РЕШЕНИЕ
гр. Кюстендил, 06.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито заседание от шести декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАДЯ Г.
КАЛИН ВАСИЛЕВ-мл. съдия
Като разгледа докладваното от младши съдия Василев в. гр. д. №578/2019г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал.1,
т.3, предложение последно от ГПК.
Производството е образувано по жалба с вх. №1492/07.11.2019г. от Е.Г.М.,
ЕГН:**********,*** 32, чрез процесуалния си представител – адв. И. И., гр. **, против
разпореждане за приключване на изпълнително дело №2088 по описа за 2018г. на
Държавен съдебен изпълнител В. Таушански при Районен съд – Дупница.
Жалбоподателят
сочи, че не е съгласен с акта, с който съдебният изпълнител е прекратил
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК, поради посочено
изпълнение на задължението и събиране на разноските по отношение на длъжника А.Е.К..
Намира атакуваното разпореждане за незаконосъобразно, тъй като К. не бил
изпълнил задължението си и не бил изплатил изцяло разноските. Изтъква, че единият длъжник по изпълнителното дело – Г.О.Г.
бил заплатил задължението си в размер на 1225,69 лв. през август 2018г., а
другият – А.Е.К. бил платил 1323,06 лв. през октомври 2019г. Намира, че тази
/втората/ сума не съответства на задължението му, тъй като към разноските по
изпълнението следва да се прибави сумата 96 лв., внесена от жалбоподателката М..
Отделно се прави оплакване, че не била определена правилно следващата се лихва
по по-късно погасеното задължение. Добавя, че размерът на задълженията на
двамата длъжници по изпълнителното дело са еднакви. На тази база счита, че са
останали непогасени задължения – за лихва по задължението на А.К. и разноски в общ размер на 96 лв. – за
присъединяване, справка и запор, платени от М., и производството не е следвало
да се прекратява
Съдебният
изпълнител е изпратил съобщения до длъжниците в изпълнителното производство с
препис на жалбата относно възможността да изпратят възражение в тридневен срок.
Не са
приложени от съдебния изпълнител, съгласно чл. 436, ал. 3 от ГПК, мотиви, във връзка с
оплакванията в жалбата.
След като извърши служебна проверка по валидността и по допустимостта в обжалваната
част на акта и се запозна с доказателствата по делото и становищата на страните, съдът
намира следното:
Жалбата е подадена от лице, имащо
легитимация за предявяването й, в законоустановения срок, след внасяне на
дължимата такса, поради което съдът я намира за допустима.
От
фактическа страна съдът намери следното:
Въз основа на молба от М. с вх. номер
792/29.06.2018г. до ДСИ при Районен съд
– Дупница за образуване на изпълнително дело и изпълнителен лист от
22.05.2018г., издаден по гр. д. 258/2016г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
С последния Г.Г. и А.К. са осъдени всеки от тях да заплати на Е.М. следните
суми: по 254, 26 лв. –
дължими суми за наем по сключен договор; по 169 лв., представляващи консумативи
и по 133 лв., представляващи сбор от сторени разноски във връзка с
неизпълнението на задълженията по договора за наем, ведно със законната лихва
върху посочените суми от 26.02.2015г. /датата на подаване на исковата молба в
съда/ до окончателното изплащане. Със същия изпълнителен лист Г. и К. са
осъдени да заплатят на М. още и по 239, 51 лв. – разноски в производството пред
Районен съд – Кюстендил и по 30, 56 лв. – разноски пред въззивната инстанция.
Било образувано изпълнително дело 2088 по описа за 2018г. от ДСИ В. Таушански
при РС – Дупница. На 20.08.2018г. съдебният изпълнител е издал разпореждане, с
което е приключил изпълнителното дело по отношение на единия от длъжниците – Г.О.Г.,
тъй като същият погасил изцяло задължението си. Вдигнати са служебно и
наложените запори и възбрани по отношение на този длъжник. Разпореждането не е
било обжалвано от взискателя и е влязло в законна сила. С молба от 05.09.2019г. С. М. М. е поискал
да се присъедини към изпълнителното дело, за което представил изпълнителен лист от 13.06.2019г., издаден по
гр. д. №1919/2018г. по описа на Районен съд – Кюстендил. Видно от цитирания
изп. лист А.К. бил осъден да заплати на С. М.сумата от 914, 50 лв.,
представляваща заплатена от М. топлоенергия, ползвана от К., както
и лихви по договор за наем на недвижим имот от 08.03.2010г., ведно със законна
лихва, считано от 27.09.2018г. до окончателното изплащане и деловодни разноски
в размер на 557 лв. Съдебният изпълнител е издал
постановление на 26.09.2019г., с което на основание чл.456 ГПК е присъединил
взискателя С. М. по изпълнителното
дело за сумите, описани в изпълнителния лист. На 16.10.2019г. длъжникът А.К.
е внесъл по банковата сметка на Районен
съд – Дупница, по изп. дело 2088/2018г. по описа на ДСИ при Районен съд –
Дупница за получател Е.М. сума в размер на 1323,06 лв. На същата дата К. внесъл по
банковата сметка на Районен съд – Дупница, по изп. дело 2088/2018г. по описа на
ДСИ при Районен съд – Дупница сума в размер на 1629, 05 лв. за получател С. М.. На 16.10.2019г.
А.К. е внесъл 119,47 лв. по сметка на ДРС по цитираното изпълнително дело. На
23.10.2019г. А.К. е подал молба до ДСИ за връщане на сума в размер на 296, 05
лв. – държавна такса по чл. 53 от
тарифата за държавните такси по ГПК, доколкото е изпълнил задължението си в
срока за доброволно изпълнение. Пак на 23.10.2019г. по посочената от К. сметка за връщане на
държавна такса му е преведена сума в размер на 176, 58 лв., а в основанието е
посочено, че е „връщане на дт по чл.53“.
От
правна страна се установява следното:
Жалбата,
с която е сезиран Кюстендилският окръжен съд определя субективните и обективните предели на проверката от
настоящата съдебна инстанция по изпълнителното дело. В настоящия
случай жалбата е предявена от взискателя по изп. дело Е.М.. Оплакванията касаят
неправилно определен размер на законната лихва върху вземанията, както и че не
е изплатена от К. сума в размер на 96 лв., представляваща разноски, платени от М.
за справка, запор и присъединяване по изпълнителното дело. Както се посочи,
прекратяването на изпълнителното производство спрямо другия длъжник – Г.Г. е
влязло в сила, като необжалвано и не може да бъде разглеждано в настоящото
производство. От друга страна другият взискател по изп. дело – С. М., не е
обжалвал разпореждането за приключване на изп. дело, поради което не могат да
бъдат изследвани негови евентуално неудовлетворени вземания. Същото се изтъква,
доколкото в жалбата си Е.М. твърди, че не й е възстановена сума за
присъединяване по изпълнително дело, като част от общата претенция в размер на
96 лв. Това искане – относно такса за присъединяване, принципно е
неоснователно, тъй като изпълнителното дело е започнало по нейна молба, а
по-късно е присъединен като взискател С. М.. В тази връзка тази такса
евентуално би се дължала на С. М., но не и на Е.М.. Видно от
съобщенията, приложени по делото съдебният изпълнител неправилно е изискал от М.
заплащането на такса за присъединяване на взискателя С. М., а е следвало това съобщение да е
адресирано до него. Доколкото М. е платила тази такса в размер на 60 лв. и е
съобразила поведението си, съгласно указанията на държавния орган, то същата
има право да иска събирането й. В случая това не е в ущърб на длъжника К., тъй
като в имуществено изражение за него е без значение дали тази такса ще бъде
събрана в полза на М. или М..
Задълженията на К. спрямо М., съгласно
изп. лист от 22.05.2018г., издаден по гр.д. 258/2016г. по описа на КРС са в
размер на 556, 29 лв. главници, законна лихва върху тази сума за
периода 26.02.2015 г. до датата на погасяване на задълженията -16.10.2019г. е в
размер на 261, 74 лв. Допълнително К.
дължи и 270,07 лв. разноски, описани
в изпълнителния лист. Общата сума от
тези задължения е 1088, 10 лв. Както
е посочено в постановление на държавния съдебен а и се признава в жалбата, то
изплатената от К. сума за М. е в размер на 1323, 06 лв. Това формира извод, че
разликата от двете суми, в размер на 234, 96 лв., е послужила за
удовлетворяване на различни разноски в изпълнителното производство. Следва да
се отбележи, че в тази сума не се включва таксата по чл. 53 от Тарифата за
държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, доколкото длъжникът К. е
изпълнил задълженията си в срока за доброволно изпълнение, при което не се
дължи цитираната такса и същата веднъж внесена след това е възстановена по
посочена от него сметка. Взискателят М.
по изпълнителното производство е внесла следните такси, с включени такси превод
за банката: за образуване на изп. дело - 42 лв. и 2 лв. такса за банков превод;
налагане на запор върху банкова сметка *** К. – 20 лв. /с включена такса 2 лв.
за банков превод/; 20,9 лв. за запор върху МПС на К.; 60 лв. за присъединяване на С. М. като
взискател по изпълнителното дело срещу К.. Общата сума на платените разноски от
М., видно от приложеното изпълнително дело, е в размер на 144,9 лв. Следва да
се отбележи, че таксата за образуване на изп. дело в общ размер на 44 лв. с
такса за банковия превод е платена спрямо двама длъжника с еднакъв размер на
задълженията към взискателя. В този смисъл тази такса следва да бъде събрана от
К. в половин размер – 22 лв. По този начин дължимата от К. обща сума на
разноските, платени от М., възлиза на 122, 90 лв., включително таксите за
банков превод. Както се посочи по-горе събраната от К. сума за разноски, извън
тези за главници по различните задължения и лихви, е 234, 96 лв. доколкото няма
оплакване да не е събрана поискана сума за адвокатско възнаграждение по
изпълнителното дело, то настоящият състав на КОС намира, че не са останали
несъбрани от длъжника К. суми, касаещи разноски направени от М. за събиране на
дължими от К. суми по изпълнителното дело. Нещо повече – внесената от К. обща
сума от 1323,06 лв. е достатъчна и за удовлетворяване на вземане, произтичащо
от законната лихва върху цитираните по изпълнителния лист суми, натрупвано до
датата на погасяване на задължението.
Въз основа на изложеното съдът ще
остави жалбата на Е.Г.М. без уважение като неоснователна.
По
обжалваемостта:
Настоящият акт попада в хипотезата на
чл.437, ал.4, изр. второ от ГПК, поради което не подлежи на обжалване.
Въз основа на изложеното, настоящият състав на
Кюстендилския окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба
с вх. №1492/07.11.2019г. от Е.Г.М.,
ЕГН:**********,*** 32, против разпореждане за приключване на изпълнително дело
№2088 по описа за 2018г. на държавен съдебен изпълнител В. Таушански при
Районен съд – Дупница.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.