Р Е Ш Е Н
И Е №419
25.06.2021г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд Хасково в публичното заседание
на дванадесет и пети юни две хиляди и двадесет и първа година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№510 по
описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл.46а,
ал.6 от Закона за чужденците в Република България.
Образувано е по жалба от М.С., роден
на ***г., гражданин на А., против Заповед №351з-303/26.04.2021г. на Началника РУ
Свиленград за краткосрочно настаняване в обособено за тази цел звено на
Специален дом за временно настаняване на чужденци – Любимец, към Дирекция
Миграция за срок от 30 календарни дни. В жалбата се твърди, че М.С. е
непридружено дете по смисъла на пар.2, т.1 от ДР на
ППЗЧРБ и е приндутилно настанен в СДВНЧ Любимец на
26.04.2021г. с процесната заповед, която счита за
незаконосъобразна. Заповедта противоречала на императивна материална разпоредба
на чл.44, ал.9, пр.3 от ЗЧРБ, съгласно която била въведена изрична забрана за
принудително настаняване на малолетни и непълнолетни чужденци. Жалбоподателя не
бил придружен непълнолетен и твърдението в заповедта не отговаряло на обективните
факти и обстоятелства. В действителност той нямал никаква пряка или съребрена
роднинска връзка с лицето М.С.. Последният не се явявал от категорията лица,
които били отговорни за непълнолетния по силата на обичая, както изисквала
разпоредбата на пар.2, т.3 от ДР на ППЗЧРБ, а бил
вписан напълно произволно в оспорения акт. При проведен разпит в ареста
жалбоподателя заявил изрично, че е непридружено дете. Така органът бил длъжен
да приложи процедурата, предвидена в чл.63к и сл. от ППЗЧРБ, което не било
сторено и жалбоподателят бил задържан в СДНВЧ в нарушение на забраната по
чл.44, ал.9, пр.3 от ЗЧРБ. Така наложената мярка била нищожна, респ.
незаконосъобразна, като с нея се заобикалял закона и наложена забрана, за да се
избегне предприемане на допълнителни действия по изпълнение на процедурата по
предаване на жалбоподателя на органите за закрила на детето. Не били изпълнени
императивните изисквания на закона, установени с чл.7а от ЗЧРБ и чл.15, ал.8 от
Закона за закрила на детето. С това било съществено нарушено правото на защита
на жалбоподателя и той се явявал дете в риск по смисъла на пар.1,
т.11, б.А от ДР на ЗЗДетето и не бил в състояние сам
да организира защита си по време на имиграционните производство във връзка с
незаконното му пребиваване в Република България. Административният орган не бил
изследвал и не бил съобразил всички факти и обстоятелства от значение за
случая, поради което оспореният акт бил незаконосъобразен. Иска се отмяна на
оспорената Заповед
№351з-303/26.04.2021г. на Началника РУ Свиленград, ОД МВР Хасково, като незаконосъобразна.
Ответникът - Началник РУ
Свиленград, ОД МВР Хасково, не оспорва поставянето под карантина на
жалбоподателя и счита искането за възстановяване срока на обжалване на оспорения акт за
основателно. Сочи, че идентификацията, установяването на самоличността, както и
основанието на което е определен придружителя на непълнолетния, извършени в РУ
Свиленград, били въз основа на заявени от непълнолетния и придружаващия го
данни в присъствието на преводач.
Дирекция Социално подпомагане Свиленград
не вземат становище относно обжалваната заповед.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Справка рег.№351р-10985/27.04.2021г.,
изготвена от Началник РУ Свиленград, ОД МВР Хасково, на 25.04.2021г. след
получена оперативна информация в частен имот в с.Г. Д., общ.Л., са задържани
лица, между които жалбоподателя – т.11. За тях е установено, че са преминали
незаконно държавната граница от РГърция за РБългария. При даваните от лицата обяснения било установено
чрез преводач самоличността на жалбоподателя, както и че бил роден на ***г. в А
. Поради тези установени факти били образувани бързи производства за извършено
престъпление по чл.279, ал.1 от НК – по отношение на жалбоподателя БП
№126/26.04.2021г. Издадена била заповед за задържане от 25.04.2021г. - за срок
от 24ч. на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, съставена е разписка за приети
вещи и пари от задържания жалбоподател, както и декларация, че не желае
адвокатска защита и няма здравословни проблеми. С Протокол от 25.04.2021г. е
извършен личен обиск на задържания жалбоподател.
С оспорената Заповед рег.№ Заповед
№351з-303/26.04.2021г. Началник РУ Свиленград, ОД МВР Хасково, е заповядал на основание
чл.44, ал.13 от ЗЧРБ краткосрочно
настаняване в обособено за тази цел звено на Специален дом за временно
настаняване на чужденци – Любимец, към Дирекция Миграция за срок от 30
календарни дни на лицето М. С., роден на ***г. в А., придружаващ непълнолетното
лице М.С.. На основание посочената заповед на 27.04.2021г. е съставен
Приемно-предавателен протокол от 27.04.2021г. на лицата М. С. и М.С. – за
настаняване в СДНВЧ и отразяване в регистъра.
Съгласно представената по делото Заповед
№272з-1660/04.08.2017г. на Директор ОД МВР Хасково началниците на РУ при ОД МВР
Хасково са оправомощени да налагат ПАМ по чл.39а,
ал.1, т.2 от ЗЧРБ и да издават заповеди по чл.44, ал.5, ал.6, ал.9, ал.10 и
ал.13 от ЗЧРБ.
С постъпило по делото писмо от Началник на
отдел СДНВЧ Любимец съдът е уведомен, че М. С. е приведен в СДНВЧ и е бил
карантиниран на 27.04.2021г. до 11.05.2021г., като при проведена беседа на
11.05.2021г. лицето заявява, че няма роднинска връзка с придружителя, поради
което и незабавно се уведомява ДСП Свиленград; на 12.05.2021г. след среща с
представител на БХК е подадена от жалбоподателя молба за международна закрила
като непълнолетно непридружено лице.
При така установената фактическа обстановка, като
взе предвид и разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът извърши преценка за
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК, като направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на
оспорения акт, за която е налице пряк и непосредствен интерес от обжалването.
По отношение спазване срока за обжалване - срока по
чл.149, ал.1 от АПК, съдът е счел, че искането за възстановяване е основателно,
като го е уважил. Жалбата отговаря на изискванията за форма и реквизити по
чл.150 и чл.151 от АПК, като не се установяват пречки за разглеждането ѝ,
посочени в нормата на чл.159 от АПК.
При тези съображения съдът приема, че подадената
жалба следва да бъде разгледана по същество.
По същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.44, ал.6 във вр. с ал.1 от ЗЧРБ принудителното настаняване на чужденеца
в специален дом за временно настаняване на чужденци се разпорежда от директорите на
регионалните дирекции Гранична полиция на МВР или от оправомощени
от тях длъжностни лица. С оглед представената Заповед №272з-1660/04.08.2017г.
на Директор ОД МВР Хасково, съдът счита, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, разполагащ с материална
и териториална компетентност, както и че Началник РУ Свиленград е издал
заповедта съобразно
предоставените му правомощия.
При издаване на заповедта е спазена формата по
чл.59, ал.1 от АПК. Заповедта съдържа и задължителните реквизити по чл.59,
ал.2, т.1-8 от АПК, посочени са релевантните обстоятелства, съставляващи
фактическите основания за издаването ѝ.
Но съдът установи, че при издаване на оспорения
административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Производството е започнало съгласно чл.24, ал.1, пр.1 от АПК служебно
и на основание издадено мотивирано предложение, отправено до компетентния
административен орган, но при условията на чл.35 от АПК не са изяснени фактите
и обстоятелствата, от значение за случая, както и обясненията на
заинтересования, а доказателствата не са преценени от административния орган по
реда на чл.36, ал.3 от АПК. В приложената преписка липсват доказателства за
основанието, на което е определен М. С. за придружаващ непълнолетния М.С. – в
представените справка, заповед за задържане, разписки и декларация няма
материализирано изявление от никой от двамата, че те се намират в роднинска
връзка. В случая следва да се има предвид и становището от СДНВЧ, изпратено в
изпълнение указанията на съда, от което се установя, че едва при проведена
беседа след края на периода на карантината, в която е бил поставен
непълнолетния М.С., е изяснена липсата на роднинска връзка на непълнолетния с
определения му в оспорената заповед за придружаващ М. С.. Именно след края на
карантината, последвала настаняването по силата на оспорената заповед, е
уведомено ДСП Свиленград и по отношение на жалбоподателя е осъществена
процедура по чл.63к от ППЗЧРБ, тъй като се е установило, че същият е
непридружено дете чужденец. Доколкото липсват доказателства относно изследване
на връзката между непълнолетния чужденец и определения
му придружител, както и тъй като няма доказателства те да са заявили такава
връзка пред полицейските органи, то издалият оспорената заповед орган не е
постановил акта при изяснена фактическа обстановка. С оглед правилното
определяне на основанието на което придружителят следва да бъде определен като
такъв, то от Началник РУ Свиленград е следвало да бъде изяснено дали
придружителят е между лицата, определени чрез легалната дефиниция на пар.2, т.2 - 3 от ДР на ППЗЧРБ. Съгласно посочените
разпоредби придружител може да бъде лице, отговорно по силата на закон за
непридружен малолетен или непълнолетен чужденец извън родителите - настойник
или попечител, определен или назначен с акт на компетентен по правото на
съответната държава орган на власт, или лице, отговорно по силата на обичая за непридружен малолетен
или непълнолетен чужденец - пълнолетен роднина по права възходяща линия без ограничение
в степените, както и пълнолетен роднина по съребрена линия до трета степен
включително. Като не е сторил това административният орган е постановил акта
при неизяснена фактическа обстановка, довела и до постановяване на
незаконосъобразен акт. Именно с
оглед предприетите последващи действия от
миграционните служби, то жалбоподателят е установен като непридружено дете
чужденец и незабавно е уведомена ДСП Свиленград за предприемане на дължимата
процедура. Наведените от жалбоподателя в жалбата възражения са основателни, тъй
като са рефлектирали върху съдържанието на оспорения административен акт.
Съгласно чл.44, ал.9, изр.2 от ЗЧРБ принудително настаняване не се прилага по
отношение на непридружените малолетни и непълнолетни лица. Органът, издал
заповедта за налагане на принудителната административна мярка, предава лицето
на служител на съответната Дирекция Социално подпомагане, която предприема
мерки за закрила съгласно Закона за закрила на детето.
В този смисъл съдът счита, че жалбата е
основателна. Възприетата от административния орган връзка между придружителя и
непълнолетния без да има доказателства да е заявена или установена при служебна
проверка не е достатъчно основание за разпореждането за принудително
настаняване в СДВНЧ. Последващите действия на
органите са били основани на разпоредбата на чл.63к, ал.4 от ППЗРБ и жалбоподателят
е бил предаден на РПЦ на ДАБ, тъй като е заявил желание за предоставяне на
международна закрила, като с предаването на лицето на социален работник и
настаняването в РПЦ е било преустановено действието на обжалваната заповед за
настаняване в СДВНЧ Любимец, за която вече беше обсъдено, че съдът я счита за незаконосъобразна
и следва да бъде отменена.
Мотивиран
така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба от М.С., роден на ***г., гражданин на А.,
Заповед №351з-303/26.04.2021г. на Началника РУ Свиленград за краткосрочно
настаняване в обособено за тази цел звено на Специален дом за временно
настаняване на чужденци – Любимец, към Дирекция Миграция за срок от 30 календарни
дни
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
връчването му на страните.
Съдия: