Р Е Ш Е Н И Е
№…….
гр. Луковит, 14.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание
на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При
секретаря: В. П.
като
разгледа докладвано от съдията АНД № 156
по описа на съда за 2020 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по повод подадена жалба от Ц.В.Й., ЕГН **********,
с адрес ***, офис 309, против НП № **************от 30.12.2019 г., издадено от Н.
РУ МВР гр.Луковит, с което са му наложени следните наказания: на основание чл.
183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лв., за нарушение на чл.
137а, ал. 1 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 2 от ЗДвП - глоба в
размер на 50 лв., за нарушение на чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП; на основание
чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1, 2 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лв., за нарушение
на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
По отношение на първото и второто нарушение, се твърди, че
на посочената дата жалбоподателят е управлявал МПС, спазвайки всички правила на
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и не си е позволявал да управлява МПС без
предпазен колан. Твърди се, че докато е бил в движение е поставил такъв, като
го свалил едва след като бил спрян за проверка, за да може да извади
документите си. Пътникът до него също бил с поставен колан по време на
движение.
По отношение на третото/второто нарушение, се твърди, че е
налице несъответствие между описанието на нарушенията и приложената правна
норма. В НП е посочено, че жалбоподателят е управлявам МПС като „не представя
КТ към СУ МПС“, а в чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП е въведено задължение
за водачите на МПС да „носят“ посочените документи.
Твърди се, че в НП е направено изключително лаконично
описание на нарушението и обстоятелствата, обуславящи отговорността на
жалбоподателя. Също така са допуснати нарушения, които ограничават правото на
защита на жалбоподателя, тъй като не са посочени обективни елементи от състава
на нарушенията, необходими да разбере, защо поведението му се квалифицира като
неправомерно.
В съдебното заседание жалбоподателят редовно
призован, не се явява и не се представлява.
По делото е представено писмено становище от адв. С.С. от САК,
в качеството му на пълномощник на жалбоподателя, в което по същество единствено
е посочено, че по отношение на второто нарушение липсва съществена информация
относно обективния му състав - не е индивидуализирано лицето, което се возило
без колан, не се сочи къде е седяло и т.н.
Въззиваемата страна – РУ на МВР Луковит, редовно призована,
не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 14.12.2019
г. в гр.Луковит, около 21:35 часа, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с peг. № ********, по ул. „Възраждане“ в посока гр.Плевен. По същото време двамата полицейски служител от РУ МВР
гр.Луковит - М.А.И. работещ на длъжността младши автоконтрольор и И.В.Т.
работещ на длъжността младши инспектор, се намирали
на улица „Възраждане“ на осветен участък от пътя, където спрели за проверка
водача на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ с peг. № ******** движещ се в
посока гр.Плевен. При извършената проверка установили, че жалбоподателят като
водач на автомобила и пътникът
до него били без поставени предпазни
колани. Фактът, че водачът на автомобила и пътникът до него са без поставени
колани бил установен от свидетелят И.В.Т., който в момента на спирането осветил
автомобила с фенер и тогава забелязал, че двамата не са с поставени колани. В
хода на проверката жалбоподателят като водач на автомобила не представил СУМПС
и контролен талон към него, но след извършена справка със служебен таблет от
страна на свидетеля И., се установило, че същият притежава СУМСП.
Свидетелят М.А.И. на длъжността младши
автоконтрольор при РУ МВР Луковит, съставил АУАН № ******/ 14.12.2019 г. против
жалбоподателя Ц.В.Й., за това, че на 14.12.2019 г. в 21:35 часа в гр.Луковит на
ул. „Възраждане“ като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с peг. № ********,
при обстоятелства: гр.Луковит, ул. „Възраждане“ № *** в посока гр.Плевен
управлява лек автомобил Фолксваген Голф, сив с рег. № ********, собственост на В.
П. В.от гр.София като нарушава: 1. Не е поставил обезопасителен колан във време
на движение с който е оборудван автомобила; 2. Превозва пътник който не
изпълнява задължението си да използва предпазен колан; З. Не носи свидетелство
за управление на МПС и контролен талон към него, с което е нарушил разпоредбите
на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1
от ЗДвП.
Жалбоподателят Й. не
направил възражения и подписал акта.
Въз основа на
съставения АУАН е издадено обжалваното НП от И. Р. , на длъжност Н. РУ МВР
гр.Луковит, в което са възпроизведени констатациите на актосъставителя. За
първото нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7,
пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя Й. е наложена глоба в размер на 50 лв., за второто
нарушение чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 2
от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лв., и за третото нарушение по чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1, 2 от ЗДвП му
е наложена глоба в размер на 10 лв.
Към доказателствения материал по делото са приобщени: АУАН № ******
от 14.12.2019 г.; заверено копие от Заповед № **** на Министъра на вътрешните
работи; заверено копие от Заповед № **** на Министъра на вътрешните работи;
заверени копия от два броя удостоверения; справка за нарушител/ водач.
За изясняване на фактическата обстановка по делото бяха
събрани и гласни доказателства, чрез разпита на актосъставителя М.А.И.
и свидетелят И.В.Т., който присъствал при установяване на нарушението и съставяне
на акта.
От показанията на свидетелите М.А.И. и И.В.Т., се
установява, че на 14.12.2019 г. в гр.Луковит били нощна смяна и се намирали на
ул. „Възраждане“ № ***, тъй като се провеждала специализирана полицейска
операция; че около 21:35 часа спрели за проверка движещия се в посока гр.
Плевен лек автомобил „Фолксваген Голф“ управляван от жалбоподателя Ц.Й., който
бил без поставен колан, както и пътникът с него седящ
на предна дясна седалка; че местото, където били спрели е осветен участък от
пътя; че в момента на спирането свидетелят Т. осветил автомобила с фенер и
тогава забелязал, че водачът и пътникът били без поставени колани; че при
проверката жалбоподателят не представил СУМПС и контролен талон към него;
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите М.А.И.
и И.В.Т. – полицейски служители, длъжностни лица изпълнявали служебните си задължения,
с които се установява описаната в акта фактическа обстановка
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките
на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, тъй като НП е връчено
на жалбоподателя на 19.06.2020 г., а
жалбата е подадена в СДВР, отдел „Пътна полиция“ на 06.01.2020 г., препратена
по компетентност на Н.а на РУ МВР гр.Луковит.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна, като съображенията затова са следните:
В конкретния случай съдът счита, че
наказателното постановление е издадено от компетентен орган – И. Р. на длъжност Н. на РУ МВР гр.Луковит, който към
дата 14.12.2019 г. е бил назначен на тази длъжност, видно от приложеното
удостоверение издадено от Директора на ОД МВР – Ловеч /л. 12/, както е бил и
оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № **** на Министъра
на вътрешните работи /т. 2.8 от същата заповед/.
АУАН е съставен от компетентно /териториално
и материално/ лице – М.А.И., на длъжност младши автоконтрольор II степен, който безспорно е длъжностно лице на
службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП
е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.
На следващо място, за да бъде законосъобразно
издаденото наказателно постановление следва да има съответствие между
отразеното в него и в АУАН, въз основа на който се издава. В настоящият случай
съдът счита, че е налице съответствие както досежно текстовото описание на
нарушенията, така и на тяхната цифрова квалификация.
При съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални
предпоставки за отмяна на Наказателното постановление, тъй като при
реализирането на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството, по категоричен начин се установяват изпълнителните деяния, дата
и място на извършване на нарушенията.
По конкретно, с оглед релевираните възражения от страна на
жалбоподателя, съдът намира за необходимо да посочи, че описанието на извършените
нарушения и обстоятелствата, свързани с него, са достатъчно изчерпателни и
конкретни, поради което позволява индивидуализацията им като изпълнителни деяния
и като административни нарушения. Налице е и фактическо и правно единство между
АУАН и НП, с оглед идентичното описание на фактите, неизпълнените задължения и
приложимите правни норми в акта.
Няма съмнения в насока за съставомерността на
самите нарушения, тъй като от събраните доказателствата по делото, в т.ч. свидетелските
показания кредитирани от съда, обосновават преки и категорични изводи относно
обективният факт, че жалбоподателят и
пътникът до него, са били без поставени предпазни колани. По безспорен начин е
установено и нарушението, обективирано в неизпълнение на задълженията на
жалбоподателя като водач на автомобил да носи в себе си и да представя при
проверка на контролните органи СУМПС и контролен талон към него.
Възражението, че по отношение на второто
нарушение липсва съществена информация относно обективния му състав - не е
индивидуализирано лицето, което се возило без колан, не се сочи къде е седяло и
т. н., съдът приема за неоснователно. Достатъчно ясно е посочено в акта, че
жалбоподателят управлявайки лекия автомобил е превозвал пътник, който не
изпълнява задължението си да използва предпазен колан, който факт бе потвърден
в съдебно заседание при разпита на свидетелите. Безспорно е установено, че
превозвания пътник е бил на предна дясна седалка. Непосочването на имената на
лицето, което се е возело без колан, и на кое място то е седяло, не е
съществено нарушение при съставяне на АУАН, а и това не се е отразили върху
възможността на лицето, чиято отговорност е ангажирана, да разбере в какво се
обвинява и да организира защитата си. От своя страна АНО е изпълнил
задълженията си по чл. 52 ал. 4 от ЗАНН, като преди да издаде НП е проверил
АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, приемайки, че не е
нужно да извърши допълнително разследване, поради липса на спорни
обстоятелства.
От страна на жалбоподателя е релевирано възражения, че в НП
е посочено, че той е управлявам МПС като „не представя КТ към СУ МПС“, а в чл.
100, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП е въведено задължение за водачите на МПС да
„носят“ посочените документи. Съдът намира, че от страна на АНО правилно е
квалифицирано деянието и е приложена санкционната норма. Както в АУАН, така и в
издаденото НП на жалбоподателя е вменено нарушение, че „не носи“ посочените
документи. В този смисъл е задължението на водачите визирано в разпоредба на чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - Водачът на моторно превозно средство е длъжен да
носи: свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него. Приложената санкционна разпоредба на чл.
183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП също сочи, че се наказва с глоба 10 лв. водач, който: не
носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и
свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство.
Предвид изложената и възприета от съда фактическа
обстановка е налице нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП или безспорно се
установява, че на посочената в акта и НП дата и час, жалбоподателят е
управлявал МПС, като не е поставил обезопасителен колан по време на движение, с
който е оборудван автомобила, което е безспорно установено от показанията на
свидетелите по делото. Или съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна вмененото му нарушение, съставомерно по чл. 183,
ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП, поради което правилно и законосъобразно е бил
санкциониран по този текст с налагане на административно наказание глоба в
размер на 50 лева, като по този начин наказанието безспорно е съобразено с
извършеното от жалбоподателя нарушение, с тежестта на нарушението и е в
предвидените от закона граници. За същото нарушение жалбоподателят е
санкциониран и на основание чл. 6, ал. 1, т. 9 от Наредба № Iз – 2539 на МВР в
сила от 04.02.2013г., с отнемане на 6 точки от контролния талон, за
неизпълнение на задължението за използване на предпазен колан по чл. 183, ал.
4, т. 7 ЗДвП. Поради изложените съображения НП следва да бъде потвърдено в тази
му част.
Предвид изложената и възприета от съда фактическа
обстановка е налице и нарушение съставомерно по чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 2
от ЗДвП, осъществено от жалбоподателя, тъй като е превозвал пътник, който не
изпълнява задължението за използване на предпазен колан. Съдът приема, че това нарушение е безспорно установено от
показанията на свидетелите по делото и жалбоподателят е осъществил от обективна
и субективна страна вмененото му нарушение, поради което правилно и
законосъобразно е бил санкциониран по този текст с налагане на административно
наказание глоба в размер на 50 лева. По този начин наказанието безспорно е
съобразено с извършеното от жалбоподателя нарушение, с тежестта на нарушението
и е в предвидените от закона граници. Поради изложените съображения НП следва
да бъде потвърдено и в тази му част.
Предвид изложената и възприета от съда фактическа
обстановка е налице и нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, осъществено от
жалбоподателя, който му вменява задължение при управление на МПС да носи
свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него. Или съдът приема,
че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна и вмененото му
нарушение, тъй като по делото безспорно се установи, че е управлявал МПС и при
проверката от контролните органи, не им е предоставил свидетелство за
управление на МПС и контролен талон към свидетелството си за управление на МПС
или какъвто и да е друг документ, заместващ контролния талон, поради което
правилно и законосъобразно е бил санкциониран по чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, с
налагане на административно наказание глоба в минимален размер от 10 лева -
поради което обжалваното НП ще следва да бъде потвърдено и в тази му част.
Съдът намира,
че в конкретния казус не е налице маловажност на случая. Касае се за формални
нарушения за съставомерността на които е без значение настъпването или не,
каквито и да са вредни последици, като процесният случай не се откроява от
останалите такива, че да намери приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. От
друга страна по отношение на жалбоподателя за налице и множество предходни
нарушения по ЗДвП в която насока е и представената справка за нарушител/водач.
Размерите на наложените наказания са в минимално предвидените такива в приложените санкционни разпоредби на ЗДвП.
Съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва изцяло да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Водим
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът,
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № **************издадено на 30.12.2019 г. от Н. РУ МВР гр.Луковит,
с което на Ц.В.Й., ЕГН **********, с адрес: ***,
и с адрес за призоваване: гр. С., ул. „Л. С. “ № *, ет. *, офис ***, са му
наложени следните наказания: на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП -
глоба в размер на 50 лв., за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП; на основание
чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 2 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лв., за нарушение на
чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лв., за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като
правилно и законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му на
страните пред Административен съд гр.Ловеч по реда на Глава ХІІ от Административно
процесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: