РЕШЕНИЕ
№_______________
гр. Брезник 13.10.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Брезник
гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и първи септември две
хиляди и седемнадесета година в състав:
Районен
съдия: РОМАН НИКОЛОВ
при секретаря МАРИЯНА ГИГОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 304 по описа за 2016 година за да се произнесе взе предвид следното:
По изложените в исковата молба обстоятелства Л.Я.М.
***, с ЕГН: **********, моли съда да постанови решение, с което да осъди „ФАРМ ДЕЛТА“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. Конска, общ. Брезник,
представлявано от Управителя Д. Г. К., да й заплати
сумата 22141 лв. (двадесет и две хиляди сто четиридесет и един лева),
представляваща дължимо обезщетение за противоправно
лишаване от правото й на ползване на собствения й недвижим имот представляващ
Нива с площ от 6.801 дка, № 055035, находяща се в
местността „У поле“, в землището на
с. Конска, общ. Брезник, през стопанските 2010/2011 год., 2013/2014 год. и
2014/2015 години, както следва: за стопанската 2010/2011 г.
– сумата от 2676 лв., за стопанската 2013/2014 г. –
сумата от 8258.60 лв. и за стопанската 2014/2015 г. –
сумата от 11206.40 лв.
Ответното дружество, чрез процесуалния си представител – адв. Д. Х. *** е оспорило предявеният иск.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда
на чл. 235 ГПК, приема за установено и доказано следното:
Както с
отговора на исковата молба, така и в последствие ответното дружество чрез
процесуалния си представител, е изразило становище за процесуална недопустимост
на исковата претенция в частта касаеща стопанската
2010/2011 г. поради изтекла погасителна давност. Съгласно общото правило на чл. 114, ал. 1 ЗЗД началния момент на давностния срок е този, в който вземането е станало
изискуемо. Общото правило е, че не могат да се скъсяват или удължават
установените давностни срокове по съглашение между
страните, нито да се прави отказ от давност преди тя да е изтекла /чл. 113 ЗЗД/. Казаното се отнася и до
началния момент, от който започва да тече давностния
срок – не може да се установява различен от законово определения. Изключенията
трябва да бъдат изрично нормативно уредени, както е например при чл. 197 ЗЗД – погасителната давност може да
бъде продължена или съкратена със съгласие на страните относно исковете поради
недостатъци на продадена или доставена вещ. Хипотезите, в които давност не тече
или се прекъсва, са също регламентирани от законодателя.
Както се
установява от изложеното в исковата молба и приложените към нея документи
предмет на делото е искане за присъждане на обезщетение
за противоправно лишаване от право на ползване на
собствен недвижим имот за стопанската 2010/2011 г., която приключва на 30.09.2011
г., а исковата молба е постъпила в деловодството на съда на
22.11.2016 г. т.е. след като е изтекъл 5-годишния давностен
срок по чл. 110 ЗЗД считано от деня, в
който вземането е станало изискуемо, т. е. от деня на приключване на
стопанската година – чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
При така установената
фактическа обстановка и като взе предвид датите на подаване на исковата молба и
края на стопанската година за която се иска обезщетение настоящият състав на
съда счита, че делото следва да бъде прекратено в тази му част, поради
недопустимост на иска.
Предявеният иск е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД .
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, извън случаите по чл. 55-58 всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Следователно, фактическият състав на неоснователното обогатяване, визиран в чл. 59 от ЗЗД, изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: имуществено разместване между ищеца и ответника, в резултат на което ответникът да се е обогатил за сметка на ищеца, връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, липса на основание за имущественото разместване. Искът по чл. 59 от ЗЗД има субсидиарен характер. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗЗД предвижда, че правото да се иска връщане на даденото без правно основание възниква за обеднелия само тогава, когато няма друг иск, с който същият може да се защити.
Неоснователното обогатяване като правен институт почива на принципа на справедливостта, който изисква всяко едно имуществено разместване да е правно оправдано. В хипотезата на чл. 59 от ЗЗД, обогатяването и обедняването се извършват по косвен път и задължението, което възниква от това правоотношение е за възстановяване на стойност.
С оглед
гореизложеното съдът приема, че в случая няма друг иск, с който ищецът може да
се защити, освен с предявения иск по чл. 59 от ЗЗД. Следва да се отбележи, че в случая не е предявен иск за арендно плащане, тъй като безспорно между страните не е
имало сключен договор за аренда. В Постановление № 1/28.05.1979 г. по гр.д. №
1/79 г. на Пленума на ВС, е посочено, че искът по чл.
59, ал. 1 от ЗЗД е поставен на разположение на неоснователно обеднелия във
всички случаи, когато той не може да се защити нито с исковете по чл.
55, ал. 1 от ЗЗД, нито въобще с друг иск. По този начин се осуетява чрез
законна норма всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в
друго, макар да не съществува конкретно уредена възможност в други текстове на
закона.
В случая, претендираните
обезщетения са за вреди, представляващи пропуснати ползи от неполучен добив от земеделска
продукция от процесния
имот. Пропуснатата полза е налице, ако има неосъществено увеличение на
имуществото на пострадалото лице, което е щяло да настъпи със сигурност и това
увеличение непременно е щяло да се осъществи, ако не е било противоправното
поведение на ответниците. За ищеца ще е налице
правото да получи обезщетение, ако докаже, че със сигурност е щял да произведе земеделска
продукция през селскостопанските години, 2013-2014 и 2014-2015 и да получи печалба
от нея в твърдените количества и на твърдяната стойност. Сигурността, че ищецът
е щял да придобие описаната от него реколта, следва да се извлече от конкретните му действия, като например такива
по подготовка на площите, евентуално придобиване на семена, осигуряване на
техника. В случая не се установява извършване на такива действия, а и не се
твърди наличието им. Само твърдението на ищеца, че е имал намерение да
обработва имотите, не е достатъчно условие за уважаване на иска.
На
следващо място от писмените доказателства по делото, представени от Община
Брезник и от ОСЗ, е видно че за стопанските 2013-2014 г., 2014-2015 г. процесния имот представлява „бяло петно“, което е получено
от ответното дружество по силата на служебно разпределение, по сключено
споразумение на основание чл. 37в от ЗСПЗЗ, като ползвателя определен от това
споразумение, а именно ответното дружество е внесло определените суми за
ползването на този имот, получен по разпределение. Тези суми, видно от
представените от Община Брезник писмени доказателства, са внесени в указаните
срокове, по специална сметка на Община Брезник на името на ищцата, която би
могла да получи постъпилите от ползвателите суми.
След
като по делото не е установена твърдяната от ищеца вреда, изразяваща се в
пропуснати ползи, предвид недоказването на намерението му да добива реколта от
земеделска продукция, вкл. и с оглед спецификите относно начина на подготовка
на земята за отглеждането й, то следва изводът, че исковите претенции са
неоснователни. Следва и да се отбележи, че наличието на пропусната полза се предпоставя от съществуването на сигурност за увеличение на
имуществото на кредитора, която не се предполага. В същия смисъл е и решение № 35 от 22.08.2014
г. на ВКС по т. д. № 1916/2013 г.,
както и приетото в ТР № 3/12.12.2012 г.
С оглед този изход на процеса, ответникът има право да му бъдат присъдени направените разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
От представените списък на разноските по чл. 80 от ГПК и доказателства за реално сторени разноски е видно, че ответното дружество е направило такива в общ размер на 350 лева, представляващи договорено и заплатено възнаграждение на адвокат.
По изложените съображения районният съд,
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по предявения от Л.Я.М. ***, с ЕГН: ********** иск в частта му срещу „ФАРМ ДЕЛТА“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Конска, общ. Брезник, представлявано от Управителя Д. Г. К., да й заплати сумата 2676 лв. (две хиляди шестстотин седемдесет и шест лева), представляваща дължимо обезщетение за противоправно лишаване от правото й на ползване на собствения й недвижим имот представляващ Нива с площ от 6.801 дка, № 055035, находяща се в местността „У поле“, в землището на с. Конска, общ. Брезник, през стопанската 2010/2011 год. ПОРАДИ НЕДОПУСТИМОСТ на иска в тази му част ВСЛЕДСТВИЕ ИЗТЕКЛА ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.Я.М. ***, с ЕГН: ********** иск срещу „ФАРМ ДЕЛТА“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Конска, общ. Брезник, представлявано от Управителя Д. Г. К., да й заплати сумата 19465 лв. (деветнадесет хиляди четиристотин шестдесет и пет лева), представляваща дължимо обезщетение за противоправно лишаване от правото й на ползване на собствения й недвижим имот представляващ Нива с площ от 6.801 дка, № 055035, находяща се в местността „У поле“, в землището на с. Конска, общ. Брезник, през стопанските 2013/2014 год. и 2014/2015 години, както следва: за стопанската 2013/2014 г. – сумата от 8258.60 лв. (осем хиляди двеста петдесет и осем лева и шестдесет стотинки) и за стопанската 2014/2015 г. – сумата от 11206.40 лв. (единадесет хиляди двеста и шест лева и четиридесет стотинки) като НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Л.Я.М. ***, с ЕГН: ********** да заплати на „ФАРМ ДЕЛТА“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Конска, общ. Брезник, представлявано от Управителя Д. Г. К. сумата от 350 лв. (триста и петдесет лева) направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник, в
четиринадесет дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено
с мотивите.