Определение по дело №130/2023 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 98
Дата: 16 март 2023 г. (в сила от 16 март 2023 г.)
Съдия: Пламен Димитров Стефанов
Дело: 20232200600130
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 13 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 98
гр. Сливен, 16.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на шестнадесети март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Радка Д. Дражева Първанова

Пламен Д. Стефанов
като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно частно
наказателно дело № 20232200600130 по описа за 2023 година
В Окръжен съд Сливен е депозирана въззивна частна жалба от
подсъдимия И. М. М. на основание чл. 289, ал. 4 вр чл.313 и следващте от
НПК, срещу протоколно определение от 29.11.2022 г., постановено по НЧХД
№ 1160/ 2022 г. по описа на Районен съд Сливен, с което е оставено без
уважение искането на подсъдимия по същото производство да бъде приета
насрещна тъжба против тъжителя по делото З. П. С..
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на
изводите на първоинстанционния съд за липса на условията на чл.41 от НПК.
Според жалбоподателя независимо, че не са образувани две частни
наказателни производства не съществува пречка във вече образуваното
производство да се разгледа и тъжбата на подсъдимия към тъжителя, тъй като
имат връзка една с друга поради общност на фактите, на които се основават
обвиненията на двете страни. Според жалбоподателя следва да се приеме че
производството по неговата тъжба е прекратено без да е налице нито едно от
основанията по чл.24 ал.5 от НПК. Моли се за отмяна на обжалваното
определение на Районен съд Сливен и указания от страна на въззивната
инстанция за правилно прилагане на процесуалните правила..
Съдът, съобразявайки материалите по делото, намери, че постъпилата
частна жалба е недопустима и като такава следва да бъде оставена без
разглеждане, тъй като оспорваното определение не подлежи на обжалване
отделно от крайния съдебен акт на първата инстанция.
1
На първо място следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на
чл. 41, ал. 1 от НПК, когато две или повече дела за различни престъпления
срещу различни лица имат връзка помежду си, те се обединяват, ако
правилното им изясняване налага това, а конкретният случай не е точно такъв.
В НПК изрично е посочено, че се обединяват дела. Наказателно процесуалния
кодекс не познава понятие като "насрещна частна тъжба", каквото се явява
тъжбата на жалбоподателя М.. Условията за образуване на производство от
наказателно–частен характер са посочени в разпоредбата на чл. 247, ал. 1, т. 2
НПК и в разпоредбите на чл. 80 - 82 НПК. Недопустимо е в хода на едно вече
образувано наказателно производство от частен характер да се приема за
разглеждане "насрещна тъжба".
На следващо място следва да се посочи, че определението на съда по
чл. 289, ал. 1 от НПК, с което наказателното производство се прекратява,
подлежи на обжалване по реда на глава XXI-ва от НПК на основание чл. 289,
ал. 4 от НПК. При тълкуване съдържанието на цитираната разпоредба, както
и заглавието на същата, настоящият състав стига до извода, че на въззивна
проверка подлежи съдебният акт на контролирания съд единствено в
случаите, в които е постановено прекратяване на наказателното производство,
но не и в случаите на отказ на Районен съд Сливен да приеме за разглеждане
насрещна тъжба. Допълнителен довод в тази насока може да бъде открит и
при сравнително тълкуване между нормата на чл. 289 от НПК и нормата на
чл. 250, ал. 4 от НПК – другата процесуална възможност в съдебна фаза на
процеса, преди да е даден ход на съдебното следствие, когато съдът може да
постанови прекратяване на наказателното производство и където изрично е
предвидено, че това определение за прекратяване на наказателното
производство подлежи на обжалване.
Идеята на законодателя в посочения по-горе случай е именно да бъде
предоставена възможност за инстанционен контрол по отношение на
първоинстанционното определение в случаите на прекратяване, понеже в тази
хипотеза същото се явява преграждащо развитието на наказателното
производство, какъвто не е процесният случай.
Затова и настоящият съдебен състав констатира, че протоколното
определение от 29.11.2022 г., постановено по НЧХД № 1160/ 2022 г. по описа
на Районен съд Сливен, с което е оставено без уважение искане на
2
подсъдимия И. М. М. за приемане за разглеждане на насрещна тъжба срещу
тъжителя З. П. С. на основание чл. 289, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 5 от НПК не
подлежи на въззивна проверка отделно от присъдата, поради което и частната
жалба е процесуално недопустима.
Воден от гореизложеното, Окръжен съд Сливен
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба на подсъдимия И. М. М.
срещу протоколно определение от определение от 29.11.2022 г., постановено
по НЧХД № 1160/ 2022 г. по описа на Районен съд Сливен, с което е оставено
без уважение искането на подсъдимия И. М. М. за приемане за разглеждане
на насрещна тъжба срещу тъжителя З. П. С..
Делото да се върне на Районен съд Сливен за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3