№ 1874
гр. София, 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20231110160488 по описа за 2023 година
При условията на обективно съединяване (чл.210 ,ал.1 ГПК) са предявени
осъдителни искове по чл.232,ал.2,предл.1 ЗЗД във връзка с чл.286,ал.1 ТЗ и по
чл.92,ал.1, предл.1 ЗЗД.
В исковата молба от името на ищеца С.О. неговия представител твърди, че между
страните е бил сключен Договор № РД-566-3/ 23.01.2014г. за наем на части от имоти
публична общинска собственост за поставяне на рекламни елементи срещу плащане на
месечна наемна цена от 26 800 лв без ДДС, а с ДДС – 32 160 лв. Според чл.13 от Наредбата
за цените при сделки с недвижими имоти на СО наемната цена по договорите за наем на
общински имоти подлежи на ежегодна актуализация с месечния индекс на потребителските
цени през месеца , следващ този , през който е подписан договора. Ответникът като
наемателплатил уговорената наемна цена , но отказал да плати частта от наема ,
представляваща индексация по смисъла на чл.13 от Наредбата за цените при сделки с
недвижими имоти на СО, за месеците януари , февруари и март 2021г. , поради което я
дължи заедно с неустойка за забава по чл.11 от договора.
Искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищеца следните суми :
- 659,28 лв , представляваща неплатената част от наемната цена за месец януари
2021г. , зедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба
до окончателното плащане , и 3 505,07 лв, предсталяваща неустойка за забава върху
неплатената част от наемната вноска за месец януари 2021г. , начислена за периода от
05.12.2020г. до 03.11.2023г. ;
- 1 117,69 лв , представляваща неплатената част от наемната цена за месец
1
февруари 2021г. , зедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане , и 5 767,28 лв, предсталяваща неустойка за
забава върху неплатената част от наемната вноска за месец февруари 2021г. , начислена за
периода от 05.01.2021г. до 03.11.2023г. , и
- 1 117,69 лв , представляваща неплатената част от наемната цена за месец март
2021г. , зедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба
до окончателното плащане , и 5 594,04 лв, предсталяваща неустойка за забава върху
неплатената част от наемната вноска за месец януари 2021г. , начислена за периода от
05.02.2021г. до 03.11.2023г.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищеца поддържа предявените
искове. При устните състезания в заседанието на 08.11.2024г. , в юрисконсултът на ищеца е
пледирал за уважаване на исковете. Доводи за основателността на исковете са обосновани и
в депозираната на 22.11.2024г. писмена защита от пълномощника на ищеца.
Ответникът – ”И”АД оспорва предявените искове видно от изявленията на
пълномощника му в депозирания на 19.12.2023г. отговор на исковата молба. Обосновава се
становище , според което ответникът е изправна страна по процесния договор за наем , а
претендираната от ищеца сума е недължима , тъй като нито в подписания договор за наем ,
нито в конкурсната документация по сключването му , нито в ЗЗД , нито в ЗОС , нито в друг
нормативен акт няма установено право на ищеца СО като наемодател едностранно да
променя наемната цена , включително чрез индексация по чл.13 от Наредбата за цените при
сделки с недвижими имоти на СО, която е подзаконов нормативен акт , който не обвързва
ответника, доколкото той е равнопоставен субект в договорното наемно правоотношение с
общината.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответното дружество поддържа
оспорването на исковете. . При устните състезания на 08.11.2024г. адвокатът на ответника е
пледирал за отхвърляне на исковете.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено от фактическа и правна страна следното :
Относно процесуалния ред за разглеждането на исковете :
Както е посочено и в определението по чл.140 ГПК , въпреки че предявените
осъдителни искове по чл. 232,ал.2,предл.1 ЗЗД и по чл.92,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.286 ТЗ
произтичат от търговски правоотношения между страните ,т.е. от търговска сделка, делото
следва да бъде разгледано по общия исков ред по чл.124 и сл. ГПК , а не по реда на
особеното исково производство по чл.365 и сл. ГПК, тъй като исковете са родово подсъдни
на районен , а не на окръжен съд (чл.103 ГПК във връзка с чл.104,т.4 ГПК).
Относно основателността на исковете :
Предявените искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Страните не спорят , че между тях е бил сключен Договор № РД-566-3/ 23.01.2014г. за
2
наем на части от имоти - публична общинска собственост за поставяне на рекламни
елементи на територията на С.О.. Този договор е представен с исковата молба и е приет
като писмено доказателство. Няма спор между страните относно съдържанието и
сключването на този договор.
Безспорно е и , че през процесиня период – месеците януари , февруари и март 2021г.
ответникът като наемател е ползвал съответните общински имоти , както и , че е платил
уговорената в чл.3 от процесния договор наемна цена – 26 800 лева без ДДС.
Единственият спорен по делото въпрос е относно дължимостта на част от наемната
цена , представяваща ежегодна актуализация по чл.13 от Наредбата за цените при сделки с
недвижими имоти на СО (НЦСНИСО). Според ищеца уговорената в процесния договор
наемна цена подлежи на актуалзация съгласно чл.13 НЦСНИС. Според ответника
уговорената наемна цена не следва да се актуализира , тъй като чл.13 НЦСНИС не следва да
се прилага към наемното правоотношение между страните , а такава договорна клауза няма в
договора, както и няма правна норма в законите – ЗЗД и ЗОС или в друг нормативен акт.
Възръжанията на ответника са основателни. Това е така по следните причини :
Наредбата за цените при сделки с недвижими имоти на СО (НЦСНИСО), на която се
позовава ищецът , е приета с Решение № 81 по Протокол № 7 от 28.02.2008г. на СОС.
Според чл.13, ал.1, изр.1 НЦСНИСО (в първоначалната му редакция, действаща от
2008г. , която не е изменяна) „договорите за наем се сключват с клауза за ежегодна
актуализация на наемната цена , при която е сключен договорът”. Според чл.13, ал.1,
изр.2 НЦСНИСО актуализация на цената извърша и по договорите за наем , сключени преди
влизането в сила на наредбата, в които липсва такава клуза.
Процесният наемен договор между страните е сключен на 23.01.2014г. , т.е. след
приемането на НЦСНИСО. Поради тази причина уговорената с този договор наемна цена
не подлежи на актуализация по силата на чл.13,ал.1, изр.2 НЦСНИСО, тъй като тази
разпоредба от НЦСНИСО е приложима само за наемни договори , сключени преди влизането
й в сила , т.е. преди 28.02.2008г.
Задължение за плащане на част от наемната цена , представляваща актуализация на
уговорения наем, възниква за наемателя само ако в договора за наем има такава изрична
договорна клауза. Това следва от изричния текст на чл.13, ал.1, изр.1 НЦСНИСО. В
конкретния случай в процесния Договор № РД-566-3/ 23.01.2014г. за наем няма клауза за
ежегодна актуализация на наемната цена , дължима от ответника като наемател. Това
означава , че не е уговорено от страните задължение на ответника като наемател да
плаща допълнителна наемна цена освен уговорения в чл.3 от същия договор месечен наем,
представляваща ежегодна актуализация съгласно чл.13, ал.1, изр.1 НЦСНИСО. Такова
задължение за ответника като нааемател не следва и от закони- ЗЗД , ЗОС , както и от
подзаконови нормативни актове.
Поради несъществуване на претендираното от ищеца вземане за част от наемна цена ,
представляваща актуализация на уговорения наем, главният осъдителен иск по
3
чл.232,ал.2,предл.1 ЗЗД във връзка с чл.286,ал.1 ТЗ е неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
Неоснователен е и акцесорният иск по чл.92,ал.1, изр.1 ЗЗД , чиято основателност е
обусловена от тази на главния иск по чл.232,ал.2, предл.1 ЗЗД. Този иск също следва да бъде
отхвърлен.
Относно разноските по делото :
На ищеца не следва да се присъждат разноски , тъй като исковете са отхвърлени
изцяло.
На ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото ,
представляващи платените депозит за съдебно-счетоводната експертиза (200 лв) и
адвокатско възнаграждение (2 400 лв).
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от С.О. , град София , ул. „***
против „И”АД, ЕИК: *****, град София , ул. **** със съдебен адрес : град София , ул.
„***рез адв. А. Д., обективно съединени осъдителни искове по чл.232,ал.2,предл.1 ЗЗД във
връзка с чл.286,ал.1 ТЗ и по чл.92,ал.1, изр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да плати на
ищеца следните суми: 659,28 лв (шестстотин петдесет и девет лева и двадесети осем
стотинки), представляваща неплатената част от наемната цена за месец януари 2021г.,
зедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане; 3 505,07 лв (три хиляди петстотин и пет лева и седем стотинки),
предсталяваща неустойка за забава върху неплатената част от наемната вноска за месец
януари 2021г. , начислена за периода от 05.12.2020г. до 03.11.2023г. ; 1 117,69 лв (хиляда сто
и седемнадесет лева и шестдесет и девет стотинки) , представляваща неплатената част от
наемната цена за месец февруари 2021г. , зедно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане ; 5 767,28 лв (пет хиляди
седемстотин шестдесет и седем лева и двадесет и осем стотинки), предсталяваща неустойка
за забава върху неплатената част от наемната вноска за месец февруари 2021г. , начислена за
периода от 05.01.2021г. до 03.11.2023г. ; 1 117,69 лв (хиляда сто и седемнадесет лева и
шестдесет и девет стотинки), представляваща неплатената част от наемната цена за
месец март 2021г. , зедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане , и 5 594,04 лв (пет хиляди петстотин деветдесет
и четири лева и четири стотинки), предсталяваща неустойка за забава върху неплатената
част от наемната вноска за месец януари 2021г. , начислена за периода от 05.02.2021г. до
03.11.2023г., както и разноските по делото.
ОСЪЖДА С.О. , град София , ул. „*** ДА ЗАПЛАТИ на „И”АД, ЕИК: *****,
4
град София , ул. **** със съдебен адрес : град София , ул. „***рез адв. А. Д., на основание
чл.78 ,ал.3 ГПК сумата от 2 600 лв ( две хиляди и шестстотин лева), представляваща
сбора от осъществените от ответника разноски по настоящото дело – платените депозит за
съдебно-счетоводната експертиза и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5