№ 1027
гр. Варна, 18.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на осемнадесети юли
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Търговско дело №
20233100900376 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Г. Т. Д., ЕГН
********** от гр. Д., в която е отправено искане за освобождаване от
заплащането на държавна такса за водене на делото. Искането е обосновано с
липса на средства и влошеното здравословно състояние на ищеца. С
уточняваща молба е представена декларация по чл.83, ал.2 ГПК, в която
ищецът декларира, че има месечен доход от болнични в размер на 500 лева.
Съдът, след като се запозна с изложените обстоятелства, представените
доказателства и служебно изисканите доказателства, намира следното:
Съгласно чл.83, ал.2 от ГПК такси и разноски по производството не се
внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно
средства да ги заплатят. Целта на разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК е да се даде
възможност за защита на лични и имуществени права на лица, материалното
положение на които не позволява да поемат изцяло или частично разходите
на съдебното производство. Преценката на материалното състояние на лицето
се извършва, като се вземат предвид неговите доходи, доходите на членовете
на семейството му, имуществото, здравословното състояние, трудовата
заетост, възрастта, както и други обстоятелства, които са от значение за
преценката средствата, с които разполага лицето дали да достатъчни, за да
заплати таксите по делото. Постоянната практика на ВКС се придържа към
разбирането, че съдът е длъжен да направи цялостно изследване на
предпоставките за освобождаване от държавна такса, в резултат на което да
се прецени доколко материалното състояние на ищеца, съпоставено с
дължимата държавна такса по делото му позволява заплащането на същата.
В разглеждания случай от представените с исковата молба и
уточняващите молби доказателства и декларация, както и от изисканите по
служебен път справки от АВ, НОИ, НАП и Сектор ПП при ОД на МВР, е
видно, че еднократното заплащане на държавната такса по делото се явява
непосилен разход за страната.
1
По изложените съображения съдът намира, че не е във възможностите
на ищеца да заплати дължимата държавна такса, а именно сумата от 8168.17
лева, поради което същият следва да бъде освободен от задължението за
заплащане, както и разноски за производството на основание чл.83, ал.2 от
ГПК.
Мотивиран от изложеното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл.83, ал.2 от ГПК Г. Т. Д., ЕГН
********** от гр. Д., от задължението му за заплащане на държавна такса и
разноски за производството по т.д. № 376/2023 г. по описа на ВОС, ТО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2