№ 332
гр. ****, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Гергана Р. П.а
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНДР. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Гергана Р. П.а Административно наказателно
дело № 20251420200677 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. П. М. от гр.****, ЕГН **********,чрез процесуален
представител адв.М.Г. от АК Бургас, срещу Наказателно постановление (НП) №26-
0001348/19.05.2025г., издадено от Началник ОО „АА“ към ИААА гр.****, с което за
нарушение на чл.93 ал.4 ЗАвтПр, чл.33 пар.1 изр.1 и чл.27 пар.2 изр.1 предл.2 от Р/ЕО/ №
165/2014 на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.93 ал.4 ЗАвтПр,чл.105 ал.1 ЗАвтПр и чл.93в ал.5
ЗАвтПр са му наложени административни наказания глоба съоветно в размер на 2000 лв.,
200 лв. и 1500 лв.
Поддържа се в жалбата,че наказателното постановление е неправилно,
незаконосъобразно и недоказано,и, че жалбоподателят не е извършил приписваните му
административни нарушения.
Не отрича,че на посочената дата,час и място жалбоподателят е управлявал
процесноното ППС-товарен автомобил,оборудвано с дигитален тахограф марка „Continental
automotive“ № **********, установен като водач на товарен автомобил, извършващ
Международни превози на товари с лиценз по маршрут България до Нидерландия видно от
CMR от 25.04.2025 г., в изпълнение на задълженията си по трудово правоотношение с
„*****“ ЕООД, но поддържа, че при проверката е предоставил всички изискани от
проверяващите документи на ППС и относно превоза, включително извадил от дигитален
тахограф марка „Continental automotive“ № **********, личната си валидна дигитална карта
на водач № BG 000000000В798001, като предоставил същата за сваляне на информация с
програма Tacho Scan и GPS координати.Не отрича също, че компетентните органи, след като
свалили информацията от дигиталния тахограф установили, че до момента на спиране на М.,
за процесното съчленено ППС е регистирано управление с карта на друго лице -**** Д. с
номер на дигиталната карта № BG 000000000B0FM000 - колега на жалбоподателя, също
служител на фирмата. Поддържа,че непосредствано преди спиране за проверка, Д. бил
предоставил на жалбоподателя ППС за изпълнение на част от курса по релация от България
до Нидерландия, съгласно CMR от 25.04.2025 г.Сочи,че последният по силата на трудово
1
правоотношение с работодателя – „*****“ ЕООД, длъжност „Шофьор товарен автомобил
(международни превози), извършвал превоз на товари само на територията на Р. България,
по съображения от физическа годност за изпълнение на по-дълги (международни) такива по
здравословни причини,за което представя писмени доказателства. На проверяващите
жалбоподателят бил потвърдил, че до смяната на водача на ППС, действително колегата му
управлявял същото от гр. Монтана до гр. ****, и съответно, неговата карта била
регистрирана в дигиталния тахограф, като след предоставянето му за управление на М.,
същата се намирала в **** Д., което била причината да не бъде предадена на компетентните
органи, като в същото време личната му карта на водач на жалбоподателя била поставена в
дигиталния тахограф и било възможно да не е заредила информацията. Не отрича,че в
присъствието на проверяващите и с тяхна помощ опитали да бъдат отпечатани данните от
дигиталния тахограф, като за целта подменят ролката с резервна, намираща се в кабината, но
без успех.
Излага се, че АУАН е издаден при неправилно отразяване на фактическите
констатации и обстановка. В конкретния случай нямало отказ на жалбоподателя да предаде
изискуемите документи. Личната си карта той е представил, заедно с останалите документи,
а картата на другия водач не е представил, защото не се намирала у него, а не защото е
отказал да я предаде.
Сочи се,че съгласно чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, както в АУАН, така и в НП
следва да са посочени и законовите разпоредби, които са били нарушени,като
законосъобразното издаване на НП изисква пълно съответствие между деянието, вменено на
нарушителя така, както е описано в акта и в наказателното постановление, и посочените
като нарушени правни норми, т. е. описаното деяние следва да се подведе под конкретна
правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. Според жалбоподателя
така направеното описание в АУАН и НП не давало възможност да се разбере в какво точно
се състои нарушението. Административно-наказващият орган (АНО) е квалифицирал
нарушението като такова по чл. 93, ал. 4 ЗАвПр, указващ, че водач, който откаже да му бъде
извършена проверка от контролните органи, се наказва с глоба 2000.00 лв. Нито в НП, нито
в АУАН била посочена нарушената материална норма, което се явява нарушение по чл. 42, т.
5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като посочената за нарушена разпоредба е
санкционна по своя характер и въз основа на нея се налага административното наказание
„глоба , но тя не съдържа в себе си правило за поведение, а представлява чисто санкционна
норма, уреждаща единствено наказанието, което следва да се налага при реализация на
нарушение, при което жалбоподателят не може да разбере за какво нарушение му е наложена
административна санкция. Конкретизацията на нарушението от фактическа и правна страна
според жалбоподателя е от значение за обезпечаване на правото на защита на лицето,
привлечено към административнонаказателна отговорност, което включва и правото му да
знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да организира
защитата си в пълен обем. Посоченото нарушение е от категорията на съществените
процесуални нарушения, тъй като ограничава правото на защита на нарушителя, като
последният е лишен от възможността да разбере законовите разпоредби, които е нарушил.
Посочената като нарушение разпоредба на чл. 33, §1, изр. 1 от Регламент (ЕС)
№165/2014 касаела транспортните предприятия, които се явяват задължено лице, съответно
субект на нарушението по посочената норма може да бъде дружеството работодател, а не
установения водач на ППС.
С оглед на изложеното до тук жалбоподателят счита,че административният орган е
допуснал съществени процесуални нарушения - по чл. 42, т. 4 и т. 5 ЗАНН и по чл. 57, ал. 1,
т. 5 и т. 6 ЗАНН.
На последно място,според изложеното в жалбата АНО неправилно не е приложил
разпоредбата на чл.28 ЗАНН,като се излагат подробни мотиви и доводи в тази насока.
2
Иска се отмяна на НП.При условията на евентуалност – приложение на чл.28
ЗАНН.Претендират се разноски.
Въззиваемата страна оспорва жалбата. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено.
Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателя и
намаляването му до предвидения в НМАВ минимум. Не претендира разноски.
Настоящият състав намира депозираната жалба за процесуално допустима. Подадена
е в преклузивния срок, предвиден в чл.59 ал.2 ЗАНН, от лице, имащо право и интерес от
обжалване, и против акт от категорията на обжалваемите-НП. Разгледана по същество
депозираната жалба се явява частично основателна.
След като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и
съображенията на страните, настоящият състав приема за установено от фактическа страна
следното:
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акт за
установяване на административно нарушение за това, че на 29.04.2025 г. на път II 15 м.
Орбита км 4+202 в посока гр.Плевен, водачът управлява МПС **** с рег. № **** от кат №3
оборудвано с дигитален тахограф марка Continental automotive №********** с прикачено
към него ремарке **** с рег. №**** от кат. О4 като извършва Международни превози на
товари с лиценз по маршрут България до Нидерландия видно от CMR от 25.04.2025 г., като
при проверката е установено:
1.Водачът отказва да предаде дигитална карта на водача **** Д., с която управлява
автомобила до неговото спиране с номер на карта N BG 000000000B0FM000;
2.Водачът не осигурява отпечатване на данните от дигиталния тахограф поради липса на
хартия.
3.Водачът извършва международни превози на товари с МПС, попадащо в обхвата на
Регламент ЕО №165/ 2014 г., като използва карта на водач, издадена на друго лице- **** Д. с
№ на дигиталната карта BG000000000BOFM000, видно от свалена информация от
дигиталния тахограф с програма Tacho Scan и GPS координати.При спирането водачът
изважда дигиталната карта на **** Д. и поставя своята дигитална карта
NBG000000000B798001.
АУАН е съставен в присъствие на нарушителя,връчен му е лично ,и същият го е
подписал с възражения:“Не съм карал с друга карта“. В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН не са
правени други възражения.
Отразено е в акта, че жалбоподателят е извършил нарушение на :
1/Чл.93 ал.4 ЗАвтПр за първовото описано нарушение,който гласи: „Водач, който
откаже да му бъде извършена проверка от контролните органи, се наказва с глоба 2000 лв.“
2/Чл.33 пар.1 изр.1 от Р/ЕО/165/2014 за второто описано нарушение,който
гласи:“Транспортните предприятия са длъжни да осигурят на техните водачи подходящо
обучение и инструктаж относно правилното функциониране както на дигиталните, така и на
3
аналоговите тахографи; те провеждат редовни проверки, за да се уверят, че техните водачи
използват правилно тахографите и не предоставят на техните водачи никакви преки или
непреки стимули, които биха могли да насърчат злоупотребата с тахографи.“
3/чл.27 пар.2 изр.1 предл.2 от Р/ЕО/ 165/2014 за третото нарушение,който гласи:“
Даден водач може да е титуляр на не повече от една валидна карта на водача и има право да
използва само своята собствена персонализирана карта на водача“.
На 19.05.2025г.е издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно
постановление с описана идентична фактическа обстановка като в акта, с което на
жалбоподателя за нарушение на посочените текстове :Чл.93 ал.4 ЗАвтПр, Чл.33 пар.1 изр.1
от Р/ЕО/165/2014 и чл.27 пар.2 изр.1 предл.2 от Р/ЕО/ 165/2014 са наложени
административни наказания на основание чл.93 ал.4 ЗАвтПр глоба в размер на 2000 лв.за
първото нарушение,на основание чл.105 ал.1 ЗАвтПр глоба в размер на 200 лв.за второто
нарушение и на основание чл.93в ал.5 ЗАвтПр – глоба в размер на 1500 лв.за третото
нарушение.
Както вече се посочи според чл.93 ал.4 ЗАвтПр „Водач, който откаже да му бъде
извършена проверка от контролните органи, се наказва с глоба 2000 лв.“
Според чл.105 ал.1 ЗАвтПр „За нарушения на този закон и на подзаконовите
нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на
опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или
имуществена санкция 200 лв.“,а
Според чл.93в ал.5 ЗАвтПр „Водач, който използва карта на водача, издадена на
друго лице, се наказва с глоба 1500 лв.“
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните
по делото доказателства.
По делото са приети и съответно приложени следните относими писмени
доказателства: НП № 26-0001348/19.05.2025г., АУАН № 00440/29.04.2025г,заповед № РД-08-
107/29.02.2024г.на министъра на ТС,разпечатка от дигиталния апарат на процесното
ППС,СМР-копие,протокол за проверка на тахограф,доклади рег.№ 11-13-4328-2 бр.,ЕР на
ТЕЛК № 92061//12.05.23г.,карта за оценка на физическа годност,инструкция за работа на
тахограф, пълномощни. Писмените доказателства не се оспорват от страните,и конкретно от
жалбоподателя. Същите са еднопосочни и кореспондиращи си,поради което съдът ги
кредитира изцяло.
В хода на делото са събирани и гласни доказателства. Според св. Т.Г. –
актосъставител, свидетел на нарушенията и К.К.-свидетел на нарушението, жалбоподателят
бил спрян за проверка на посоченото в акта място и време.От свалената информация от
дигиталния тахограф на процесното ППС с помощта на програма „Тахоскан“ и джипиес
координати установили,че до момента на спиране жалбоподателят е управлявал ППС с
дититална карта на трето лице-Г.Д.,а след спирането подменил неговата дигитална карта със
своята.При спирането проверяващите поискали от жалбоподателя разпечатка от дигиталната
карта.Докато той предприемал действия в тази носока/търсел хартия за разпечатката/ св.Т.Г.
се отдалечил за малко от спряното ППС,през което време жалбоподателят успял да размени
4
дигиталните карти.Предоставил на проверяващите за проверка своята дигитална карта.От
справката чрез цитираната програма проверяващите установили,че дигиталната карта на
жалбоподателя е поставена в тахографа. След това проверяващите свалили данните от
дигиталния тахограф на автомобила, и установили,че до проверката автомобилът е
управляван с дигитална карта в тахографа на лицето Г.Д.,а картата на жалбоподателя е
поставена при спряно положение на ППС.Жалбоподателят заявил,че не е управлявал с
чужда дигитална карта.Предоставил на проверяващите всички изискани документи за
проверка,с изключение на дигиталната карта на лицето Г.Д. за която заявявил,че не е в него,а
в собственика и,и,че не е управлявал с нея. Съдът дава вяра на показанията на разпитаните
свидетели, които споделят свои непосредствени впечатления. Същите са незаинтересован от
изхода на делото и добросъвестно депозираха показания,които са последователни,взаимно
се допълват,и които се подкрепят и от писмените доказателства,вкл.и от изявленията на
самия жалбоподател,който признава/в жалбата/ всички факти и обстоятелства по делото,но
им дава своя интерпретация.
По делото е разпитан и св.**** по искане на жалбоподателя, който заявява, че
жалбоподателят го помолил да го закара до гр.****, за да смени свой колега на ТИР,което и
сторил. Водачът и жалбоподателят се сменили.По късно свидетелят разбрал,че са му
съставили акт.Съдът не дава вяра на показанията на този свидетел.Показанията му са
изолирани и в разрез с показанията на останалите свидетели и писмени доказателства по
делото, и в тях явно прозира желанието на свидетеля да услужи на жалбоподателя-негов
приятел.От друга страна показанията на този свидетел не се отразяват и не влияят на
установената фактическа обстановка,тъй като жалбоподателят сам заявява,че до гр.**** ПС
е било управлявано от друго лице – Г.Д. с негова дигитална карта в тахографа.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА
следното: Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя
преклузивен срок, и срещу акт от категорията на обжалваемите - НП, поради което се явява
процесуално допустима. Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент от чл.314 ал.1
НПК, вр. чл.84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът
изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон в обжалвания
санкционен акт. При тази проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН е съставен
при спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и формално съдържа
предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и
ал.3 ЗАНН.НП формално също е редовно от външна страна и съдържа задължителните
реквизити, предвидени в ЗАНН. В хода на администривно-наказателния процес обаче са
допуснати съществени процесуални нарушения,които злепоставят интересите на
жалбоподателя и правото му на защита.
По отношение на първото вменено нарушение:
Нарушението е описано словесно както следва “Водачът отказва да предаде
дигитална карта на водача **** Д., с която управлява автомобила до неговото спиране с
номер на карта N BG 000000000B0FM000“.Като нарушена е посочена разп.на чл.93 ал.4
5
ЗАвтПр.
Настоящият състав намира,че при санкционирането на такова нарушение е допуснато
нарушение на чл.42 ал.1 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 ЗАНН,като не е посочена законовата
разпоредба,която е нарушена, за да се установи дали изобщо съществува такава
разпоредба,която регламентира непредставяне на документ на трето лице за нарушение.
Посочена е като нарушена санкционната норма,на основание на която е наложено
административно наказание.
Дори да се приеме, че законовата разпоредба за вмененото нарушение се съдържа в
самата санкционна норма,то налице е противоречие между описаното нарушение и
нарушението за което е наложено административно наказание.Наказание по посочения текст
е за водач,който отказва да му бъде извършена проверка от контролните
органи.Непредоставяне на документи,касаещи трети лица,вкл.и дигитална карта на трето
лице не е равнозначно на непредоставяне на документи във връзка с извършване на проверка
от проверяващи, още повече, че не е установено по несъмнен начин към момента на
проверката дали тази карта действително се е намирала у жалбоподателя-нарушител.
От доказателствата по делото,вкл.от показанията на двамата свидетели-проверяващи
се установява по категоричен начин,че проверка е била извършена,като жалбоподателят бил
предоставил всички изискани необходими документи и проверка е била извършена,в
резултат на която е съставен и АУАН.
След като проверка е извършена не е налице такова нарушение и не следва да се
налага санкция.Поради допуснатите процесуални нарушения и нарушения на материалния
закон НП в тази му част се явява неправилно и незаконосъобразно,и като таакова следва да
се отмени в тази му част.
По отношение на второто вменено нарушение:
Второто нарушение е описано както следва:“ Водачът не осигурява отпечатване на
данните от дигиталния тахограф поради липса на хартия“, а като нарушен е посочен Чл.33
пар.1 изр.1 от Р/ЕО/165/2014 ,който гласи:“Транспортните предприятия са длъжни да
осигурят на техните водачи подходящо обучение и инструктаж относно правилното
функциониране както на дигиталните, така и на аналоговите тахографи; те провеждат
редовни проверки, за да се уверят, че техните водачи използват правилно тахографите и не
предоставят на техните водачи никакви преки или непреки стимули, които биха могли да
насърчат злоупотребата с тахографи.“.Санкцията за това нарушение е по чл.105 ал.1 ЗАвтПр.
При установяване на това нарушение е допуснато друго процесуално
нарушение.Ангажирана е административно наказателната отговорност на настоящия
жалбоподател за нарушение,което е вменено като задължение на транспортното
предприятие – ЮЛ,работодател на водача.Недопустимо е за неизпълнение на техни
задължения да се ангажира административно наказателната отговорност на водача.
И в тази му част НП се явява неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
6
По отношение на третото вменено нарушение:
Третото нарушение е описано както следва:“Водачът извършва международни
превози на товари с МПС, попадащо в обхвата на Регламент ЕО №165/ 2014 г., като използва
карта на водач, издадена на друго лице **** Д. с № на дигиталната карта
BG000000000BOFM000, видно от свалена информация от дигиталния тахограф с програма
Tacho Scan и GPS координати. При спирането водачът изважда дигиталната карта на **** Д.
и поставя своята дигитална карта NBG000000000B798001.“
Като нарушен е посочен чл.27 пар.2 изр.1 предл.2 от Р/ЕО/ 165/2014 който гласи:“
Даден водач може да е титуляр на не повече от една валидна карта на водача и има право да
използва само своята собствена персонализирана карта на водача“.За това нарушение
жалбоподателят е санкциониран по чл.93в ал.5 ЗАвтПр ,според който „Водач, който
използва карта на водача, издадена на друго лице, се наказва с глоба 1500 лв.“
От доказателствения материал по безспорен и категоричен начин се установява,че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.27 апр.2
изр.1предл.2 от Р/ЕО/ № 165/2014,като извършвайки международен превоз на товари на
посочената дата с процесното ППС по мрашруг България-Нидерландия използва не само
своята собствена дигитална карта на водач,а използва и карта на водач,издадена на друго
лице-Г.Д..Причините,поради които се използва втората дигитална карта – на друг водач са
ирелевантни за състава на нарушението,вкл.и здравословно състояние на водача.Ирелаванни
за настоящия състав са и обстоятелствата дали дигиталната карта на Г.Д. е подменена в по-
ранен етап,или е подменена от самия нарушил в момента на проверката. На водача при
международен превоз е вменено задължението да управлява ППС само с една и то със
своята дигитална карта.Жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение и
от обективна и субективна страна,като формата на вината е пряк умисъл.В тази насока
съдът се позовава на показанията на изслушаните свидетели,на които дава вяра по
изложените по-горе съображения и на писмените доказателства по делото,разпечатки от
тахографа и дигиталната карта,които не се оспорват от жалбоподателя. В случая
законосъобразно е определено административното наказания по вид и фиксиран размер в
закона ,поради което съдът не обсъжда въпроса относно индивидуализацията му,и чийто
наложен от наказващия орган размер от 1500 лева съдът приема за справедлив, съобразен с
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, съответен на извършеното нарушение ,и от естество да
съдейства за постигане целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН.
С оглед изложеното вмененото на жалб. обвинение за извършено нарушение по
смисъла на чл.27 пар.2 изр.1 предл.2 от Р/165/2014 се явява съставомерно и доказано, което
от своя страна,при липса на допуснати процесуални нарушения води и до законосъобразност
и на атакуваното наказателно постановление в тази му част,с оглед на което НП в тази му
част следва да се потвърди,а жалбата в тази и част – да се остави без уважение,като
неоснователна.
Според настоящия състав в случая не се констатират основания за приложение на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като установеното нарушение, както и обстоятелствата
при извършване на същото не разкриват по-ниска степен на обществена опасност от
обичайната. По дефиниция нарушението е формално, и закона не изисква настъпване на
вредни последици като съставомерен резултат. В случая, следва да се отчете, че се касае за
осъществяване на международна търговска дейност/международен превоз на товари/, което
изисква не само стриктно изпълнение на задълженията по установения държавен ред, но и
7
този установен от ЕО. При тези съображения съдът не може да приеме, че нарушението е
„маловажно” по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Наложената за процесното нарушение глоба, предвидена в разпоредбата на чл.93в
ал.5 ЗАвтПр е във фиксиран размер, и поради това отпада необходимостта да се обсъжда
въпроса за индивидуализация на наказанието, чийто наложен от наказващия орган размер
от 1500 лева съдът приема за справедлив, съобразен с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН,
съответен на извършеното нарушение ,и от естество да съдейства за постигане целите на
наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН.
При този изход на делото се дължат разноски и на двете страни съобразно уважената
и отхвърлена част на жалбата,респ.отменаната и потвърдена част от НП.
Ответникът не е представил доказателства за разноски,а и не претендира такива.
Жалбоподателят е представил доказателства за сторени 1500 лв.разноски-адвокатско
възнаграждение.Заплатеното възнаграждение касае защита и представителство по делото,
предмет на което са три нарушения. При липса на други данни в договора за правна помощ
и списъка на разноските,настоящият състав приема, че заплатените разноски за адвокат са в
размер на по 500 лева за нарушение.
За две от нарушенията НП е отменено,поради което на жалбоподателят се дължат
разноски в размер на 1000лв. /по 500 лв.на нарушение, както се изложи по-горе/.
Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателя съдът намира за
неоснователно, предвид предвидения минимум за подобен род дела съгласно НМРАВ,
фактическата и правна сложност на делото и конкретните процесуални действия,извършени
от пълномощника.
Водим от горното, на основание чл.63, ал.2 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) №26-0001348/19.05.2025г.г. , издадено от
Началник ОО „АА“ към ИААА гр.**** в частта, в която на М. П. М. от гр.**** за
нарушение на чл.93 ал.4 ЗАвтПр и чл.33 пар.1 изр.1 от Р/ЕС/ № 165/2014 на основание чл.
53 от ЗАНН и чл.93 ал.4 ЗАвтПр и чл.105 ал.1 ЗАвтПр са му наложени административни
наказания глоба съответно в размер на 2000 лв. и 200 лв.
ПОТВЪРЖДАВА горното НП в останалата му част, касаещо нарушение на чл.27
пар.2 изр.1 предл.2 от Р/ЕС/№ 165/2014 за което на М. П. М. от гр.**** е наложено
наказание на основание чл.93в ал.5 ЗАвтПр глоба в размер на 1500 лв.
ОСЪЖДА ИА“Автомобилна администрация“ **** да заплати на М. П. М. разноски
по делото в размер на 1000 лв.-адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - гр. **** в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
8