за учредяване на сервитут -
правото на преминаване по чл.192 от ЗУТ е наличието на отрицателен факт -
несъществуването на друга техническа възможност за достъп до имота.
Въпросът
за наличието на друга техническа възможност за достъп до имот 02662.7.26 = УПИ
V-20 в кв.7 от ПУП-ПРЗ, одобрен с решение №9-108/21.05.2009г. на Общински съвет
гр.Суворово и изменен със заповед №279/28.05.2010г. на кмета на община
Суворово, беше изследван със съдебно-техническа експертиза с вх.№
9485/16.02.2022г., изготвена от арх.В.С.. Според вещото лице са налице други
технически решения за учредяване на право на преминаване до имот 02662.7.26
/собственост на жалбоподателя/ различни от преминаване през имот 02662.7.35 и
това са през имот 02662.7.16 и имот 02662.7.14, което е онагледено в приложение
№2 към експертизата. Имот 02662.7.16 е собственост на „Гранд 57“ ЕООД и граничи
на североизток с имота на жалбоподателя. Имот 02662.7.14 е общинска частна
собственост. Според архитект С. и двата допълнителни варианта не са
целесъобразни и икономически обосновани, тъй като преминаването през имот
02662.7.16 би обслужило само пет имота, а преминаването през имот 02662.7.14 ще
осигури достъп до четири имота, докато прокарването на път през имот 02662.7.35
ще осигури достъп до 10 имота. Освен това, прокарването на достъп през
общинския частен имот ще бъде със
значително по-голяма площ и по-голяма
дължина.
Вещото
лице подчертава, че според действащия ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед
№279/28.05.2010г. на кмета на община Суворово имот с идентификатор 02662.7.35 е
отреден за път – тупик с размери 5.00 м ширина и 114.15 м дължина, който
завършва с уширение 10.5 м/10.5 м за обслужване на имоти, съответно урегулирани
като: 02662.7.23 /урегулиран като УПИ ІІ-20/, 02662.7.24 /УПИ ІІІ-20/,
02662.7.25 /УПИ ІV-20/, 02662.7.26 /УПИ V-20/, 02662.7.27 /УПИ VІ-20/,
02662.7.28 /УПИ VІІ-20/, 02662.7.32 /УПИ Х-20/, 02662.7.33 /УПИ ІХ-20/ ,
02662.7.34 /УПИ VІІІ-20/ и 02662.7.38 /УПИ ХІV-20/. Изводът на вещото лице е,
че с предложеното преминаване през имот 02662.7.35 до имот 02662.7.26 не се
препятства начина на ползване на имот 02662.7.35, в който при огледа на място
не е установено застрояване. Вещото лице е видяло, че в имоти: 02662.7.23, 02662.7.32 и 02662.7.33 е
извършено застрояване и достъпът до тях
е осигурен през имот 02662.7.35, който не е предвиден за строителство и в него
няма разрешени строежи или съществуващи сгради. Границите на имот 02662.7.35 са
очертани на място . материализирани са с огради на имотите, в които вече има
изградени сгради, включително и имот 02662.7.26 е ограден. Вещото лице
подчертава, че според действащия ПРЗ, одобрен със заповед №279/28.05.2010г. на
кмета на община Суворово предназначението на имот 02662.7.35 е за път,
каквато функция той вече изпълнява за част от имотите, което не се оспорва и от
заинтересованата страна видно от изявленията на адв.П. в съдебното заседание на
18 май 2022г.
В жалбата и в цялото съдебно производство е видно,
че жалбоподателя и неговия процесуален представител не правят разлика между
временен път по чл.190 от ЗУТ и право на преминаване през чужд имот по чл.192
от ЗУТ и през цялото време в производството пред административния орган и пред
съда смесват двете коренно различни
понятия.
Правото на преминаване през чужд имот по чл.192
ал.2 от ЗУТ представлява пешеходен достъп, чиято ширина според Наредба
№2/29.06.2004г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните
системи на урбанизираните територии,
може да бъде от 1.5 метра до 2.5 м. Ширината на велосипедната алея може
да бъде до 3.00м. Минималната ширина на улица е 3.5м. Следователно,
конституираните като заинтересовани лица в настоящото съдено производство са
поискали право на преминаване, но с минималната
ширина на улица.
Когато не е постигнато съгласие между
собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно
икономически нецелесъобразно, правото на преминаване през чужди поземлени имоти
се учредява със заповед на кмета на общината по реда на чл.192 ал.2 от ЗУТ. С правото на преминаване
не могат да се влошават условията за застрояване на поземлените имоти, да се
препятства установеният начин на трайно ползване на поземлените имоти и да се
засягат разрешени строежи или съществуващи сгради. Цената на правото на преминаване по ал. 2 на чл.192 от ЗУТ се определя
по реда на чл.210 от
ЗУТ и се заплаща преди издаване на заповедите по ал.2 на
чл.192 от ЗУТ. Заплаща се еднократно при самото учредяване на сервитута. Заповедта по
ал. 2 на чл.192 от ЗУТ се вписват в имотния регистър по партидата на
поземления имот, който се обслужва от учреденото право на преминаване, и по
партидата на поземления имот, върху който е учредено правото на преминаване.
Следователно, при учредяване на право на преминаване /което представлява по
своята същност единствено пешеходен достъп/, собственика на обслужващия имот се
лишава от възможността в бъдеще да
ползва тази част от имота си, която е станала част от сервитута. Сервитутното
право следва имота, т.е. при промяна на собственика на обслужващия имот,
правото на преминаване през него се запазва, докато собственика на обслужвания
имот не се откаже от него.
Прокарването
на временен път по чл.190 от ЗУТ, който според нормативните изисквания е с
минимална ширина 3.5 м /чл.81 от ЗУТ/
може да бъде извършено от общината за осигуряване на транспортен достъп до
съответните имоти, когато съгласно подробен устройствен план някои урегулирани
поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да
са открити. При липса на съгласие между заинтересованите собственици на поземлени
имоти, временният път може да бъде разрешен със заповед на кмета на общината. По
възможност временният път трябва да следва новите улици по подробния устройствен план,
съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания. Временните
пътища се прокарват по такъв начин, че да не засягат заварени сгради и
постройки, както и дълготрайни декоративни дървета. Собствеността върху частите от поземлени имоти, заети за
временни пътища, се запазва. Временни пътища се използват до откриване на
новите улици съгласно подробния устройствен план, т.е. ползват се временно. Временни пътища се прокарват въз основа на писмен договор между
заинтересуваните собственици на поземлени имоти с нотариална заверка на
подписите, а при липса на съгласие - въз основа на заповед на кмета на
общината.Обезщетението за частите от поземлени имоти, използвани за
временни пътища, се определя за съответната година и се изплаща на равни
месечни вноски. Обезщетенията на правоимащите за вредите,
причинени от прокарването на временни пътища, са за сметка на собствениците на
поземлени имоти, които ще се обслужват от временните пътища.
Разпоредбата
на чл.14 ал.4 от ЗУТ въвежда задължително изискване да имат лице /изход/ към улица,
като това законово условие е изпълнено с
предвижданията на ПУП-ПРЗ на с.Баново, одобрен със заповед №279/28.05.2010г. на
кмета на община Суворово. Следователно, общината при
заявление за прокарване
на временен
път, осигуряващ достъп до имот 02662.7.26 е длъжна да разреши такъв до
изграждането на улицата, за която е предвиден имот 02662.7.35. Заповедта, с
която може да бъде
прокаран временния път трябва да отговаря на основното изискване по чл.190 от ЗУТ: улицата
да следва
трасето на проектирана улица по влязъл в сила ПУП – ПРЗ на с.Баново,
общ.Суворово. Другото изискване по
цитираната разпоредба няма да бъде засегнато, защото не са налични заварени законни сгради и постройки в имота, през който преминава
временния път и такива не са разрешени за построяване, тъй като
предназначението на имот 02662.7.35 по действащия ПУП е за улица.
От съществено значение е факта, че с одобрен ПУП-ПРЗ е предвиден
транспортен достъп до процесния имот на жалбоподателя и до още 10 имота чрез имот 026622.7.35, и до реализирането
на тупика /задънената улица/ на терена, може да бъде прокаран временен път,
който трябва да следва трасето му.
Твърдението на заинтересованата
страна П.П., че имота на жалбоподателя има още два варианта за достъп, поради
което не е нужно прокарването на такъв
чрез имот 02662.7.35 е свързано с целесъобразността, но не и със
законосъобразността на мълчаливия отказ, поради което такъв аргумент не може да бъде взет предвид от съда при формиране на крайния
правен извод относно незаконосъобразността на мълчаливия отказ.
Административният
орган е допуснал съществено процесуално нарушение, защото не е изяснил по реда на чл.30
от АПК какъв е предмета на заявлението на В.Д. – дали е поискано прокарване на
право на преминаване през чужд имот по чл.192 от ЗУТ или учредяване на временен
път по чл.190 от ЗУТ. Нарушението е съществено, защото е довело до неправилно
приложение на материалния закон и неспазване на неговата цел.
Незаконосъобразен се
явява аргументът на кмета на община Суворово, че мълчаливия отказ свързан с липсата на
доказателства за непостигнато съгласие
между собственика на обслужващия имот
02662.7.35 за сключване на договор със собственика на обслужвания имот
02662.7.26.
Обжалваният мълчалив
отказ е незаконосъобразен, защото е формиран въз основа на нередовно заявление
от В.Д., което обосновава извода за отмяната му и връщане на преписката за ново
произнасяне по заявление вх.№91-00-809/22.11.2021г. на В.Д.,*** трябва първо да
поиска от заявителя да уточни искането
си и след това да пристъпи към произнасяне с оглед на задължителните указания
по тълкуването и прилагането на закона, дадени от съда.
При основателност на
жалбата, нейният подател има право да му бъдат възстановени съдебните разноски
от бюджета на община Суворово, които представляват: 10 лева държавна такса за
разглеждане на жалбата и 900 лева адвокатско възнаграждение, чийто размер не е
оспорен от ответника.
Воден от изложеното и
на основание чл.173 ал.2 от АПК във връзка с чл.146 т.3, т.4 и т.5 от АПК,
чл.174 от АПИ и чл.143 ал.1 от АПК,
Варненският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на В.В.Д. чрез адв.И.В., мълчаливият
отказ на кмета на община Суворово по заявление вх.№91-00-809/22.11.2021г. на В.В. Д..
ИЗПРАЩА преписката
на кмета на община Суворово за ново произнасяне по заявление вх.№91-00-809/22.11.2021г.
на В.В. Д. в 7-дневен срок
от влизане на настоящото решение в сила, при
съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на
закона, дадени от съда.
ОСЪЖДА община Суворово да заплати на В.В.Д. съдебни разноски в общ размер от 910 /деветстотин и десет/ лева.
Решението може да
бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: