№ 5578
гр. София, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20241100507886 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. Н. П. срещу Решение № 4643/15.03.2024 г. по
гр.д. № 16961/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 149-ти състав в частта, с която
е уважен небрачният иск на Н. П. Н. с правно основание чл.127, ал.2 вр.чл.143, ал.2 СК за
месечна издръжка на малолетното дете на страните К.К.П., родена на **** г., считано от
31.03.2023 г. до настъпване на законна причина, изменяща размера или прекратяваща
издръжката, за разликата над 233,50 до присъдения размер от 350 лева. В жалбата са
изложени оплаквания за необоснованост и неправилност на атакувания съдебен акт, твърди
се при постановяването му да са допуснати нарушения на материалния и процесуалния
закон. Поддържа се, че издръжката е определена в прекомерен размер, несъобразен с
доходите на въззивника. Желае се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната
част и постановяване на друго такова, с което претенцията на майката за издръжка на детето
К. за разликата над 233,50 лева да бъде отхвърлена.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Н. П. Н. не е подала отговор. В
съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи,
приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страна,
1
притежаваща правен интерес от обжалването, насочена е срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
С Решение № 4643/15.03.2024 г. по гр.д. № 16961/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 149-ти състав, упражняването на родителските права по отношение на
детето на страните К.К.П., родена на **** г., е възложено на майката Н. П. Н., при която е
определено то да живее, на бащата К. Н. П. е разписан режим на лични отношения с
малолетната К. и е осъден да заплаща на последната, чрез нейната майка и законен
представител, месечна издръжка в размер на 350 лева, считано от 31.03.2023 г. до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законна лихва при забава на всяка вноска до окончателното плащане на издръжката. Със
съдебното решение бащата е осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса върху определената издръжка в размер на 504
лева.
Във въззивната жалба са изложени доводи за необоснованост на съдебното решение,
неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ.
неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Според чл.143, ал.2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си, а размерът на издръжката, съобразно нормата на чл.142, ал.1 СК, се
определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя. Това са две
кумулативни изисквания, с които съдът следва да се съобрази.
Получаването на издръжката е безусловно, доколкото не е обусловено от каквито и да
е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството "ненавършило пълнолетие дете"
и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин - например чрез
получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти,
семейни добавки и други (т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г.). Нуждите на лицата, които имат
право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за тях, като се
вземат предвид възрастта, образованието и други обстоятелства, които рефлектират върху
тях. Нуждата от издръжка при подрастващите поначало се предполага.
Въз основа на констатациите от социалното проучване, закрепени в представения
социален доклад на АСП, Д „СП“ – Красно село по делото се установява, че детето К. е
ученик в 5 ОУ „Иван Вазов“, понастоящем е в шести клас. Детето има нормално за възрастта
развитие. Майката и детето живеят в нает апартамент с добри и подходящи за отглеждане на
малолетната хигиенно – битови условия
Подрастващата К. е на дванадесет навършени години и се установява, че нуждите й
са обичайни за дете на нейната възраст. Същите са свързани с разходи за храна, дрехи,
обувки, учебници и учебни помагала, за извънкласни форми на обучение, медицински
грижи, културни потребности и развлечения. При отчитане на възрастта на детето, липсата
2
на специфични потребности при нея и на нуждата от извънредни разходи за лечение,
посещение на общинско учебно заведение и необходимостта нуждите му да бъдат
задоволени по идентичен начин с този, ако родителите му не бяха разделени, намира
месечната издръжка на подрастващата възлиза на 550 лева.
Алиментното задължение на родителя да дава издръжка не е безусловно и зависи от
възможността на същия да предоставя такава – по аргумент от разпоредбата на чл.143, ал.2
СК. Родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на собствените си екзистенциални
нужди може да отдели средства и за издръжката на своите деца, в противен случай същите
могат да търсят издръжка от лица от друг ред.
Въз основа на писмените доказателства по делото се установява, че липсват данни за
осигурителен доход, за получавани трудови възнаграждения, пенсии или обезщетения от
въззивника, а средният осигурителен доход на майката на въззиваемата в периода месец
10.2023 г. – месец 06.2024 г. е в размер на 2 926,32 лева.
При преценка на размера на дължимата и възможна за поемане от въззивника
издръжка на детето съдът съобразява работоспособната възраст на бащата, липсата на
твърдения и доказателства за здравословни проблеми при същия, изискващи значителни
ежемесечни разходи за лечение или препятстващи, респ. ограничаващи полагането на труд,
отсъствието на алиментни задължения към друго непълнолетно лице и подадени декларации
по чл.38, ал.9, т.2 ЗСч след 2019 г. по отношение на дружеството, в което въззивникът е
съдружник, но и данните за наложени запори върху дружествения му дял за значителни по
размер задължения.
При съобразяване на гореизброените обстоятелства въззивният съд приема, че
бащата разполага с възможността без затруднения да отделя над средствата, необходими за
собствената му издръжка, сумата от 300 лева за издръжката на дъщеря си К..
При преценка на размера на дължимата и възможна за поемане от въззивника
издръжка на детето съдът съобразява и установения среден доход на майката, както и
обстоятелството, че същата полага непосредствени грижи за отглеждането на детето, което
поражда необходимостта неотглеждащият родител да покрие по – голяма част от издръжката
на малолетната, но единствено съобразена с възможностите му.
Следва да бъде отчетено, че предназначението на издръжката е да осигури средства
за съществуване на детето, а задължението за предоставяне на такава на ненавършилите
пълнолетие деца от техните родители има приоритет пред всякакви други задължения.
Въззивникът има не само правно, но и нравствено задължение да издържа своите деца,
поради което, дори след изплащане на издръжката да среща временни материални
затруднения, следва да се даде приоритет на нуждите на детето К..
Поради изложеното първоинстанционното решение, с което въззивникът е осъден да
заплаща на дъщеря си К. издръжка за разликата над 300 до присъдения размер от по 350
лева следва да бъде отменено.
Определеният размер на издръжката е дължим от датата на депозиране на исковата
3
молба на въззиваемата до настъпване на законна причина за изменение на този размер или
прекратяване на издръжката, заедно със законната лихва върху всяка просрочена сума до
окончателното й изплащане (чл. 146, ал. 1, изр. 2 СК), доколкото не е спорно по делото, че
към този момент страните са били фактически разделени, а непосредствените грижи по
отношение на детето са се полагали от неговата майка. Постановените по делото
привременни мерки (с определение № 25723/21.07.2023 г.) не са от естеството да повлияят
този извод, доколкото размерът на определената по реда на чл.127, ал.3 СК месечна
издръжка на подрастващата не е обвързващ, а заплатените в тази връзка суми следва да
бъдат съобразени в изпълнителното производство.
Решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено и в частта, с която
въззивникът е осъден, на основание чл.78, ал.6 ГПК, да заплати по сметка на СРС държавна
такса върху определената издръжка за разликата над сумата от 432 лева до присъдения
размер от 504 лева.
Въззивникът е претендирал разноски в размер на дължимата за въззивното
производство държавна такса в размер на 83,88 лева. С оглед изхода от спора, на основание
чл.78, ал.1 ГПК и предвид частичната основателност на въззивната жалба, то на въззивника
се следват разноски за държавна такса в размер на 35,92 лева.
На въззиваемата страна се следват сторените разноски съобразно отхвърлената част.
Тази страна е претендирала разноски в размер на 1 200 лева за адвокатско възнаграждение,
за чието заплащане е представен договор за правна защита и съдействие, служещ като
разписка за получаване на сумата. Възражението на въззивника по чл.78, ал.5 ГПК е
основателно, доколкото делото не се отличава с фактическа или правна сложност, във
въззивното производство е проведено едно открито съдебно заседание. Поради това съдът
намалява възнаграждението до минималния размер, предвиден в чл.7, ал.1, т.6 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 500 лева.
Съобразно изхода от спора пред въззивния съд на въззиваемата се следват разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 285,87 лева.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 4643/15.03.2024 г. по гр.д. № 16961/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 149-ти състав в частта, в частта, в която К. Н. П., ЕГН
**********, е осъден да заплаща на малолетната си дъщеря К.К.П., ЕГН **********, чрез
нейната майка и законен представител Н. П. Н., ЕГН **********, месечна издръжка за
разликата над сумата от 300 лева до присъдения размер от 350 лева, считано от 31.03.2023 г.
до настъпване на законна причини за нейното изменение или прекратяване, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. П. Н., ЕГН **********, срещу К. Н. П., ЕГН
**********, небрачен иск по чл.127, ал.2 вр.чл.143, ал.2 СК за заплащане на месечна
4
издръжка на малолетната им дъщеря К.К.П., ЕГН **********, за разликата над сумата от
300 лева до претендирания размер от 350 лева, считано от 31.03.2023 г. до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване.
ОТМЕНЯ Решение №4643/15.03.2024 г. по гр.д. № 16961/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 149-ти състав в частта, в частта, в която К. Н. П., ЕГН
**********, е осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд, на основание чл.78,
ал.6 ГПК, държавна такса за разликата над сумата от 432 лева до присъдения размер от 504
лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4643/15.03.2024 г. по гр.д. № 16961/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 149-ти състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Н. П. Н., ЕГН **********, да заплати на К. Н. П., ЕГН **********,
сторените пред въззивния съд разноски в размер на 35,92 лева.
ОСЪЖДА К. Н. П., ЕГН **********, да заплати на Н. П. Н., ЕГН **********,
сторените в производството разноски в размер на 285,87 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5