Решение по дело №305/2023 на Районен съд - Нови пазар

Номер на акта: 197
Дата: 27 юли 2023 г.
Съдия: Галина Николова
Дело: 20233620100305
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 197
гр. Нови пазар, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Галина Н.
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Галина Н. Гражданско дело №
20233620100305 по описа за 2023 година
Производството по делото е по предявени по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от
ГПК искове.
Предявена е искова молба от „Стик Кредит“ АД гр. Ш., съдържаща обективно
съединени искове с правно основание по чл.415, ал.1 от ГПК за установяване
съществуването на вземането по издадена заповед по ч.гр.д. № **/**г. на *РС срещу
ответника С. Ю. М.. Исковете са с правна квалификация, както следва: иск по чл.415 от ГПК
във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 500лв. главница; иск по
чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД за сумата от 121,38лв. договорна
лихва за периода от *** г.до ***г. и иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл.
86 от ЗЗД за сумата от 98,48 лв. мораторна лихва за забава за периода от *** г. до *** г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
*** г до окончателното плащане.
Исковете са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване, съгл.
чл. 210, ал. 1 ГПК.
Ищецът твърди, че с договор за потребителски кредит № **/*** г. между него, като
кредитодател и ответника, като кредитополучател, за сумата от 500лв. със срок на
погасяване от 12 месеца при ГЛП от 36,00 %. Кредитополучателят бил запознат с ОУ към
договорите за потребителски кредит. Съгласно издаден РКО на ответника е платена
договорената сума. Твърди, че ответника не е платил нито една от договорените суми,
съгласно погасителния план. Съгласно чл. 19 от договора, ако потребителят е в забава с
1
повече от 1 вноска, дължи цялата сума по договора и той става предсрочно изискуем.
Ищецът сочи, че ответника не е изплатил задълженията си по договора. Ищецът сочи, че
освен главницата от 500 лв.- главница; 121,38лв. договорна лихва за периода от *** г.до
***г.; 98,48 лв. мораторна лихва за забава за периода от *** г. до *** г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда – *** г.

От назначения на ответника особен представител е постъпил писмен отговор, с който
не оспорва съществуването на договорното правоотношение между страните, относно
предоставения кредит от 500лв. Не оспорва претенцията за главница от 500лв. Относно
претенциите за договорна и мораторна лихва, сочи, че същите са неоснователни.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно
установено от фактическа и правна страна следното:
По приложеното ч. гр. д. № **/**г. на *РС, по което е издадена заповед за
изпълнение № **/** г. срещу ответника за сумите от 500 лв.- главница; 121,38 лв. -
договорна лихва за периода от *** г.до ***г.; 98,48 лв. -мораторна лихва за забава за периода
от *** г. до *** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – *** г. до окончателното плащане. Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника на основание чл.47, ал.5 от ГПК, с оглед на което на основание чл.415, ал.1, т.2
от ГПК е указано на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си по
заповедта за изпълнение срещу посочения длъжник в едномесечен срок от съобщението,
като довнесе и дължимата държавна такса.

От представените по настоящето дело доказателства се установява, че ответника по
делото е сключил с представител на ищцовото дружество „Стик кредит“ АД договор за
потребителски кредит № **/*** г. По силата на този договор на ответника е предоставен
кредит в размер на 500лв., който той да погасява за срок от 12 месеца по 92,24лв., видно от
погасителния план към договора.
Съгласно договора, годишния процент на разходите е 51,34%. Посочената в
погасителния план общо дължима месечна сума включва и заплащането на неустойка,
дължима при хипотезата на чл. 23, т. 2 от общите условия към договора и формира крайна
месечно дължима сума в размер на 92,24 лв.

Съдът намира, че преди да прецени дали поради неизпълнение на договорните
задължения от страна на ответника, претендираните от ищеца суми се дължат, така както са
присъдени по заповедта за изпълнение, то следва да се извърши преценка дали договорът за
потребителски кредит отговаря на изискванията на Закона за потребителския кредит (ЗПК),
както и на разпоредбите на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), приложими съгл. чл.
2
24 ЗПК. Това следва от разпоредбата на чл. 7, ал.3 ГПК, вменяваща на съда служебното
извършване на преценка за наличието на неравноправни клаузи в договорите с
потребителите.
Сключеният между страните договор за потребителски кредит, отговаря на
критериите на чл. 9 ЗПК, а от своя страна ищецът притежава качествата на кредитор по
смисъла на чл. 9, ал.4 ЗПК, който е сключил договора с физическо лице, което по см.на §13,
т. 1 от ДР към ЗЗП е потребител.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието
„неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни.
Съдът намира, че договорът съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143
ЗПК, които се изразяват в следното:
На първо място самият договор за потребителски кредит е бланков и не съдържа
конкретни условия относно предоставянето на кредита и условията за неговото погасяване.
Единственото конкретно условие в него е посочването на размера на кредита, съгл. чл. 1, в
размер на 500 лв. Всички условия относно договора за кредит са посочени в Приложение №
1 към договора, което съгл. чл. 2 е неразделна част от него.
Приложение № 1 към договора, от делото обаче не съдържа всички изискуеми
елементи от съдържанието на договора за потребителски кредит, съгл. чл. 11, ал.1, т. 7 и т.
9а, относно общия размер на кредита и условията за усвояването му и методиката за
изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а.
На следващо място, погасителния план съдържа невярна информация относно
задължителното съдържание по т. 9 и т. 10 от чл. 11, ал.1 ЗПК, относно лихвения процент по
кредита, както и относно годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите (ГПР)
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Съгласно ПМС № 426 на МС от 18.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения е определен
годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на
основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1
юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Предвид на това, че ОЛП на БНБ към
3
момента на сключване на договора е бил 0, 00 % и до настоящия момент е в същия процент,
то нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК означава, че ГПР не може да е повече от 50%.
Съдът намира, че в съдържанието на договора е налице несъответствие, изразяващо
се в надвишаване на ГПР, като е посочен такъв в размер на 51,34%.
Видно от текста на чл.23, ал. 2 от ОУ, договорена е гаранция за обезпечение чрез вещ
на ликвидна стойност за съхранение при кредитора до изтичане срока на договора. В
погасителния план към договора обаче са начислени суми за неустойка. От своя страна и
съгласно чл. 32 от ОУ към договора, се предвижда заплащането на неустойка в размер на 1
лв.на ден, при забава в заплащането на погасителната вноска по получения заем. Посочената
в погасителния план неустойка е в размер надвишаващ значително установения в чл. 32 ОУ
размер.
Начислената в Приложение №1 към договора неустойка формира общ размер на
погасителната вноска, наред с тази за главница и лихва в размер от 92,24 лв.
Чрез използване на кредитен калкулатор, достъпен на интернет адрес
https://www.calculator.bg/1/barzi_krediti.html#imgl се установява, че годишния лихвен
процент при плащане на всички посочени суми, при плащане на месечна погасителна
вноска от 92,24 лв. при размер на кредита от 500лв. и неговото погасяване на 12 месечни
вноски е в размер на 180 %, а Годишния процент на разходите (ГПР): 435,02%. Това води до
обща стойност на дължимото по договора за кредит в размер на 1106,88 лева, при което
оскъпяването за срока на кредита е 121.38%. Този размер на ГПР многократно надвишава
допустимия по закон ГПР, посочен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, и не отговаря на посоченото в чл.
10 от договора, че същия е в размер на 51,34 %. Всъщност дори и началния посочен в
договора размер на ГПР надвишава законовоопределения максимален размер и е над
допустимия максимум.
От това, съдът приема, че клаузата относно действителния ГПР е недействителна, а
доколкото същия надвишава максимално допустимия размер от 50%, същата е и нищожна
по смисъла на чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Това надвишаване на тези разходи е било предвидено от самия заемодател и е в
негова полза, а самото увеличение на ГПР нарушава правата на потребителя, като води до
значително неравенство на престациите по договора за заем. Посочването в договора за заем
на по-нисък от действителния ГПР, макар и над допустимия от закона максимум,
представлява невярна и следователно измамна информация относно общите разходи по
заема, и е проява на нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6,
параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО /Директива за нелоялните търговски практики/, тъй
като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на
договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в
противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер
на сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла на член 4,
параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.
4


Във връзка с гореизложеното и по предявените искове, въз основа на
установените по делото факти и приетото относно наличието на неравноправни клаузи
в договора за потребителски кредит, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл. 146, ал.1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен
ако са уговорени индивидуално. Посочените в договора клаузи, не са уговорени
индивидуално и като такива са нищожни, поради което и не подлежат на изпълнение. Това
от своя страна, не води до цялостна нищожност на договора на основание чл. 146, ал. 5 ЗЗП,
който би могъл да се прилага и без тях.
Съдът приема, че договорът за потребителски кредит може да бъде изпълняван от
страните по него и без установените неравноправни и с това нищожни клаузи, относно ГПР
и установената в погасителния план лихва, в смисъл на договорна лихва.

По иска по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД за
сумата от 500лв. главница.
Заявителят твърди, че ответникът е в пълно неизпълнение задълженията си по
договора, поради което и след изтичането на неговия срок, същия е поискал издаването на
заповед за изпълнение.
Съдът приема, че договорното правоотношение между ищеца и ответника е
действително възникнало досежно посоченото в него относно предоставянето на
потребителски кредит от ищеца под формата на заем, на ответника за сумата от 500 лв.
Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне.
Съгласно чл. 3 от договора, който сочи, че потребителят се задължава да върне заема,
заедно с дължимата лихва в сроковете и при условията на сключения договор, съгласно
посоченото в Приложение № 1 към него.
От установените факти съдът приема, че ищецът е изпълнил своите задължения
съгласно изискванията на закона и на сключения с ответника договор, като му е
предоставил в заем паричната сума от 500лв.
От своя страна ответникът, на когото е разпределена доказателствената тежест за
доказване на изпълнението на задълженията по договора, не представя доказателства за
направени плащания на суми по договора.
5
От това съдът приема, че ответникът не е изпълнил своите задължения по закон, съгл.
чл. 9, ал.1 ЗПК и по чл. 3 от договора и претендираната от заявителя сума за главница в
размер на 500 лв., присъдена по издадената от съда заповед за изпълнение, съществува и се
дължи от ответника, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – *** г до окончателното плащане.

По иска по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД за сумата
от 121,38лв. договорна лихва за периода от *** г.до ***г.
Задължението на ответника е парично и на основание чл. 86 ЗЗД, при неизпълнение
на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня
на забавата.
Съгласно договора е уговорено заплащането на договорна лихва в непосочен в
договора размер и текст, препращащ към схема за плащания към договора.
Ищецът претендира договорна лихва в размер на 121,38 лв.
Съдът приема, че тази претенция се основава на неравноправна клауза и като такъв
следва да бъде отхвърлен.

По иска по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД за сумата
от 98,48 лв. мораторна лихва за забава за периода от *** г. до *** г.
Претендираната от ищеца мораторна лихва е за период, следващ крайния срок на
договора, т.е след неговото пълно падежиране.
Съгласно чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Съдът намира, че искът за посочената сума е основателен и доказан и следва да се
уважи, като се признае съществуването на вземането за нея, съгласно издадената заповед за
изпълнение.

Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно разноските в исковото производство.
Ищецът претендира направените по настоящето дело разноски, както и тези по
заповедното производство. По исковото производство ищецът е заплатил дължимите
разноски в общ размер на 2733 лв., от които 125 лв. за държавна такса, 1200 лв. за
адвокатски хонорар, общо 8 лв. банкови такси, 400 лева депозит за назначаване на особен
представител на ответника и 800 лв. за допълнително определен депозит за особен
представител, 200 лева депозит за изготвяне на експертиза.
Ищецът е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Ответницата се представлява от назначен особен представител на разноски на ищеца.
6
Относно разноските по чл. 78 ГПК. Претенциите на ищеца за разноски са частично
основателни, пропорционално на уважената част от исковите претенции, съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК. От предявените искове в общ размер на 719,86 лв.,
уважени са тези в общ размер на 598,48 лв.
Пропорционално на уважените от съда искове и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца за разноски по исковото
производство сумата от 2268,39лв., като за разликата над този размер до поисканите 2733
лв. следва да се отхвърли.

Относно разноските в заповедното производство.
Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът по исковото производство следва да се
произнесе и по искането за разноски, направени по заповедното производство.
Съгласно издадената заповед № **/*** г., присъдените вземания са в общ размер от
719,86 лв. и за тях са присъдени разноски за ДТ от 25 лв. и за адвокатско възнаграждение от
300 лв.
Съразмерно уважените искове от направените по заповедното дело разноски, следва
да се присъдят такива за държавна такса от 20,78лв. и да се отхвърли за разликата до
платените 25лв., а за адвокатски хонорар следва да се присъдят само 249,42 лв. и да се
отхвърли за разликата на платените 300 лв. отхвърлянето следва да е за сумата от 4,22 лв. за
държавна такса и за 50,58 лв. за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК
вр. 79, ал.1 от ЗЗД, спрямо С. Ю. М. с ЕГН ********** от гр. Н., обл. Ш., ул. ***, че
вземането на „СТИК - КРЕДИТ” АД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление – гр.
Ш., пл. ***, представлявано от *** С. Н. Т. за сумата от 500 лв. (петстотин лева) главница,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението – *** г. до окончателното й
изплащане, присъдена по Заповед за изпълнение № **/** г. по ч.гр.д. № **/**г. на *РС на
основание договор за потребителски кредит № **/*** г., СЪЩЕСТВУВА.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК
вр. 86, ал.1 от ЗЗД, спрямо С. Ю. М. с ЕГН ********** от гр. Н., обл. Ш., ул. ***, че
вземането на „СТИК - КРЕДИТ” АД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление – гр.
Ш., пл. ***, представлявано от *** С. Н. Т. за сумата от 98,48 лв. мораторна лихва за забава
за периода от *** г. до *** г., присъдена по Заповед за изпълнение № **/** г. по ч.гр.д. №
**/**г. на *РС на основание договор за потребителски кредит № **/*** г., СЪЩЕСТВУВА.
7
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. 86 от ЗЗД, на „СТИК -
КРЕДИТ” АД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление – гр. Ш., пл. ***,
представлявано от *** С. Н. Т. срещу С. Ю. М. с ЕГН ********** от гр. Н., обл. Ш., ул. ***,
за установяване на съществуването на вземането за сумата от 121,38 лв. договорна лихва за
периода от *** г. до ***г., която е присъдена по присъдена по Заповед за изпълнение №
**/** г. по ч.гр.д. № **/**г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК С. Ю. М. с ЕГН ********** от гр. Н.,
обл. Ш., ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „СТИК - КРЕДИТ” АД, ЕИК: ******, със седалище и
адрес на управление – гр. Ш., пл. ***, представлявано от *** С. Н. Т. направените по
делото разноски в размер на 2268,39лв. (две хиляди двеста шестдесет и осем лева и тридесет
и девет ст.), като отхвърля искането за разликата до 2733 лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС С. Ю. М. с ЕГН ********** от гр. Н., обл. Ш., ул.
***, ДА ЗАПЛАТИ на „СТИК - КРЕДИТ” АД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление – гр. Ш., пл. ***, представлявано от *** С. Н. Т. сумата от 20,78лв. (двадесет
лева седемдесет и осем ст.) и за адвокатско възнаграждение в размер на 249,42 лв.(двеста
четиридесет и девет лева и четиридесет и две ст.), като отхвърля за сумата от 4,22 лв. за
държавна такса и за 50,58 лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл. 7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д. № **/** г.
на *РС.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
8